Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 14.05.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори април две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
19250 по описа за 2018година на
Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Н.И.И., ЕГН ********** с адрес *** срещу З. „Д.Ж.и
З.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** иск с правно
основание чл. 432, ал.1 КЗ, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от
10лева, частичен иск от
целият в размер на 822,88лева, след приспадане на платеното
застрахователно обезщетение в размер на общо 500лева заявено в частичен размер
и присъдено с решение по гр.д. № 3587/2017г. по описа на ВРС и 10лева заявено в
частичен размер и присъдено с влязло в сила решение по гр.д. № 8924/2018г. по
описа на ВРС, представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди на собствен на ищеца имот находящ се в с. Водица, настъпили
вследствие на ПТП реализирано на 09.01.2017г. около 07,30ч. по вина на водача
на т.а «Камаз 53212» с рег. № В 3012 КК застрахован
при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица №
BG/30/116000847572, със срок на валидност 16.03.2016г.- 15.03.2017г., вкл.
увреждания на порталната врата на имота, вертикални колони, метална конструкция
на асма и три пръчки, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-
27.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Собственик
е на имот в с. Водица. На 09.01.2017г. около 07,30ч. пред имота му настъпило
ПТП. В този момент пред къщата му бил паркиран л.а „Фолксваген голф“ с рег. № В
4573 РК. При движение и навлизайки в десен завой, т.а «Камаз
53212» с рег. № В 3012 КК управляван от Ангел Димов, блъснал отзад паркирания
пред имота му л.а „Фолксваген голф“ с рег. № В 4573 РК, вследствие на което
последният се преместил напред и надясно, и увредил порталната врата и
изграденият асмалък в двора му. За настъпилото
произшествие били уведомени органите на полицията, които посетили
произшествието и изготвили протокол за ПТП № 1602730, в който като виновен за
ПТП бил посочен водачът на т.а «Камаз 53212» с рег. №
В 3012 КК. Ответникът като застраховател на т. автомобил на виновния водач бил
уведомен от ищеца за настъпилото събитие. На 16.01.2017г. извършил оглед на
имота, изготвил опис заключение по щета, в който били описани като увредени
следните детайли- порталната врата на имота, вертикални колони, метална
конструкция на асма и три пръчки. За така посочените щети, ищецът получил
обезщетение от застрахователя в размер на сумата от 177,12лева. На 20.03.2017г.
завел частичен иск срещу застрахователя за плащане на застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. С решение по гр.д. № 3587/2017г.
по описа на ВРС, ответникът бил осъден да плати обезщетение от 500лева,
частичен иск от целия в размер на 1322,88лева, ведно със законната лихва от
завеждане на исковата молба. С решение по гр.д. № 8924/2018г. на ВРС е
присъдено застрахователно обезщетение от 10лева, частичен иск. Доколкото
получената сума не покрива действително търпяните
вреди, претендира от ответното дружество застрахователно обезщетение, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба, която претенция
заявява понастоящем като частичен иск при съобразяване размера на присъденото
обезщетение по предходно воден спор пред съда и платено от застрахователя. Искането
е за уважаването й и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който
искът се оспорва като недопустим, с твърдение че с влезли в сила решения по гр.д. № 3587/2017г. и гр.д. № 8924/2018г.
по описа на ВРС вече е било присъдено дължимото застрахователно
обезщетение и то е било платено. Затова се прави отвод за сила на пресъдено нещо относно размера на дължимото обезщетение.
Искът се оспорва и като неоснователен. Твърди се съпричиняване от страна на
водача на л.а „Фолксваген голф“ с рег. № В 4573 РК, който в нарушение на чл.
94, ал. 3 и чл. 98, ал. 2, т. 2 ЗДвП е паркирал автомобила на тротоара и пред
входа на имота. Посочва, че е платил и първоначално определеното обезщетение от
177,12лева. Ето защо, с така платеното до настоящия момент застрахователно
обезщетение счита, че е изпълнил задължението си. Искането е за отхвърляне,
респ. редуциране размера на исковата претенция и присъждане на разноски.
С определение № 2983/05.03.2019г. и на основание чл. 219, ал. 1 ГПК в качеството на трето
лице- помагач на страната на ответника е конституирано ЗАД „Лев инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***
рамките на предоставената й възможност в процеса, подпомагащата страна не е
изразила становище по заявената искова претенция.
В с.з. исковата молба се поддържа.
Ответното дружество не изпраща представител в с.з. С
писмено становище поддържа отговора.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от
фактическа страна и достигна до следните правни изводи:
Фактическият състав на
така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл. 432 КЗ /в сила от
01.01.2016г./ Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице има
право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност” при спазване изискванията на чл. 380 КЗ, т.е след отправяне на
писмена застрахователна претенция и предоставяне на пълни и точни данни за
банкова сметка, ***. Съгласно чл. 405 КЗ застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното събитие в
уговорения срок. Срокът не може да бъде по- дълъг от 15 дни, когато се касае за
застраховка гражданска отговорност свързана с притежаването и използването на
МПС.
Следователно, за да
бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на доказателствената
тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на пълно и
главно доказване наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор
«Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника, в срока на действие на което е настъпило
твърдяното застрахователно събитие, в резултат и в причинна връзка, с което са
причинени твърдяните имуществени вреди, съответно
техния размер.
Между страните са
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че:
-
между собственика на т.а
«Камаз 53212» с рег. № В 3012 КК и ответника
е налице валидно застрахователно правоотношение
по договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица №
BG/30/116000847572, със срок на валидност 16.03.2016г.- 15.03.2017г.;
-
че в резултат на ПТП от 09.01.2017г., имотът на ищеца в
с. Водица е бил увреден, а именно: порталната врата на имота, вертикални колони, метална
конструкция на асма и три пръчки;
-
че ответникът е платил на ищеца застрахователно обезщетение за събитието от
177,12лева.
Съдът е обявил на
страните за служебно известно и поради
това ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146, ал.1, т.4 ГПК следните
обстоятелства:
- че с влязло в сила решение по гр.д. № 3587/2017г. по описа на ВРС
ответникът е осъден да плати застрахователно обезщетение от 500лева, частичен
иск от целия в размер на 1322,88лева;
- че с влязло в сила решение по гр.д. № 8924/2018г. по описа на ВРС
ответникът е осъден да плати застрахователно обезщетение от 10лева, частичен
иск от целия в размер на 822,80лева.
С т. 2 на ТР № 3/2016г. от 22.04.2019г. по т.д. №
3/2016г. на ОСГТК на ВКС се прие, че решението по уважен частичен иск за
парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо
относно правопораждащите факти на спорното субективно
материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за
разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. В
мотивите на соченото ТР се приема, че при уважаване на частичния иск
обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано
посредством правопораждащите факти /юридическите
факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното
правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно
материално право. Поради това, че общите правопораждащи
юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за
останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при
разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет
на последващия иск за съдебна защита е разликата
/остатъкът/ от вземането се касае до същото субективно материално право, същото
вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По
двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни
части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се
спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. След като
със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира
непогасено парично вземане е възникнало валидно, поради което частичният иск е
уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер
на вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало,
нито каква е правната му квалификация.
Затова, съдът приема за неоснователно възражението на
ответника за недопустимост на образуваното производство, защото предмет и на двата
предходно развили се между страните правни спорове е бил искова претенция за
дължимото застрахователно обезщетение по повод настъпилото на 09.01.2017г.
застрахователно събитие, но заявени в частичен размер, като понастоящем се
заявява остатъкът от правото в незаявения му предходно размер.
Предвид изложеното, а и принципно страните не
спорят относно фактите пораждащите претендираното право, то следва да се
приеме, че ищецът е лице, активно легитимирано по предявения иск като
собственик на увредения имот.
От своя страна
ответникът като застраховател по имуществена застраховка гражданска отговорност
на виновния водач, е пасивно легитимиран по предявения иск, тъй като и
застрахователното събитие е настъпило в срока на застрахователното покритие.
На 16.01.2017г. ответникът е съставил опис- заключение по образувана щета по
полица № 30116000847572 за причинени увреждания по имота на ищеца. Направен е
от служител на ответника, съобразно който опис, щетите са както следва: портална врата- метална конструкция изработена от шина
30х5мм с общ размер 3800х2200мм, 2броя вертикални колони метален профил
40х50х4мм, височина 2200мм и метална конструкция за асма изработена от Г-
образен профил 50х50х4мм, три пръчки по 3500мм.
По делото е изслушано и прието заключение на назначена комплексна САОТЕ,
което съдът кредитира като компетентно дадено и неоспорено от страните,
изготвено въз основа събраните по делото доказателства, оглед на място и съобразяване
действащи цени в строителството по повод определяне на нужните разходи по
отстраняване на причинените увреждания. От заключението на в.лице инж. М. става
ясно, че ПТП е настъпило в резултат на извършена маневра- завиване на дясно с
несъобразена скорост от т.а Камаз 53212 с рег. № В
3012 КК, при което т.а блъска с предната си част задния ляв калник на паркиран
л.а Фолксваген голф с рег. № В 4573 РК. В резултат на удара л.а се премества
напред и надясно, и с предната си част блъска входната врата на имота на ищеца
и изградения асмалък в двора. Уврежданията по имота
са тези описани и от застрахователя, и настъпването им е в пряка причинно-
следствена връзка с ПТП. В.лице посочва, че в момента на удара л.а Фолксваген
голф с рег. № В 4573 РК е бил паркиран извън платното за движение вдясно по
посоката на движение, на около 20см от оградата на имота и вследствие на удара
на т.а. в него, той се е преместил поне с метър и е причинил уврежданията. В
случай, че автомобилът е бил паркиран на разстояние по- голямо от 2метра /което
е невъзможно, тъй като би бил в платното за движение/, то уврежданията по имота
на ищеца не биха настъпили. В този смисъл, дори и да е налице нарушение на
разпоредби от ЗДвП по повод паркирането и престоя на л.автомобили на тротоар и
пред вход на имот, то това обстоятелство не влияе върху отговорността на
ответника спрямо ищеца и не би могло да води до редуциране на застрахователното
обезщетение, тъй като реално липсва принос на ищеца. Според в.лице инж. Б. средствата
необходими за отстраняване на причинените щети по имота на ищеца вследствие на
ПТП възлиза в размер на сумата 755,44лева.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно
на действително претърпяните вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане
и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е
налице. Размерът на реалната стойност на вредата в случая следва да се определи
по средни пазарни цени към датата на увреждането и това е сумата от 755,44лева.
Това е така, защото принципът на пълната обезвреда,
действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на
тази на делинквента, изисква обезщетението да се
определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество. За
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество. Това е
определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл. 402 КЗ-
възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като
това е стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото
качество. В този смисъл е и константната задължителна практика на ВКС по чл.
290 ГПК, която макар и формирана при действието на КЗ /отм/
е приложима, тъй като принципът на обезвредата
възприет от отменения закон е възпроизведен и в новия закон /пр. решение №
235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение №
209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО, определение №
156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на ВКС, II т. о. и други/. Не се спори
между страните, че ответното дружество по повод настъпилото застрахователно
събитие е изплатило по щетата обезщетение в размер на общо 177,12лева,
стойността на което следва да бъде приспадната от приетата като меродавна от
съда стойност на уврежданията от 755,44лева, при което се получава остатък на
дължимото обезщетение от 578,32лева. От тази стойност следва да се приспадне и
присъденото обезщетение заявено в частичен размер с влезлите в сила решения по гр.д.
№ 3587/2017г. по описа на ВРС от 500лева и по гр.д. № 8924/2018г. по описа на
ВРС от 10лева. Така остатъкът на дължимото обезщетение възлиза в размер на
сумата от 68,32лева. Претенцията е заявена като частична за сумата от 10лева и
поради това следва да се уважи в цялост.
Исковата сума следва да
се присъди, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата
молба- 27.12.2018г. до окончателното изплащане на определеното обезщетение,
така както е било поискано.
По разноските:
Разноски за присъждане
са поискали и двете страни.
Ищецът е представил
списък по чл. 80 ГПК, съобразно който размерът на претендираните разноски
възлиза на сумата от 590лева, от които 50лева- платена ДТ, 180лева- депозит на
вещо лице и 360лева платено адв. възнаграждение с ДДС, съобразно представен
договор за правна помощ от 17.04.2019г. Предвид изхода на спора, тези разноски
в цялост следва да се поемат от ответника.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Д.Ж.и З.”
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.И., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 10лева, частичен иск от целият в
размер на 822,88лева, след приспадане на платеното застрахователно обезщетение
в размер на 177,12лева, присъденото с влязло в сила решение по гр.д. №
3587/2017г. по описа на ВРС от 500лева заявено в частичен размер и присъдено с
влязло в сила решение по гр.д. № 8924/2018г. по описа на ВРС от 10лева заявено
в частичен размер, представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди на собствен на ищеца имот находящ се в с.
Водица, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 09.01.2017г. около 07,30ч.
по вина на водача на т.а «Камаз 53212» с рег. № В
3012 КК застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска
отговорност», полица № BG/30/116000847572, със срок на валидност 16.03.2016г.-
15.03.2017г., вкл. увреждания на порталната врата на имота, вертикални колони,
метална конструкция на асма и три пръчки, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- 27.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432,
ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА З. „Д.Ж.и З.”
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.И., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 590лева, представляваща сторени по делото
съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е постановено при участие на трето
лице- помагач на страната на ответника ЗАД „Лев Инс”, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от връчване препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: