Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр. София, 23.09.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ
СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ МИХАЙЛОВА
при секретар Ирина
Василева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 3653 по
описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът П.М.М.
е предявил срещу ответницата Е.П.М. установителен
иск за собственост по реда на чл.124, ал.1 от ГПК, и като на основание чл.
537, ал. 2 ГПК искане за отмяна на нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит на основание давностно
владение №34, том I, рег.№1349,
дело №9/19.02.2018 г. на нотариус В.К., с район на действие СРС, вписан в
Служба по вписванията гр. София, с вх.рег.№9078/19.02.2018 г.
Ищецът П.М.М. твърди,
че е собственик на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 14, находящ се в
гр.София, бул. „******“ № ******, с площ от 53.24 кв.м., състоящ се от една
стая, хол и сервизни помещения, при съседи: стълбище, бул. „******“, ап. №№ 15,
13, 17, 11, заедно с прилежащото му таванско помещение от 8.40 кв.м., при
съседи на таванското помещение: Л., И., Коридор, калкан, находящ
се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.401.63.
Този имот ищецът придобил
в резултат на извършена съдебна делба, като с протокол от
открито съдебно заседани, проведено на 15.04.2016 г.,
по гр.д. № 19003/2006 г. по описа на СГС, съставен във втора фаза на делбата,
по реда на 291 ГПК (отм.), за теглене на
жребие и разпределение на дяловете, в негов дял и изключителна собственост е
поставен ДЯЛ ПЪРВИ, представляващ - АПАРТАМЕНТ № 14, находящ
се в гр.София, бул. „******“ № ******, състоящ се от една стая, хол и сервизни
помещения, при съседи: стълбище, бул. „******“, ап. №№ 15, 13, 17, 11, заедно с
прилежащото му таванско помещение от 8.40кв.м., при съседи на таванското
помещение: Л., И., Коридор, калкан. Решението е влязло в сила на 04.05.2016 г.
Твърди, че е
сключил граждански брак със С.К.Х.(майка на ищцата) на 29.10.1981 г., от който нямат родени деца, като
впоследствие осиновил дъщерята на Х.- ответницата Е.П.М.. Сочи, че през време
на брака си със С.К.Х., са придобили в режим на СИО два недвижими имота:
АПАРТАМЕНТ № 74, находящ се в гр. София, ж.к. „******и
процесният АПАРТАМЕНТ № 14, находящ
се в гр. София, бул. „******", № ******. Бракът им бил прекратен с развод,
като горепосочените недвижими имоти са допуснати до делба с постановеното решение
по гр. дело № 19003/2006 г. по описа на СРС, 70 състав. Съсобствеността между
тях била е прекратена, като процесният имот е
поставен в дял на ищеца, който е заплатил парична сума на С.Х.за уравнение на
дяловете, а последната е станала индивидуален собственик на апартамента в
ж.к.Младост. Тъй като не е налице доброволно предаване на владението на
поставения в дял на ищеца недвижим имот, той образувал през 2018 г. пред ЧСИ М.П.изпълнително
дело.
Излага твърдения, че ответницата Е.П.М.
била призната за собственик
на горепосочения недвижим имот
нотариален
акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно
владение №34, том I, рег.№1349,
дело №9/19.02.2018 г. на нотариус В.К., с район на действие СРС, вписан в
Служба по вписванията гр. София, с вх.рег.№9078/19.02.2018 г.
Сочи, че в
резултат на извършен въвод във владение по
образуваното изп.дело по описа на ЧСИ М.П.на
25.10.2018 т. е придобил владението върху процесния
недвижим имот и продължава да осъществява същото.
Навежда подробни
доводи, че в полза на ответницата Е.П.М. не е осъществен фактическият състав на придобивната давност, тъй като
тя никога не е упражнявала трайно и непрекъснато фактическа власт върху имота.
Оспорва
тя да е упражнявала фактическа власт върху имота, като сочи, че от
придобиването си в режим на СИО до извършване на въвода
във владение на 25.10.2018 г., апартаментът е владян от С.Х., а след тази дата
от него. Навежда доводи, че дори и в някакъв момент, ответницата Е.М. да е била
допускана до процесния имот, то това не означава, че
същата го е владяла, тъй като тя би могла единствено да упражнява фактическа
власт от вида на държането, т.е. държала е имота за собствениците - майка си и
баща си и е извършвала търпими действия, характерни за едно дете спрямо
родителите си: да посещава имота, да преспива в него, да оставя там свои вещи и
т.н. Според ищеца, за да премине държането във владение, държателят трябва да
демонстрира промяна в намерението за своене на имота,
която да е открито демонстрирана спрямо собственика, за да се обезпечи
възможността последният да предприеме действия за защита на правото си. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал.
1 ГПК, ответницата Е.П.М. е депозирала
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Сочи, че от
началото на 1987 г. е живяла в процесния недвижим
имот, заедно със своята майка С.Х.. Навежда подробни доводи, че е собственик на
процесния недвижим имот въз основа на давностно владение, което е започнало от 1994 г. – при
навършването й на пълнолетие, и е продължило до 25.10.2018 г. Сочи, че ищецът
никога не е имал достъп до процесния недвижим имот, както
и че с декларация от 11.06.1990 г. той се е отказал от правото на собственост
върху него. По изложените
съображения моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени относимите
доказателства и доводите на страните, приема за установено
следното:
Не е спорно между страните по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че ответницата Е.П.М. е дъщеря на С.К.Х.и П.М.М..
През време на
брака, сключен между С.К.Х.и П.М.М., на 31.07.1991 г. с договор за продажба
на държавен недвижим имот от
военно-жилищния фонд по реда на
НДИ двамата закупили - АПАРТАМЕНТ № 74, находящ
се в гр. София, ж.к. „******. С договор за покупко-продажба
от 08.08.1990 г. С.К.Х.закупила АПАРТАМЕНТ № 14, находящ
се в гр. София, бул. „******", № ******.
С декларация от 11.06.1990 г. П.М.М. заявил, че АПАРТАМЕНТ
№ 14, находящ се в гр. София, бул.
„******", № ****** е закупен с лични средства на С.К.Х..
Сред прекратяване брака, сключен между С.К.Х.и П.М.М. с влязло в сила на 27.03.2006 г. съдебно решение №103/28.06.2004
г. постановено по гр.д.№3792/2002 г. по описа на СРС, 85-ти състав, по искова молба на П.М.М. е образувано гр.д.№ 19003/2006 г. по описа на
СРС, 70 състав, за делба на съсобствени
между бившите
съпрузи недвижими имоти.
С влязло в сила на 15.02.2013 г. решение № II70-143/01.02.2012 г., поправено
с решение от 09.04.2012 г.,
е съставен проект на разделителен протокол с два дяла: първи дял,
представляващ процесния
ап.14, находящ се в гр.София, бул. „******” № 44, ет.5 и втори дял, представляващ ап.74, находящ се в гр.София,
ж.к.******.
С решение от 04.06.2013 г. този разделителен протокол е обявен за окончателен,
а в протокол от проведено на 15.04.2016 г. о.с.з. е отразено, че ищецът П.М.М. е изтеглил дял I, а С.Х.- дял II. Потоколът от о.с.з.
е вписан в службата по вписванията през м.септември 2018 г. Въз основа на
това протоколно решение, на 09.01.2018 г. е издаден изпълнителен лист в полза на
П.М.М. за получения от него в дял
недвижим имот.
Доколкото имотът, възложен в дял
на ищеца, не му бил доброволно предаден, той е образувал пред ЧСИ М.П.. рег.№ 851 от КЧСИ, изп.дело №
20188510402266. На 25.10.2018 г. е извършен въвод във владение на
имота от ЧСИ, като в съставения за целта протокол
е отбелязано, че след многократни позвънявания и почукване на вратата от
10.14 ч., не се е появило лице, което
да осигури достъп до апартамента,
поради което с помощта на ключар,
в 11.40 ч. вратата е отворена.
Патронът на входната врата е сменен и ключовете от него са
предадени на пълномощника на взискателя.
Преди извършения
въвод във владение ответницата Е.П.М.
се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит на основание давностно владение №34, том I, рег.№1349, дело №9/19.02.2018 г. на нотариус В.К.,
с район на действие СРС, вписан в Служба по вписванията гр. София, с
вх.рег.№9078/19.02.2018 г., с който е
призната за собственик на процесния имот въз основа
на упражнявано от нея давностно владение.
Разпитаният по делото свидетел М.И.И.свидетелства, че познава ответницата Е.П.М. от 10-12 годишна възраст, тъй като
живее в съседен на процесния
имот апартамент от 1969 г. Сочи, че в процесния апартамент не е виждала
да живее друго лице, освен ответницата и нейната майка, като от навършване на 18-годишна възраст ответницата живеела сама в имота до около
2019 г., когато ключът на
апартамента бил сменен и тя вече нямала
достъп до него.
Тези показания
противоречат на приетите по делото писмени доказателства, а именно
удостоверението за промени на настоящия адрес, от което е видно, че адресната
регистрация на ответницата от 07.12.1995 г. до 30.03.2018г. е била в гр. София,
ж.к. „******. По делото са приети и писмени доказателства, от които се
установява, че до 2003 г. ответницата е живяла в горепосочения имот в ж.к. „Младост
3“, от който притежава 1/3 идеална част, на основание дарение своята майка С.Х..
Следва да се посочи и, че по подадено заявление от С.Х.от 09.05.2012 г. до
19.01.2017 г. издаването на сметки от „Софийска вода“ за процесния
апартамент е преустановено, следователно имотът не е бил обитаван.
Между С.К.Х.и П.М.М. са водени множество
съдебни дела, като в цялото производство по съдебна делба, продължило в периода
от 2006 г. до 2016 г. майката на ответницата е поддържала, че е единствен собственик на процесния недвижим имот, че тя го е закупила сама, с лични
свои средства и единствено тя го владее. Съдебният адрес на С.Х.е процесния апартамент. С това си процесуално поведение
майката на ответницата отрича факта на владение на дъщеря си.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
от правна страна следното:
Предявеният иск установителен
иск за собственост по реда на чл.124, ал.1 от ГПК е основателен.
Ищецът П.М.М. се легитимира като собственик на процесния
имот, а правото на собственост върху него той
е придобил по силата на извършената съдебна делба по образуваното гр.д.№ 19003/2006 г., по описа на
СРС, 70 състав, в резултат на която му е възложен в дял процесния недвижим имот, доколкото с решение от 04.06.2013 г. съставеният разделителен протокол е обявен за окончателен.
Съгласно
чл. 79 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива
с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е
добросъвестно - в продължение на 5 години.
За да се признае на едно физическо лице правото на
изключителна собственост по отношение на един недвижим имот, разпоредбата на
закона установява, че претендиращият следва да е упражнявал в период по-дълъг
от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, както и да е
демонстрирал по отношение невладеещия собственик на вещта поведение на
пълноправен собственик (аnimus), т.е. поведение,
което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем
единствено за себе си. Владението е законно, когато съдържа 6 признака:
постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи
вещта, като своя собствена (чл. 68 и сл. ЗС). Лицето трябва да е демонстрирало
по отношение на невладеещият собственик на вещта поведение на пълноправен
собственик т.е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите
правомощия в пълен обем единствено за себе си. Позоваването не е елемент от
фактическия състав на придобивното основание по чл.
79, ал.1 ЗС (ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк. д. №
4/2012 г., ОСГК на ВКС).
Предвид
изричното оспорване на ищеца в тежест на ответницата и
съобразно чл. 154, ал.1 от ГПК е било да докажат твърденията си, че е владяла процесния имот през твърдения период, което
съдът намира, че е направено.
Същото
не се установява и от показанията на разпитаната по делото свидетелка М.И.И., тъй като от тях не се установява
намерението на ответницата Е.П.М. за своене на процесния апартамент в нито един момент, нито към 1994г.,
нито към 2006 г., а именно, че тя е демонстрирала спокойно, явно, постоянно, непрекъснато
и несъмнено владение по отношение на собствениците на апартамента, а именно
родителите си.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка не
може да се заключи, че ответницата Е.П.М. е извършила
действия, достигнали до
знанието на нейните родители, които да заявяват по изричен и несъмнен начин
волята й да свои целия имот.
През време на брака на нейните родители Е.П.М. е била допускана до процесния имот, което не означава, че същата го е владяла,
тъй като към нито един момент тя не е демонстрирала намерение за своене, т.е. да е изявила пред своите родители намерението
си да счита имота за свой. Доколкото е нормално дете да обитава и живее в
жилище, което е собственост на неговите родители, това не означава, че то
владее имота за себе си.
С Определение №
351/27.06.2018 г. по гр. д. № 15/2018 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр.
отделение се приема, че за да промени
държанието във владение като предпоставка за придобиване по давност на чужд
имот, държателят трябва да демонстрира промяна в намерението за своене на имота (interversio possessionis), която да е открито демонстрирана спрямо
собственика, за да се обезпечи възможността последният да предприеме действия
за защита на правото си. При липса на действия, които недвусмислено да отричат
правата на досегашния собственик или владелец, промяната в намерението за
упражняване на фактическа власт е скрита, а следователно владението е опорочено
и не настъпват последиците по чл. 79, ал. 1 ЗС. (в този смисъл - Решение № 381
от 25.10.2010 г. по гр.д. № 37/2010 г. на ВКС).
Само ако
държателят промени намерението си и превърне държането си във владение, в негова
полза тече придобивна давност, като в този случай е
налице завладяване, за което е необходимо промяна в намерението фактическата
власт да се упражнява вместо за другиго само за себе си, да намери външна
промяна чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния
собственик или владелец, владението да не е установено по скрит начин, а да се
манифестира намерението спрямо останалите и волята му да достигне до тяхното
знание. (в този смисъл - Определение № 251/10.05.2018 г. по гр. д. № 3559/2017
г. на ВКС, и Определение № 351 от 27.06.2018 г. по гр. д. № 15/2018 г. на ВКС).
Дори и да се приеме, че от ответницата е притежавала качеството държател
на процесния недвижим имот, по делото не са
представени никакви доказателства, от който да се установява, че държане на имота
се е трансформирало във владение. Наличието на разрешение от собственика за ползването на
имота от своя страна изключва възможността да е установено владение, тъй като
владението включва не само осъществяване на фактическа власт върху вещта, но и
намерение на владелеца да я държи като своя (чл. 68, ал. 1 ЗС). Според
твърденията на ответницата тя е живяла от дете с майка си в процесния
имот, поради което следва да се приеме, че тя е допусната до имота със
съгласието на родителите си, поради което следва да се приеме, че презумпцията
на чл. 69 ЗС, че държателят на имота има намерение да го държи като свой, е
оборена, доколкото ответницата е обитавала имота със съгласието на родителите
си.
За
пълнота следва да се посочи и, че фактът, че ответницата има адресна регистрация
по постоянен адрес ***4, не може да обоснове извод, че тя е във владение на
имота, още повече, че съобразно предвиденото в чл.93 от ЗГР, постоянен е
адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на
населението и той е адресът за кореспонденция с органите на държавната власт и
органите на местното самоуправление. Точно обратното, настоящият адрес е този,
на който лицето живее, по арг. от чл.94 от ЗГР.
Владението е по-широко понятия от
непосредственото обитаване на имота, като в конкретния случай не са ангажирани доказателства, чрез които може
да се направи
извод, че ответницата е упражнявала фактическа власт върху процесния имот през твърдения период.
Нотариалният акт на ответницата е издаден на 19.02.2018 г., поради което не
може да се
приеме, че той макар и по
косвен път установява, че тя е обитавала имота към релевантния период.
В настоящият случай ищцата се легитимира
като собственик въз основа на горепосочения
нотариален акт, съставен на
19.02.2018 г., т.е. след завеждане на делбеното производство по образуваното гр.д.№ 19003/2006 г., по описа на СРС, 70 състав, което е приключило с влязло в
сила решение, с което се прекратява съсобствеността между С.К.Х.и П.М.М., като видно от представените по делото писмени
доказателства исковата молба по горепосоченото дело е вписаната през 2008 г., поради което действието на съдебното решение,
с което са установени правата на ищеца, се
разпростира и по отношение на нея.
Констативният нотариален
акт от 2018 г. също не представлява
изява на намерение за своене на процесния недвижим имот от страна на ответницата, тъй като е непротивопоставим
на двамата съделители, като съставен след като исковата молба за делба, както
и след като исковата молба по иск за
собственост, предявени от ищеца, са
били надлежно вписани.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният положителе установителен иск с
правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК е допустим и основателен. Основателно
е и искането на ищеца по чл. 537, ал. 2 ГПК
за отмяна на нотариален
акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно
владение №34, том I, рег.№1349,
дело №9/19.02.2018 г. на нотариус В.К., с район на действие СРС.
Относно
разноските по производството
На ищеца П.М.М. следва да
се присъдят направените
разноски в размер на 3 098.00 лв., представляващи
сбор от внесени държавни такси и заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по установителния иск, предявен по реда на чл.124, ал.1 от ГПК
от П.М.М.,
ЕГН **********,***, срещу Е.П.М., ЕГН **********,***, че П.М.М., ЕГН **********
е собственик на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 14, находящ се в гр.София,
бул. „******“ № ******, с площ от 53.24 кв.м., състоящ се от една стая, хол и
сервизни помещения, при съседи: стълбище, бул. „******“, ап. №№ 15, 13, 17, 11,
заедно с прилежащото му таванско помещение от 8.40 кв.м., при съседи на таванското
помещение: Л., И., Коридор, калкан, находящ се в
сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.401.63, като на
основание чл. 537, ал. 2 ГПК ОТМЕНЯ нотариален
акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно
владение №34, том I, рег.№1349,
дело №9/19.02.2018 г. на нотариус В.К., с район на действие СРС, вписан в
Служба по вписванията гр. София, с вх.рег.№9078/19.02.2018 г., относно процесния недвижим имот.
ОСЪЖДА Е.П.М., ЕГН **********,***,
да заплати на П.М.М.,
ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3 098.00 лв., представляваща
разноски по делото пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: