Р Е Ш
Е Н И Е № 326
гр. Стара Загора, 15.10.2020
г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
съдебно заседание на първи октомври две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА
ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретаря Зорница Делчева
и
с участието на прокурора Маргарита
Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 269 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР
Стара Загора против Решение № 342/ 13.07.2020 г. по АНД № 544/ 2020 г.
на Районен съд Стара Загора, в частта, с която е отменена т.2 от Наказателно
постановление /НП/ № 19-1228-003125/ 16.12.2019 г., издадено от Началник група
в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
Стара Загора. В
жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като
постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на процесуални правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и
т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът оспорва извода
на съда за неяснота на административното обвинение поради несъответствие между
описанието на нарушението и описанието на обстоятелствата, при които е
извършено. Позовава се на изрично посочени в НП конкретни пътни условия, с
които наказаното лице не е съобразило скоростта при управение на автомобила.
Поддържа, че е нарушение на чл.20, ал.2 от закона за движението по пътищата
/ЗДвП/, поради което прави искане за отмяна на решението на районния съд и за
постановяване на друго, с което да бъде потвърдено издаденото НП в обжалваната
част. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Моли в случай, че се присъжда адвокатско
възнаграждение в полза на ответника, то да бъде определено в минимален размер
по действащата Наредба за адвокатските възнаграждения, чл.37 от Закона за
адвокатурата и обема на осъществената правна помощ.
Ответникът по касационната жалба – Д.Д.И. *** чрез пълномощника
си по делото адвокат Г.П. в писмено възражение и в съдебно заседание оспорва
жалбата като неоснователна. Обосновава наличие на допуснато съществено
процесуално нарушение при дадената правна квалификация на деянието в
обжалваното НП като не е разграничено коя от двете хипотези на чл.20, ал.2 от
ЗДВП – изречение едно или изречение две, е приета като основание за ангажиране
на отговорността. Счита, че направеното детайлизиране едва в касационната жалба
не може да санира процесуалния порок на НП и че в нея не се съдържат конкретни
доводи за допуснати от съда процесулни нарушения. По тези съображения моли
решението да бъде оставено в сила в обжалваната част и да бъдат присъдени
направените разноски в цялост.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а
решението като правилно и законосъобразно предлага да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява основателна.
Предмет
на съдебен контрол пред Районен съд – Стара Загора е НП № 19-1228-003125/ 17.07.2019 г., издадено от Началник група в сектор Пътна
полиция към ОД на МВР Стара Загора, въз основа на АУАН серия GА, № 1335/ 23.11.2019 г., с което на Д.Д.И. *** са наложени: 1. на основание
чл.185 от ЗДвП - административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. за
нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП и 2.на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП –
административно наказание „глоба“ в размер на 200лв за нарушение на чл.20, ал.2
от ЗДвП. Като административни нарушения са преценени следните обстоятелства: На
23.11.2018г в 12:45ч в с. община Стара Загора, на път I-5
км 221+500 в посока север-юг управлява собствения си лек автомобил „БМВ323“ с рег.№ **Р, като поради
движение с несъобразена скорост с атмосферните условия /дъждовалеж/ и със
състоянието на пътя /мокра пътна настилка/ губи контрол над управлението,
завърта се и се блъска в ляво по посака на движението си в средна разделителна ивица /стоманена предпазна
ограда/, с което реализира ПТП с материални щети по МПС и по пътната
инфраструктура без пострадали хора. Тестван с техническо средство Алкотест
Дрегер 7510, което отчита 0.00 промила .
За
да отмени НП и да присъди на жалбоподателя направените разноски за адвокатско
възнаграждение, Районен съд Стара Загора приема, че според съдържанието на НП е
налице едно деяние – управление на МПС с несъобразена скорост, вследствие на
което е загубен контролът върху управлението и е настъпило ПТП. Поради това
счита, че загубата на контрола не съставлява самостоятелно нарушение и
обвинението по т.1 от НП е фактически необосновано. По отношение т.2 от НП е
обоснован довод за неяснота на административното обвинение поради
несъответствие между описанието на нарушението и описанието на обстоятелствата,
при които е извършено – не били изложени съставомерните факти относно описаните
като несъобразени релеф на пътя, условия на видимост, интензитет на движението
и други обстоятелства. Според съда това води до ограничаване правото на защита
и обуславя незаконосъобразност на НП и в тази част.
Касационният състав на
Старозагорския административен съд намира, че в обжалваната част решението
е постановено в несъответствие и при неправилно приложение на закона.
С т.2 от процесното НП срещу Д.И. от правна страна е
повдигнато административнонаказателно обвинение по чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП за
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. От фактическа страна се основава на причиняване
на ПТП при движение с несъобразена скорост с пътните условия – дъждовалеж и
мокра пътна настилка. В случая не са били налице други фактори, с които Д.И. не
се е съобразил при избора на скорост като посочените два са достатъчни за
ангажиране на отговорността му. Този извод следва и от разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 28 от 28.11.1984 Г. по н. д. № 10/1984 г, съгласно които величината
на скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на факторите,
примерно изброени в чл.20, ал.2, изр.1 -
колкото повече и по-неблагоприятни са те в пътната обстановка, толкова по-малка
трябва да бъде скоростта на движението в сравнение с максимално допустимата. Затова
фактическото описание на нарушението в обжалваното НП ведно с обстоятелствата,
при които е извършено деянието, напълно отговаря на императивното изискване на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, ясно е и по никакъв начин не ограничава защитата на
наказаното лице. Единствено поради изписване на цялото словесно съдържание на
нормата на чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП /която предписва за съобразяване от водачите
и други обстоятелства извън атмосферните условия и състоянието на пътната
настилка/ не може да се приеме наличие на съществен порок на НП, обуславящ
отмяната му само на това основание. Изискване за такова изписване при даване на
правна квалификация на деянието законът не поставя към наказващия орган, поради
което то не е част от задължителното съдържание на НП.
В тази връзка несъстоятелно е и поддържаното от
ответника още пред районния съд, но необсъдено в обжалваното решение,
възражение за неяснота на обвинението, тъй като не са разграничени двете
хипотези от текста на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
С оглед съдържанието на т.2 от НП и
обстоятелствената му част е очевидно, че на Д.
И. е вменено нарушение на чл. 20, ал.2, изр.1 - за това, че се е движил
с несъобразена скорост. Конкретни факти по ал.2, изр. 2 - че е бил длъжен да
намали или спре при възникване на опасност за движението, не са изложени.
Логическото и граматическо тълкуване на чл.20, ал.2 от ЗДвП води до разбирането
за наличие на два вида опасности във връзка с избиране на скоростта.
Безпротиворечиво съдебната практика е изяснила разликата между двата вида
опасности, които има предвид чл.20, ал.2 ЗДП, съдържащ два отделни състава на
нарушение на правилата за движение (Тълкувателно решение № 28 от 28.11.1984 г.
по н. д. № 10/1984 г., ос на вс. Р-493-2000-І НО). Едната от тях е тази, визирана в разп. на изр. 1, предполага съобразяване с конкретната
пътна обстановка, която позволява спиране пред всяко предвидимо препятствие.
При тази опасност водачите знаят за нея предварително или защото тя е
съществувала при потеглянето (недостатъци, препятствия на пътя, неблагоприятни
атмосферни условия), или защото е била
очаквана (била е сигнализирана с технически средства), или се е появила в резултат на от естествено развитие на
определени обстоятелства (каквото се получава при предприемане на маневри и
др.). Безспорно фактически данни за втората хипотеза нито са описани, нито се
твърдят от наказващия орган, чиято е доказателсвената тежест в процеса.
Принципно въпросът дали поведението на водача
реализира нарушение на някое от двете правила или и на двете, е по същество на
спора, тъй като шофьорът винаги трябва да се движи със съобразена скорост в
зависимост от факторите, посочени и в
двете хипотези на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Като е приел наличието на формален порок
при осъществения контрол за законосъобразност с неправилен подход към анализа на приложимата нормативна уредба и
съдържанието на НП, въззивният съд е постановил своя акт в нарушение на материалния
закон.
Допуснато е и нарушение на разпоредбата на
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съгласно която районният съд разглежда делото по същество.
В изпълнение на това императивно процесуално правило, което е израз на
принципите по чл.13 и чл.14 от НПК за служебното начало в
административнонаказателния процес, съдът следва да се произнесе по спора като
събере всички относими и допустими доказателства, направи им задълбочен анализ
и изложи съображения по релевантните фактически обстоятелства и приложимите спрямо
тях правни норми, включително по наведените в жалбата възражения срещу НП. По
аргумент от разпоредбите на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, субсидиарно приложими
в съдебния административнонаказателен процес по силата на препращащата норма на
чл.84 от ЗАНН, въззивният съд следва да провери изцяло правилността на НП,
независимо от основанията, посочени от страните. Районният съд не е изложил
никакви други мотиви, освен приетите по-горе за неправилни, нито е изложил
съображения какви факти намира за установени по спора. При наличието на забрана
за нови фактически установявания в касационната инстанция липсата на такива
изводи не позволява да се извърши проверка на решението по реда на чл.218, ал.2
от АПК. А решаването на спора по същество в случая от касационния съд би лишило
страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции.
Това налага обжалваното решение да бъде отменено, а делото върнато за ново
разглеждане от друг състав на Районен съд Стара Загора, при което да се изложат
мотиви кои факти се приемат за установени, въз основа на кои доказателства и
какви правни изводи следват от тях въпросите относно извършване на нарушението
и индивидуализацията на наказанието.
Претенцията
за разноските пред касационната инстанция на основание чл.226 ал.3 от АПК
следва да бъде разрешена от първоинстанционния съд при новото разглеждане на
делото.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал.2, предл.2 във връзка с чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 342/ 13.07.2020 г. по АНД № 544/ 2020 г. на
Районен съд Стара Загора, в частта, с която е отменена т.2 от Наказателно
постановление № 19-1228-003125/ 16.12.2019 г., издадено от Началник група в
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Стара Загора.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
Решението
не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.