№ 900
гр. София, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Силвия Тачева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20211100510678 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца В. С. В. срещу решение от 01.07.2020 г.,
поправено с решения от 21.12.2020 г. и 29.06.2021 г., по гр.д. №35938/2012 г. на Софийския
районен съд, 177 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу
К.П.К.О.Н.П.И. кумулативно съединени искова с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и 3
вр. чл.225 ал.1 и ал.2 КТ за признаване на уволнението и по чл.328 ал.1 т.2 КТ поради
съкращаване на щата за незаконно и за неговата отмяна, за възстановяването и на работа, за
заплащане на обезщетение в размер на 350,91 лв. за периода 28.05.2012 г. – 01.06.2012 г.,
през което време ищцата е останала без работа поради незаконосъобразното и уволнение, и
за заплащане на обезщетение в размер на 2810, 04 лв., представляващо разликата между
получаваната от нея заплата и заплатата към Комисията за периода 01.06.2012 г. – 01.12.2012
г.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на процесуалния
и материалния закон. Сочи, че обжалваното решение е постановено преди изтичане на
определения от съда срок за представяне на писмени защити от страните. Поддържа, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че процесната уволнителна заповед е
подписана от лице, което има качеството на работодател, както и че е налице реално, а не
фиктивно съкращение на щата. Твърди се също, че работодателят не е извършил
задължителния подбор и че процесното уволнение представлява злоупотреба с право от
страна на работодателя. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да
отмени решението и да уважи предявените кумулативно съединени искове. Не претендира
разноски.
Въззиваемата страна К.П.К.О.Н.П.И. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
1
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
По възражението, че СРС е постановил решението преди изтичане на дадения на
страните срок за представяне на писмена защита, въззивният съдебен състав намира, че
действително е налице нарушение на разпоредбата чл.149 ал.3 ГПК и съобразно трайната
практика на ВКС представлява съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и
нарушава правото на защита на всички страни в процеса. Това нарушение обаче не може да
послужи като самостоятелно основание за отмяна на обжалваното решение, тъй като
страната е изложила съображенията си в хода на устните състезания пред СГС, а във
въззивната си жалба е посочила и всички доводи за основателност на предявените искове,
поради което правото на защита на страната по делото не е нарушено.
Неоснователен е доводът на въззивника, че процесната уволнителна заповед е
подписана от лице, която няма качеството на работодател. Съгласно разпоредбата на чл.12
ал.3 ЗОПДИППД отм., Комисията е колективен орган, който се състои от председател,
заместник-председател и трима членове, а съгласно чл.13 ал.2 т.1 ЗОПДИППД отм.,
председателят представлява Комисията или оправомощава други членове, които да я
представляват /вкл. и в отношенията с работниците и служителите/. Съгласно чл.12 ал.12
ЗОПДИППД отм., начинът и организацията на дейността на Комисията се определя от
устройствен правилник. Съгласно чл.18 т.2 ПУДКУИППД при отсъствие на председателя
той се замества от заместник-председателя. Цитираната норма има предвид всякакво
отсъствие, вкл. и освобождаването от длъжност на титуляра до назначаването по
определения ред на нов. Несъмнено административните структури се представляват от лице,
посочено в устройствените им правила и когато това лице е възпрепятствано, то
представителството в рамките на възложените му функции се осъществява от лицето, което
според същите устройствени правила е заместник на представляващия, без за това да е
нужно изрично упълномощаване. Необходимост от заместване е налице не само когато
титулярът отсъства, но и в период, когато титулярът е освободен от длъжността и още не е
назначен нов. Следователно, по силата на закона /без да е необходимо друго изрично
овластяване/ при отсъствие председателят на Комисията се представлява от нейния
заместник-председател, вкл. и при упражняване на работодателските му правомощия.
Уволнението по чл.328 ал.1 т.2 пр.2 КТ изисква няколко предпоставки, които следва
да са налице кумулативно: решение на компетентния орган, взето по надлежния ред, за
намалявана, премахване на отделни щатни бройки по новия щат на предприятието и
действително премахване, намаляване на същите, считано от влизане в сила на новото
щатно разписание. Съгласно ТР №5/2019 г. на ОСГК на ВКС, основанието за уволнение по
чл.328 ал.1 т.2 пр.2 КТ е налице винаги, когато е извършено съкращаване на щата,
2
независимо от обусловилите го причини, и в този случай, при оспорване на законността на
уволнението, извършено на това основание, предмет на установяване по делото е извършено
ли е реално съкращаване на щата. Съкращаването на щата означава намаление, премахване
за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците или служителите.
При премахване на определено звено в едно предприятие и дейността, извършвана в него,
работодателят разполага с две възможности за прекратяване на трудовите правоотношения с
работниците и служителите от това звено – прекратяване на трудовия договор на основание
чл.328 ал.1 т.2 пр.1 КТ – закриване на част от предприятието, или на основание чл.328 ал.1
т.2 пр.2 КТ – съкращаване на щата, като изборът на предвидената в закона възможност е
негово право, което не подлежи на съдебен контрол, както и преценката му дали да се
премахне едно или друго звено и дейността, извършвана в него.
В доказателствена тежест на ответника – работодател е да установи наличието на
всички обстоятелства по законосъобразността на уволнението, т.е. че съответната трудова
функция е премахната. Въпросът за необходимостта на премахване на съответната длъжност
е въпрос на работодателска целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.
От събраните по делото доказателства се установи при условията на пълно и главно
доказване, че ответникът е доказал наличието на предпоставките за извършване на
съкращение, т.е. налице е реално премахване на всички щ.бр. за длъжността на ищеца
„Инспектор“ в сектор „Инспекторат“ по новото щатно разписание, в сила от 10.04.2012 г.,
т.е. налице е премахване на определено звено в ответната комисия, и за работодателят е
възникнало право да прекрати трудовите правоотношения със служителите в посочения
сектор и на основание чл.328 ал.1 т.2 пр.2 КТ. Съдът намира, че е налице взето решение за
съкращение на щата, взето от компетентния орган, утвърдено е ново щатно разписание,
отразяващо действителното съкращение на щата, предхождащо датата на уволнението на
ищеца.
Неоснователни са възраженията на ищеца, че в настоящия случай е налице т.нар.
фиктивно съкращаване на щата. Т.нар. фиктивно съкращаване на щата е налице в случаите,
в които се премахва длъжността като наименование, но се запазва трудовата и функция в
съществените и права и задължения като съдържание на новооткрита длъжност.
Съкращаване на щата по смисъла на чл.328 ал.1 т.2 КТ има тогава, когато престава да
съществува трудовата функция за съответната длъжност. Няма значение дали изпълнението
на тази функция е разпределено между други /назначени отпреди това/ служители или
отпада изцяло, тъй като не е необходима на работодателя - съкращаването на щата е реално,
когато служителите, изпълняващи тази функция, намаляват в резултат на промяната в щата.
Не е такова положението когато за изпълнение на същата трудова функция работодателят
наема друго лице на мястото на уволнения работник. В този смисъл са решение
№179/20.10.2015 г. по гр.д. №5408/2014 г. на III ГО на ВКС и решение №17/31.01.2013 г. по
гр.д. №1168/2012 г. на IV ГО на ВКС. При съпоставка на двете щатни разписания не се
установява, а и няма наведени твърдения в тази насока, наличието на новосъздадена
длъжност, чиито съществени функции и задължения са като на заеманата от ищеца
длъжност, но с променено длъжностното наименование. Твърденията са, че трудовите
функции на заеманата от ищеца длъжност са възложени на служителите, заемащи
длъжността „Инспектор-икономист“, която длъжност обаче е съществувала и по старото
щатно разписание, т.е. изпълнението на трудовата функция е възложено на други
служители, назначен отпреди това. В случая е налице т.нар. от съдебната практика
трансформация /напр. решение №404/06.01.2014 г. по гр.д. №1968/2013 г. на ІV ГО на ВКС/,
при която работодателят може да съчетае съществено различаващите се трудови функции на
две длъжности по щатното си разписание в една нова, както и да възложи трудовите
функции на съществуваща по щатното разписание длъжност на работници и служители с
друга длъжност със съществено различаваща се трудова функция или да разпредели
трудовите функции на съществуваща по щатното разписание длъжност между работници и
3
служители с други длъжности със съществено различаващи се трудови функции. В тези
случаи той извършва трансформация, като общото между двете форми е, че от старото
щатно разписание се премахват една или повече длъжности, а разликата - в това, че при
първата форма се създават, а при втората не се създават нови длъжности. Характерното за
трансформацията е, че новосъздадените или запазените в новото щатно разписание
длъжности имат съществено различна трудова функция в сравнение със съществувалите по
старото щатно разписание. При наличието на трансформация, когато трудовата функция на
съкратената длъжност се прехвърля на друга длъжност със съществено различаваща се
трудова функция, както и когато тя се преразпределя между други длъжности със
съществено различаващи се трудови функции, има реално съкращение. Съкращаване на
щата е налице и при запазване или даже увеличаване на бройки по щатното разписание,
когато се съкращават определени длъжности и същевременно се създават нови не само по
наименование, но и по същност на извършваната работа /решение №13/06.04.2017 г. по гр.д.
№2239/2016 г. на ІІІ ГО на ВКС/. В случая действително е налице реално съкращаване на
щата, тъй като част от трудовите задължения на премахнатата длъжност „Инспектор“ в
сектор „Инспекторат“ са преминали в съществуващата длъжност „Инспектор-икономист“ в
отдел „Методология, анализ и отчет“, т.е. налице е възлагане на трудовите функции на
съществуваща по щатното разписание длъжност на работници и служители с друга
длъжност със съществено различаваща се трудова функция. Не следва да бъдат разглеждани
доводите на въззивника, касаещи оспорването на представената длъжностна характеристика
за длъжността „Инспектор-икономист“ в отдел „Методология, анализ, отчет и контрол“,
утвърдена на 17.04.2012 г., като преклудирани, тъй като същата не е оспорена от ищеца в
о.с.з., в което е представена и приета. Ирелевантен е доводът дали вменените на длъжността
„Инспектор-икономист“ в отдел „Методология, анализ, отчет и контрол“ трудови функции
кореспондират с вменените функционални задължения на отдела, доколкото това е въпрос
на работодателска целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол.
Неоснователни са и твърденията на ищеца, че уволнението и е незаконосъобразно,
тъй като работодателят не е извършил подбор по чл.329 КТ. Задължението за подбор
възниква за работодателя, когато се засягат част от щатните бройки за една и съща
длъжност. Това е така, защото при уволнение, поради съкращение, засягащо повече от една
еднотипна длъжност, работодателят е длъжен да извърши подбор, тъй като това е част от
правото му да прекрати едностранно трудовото правоотношение. Съгласно ТР №3/2011 г. на
ОСГК на ВКС, възможността да бъде разширен кръга на работниците и служителите, към
които може да се насочи правото на уволнение е установена от закона с определянето на
обсега на подбора - до длъжности, които са близки или сходни, със съкращаваните, с
намиращите се в закриваната част от предприятието или в намаления обем на работата. При
съкращаване в щата на единствената щатна длъжност /трудова функция/, работодателят
може да уволни съответния работник или служител, заемащ тази длъжност, или да направи
подбор между него и друг /други/, заемащ близка или сходна длъжност, т.е не е задължен.
Ако обаче правото на подбор бъде упражнено, работникът или служителят може да оспори
уволнението във връзка с проведения подбор. При задължителност на подбора,
работодателят преценява какъв да бъде обсега на същия - между работниците и
служителите, чиито длъжности се съкращават, съответно се намират в звено с намален обем
на работата или в по-широк кръг, чрез включването и на работници и служители, заемащи
близки или сходни длъжности.
В конкретния случай за длъжността, заемана от ищеца, са съществували 6 щ.бр. по
действащото щатно разписание, които са премахнати по новото такова, като, както вече бе
посочено, в случая е налице т.нар. трансформация, поради което за работодателя не е
възникнало такова задължение за извършване на подбор по смисъл на чл.329 КТ. При
наличието на трансформация, когато трудовата функция на съкратената длъжност се
прехвърля на друга длъжност със съществено различаваща се трудова функция, както и
4
когато тя се преразпределя между други длъжности със съществено различаващи се трудови
функции не възниква задължение за работодателя да извърши подбор, тъй като задължение
за подбор може да възникне, само когато трудовите функции на различните длъжности не се
различават съществено. Доколкото обаче съществува сходство между съкращаваната и
променените длъжности, работодателят има право /но не и задължение/ да извърши подбор
с участието на работниците или служителите, чиято длъжност се съкращава и работниците
или служителите, чиито длъжности са променени /в този смисъл е и трайната съдебна
практика – цитираните по-горе решение №404/06.01.2014 г. по гр.д. №1968/2013 г. на ІV ГО
на ВКС и решение №13/06.04.2017 г. по гр.д. №2239/2016 г. на ІІІ ГО на ВКС/. Ирелевантни
за законността на уволнението са причините за неупражняване правото на подбор по чл.329
КТ от страна на работодателя, с оглед доводите на въззивника, касаещи наличието на
незаети длъжности и допуска на ищеца за достъп до класифицирана информация по ЗЗКИ.
Неоснователни са и възраженията на въззивника за незаконнност на процесното
уволнение, тъй като същото представлява злоупотреба с право по смисъла на чл.8 КТ.
Съгласно чл.8 ал.2 КТ се презумира, че работодателят е действал добросъвестно при
извършеното уволнение, така, че оборването на презумпцията е изцяло в тежест на
работника или служителя - в този см. е и решение №232/13.06.2011 г. по гр.д. №781/2010 г.
на IV ГО на ВКС. В трайната съдебна практика, а и в цитираното по-горе ТР №5/20219 г. на
ОСГК на ВКС, е изяснено, че съкращаване на щата означава фактическо премахване на
съответната трудова функция като длъжност или щатна бройка. Решението на работодателя
за съкращаване на щата и дали е имало обективна необходимост или не от такава промяна
не подлежи на съдебен контрол. Съдът е компетентен само да провери законността на
уволнението към момента на извършването му. Злоупотреба с права от страна на
работодателя в хипотезата на процесното уволнително основание е налице, когато се
установи, че единственото му желание чрез законово допустими средства е постигне на
една-единствена цел: прекратяване на трудовия договор с конкретен служител или
работник. Важно е дали е оборена добросъвестността на работодателя - по пътя на пълно
главно доказване да е установено, че правната възможност по чл.328 ал.1 т.2 пр.2 КТ е
използвана целенасочено - единствената цел, преследвана с промените в щатното
разписание - уволнение на конкретен служител. Съдът не е компетентен да се произнася
имало ли е обективна необходимост или не от такава промяна или налице ли е противоречие
със социалното предназначение, тези обстоятелства са без значение за преценката дали
работодателят е действал при злоупотреба с право. В рамките на настоящето производство
не се установиха факти и обстоятелства, които да обосноват извод за недобросъвестност от
страна на работодателя - промените в щатното разписание да са направени единствено с цел
уволнението на ищеца.
При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че процесното уволнение се
явява законосъобразно, а искът по чл.344 ал.1 т.1 КТ – неоснователен. Предвид
неоснователността на главния иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ, неоснователни се явяват и
акцесорните искове по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 вр. чл.225 ал.1 и ал.2 КТ - за възстановяване на
заеманата до уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което
ищецът е останал без работа поради уволнението и за времето, през което е работил на по-
нископлатена работа, доколкото основателността на тези искове включва извод за
незаконосъобразност на уволнението.
С оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло.
С изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78
ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 150,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Неоснователно е
5
възражението на въззивника, че не дължи разноски, с оглед разпоредбата на чл.83 ал.1 т.1
ГПК. Посочената разпоредба, а и разпоредбата на чл.359 КТ, предвиждат, че в
производството по трудови дела, работниците и служителите не заплащат такси и разноски.
Това означава, че независимо от изхода на делото, ищците са освободени от заплащането на
дължимите към съда държавни такси, както и разноските за съдебното производство. Няма
законово основание обаче за освобождаването им от разноските, дължими на ответника-
работодател на основание чл.78 ал.3 ГПК /арг. и от ТР №2/2015 г. на ОСГК на ВКС/.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №137281/01.07.2020 г., поправено с решения
№№20281715/21.12.2020 г. и 20147896/29.06.2021 г., постановено по гр.д. №35938/2012 г.
по описа на СРС, ГО, 177 състав.
ОСЪЖДА В. С. В., ЕГН **********, адрес: гр. София, бул. ****, да заплати на
К.П.К.О.Н.П.И., адрес: гр. София, пл. ****, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от
150,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6