Решение по дело №4909/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 869
Дата: 6 август 2021 г. (в сила от 22 януари 2022 г.)
Съдия: Моника Гарабед Яханаджиян
Дело: 20202120104909
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 август 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 869
гр. Бургас , 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20202120104909 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Р. ИВ. Ж.,
ЕГН **********, адрес в гр.Шумен, ул.“Х.Г.“ №33, ет.2, ап.2, съдебен
адрес: гр.Бургас, к-с „Славейков“, бл.126, вх.А, ет.3, офиси №6 и 7, чрез
Правна кантора „И Ел Си“ ЕООД, против „Мартен 2005“ ЕООД, ЕИК *,
седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к.“Фондови жилища“,
бл.208, вх.4, ап.партер, представлявано от Управителя В.С.К., съдебен
адрес в гр.София, ул.“Я.“ №4, ап.2, чрез адв.И.М., с която се иска
осъждане на ответника да й заплати сумата от 500 000 лева като
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди – болки и
страдания вследствие смъртта на сина й В.П.В., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на трудовата злополука до
окончателното й изплащане.
Твърди се в исковата молба, че ищцата е майка на В.П.В., починал на * г.
Според изнесените в исковата молба фактически твърдения, считано от
28.05.2019 г. В. е работел при ответника на длъжност „*“ с място на
1
работа – плажен бар „Хедон“, находящ се в гр.София, ул.“Р.“ №2, плаж
„Харманите“. Твърди се още, че успоредно с изпълнение на
задълженията си на *, В. е участвал активно в строително-ремонтните
дейности по подготовка на заведението за предстоящия летен сезон. Така
на 28.05.2019 г. В. включил електрозахранването на наличните в бара
ледогенератори и тъй като имал съмнение, че не работят, на * г. отишъл
да провери изправността им. Поради това, че не успял да премине през
входната врата на бара, В. решил да влезе в бара като премине през
шубера на кухнята – през прозорец от кухнята към външната част на
заведението. За целта поставил табуретка до стената от външната страна
на кухнята и под него, за да премине по-лесно. Стъпвайки на
табуретката, В. се подпрял и осъществил съприкосновение с метален
плот от вътрешната страна на стената, който по същото време бил в
контакт с електрически консуматор – хладилна витрина, чийто корпус е
бил под напрежение. Вследствие на електрическия ток, който протичал
по металния плот, през тялото на В. протекъл той, вследствие на което
същият починал.
Твърди се още, че по случая има образувано ДП №105/2019 г. по описа на
ОСС-Бургас, по което има извършена съдебно-медицинска експертиза,
според заключението на която причина за смъртта е остро настъпила
сърдечна слабост, която се дължи на напрежение от електрически ток,
както и съдебно-електротехническа експертиза, според заключението на
която към * г., електрическата инсталация в кухнята на заведението не е
била в изправно състояние, в момента на злополуката плотът на шубера
е бил под напрежение и при допир с него с ръце В. попаднал под
въздействието на т.нар. „допирно напрежение“, вследствие на което през
сърдечния мускул и вътрешните органи на В. преминал ток на стойност
над допустимата, от порядъка на 150 до 200 mA с въздействие върху него
повече от 1 секунда.
В исковата молба се твърди, че злополуката е можело да бъде избегната,
ако обслужването на електрическите съоръжения е било извършено от
правоспособно лице. Ответникът, чрез бездействието си по отношение на
установените стандарти, норми и правила при работа с електрически
2
съоръжения, е допуснал поражение с електрически ток върху В.П.В..
Ищцата твърди, че с влязло в сила Постановление за обявяване
съществуването на трудово правоотношение от 18.07.2019 г. на Дирекция
„ИТ“-гр.Бургас е обявено съществуването на трудово правоотношение
между синът на ищцата и ответното дружество, считано от 28.05.2019 г.,
както и че на основание чл.55, ал.1 от КСО злополуката е приета за
трудова с Разпореждане №23785/29.06.2020 г. на ТП на НОИ-София.
Ищцата твърди, че откакто е загубила единствената си рожба не живее
пълноценно, подлага се на психиатрично лечение, което обаче не е в
състояние да облекчи болката и страданието от претърпяната загуба.
Твърди, че изпитва апатия към околния свят, невъзможност да
почувства позитивни емоции, а напротив, изпитва вина от това, че като
преподавател и специалист „Реанимационни интензивни сестрински
дейности“ при Филиал Шумен към МУ-Варна не е допирнесла за
спасяването на собственото си дете, както и чувства на ненужност и
малоценност от изгубения син. В подкрепа на иска са ангажирани
доказателства, претендират се разноски.
В съдебно заседание ищцата се представлява от пълномощник – адв.И.,
който пледира за уважаване на предявените искове, приложение на
чл.242 от ГПК, представя писмена защита.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника, в който описаният начин на настъпване на
злополуката не се оспорва, но се твърди съпричиняване на увреждането
от страна на В., тъй като е предприел неразрешено влизане в обекта,
което не му е било възложено и не е в кръга на задълженията му, нито е в
интерес на работодателя, поради което и претендира за по-ниско по
размер обезщетение. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответното дружество се представлява от
пълномощници – адв.Л. и адв.М., които поддържат отговора на исковата
молба, правят възражение за прекомерност на разноските на ищцата за
адвокат.
3
Предявените искове са с правно основание чл.200 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Възражението за съпричиняване е с правно основание чл.201, ал.2 от КТ.
След преценка на събраните по делото доказателства и разпоредбите на
закона, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните по делото не се спори, че ищцата е майка на В.П.В.,
роден на 04.06.1992 г. и починал на * г., както и че към * г. същият е бил
в трудово правоотношение с ответника, като тогава е претърпял трудова
злополука, вследствие на която е починал. В подкрепа на тези факти са
приетите писмени доказателства по делото - Постановление за обявяване
съществуването на трудово правоотношение от 18.07.2019 г., издадено от
ИА ГИТ, Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, препис извлечение от
акт за смърт, издадено от Община Бургас, Удостоверение за наследници,
изх.№1687/03.06.2019 г., издадено от Община Шумен и Разпореждане
№23785/29.06.2020 г., издадено от НОИ, ТП София град.
Безспорна в отношенията между страните е и следната хронология на
събитията, за която свидетелства събрания по делото писмен
доказателствен материал, а именно, че през 2019 г., „Мартен 2005“
ЕООД, ЕИК * е наело за стопанисване търговски обект „Бийч бар
Хедон“, находящ се на ул.“Р.“ №2 /плаж Хармани/ в гр.Созопол, а В.П.В.
започнал работа там като *. В края на м.април 2019 г., началото на м.май
2019 г. барът не е функционирал, бил е подготвян за летния сезон, като В.
В. също е бил ангажиран в подготвителната дейност.
На * г., малко преди 09,00 часа, В.П.В. закусвал със свои колеги и други
служители от „Мартен 2005“ ЕООД в ресторант „Диамант“ в
гр.Созопол, находящ се в непосредствена близост до бара. По време на
закуската, В. решил да провери как работят ледогенераторите, като за
целта се отправил към „Бийч бар Хедон“. Влязъл в същия, но не през
входната врата, която се отключвала с набиране на цифрова
комбинация-код, а през шубера на кухнята, представляващ прозорец от
кухнята към външната част на заведението – към бара. За целта стъпил
на табуретка, поставена до стената от външната страна на кухнята и под
4
шубера, за да може по-лесно да премине, тъй като отворът е бил на
височина. За да прехвърли тежестта на тялото си и да премине във
вътрешната част на обекта, В. се подпрял на металния плот от
вътрешната страна на стената, който по това време е бил в контакт с
електрически консуматор – хладилна витрина, чиито корпус е бил под
напрежение. Тези му действия са причинили протичане на ток със
стойност над допустимата през тялото му по пътя „ръка-ръка“ или
„ръка-крак“, т.е. сърдечния мускул и вътрешните му органи, вследствие
на което паднал.
Непосредствено след инцидента дошла линейка, в която В. В. е бил
качен, но по пътя за здравното заведение, е починал.
Техническите причини за настъпването на злополуката са
съществуващите неизправности във вътрешната електрическа
инсталация, породено от неправилна компановка на захранващото
електрическо табло, което е довело до офазяване на нулевата шина, към
която са свързани работната и защитната нула на бойлера, две хладилни
витрини, чийто корпус е офазен и се допирала до металния кухненски
плот, което е предизвикало неговото офазяване.
Според заключението на съдебно-медицинска експертиза №78/2019 г.,
непосредствена причина за смъртта на В.П.В. е остро настъпила
сърдечна слабост, която е възможно да се дължи на поражение от ел.ток.
По въпроса за вината има образувано ДП №105/2019 г. по описа на ОСС-
Бургас, което е висящо към настоящия момент.
Горното като фактология се потвърждава от показанията на разпитания
по делото свидетел Н.С., от показанията на който става ясно и това, че
непосредствено след токовия удар В. е бил откаран с линейка, все още е
дишал, както и че в линейката му е била поставена кислородна маска, за
да му бъде подаван кислород, а самият той му е правил сърдечен масаж.
По делото е изготвена от в.л.В. съдебно-психиатрична експертиза, от
заключението на която става ясно, че инцидентът от * г. е изиграл
5
ролята на отключващ фактор ищцата да изпадне в състояние на „остра
стресова реакция“. Според вещото лице, това е състояние на
„зашеметеност“, стеснение на вниманието и съзнанието, трудна
достъпност до стимули и известна дезориентация. Впоследствие на
ищцата е била поставена диагноза „Тежък депресивен епизод без
психотични симптоми с протрахирано протичане“ - станала напрегната,
не спяла, плачела непрекъснато, мислила за случилото се, не се справяла
с домашни и служебни задължения. Въпреки провежданото лечение била
непрекъснато потисната, безразлична към положителни събития, не
можела да изпитва радост, нямала желание за нищо, ежедневните си
задължения изпълнявала с усилие, ограничила значително контактите
си извън семейството. С течение на времето състоянието й се подобрило,
но без да настъпи пълно възстановяване. Според заключението, към
настоящия момент се наблюдава едно протрахирано състояние,
характеризиращо се с епизоди на повторно изживяване на
психотравмиращото събитие, манифестирани под формата на
„flаshback“-оживяване на минали сцени, сънища или кошмари на фона
на емоционална лабилност, избягване на места, дейности или ситуации,
напомнящи травмата. Наблюдават се елементи на вегетативна
свръхвъзбуда, характеризиращи се с ускорена сърдечна дейност,
безсъние, хипервигилитет. Според вещото лице, към настоящия момент у
ищцата са налице симптоми на Постравматично стресово разстройство,
за което основни терапевтични подходи са подкрепяща психотерапия,
окуражаване за споделяне и дискутиране на преживяната травма и
обучение в механизма за справяне. В съдебно заседание вещото лице
посочва и симптомите, с които то се характеризира, а именно
тревожност, емоционална нестабилност, безсъние, нарушение на
повечето психични функции. Видно от заключението, около 1/3 от
пациентите се възстановяват напълно, а при останалите 2/3 симптомите
персистират в различна степен през целеия живот. В конкретния случай,
симптомите на посттравматично стресово разстройство продължават да
персистират при ищцата, въпреки, че са редуцирани по интензитет.
Наличието им в макар и по-лека форма затруднява ежедневното
функциониране на ищцата и влошава качеството й на живот.
6
В същия смисъл са и показанията на разпитаните по делото свидетели на
ищеца – С.М. и Н.Н., чийто показания кореспондират помежду си и
взаимно се допълват и по несъмнен начин установят, че след смъртта на
В., ищцата не е същия човек, не се чувства добре психически, живее в
мъка, постоянно ходи на гробищата, а дома си е превърнала в параклис.
И двамата свидетели са категорични, че отношенията между майка и син
са били отлични, живеели са заедно и спокойно.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.200 от КТ, за вреди от трудова злополука
или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на
сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря
имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов
работник или служител има вина за настъпването им.
Анализът на цитираната разпоредба сочи, че отговорността на
работодателя по чл.200 от КТ има обективен и безвиновен характер.
За основателността на иска в тежест на ищцата е да установи, че е от
кръга на лицата, материално легитимирани да получи обезщетение за
неимуществени вреди на основание чл.200 от КТ, както и да докаже
наличие на трудовоправни отношения между пострадалия от
злополуката и ответника към датата на настъпването й, характера на
злополуката като трудова, наличието на вреди, които са в причинно
следствена връзка със злополуката, вида и размера на вредите.
Предвид наведеното възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, ответникът следва да установи, че пострадалият е проявил
груба небрежност към момента на инцидента.
По делото не се спори между страните и се доказа от съвкупния
доказателствен материал, че ищцата е майка на В.П.В. и негов наследник
по закон, както и че към датата на инцидента – * г., между В.П.В. и
7
ответника „Мартен 2005“ ЕООД е било налице трудово правоотношение,
а претърпяната от В.П.В. злополука, има характер на трудова, съгласно
Разпореждане №23785/29.06.2020 г. на НОИ, ТП-София град. Установена
е и причинно-следствената връзка между злополуката и травматичното
увреждане, довело до смъртта на В..
Следователно, изводът, който се налага е, че исковете за компенсиране
на неимуществените вреди – претърпени болки и страдания, са доказани
по своето основание и са налице предпоставките за ангажиране
обективната и безвиновна отговорност на ответника – работодател.
Според актуалната съдебна практика, работодателят носи риска от
травматично увреждане на работника дори и при липса на причинна
връзка между условията на труда и злополуката, отговаря имуществено
и когато злополуката е причинена от непреодолима сила, както и когато
е настъпила по време на почивка на работника. Работодателят не може
да бъде изцяло освободен от задължението за обезвреда, освен когато
пострадалият е причинил умишлено увреждането, каквито възражения
не са наведени от ответника, а в случаите, когато е допринесъл за
увреждането, допускайки груба небрежност, размерът на обезщетението
може да бъде само намален, дори и при положена от работодателя
дължима грижа за осигуряване на безопасна работа.
Съгласно разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ, отговорността на
работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за
трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, т.е.
отговорността на работодателя не може да отпадне изцяло, но нейният
размер може да се намали ако се установи, че работникът е проявил
груба небрежност.
Съгласно трайната практика на ВКС с груба небрежност действа този,
който е предвиждал настъпването на неблагоприятните последици, но
лекомислено се е надявал, че те няма да настъпят или че ще успее да ги
предотврати. Така в решение от 18.12.2009 г., постановено по гр.д.
№4001/2008 г. ІV г. о. на ВКС, в отговор на въпроса - кога пострадалият е
проявил груба небрежност, водеща до съпричиняване е прието, че
8
небрежността ще е груба, когато работникът е съзнавал, предвиждал,
настъпването на вредоносните последици, но е мислел да ги предотврати.
В Решение от 21.06.2011 г., постановено по гр.д.№ 1248/2010 г. ІІІ г. о. на
ВКС на въпроса дали пострадалият, който извършвайки определени
действия в нарушение на установени правила за безопасност на труда, е
предвиждал възможността за настъпване на вредоносен резултат, който
лекомислено се е надявал да предотврати, разчитайки на придобитите си
умения, е даден отговор, че не всяко нарушение на правилата на
безопасност на труда от пострадалия съставлява основание за
намаляване на обезщетението, а само това, при което е налице виновно
допринасяне от страна пострадалия за настъпване на увреждането, при
подчертано субективно отношение - груба небрежност, като преценката е
конкретна и зависи от фактите по делото. Същото е прието и в Решение
от 14.01.2010 г., постановено по гр.д.№298/2009 г. ІV г.о. на ВКС.
Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа
според един абстрактен модел – поведението на определена категория
лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за
извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма /според
субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата
небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен
модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със
съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има
съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото
старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на
правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе
до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване
на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване
при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и
внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила
за безопасност. В този смисъл са Решение №348 от 11.10.2011 г.,
постановено по гр.дело №87/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и Решение
№189/17.10.2019 г., постановено по гр.д.№1446/2019 г. на ВКС, ІV г.о.
По делото е безспорно, че за да влезе в обекта, пострадалият е минал през
9
шубера. Доколкото обаче по делото не се събраха доказателства В. да е
предвиждал, че по металния плот на шубера минава ток и въпреки това
да е предприел влизане в обекта именно през отвора му, отнасяйки се
безразлично към възможността токът да протече през тялото му или да е
мислил да го предотврати, то изводът който се налага е, че това му
действие не е извършено при липса на елементарно внимание и пълно
пренебрегване на правилата за безопасност, поради което и
възражението за съпричиняване се явява неоснователно. На основание
чл.200 от КТ следва да се ангажира пълната имуществена отговорност на
ответника.
Останалите възражения на ответника, че В. е предприел неразрешено
влизане в обекта, което не му е било възложено и не е в кръга на
задълженията му, нито е в интерес на работодателя, също не могат да
бъдат отнесени към намаляване отговорността на ответника, тъй като
намерението на В. да провери работата на ледогенераторите не
съставлява тежко нарушение на задължението му да положи дължимата
грижа при изпълнение на работата. Извършените от пострадалия
действия не се характеризират нито като груба небрежност, нито може да
се счете, че същият не е положил дължимата грижа, която и най-
небрежният би положил в подобна ситуация, поради което и не са налице
основания за редуциране на дължимото обезщетение.
Претенцията на ищцата се основава на лично претърпени
неимуществени вреди, за обезщетяването на които съдът следва да
съобрази с принципа за справедливост, така както предвижда нормата на
чл.52 от ЗЗД.
Съгласно цитираната разпоредба, размерът на обезщетението за
неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за
справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради
което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този
аспект справедливостта по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно
10
понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства,
които носят обективни характеристики - характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения,
контактите и социалния живот, икономическото положение в страната и
въобще всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените
морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая.
По делото се установи, че към деня на злополуката, пострадалият е бил
на 26 години, в разцвета на силите си, студент, както и че е единствен син
на ищцата, за която като всяка майка, детето е най-свидния за нея човек.
Установи се и това, че двамата са живеели в общо домакинство и са
поддържали прекрасни отношения помежду си. Безспорно се установиха
и понесените от ищцата страдания, обусловени от близостта й с В.,
внезапността на събитието, а от там и на неподготвеността й да приеме
кончината му, катотези страдания продължават и към настоящия
момент, поради което и съдът намира претенцията за основателна до
размера на сумата от 180 000 лева, като за горницата до предявения
размер от 500 000 лева, искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на дължимото обезщетение за забава при изпълнение на
задължението на работодателя по чл.200 от КТ за обезвреда на настъпили
вреди от трудова злополука, приложими са общите принципи, изразени в
чл.84, ал.3 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД – работодателят, дължащ обезщетение
по чл.200 от КТ, изпада в забава от настъпване на увреждането, резултат
от трудова злополука. В този смисъл е Решение №441/08.07.2010 по дело
№682/2009 на ВКС, ГК, IV г. о.
Поради това ответникът следва да бъде осъден да заплати и законната
лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – * г. до
окончателното изплащане на задължението.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца се следват разноски
съразмерно на уважената част от исковете. Осъщественото в полза на
ищцата процесуално представителство е в размер на 12 400 лева.
Предвид релевираното възражение за прекомерност, след съобразяване
11
на цената на иска, минималните размери, визирани в чл.7, ал.2 от
Наредба №1/2004 г., извършените от пълномощника процесуални
действия, фактическата и правна сложност на спора, се налага извода, че
са налице предпоставките на чл.78, ал.5 от ГПК за редуциране на
претендираното адвокатско възнаграждение до размера от 5130 лева.
Ответникт не претендира разноски.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса върху цената на уважените искове, или сумата
от 7200 лева, както и разноските на съда за вещо лице, съразмерно на
уважената част от исковете, а именно сумата от 200.00 лева.
Що се отнася до претенцията на ищцата за приложение на чл.242 от
ГПК, съдът счита, че същата следва да се остави без уважение, тъй като
не са налице предпоставките за това.
При условията на чл.242, ал.1 от ГПК съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и
обезщетение за работа, т.е. когато се касае за вземания от категория,
обезпечаваща посрещане на ежедневни нужди, свързани с обезпечаване
нормалното съществуване на индивида.
Настоящето обезщетение попада извън обхавата на предвидените в
чл.242, ал.1 от ГПК, а поради липсата на наведени от ищцата твърдения
не са налице и предпоставките на чл.242, ал.2 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Мартен 2005“ ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление в
гр.София, ж.к.“Фондови жилища“, бл.208, вх.4, ап.партер, представлявано от
Управителя В.С.К., съдебен адрес в гр.София, ул.“Я.“ №4, ап.2, чрез адв.И.М.,
да заплати на Р. ИВ. Ж., ЕГН **********, адрес в гр.Шумен, ул.“Х.Г.“ №33,
ет.2, ап.2, съдебен адрес: гр.Бургас, к-с „Славейков“, бл.126, вх.А, ет.3, офиси
12
№6 и 7, чрез Правна кантора „И Ел Си“ ЕООД, сумата от 180 000 лева (сто и
осемдесет хиляди лева) като обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди – болки и страдания вследствие смъртта на сина й
В.П.В., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
трудовата злополука – * г. до окончателното й изплащане, като за разликата
до предявения размер от 500 000 лева, ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Мартен 2005“ ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление в
гр.София, ж.к.“Фондови жилища“, бл.208, вх.4, ап.партер, представлявано от
Управителя В.С.К., съдебен адрес в гр.София, ул.“Я.“ №4, ап.2, чрез адв.И.М.,
да заплати на Р. ИВ. Ж., ЕГН **********, адрес в гр.Шумен, ул.“Х.Г.“ №33,
ет.2, ап.2, съдебен адрес: гр.Бургас, к-с „Славейков“, бл.126, вх.А, ет.3, офиси
№6 и 7, чрез Правна кантора „И Ел Си“ ЕООД, сумата от 5130,00 лева (пет
хиляди сто и тридесет лева), представляваща направените по делото разноски,
съразмерно на уважената част от искаа.
ОСЪЖДА „Мартен 2005“ ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление в
гр.София, ж.к.“Фондови жилища“, бл.208, вх.4, ап.партер, представлявано от
Управителя В.С.К., да заплати по сметка на БРС държавна такса в размер на
7200 лева (седем хиляди и двеста лева) и съдебно-деловодни разноски в
размер на 200,00 лева (двеста лева).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на ищцата за приложение на чл.242
от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала!
С. Добрева
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
13