№ 287
гр. Варна, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20233100500265 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на жалба /наименувана искане/ от 29.03.2022 г. от Н. И. Г.,
подадено чрез процесуален представител Е. Д. – дъщеря, срещу действието на ЧСИ по
определяне на размера на разноските и таксите по ТТЗЧСИ по изп. дело № 20218080401152
по описа на ЧСИ Захари Димитров, обективирани в съобщение с изх. № 4125/18.03.2022 г.
Жалбоподателката излага твърдения, че определените от ЧСИ разноски са частично
недължими, тъй като на 25.11.2021 г. е изплатила в цялост главницата от 509.20 лева, както
и присъдените разноски в съдебното производство от 874.58 лева. Поради изложеното
материалния интерес по изпълнителното производство е сумата, която е присъдена с
изпълнителния лист, и която не е платена преди образуване на изпълнителното
производство – в случая 56.72 лева. Длъжникът не е станал причина за образуване на
изпълнителното дело, доколкото изпълнителният лист не му е представен с покана за
плащане преди образуване на изпълнителното дело. Счита, че поради това дължими са
единствено таксите по т. 1 за образуване на ИД от 24 лева, както и за връчване на книжа по
делото от още 24 лева. Въз основа на изложеното моли за намаляване на размера на
определените такси по ТТЗЧСИ до сумата от 48 лева, както и на присъдените в полза на
взискателя разноски.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило възражение от Я. И. Я., чрез адв. И. З., с
който жалбата се оспорва като голословна и се изразява становище, че правилно съдебния
изпълнител е редуцирал адвокатският хонорар от 400 лева на 250 лева, поради частично
изплащане на задължението. От друга страна се сочи, че и до настоящия момент длъжникът
не е погасил дълга си за законна лихва, поради което не са налице предпоставки за
допълнително намаляване на таксите и разноски в производството. Моли жалбата да бъде
оставена без уважение с присъждане на съдебно-деловодни разноски в производството.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното изпълнително действие
съгласно чл. 436, ал. 3 от ГПК.
Варненският окръжен съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя
доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
1
Изпълнителното производство по изп. дело №20218080401152 е образувано при ЧСИ
Захари Димитров, per. № 808, район на действие ОС, въз основа на молба с вх. №
18387/10.12.2021 г. от Я. И. Я., чрез адв. И. З. - САК и Изпълнителен лист, издаден на
29.11.2021 г. от Районен съд - Варна на основание Решение № 262617/13.10.2021г. по гр.
дело № 13351/2020 г. по описа на Районен съд - Варна срещу Н. И. Г. за заплащане на
сумата от 509.20 лв.- главница, ведно със законната лихва от 20.10.2020 г. до окончателното
й изплащане, както и 874.58 лв. - деловодни разноски.
С молбата за образувание е поискано на длъжникът да бъде изпратена покана за
доброволно изпълнение и да бъде извършено цялостно проучване на имущественото му
състояние, както и да бъде наложен запор на собствените му МПС, вземанията му към трети
лица и банкови сметки, също така и възбрана на недвижимото му имущество. В случай, че в
срока за доброволно изпълнение длъжникът не погаси дълга си, на съдебния изпълнител е
възложено да пристъпи към принудително изпълнение върху установеното имущество.
Със запорни съобщения изх. № 2168/10.02.2022 г., №2177/10.02.2022 г.,
№2191/10.02.2022 г. са наложени следните обезпечителни мерки: запор върху всички
валутни и левови банкови сметки на длъжника, открити в „Банка ДСК“ АД, запор върху
вземания на длъжника по Договор за аренда, сключен с „Арендатор – Йовев – 52- Николай
Йовев“, запор върху МПС, собственост на длъжника. Наложени са също възбрани на
недвижими имоти, собственост на длъжника.
На Н. И. Г. е връчена покана за доброволно изпълнение за заплащане на сумата от
509.20 лв.- главница, ведно със законната лихва в размер от 69.59 лева от 20.10.2020 г. до
24.02.2022 г.; 874.58 лева – разноски в съдебното производство, както и разноски в
изпълнителното производство, както следва: 400 лева за адвокатско възнаграждение на
взискателя и 435.52 лева по ТТРЗЧСИ.
На 23.02.2022 г. Н. Г. е депозирала искане за частично прекратяване на
изпълнителното дело поради погасяване на дълга на 25.11.2021 г. и редуциране размера на
законната лихва до 69.59 лева, претендираното от взисктеля адвокатско възнаграждение,
както и определените такси по ТТРЗЧСИ. Към молбата са приложени две платежни
нареждания от 25.11.2021 г., удостоверяващи заплащането в цялост на задължението за
главница и съдебно-деловодни разноски.
Взискателят е изразил писмено становище, с което е заявил, че изпълнителното
производство е образувано правилно и законосъобразно, тъй като длъжникът не е заплатил
задължението си за законна лихва. В условията на евентуалност е заявил съгласие за
редуциране на размера на претендираното от него адвокатско възнаграждение.
С обжалваното действие на съдебния изпълнител по определяне на разноските по
изпълнението, обективиран в съобщение изх. № 4125/18.03.2022 г., получено на 22.03.2022
г., Н. Г. е уведомена, че с постановление от 16.03.2022 г. на ЧСИ Захари Димитров
адвокатският хонорар е намален от 400 лв. на 250 лв., като към 18.03.2022 г. Размерът на
дълга е 617.72 лв., от които 56.72 лв. - законна лихва за периода от 20.10.2020 г. до
25.11.2021 г., 250 лв. – адвокатско възнаграждение и 311 лв. – такси по ТТРЗЧСИ.
Въз основа на горната фактическа установеност се достига до извод, че към датата на
образуване на изпълнителното производство определените по размер в изпълнителния титул
задължения – главница от 509. 20 лева и съдебно-деловодни разноски от 874.58 лева са били
изцяло погасени и по отношение на тях не е следвало да бъде инициирано принудително
изпълнение. В същото време обаче, към датата на получаване на поканата за доброволно
изпълнение, а и към настоящия момент не се установява, а и не се твърди длъжникът да е
погасил задължението си заплащане на законна лихва върху главното задължение от датата
на депозиране на исковата молба – 20.10.2020 г. до датата на погасяване на последното –
25.11.2021 г., възлизащо на 56.72 лева.
За посочената сума е съществувало основание за иницииране на производство по
принудително изпълнение, поради което всички начислени такси по т.1, т. 2, т. 5, т.9, т.10 и
т.31 по ТТРЗЧСИ, които са на обща стойност от 274.20 лева, следва да бъдат възложени
2
изцяло в тежест на длъжника, на основание чл. 79, ал. 1 от ГПК. От друга страна таксата по
т.26 от Тарифата е изчислена неправилно в размер на 36.80 лева, като с оглед стойността на
изискуемото вземане от 56.72 лева, същата възлиза на 12 лева с ДДС. Така общият дължим
размер на таксите по ТТРЗЧСИ е 286.20 лева, а не както неправилно ги е определил
съдебният изпълнител на 311 лева.
Настоящият въззивен състав намира, че на редуциране подлежи и определеното в
полза на взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева. Съобразно
разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.7.2004 г. на ВАдвС минималният размер на
адвокатският хонорар, дължим за образуване на изпълнително дело е 200 лева, а за
процесуално представителство защита и съдействие на страните и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лева е в размер на още 200 лева, а за суми
над посочената ½ от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2- 7 от наредбата.
В конкретния случай процесуалният представител на въззивника не е осъществил
защита и съдействия на страната с цел удовлетворяване на парично вземане, поради което са
налице основания за присъждане единствено на възнаграждение в минимален размер за
образуване на делото. Освен молбата за иницииране на изпълнителното производство и
изразеното становище относно погасяването на задълженията преди този момент, не се
установява извършването на други процесуални действия, насочени към принудителното
събиране на задължението за законна лихва, които да обусловят присъждане на сума в по-
висок размер. По посочените съображения действието на съдебния изпълнител по
определяне на разноски в полза на взискателя за разликата от 200 лева до присъдения
размер от 250 лева следва да бъде отменено.
При този изход на спора, а именно удовлетворяване на искането на жалбоподателката
за редуциране както на таксите по ТТРЗЧСИ, така и на присъденото в полза на взискателя
адвокатско възнаграждение, на последния не се следват съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ действието на ЧСИ по определяне на размера на разноските и таксите по
ТТЗЧСИ по изп. дело № 20218080401152 по описа на ЧСИ Захари Димитров, обективирани
в съобщение с изх. № 4125/18.03.2022 г., като НАМАЛЯВА размера на определените такси
по ТТРЗЧСИ от сумата от 311 лева до сумата от 286.20 лева и размера на разноските по
изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя от сумата от 250
лева до 200 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал.
4, пр. II от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3