НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ ……..
гр. Варна, 08.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав,
в публично заседание на десети юни
през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при
участието на секретаря Светлана
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 19144 по описа за 2019г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл.
238 ГПК.
Производството
е образувано по предявени от „Т.Б.” ЕАД
срещу Д.И.Г., искове с правно
основание чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл.
92, ал. 1 ЗЗД, да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца следните суми: 30.25 лева, представляваща
стойност на месечни абонаментни такси и услуги за периода
01.08.2016г.-31.10.2016г., дължими по договор за мобилни
услуги № *********/24.06.2016г.; 13.77 лева – падежирали лизингови вноски по договор за лизинг
от 24.06.2016г. и сумата от 87.21 лева – предсрочно изискуеми лизингови вноски по договора за лизинг
от 24.06.2016г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване
на заявлението в съда, до окончателното
погасяване на задължението, за което е издадена Заповед за изпълнение
№ 6954/20.09.2018г.
по ч.гр.д. № 13168 по описа за 2018г. на ВРС, 7 състав.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не е подал писмен
отговор.
Първо по делото заседание е проведено на 10.06.2019г., като редовно
призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие. Ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в
съдебно заседание.
Ищецът основава
исковите си претенции на следните фактически твърдения: на 24.06.2016г. между ищцовото
дружество и Д. И.Г. е сключен договор за мобилни услуги № *********, съгласно който на клиента е предоставен
мобилен телефонен номер **********. Наред с този договор
е сключен и договор за лизинг от
същата датата за мобилно устройство
– мобилен телефонен апарат Philips S309 Red, цената на който възлиза
в размер на 105.57 лева. Излага, че за ползването
на устройството, ответникът се е задължил да извърши
двадесет и три месечни вноски в размер на 4.59 лева, като е предвидено
те да се
фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през
отчетния период мобилни услуги. Твърди се, че ответникът
не е изпълнил задължението си за заплащане на
месечни абонаментни такси и услуги за периода м. септември
– м. декември 2016г. и
лизингови вноски по издадени фактури №№
**********/01.09.2016г., **********/01.10.2016г. и
**********/01.11.2016г. Твърди, че поради неплащането на дължимите суми, операторът едностранно прекратил договорите, поради което и предвид факта, че Г. не е върнал
мобилното устройство с фактура № **********/01.12.2016г. е начислена сума в размер на
87.21 лева, представляваща стойност на предсрочно
изискуемите деветнадесет лизингови вноски за мобилния апарат.
Тъй като ответникът не е погасил задълженията
си, се излага,
че ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК, въз
основа на което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. № 13168/2018г., по описа на ВРС, 7-ми състав. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал.
5 ГПК, поради което
и за ищеца е налице правен интерес
от установяване съществуване на вземането му за
горните суми.
Ответникът не е оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието
на претенцията ищецът е представил писмени доказателства, които съответстват на
твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят
извода за вероятна основателност на претенциите.
По тези съображения,
съдът установява наличието на предпоставките
за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията следва да се
уважи по този ред.
Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013г., в полза на ищеца следва
да се присъдят
и сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждеине,
възлизащи общо в размер на 385 лева.
С оглед направеното искане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски
в размер 125 лева за заплатена държавна такса и 360 лева – адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Д.И.Г., ЕГН **********,***, дължи на
„Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** 4, Бизнес парк София, сграда 6,
сумите, както следва: 30.25 лева /тридесет
лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща стойност на месечни
абонаментни такси и услуги за периода
01.08.2016г.-31.10.2016г., дължими
по договор за мобилни услуги №
*********/24.06.2016г.; 13.77 лева /тринадесет лева и седемдесет и седем стотинки/ – падежирали лизингови
вноски по договор за лизинг от
24.06.2016г. и сумата от 87.21 лева /осемдесет
и седем лева и двадесет и една стотинки/ – предсрочно изискуеми
лизингови вноски по договора за лизинг
от 24.06.2016г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване
на заявлението в съда, до окончателното
погасяване на задължението, за което е издадена Заповед за изпълнение
№ 6954/20.09.2018г.
по ч.гр.д. № 13168 по описа за 2018г. на ВРС, 7 състав, на основание чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1
и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.И.Г., ЕГН **********,***, да заплати „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
4, Бизнес парк София, сграда 6, сумата от 385.00 лева /триста осемдесет
и пет лева/, представляваща сторените в заповедното производство
разноски и сумата от 485.00 лева /четиристотин
осемдесет и пет лева/, представляваща сторените в настоящото производство
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
не
подлежи на обжалване, на основание чл.
239 ал. 2
ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: