Решение по адм. дело №409/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 76б от Закона за здравното осигуряване ЗЗО/.

 

Образувано е по жалба, подадена от „Многопрофилна болница за активно лечение Павликени“ ЕООД с [ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], срещу Писмена покана за възстановяване на суми получени без правно основание № 29-02.8/258 от 29.04.2025 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ – [населено място]. С оспорената писмена покана на основание чл. 76б, ал. 1 от ЗЗО, вр. с чл. 27, ал. 1 от Инструкция № РД-16-46/ 03.07.2023 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса, чл. 381, ал. 1, т. 3 и чл. 451, ал. 1 от Национален рамков договор № РД-НС-01-2/ 01.09.2023 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 – 2025 г. /НРД 2023-2025 г./, дружеството-жалбоподател е поканено да възстанови суми получени без правно основание за отчетени медицински дейности по Договор № 040460/ 05.10.2023 г. по 3 броя заболявания, в размер общо на 4 024,00 лева. Съгласно отразеното в заповедта, при лечението по две от тези заболявания неточно е поставена окончателна диагноза, а при третото не е спазен протоколът за лечение на заболяването /посочени са текстове от НРД 2023-2025 г., чиито изисквания не са изпълнени според издателя на поканата/, което е основание за възстановяване на получените за тези лечения суми.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорения акт поради нарушаване на изискванията за форма /липса на мотиви/ и противоречие с материалноправните разпоредби на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК. Конкретните оплаквания са, че описаните в поканата за възстановяване на суми нарушения не са извършени, като договорената болнична дейност е извършена в необходимия обем. Излагат се доводи в тази насока, като се изтъква и че съгласно НРД 2023-2025 г. изпълнителят на болнична медицинска помощ е длъжен да осигурява на пациентите непрекъснатост на болничната помощ и грижите, като провежда лечение освен за основното заболяване и за придружаващите такива. От съда се иска обжалваният акт да бъде отменен като незаконосъобразен. В хода на делото оспорващото дружество не изпраща представител. В писмени становища от 27.06.2025 г. и 15.09.2025 г. същото, чрез пълномощника си по делото адв. С. Б. от АК – Габрово, заявява, че поддържа жалбата с направените искания. Претендира присъждане на направените в производството разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът – директорът на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ – [населено място], чрез пълномощниците си по делото, оспорва жалбата като неоснователна. Твърди валидност, формална и процесуална законосъобразност на оспорената писмена покана и материалноправна законосъобразност на оспорената писмена покана, и съответствие на същата с относимите материалноправни разпоредби на закона. Изтъква, че в случая преди издаването на обжалвания акт е била издадена Заповед за налагане на санкция № РД-09-618/ 08.04.2025 г. на директора на РЗОК – [населено място], с която са санкционирани извършените нарушения на ЗЗО и НРД, в резултат на които оспорващото дружество е получило процесните суми. Сочи, че тази заповед не е била обжалвана и е влязла в сила на 25.04.2025 г., при което е недопустимо преразглеждането в настоящото производство на фактическите констатации относно допуснатите нарушения и инцидентен контрол върху законосъобразността на въпросния административен акт. По същество намира за безспорно доказани нарушенията, обусловили издаването на процесната покана. С тези доводи ответникът моли подадената жалба да бъде отхвърлена, претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение по Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 360,00 лв., съгласно представен списък.

 

Във връзка с проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

Между страните не е спорно, че Националната здравноосигурителна каса е сключила с оспорващото дружество Договор № 040460/ 05.10.2023 г., по силата на който изпълнителят се е задължил да оказва болнична медицинска помощ на здравноосигурени лица на територията на РЗОК - Велико Търново в периода 2023 г. – 2025 г., и въз основа на който през процесния период е извършвал здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК.

Със Заповед № РД 09-1900/ 25.11.2024 г., издадена на основание чл. 72, ал. 2 от ЗЗО на директора на РЗОК – [населено място], е наредено да бъде извършена тематична проверка на „Многопрофилна болница за активно лечение Павликени“ ЕООД, представлявано от управителя д-р Р. К. – проверка по справка от информационната система на НЗОК, по изпълнението на посочения по-горе договор за оказване на болнична медицинска помощ. Със заповедта са определени съставът на проверяващия екип /д-р В. В., С. Г., М. В. и М. М., контрольори в РЗОК – [населено място]/, мястото и срокът за извършване /25.11.2024 г. - 20.12.2024 година/. Съгласно отбелязаното в екземпляра от заповедта, представен с административната преписка, същата е връчена на управителя на проверяваното дружество на 25.11.2025 година.

 

 

 

 

В резултат от проверката са съставени Протокол № 443/ 20.12.2024 г. и Протокол за неоснователно получени суми № 444/ 20.12.2025 година. В последния е посочено че за четирима пациенти с истории на заболяванията /ИЗ/ № 624/ 2024 г. по Клинична пътека /КП/ № 45, ИЗ № 1450/ 2024 г. и ИЗ № 845/ 2024 г. по КП № 74.1, и ИЗ № 917/ 2024 г. по КП № 38, изпълнителят на болничната помощ е получил суми без правно основание, свързани с извършване на нарушения по ЗЗО, които подлежат на възстановяване. Посочено е, че по отношение на първия случай не е отчетено подобрение, а по-скоро влошаване на състоянието на пациента към деня на дехоспитализацията му. Относно втората и третата ИЗ са констатирани неточно поставени окончателни диагнози, при четвъртата ИЗ не е спазен протоколът за лечение на съответното заболяване. В протокола са описани обстоятелствата, въз основа на които проверяващият екип и достигнал до изводи за допуснати нарушения при лечението по 4-те ИЗ и е дадена правна квалификация на нарушенията. С протокола към административната преписка са приобщени документите от посочените в него истории на заболяванията. Същият е връчен на медицинското заведение на дата 09.01.2025 година. На 14.01.2025 г. от проверявания изпълнител на медицинска помощ е подадено писмено възражение, именувано „становище“ /л. 16/, срещу констатациите и изводите по отношение на ИЗ № 1450/ 2024 г., ИЗ № 845/ 2024 г. и ИЗ № 917/ 2024 г., с развити доводи за правилно поставени диагнози, съответно спазен алгоритъм на лечение. При разглеждането на възражението от арбитражна комисия по реда на чл. 75 от ЗЗО, извършено на 26.02.2025 г., за оспорените нарушения не е прието решение, поради равен брой гласове „за“ и „против“ /протокол от заседание на л. 28 и л. 29/. От директора на РЗОК – [населено място] е издадена Заповед за налагане на санкция № РД-09-618/ 08.04.2025 г., с която въз основа на констатациите в Протокол № 443/ 20.12.2024 г., за извършени при леченията по ИЗ № 1450/ 2024 г., ИЗ № 845/ 2024 г. и ИЗ № 917/ 2024 г., нарушения на НРД 2023-2025 г., вр. с чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, на „МБАЛ Павликени“ ЕООД, са наложени 3 броя санкции „финансова корекция“, всяка в размер на 200,00 лева. Съгласно известие за доставяне на л. 35 от делото, въпросната заповед, заедно с други документи, изпратени от РЗОК – [населено място], е била връчена на санкционираното дружество, чрез Л. Ч., на дата 10.04.2025 г., няма данни същата да е била обжалвана. Последвало е издаването на процесната Писмена покана № 29-02.8/258 от 29.04.2025 г. от директора на РЗОК – [населено място], с която към оспорващото дружество на основание чл. 75б, ал. 1 от ЗЗО, чл. 381, ал. 1, т. 3 и чл. 451, ал. 1 от НРД 2023-2025 г., е отправено искане за възстановяване на получени суми без правно основание: 1 418,00 лв. по КП № 74.1 „***“, история на заболяването 1450/ 2024 г., отчетена за дейност в периода месец май 2024 г.; 1 418,00 лв. по КП № 74.1 „***“, история на заболяването 845/ 2024 г., отчетена за дейност в периода месец март 2024 г.; 1 188,00 лв. по КП 38 ***, история на заболяването 917/ 2024 г., отчетена за дейност в периода месец март 2024 година. Като фактическо основание за възстановяване от лечебното заведение на сумите са възпроизведени отразените в протокола за неоснователно получени суми обстоятелства, подробно описани за всеки от констатираните случаи. Като нарушени в поканата са отбелязани следните норми на НРД: 1. по отношение случаите, описани в т. 1 т. 2 от поканата – нарушени са изискванията на чл. 321, т. 6 и чл. 381, ал. 1, т. 3 от НРД 2023-2025 г., вр. с чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, което съставлява нарушение по чл. 455, ал. 3 от НРД; по отношение т. 3 от поканата - чл. 321, т. 5, б. „б“ и чл. 381, ал. 1, т. 3 от НРД 2023-2025 г., вр. с чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, което съставлява нарушение по чл. 455, ал. 3 от НРД. Писмената покана е връчена на „МБАЛ Павликени“ ЕООД, чрез Л. Ч. на дата 02.05.2025 г., съгласно известие за доставяне на л. 41 от делото. Жалбата срещу нея пред АСВТ е подадена чрез директора на РЗОК – [населено място], на 13.05.2025 г., съгласно входящия номер, посочен с придружителното писмо за изпращане на преписката.

В хода на съдебното производство от страна на ответника са представени документите от административната преписка, вкл. Договор № 040460/ 05.10.2023 г., между НЗОК и „МБАЛ Павликени“ ЕООД, както и приобщените при проверката в оспорващото лечебното заведение писмени доказателства – изброените по-горе истории на заболяванията и приложени към тях медицински документи /епикризи и анкети/. Допълнително са представени доказателства за заплащането от РЗОК – [населено място] на сумите – предмет на оспорената покана /справка от ИС на НЗОК, два броя фактури, платежни нареждания и заповед за удръжка/, както и Заповед за налагане на санкция № РД-09-618/ 08.04.2025 г. на директора на РЗОК - [населено място] с отбелязване, че същата е влязла в сила на 25.04.2025 година. От оспорващото дружество не са ангажирани писмени доказателства по съществото на спора. По негово искане е назначена медицинска експертиза, която да отговори на поставени въпроси. Заключението на СМЕ е прието по делото без възражения от страните и ще бъде обсъдено при преценка относно материалноправната законосъобразност на обжалвания акт.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

 

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт. Оспорването е извършено в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. След отстраняването на указаната нередовност, от външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, което обуславя нейната процесуална допустимост. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

 

Съгласно чл. 76б, ал. от ЗЗО, в случаите по ал. 1 /когато изпълнителят на медицинска помощ е получил суми без правно основание в резултат на извършено нарушение по този закон или на НРД, бел. моя/ управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, след влизане в сила на наказателното постановление и/или на заповедта за налагане на санкция. В случая Писмена покана за възстановяване на суми получени без правно основание № 29-02.8/258 от 29.04.2025 г. е издадена от директора на РЗОК – [населено място], оправомощен за това орган и в рамките на материалната му компетентност, определена със закон. Обратно на твърдяното от жалбоподателя, актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, в това число фактически и правни основания за издаването му, разпоредителна част и мотиви, а при съставянето на протокола за неоснователно получени суми са спазени и особените изисквания на чл. 27, ал. 2 от Инструкция № РД-16-46/ 03.07.2023 г. на управителя на НЗОК, вр. с приложение № 5 към същата инструкция.

В хода на административното производство и при издаването на заповедта са спазени нормативно установените за тази процедура изисквания. Разпоредбата на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО определя, че контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица от РЗОК – контрольори. Съгласно чл. 72, ал. 3 от ЗЗО, служителите на РЗОК – контрольори, могат да извършват проверки на територията на съответната РЗОК по заповед на нейния директор или на оправомощено от него длъжностно лице. Разпоредбата на чл. 76б, ал. 1 от ЗЗО регламентира, че в случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание в резултат на извършено нарушение по този закон или на НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК удържа неоснователно платените суми. Съгласно чл. 27, ал. 2 от Инструкция № РД-16-46/ 03.07.2023 г., лицето - обект на проверката, има право да представи писмено възражение пред управителя на НЗОК, съответно пред директора на РЗОК в 7-дневен срок от връчване на протокола. В случая такова възражение е подадено от проверяваното лечебно заведение и разгледано от арбитражната комисия, определена със Заповед № РД-18-4/ 03.02.2025 г. на директора на РЗОК – [населено място].

Съобразно изнесените по-горе в решението факти съдът намира, че в разглеждания случай са спазени относимите изисквания на цитираната нормативна уредба. Производството е инициирано със заповед на директора РЗОК – [населено място] за извършване на тематична проверка за изпълнението на договора за оказване на болнична помощ в съответствие с разпоредбите НРД за МД 2023-2025 г. от страна на „МБАЛ Павликени“ ЕООД. Самата проверка е извършена в съответствие с приложимите за производства от вида на настоящото, изисквания на чл. 74 от ЗЗО, като предприетите действия са в правомощие на осъществилите я длъжностни лица.

 

Относно съответствието на обжалвания акт с материалноправните разпоредби на закона.

 

На първо място съдът намира за неоснователни доводите на ответника, че според представените писмени доказателства по делото оспорената покана е издадена след влизане в сила на Заповед за налагане на санкции № РД-09-618/ 08.04.2025 г. на директора на РЗОК – [населено място]. Видно от известието за доставяне ИД PS 5000 RSL13R L /л. 35/, въпросната заповед е посочена като доставена с пощенска пратка, ведно с още три документа, на дата 10.04.2025 година. В същото известие като получател е посочен Л. Ч., без отбелязване в какво качество той е получил тези документи. За посоченото лице в делото няма доказателства и данни да е член на управителен орган на „МБАЛ Павликени“ ЕООД, служител на дружеството, пълномощник или за някакво друго основание, на което неговите действия да имат обвързващо действие по отношение на юридическото лице. Поради това, настоящият състав счита, че коментираното известие за доставяне не установява надлежното връчване на заповедта за санкции на нейния адресат, а други доказателства за такова връчване липсват. Съответно, няма безспорни данни, че срокът за обжалването на заповедта за налагане на санкции е започнал да тече, респективно - че същата не е влязла в сила. В този смисъл твърденията на ответника, че Отбелязването върху нея, че негова Заповед за налагане на санкции № РД-09-618/ 08.04.2025 г. е влязла в сила на 25.04.2025 г., не се подкрепят от наличните в делото доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 76б, ал. 2 от ЗЗО, в случаите когато се касае за получени суми без правно основание в резултат на извършено нарушение по ЗЗО или на НРД, писмена покана за възстановяване на тези суми, се издава след влизане в сила на наказателното постановление и/или на заповедта за налагане на санкци. Тоест предварителното влизане в сила на заповедта за налагане на санкции е въведено като задължителна предпоставка за издаването на административните актове от вида на процесния. Доколкото в случая този факт не е доказан, обжалваната писмена покана за възстановяване на суми, е незаконосъобразна само на това основание.

На второ място, съдът не счита за обосновано становището на ответника за изначална недопустимост за преразглеждане на отразените в заповедта за налагане на санкции фактически констатации и правни изводи относно допуснатите от здравното заведение нарушения, дали основание за издаване и на оспорената писмена покана. Следва да се отбележи, че не става дума за инцидентен контрол на придобил стабилитет акт /ако Заповед за налагане на санкции № РД-09-618/ 08.04.2025 г. бе такъв/, а за провеждане на редовен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт – предмет на оспорване в настоящото производство. Съдът намира за неправилно и тълкуването на ответника, че цитираната по-горе разпоредба на чл. 76б, ал. 2 от ЗЗО въвежда забрана за такъв контрол, каквото тълкуване е застъпено и в съдебната практика. Факт е, че стабилизирането на заповедта за налагане на санкции /или на НП/, е определено от законодателя като необходима предпоставка за последващото издаване на ППВС от вида на процесната и при издаването на поканата административния орган действа в условията на обвързана компетентност. Това законодателно решение обаче не освобождава съда от задължението му да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения пред него административен акт, императивно установено с чл. 168 от АПК. Действително, в обичайния случай заповедта за налагане на санкции и писмената покана за възстановяване на суми са основани на едни и същи правопораждащи факти. Но при цитираните разпоредби от общия закон и при липса на изрична нормативна уредба в обратния смисъл, при обжалване на ППВС съдът не може да е безусловно обвързан от фактическите установявания, нито от правните изводи на административен орган в производството по издаване на друг административен акт. Казаното с особена сила важи за случаите, в които заповедта за налагане на санкция не е била обект на съдебен контрол, какъвто е и разглеждания казус. Оспорването на конкретен административен акт е субективно право на неговия адресат, което може да не бъде упражнено по ред причини, вкл. нежелание за водене на съдебни дела с риск от поемане на съпътстващите разноски при евентуален негативен изход. Неупражняването на това право обаче не представлява основание констатациите и изводите на административния орган априори да бъдат възприети за верни от съда в производството по обжалване на друг административен акт. Обратното тълкуване би означавало от съдебния контрол в случаи като настоящия да се изключи отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК, но както се каза, в специалния закон липсва изрична разпоредба в подобен смисъл. В тази връзка следва да се отбележи, че в конкретния казус лечебното заведение е подало възражение по реда на чл. 75, ал. 1 от ЗЗО с изрично оспорване резултатите от провеката по отношение спорните 3 броя ИЗ, като не е без значение и фактът, че сезираната арбитражна комисия не е приела решение по това оспорване. Тоест не е налице соченото от ответника възприемане от проверявания субект на фактическите установявания и правните изводи на проверяващия екип, мотивирали издаването на Заповед за налагане на санкции № РД-09-618/ 08.04.2025 г., а впоследствие и на процесната покана.

 

По същество, според описанието на фактическите състави в мотивите на акта, се касае за три случая, като в протоколите от извършената проверка и в оспорената покана изрично е отбелязано, че при всички тях става въпрос за повторна хоспитализация на пациенти, в деня на изписването им, след проведени лечебни процедури съответно по КП № 38 и по КП № 29.

За първия случай - ИЗ № 1450/ 2024 г., лекувано по КП № 74.1 „***“ е посочено, че е налице неточно поставена окончателна диагноза „***“ с код по МКБ10-К82.2. Проверяващият екип е отбелязал че в Клинична пътека № 74.1 изрично са изброени „***“, като в историята на заболяването не е посочена нито една от тях. Преценено е, че по този начин не са спазени изискванията на чл. 321, т. 6 и чл. 381, ал. 1, т. 3 от НРД 2023-2025 г., като е осъществено нарушение по чл. 455, ал. 3 от същия НРД. Тази преценка е била споделена от директора на РЗОК – [населено място] в мотивите на оспорения акт. Съгласно чл. 321, т. 6 от НРД 2023-2025 г., поставянето на окончателна диагноза е един от основните компоненти на клиничните пътеки, които са задължителни за изпълнение от лечебните заведения. Според чл. 381, ал. 1, т. 3, предл. трето от НРД 2023-2025 г., НЗОК заплаща на изпълнител на БМП за случай по клинична пътека, при наличие на поставена окончателна диагноза. Видно от ИЗ № 1450/ 2024 г. /л. 45 от делото/, в случая това изискване формално е спазено, като съображенията на проверяващите и на ответника всъщност касаят не липата на окончателна диагноза, а неточност на същата, и по-конкретно – непосочване на някое от заболяванията по КП № 74.1, с код по МКБ10 - К82.8 „***“. Тази констатация безспорно е вярна. Същевременно обаче, в съдържанието на епикризата към ИЗ, „инструментални изследвания“, Абломинална ехография /л. 46/, изрично е отбелязано „жлъчен мехур - с уплътнени стени“, т.е. наличието на хипертрофия, посочена на пето място в КП № 74.1 с код К82.8 „***“. В този смисъл е и заключението на вещото лице, изготвило СМЕ, според което поначало в ултразвуковата диагностика се използват описателни термини и не е необходимо отразяването в диагнозата на някое от заболяванията с посочения по-горе код по МКБ. Счита, че поставената окончателна диагноза е обоснована с медицинската документация и е подкрепена от резултатите от УЗД. В съдебно заседание експертът заявява, че поначало наблюдаваното удебеляване е краен етап на процес, който не подлежи на описание в диагнозата. При така установеното от наличните в делото документи и от заключението на СМЕ, съдът приема, че не е налице соченото от ответника нарушение по т. 1 от обжалваната писмена покана.

Относно втория случай - ИЗ № 845/ 2024 г., лекувано по КП № 74.1 „***“, отново е констатирано, че е налице неточно поставена окончателна диагноза „***“ с код по МКБ10-К82.2. Проверяващият екип се е позовал на изричното изброяване в „***“ на заболявания, нито едно от които не е посочено в ИЗ, като по този начин не са спазени изискванията на чл. 321, т. 6 и чл. 381, ал. 1, т. 3 от НРД 2023-2025 г., като е осъществено нарушение по чл. 455, ал. 3 от същия НРД. И в този случай констатациите на администрацията не касаят липсата на окончателна диагноза, доколкото такава е вписана в ИЗ /л. 51/, а непосочването в тази диагноза на някое от заболяванията с код К82.8 „***“, каквото безспорно липсва. Същевременно в епикризата към ИЗ, „инструментални изследвания“, Ултразвукова диагностика /л. 52/, е записано „жлъчен мехур - с уплътнени стени, септиран“, което според заключението на СМЕ сочи за наличието на дискинезия /четвъртото заболяване в КП № 74.1 с код К82.8 „***“/. И по този случай вещото лице е заявило становище, че ултразвуковата диагностика използва описателни термини и при прилагането й не е необходимо изричното отразяване в диагнозата на някое от заболяванията изброени в КП № 74.1, „***“. Счита, че поставената окончателна диагноза е обоснована с медицинската документация и е подкрепена от резултатите от УЗД. В съдебно заседание експертът заявява, че поначало наблюдаваните удебеляване и прегъване са етап на процес, който не подлежи на описание в диагнозата. Налице е сходна фактология с тази по т. 1 от ППВС, която обосновава и аналогични правни изводи. Съдът намира, че не се установява неправомерно поведение на изпълнителя на болнична помощ по т. 2 от писмената покана.

Относно третия случай - ИЗ № 917/ 2024 г., лекувано по КП № 38 „Диагностика и лечение на хронична обструктивна белодробна болест – остра екзацербация“.Според проверяващият екип не е бил спазен протоколът за лечение на заболяването, с което са нарушени изискванията на чл. 321, т. 5, б. „б“ и чл. 381, ал. 1, т. 3 от НРД 2023-2025 г., осъществено е нарушение по чл. 455, ал. 3 от НРД, извод, който е възприет и от ответния административен орган. Основание за него е дало неприлагането на лечение с β2-антагонисти с бързо действие и холинолитици за инхалаторно приложение. Видно от медицинските документи в делото и от заключението на СМЕ, се касае за пациент с ХОББ, който непосредствено преди приемането е преминал лечение по КП № 29 за застойна сърдечна недостатъчност /ИЗ на л. 55/. Според вещото лице, поначало при ХОББ инхалаторна, аерозолна и иебулайзер овлажняващата терапии не са задължителни за признаване завършеност на клиничната пътека. Това си становище експертът мотивира с различно повлияване на пациентите от този вид терапия и възможна непоносимост към лекарствените препарати. Конкретно по отношение на прилагането на β2-антагонисти счита, че те може да предизвикат негативна реакция при сърдечни заболявания, като спазването на алгоритъма по КП води до риск да бъде увреден пациентът /разпит в ОСЗ/. Дава становище, че изричното отбелязване на това противопоказание в медицинската документация не е задължително. Съдът кредитира с доверие заключението на СМЕ в тази му част, доколкото става въпрос за пациент със сърдечно заболяване. То кореспондира и с мнението на част от членовете на арбитражната комисия при РЗОК – Велико Търново, според които изпълнението на конкретния протокол за лечение крие опасност от сериозно влошаване състоянието на болния и е налице грешка в КП /протокол от заседание на 26.02.2025 г., л. 29/. Извън това експертизата дава заключение, че по ИЗ договорената медицинска помощ е осигурена от лечебното заведение по вид, обем и качество. Спазен е диагностично-лечебния алгоритъм на клиничната пътека и е постигнат положителен резултат от лечението. При така цитираното съдържание на наличните в делото документи и заключените но СМЕ съдът намира, че не е налице неправомерно поведение на изпълнителя на болнична помощ и по тази точка от писмената покана. Обратно, проведеното лечение е било съобразено с възможно негативно въздействие на посочените от администрацията терапии върху конкретния пациент.

 

Изложеното по-горе обуславя краен извод за незаконосъобразност на обжалваната писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание. Същата не съответства на изискването на чл. 76б, ал. 2 от ЗЗО за издаването й след влизане в сила на съответната заповед за налагане на санкции. Не се установяват и посочените от ответника материалноправни основания за издаването й, а именно получаването от изпълнителя на медицинска помощ на суми без правно основание, в резултат на извършено нарушение по ЗЗО или на НРДМД 2023-2025 г., по всеки един от трите пункта на поканата.

 

При този изход на делото, на ответника не следва да бъдат присъждани разноски. При своевреманно заявеното искане и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски в настоящото производство, а именно: 50,00 лв. - държавна такса, 720,00 лв. - заплатено възнаграждение за един адвокат /л. 255 и л. 256 от делото/ и 1696,50 лв. – възнаграждение за вещо лице. Или РЗОК – [населено място] следва да бъде осъдена да заплати на оспорващото дружество, разноски в общ размер на 2 466,50 лева.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

Отменя по жалба на „Многопрофилна болница за активно лечение Павликени“ ЕООД с [ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], Писмена покана за възстановяване на суми получени без правно основание № 29-02.8/258 от 29.04.2025 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса – [населено място].

 

Осъжда Районна здравноосигурителна каса – [населено място] с административен адрес [населено място], [улица], да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение Павликени“ ЕООД с [ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], разноски по делото в размер на 2 466,50 лв. /две хиляди четиристотин шестдесет и шест лева и петдесет стотинки/.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.