РЕШЕНИЕ
№ 441
гр. Смолян, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20235440100176 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото е предявения иск от ищцата А. М. К. срещу ответника "**" АД да се
признае, че клаузата на чл. 29 от Договор за кредит № 829959 / 12.05.2022 г., сключен между
А. К. и „**“ АД, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на
добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и
чл.146 ал.1 от ЗЗП.
В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по Договор за кредит №829959/12.05.2022
г., сключен със „**“ АД. Съгласно чл.1 от Договора за кредит Кредитодателят се задължава
да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 800 лева, а Кредитополучателят
/ищцата/ се задължава да върне сумата от 824 лева, съгласно условията на договора.
Съгласно Договор за кредит № 829959 / 12.05.2022 г., ГПР по кредита е в размер на 42.58 %,
а ГЛП в размер също на 0 %, при срок на кредита от 12 месеца.
В чл.29 от договора е предвидено, че ако ищцата не предостави допълнително обезпечение
дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността
на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното
обезпечение. А съгласно ал.2 от същата разпоредба неустойката се заплаща периодично
заедно с всяка погасителна вноска. В тази връзка на ищцата е начислена неустойка в общ
размер на 216 лева, за което тя изрично получава и Покана за незабавно плащане.
Неустойката по чл.29 от договора №829959 / 12.05.2022 г., в размер на 216 лева е
1
нищожна и недължима на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на
добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и
чл.146 от ЗЗП. На първо място в правната доктрина и съдебна практика безспорно се
приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, преда.3 –то от ЗЗД е
налице именно, когато се нарушава правен принцип изрично формулиран или пък проведен
чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС
/Решение№4/2009г. по т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г.,
определение№877 по т.д. №662/2012г. и др/. Такъв основен принцип е добросъвестността в
гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на
принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на
едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ,
чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, като общите правила на ЗЗД също
намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС
преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда
във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните
води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1,преда.3 от ЗЗД. Поради
накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се
достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода
на кредитора.
В допълнение, търсената неустойка по чл.29 от Договор за кредит № 829959 / 12.05.2022
г., в размер на 216 лева е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна
по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер на
216 лева е в размер на 40% от сумата на отпуснатия кредит в размер на 800.00 лева. По този
начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на
добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на
неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В настоящия
случай, със заплащането на сумата предвидена за неустойка, изцяло се нарушава принципа
на добросъвестност и справедливост.
Именно и въз основа на това, така търсената неустойка по чл.29 от Договор за кредит №
829959 / 12.05.2022 г., в размер на 216 лева е нищожна като противоречаща на добрите
нрави и неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Предвидената клауза е и
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на
неустойка, която е необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на
кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на
такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски
кредити. Разгледана в този аспект, търсената неустойка по чл.29 от Договор за кредит №
2
829959 / 12.05.2022 г., в размер на 216 лева при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на
сключване на договора на обезпечения, се намира в пряко противоречие с преследваната с
целта на транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърлят риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели
единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се заобикаля чл.
33, ал. 1 от ЗПК.
С търсената неустойка по чл.29 от Договор за кредит № 829959 / 12.05.2022 г., в размер на
216 лева в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за
неизпълнението. В този смисъл е и т.32 от извлечение от протокол №44 на заседание на КЗП
от 05.11.2015г. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в
този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила
стойността на договора. Основната цел на така уговорените клаузи е да доведат до
неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената
главница. В същия смисъл и решение № 511 от 17.04.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
324/2018 г. Последователна е и практиката, че неустойка, която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави: Решение № 107 от 25.06.2010г., на ВКС по т.д.№ 818/2009г.,
II т.о, Решение № 511 от 17.04.2018г., на Окръжен съд Пловдив по в.гр.д.№ 324/2018г. На
следващо място, търсената неустойка по чл.29 от Договор за кредит № 829959 / 12.05.2022
г., в размер на 216 лева е нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП. Съгласно чл.146, ал.1 от
ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Клаузата на чл.29 от Договор не се явява индивидуално уговорена по
смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП. Видно от самия Договор за потребителски кредит по безспорен
начин се установява, че клаузата на чл.29 ал.1 от същия е част от едни стандартни и
бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат
възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора. В
този смисъл е и Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори.
В съдебно заседание ищцата А. М. К., редовно призвана, не се явява. Иска се поддържа с
писмена молба от процесуалния й представител адв.М..
За ответника „**“ АД, редовно призовано, не се явява представител в съдебно заседание.
От процесуалния представител адв.Н. е постъпила писмена молба, с която поддържа
възраженията в отговора, както и подадената насрещна искова молба.
3
С постъпилия в срока по ГПК отговор от ответника иска се оспорва като неоснователен.
Процесният договор с № 829959 / 12.05.2022 година е сключен от разстояние, като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитора,
при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникации от разстояние. Редът за организиране на системата е
посочен в Общите условия, уреждащи отношенията между „**“ АД и неговите клиенти, по
повод предоставяните от Дружеството финансови услуги от разстояние“ наричани за
краткост ОУ, неразделна част от индивидуалните договори за кредит. След запознаване с
всички условия във връзка с кредита на 12.05.2022 година ищецът е натиснал бутона
„Подпис“, с което последният е изразил и своето недвусмислено съгласие за сключване на
Договора. В резултат на тези предприети от страна на ищеца действия между „**" АД и
ищеца като кредитополучател на 12.05.2022 година е сключен във формата на електронен
документ Договор за потребителски кредит - кредитна линия предоставен от разстояние с №
829959. Сключването на договора във формата на електронен документ е съобразено изцяло
със ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК и с всички други приложими нормативни документи.
Относно дължимата неустойка при непредоставяне на обезпечение се излагат следните
доводи:
Независимо, че неустойка за непредоставяне на обезпечение не е начислявана и събирана
от дружеството, тази клауза е валидна и отговаряща на всички изисквания на действащото
законодателство.
На първо място съгласно правната теория и съдебната практика, неустойката
представлява самостоятелен договор съгласно по смисъла на чл. 8 ал. 1 от ЗЗД, като същата
може да се материализира и като клауза в договор, чието изпълнение обезпечава/така
Решение № 80 от 25.01.2010 г по в.гр.д. № 1297/2009г. на Апелативен съд София, ГО, 3
състав/. Тоест неустойката представлява самостоятелно съглашение, което в случая е
обективирано в един и същ документ с договора за потребителски кредит. С оглед което
счита, че по отношение на нейната действителност, не се прилагат разпоредбите на ЗПК и
Директива 2008/48 , а общите условия на ЗЗД.
За да възникне задължение за неустойка, е необходимо наличието на няколко
предпоставки: неустойката да е уговорена между страните, кредиторът да е изпълнил
задължението си или да е бил готов да го изпълни; да е налице неизпълнение на договорното
задължение, чието изпълнение неустойката обезпечава и обезщетява./Определение № 369 от
17.05.2016 г. по т.д. № 2456/2015 г. на ВКС, 2 -р о 3 търг. Отделение/, като всички тези
обстоятелства са налице в настоящият случай. Неустойката се дължи от неизправната страна
по договора, когато е налице онази форма на неизпълнение, за която тя е уговорена, а
именно - не предоставяне на обезпечение по договора. Неустойката е винаги парична
санкция, имаща за цел да гарантира изпълнението „под страх“, че в противен случай би се
начислила /в този смисъл Решение № 59 от 29.04.2010 г. по т.д. № 687/2009 г. на ВКС, ТК/.
С оглед което е и нормално в случай, че задължението, което тя обезпечава не бъде
изпълнено - размерът на задължението на длъжника да бъде увеличен. Това обстоятелство
4
не би следвало да я прави нищожна, с оглед факта, че това е присъщата за нея функция.
В случая тя е уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на
обезпечение, изпълнението не е обезпечено с други правни способи, а нейният вид се
определя в зависимост от това дали заемателят по Договора изпълни своето задължение. С
оглед на което и размерът на неустойката се определя като процент от заетата сума, като
същата се начислява, докато не бъде изпълнено задължението, а това зависи изцяло от
волята на заемателя. Съгласно Решение № 122 от 18.07.2019 г. по гр.д. 3238/2018 г. на ВКС,
„ Гр. Отделение, при определяне , дали неустойката противоречи на добрите нрави, съдът
следва да вземе в предвид и възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера
на неизпълнението, за де не се превърне неустойката в средство за неоснователно
обогатяване, с каквато възможност разполага и заемателят по Договора. Видно от Договора
неустойката се дължи единствено за периода, в който заемателят реално не е предоставил
обезпечение, като ако такова бъде предоставено впоследствие - същата спира да се
начислява. Тоест причината за евентуалното начисляване на такава неустойка би било
единствено виновното поведение на ищеца.
Така договорения размер на неустойката, като определен процент съгласно чл. 46 ал. 1 от
ОУ в размер на 0.9%, независимо, че в текста на Договор за потребителски кредит е посочен
вече изчисленият размер, обхващащ целият период на договора, изпълнява предвидените в
чл. 92 от ЗЗД цели и не предвижда неоснователно разместване на блага /Решение № 89 от
02.10.2019 г. по т.д. № 1213/2018 г. на ВКС 2 - ро търг. Отд./. Неустойката освен
обезщетителна функция има и други функции - обезпечигелна и санкционна, като целта е да
се стимулира изпълнението и превенира допускане на неизпълнение. В случая уговорената
неустойка не излиза извън присъщите и функции, като аргументи гласящи, че с „загубила
присъщата и функция“,т.к. няма данни за ответника да са настъпили вреди са
противоречащи на закона и на установената съдебна практика. Неустойката има
стимулираща роля за длъжника да изпълни точно задълженията си, тъй като в противен
случай ще носи отговорност, без кредиторът да трябва да доказва настъпването на вредите и
техният размер. При неустойката настъпването на вредите е предполагаемо, макар и
кредиторът да не трябва да доказва техният размер /така Решение № 11 от 27.06.2016 г. по
т.д. № 3568/2014 г. на ВКС 1 търг. Отд.; Решение № 52 от 20.04.2015 г. по гр.д. № 5278/2013
г. на ВКС 1- во Гр. Отд.; Решение № 464 от 18.03.2011 г. .по гр.д. № 516/2010 на Софийски
Апелативен съд/.
Правят се възражения, че основната цел на уговорената неустойка е да репарира
причинените от неизпълнение в срок вреди. Останалите цели предвидени с неустойката
целят да реализират точното изпълнение и ако не се постигна - да санкционират за
неизпълнение, както е в настоящият случай /в този смисъл Решение № 89 от 02.10.2019 г. по
т.д. № 1214/2018 г. на ВКС 2 - ро търг. Отд./. Поради това, задължението на заемателя да
предостави обезпечение, както и неблагоприятните за него последици от неизпълнение на
това негово задължение са валидни и не противоречащи на добрите нрави.
Няма въведено законодателно изискване относно размера на неустойката, като няма
5
въведено ограничение на максималният размер, като дори е прието че нейният размер може
да бъде и по - голям от размерът на главното задължение.- Доколкото по - големият размер
на неустойката е обусловен от бездействието на длъжника, същият не може да се приеме
като изначално договорен в противоречие на добрите нрави.. Нищожността, поради
противоречие с добрите нрави следва да се преценява към момента на сключване на
договора, а не въз основа на размера, получаващ се в резултат на неизпълнението. /Решение
№ 80 от 25.01.2010 г. по в.гр.д. № 1297/2009 г. на Апелативен съд София, ГО, 3 състав/.
Съгласно чл. 92 ал. 2 от ЗЗД, както и съдебната практика се приема, че дори неустойката да
се приеме за прекомерна, въпреки това тя е действително задължение, което може да бъде
намалявано, без обаче да отпада изцяло. Намаляване то не цели да установи пълна
еквивалентност между неустойката и действително понесените вреди, като този извод се
налага от дефинитивно определения и обезпечителен и санкционен характер /в тази насока
Решение № 223 от 19.04.2016 г. по по т.д. № 3633/2014 г. на ВКС I ТО; Решение № 80 от
25.01.2010 г. по в.гр.д. № 1297/2009 г. на Апелативен съд град София, ГО, 3 състав/. С оглед
на което, ако се приеме, че същата е прекомерно голяма, нейният размер би следвало да
бъде намален и не би следваш цялата клауза да бъде обявена за недействителна.
По правило неустойката представлява предварително определено обезщетение
/Определение № 100 от 25.01.2016 г. по гр.д. № 5831/2015 г. на ВКС, 3 ГО/ с оглед което е
нормално нейният размер да е предварително уговорен между страните и включен, като част
от погасителните вноски, като изрично е записано, че това е дължимата вноска само при
хипотезата на чл. 20 от Договора - а именно в случай, че заемателят не представи
обезпечение. Поради това, включването на неустойката в падежните вноски е правилно с
оглед изискванията на закона.
Освен това съгласно ТР от 15.06.2010 г по тълк.д. № 1 по описа па за 2009 г. на ОСТК
гласи, че прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на
добрите нрави, като същата следва да се приеме за нищожна, само ко единствената цел, за
която е уговорена, излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. С оглед изложеното според ответната страна се установява задължението за
неустойка, предвидено в договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №
829959 от 12.05.2022 година отговаря на присъщите и функции и не следва да бъде
прогласяване за нищожна.
Не е налице изначална невъзможност да се осигури в уговореният в Договора срок
поръчител, който да отговаря на посочените изисквания. Ищецът е бил запознат с условията
на Договора, преди същият да бъде сключен (с изпращането на първото електронно
съобщение и приложеният към него СЕФ, след което и с изпращането на второто
електронно съобщение), като същият не е бил длъжен да сключва договора веднага, а е
разполагал с възможността първо да открие лице, което да отговаря на определените в
Договора изисквания и което е съгласно да бъде солидарно отговорно с него и след това да
премине към подписването му. Знаейки, че няма да може да изпълни задължението си
ищцовата страна е действала недобросъвестно, като по този начин е нарушила чл. 12 от ЗЗД,
6
който гласи, че при воденето на преговори и сключването на договори страните трябва да
действат добросъвестно - в противен случай те дължат обезщетение. Въпросната неустойка
се начислява САМО докато не бъде предоставено обезпечение.
Няма разпоредба в закона, която да определя момента на предоставяне на обезпечение.
Това е допустимо да стане преди подписването на договора, но е възможно и да бъде
предоставено в процеса на изпълнение на същият. Именно поради това и разпоредбата на
чл. 71 от ЗЗД предвижда възможност задължението по договора да стане предсрочно
изискуемо при непредоставяне на обещаното обезпечение от страна на длъжника.
В производството по делото са приети за съвместно разглеждане предявените насрещни
искове от ** АД срещу А. М. К. с правата квалификация на чл.240 от ЗЗД във вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждането й да заплати на ** АД сумата в размер на
800,00 лева - оставаща главница по договор за потребителски кредит, предоставен от
разстояние с №829959/12.05.2022г., ведно със законната лихва от подаване на насрещната
искова молба – 09.05.2023г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 24,00
лева- договорна лихва върху главницата
Предмет на насрещните искове са претенциите на „**“ АД с правното основание на чл. 79
ал.1 ЗЗД във вр.чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на А. К. да заплати на „**“ АД
сумата в размер на 800,00 лева - остатък от непогасена главница по договор за
потребителски кредит № 829959/12.05.2022 г., към дата 05.05.2023 представляваща
задължение, ведно със законната лихва от датата на постъпване на насрещната искова молба
09.05.23 г. до окончателното изплащане, както й 24,00 лева – договорна лихва върху
главницата.
Твърденията на ищеца по насрещната искова молба са, че между страните е сключен
договора за потребителски кредит № 829959/12.05.2022 г., че дружеството ищец е
предоставило на ответника 800,00 лева като потребителски кредит на 12.05.2022 г. в брой на
каса „**“, с което дружеството е изпълнило договорните си задължения. Страните се
договорили също ответникът по насрещните искове да заплати възнаградителна лихва в
размер на 36% на година, при ГПР по кредита в размер на 42,58 % изчислен съгласно
изискванията на чл. 19 от ЗПК. Заемната сума е предоставена на кредитополучателя като
същият е следвало да погаси задължението си по първия транш съгласно погасителния план
на 11.06.2022 година. Страните по договора са се договорили също така, че просрочените
плащания се олихвяват в лихвен процент от 10 %. При сключването на Договора за
потребителски кредит на ответника по насрещния иск е предоставена необходимата пред
договорна документация, включваща Стандартен европейски Формуляр, приложимите към
договора Общи условия, екземпляр от договора и от погасителният план. Съгласно
подробно описаната в Общите условия и предоставеният отговор на исковата молба
процедура по кандидатстване и сключване на Договори за потребителски кредити от
разстояние ответника по насрещният иск е натиснал бутона „Подпис“, с което е изразил
своето недвусмислено съгласие за сключване на Договора. Договор за потребителски кредит
предоставен от разстояние № 829959/12.05.2022 година е сключен между страните при
7
изпълнение на всички изисквания на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК.
В изпълнение на поетите от страна на А. М. К. задължения по Договора, същият е
направил вноски за погасяване на задълженията си по договора, а именно на 09.08.2022
година сумата от 200 лева, като това е единственото извършено от него плащане за
погасяване на задължението му по договора. Видно от изложеното е, че ответника по
насрещният иск не изпълнява поетите от него задължения по Договора.
С внесения отговор от А. М. К., чрез процесуалния й представител адв. М., насрещната
искова молба се оспорва като неоснователна и недоказана. Сключеният договор за кредит №
829959/12.05.2022 г. със „**“ АД, безспорно има белезите на договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (обн. ДВ, бр.
18/05.03.10 г.). Същевременно, към него е приложима и общата императивна закрила срещу
неравноправно договаряне, в сила от 10.06.2006г. (§ 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл.
от ЗЗП), както и нормите на Европейското общностно право - Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. В тази
връзка, съдът има задължение да следи служебно и при незаявено от страна на
кредитополучателя основание за нищожност на договора, когато е нарушена норма
предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато
е относимо до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право
документ/, когато е налице противоречие с добрите нрави (Решение № 229 от 21.01.201 Зг.
по т.д. № 1050/2011 г. на II т. о. на ВКС), и когато е налице неравноправна клауза в
потребителски договор (Решение по дело № С-472/11 на Съдът на ЕС, Решение № 23 от
7.07.2016г. по т. дело № 3686/2014г. на ВКС, I т.о.). Общата потребителска закрила по чл.
146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) вр. чл. 24 от Закона за потребителския
кредит (ЗПК), предвижда, че неравноправните клаузи в договори между потребители и
търговци са нищожни, когато липсва индивидуално договаряне, доколкото въведената като
общо правило за всички държави от ЕС система на защита се основава на идеята, че
потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо доставчика (включително и при
финансова услуга), от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на
степента си на информираност. Закона за потребителския кредит въвежда императивни
изисквания по повод формата и съдържанието на сключените между потребител и кредитор
договори, нарушаването на които води до тяхната недействителност.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Сключеният Договор за кредит № 829959 / 12.05.2022 г., със „**“ АД е
недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във
връзка с чл. 11, ал.1, т. 9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са
посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в Договор
за кредит № 829959/12.05.2022 г., сключен със „**“ АД е посочен ГПР-42.58%, както и
годишен лихвен процент 0%. Липсват обаче каквито и да е било условия за прилагането му.
Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита,
8
или е променлив.
Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата
сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19,ал.1 от ЗПК, годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Действително в Договор за кредит № 829959 / 12.05.2022 г., сключен със „**“ АД е
посочено, че ГПР- 42.58 %. Липсва обаче, каквото и да е уточнение, какви точно разходи се
включват в посочения процент. Посоченият годишен лихвен процент 0%, не е ясно какво се
съдържа и как се изчисляват по отношение на общия ГПР. По този начин А. К., е поставена
в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от нея
финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, следва в
договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения потребителски договор представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които А. К. ще направи и които са отчетени при формиране
на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение, за да разбере действителния
размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава
задължение за допълнителна такса по потребителския договор, невключена в ГПР
противоречи на изискването за яснота, въведено в чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.
В чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК е предвидено, че в договора трябва да се съдържат условията
за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В случая е
налице погасителен план, но той изцяло не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, в него
липсва задължителната информация по ЗПК. Това създава невъзможност за ищцата да
разбере заплащаните от него вноски по погасителния план, какви компоненти включват, как
са изчислени и на каква база. Посоченото се явява още едно самостоятелно основание за
нищожност на договора за паричен заем.
В Договора за кредит № 829959 / 12.05.2022 г., сключен със „**“ АД, е уговорена
неустойка за неизпълнение за задължението, въпреки че същата не се претендира от ищеца,
поради явната и нищожност, фактически се дължи не за неустойка, а договорна лихва,
представляваща допълнителна печалба на кредитора. Това е така, доколкото за да не
възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица условия, които са
кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, а именно: при
неосигуряване в 3-дневен срок от датата на сключване на договора на обезпечение - банкова
гаранция или поръчителство, т.е клаузата за неустойка се реализира дори и доверителката
ми да е заплащала всяка една погасителна вноска на падеж. Клаузата за неустойка е
предвидена при непредоставянето на едно от посочените обезпечения: банкова гаранция или
поръчител. Общоизвестен факт е, че за три дни, какъвто е срока по чл.6 от договора, е
9
невъзможно която и да е банка да предостави банкова гаранция, доколкото политиката на
банките, предвижда проучване на състоянието на лицето и е невъзможно за 3 дни. По
отношение на второто обезпечение, а именно поръчител, в Общите условия към договора,
са посочени кумулативно няколко основания, на които следва да отговаря поръчителя, част
от които са - доход в размер на най-малко 7 пъти над минималната работна заплата, близо
4500 лева и много други условия. Логически не е обосновано, да бъде търсен подобен
поръчител с такива изисквания, на който малко хора биха могли да отговаря. От тук излиза,
че клаузата за неустойка не зависи от изпълнението на задължението, т.е ищцата дори да
бъде изряден платец, за последната отново се начислява неустойка.
Въведените изисквания за вида обезпечение и срока за представянето им създават
значителни затруднения за длъжника и то до степен изцяло да се възпрепятства
изпълнението Налага се извод, че всички опции посочени в договора всъщност не дават
възможност на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като са невъзможни за
изпълнение. След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в
сферата на кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се
заплаща разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска.
Фактически не се касае за дължима неустойка, а за вземане, което се плаща заедно с
вноските за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за
кредитора, освен лихвата.
В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в
този процент трябва да е включена и неустойката, която като неустойка е нищожна, а реално
е сигурна печалба за кредитора. Следователно годишният лихвен процент няма да е 0 %,
както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участва и вземането от 216 лева,
формално уговорено като неустойка. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен
реалният годишен лихвен процент, което представлява самостоятелно основание за
нищожност на договора за паричен заем.
Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на
ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от 216 лева,
изразена като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. По
този ще се наруши и правилото ГПР да не надвишава пет пъти размера на законна лихва
/чл.19, ал.4 ЗПК/. Поради невключване на уговорката за заплащане на неустойка в ГПР,
последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално
прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика
по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално
заключение по дело С-453/10 е прието , че използването на заблуждаващи търговски
практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на
ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за
неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл. ЗЗП.
Нищожността на неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР води до
10
недействителност на кредитната сделка поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1т.
10 от ЗПК.
С отговора на насрещните искове се оспорва като нищожна и клаузата за възнаградителна
лихва, както на основание изложените по-горе възражения, така и поради противоречие с
добрите нрави. По договора за заем е уговорен ГПР-42.58%., както и годишен лихвен
процент 0%. За търсеният период на възнаградителната лихва, основният лихвен процент на
БНБ е 0% + 1 0 пункта(съгласно ПМС№ 72 ОТ 08.04.1994г., приложимо към 2009г.) прави
размер на законната лихва към датата на сключване на договора 10%, а трикратния размер
на законната лихва към 30%. Приема се, че противоречаща на добрите нрави е уговорка,
предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а
за обезпечени кредити- двукратния размер на законната лихва- Решение № 906 от
30.12.2004г., по гр.д.№ 1106/2003г„ на ВКС, второ гражданско отделение, Решение № 378 от
18.05.2006г., по гр.д.№ 315/2005г., на ВКС, второ гражданско отделение, Определение №
901 от 10.07.2015г., по гр.д.№ 6295/2014г„ на ВКС, IV гражданско отделение, Решение №
526 от 02.05.2017г., по в, гр.д.№ 393/2017г., на Окръжен съд Пловдив. Именно поради това,
така описаните в договора за потребителски кредит уговорки и клаузи, противоречат на
добрите нрави. Предвид характера на предоставената по договора услуга, уговорките
посочени в договора за потребителски кредит, не съответстват на изискванията за
добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и
равнопоставенността на съконтрахентите. С оглед на нищожността на Договор за кредит №
829959 / 12.05.2022 г., сключен със „**“ АД, ответникът прави възражение за прихващане на
заплатената от А. К. сума в размер на 200 лева и тези сума следва да бъде отчетена като
платена по главницата по Договор за кредит № 829959 / 12.05.2022 г., сключен със „**“ АД.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, насрещните искове и отговорите,
становищата за съдебно заседание, и като обсъди събраните по делото писмени
доказателства, установи следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно, че между страните „**“ АД /кредитор/ и А. М. К. /потребител/ е сключен
договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия представен от разстояние
№ №*********.05.2022г., по силата на който кредиторът се задължава да предостави на
потребителя потребителски кредит под формата на паричен заем съгласно условията на
договора, а именно общ размер на максимално разрешения лимит по кредитната линия 800
лева, представляваща максималния размер на главницата, която може да бъде усвоена по
време на действие на договора за кредит, лихвен процент по кредита 0%, годишен процент
на разходите 0%, обща сума, дължима от потребителя по първия отпуснат транш, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит- 800,00 лева, срок за погасяване на първия
транш -30 дни, лихвен процент, който се прилага при просрочени плащания- 10 %,
обезпечения- поръчител или банкова гаранция, ГПР при промоционални условия- 42,58%.
Според чл.19, ал.1 от договора в случай, че страните са договорили обезпечение,
потребителят следва в срок до 3 дни от подписване на настоящия договор да:
- осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на
11
договор за поръчителство по чл.138 и сл. от ЗЗД и в полза на кредитора, с което третото
лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по
договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения,
такси и други, или
- предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на
банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора /включва
главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други/ в срок от един работен ден,
считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за
заплащане на тези задължения. Срокът на валидността на банковата гаранция трябва да бъде
най- малко 30 дни след падежа на последната вноска. Третото лице- поръчител, както и
банковата гаранция трябва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и се одобрява от
кредитора. Одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора /чл.19, ал.2 от
договора/.
В чл.29 от договора е предвидено, че в случай че потребителят не изпълни
задължението си, посочено в чл.19, същият дължи неустойка на кредитора в размер на 0,9%
от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено
договореното обезпечение. Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по
чл.19 причинява на кредитора вреди в размера на договорената неустойка, доколкото
оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на
предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение.
В ал.2 на чл.29 от договора страните се съгласяват в случай на настъпване на на
дължимостта на неустойката по- горе, потребителят да заплаща периодично начислената
неустойка заедно с всяка погасителна вноска.
Според ал.3 на чл.29 от договора неустойката се дължи само за периода , през
който потребителят не е осигурил договореното обезпечение . В този смисъл, ако
потребителят осигури обезпечение , макар и след изтичане на срока по чл.19, неустойка не
се дължи от момента на осигуряването на обезпечението. Ако след предоставяне на
обезпечението неговото действие бъде прекратено , независимо по какви причини, отново
настъпва неизпълнение на чл.19, като потребителят дължи неустойка, считано от деня, в
който действието на обезпечението е било прекратено.
Видно от покана за незабавно плащане до А. М. К. дължимите суми са главница-
800,00 лева, , лихва- 24,00 лева, наказателни лихви- 623,97 лева, неустойка- 216,00 лева,
общо задължение 1663,97 лева.
Няма спор между страните и че кредита е усвоен, като се представя заверено
копие от разписка за извършено плащане №2000000302395736/12.05.2022г. с наредител **
АД и получател А. М. К., а именно паричен превод в размер на 800,00 лева, като е отразено
основание усвоен кредит №829959.
Видно от разписка от 09.08.2022г. А. К. е извършила плащане на сума в размер на
200,00 лева с основани вноска.
12
От заключението по назначената съдебно- счетоводна експертиза се установява, че
според погасителният план към Договор за кредит №829959/ 12.05.2022г., предоставен от
„**“ АД на А. М. К., общо дължимата сума по кредита / главница + лихва за един лихвен
период при промоционални условия за първи кредит – 800,00 лв. Общо дължима сума по
кредита /лихва + неустойка/ за удължаване с още един лихвен период – 240,00 лв., от които
216,00 лв. – неустойка и 24,00 лв. - представляваща договорна, възнаградителна лихва (чл.41
от Общите условия), Дата на вноска на първия транш - 11.06.2022г.
Видно от разписка за извършено плащане с №2000000302395736 от 12.05.202г. в
09:45ч. от „**“ АД е нареден превод в размер на 800,00 лв., чрез ** (електронно плащане)
към ответника – А. М. К..
Видно от разписка с №2000000313991739/ 09.08.2022г, в 12:29 ч. е нареден превод
от А. К. Д. в размер на 200,00 лв. към „**“ АД, с който погасява част от неустойката, а
именно (216,00 лв. - 200,00 лв. = 16,00 лв. остатък от неустойка), тъй като е забавено
погасяването на първата вноска (наредено на 09.08.2022г.), за което и е начислена неустойка
+ възнаградителна лихва от 240,00 лв., дължима при забавено плащане. Към датата на
подаване на насрещната искова молба – 05.05.2023г., остатъка от дължимата главница е
800,00 лв. (800,00 лв. + 240,00 лв. (неустойка, като 24,00 лв. от тях са представляваща
възнаградителна лихва и 216,00 лв. - неустойка) = 1040,00 лв.), тъй като е забавено
погасяването на първата вноска (извършено на 09.08.2022г., а дължимо към 11.06.2022г.), за
което и е начислена неустойка + лихва от 240,00 лв., дължима при забавено плащане.
Към датата на подаване на насрещната искова молба - 05.05.2023 остатъка от
дължимата сума по главница по кредит 829959/12.05.2022 е 800,00 лв.
Според заключението по ССчЕ общо дължима сума по кредита /лихва + неустойка/
за удължаване с още един лихвен период – 240,00 лв., от които 216,00 лв. – неустойка и
24,00 лв. - представляващи договорна, възнаградителна лихва (чл.41 от Общите условия) лв.,
поради забавеното погасяване на първата вноска (извършено на 09.08.2022г., а не на
11.06.2022г., както е договорено и вписано в погасителния план към Договор за кредит
№829959/ 12.05.2022г.), за което и е начислена неустойка от 240,00 лв., дължима при
забавено плащане. Ищецът не претендира сумата от 16,00 лв., представляваща остатък от
непогасена неустойка. Към датата на подаване на насрещната искова молба остатъка от
дължимата договорна възнаградителна лихва е 24,00 лв.
Предявеният иск от ищцата А. М. К. срещу ответника "**" АД да се признае, че клаузата
на чл. 29 от Договор за кредит № 829959 / 12.05.2022 г., сключен между А. К. и „**“ АД, е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и
поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП,
е основателен и подлежи на уважаване.
С чл.19 от сключения между страните договор е възложено да осигури едно от
посочените по-горе обезпечения- поръчител или банкова гаранция. В чл.29 от договора е
предвидено заплащането на неустойка при неизпълнение на задължението по чл.19 от
13
договора.
Така уговореното плащане на неустойката представлява още едно възнаграждение за
кредитора и води до допълнително оскъпяване на кредита. Същото няма характер на
неустойка, отчитайки предмета на договора. Неизпълнението на задължението за
осигуряване на обезпечението /поръчител или банкова гаранция/ не рефлектира пряко върху
задължението за погасяване на предоставения кредит, което е именно основното същинско
задължение по договорното правоотношение. Такава неустойка би била уговорена да
обезпечи неизпълнението на заемателя да погаси основното си задължение за връщане на
кредита в срок, а в случая макар определена като неустойка, същата няма характер на
неустойка за такова неизпълнение. Видно е, че неустойката е уговорена за неизпълнение на
задължения, които на практика са неосъществими в предвидения в чл.19 от договора срок-
осигуряване на поръчител в тридневен срок от подписването на договора или банкова
гаранция в срок от един работен ден, като се имат предвид и изискващите си условия, на
които трябва да отговаря поръчителя според чл.20 от Общите условия на договора за
потребителски кредит и чл.23 относно банковата гаранция. Безспорно, предвидения срок за
осигуряване на обезпечението с конкретните условия, поставят в невъзможност заемателя
да ги изпълни.
Предвиждайки задължението за потребителя за осигуряване на обезпечението при
описаните услови, кредиторът прехвърля задължението за оценка на кредитоспособността
на кредитополучателя в негова тежест.
Освен това, размера на неустойката за неосигуряване на обезпечение в срок, съпоставен
с размера на отпуснатия кредит, се явява завишен и води до неоснователно обогатяване на
кредитора.
Предвид изложените доводи, процесната клауза за неустойка нарушава принципа на
добросъвестност
Отделно от посоченото, тези разходи следва да се включат в ГПР, като с предвиждането
им като неустойка се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Видно е, че според
ал.2 на чл.29 от договора за кредит страните се съгласяват в случай на настъпване на
дължимостта на неустойката по- горе, потребителят да заплаща периодично начислената
неустойка заедно с всяка погасителна вноска. Т.е,. въпреки невъзможността да се осигури
обезпечението, предвид поставените изисквания, които следва да се покрият, се уговаря
плащането на неустойката едновременно с погасителните вноски, което допълнително
затруднява кредитополучателя за погасяването на кредита.
Съгласно чл.22 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски
кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата
сума, дължима от потребителя. Според чл.19, ал.1 от ЗПК Годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
14
от общия размер на предоставения кредит.
Както се посочи по- горе, отчитайки изискванията на чл.19 от договора, при
неизпълнението на които е дължима уговорената неустойка по чл.29 , а именно по- скоро с
характер на допълнително възнаграждение, следва същата да бъде включена в ГПР.
Посоченото задължение по чл.29 от договора за кредит е допълнително възнаграждение за
кредитора.
По горните съображения, следва да се постанови Решение, с което предявения иск от
А. К. да се уважи и се приеме, че клаузата за неустойка е нищожна на основание чл.26, ал.1,
предл. трето от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена
при неспазване на разпоредбите на чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.
По насрещните искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 от
ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД съдът намира следното:
Безспорно е възникването на договорното правоотношение по договора за кредит
между страните. Безспорно е също, че кредитът е усвоен, като е извършен превод в полза на
заемателя за сумата в размер на 800,00 лева съобразно представената разписка за
направеното плащане от ** АД на 12.05.2022г. А именно, видно от посочената по- горе
разписка за извършено плащане с №2000000302395736 от 12.05.202г. в 09:45ч. от „**“ АД е
нареден превод в размер на 800,00 лв., чрез **(електронно плащане) към ответника – А. М.
К., потвърждаващо се със заключението по назначената в хода на делото съдебно-
счетоводна експертиза.
От заключението по назначената ССчЕ се установява също, че с разписка с
№2000000313991739/ 09.082022г, в 12:29 ч. е нареден превод от А. К. Д. в размер на 200,00
лв. към „**“ АД, с който погасява част от неустойката, а именно (216,00 лв. - 200,00 лв. =
16,00 лв. остатък от неустойка), тъй като е забавено погасяването на първата вноска
(наредено на 09.08.2022г.), за което и е начислена неустойка + възнаградителна лихва от
240,00 лв., дължима при забавено плащане. Към датата на подаване на насрещната искова
молба – 05.05.2023г., остатъка от дължимата главница е 800,00 лв. (800,00 лв. + 240,00 лв.
(неустойка, като 24,00 лв. от тях са представляваща възнаградителна лихва и 216,00 лв. -
неустойка) = 1040,00 лв.), тъй като е забавено погасяването на първата вноска (извършено
на 09.08.2022г., а дължимо към 11.06.2022г.), за което и е начислена неустойка + лихва от
240,00 лв., дължима при забавено плащане.
Към датата на подаване на насрещната искова молба остатъка от дължимата сума
по главница по кредит 829959/12.05.2022 е 800,00 лв.
Според заключението по ССчЕ общо дължима сума по кредита /лихва + неустойка/
за удължаване с още един лихвен период – 240,00 лв., от които 216,00 лв. – неустойка и
24,00 лв. - представляващи договорна, възнаградителна лихва (чл.41 от Общите условия) лв.,
поради забавеното погасяване на първата вноска (извършено на 09.08.2022г., а не на
11.06.2022г., както е договорено и вписано в погасителния план към Договор за кредит
№829959/ 12.05.2022г.), за което и е начислена неустойка от 240,00 лв., дължима при
15
забавено плащане. Ищецът не претендира сумата от 16,00 лв., представляваща остатък от
непогасена неустойка. Към датата на подаване на насрещната искова молба остатъка от
дължимата договорна възнаградителна лихва е 24,00 лв.
Предвид приетото по- горе за нищожност на клаузата на чл.29 от договора за
кредит, предвиждаща заплащането на неустойка, с платените от ищцата 200,00 лева не
следва да се погасява неустойка, тъй като отнасянето им за плащане на неустойка е плащане
при липса на основание по нищожна клауза от договора за кредит.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита. Съдът намира, че само по себе си
констатираното по- горе за наличието на основание за недействителност на договора по
чл.22 от ЗПК, както е изложено, поради липсата на спазването на разпоредбата на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК е основание за прилагането на разпоредбата на чл.23 от ЗПК.
Ето защо, с оглед изложените съображения, А. К. дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, като се отчетат платените вече 200,00 лева съобразно представената
разписка и установеното със заключението по назначената ССчЕ, до какъвто размер от
претендираната главница следва да се уважи насрещния иск и се отхвърли за разликата над
тази сума до претендираните 800,00 лева – главница по договора за кредит, както и за
процесната сума за договорна лихва в размер на сумата от 24,00 лева.
С оглед изхода на делото, ще следва ответникът да бъде осъден да заплати на
ищцата направените от нея съдебни разноски за платена държавна такса в размер на 50,00
лева, както и на адв.Д. М. адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лева за иска по
първоначално внесената искова молба по иска за прогласяване нищожност на клаузата за
неустойка в договора за кредит, за осъществената правна защита и съдействие , изразяващи
се в изготвяне на исковата молба и процесуалното представителство на основание чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА /договор за правна защита и съдействие на л.64 от делото/ и съобразно
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, претендирано в този
размер, не се явява завишено.
Относно разноските по насрещните искове- представя се договор за правна помощ
и съдействие /на л.25/ конкретно за насрещните искове, като видно на процесуалния
представител на ** АД са изплатени общо 800,00 лева- по 400,00 лева за всеки един от
исковете. От ** АД са направени съдебни разноски и за платена държавна такса в размер на
100,00 лева по насрещните искове, както и за възнаграждение за вещо лице по назначената
ССчЕ в размер на 250,00 лева. Като взе предвид уважената част от исковете, а именно-
частично иска за главница, на ** АД се дължат съдебни разноски в размер на 525,00 лева
/включени са разноските за иска за главница съобразно уважената част/.
Предвид частичното отхвърляне на иска за главница и изцяло иска за договорна
лихва по насрещната искова молба, на адвокат Д. М. следва да се присъдят 130,48 лева
адвокатско възнаграждение, за изготвения отговор и процесуално представителство по
16
насрещната искова молба /при определено адвокатско възнаграждение 480,00 лева/.
Предвид внесени молби по делото и от двете страни по СЕСВ остават дължими
държавни такси по сметка на съда- от ищцата 0,70 лева по молба от 05.07.2023г. с с
приложения, а ответникът- 0,40 лева по молба от 09.10.2023г. на основание чл.23 т.3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК за снемане на
хартиен носител по делото.
По горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата, съдържаща се в чл. 29 от Договор за кредит №
829959 / 12.05.2022 г., сключен между А. М. К., ЕГН**********, с адрес ***, и „**“ АД,
ЕИК**,седалище и адрес на управление ***, предвиждаща заплащането на неустойка, на
основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и като сключена
при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА А. М. К., ЕГН**********, с адрес ***да заплати на „**“ АД, ЕИК**, сумата в
размер на 600,00 лева- дължима непогасена главница по Договор за кредит №
829959/12.05.2022г., сключен между А. М. К., ЕГН**********, и „**“ АД, ЕИК**.
ОТХВЪРЛЯ исковете на "**“ АД, ЕИК**, срещу А. М. К., ЕГН**********, в ЧАСТТА за
осъждането на А. М. К. да заплати на ** АД сумата за разликата над присъдените
600,00 лева – главница до пълния претендиран размер от 800,00 лева- непогасена
главница и 24,00 лева договорна лихва по Договор за кредит № 829959/12.05.2022г.,
сключен между А. М. К., ЕГН**********, и „**“ АД, ЕИК**.
ОСЪЖДА „**“ АД, ЕИК**, да заплати на А. М. К., ЕГН**********, съдебни разноски
по делото в размер на 50,00 лева.
ОСЪЖДА „**“ АД, ЕИК**, да заплати на адвокат Д. М.- адвокат в Адвокатска колегия –
гр.Пловдив, с адрес ***, адвокатско възнаграждение 480,00 лева за иска за прогласяване
нищожност на клаузата за неустойка по договор за кредит за осъществената правна защита и
съдействие , изразяващи се в изготвяне на исковата молба и процесуалното
представителство на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, както и 130,48 лева адвокатско
възнаграждение, за изготвения отговор и процесуално представителство на основание чл.38,
ал.1 т.2 от ЗА по насрещната искова молба съобразно отхвърлената част от насрещните
претенции.
ОСЪЖДА А. М. К., ЕГН**********, да заплати по сметка на РС- Смолян държавна такса
в размер на 0,70 лева.
ОСЪЖДА "**“ АД, ЕИК**, да заплати по сметка на РС- Смолян държавна такса в размер
на 0,40 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Смолян в двуседмичен срок от
17
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
18