Р Е Ш Е Н И Е
№ 1629
гр.Варна, 17.04.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVІ –
ти състав, в публично заседание проведено на тринадесети март през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря ГАЛЯ ДАМЯНОВА , като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №4456 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбите на 405,
ал.1 от КЗ.
Ищецът Х.К.П., ЕГН: ********** с
адрес: *** със съдебен адрес:***, чрез адв. Й.А. от ВАК, претендира от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника „Д.З.” АД,ЕИК: * със седалище
и адрес на управление:*** *, представлявано от Д. Х. Д. и Ж. М. Д., да заплати
на ищеца сумата от 203.53лв., представляваща частичен иск от общо 310.59лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на : панел заден ляв и броня задна, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковата молба-28.03.2018год. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира за присъждане на сторените по
делото съдебно-деловодни разноски и адв.хонорар.
Ищецът аргументира правен интерес от предявения иск, навеждайки следните
фактически твърдения:
На *г. сключва
Застраховка „*" на собствения си автомобил марка *, с рег. № * с
ответника със срок на действие от
16.08.2017г. до 15.08.2018г. Автомобилът е оценен на 5 050 лева, като застрахователната
премия, която трябва да заплати, съгласно застрахователна полица № * от *г.
възлиза на 350.27 лева. Премията е
разсрочена на четири вноски, като към момента всички вноски са платени.
На 01.03.2018г., отивайки до автомобила, установява, че задното стъкло е
счупено и МПС е увредено, както следва: заден ляв калник и задна броня.
Веднага уведомя застрахователя за настъпилото застрахователно събитие,
като същият извършва оглед на автомобила, изготвя снимков материал и съставя
опис заключение №*/01.03.2018год. В
описа , като увредени детайли са описани: панел заден ляв и броня задна.
Като обезщетение за претърпените
вреди ищцата получава сума в размер на 213.05лв.Сумата я изненадва, тъй като
същата не може да покрие щетите.
Във връзка с настъпилите
увреждания извършва проучване в няколко сервиза. Установява, че сумата
необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 523.64лв. От
необходимата сума за ремонт след приспадане на заплатената до момента сума в размер
от 213.05лв. остава сума от 310.59лв., която ответникът следва да й заплати.
Счита, че ответникът неправилно е
определил, съгласно нормативната уредба дължимото застрахователно обезщетение,
поради което за нея се поражда правен интерес от завеждане на настоящи иск.
В срока
по чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба.
С писмения отговор ответникът
излага становище за допустимост и
неоснователност на иска.
Счита, че не са налице всички
нужни предпоставки за ангажиране отговорността на Дружеството по доброволна
имуществена застраховка „*" на МПС за вредите, които ищеца твърди да
търпи. Намира, че спора между страните се свежда до : увредените детайли от
процесното събитие ; действителният размер на вредите към датата на процесното
събитие и дължимият от застрахователя размер на застрахователно обезщетение
съгласно уговореното в общите условия към застраховката.
В приложеният към исковата молба
заверен препис от Опис-заключение за вреди по МПС са посочени като увредени от
процесното събитие единствено заден калник и броня и то само боята по тях.
Липсва констатирано счупено задно стъкло по тази щета, като описа е подписан от
ищеца без забележки. Предвид на това оспорва твърдението на ищеца, че счупено
задно стъкло е част от увредените подлежащи на обезщетяване по тази щета.
Дружеството използва утвърдената
на международния и българския застрахователен пазар система за ликвидация на
щети *. Съгласно същата размера на вредата възлиза на 213.05лв.
Съгласно т.54.4 от ОУ при частична
щета на МПС за което от датата на първа регистрация до датата на начало на
застраховката са изминали над 10 години, застрахователното обезщетение се определя по един от следните начини,
избран от застрахования: отстраняване на щети в посочен от застрахователя
„доверен“ автосервиз, при условие че е платена определената
от застрахователя минимална премия при сключване на застраховката.
Застрахователното обезщетение се изплаща на съответния автосервиз. При ремонта
на МПС увредените части се подменят с части от алтернативен производител или
втора употреба.
В т.71.27 от ОУ страните са се
договорили и какво ще се разбира под доверен сервиз и това е автосервиз, който
има договор със застрахователя за възстановяване на щети по МПС на
преференциални цени след възлагане от застрахователя.
Ищецът в искането за оценка на
вреди, изрично е посочил, че желае обезщетението да бъде определено по
експертна оценка.
За пълнота на изложението посочва
и ,че само за МПС на възраст до 3 години от датата на първа регистрация
застраховката предлага обезщетяване на база оригинални части и в официален за
марката сервиз.
Съгласно т.58.1 от ОУ, събития
доказвани само с декларация от застрахования, размерите на изплатените
обезщетения не могат да надхвърлят повече от 15% от застрахователната сума по
полицата, т.е. лимита за тези щети възлиза на 757.50лв., като към момента
същият е вече изчерпан, тъй като за срока на процесната полица ищцата е заявила
4 броя щети за обезщетяване доказани само с декларация.
Предвид на горното намира, че с
така изплатеното застрахователно обезщетение коректно и в срок са изпълнили
задълженията си на застраховател, като са обезщетели ищеца в цялост. Изплатения
размер на застрахователно обезщетение е в рамките на договорената
застрахователна сума, определен е съгласно договореното между страните в
ОУ/имащо силата на закон съгласно чл.20а от ЗЗД/ и избора на ищеца-по експертна
оценка и обезщетяване ищеца за всички покрити от застраховката вреди във връзка
с настъпилото застрахователно събитие.
Неоснователността на главния иск
води до неоснователност и на акцесорния иск за лихви от претендираната дата до
окончателното погасяване на търсеното вземане.
В съдебно заседание страните
поддържат исковата молба и отговора на исковата молба. В хода по същество на
делото ищецът, чрез проц.представител моли за уважаване на иска и присъждане на сторените по делото
разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване
в отношенията между страните, че страните в настоящото производството са
обвързани от договор за застраховка „* на МПС”, съгласно застрахователна полица
№* от *год., сключена между ищеца,като собственик на л.а. *, с рег. № * и
ответното дружество, като застраховател с валидност към датата на процесното
застрахователно събитие, както и че твърдените увреждания са констатирани от застрахователя по щета № *, по която щета
ответникът е заплатил на ищеца сумата от 213.05лв.
Приобщени като
доказателствен материал по делото са следните писмени документи: полица №* по застраховка
„* на МПС“; опис – заключение за вреди на МПС по щета №*/01.03.2018г.; искане
за оценка на вреди по застраховка „* на МПС“ по щета №* от 01.03.2018г.; ОУ за
застраховка „* на МПС“ на „Д.З.“ АД.
От заключението
на назначената и приета от съда САТЕ се установява следното: По информация от
ищцата на 01.03.2018год. процесния автомобил
е бил паркиран на адрес в град Варна, на около 100м.южно от кръстовището между *.
Неустановен извършител е нанесъл щети върху
задната част на автомобила. Щетите по автомобила, тяхната стойност поотделно и
като обща сума по средни пазарни цени, като при изчисляване на средната пазарна
цена за труд е използвана цената предлагана в 3 сервиза, притежаваща сертификат
ISO 9001:2008 е дадена в Раздел II Констативно-съобразителна част, Таблица 1. Общата
стойност на щетите е в размер от 576.87лв. На база предоставената от ищцата
информация е възможно да е налице причинно-следствена връзка между процесното
събитие и настъпилите вреди. От
заключението на ВЛ по допълнителната СТЕ се установява, че размерът на щетите
по автомобила по средни пазарни цени за алтернативни части с прилагане на
овехтяване и на база нормална сервизна цена на човекочас, без да се въвежда
като изискване наличието на сертификат за качество, възлиза в размер от
416.58лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.405, ал.1
от КЗ, като предвидената в тази норма отговорност на застрахователя може да
бъде ангажирана при осъществяването на сложен фактически състав, който включва
следните елементи: наличие на валидно учредено застрахователно правоотношение
между страните; настъпване на твърдяното застрахователно събитие в периода на
осигуреното застрахователно покритие; наличие на вреди, за които се претендира
застрахователно обезщетение, възникнали в резултат от застрахователното
събитие; изпълнение на задълженията, поети от ищеца в качеството му на
застрахован за заплащане на дължимата застрахователна премия; уведомяване на
застрахователя за настъпило застрахователно събитие и представяне на
необходимите документи за неговото установяване. При кумулативната даденост на
тези предпоставки, съгласно цитираната разпоредба в тежест на застрахователя
възниква задължение за заплащане на застрахователно обезщетение на
застрахования. Съгласно процесуалното правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК за
разпределение на доказателствената тежест, ищецът в настоящото производство, следва да докаже
при условията на пълно главно доказване елементите от визирания фактически
състав, за да установи основателността на исковата си претенция. Ответникът от
своя страна, носи тежестта за доказване на противопоставените възражения с
оглед оборване на заведения иск.
В разглеждания случай по делото не е налице спор между страните, че същите са валидно
обвързани по силата на договор за застраховка „* на МПС”, съгласно
застрахователна полица №* от *год., сключена между ищеца,като собственик на
л.а. *, с рег. № * и ответното дружество, като застраховател с валидност към
датата на процесното застрахователно събитие, както и че твърдените увреждания
са констатирани от застрахователя по
щета № *, по която щета ответникът е заплатил на ищеца сумата от 213.05лв.
Безспорно установени от представените доказателства са
фактът на настъпване на застрахователно събитие при покрит от застрахователя
риск, както и естеството, вида и обема на подлежащите на обезщетяване вреди. . Възражението на ответника , че счупено задно
стъкло не фигурира в щетата, не е относимо в настоящото производство, тъй
като видно от искането на ищцата, същата
не претендира обезщетение за задно стъкло, а за вреди, които фигурират в описа
за щета, а именно: панел заден ляв и броня задна.Не е спорно между страните, а
и по делото са представени доказателства
за завеждане на претенцията по застраховка, съобразно изискванията на чл.380 от КЗ, както и за изплащане на застрахователно обезщетение по процесната щета в полза
на ищеца в размер на 213.05 лева.
По въпроса
за размера на обезщетението. Съобразно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ, за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване
на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и др., без прилагане на обезценка.
Съдебната практика е категорична, че при съдебно предявена претенция за
заплащане на обезщетение, последното се определя по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се
проверява дали не се надхвърлят минималните размери по Методиката към Наредба №
24/2006 г. Тази практика е приложима и при сега действащия КЗ, предвид липсата
на съществени различия в уредбата на имущественото застраховане с отменения КЗ.
Действителната стойност на вредата е съизмерима със средните пазарни цени. Видно
от заключението на САТЕ е, че сумата необходима за възстановяване на
констатираните щети по панел заден ляв и броня задна към датата на събитието,
възлиза общо на 416.58лв. След приспадане на платената от застрахователя сума в
размер от 213.05лв. остават дължими 203.53лв.
Настоящият състав намира, че дори и застрахования
да е заявил изплащане на обезщетение по експертна оценка, то това не може да
доведе до отричане на възможността причинените щети на застрахованото имущество
да бъдат възмездени в размер, различен от действителната им стойност, поради
което релевираното в тази насока възражение се явява неоснователно. Това е
така, защото смисълът на застраховането от процесния застрахователен договор е
да бъде реализирана в пълен обем обезвредата на пострадалия, така че да бъде
избегнато обезпеченото с полицата обедняване на патримониума му вследствие на
настъпилия застрахователен риск. По изложените съображения всякакви клаузи,
уговорки и изявления, които дерогират тези императивни законови правила, не
могат да бъдат противопоставени на застрахования.
Застрахователят се позовава на т.54.4 от ОУ,
където се предвижда способ за изчисляване и обезщетяване на застрахованото лице
при частична щета на МПС над 10 години чрез експертна оценка /която е по
Методиката на застрахователя/ или чрез отремонтиране в доверен сервиз при цени
на алтернативен производител или втора употреба. Ищцата ,чрез процесуалния си
представител релевира възражение, че
клаузите на КЗ имат приоритет пред клаузите на ОУ и по-конкретно, че
предвиденото в чл.54.4 от ОУ противоречи на
КЗ, поради което се явява нищожно в хипотезата на чл.26 ЗЗД. Безспорно
е, че клаузите на КЗ имат приоритет пред клаузите на ОУ и това възражение съдът
намира за основателно. Това е така доколкото, цитираната от застрахователя
разпоредба от ОУ, препраща при определяне размера на обезщетението по цена,
съобразно експертна оценка, което директно противоречи на закона, а и на
утвърдената практика при приложение на тази норма. Не става въпрос за
ограничение на носения от застрахователя риск, а за различно, превратно прилагане
на Методиката на застрахователя, т.е. на базовите цени, съгласно методиката на Наредба №24/2006г. Определеното по този
начин обезщетение във всички случаи би се различавало от действителната пазарна
цена на щетата в ущърб на потребителя.
При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение, в хода на която липсват данни за реално извършен ремонт и
доказателства за осъществени разходи, съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие по арг. от чл.386, ал.2 КЗ като
ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да
проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба №
24/08.03.2006г. на КФН. Не може да се споделят доводите на застрахователя, че
ОУ предвиждат ограничение в отговорността му при увредени автомобили, които са
на възраст над 10 години, единствено до стойността, определена по експертна
оценка. Този извод би противоречал директно на клаузата на чл.386 КЗ. В тази
връзка следва да бъде съобразена практиката на ВКС, обективирана в решение №
155/05.12.2016 г. по т. д. № 1092/2015 г. на ВКС, 2-ро т. о., в което е прието,
че не е възможно влезлият в сила и действащ застрахователен договор, по който е
заплатена дължима застрахователна премия, да не осигурява застрахователно
покритие за поетия застрахователен риск съобразно вредите на застрахованото
имущество. Поради това съдът намира, че договорът поражда за застрахователя
задължение при настъпване на застрахователно събитие да изплати на
застрахования обезщетение за претърпените от събитието вреди, чиято стойност се
определя от разпоредбата на чл.386 КЗ. При съдебно предявена претенция, съдът е
обвързан при определяне размер на обезщетението от императивните правни норми
на КЗ.
С оглед изложеното, съдът приема,
че ищецът е установил при условията на пълно и главно доказване предпоставките
за ангажиране на отговорността на застрахователя по имуществената застраховка
по чл. 405, ал. 1 КЗ, като предявеният иск следва да бъде уважен до претендирания
размер 203.53лв. остатък от дължимо застрахователно
обезщетение, определено по действителната стойност на вредата към момента на
настъпването й след приспадане на платеното от страната на застрахователя
обезщетение от 213.05лв., представляващ частичен иск от общо 310.59лв., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 28.03.2018г. до
окончателното изплащане на задължението.
Предвид изхода на спора, на
основание чл.78,ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в размер ,
съобразно представен по делото списък. Същите възлизат в размер от 650лв. и се изразяват в следното: 50лв. държавна
такса за образуване на делото, 120лв. депозит за ВЛ и 480лв.заплатен адв.хонорар.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Д.З.”
АД,ЕИК: * със седалище и адрес на управление:*** *, представлявано от Д. Х. Д.
и Ж. М. Д. ДА ЗАПЛАТИ на Х.К.П., ЕГН: ********** с адрес: ***
със съдебен адрес:***, чрез адв. Й.А. от ВАК , сумата от 203.53лв.,
представляваща частичен иск от общо 310.59лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на : панел заден ляв и
броня задна, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
исковата молба - 28.03.2018год. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.405,ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА „Д.З.”
АД,ЕИК: * със седалище и адрес на управление:*** *, представлявано от Д. Х. Д.
и Ж. М. Д. ДА ЗАПЛАТИ на Х.К.П.,
ЕГН: ********** с адрес: *** със съдебен адрес:***, чрез адв. Й.А. от ВАК,
сумата от 650лв., представляващи сторени по делото
разноски , изразяващи се в следното: 50лв. държавна такса за образуване на
делото, 120лв. депозит за ВЛ и 480лв.заплатен адв.хонорар, на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: