№ 20029
гр. София, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20231110149353 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са осъдителни искове от „Т. С.“ ЕАД с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на И. Х. И. с ЕГН:**********, с адрес: гр. С.....
и К. Х. И. с ЕГН:**********, с адрес: гр. С..........., в качеството им на собственици на
топлоснабден имот- Апартамент № 7, находящ се в гр. С........, с присъединен абонатен №
******, да заплатят сумата 4397.69лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. ведно със законната лихва от
датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, и 669.70лв. -
мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 14.08.2023г., както и сума за дялово
разпределение за периода м.07.2020г. - м.О4.2022г. в размер на 39.38лв.- главница, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на
сумите и 9.08лв. - мораторна лихва за периода от 15,09,2020г. до 14.08.2023г., като
претендира и направените по делото съдебни разноски и възнаграждение за един
юрисконсулт при следните квоти:
И. Х. И. с ЕГН: **********, с квота 1/6, а именно за сумата в общ размер на
852.64лв., от които 732.95лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. ведно със законната лихва от датата на
депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, и 111.62лв. -
мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 14.08.2023г., както и сума за дялово
разпределение за периода м.07.2020г. -м.04.2022г. в размер на 6.56лв,- главница, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на
сумите и 1.51лв. -мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 14.08.2023г.
К. Х. И. с ЕГН: **********, с квота 5/6, а именно за сумата в общ размер на
4263.21лв., от които 3664.74лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до м.04,2022г. ведно със законната лихва от
датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, и 558.08лв. -
мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 14,08.2023г., както и сума за дялово
разпределение за периода м.07.2020г, -м.04.2022г. в размер на 32.82лв.- главница, ведно със
1
законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на
сумите и 7.57лв. -мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 14.08.2023г., като
претендираме и направените по делото съдебни разноеки и възнаграждение за един
юрисконсулт.
Ищецът твърди, че ответниците в качеството им на собственици в качеството му на
собственик на процесния имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл, 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването. Счита че, лицето е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на
действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Сочи че
съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на
топлинна енергия от “Т. С. АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от
“Т. С.” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите общи
условия били влезли в сила по отношение на ответника. Изтъква, че съгласно чл.ЗЗ от ОУ,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имали
задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Също така съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното
предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл, 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение
в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за
топлинна енергия. Твърди, че ответникът използвал доставена топлинна енергия през
процесния период, но към настоящия момент не е заплатил задължението си, ето защо за
ищеца възниквал правен интерес от предявяването на настоящите искове.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от К. Х. И. с ЕГН:
**********, чрез назначения особен представител с който се оспорват исковете по основание
и размер. Оспорва се качеството на потребител на ответниците, оспорва доставката на
топлинна енергия, оспорва акцесорните искове, прави възражение за изтекла погасителна
давност.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор и от И. Х. И. с ЕГН: ********** с
който се оспорва качеството на потребител като сочи че същият не е придобил по
наследство част от имота, тъй като се е отказал от наследството на покойния си баща.
По делото е постъпило становище от „Т. С.“ ЕООД, в което е изложено, че в
процесния имот, намиращ се в сграда-етажна собственост, е била разпределяла топлинна
енергия по система за дялово разпределение от дружеството. Към молбата са приложени 2
бр. индивидуални справки и 2 бр. протоколи за неосигурен достъп, касаещи процесния
период и имот.
По делото е постъпила молба от ищеца с която заявяват, че насочват цялата
претенция срещу К. Х. И..
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е поддържал молбата и
съдът е допуснал увеличение на размера на исковете по отношение на К. Х. И. за сумата от
4397.69лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на
настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, и 669.70лв. -мораторна лихва за
забава от 15.09.2021 г. до 14.08.2023г., както и сума за дялово разпределение за периода
м.07.2020г. - м.О4.2022г. в размер на 39.38лв.- главница, ведно със законната лихва от датата
2
на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 9.08лв. -
мораторна лихва за периода от 15,09,2020г. до 14.08.2023г.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168-ми състав, като обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
По отношение на молбата отстрана на ищеца с която насочва цялата претенция срещу
единия от ответниците и с оглед заявеното в молбата то съдът намира, че по отношение на
другият ответник липсва правен интерес от предявения иск. Следва да се държи сметка, че
съдът следи служебно за наличие на правен интерес през цялото време докато трае
производството. При това положение по отношение на И. Х. И. исковата молба следва да
бъде върната като недопустима.
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното
главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани с наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между
страните; количеството на реално доставената по договора топлинна енергия за процесния
период и нейната стойност; извършването на услугата за процесния имот през исковия
период, нейната стойност и дължимостта й именно на ищеца. По исковете за законната
лихва за забава- че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната
изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума.
Ищецът следва да установи и наличие на обстоятелства водещи до спиране и
прекъсване на погасителната давност.
В доказателствена тежест на ответниците при установяване на горните факти е да
докажат погасяване на задълженията.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 ДР на и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ
потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо
лице- ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване
или природен газ за домакинството си. Следователно тази законова уредба сочи за купувач
(страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот
или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при
публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за
битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Видно от представения по делото Нотариален акт № 131, том LLLLX, дело №
41280/1997 г. „Т. - С.“ АД е прехвърлил собствеността върху недвижим имот- Апартамент №
7, находящ се в гр. С........, в полза на Х. И. Х.. Съгласно справка за родствени връзки Х. И.
Х. бил в граждански брак с Б. К. Х.а, починала на 10.07.2007 г., като имал двама синове- И.
Х. И. и К. Х. И.. Също така се установява, че Х. И. Х. е починал на 01.07.2013 г., като е
оставил за законни наследници синовете си И. Х. И. и К. Х. И.. От приложените по делото 2
бр. съдебни удостоверения е видно, че единият наследник- И. Х. И., е извършил отказ от
наследството на Х. И. Х., вписан в специалната книга на СРС под № 12/10.01.2014 г., и от
наследството на Б. К. Х.а, вписан в специалната книга на СРС под № 2257/22.11.2023 г.
Следователно ответникът К. Х. И. е придобил цялото наследство на праводателите си, в
това число и собствеността върху процесния апартамент.
С оглед изложеното безспорно се явява доказано, че ответникът е бил собственик на
3
процесния недвижим имот за исковия период. От същото следва, че е бил страна по
облигационно правоотношение с „Т. С.“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с
Решение на ДКЕВР- чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката. Следва да бъде отбелязано, че
на съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани
по надлежния ред и са влезли в сила. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в 30-дневен срок след
влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право
да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия, като по делото няма твърдения ответникът да е сторил това.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата
„дялово разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец / ФДР/, като стойността
й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определят от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата.
На следващо място, по делото е представен е Протокол от 04.11.2002 г. от проведено
Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира
процесният имот, на което е взето решение за сключване на договор с „Т. С.“ ЕООД за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че
такъв договор е бил подписан, видно от приложен договор № 4850/13.11.2002 г., като
решението на ОС на ЕС и договорът обвързват собствениците на обекти в етажната
собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на
ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата
дялово разпределение- така и в ТР № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда-етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите / чл.142, ал.2 ЗЕ/,
като според чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
По делото е представен Договор от 03.06.2020 г. между „Т. С.” ЕАД и „Т. С.“ ЕООД
относно обстоятелството, че ищецът и това лице са валидно обвързани по облигационно
правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното
предприятие енергия в обектите на етажната собственост, като обстоятелството, че за
процесния период именно „Т. С.“ ЕООД е извършвало услугата дялово разпределение за
сградата, в която се намира процесният имот, се потвърждава от приложените именно от
това лице изравнителни сметки.
Предвид изложеното съдът намира за доказано, че сградата в режим на ЕС, намираща
се на процесния адрес е била топлоснабдена през целия исков период, което обстоятелство
се установява и от заключението по изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза,
което съдът кредитира изцяло като обективно, компетентно дадено и неоспорено от
страните, се установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е с непрекъснато
топлоснабдяване за исковия период, като общият топломер, монтиран в абонатната станция,
е преминал изискуемите метрологични проверки за определяне на техническата му
изправност и експлоатационна годност. Извършваното дялово разпределение от „Т. С.“
ЕООД е било в съответствие с методиката, нормативната уредба и отчетените данни.
Издадена е обща фактура за битово горещо водоснабдяване, като в сградата не се ползва
4
централно отопление. За процесния период до имота на ответника е извършвано дялово
разпределение от ФДР „Т. С.“ ЕООД, като отчитането е извършвано на база „служебен
отчет“ поради „неосигурен достъп“, което се установява и от приложените протоколи,
съставени на 24.04.2021 г. и 28.04.2022 г.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира изцяло като обективно, компетентно дадено и неоспорено от
страните, се установява, че за процесния период няма извършени плащания. Дължимата и
незаплатена главница за топлинна енергия е общо в размер на 4397,69 лв., а за дялово
разпределение- 39,38 лв.
С оглед изложеното исковите претенции за топлинна енергия и за дялово
разпределение се явяват доказани за сумата от 4397,69 лв. за топлинна енергия и 39,38 лв.
за дялово разпределение.
Предвид изложеното на разглеждане подлежи и своевременно релевираното
възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът приема, че е приложим тригодишният давностен срок, съобразно с чл. 111, б.
”в” от ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 ЗЕ представлява задължение за периодично
плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни
задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл е и ТР № 3 от 18.05.2012 г.
на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст
предвижда, че ако е уговорено, че то става изискуемо след покана, давността започва да тече
от деня, в който вземането е възникнало. Законодателят е уредил институтът на
погасителната давност по начин, че началният момент, от който погасителната давност се
прилага да се свързва с обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните
по правоотношението. Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да възникне
отговорността на длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от който момент
започва да тече погасителната давност. Задълженията на ответника за заплащане на
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни и съгласно Общите условия
месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно за всяка една от претендираните месечни суми,
дължими за топлинна енергия относно процесния период тригодишният давностен срок тече
от момента, в който изтича срока за тяхното плащане. Анализът на цитираната нормативна
уредба води до извода, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на
потребителите за заплащане на месечни вноски / равни или прогнозни/ не са в зависимост от
изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен
характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в
установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по
прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни
месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане
възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото
„изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от вземанията на
топлопреносното предприятие за месечни вноски / равни или прогнозни/, а не се касае до
корекция на тези вноски със задна дата. Теченето на давността се прекъсва на основание чл.
116 ЗЗД с предявяването на исковата молба от ищеца пред съда. Ето защо вземанията на
ищеца за главница за ТЕ, възникнали преди 04.09.2020 г., са погасени по давност.
Следователно процесните вземания, начислени за периода от 01.05.2020 г. до 30.06.2020 г.,
се явяват погасени по давност, като същите са в общ размер от 368,76 лв.
По отношение на вземанията за дялово разпределение съдът счита, че същите не са
обхванати от погасителната давност, доколкото са претендирани за отчетен период
01.07.2020 г. до 30.04.2022 г.
5
С оглед изложеното следва да бъде уважена исковата претенция за срещу ответника
частично за сумата от 4028,93 лв., представляваща непогасена главница за доставена
топлинна енергия за отчетен период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., и изцяло за сумата от
39,38 лв., представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г.
По отношение на претенциите за мораторни лихви.
Съгласно Общите условия на „Т. С.“ ЕАД за продажбата на топлинна енергия за
битови нужди, приложими за процесния период (одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016
г.), потребената топлоенергия се заплаща на месечни вноски в 45-дневен срок от изтичане на
месеца, за който се отнася съответното задължение (чл. 33). Падежът кани потребителя да
погаси задължението си в срока по ОУ, поради което изтичането му го поставя в забава, без
да е небходима покана. Ето защо претенцията за мораторна лихва върху непогасената част от
главницата за топлинна енергия се явява основателна. Съдът намира, че правилото на чл. 33
от Общите условия не се отнася по аналогия към главницата за дялово разпределение, тъй
като това перо е изключено от редакция на текста, т.е. за да се присъди търсената върху тази
главница мораторна лихва е следвало потребителят да е бил поканен да плати. По делото
няма данни за такава покана, нито дори за връчване на фактурите на абоната, които да
служат за покана за плащане.
Ето защо лихвата за забава върху главницата за дялово разпределение не следва да се
присъжда и искът по нея следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Относно лихвата за забава същата следва да е в общ размер на 594,03 лв. върху общо
дължимата главница за топлинна енергия, изчислена с помощта на онлайн калкулатор.
По отношение на разноските.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважената
част от иска.
По делото са представени доказателства за сторени разноски от ищеца в размер на
325,91 лв.- държавна такса, 300 лв.- депозит за вещо лице по СТЕ, 300 лв.- депозит за вещо
лице по ССчЕ, и 200 лв.- депозит за назначаване на особен представител. Ищецът
претендира и заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид ниския материален
интерес и липсата на фактическа и правна сложност до делото, то възнаграждение за
юрисконсулт следва да бъде определен в размер на 100 лв. в настоящото производство.
Съобразно уважената част от иска на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 1115,58 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно
отхвърлената част на исковете. Доколкото такива обаче не са били сторени, нито
претендирани, съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд 168-ми състав,
РЕШИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130, ал.1 ГПК исковата молба на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С......, представляванo от А. А. и И. Е.
изпълнителни директори СРЕЩУ И. Х. И. с ЕГН:**********, с адрес: гр. С...........
ОСЪЖДА ответника К. Х. И., ЕГН **********, с адрес гр. С........, ап. 7, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С......, представляванo от А. А. и И. Е.
изпълнителни директори, сумата от 4028,93 лв., представляваща стойността на неизплатена
топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот, находящ се в гр. С........,
ап. 7, с абонатен № ******, сумата от 594,03 лв., представляващо обезщетение за забава
6
върху уважената част от главницата за ТЕ за периода от 15.09.2021 г. до 14.08.2023 г., и
сумата 39,38 лв., представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законните лихви върху главниците от
04.09.2023 г. до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете от ищеца „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. С......, представляванo от А. А. и И. Е. изпълнителни директори, срещу
ответника К. Х. И., ЕГН **********, с адрес гр. С........, ап. 7, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата над уважения размер от 4028,93 лв. до пълния
предявен размер от 4397,69 лв., представляваща стойността на неизплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.06.2020 г., и за сумата над уважения размер от
594,03 лв. до пълния предявен размер от 669,70 лв., представляващо обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2021
г. до 14.08.2023 г., като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ, и за сумата от 9,08 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга
за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 14.08.2023 г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА К. Х. И., ЕГН **********, с адрес гр. С........, ап. 7, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.
С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С........, представлявано от
А. А. и И. Е. изпълнителни директори, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1115,58 лв.,
сторени разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т. С.“ ЕООД на
страната на ищеца.
В частта в която е върната исковата молба решението има характер на определение и
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните. В останалата
част решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7