Р Е Ш Е Н И Е № 57
гр. София, 21.06.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТО, IV състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
при участието на секретаря М. Б. като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 180 по описа за
С искова молба, подадена от С.В.М. и
И.Н.М. ***” АД, са предявени обективно и субективно съединени искове за
заплащане следните суми: сумата от 220000 лв., претендирана от всеки един от
двамата ищци, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - страдание, търпяно поради смъртта на сина на ищците – В.
И. М., настъпила при ПТП, настъпило на 27.05.2012 г.; обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумите на главниците от датата на ПТП – 27.05.2012
г., до окончателното плащане. Твърди се в исковата молба, че на горепосочената
дата настъпило ПТП с МПС „Ф. Б.”, управляван от М.А.Р., относно което МПС имало
сключен с ответника и действащ към датата на ПТП договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”. За ПТП било образувано наказателно
производство, по което с влязла в сила присъда била установена вината на водача
М.А.Р. за настъпилото ПТП. Поради смъртта на сина си ищците търпели неимуществени
вреди, подробно описани в исковата молба, за обезщетяване на които се
предявяват настоящите искове.
Исковете са с правно основание чл.
226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете, навежда
твърдение, че не е налице
застрахователно правоотношение относно управлявания от М.А.Р. автомобил,
прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия поради това, че е бил без поставен предпазен
колан и по този начин се поставил в повишен спрямо нормалния риск, прави и
възражение за прекомерност на търсените обезщетения.
По искане на ответника и на
основание чл. 219 ГПК по делото е конституиран
като трето лице – помагач на ответника, М.А.Р., срещу когото е предявен
частичен обратен иск за заплащане на сумата от 50000 лв. като част от общата
сума от 440000 лв., представляваща застрахователно обезщетение, което
евентуално ответникът по първоначалните искове бъде осъден да заплати на ищците
по първоначалните искове /в останалата част, в която са предявени и обективно
съединени акцесорни частични обратни искове за заплащане на лихви върху
главницата за посочени периоди исковата молба на „Б.И.“ АД е върната с влязло в
сила определение/.
Обратният иск е с правно основание
чл. 274, ал. 1, т. 1 пр. 1 КЗ /отм./.
Третото лице – помагач не е изложило
становище по исковете, както по първоначалните искове, така и по обратния иск.
Софийски окръжен съд, след преценка на доказателствата
по делото и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
С влязла в сила присъда по н. о.
х. д. № 37/2013 г. по описа на ОС – М., която съобразно чл. 300 ГПК и чл. 413,
ал. 2 НПК обвързва настоящия граждански съд относно извършването на деянието и
неговото авторство, неговата противоправност и наказуемост и вината на дееца е
установено, че М.А.Р. на 27.05.2012 г. в землището на с. Д. В., обл. М., на път
Е-79, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Ф. б.“ с ДК
№ СО 7471 АВ е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 ЗДвП:
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват“; чл. 20, ал. 2 ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие“; чл. 42, ал. 1, т. 2 ЗДвП: „Водач, който ще предприеме
изпреварване, е длъжен, след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост,
свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване и че може да заеме място
в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го
принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение“ и чл. 42,
ал. 2, т. 2 ЗДвП: „Водач, който изпреварва, е длъжен, когато при изпреварването
навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава
опасност или пречки за превозните средства“ /движещи се по нея/ и по
непредпазливост е причинил смъртта на В. И. М. ***, средна телесна повреда на Р.
Й. Г. и средна телесна повреда на В. Ж. В., като деянието е извършено в пияно
състояние - с концентрация на алкохол в кръвта 1,29 на хиляда – престъпление по
чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1 НК.
От заключението по допуснатата комплексна
съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза се установява следното: Автомобилът,
в който е пътувал синът на ищците, е снабден на предните седалки с триточкови
обезопасителни колани. Предназначението на същите е при удари и внезапни
изменения на траекторията на движение на автомобила, каквито са ударите и
преобръщанията, тялото на водача или пътника да бъде фиксирано към съответната
седалка и да предпазва от камшични удари и политания на тялото към предното
стъкло и околните предмети и изпадане на тялото от купето на автомобила, както
и да предпазва от травми, причинени от задействането на въздушните възглавници.
Установява се също, че пострадалият М. е получил при ПТП тежка съчетана травма,
която не би могла да се получи при наличие на поставен обезопасителен колан,
като се имат предвид получените деформации по купето на автомобила. Данните по
делото дават основание да се направи извод, че поставянето на предпазен колан
от страна на пострадалия би предотвратило черепно-мозъчната травма.
В о. с. з. на 21.04.2016 г. вещите лица допълват заключението
си съобразно поставените от страните въпроси, като вещото лице Т. допълва, че
тялото на пострадалия се е движело свободно в купето на автомобила и контакта с
части от интериора му са причинили уврежданията, като удар на главата в таблото
е довел до водещата травма – черепно-мозъчната.
От показанията на свидетелите се
установява следното: Свид. Д. установява следното: Отношенията между ищците и
сина им преди ПТП били чудесни – живеели в общо домакинство, разбирали се,
синът работел заедно с баща си, помагал на майка си в
домакинството. Ищците понесли много тежко психически ПТП, променили се и до ден
днешен не били преживели загубата, разстройвали се при разговори за сина си. Свид. Ц. установява следното: Ищците и синът им били изключително
спокойно и услужливо семейство, живеели в една къща. ПТП било голяма трагедия
за семейството, родителите били покрусени и към настоящия момент все още не я
били преживели, разстройвали се, когато говорели за сина си.
Установи се по делото, че към датата на ПТП относно управляваното от М.Р. МПС е действал валиден застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключен с ответника /съдът приема това за установено на основание чл. 161 ГПК и след преценка на останалите доказателства по делото в тази насока – справка от ГФ/.
При така установеното от
фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Исковете са процесуално
допустими, а при разглеждането им по същество съдът намира следното:
По първоначалните главни
искове за обезщетение за неимуществени вреди:
Исковете са частично основателни – до размера от 50000
лв., до който размер следва да бъде уважен всеки от активно субективно
съединените главни искове, а за разликата над тези размери до пълните им
предявени размери от 220000 лв. по всеки иск следва да бъдат отхвърлени.
Съображенията на съда са следните:
Исковете са доказани по основание. Налице са всички
елементи на фактическия състав на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за ангажиране на
отговорността на ответника: наличие на увреждане от водач, управляващ
застраховано при ответното дружество МПС, противоправно поведение и вина на
водача, причинно-следствена връзка между деянието и причиненото на ищците
увреждане, изразяващо се в претърпени неимуществени вреди поради смъртта на сина
им.
Относно размера на дължимото на всеки от ищците
обезщетение съдът намира следното:
След преценка на релевантните факти, а именно:
възрастта на починалия и на ищците, установената емоционална връзка на родители
и дете между тях, обстоятелството, че двамата ищци споделят общата мъка помежду
си, но загубата на сина им е значителна, тъй като загубата на дете, независимо
от възрастта му, винаги е тежка за родителите, а в случая ищците са живеели в
общо домакинство със сина си и между тях са съществували отношения на
изключителна привързаност и взаимна грижа, съдът намира, че справедливото
обезщетение, относимо към процесния период и с оглед социално-икономическите
условия в страната е в размер на 100000 лв. /съответно е основателно
възражението на ответника за прекомерност на търсените обезщетения/ за всеки от
ищците. Така обсъдените по-горе факти са конкретни и обективно съществуващи,
поради което и с оглед критерия справедливост съдът намира, че горепосочената
сума би била подходяща, за да обезщети ищците за търпените от тях неимуществени
вреди – страдание поради смъртта на сина им.
Основателно е обаче възражението на ответника за
съпричиняване от страна на пострадалия. Установи се по делото, че същият е
пътувал без поставен предпазен колан и при ПТП тялото му се е движело свободно
в автомобила, поради което и получените увреждания /съчетана травма/, довели до
смъртта му, са получени при съприкосновение с частите от интериора на
автомобила. Установи се също, че при поставен предпазен колан пострадалият не
би получил тези тежки увреждания. С това си поведение пострадалият е допринесъл
за настъпване на вредоносния резултат, като съдът намира, че този принос е в
размер на 50 %. Съответно така определеното обезщетение в размер на 100000 лв.
за всеки от ищците следва да бъде намалено наполовина.
По първоначалните акцесорни искове за обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумите на главниците от датата на
настъпване на ПТП до окончателното плащане:
Съобразно гореизложеното акцесорните искове за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумите на
обезщетенията за претърпени неимуществени вреди са частично основателни –
следва да бъдат уважени по отношение на уважените размери на главните искове, а
за разликата до пълните им предявени размери следва да бъдат отхвърлени.
По обратния иск:
С оглед изводите за частична основателност на първоначалните
искове съдът следва да се произнесе и по предявения при условията на евентуално
обективно съединяване частичен обратен иск.
С оглед изводите за основателност на първоначалните главни
искове за размера от 50000 лв. за всеки
от ищците частичният обратен иск за заплащане на сумата от 50000 лв. като част
от общата сума от 440000 лв., представляваща застрахователно обезщетение, което
„Б. И.“ АД следва да заплати на С.В.М. и И.Н.М., също е основателен и следва да
бъде уважен. Установи се по делото, че делинквентът е управлявал МПС при
настъпването на ПТП след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над
допустимата по закон норма, което съгласно чл. чл. 274, ал. 1 т. 1, предл. 1-во
КЗ /отм./ обуславя правото на застрахователя
да получи от застрахования платеното
обезщетение.
С оглед евентуалността на обратния иск ответникът по него
следва да бъде осъден да заплати на „Б. И.“АД сумата от 50000 лв. при условие,
че „Б. И.“ АД заплати тази сума на ищците по първоначалните искове С.В.М. и И.Н.М..
С оглед изхода на делото съдът намира следното по
исканията на страните за присъждане на разноски:
Искането на ищците по първоначалните искове за присъждане
на разноски е частично основателно – съразмерно с уважените размери на исковете.
Ищците са направили разноски съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата по делото за това в размер на
13500 за възнаграждение на адвокат. Съответно
съразмерно с уважените размери на исковете на ищците следва да се присъдят
разноски в размер на 3068.18 лв.
Искането на ответника по първоначалните искове за присъждане
на разноски също е частично основателно – съразмерно с отхвърлената част от
исковете. Ответникът е направил разноски съобразно представения списък по чл.
80 ГПК и доказателствата по делото за това в размер на 600 лв. за
възнаграждения на вещи лица, съответно съразмерно с отхвърлената част от
исковете следва да му се присъдят разноски в размер на 463.64 лв. Направено е и
искане за присъждане на юрисконсултско възнагаждение, размерът на което се
определя по правилата на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съобразно цената на исковете и съгласно чл. 7, ал.
2, т. 4 Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения пълният размер на дължимото
на ответника юрисконсултско възнаграждение в случай на отхвърляне изцяло на
исковете би бил 13730 лв. /както се претендира/ Съответно съразмерно с
отхвърлената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на ответника
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
10609.55 лв
Ответникът по първоначалните искове следва да бъде
осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати и държавна такса за
производството по делото върху уважения размер на исковете, а именно такава в
размер на 4000 лв.
Искането на ищеца по обратния иск за присъждане на
разноски е основателно. Ищецът по този иск е направил разноски в размер на 2000
лв. за държавна такса върху цената на иска, съответно с оглед изхода на делото
досежно предявения обратен иск на ищеца по него следва да се присъди пълният
размер на тези разноски.
Ответникът по обратния иск не е направил искане за
присъждане на разноски.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Б. И.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес ***, представлявано
от изпълнителния директор С. П., да
заплати на всеки от ищците С.В.М. с ЕГН ********** и И.Н.М. с ЕГН **********,***
следните суми: сумата от 50000 /петдесет хиляди/ лева, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - страдание, търпяно поради
смъртта на сина на С.В.М. и И.Н.М. – В. И.
М., настъпила при ПТП, настъпило на 27.05.2012 г., ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата на главницата от датата на ПТП
– 27.05.2012 г., до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от С.В.М. с ЕГН **********
и И.Н.М. с ЕГН **********,***” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от изпълнителния директор С. П., искове за заплащане на застрахователно обезщетение
за претърпени неимуществени вреди – страдание, търпяно поради смъртта на сина
на С.В.М. и И.Н.М. – В. И. М., настъпила
при ПТП, настъпило на 27.05.2012 г., ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата на главницата от датата на ПТП – 27.05.2012 г., до
окончателното плащане за разликата над
уважените размери на всеки от главните искове от 50000 /петдесет хиляди/
лева до пълните им предявени размери от 220000 /двеста и двадесет хиляди/ лева,
ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата на тази разлика от датата на ПТП –
27.05.2012 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
„Б. И.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителния директор С. П., да заплати на С.В.М.
с ЕГН ********** и И.Н.М. с ЕГН **********,*** сумата от 3068.18 лв. /три
хиляди шестдесет и осем лева и осемнадесет стотинки/, представляваща направени
по делото разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА С.В.М. с ЕГН ********** и И.Н.М. с ЕГН **********,*** да заплатят на „Б. И.” АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния
директор С. П., сумата от 463.64 лв. /четиристотин шестдесет и три лева и
шестдесет и четири стотинки/, представляваща направени по делото разноски за
възнаграждения на вещи лица съразмерно с отхвърлената част от исковете, както и
сумата от 10609.55 лв. /десет хиляди шестстотин и девет лева и петдесет и пет
стотинки/, представляваща юрисконсултско възнаграждение съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Б. И.” АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор С. П., да
заплати по сметка на СОС държавна такса за производството по делото в размер на
4000 /четири хиляди/ лева върху уважения
размер на исковете.
ОСЪЖДА М.А.Р. ***, ж. к. „М.”, бл. В, вх. 1, ет. 21,
ап. 131 да заплати на „Б. И.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителния директор С. П., сумата от 50000 /петдесет
хиляди/ лева като част от общата сума от 440000 /четиристотин и четиридесет
хиляди/ лева, представляваща застрахователно обезщетение, което „Б. И.” АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния
директор С. П., е осъдено да заплати на С.В.М. с ЕГН ********** и И.Н.М. с ЕГН **********,***
за претърпени неимуществени вреди - страдание, търпяно поради смъртта на сина
на С.В.М. и И.Н.М. – В. И. М.,
настъпила при ПТП, настъпило на 27.05.2012 г., ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ „Б. И.” АД ЗАПЛАТИ
СЪЩОТО на С.В.М. и И.Н.М.. В
случай на влизане в сила на решението /изцяло или частично/ и постъпване на
искане за издаване на изпълнителен лист „Б.И.“ АД следва да представи
доказателства за извършеното плащане.
ОСЪЖДА М.А.Р. ***, ж. к. „М.”, бл. В, вх. 1, ет. 21, ап. 131
да заплати на „Б. И.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителния директор С. П., сумата от 2000 /две хиляди/
лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса върху
цената на обратния иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: