РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Горна Оряховица, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимира Ив. Николова-П.
при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-П. Гражданско дело
№ 20214120100711 по описа за 2021 година
за да произнесе, взе предвид следното :
Предявени са положителни установителни искове за собственост с правно основание
чл.124,ал.1 от ГПК и иск с правно основание чл.537,ал.2 от ГПК.
Ищците АТ. М. СТ. с ЕГН **********, с постоянен адрес : гр. Г.О. ул..., ЕК. М. Й. с ЕГН
**********, с постоянен адрес : село Д... ул..., и П. М. П. с ЕГН **********, с постоянен
адрес : село Д.д., ул..., трите действащи чрез пълномощник – адв. В.П. от ВТАК, твърдят в
исковата си молба, че с решение № 42 от 03.10.1994г. на Поземлена комисия Лясковец,
постановено на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ по преписка № 4853/24.02.1992г., образувана
по заявление на Й.Я.К., е възстановено правото му на собственост върху земеделска земя –
нива от 4.913 дка, трета категория, в местността „Долните лозя“, представляваща имот №
062015 по плана за земеразделяне на землището на с.Джулюница, община Лясковец /сега
имот с идентификатор 20835.62.15/. Заявяват, че Й.Я.К. е починал на 23.01.1997г. в с.
Джулюница и е оставил наследници по закон трима братя и една сестра, които към момента
са починали и оставили съответно за свои наследници по закон, описани в приложените към
настоящата молба удостоверения за наследници. Твърдят, че ищците са съсобственици по
наследство на описания по-горе имот, при квоти, както следва : АТ. М. СТ. – 1/4 ид. ч., ЕК.
М. Й. - 1/24 ид.ч. и П. М. П. - 1/24 ид. ч. Посочват, че ответникът Й. Б. М. е наследник по
закон на 1/8 ид. ч. от същия имот. Сочат, че до 2020 г. ответникът е отдавал под наем
процесния имот, а на 10.01.2020г. наследниците АТ. М. СТ. и ЕК. М. Й. сключват договор за
наем на имота със земеделските производители М.П.Ч. и Р.И.С. от с. Джулюница. Твърдят,
1
че в началото на 2021 г. е било отправено предложение от трето лице за покупко-продажба
на процесния имот и ищците са осъществили контакт с останалите наследници за обсъждане
на евентуална продажба, като започнали да събират необходимите документи за това. Така
установили, че на 16.03.2021г., по молба на ответника Й. Б. М., е издаден констативен
нотариален акт за собственост № 35, том 1, рег. № 436, нот. дело № 35 от 2021г. по описа на
нотариус Елина Александрова, вписана под № 776 в регистъра на Нотариалната камара, с
район на действие ГОРС, като на основание чл.587,ал.1 от ГПК същият е признат за
собственик на целия процесен имот. Сочат, че това обстоятелство е породило правния
интерес на ищците да предявят настоящия иск. Считат, че не са налице предпоставките за
придобиване собствеността на имота по давностно владение от страна на ответника,
предвид на обстоятелството, че какъвто и давностен срок да се твърди да е изтекъл, то
същият е бил прекъснат с действията на наследниците, сключили договор за наем на
процесния имот преди издаването на констативния нотариален акт за собственост. Твърдят,
че правото на собственост на ищците произтича от обстоятелството, че са наследници по
закон на Й.Я.К., като от възстановяване собствеността на процесния имот до издаването на
констативния нотариален акт за собственост на 16.03.2021г., ответникът по никакъв начин
не е заявявал с действия или вербално пред останалите наследници, че владее наследствения
имот като свой собствен.
Молят съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на
ответника Й. Б. М., че АТ. М. СТ. с ЕГН ********** е собственик на 1/4 /една четвърт/
идеална част, ЕК. М. Й. с ЕГН ********** е собственик на 1/24 /една двадесет и четвърта/
идеална част, а П. М. П. с ЕГН ********** е собственик на 1/24 /една двадесет и четвърта/
идеална част от наследствен недвижим имот, оставен им в наследство от Й.Я.К., б.ж. на с.
Джулюница, починал на 23.01.1997г., представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
20835.62.15 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Джулюница, община
Лясковец, обл. Велико Търново, одобрени със Заповед РД-18-724/14.03.2018г. на ИД на
АГКК, находящ се в местността „Долните лозя“, с площ от 4912 кв. м., с трайно
предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, трета
категория, с номер по предходен план 062015, при съседи: 20835.62.65; 20835.62.16;
20835.62.22; 20835.62.23; 20835.62.24 и 20835.62.14, както и на основание чл.537,ал.2 от
ГПК да постанови отмяна на издадения констативен нотариален акт за собственост № 35,
том I, рег. № 436, нот. дело № 35 от 2021г. по описа на нотариус Елина Александрова,
вписана под № 776 в регистъра на Нотариалната камара с район на действие ГОРС, вписан в
Службата по вписванията при ГОРС с вх. рег. № 906 от 16.03.2021г., дв. вх. № 893, акт 167,
том III, дело № 426. Молят съда да присъди на ищците направените разноски по делото.
В съдебно заседание, чрез пълномощника си – адвокат В.П. от ВТАК, ищците поддържа
предявения иск. Излагат съображения в писмени бележки. Молят съда да уважи предявения
иск и да им присъди разноски.
Ответникът Й. Б. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес : село Д... ул..., чрез
пълномощник – адв. П.Ч. от ВТАК, депозира отговор на исковата молба. Ответникът счита
2
исковете за допустими.
Признава фактите, че на 16.03.2021 г. ответникът се снабдява с констативен нотариален
акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и чрез
обстоятелствена проверка, подробно описан по-горе.
Счита за безспорен факт за страните също, че общият им наследодател Й.Я.К. е починал
през 1997 година като вдовец и не е оставил преки наследници. Твърди, че преди смъртта му
единственият, който се е грижил за него, е ответникът и семейството му. Заявява, че в
резултат на тези грижи Й.К. прехвърля къщата си в с. Джулюница на Й.М., а получената
нива в местността „Долните лозя“ я оставя да се ползва от ответника. Твърди, че от
възстановяване на собствеността на нивата единственият, който е обработвал, стопанисвал и
ползвал, е ответникът, като това продължава и след смъртта на Й.К. Заявява, че от 1995
година до 2017 година ответникът сам е обработвал нивата и за собствени нужди - имал е
животни, отглеждал е царевица, слънчоглед, люцерна, като през тези 22 години никой от
наследниците не се е интересувал, не е питал и не е знаел за тази нива. Сочи, че на никой от
наследниците не е давал продукция или пари за ползването на нивата. Твърди, че след
толкова години почти никой от селото не си спомня на кого е възстановена нивата, а всички
знаят, че нивата е на Й.М..
Заявява, че с напредването на възрастта ответникът спира да обработва нивата, но от 2017
година ежегодно сключва договори за наем за всяка стопанска година с ЕТ „ТЕРА-80-Иван
Дончев“ с ЕИК ********* с. Джулюница и получава наемното плащане в натура - в зърно.
Твърди, че никой от наследниците никога не е изявявал претенции към процесната нива,
като всичко това мотивира ответникът да се снабди с констативен нотариален акт за
собственост. Позовава се на давност, считано от въвода във владение на посочената нива -
1995 година, до 2017 година, в който период единствен той лично е владял, ползвал,
стопанисвал и прибирал добивите. Твърди, че ползвайки самостоятелно имота, ответникът е
отблъснал фактическата власт на останалите наследници и е демонстрирал
собственическите си намерения. Счита за несериозно да се представя договор след 25 години
безпроблемно владеене и ползване.
Оспорва представения договор за наем № 70А от 10.01.2020 г. Посочва, че договорът е
сключен с физически лица в неясно качество; договорът е съставен само от АТ. М. СТ. и е
подписан от нея, като останалите имена са добавени. Сочи също, че отдолу под подписа й е
изписано „един дял - 1,228 дка“, което говори само за дела на С., а номерът на договора -
70А, говори или че е новосъздаден, или че е антидатиран.
Поддържа казаното, че процесната нива от 2017 година до момента се обработва от ЕТ
„ТЕРА-80 Иван Дончев“, който заплаща дължимата наемна цена изцяло и в зърно. Счита, че
фактите дали има други договори за цялата нива или за части от нея, дали и от кого и в
какви части е обработвана, влиза ли в споразумение или се обработва в реални граници,
платен ли е на кого и какъв наем, са въпроси, некасаещи собствеността.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковите претенции като
3
неоснователни и недоказани, както и да приеме за установено по отношение на ищците, че
ответникът е собственик на основание наследство и давностно владение, продължило
повече от 10 години - в периода от 1997 до 2017 година лично, а след това и до момента,
като остави в сила издадения за това нотариален акт. Моли съда да му присъди извършените
разноски в настоящото производство.
В съдебно заседание, ответникът, лично и чрез пълномощника си – адв. П.Ч. от ВТАК,
поддържа отговора на исковата молба. Излага съображения. Моли съда да отхвърли
предявения иск и да му присъди разноските по делото.
В предоставения им срок по чл.131 от ГПК, конституираните по искане на ищците трети
лица – помагачи Б. М. КР. с ЕГН **********, с постоянен адрес : с. Д... ул..., СТ. К. Ч. с ЕГН
**********, с постоянен адрес : с. Д... ул..., Б. К. Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес : с.
Ш.., Д. П. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес : с. Б.. ул..., и ЯНК. П. П. с ЕГН
**********, с постоянен адрес : гр.С... жк.. , не депозират писмен отговор на исковата
молба.
В съдебно заседание, третите лица – помагачи, редовно призовани, не се явяват, не се
представляват. Не изразяват становище по предявения иск.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното :
Безспорни в настоящото съдебно производство са фактите, че с Решение № 42 от
03.10.1994г. на Поземлена комисия Лясковец, постановено на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ
по преписка № 4853/24.02.1992г., образувана по заявление на Й.Я.К., на същия е
възстановено правото му на собственост върху земеделска земя – нива от 4.913 дка, трета
категория, в местността „Долните лозя“, представляваща имот № 062015 по плана за
земеразделяне на землището на с.Джулюница, община Лясковец, сега съставляващ
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 20835.62.15 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на село Джулюница, община Лясковец, обл. Велико Търново, одобрени със
Заповед РД-18-724/14.03.2018г. на ИД на АГКК, находящ се в местността „Долните лозя“, с
площ от 4912 кв. м., с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно
ползване - нива, трета категория, с номер по предходен план 062015, при съседи:
20835.62.65; 20835.62.16; 20835.62.22; 20835.62.23; 20835.62.24 и 20835.62.14. Тези факти се
потвърждават и от приетото писмено доказателство - Решение № 42 от 03.10.1994г. на
Поземлена комисия гр. Лясковец.
Съдът е приел за безспорни по делото и фактите, че ищците АТ. М. СТ. с ЕГН
**********, ЕК. М. Й. с ЕГН ********** и П. М. П. с ЕГН **********, както и ответникът
Й. Б. М. с ЕГН **********, са наследници по закон и правоприемници на Й.К. с ЕГН
**********, починал на 23.01.1997г., за което е съставен акт за смърт № 0006/23.01.1997г.
на Кметство село Джулюница. Видно от приетите писмени доказателства - удостоверение за
наследници № ДЖ-КК-345/26.03.2021г., издадено от Кметство с. Джулюница, общ.
4
Лясковец, удостоверение № К-КК-195/15.02.2021г., издадено от Кметство с. Козаревец, общ.
Лясковец, Й.Я.К. с ЕГН ********** е починал на 23.01.1997г. /акт за смърт №
0006/23.01.1997г. на Кметство село Джулюница/, като е оставил следните наследници по
закон :
1/ К.Я.И. с ЕГН ********** - сестра, починала на 06.10.1998г. и оставила от своя страна
следните наследници по закон : 1.1. Й. Б. М. с ЕГН ********** – син; 1.2. С.Б.И ЕГН...
/вдовица/ – дъщеря, починала на 16.05.2004г. и оставила свои наследници по закон, както
следва : 1.2.1. П. М. П. с ЕГН ********** – дъщеря, 1.2.2. ЕК. М. Й. с ЕГН ********** -
дъщеря; 1.2.3. Б. М. КР. с ЕГН ********** - дъщеря;
2/ К.Я.К. с ЕГН ********** – брат, починал на 14.09.1992г. и оставил от своя страна
следните законни наследници : 2.1./ Н.Д.К. с ЕГН ********** – съпруга, починала на
21.01.2004г.; 2.2. СТ. К. Ч. с ЕГН ********** – дъщеря; 2.3. Б. К. Т. с ЕГН ********** –
дъщеря;
3/ П.Я.К. с ЕГН ********** – брат /вдовец/, починал на 09.04.1996г. и оставил като свои
наследници по закон : 3.1. М.П.Я. с ЕГН ********** – син, починал на 14.01.2016г.; 3.2. Д.
П. П. с ЕГН ********** – дъщеря; 3.3. ЯНК. П. П. с ЕГН ********** – дъщеря;
4/ М.Я.К. с ЕГН ********** – брат, починал на 27.06.2007г. и оставил като свои
наследници по закон : 4.1. АТ. М. СТ. с ЕГН ********** - дъщеря; 4.2. М.М.К. с ЕГН
********** – син, починал на 05.06.2012г. и оставил като свой наследник по закон : 4.2.1.
АТ. М. СТ. с ЕГН ********** – сестра.
Видно от приетите писмени доказателства - констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давностно владение и чрез обстоятелствена проверка № 35,
том I, рег. № 436, нот. дело № 35 от 2021г. по описа на нотариус Елина Александрова,
вписана под № 776 в регистъра на НК, с район на действие ГОРС, скица на поземлен имот
№ 15-439700-23.04.2021г., изд. от СГКК – гр. В.Търново, удостоверение за данъчна оценка,
изд. на 23.04.2021г. от Община Лясковец, както и писмените материали, съдържащи се в
нотариално дело № 35 от 16.03.2021г. по описа на нотариус Елина Александрова, вписана
под № 776 в регистъра на НК, с район на действие ГОРС, на 16.03.2021г. ответникът Й. Б.
М. е признат за собственик, на основание давностно владение и наследство, върху
недвижим имот, представляващ земеделска земя – нива, находяща се в землището на село
Джулюница, общ. Лясковец, а именно : нива от 4.913 дка, трета категория, в местността
„Долните лозя“, представляваща имот № 062015 по плана за земеразделяне на землището на
с.Джулюница, община Лясковец, сега съставляващ поземлен имот с идентификатор
20835.62.15 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Джулюница, община
Лясковец, обл. Велико Търново, одобрени със Заповед РД-18-724/14.03.2018г. на ИД на
АГКК, находящ се в местността „Долните лозя“, с площ от 4912 кв. м., с трайно
предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, трета
категория, с номер по предходен план 062015, при съседи: 20835.62.65; 20835.62.16;
20835.62.22; 20835.62.23; 20835.62.24 и 20835.62.14. Тези факти са приети и за безспорни от
съда с окончателния доклад по делото.
5
По делото е приет като писмено доказателство - договор за наем № 70А от 10.01.2020г.,
представен като заверен препис и в оригинал – 2 различни екземпляра, според
удостоверяванията в който договорът е сключен между АТ. М. СТ., Д. П. П., ЕК. М. Й., Б.
М. КР. и Б. К. Т., като наемодатели от една страна, и М.П.Ч. и Р.И.С., като наематели от
друга страна, с предмет : предоставяне за временно ползване на земеделска земя – 4,299 дка,
парцел 015, масив 062, категория 3, за една стопанска година – 2020/2021, срещу годишна
рента от 36 лв.
Видно от приетите писмени доказателства – 6 броя заверени преписи от РКО от
23.09.2021г., ЗП Р.Стойков и ЗП М.Ч. са изплатили суми от по 21 лв. на лицата ЯНК. П. П. и
Д. П. П., суми от по 7 лв. – на лицата П.П. М., Б. М. КР. и ЕК. М. Й., както и сума от 42 лв.
на лицето АТ. М. СТ., с основание: наем земя 2020/2021г.
Видно от приетите писмени доказателства - заверени преписи от договор от 25.07.2017г.
за наем за стопанската 2017-2018г., договор от 20.03.2019г. за наем за стопанската 2019-2020
г., договор от 05.02.2021 г. за наем за стопанската 2020-2021 г., в цитираните договори е
удостоверено, че същите са сключени между Й. Б. М., като наемодател от една страна, и ЕТ
„Тера-80“ И.Д. с. Джулюница, като наемател от друга страна, с предмет : предоставяне за
временно и възмездно ползване на земеделска земя – общо 20,064 дка, сред които и имот в
„Долните лозя“, парцел 15, масив 62, 4,913 дка, за производство на селскостопанска
продукция, срещу наемно заплащане от 35 лв. или 80 кг. зърно, 0,5 кг захар, 0,5 олио и 0,5
кг. брашно на декар за стопанската 2017/2018г.; срещу наемно заплащане от 40 лв. или 1 кг.
зърно, 1 кг захар, 0,5 олио и 0,5 кг. брашно на декар за стопанската 2019/2020г.; срещу
наемно заплащане от 40 лв. на декар за стопанската 2020/2021г.
От приетите писмени доказателства – справки от Регистър на имоти в действащи
договори, издадени от МЗХГ – ОСЗ – Лясковец, за стопанската 202/2021г. са регистрирани
два договора за наем за процесния недвижим имот – договор 24/05.02.2020г., сключен
между Й. Б. М. и ЕТ „Тера-80 Иван Дончев“, и договор № 70А/10.01.2020г., сключен между
АТ. М. СТ. и М.П.Ч., като считано от 01.10.2017г. до 30.09.2018г., от 01.10.2018г. до
30.09.2019г., от 01.10.2019г. до 30.09.2020г. и от 01.10.2020г. до 30.09.2021г. нивата е
обработвана от ЕТ „Тера-80 Иван Дончев“, съгласно споразумение по чл.37 в орна земя, а от
01.10.2021г. до 30.09.2022г. продължава да се ползва от същото лице на същото основание.
Видно от показанията на св. И.В. /познат на ответника/, той работи имота от 4.913 дка в
местността „Долните лозя“ и други имоти на Й., с когото има сключен договор за 2017г.,
2018г., 2019г., 2020г. и за текущата 2021г. Свидетелят посочва, че през тези години само той
обработва имота и плаща наем на Й. в натура. Свидетелят установява, че друг не е идвал да
изявява претенции да му плаща рента за тази земя. Не знае кой е собственик на нивата, той
сключва договора с бай Й. и му плаща.
Видно от показанията на свидетеля П. Т. /позната на ответника/, нивата е близо до селото,
около 5 дка, близо е до стопанския двор, като тази нива била на вуйчо му на Й..
Свидетелката установява, че вуйчото на Й. нямал деца с вуйна му Б., Й. изгледал вуйчо си и
6
вуйна си и вуйчото му оставил къщата и нивите. Свидетелката твърди, че от 20 години бай
Й. с жена си обработват нивата. Видно от показанията на св. П.Т., тя последно е ходила
преди три години на тази нива, помагали си да прибират сено или царевица. Свидетелката
посочва, че на тази нива бай Й. слагал царевица и люцерна; той плащал да му засеят, да му
преорат, а царевицата се копаела на ръце. Свидетелката Т. твърди, че други хора не е
виждала, освен бай Й. и жена му, на тази нива. Видно от показанията на св. Т., те вече нямат
животни и са спрели от 3 години да ходят, като от тогава нивата я работи И.Д.. Свидетелката
не е чувала бай Й. да казва, че трябва да дава нещо на други хора заради тази нива.
Свидетелката твърди, че той й е казвал, че вуйчо му е оставил тази нива на него, понеже той
го е изгледал. Видно от показанията на св. Т., вуйчо му си е казвал, че един ден всичко ще
остави на Й., защото той се грижи за него и за жена му Бона. Свидетелката твърди, че вуйчо
му бил жив, когато Й. започнал да работи нивата; когато с жена си не можели вече, те ги
смъкнали при тях да ги гледат. Знае, че къщата е дадена на Й., загдето ги гледали до
последно, като друг никой не се е интересувал от вуйчо му и от жена му.
Видно от показанията на свидетеля З.З. /племенник на ответника/, Й. е съпруг на леля му
и му е свако. Свидетелят посочва, че имотът е 4-5 дка, като той е ходил с каруцата да му
пренася дръже и царевица. Това било преди 10 години. Свидетелят посочва, че е ходил 3-4
години; тогава, когато е ходил, те са я прибирали реколтата; не знае кой я е засаждал, но
карали продукцията у тях. Видно от показанията на св. Златев, тази нива е негова /на свако
му/. Не е чувал да са водени спорове за тази нива.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи :
Предявени са искове за установяване право на собственост с правно основание чл.124,ал.1
от ГПК, който съдът намира за допустим. Съдът намира, че за ищците е налице правен
интерес от предявяването на настоящите установителни искове. Съгласно Тълкувателно
решение 8/2012 от 27.11.2013г. по тълк. дело № 8 по описа за 2012г. на ОСГТК на ВКС,
правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права е
налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото
право.
Разгледани по същество, предявените искове се явяват неоснователни и недоказани по
изложените по-долу съображения.
Действително, безспорни по делото са фактите, установени и от приетите писмени
доказателства (удостоверение за наследници № ДЖ-КК-345/26.03.2021г., издадено от
Кметство с. Джулюница, общ. Лясковец, удостоверение № К-КК-195/15.02.2021г., издадено
от Кметство с. Козаревец, общ. Лясковец), че ищците АТ. М. СТ., ЕК. М. Й. и П. М. П., и
третите лица - помагачи, са наследници по закон на Й.я.К. с ЕГН **********, починал на
23.01.1997г., бивш жител на село Джулюница. В този смисъл, същите разполагат с правото,
в качеството на законни наследници и правоприемници на починалото лице, да придобият
право на собственост върху имуществото, оставено от наследодателя след смъртта му. Въз
основа на всички приети в настоящото производство писмени и гласни доказателства, обаче
не се установява нито прекият наследодател на ищците ЕК. М. Й. и П. М. П. – тяхната майка
7
С.Б.И. с ЕГН .., /починала на 16.05.2004г./, явяваща се племенница по майчина линия на
наследодателя на страните Й.Я.К. с ЕГН **********, починал на 23.01.1997г., нито прекият
наследодател на ищцата АТ. М. СТ. – нейният баща М.Я.К. с ЕГН ********** /починал на
27.06.2007г./, явяващ се брат на общия наследодател Й.Я.К., нито самите ищци или третите
лица – помагачи по делото да са били въведени във владение на процесния недвижим имот
приживе от наследодателя Й.Я.К. или след смъртта на същия и откриване на оставеното от
него наследство, да са владели или ползвали този имот, считано от възстановяване правото
на собственост върху имота с Решение № 42 от 03.10.1994г. на Поземлена комисия
Лясковец до приключване на съдебното дирене в първата инстанция по настоящото дело.
Същевременно, в срока по чл.131 от ГПК, с писмения отговор по делото, ответникът Й. Б.
М. предявява възражение, че той е придобил и притежава право на собственост върху
процесния недвижим имот на основание наследство и давностно владение, продължило
повече от 10 години - в периода от 1995 г. до 2017 година лично, а след това и до момента
чрез друго лице, което съдът намира за основателно и почиващо на доказателствата по
делото.
Безспорен в настоящото производство е фактът, че ответникът Й. Б. М. също е наследник
по закон и правоприемник на Й.Я.К. с ЕГН **********, починал на 23.01.1997г., - негов
племенник по майчина линия, поради което и на основание наследствено правоприемство -
чл.8,ал.1 от ЗН, ответникът придобива ¼ идеална част от правото на собственост върху
процесния недвижим имот, останал откритото наследство след смъртта на неговия вуйчо.
Наред с изложеното, основателно и доказано се явява твърдението на ответника, че той е
придобил правото на собственост върху целия недвижим земеделски имот, предмет на
настоящия спор, на основание давностно владение. Съгласно чл.79,ал.1 от ЗС, правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години, през които владелецът следва да е осъществил своята
фактическа власт, без да я е прекъсвал. В случая, безспорно се установява от цитираните по-
горе писмени и гласни доказателства, че ищецът е установил своята фактическа власт върху
процесния недвижим имот през 1995 година /непосредствено след неговото възстановяване
на собственика Й.К. по реда на ЗСПЗЗ и въвеждането му във владение/, като владението
върху процесния имот му е предадено лично от общия наследодател Й.Я. К., за когото и за
чиято съпруга ответникът е полагал преки грижи до смъртта им, като проява на
благодарност за полаганите грижи. Тези факти се установяват от показанията на св. П. Т.,
която потвърждава пред съда, че вуйчо му е бил жив, когато Й. започнал да работи нивата, а
освен това вуйчо му казвал, че ще остави всичко на Й., защото той се грижи за него и за
жена му Б.. Въз основа на показанията на св. П.Т. и св. Зл. З. се установяват и фактите, че
владението върху спорната нива от около 5 дка в м. „Долните лозя“ в землището на село
Джулюница е осъществявано лично от ответника Й.М. без прекъсване в продължение на
около 20 години, както и впоследствие - чрез други лица, отдавайки земеделската земя под
наем на ЕТ „Тера-80“ И. Д. с. Джулюница през периода от 2017г. до настоящия момент, през
които М. е манифестирал открито, явно и необезпокояван от никого намерението си да свои
8
вещта като своя. В тази връзка, от показанията на св. П. Т. по безспорен начин се
установява, че ищецът е установил своята фактическа власт върху описания по-горе имот,
когато вуйчо му е бил жив, а от показанията на свидетелите П.Т. и Зл.З. се установяват
фактите, че ответникът е упражнявал фактическата си власт лично в продължение на повече
от 20 години, обработвайки нивата и отглеждайки царевица и люцерна за нуждите на
собственото си стопанство, без да са налице данни друго лице да е осъществявало и/или
демонстрирало своята фактическа власт върху този имот. Тези факти се установяват и от
писмените материали, съдържащи се в преписката по нотариално дело № 35 от 16.03.2021г.
по описа на нотариус Елина Александрова, вписана под № 776 в регистъра на НК, с район
на действие ГОРС, в хода на което, под страх от разяснената им от нотариуса наказателна
отговорност за лъжесвидетелстване, свидетелите по настоящото дело П. Т. и З. З.,
потвърждават и пред нотариуса, че Й.М. владее имота като свой повече от 20 години, че
през този период е обработвал сам нивата, владял е и е ползвал същата като своя, бе да са
виждали други хора да владеят или ползват имота, а разпитаните пред нотариуса свидетели
З.З. и Г.Н.В. заявяват пред същия, че са възприели Й.М. като единствен собственик на тази
нива и хората в селото знаят, че тази нива е на Й., който повече от 20 години добре се грижи
за имота, поддържа го и не оставя земята да пустее. С оглед на така събраните
доказателства, кредитирайки показанията на горепосочените свидетели, с оглед
установяването от свидетелите на факти, непосредствено възприети от тях, съответствието
помежду им и липсата на други годни доказателства, които да установяват противното, в
случая се налага извод, че владението на ответника е спокойно, тъй като не е установено
чрез насилие. Въз основа на показанията на свидетелите Т., З. и В. се установява също, че
осъществяваното от ищеца владение е и явно, тъй като същият упражнява фактическата си
власт така, че всеки заинтересован може да научи за това, и не е установено по скрит начин,
тайно от собственика или от предишен владелец, тъй като от 1995 година до настоящия
момент Й.М. ползва и поддържа непрекъснато имота, обработвал е лично земеделската земя
за собствени нужди в продължение на повече от 20 години, а от 2017г. до настоящия момент
отдава целия недвижим имот под наем, със съзнанието, че той е собственик на този имот.
В същото време, по делото не са приети доказателства, от които да се установява
извършването на такива действия и осъществяване на фактическа власт върху имота от
други лица, респ. оспорване на владението на ищеца от други лица. Напротив, свидетелите
Т., З. и В. установяват по категоричен начин, че от въвеждането на ответника във владение
до сега никой не е предявявал никакви претенции спрямо процесния имот, никой друг не е
обработвал и не се е интересувал от този имот и не е имало спорове за него. Тези факти се
подкрепят и от приетите писмени доказателства - договор за наем № 70А от 10.01.2020г.,
представен като заверен препис и в оригинал – 2 различни екземпляра, 6 броя РКО от
23.09.2021г., видно от които ищците са демонстрирали собственически намерения спрямо
процесния имот едва на 10.01.2020г., предприемайки действия по отдаването на същия под
наем на други лица, без да са владели или ползвали имота до този момент и без да се
предявявали претенции за това. При тези данни, в случая се налага извод, че след като
ищецът лично е осъществявал непрекъснато, явно и необезпокоявано от други лица,
9
владение върху процесния имот в продължение на повече от 20 години, той действително е
придобил право на собственост върху този имот по давност.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ищцовата за недоказаност на
субективния елемент /animus/, с мотиви, че давност в полза на лицето Й.М. не е започнала
да тече поради липсата на предоставяне на държането на процесния имот на някакво годно
основание /при самоволно завладяване на процесния имот/, което да обуслови или да даде
възможност за промяна на основанието, на което се държи имота във владение, както и
поради недоказаност на преобръщане на владението чрез действия, манифестиращи по един
несъмнен начин отричане на владението на останалите съсобственици и промяната в
намерението му за своене на чуждите части, като тези действия да са достигнали до
знанието на останалите съсобственици. В тази връзка, съгласно разясненията, дадени в ТР
№1/06.08.2012г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2012г., в случаите, при които един от
съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание,
което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е
достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическата власт върху целия имот в срока по
чл.79 ЗС, каквата се установява по настоящото дело. От съществено значение при
позоваване на придобивна давност в отношения между сънаследници е основанието, на
което един от тях е започнал да упражнява фактическата власт върху съсобствения имот. В
случаите, когато смъртта на общия наследодател е настъпила преди новият владелец да е
придобил правото на собственост по давност, то придобиването на целия имот по давност от
този владелец, явяващ се един от сънаследниците, е възможно при условията, разяснени с
Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1/2012 г. на ВКС, ОСГК – след
установени да са извършени от страна на наследника, позоваващ се на придобивна давност
по отношение на частите на другите сънаследници, едностранни действия, с които по явен и
недвусмислен начин да показва отричане владението на останалите. В мотивите на ТР №
1/6.08.2012 г. по т.д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС, е прието също, че действията по промяна на
намерението следва да са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването
на частите им по начало трябва да се манифестира пред тях и да се осъществи чрез действия,
отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно
невъзможно. Обективна невъзможност да се демонстрира промяна в намерението спрямо
собственика е налице и когато той е неизвестен /Решение № 262/29.11.2011 г. по гр.д.№ 342/
2011 г., II-ро г.о., Определение № 311 от 25.05.2015 г. по гр. д. № 1386/2015 г., I г.о.,
Решение № 174 от 02.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1744/2015 г., І г.о ./. Не се изисква
демонстриране на промяна в намерението, с което се упражнява фактическата власт, когато
същата е установена като владение изцяло за себе си – по съгласие на всички съсобственици
или със съгласие на собственика, като в случая безспорно се установява, че фактическата
власт върху целия имот е установена от ответника за себе си със съгласието и по волята на
собственика Й.Я.К. с ЕГН **********, починал впоследствие - на 23.01.1997г.
В Решение № 3/19.01.2016г. по гр. дело № 3973/2015 г. на ВКС, І г. о., е изразено
становището, че когато владението е предоставено от собственика и лицето, на което е
10
предадено, извършва действия, надхвърлящи обикновеното ползване на имота, могат да се
квалифицират като владелчески, и ако те се възприемат от собственика и той не се
противопоставя и не препятства в продължение на 10 години упражняването на фактическа
власт, да обосноват придобиване на имота по давност. Тъй като не се касае за правна сделка,
предаването на владението със съгласието на досегашния владелец може да бъде
обективирано чрез фактически действия. Наред с това, ако наследодателят приживе е
изразил воля да предаде владението върху имота на свой родственик, който след смъртта му
има качеството негов наследник по закон, се приема, че още от момента на предаване на
владението този наследник е установил самостоятелна фактическа власт с намерение за
придобиване на собствеността. В тази хипотеза действа презумпцията на чл.69 от ЗС. Ако
до смъртта на наследодателя не е изтекъл предвиденият в чл.79,ал.1 от ЗС срок, фактът на
наследяването не променя обстоятелството, че в предходен момент един от сънаследниците
е установил самостоятелна фактическа власт върху имота приживе на наследодателя с
негово съгласие, каквато в случая е установена от ответника със съгласието на
наследодателя, поради което този наследник не е длъжен да демонстрира по отношение на
останалите наследници последваща промяна в намерението, с което упражнява
фактическата власт след откриване наследството. В този смисъл е Решение №
32/08.02.2016г. по гр. дело № 4591/2015г. на ВКС, І г.о., Решение № 73/03.08.2018г. по гр.
дело № 2244/2017г. на ВКС, І г.о., Решение № 60/07.06.2018г. по гр. д. № 2420/2017г. на
ВКС, І г.о. и др. С оглед изложеното по-горе, приетите по делото гласни и писмени
доказателства обосновават извод, че Й.М. е бил допуснат от наследодателя Й.К. да ползва
вещта като своя, със заявено намерение за придобиване на собствеността от ответника след
смъртта на неговия вуйчо, поради което и съгласно разясненията, дадени в т.1 от ППВС №
6/74г., може да се приеме, че към момента на откриване на наследството на Й.К. на
23.01.1997г. ответникът е бил владелец, а не държател на процесния имот, поради което не е
било необходимо да демонстрира отново по отношение на другите наследници – ищците и
третите лица-помагачи по делото, промяна в намерението, с което упражнява фактическата
власт върху този имот.
Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че в случая, въз основа на приетите писмени
и гласни доказателства, се установява осъществяването на състава на придобивната давност
по чл.79,ал.1 от ЗС от ответника. Поради това, предявеното чрез възражение искане за
установяване правото на собственост на ответника върху описания по-горе недвижим
поземлен имот е основателно и следва да бъде уважено, като бъде прието за установено по
отношение на ищците, че ответникът Й.М. е собственик, на основание наследствено
правоприемство и осъществено давностно владение, на процесния недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор 20835.62.15 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на село Джулюница, община Лясковец, обл. Велико Търново,
одобрени със Заповед РД-18-724/14.03.2018г. на ИД на АГКК, находящ се в местността
„Долните лозя“, с площ от 4912 кв. м., с трайно предназначение на територията - земеделска,
начин на трайно ползване - нива, трета категория, с номер по предходен план 062015, при
съседи: 20835.62.65; 20835.62.16; 20835.62.22; 20835.62.23; 20835.62.24 и 20835.62.14.
11
С оглед изложените дотук мотиви, съдът намира, че предявените положителни
установителни искове по чл.124,ал.1 от ГПК за установяване правото на собственост на
ищците върху процесния недвижим имот са неоснователни и недоказани и следва да бъдат
отхвърлени като такива.
При тези обстоятелства, предявеният иск с правно основание чл.537,ал.2 от ГПК за отмяна
на констативен нотариален акт за собственост № 35, том I, рег. № 436, нот. дело № 35 от
2021г. по описа на нотариус Елина Александрова, вписана под № 776 в регистъра на
Нотариалната камара с район на действие ГОРС, вписан в Службата по вписванията при
ГОРС с вх. рег. № 906 от 16.03.2021г., дв. вх. № 893, акт 167, том III, дело № 426, също се
явява неоснователен и следва бъде отхвърлен като такъв.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.3 от ГПК, основателна се явява
претенцията на ответника за присъждане на направените по настоящото дело съдебни
разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер от 400 лв., които следва да бъдат
възложени в тежест на ищците.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, предявени от АТ. М. СТ. с
ЕГН **********, с постоянен адрес : гр. Г.О. ул..., ЕК. М. Й. с ЕГН **********, с постоянен
адрес : село Д... ул..., и П. М. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес : село Д.д.общ. Л. ул...,
трите действащи чрез пълномощник – адв. В.П. от ВТАК, против Й. Б. М. с ЕГН
**********, с постоянен адрес : село Д... ул..., за приемане за установено по отношение на
Й. Б. М., че АТ. М. СТ. е собственик на 1/4 /една четвърт/ идеална част, ЕК. М. Й. е
собственик на 1/24 /една двадесет и четвърта/ идеална част, а П. М. П. е собственик на 1/24
/една двадесет и четвърта/ идеална част от наследствен недвижим имот, оставен им в
наследство от Й.Я.К. б.ж. на с. Джулюница, починал на 23.01.1997г., представляващ
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 20835.62.15 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на село Джулюница, община Лясковец, обл. Велико Търново, одобрени със
Заповед РД-18-724/14.03.2018г. на ИД на АГКК, находящ се в местността „Долните лозя“, с
площ от 4912 кв. м., с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно
ползване - нива, трета категория, с номер по предходен план 062015, при съседи:
20835.62.65; 20835.62.16; 20835.62.22; 20835.62.23; 20835.62.24 и 20835.62.14, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.537,ал.2 от ГПК за отмяна на констативен
нотариален акт за собственост № 35, том I, рег. № 436, нот. дело № 35 от 2021г. по описа на
нотариус Елина Александрова, вписана под № 776 в регистъра на Нотариалната камара с
район на действие ГОРС, вписан в Службата по вписванията при ГОРС с вх. рег. № 906 от
12
16.03.2021г., дв. вх. № 893, акт 167, том III, дело № 426, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на АТ. М. СТ. с ЕГН **********, с
постоянен адрес : гр. Г.О. ул..., ЕК. М. Й. с ЕГН **********, с постоянен адрес : село Д...
ул..., и П. М. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес : село Д.д. ул..., че Й. Б. М. с ЕГН
**********, с постоянен адрес : село Д... ул..., Е СОБСТВЕНИК, на основание
наследствено правоприемство и осъществено давностно владение, продължило повече
от 10 години – осъществено лично в периода от 1995 г. до 2017 г., а след това и до момента –
чрез други лица, на следния недвижим имот, намиращ се в землището на село Джулюница,
община Лясковец, а именно : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 20835.62.15
/двадесет хиляди осемстотин тридесет и пет точка шестдесет и две точка петнадесет/ по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на село Джулюница, община Лясковец, обл.
Велико Търново, одобрени със Заповед РД-18-724/14.03.2018г. на ИД на АГКК, находящ се
в местността „ДОЛНИТЕ ЛОЗЯ“, с площ от 4912 кв.м. /четири хиляди деветстотин и
дванадесет квадратни метра/, с трайно предназначение на територията - земеделска, начин
на трайно ползване - нива, трета категория, с номер по предходен план 062015 /шестдесет и
две хиляди и петнадесет/, стар идентификатор – няма, при съседи : 20835.62.65; 20835.62.16;
20835.62.22; 20835.62.23; 20835.62.24 и 20835.62.14.
ОСЪЖДА АТ. М. СТ. с ЕГН ********** , с постоянен адрес : гр. Г.О. ул..., ЕК. М. Й. с
ЕГН **********, с постоянен адрес : село Д... ул..., и П. М. П. с ЕГН **********, с
постоянен адрес : село Д.д. ул..., ДА ЗАПЛАТЯТ на Й. Б. М. с ЕГН **********, с
постоянен адрес : село Д... ул..., СУМА в размер на 400.00 лв. /четиристотин лева/,
представляваща направените по настоящото дело съдебни разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
Решението е постановено при наличието на трети лица - помагачи по гр. дело 711/2021г.
по описа на ГОРС, конституирани по искане на ищците АТ. М. СТ., ЕК. М. Й. и П. М. П., а
именно : Б. М. КР. с ЕГН **********, СТ. К. Ч. с ЕГН **********, Б. К. Т. с ЕГН
********** и ЯНК. П. П. с ЕГН **********.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от
връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните и на третите лица - помагачи да се връчи
препис от решението.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
13