№ 40
гр. София, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Светла Букова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
в присъствието на прокурора Д. С. С.
като разгледа докладваното от Пламен Дацов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221000600310 по описа за 2022 година
С Присъда по НОХД №3103/2016 г. от 05.04.2017 год., СГС-НО, 15
състав е признал подсъдимия П. С. Л. за виновен в извършено престъпление
по чл.343, ал.4 вр. ал.3, б.“б“ вр. ал.1, б.“в“, б.“б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3
НК във вр. с чл.2, ал.2 НК и на основание чл.55, ал.1, т.1 НК го е осъдил на 1
година и 6 месеца „лишаване от свобода“ като с оглед разпоредбата на чл.66,
ал.1 НК го е отложил за срок от 3 години.
На основание чл.343Г вр. чл.343 вр. чл.37, ал.1, т.7 НК е лишил
подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца като
съобразно чл.59, ал.4 НК е приспаднал от последното наказание времето, през
което по административен ред за същото деяние подсъдимият е бил лишен да
управлява МПС, считано от 21.05.2015г.
Осъден е да заплати и направените разноски по делото.
Срещу така постановената присъда е депозирана въззивна жалба от
адв.Н. – защитник на подсъдимия с молба за отмяна на атакуваната присъда и
постановяване на оправдателна. В допълнението към въззивната жалба се
представя подробна мотивировка, на която настоящият състав ще отговори на
по-късен етап.
Депозирано е становище по въззивната жалба на подсъдимия от
повереника адв.С. с молба да бъде оставена без уважение.
Депозирана е и въззивна жалба от Б. – наследник на А.Г.Г. с молба за
1
увеличение на наказанието.
При първото разглеждане на делото пред САС – 7 състав с Присъда
№3/11.02.2019г. по ВНОХД№948/2017г., е отменена атакуваната присъда и е
постановена оправдателна.
Срещу така постановената оправдателна присъда е депозирана
касационна жалба от Г. и Б. и ВКС, ІІІ НО с Решение №190/10.07.2020 г. по
НД№715/2019г. е отменил въззивната присъда със задължителни указания.
При новото разглеждане на делото от друг състав на САС, а именно 3-
ти с Присъда №2/22.01.2021г. по ВНОХД№759/2020г. отново се отменя
първоинстанционната присъда и се постановява оправдателна.
По касационна жалба на двамата частни обвинители с допълнения към
тях е образувано касационно производство по което ВКС, І НО по
НД№1138/2021г. с Решение №20/25.03.2022г. отменя второинстанционната
присъда със задължителни указания като връща делото за ново разглеждане
от друг състав на САС.
Пред настоящия състав на САС в хода на съдебните прения
защитникът и подсъдимият молят за отмяна на осъдителната присъда и
постановяване на оправдателна с подробни съобръжения, на които съдът ще
се спре в настоящите мотиви.
Същевременно поверениците и частните обвинители молят за
осъдителна присъда, тоест потвърждение на първоинстанционната със
съответните нюанси, като на техните съображения съдът ще вземе становище
в настоящите мотиви.
САС след като се запозна с материалите по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност и съобрази становищата и възраженията на страните и в
изпълнение указанията на ВКС, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Правилно и законосъобразно, съобразявайки се с доказателствата по
делото и анализирайки същите подробно и задълбочено решаващият съд е
достигнал до фактическа обстановка, която въззивният споделя, а именно:
Подсъдимият П. С. Л. е роден на **********г. в гр.***, българин,
български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, работещ
и ЕГН**********.
Подсъдимият по представените данни по делото е с придобита
правоспособност на водач на МПС и притежава СУМПС за категория В АМ.
На 11.04.2015г. в гр.София по бул.“Ген.Асен Николов“ с посока на
движение от бул.“Царица Йоанна“ към ул.“Търново“, в светлата част на
денонощието, подсъдимият Л. управлявал л.а. марка „Фолксваген“, модел
2
„Голф“ с ДК№***. В автомобила пътувало неустановено по делото лице от
женски пол.
Времето било слънчево и топло. Пътното платно на бул.“Ген.Асен
Николов“, което е предназначено за двупосочно движение, е с широчина от
19 метра, като същото е покрито с асфалтова настилка. Управляваното от
подсъдимия МПС във връзка с посоката му на движение се намирало в
дясната половина на пътното платно на бул.“Ген.Асен Николов“, като
участъкът от пътя, по който се движел подсъдимия бил прав без неравности и
наклони.
Преди кръстовището, образувано от пресичането на бул.“Ген.Асен
Николов“ с ул.“Гоце Делчев“, ширината на пътната лента на движещите се
МПС-та по бул.“Ген.Асен Николов“ в посока от бул.“Сливница“ към
бул.“Царица Йоанна“ била 7 метра, а пътната лента предназначена за
насрещно движещите се ППС-та, била с ширина от 12 метра, като двете пътни
ленти били разделени помежду си с двойно непрекъсната линия М2,
свършваща на кръстовището.
Широчината на пътното платно на ул.“Гоце Делчев“ било 6 метра и
предназначено за двупосочно движение, без пътна маркировка.
Около 13 часа на кръстовището на „Ген.Асен Николов“ и ул.“Гоце
Делчев“ със скорост около 40 км/час, подсъдимият предприел маневра завой
наляво, за да продължи по ул.“Гоце Делчев“, като частично навлязъл с МПС-
то си в лентата за насрещно движение и отнел по този начин предимството
непропускайки движещия се в зоната на двойната непрекъсната разделителна
линия със скорост около 200 км/час мотоциклет марка „Хонда СВR 600“ с
рег.№***, управляван от неправоспособния водач А. Г. Г., предизвиквайки
удар между двете превозни средства.
Мотоциклетът с предната си част ударил предната част на лекия
автомобил като сблъсъкът настъпил на „Ген.Асен Николов“, в зоната на
двойната непрекъсната разделителна линия.
Следствие на удара, Г., както и седящият зад него св.М. В. И., които
били без защитни каски, се отделили от превозните средства и паднали на
асфалта, на различно разстояние от мястото на удара.
При извършения оглед на местопроизшествието е установено, че А. Г. Г.
3
е паднал на разстояние 13, 8 метра от мястото, което е прието за ориентир на
огледа, докато М. В. И. е намерен на разстояние 43, 3 метра от мястото на
ориентира.
Мотоциклетът от удара в лекия автомобил се повдигнал от земята и се
превъртял във въздуха, след което паднал на пътното платно.
В резултат на пътния инцидент Г. получил травматични увреждания,
изразяващи се в закрита черепно мозъчна травма, закрита травма на шията,
тежка закрита гръдно-коремна травма, тежка травма на опорно двигателния
апарат, следствие на което починал. Пристигналата Бърза помощ
констатирала единствено смъртта му.
М. И. получил счупване на десния кондиларен израстък на долната
челюст, счупване с изкълчване на костите на дясната предмишница, счупване
на пета дланна кост и на проксималната фаланга на пети пръст на дясната
ръка, разкъсно-контузни рани по крайниците, мозъчно сътресение, без
изпадане в комационна кома.
На 11.04.2015г. около 15,40 часа подсъдимият се явил във ВМА, където
му била взета кръвна проба и урина. Въпросните проби са станали основа за
съдебно-химична(токсилогична) експертиза, от която се установява, че в
кръвта на Л. е установен метаболит на тетрахидроканабинол, доказващ
употребата от подсъдимия на упойващо вещество с това съдържание.
Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, които
детайлно са описани от първостепенния съд – частично от обясненията на
подсъдимия, показанията на св.М., св.Д., св.А., св.У., св.Д., св.Д., св.Р., св.Д.,
св.К. и св.И..
Автотехническа експертиза с фотоалбум л.44-47 ДП, Комплексна
медико-автотехническа експертиза със скица л.80-100 ДП, Допълнителна
двойна автотехническа експертиза л.102-105, СМЕ, СХЕ-Токсикологична
експертиза, СМЕ на труп.
Писмени доказателства и доказателствени средства – констативен
протокол К-295, протокол за оглед на местопроизшествие, скица и албум на
местопроизшествие, два броя епикризи на И., протокол за медицинско
изследване за алкохол и друго упойващо вещество, талон за медицинско
изследване №0396517, писмо от Началник-Дирекция „Национална система
112 – София“, Регионален център 112-София, справка за А. Г. Г.,
установяваща правоспособност като водач на МПС и извършени нарушения
по ЗДвП, справка за П. Л. за същите обстоятелства, Заповед за прилагане на
ПАМ№15-4332-000783, препис-извлечение от Акт за смърт за А. Г. Г.,
4
удостоверение за наследници, справка за съдимост за подс.П. Л..
От въззивните производство – Заключение на повторна АТЕ,
Комплексна СМАТЕ изготвена по указания на ВКС пред настоящия състав на
САС и показанията на св.Х. Т. К..
От една страна, правилно първостепенният съд е анализирал онази част
от доказателствената маса имаща отношение за времето, мястото и
метрологичните условия, при които е извършено местопрестъплението, а
именно на 11.04.2015г. около 13, 10 часа в района на кръстовището на
бул.“Ген.Асен Николов“ с ул.“Гоце Делчев“ при ясно и сухо време.
По отношение на гласните доказателствени средства като цяло анализът
извършен от решаващата инстанция също е правилен. В тази връзка и
настоящата инстанция ще обобщи допълнително тези показания като
акцентира върху най-важните обстоятелства, които се съдържат в тях.
Така например св.Р.К. е била един от очевидците на пътния инцидент,
тъй като се е намирала на детската площадка на около 30 метра от улицата с
нейна приятелка. Първото нещо, което прави впечатление от нейния разказ е,
че преди още да се обърне е чула „силния тътен“ от мотора, който малко след
това е видяла, че се задава от бул.“Царица Йона“ в посока ул.“Търново“ и се е
движил „много силно“ по ул.“Генерал Асен Николов“. За делото е важно това
обстоятелството, тъй като от една страна потвърждава становището на
експертите от досъдебното производство и това на проф.К. за много високата
скорост на пострадалия, управляващ мотора, което се допълва като факт не
само от силния тътен на двигателите на мотора, но и от включващите се
аларми следствие на преминаването му покрай паркираните коли.
Свидетелката е категорична и за още нещо, че след това е имало малко
затишие, след което моторът обратно се е върнал в посока към „Царица
Йоана“ като важното тук е да се отбележи, че не само скоростта
първоначално е била висока и е свързана с обиколки в района на мотоциклета,
но и, че се е чуло набирането допълнително на нова скорост по-висока от
предишната. Последното се потвърждава и от показанията на св.А.Д.. Не е за
пренебрегване и това, че свидетелката е сигурна, че ударът го е възприела
като „взрив“, което допълнително доказва изключително високата скорост, с
която е бил управляван мотоциклета, което опровергава становището на
повереника за не толкова високата скорост на Г., а самата парабола на телата
на пострадалите я описва като летящи човешки фигури паднали на около 15-
20 метра от мястото, където е бил мотора. Последното сведение също не е
изолирано, тъй като се потвърждава и от св.Д., който допълнително заявява,
тъй като е отишъл веднага на местопроизшествието, че едно от телата, а
именно това на св.М. И., след като е излетяло от мотоциклета се е ударило в
спрелия наблизо бус, който казал на свидетеля Д., че всичко го боли и е
изплюло няколко зъба от устата си. Тоест, траекторията на летежа и
телесните увреждания, които се описват от вещите лица напълно
съответстват и на посоченото в показанията на свидетелите очевидци за тези
обстоятелства.
В допълнение св.К. потвърждава и метрологичните условия – слънчево,
5
топло и сухо време, което е от значение за видимостта.
Важно обстоятелство, което сочи св.Д. е, че по негова преценка от това,
което е възприел на местопроизшествието е, че автомобилът на подсъдимия е
бил огънат от едната страна, където моторът се е ударил, и по негова
преценка(като това е много важен факт) подсъдимият не е изчакал да премине
моторът и като е потеглил се е осъществило ПТП. В допълнение Д. сочи и, че
автомобилът на подсъдимия е тръгвал да завива наляво, а предницата му е
била леко настрани и е била вече навлязла в платното за насрещно движение,
което влиза в противоречие с обясненията на подсъдимия за този факт като ги
опровергава.
В контекста на горното са и показанията на другия свидетел – очевидец
Д.Д., който също потвърждава за силния шум и летежа на тяло, което се е
ударило в спрял бус, както и това, че моторът се е ударил в автомобила на
подсъдимия като за последното свидетелят не е бил очевидец, а само го е
констатирал като последващ факт.
За силния шум и високата скорост потвърждава и св.В.У., който като
св.Д. потвърждава, че по негова преценка от това, което е видял по процесния
автомобил като деформации и местоположение е, че той е тръгнал да прави
ляв завой без да изчака движещия се в права посока с предимство мотоциклет
с двама души на него. Новото важно обстоятелство, което съобщава
последният свидетел е това, че моторът с пострадалите е излязъл от
ул.“Златопласт“, тъй като и самият У. е излизал от тази улица и това прави
неговите показания за този факт напълно достоверни.
Другият очевидец св.Л.А. също дава показания за местопрестъплението
като и при този свидетел не се наблюдават разминавания в сведенията дадени
от другите досега анализирани свидетели. И А. като останалите свидетели
сочи, че е чул минаванията на въпросния мотор и силния звук, с които е било
придружено като сочи, че тези преминавания са били няколко на брой.
Свидетелят е бил очевидец на всичко онова, което е било на платното след
удара, като той сочи, че е имало и таксиметрова кола. Заявява и, че в
процесната кола с подсъдимия е имало и една жена. И този свидетел говори за
деформации по автомобила на подсъдимия отпред. И според този свидетел
автомобилът на подсъдимия се е опитвал да завие в момента на удара.
Св.Х.Р. е важен свидетел поради обстоятелството, че същият е бил в
близост до инцидента, а именно на тротоара до булеварда. На първо място,
макар и същият да не е видял самия удар дава други важни сведения за
обстановката към момента на деянието. От една страна е сигурен, че там
където е бил е имало такси, което му е пречило да види самия удар. На
следващо място същият заявява, че въпросното такси е било на аварийки,
тоест това е таксито, за което е налице фактология, че е било на пътя по време
на инцидента. В показанията си в досъдебното производство сочи и още
нещо, че таксито се е движило в посоката на мотоциклета. На трето място
свидетелят заявява, че таксито е било спряло преди пряката, където е Т-
образното кръстовище, тоест същото е било преди кръстовището. На
следващо място свидетелят дава сведения и за щетите по процесния
6
автомобил – в предната част. В допълнение свидетелят е сигурен, че
автомобилът се е намирал на самото кръстовище, тоест същият е бил
навлязъл в същото при завоя в ляво. Не на последно място свидетелят заявява
и, че е имало паркирани автомобили на пътното платно. И този свидетел сочи,
че процесният автомобил е бил в насрещното движение. Освен това е
сигурен, че пътуващите на мотора са били без каски, че мотористът е
изреждал скорости и при всяка предавка газта се е давала докрай.
Що се отнася до св.К.М. същият отбелязва една приблизителна за него
скорост от около 160-180 км.час както и това, че на около 30 метра от
пешеходната пътека е станал инцидента. Този свидетел е важен с оглед на
факта, че е бил шофьорът управлявал л.а.“Кади“ – такси. Важно е да се
отбележи, че свидетелят сочи и това, че е управлявал автомобила си с по-
малко от 40 км.час и отбелязва, че има пешеходна пътека - спирка, а платното
е двупосочно, а отдясно е имало паркирани коли. Важно обстоятелство в
показанията на този много важен свидетел за разплитането на фактическата
обстановка е, че същият дава много ясна конкретика за фактологията на
процесния ден. В този смисъл сочи, че е бил на 50 метра от кръстовището,
където е спрял автомобилът на подсъдимия и е възприел, че той иска да прави
ляв завой. Другото, за което говори свидетелят е, че мотоциклетът го е
задминал от лявата страна на около 50 сантиметра както и това, че пряката, от
която е излязъл моторът е на около 200-300 метра от пешеходната пътека, а
ударът е станал на 10-15 метра от кръстовището. Допълва, че ударът е станал
на осевата линия, челно в процесния автомобил при неговата емблема. Сочи,
че в автомобила е имало и друго лице – момиче. Другото, което е важно в
случая е това, че не може да каже дали е бил спрял автомобилът на
подсъдимия или се е придвижвал в кръстовището.
При св.П.Д. се наблюдават следните важни факти и обстоятелства,
които също не влизат в противоречие с останалите анализирани към
настоящия момент гласни доказателствени средства. Същият потвърждава за
таксиметровия автомобил, за това че се е движил в дясната лента, за това, че
мотоциклетът го е изпреварил отляво в насрещната лента и най-важното,
което следва да се отбележи, че свидетелят сочи, че след задминаването
вляво, същият е направил движение в дясно, което доказва факта за
навлизането на процесния автомобил на подсъдимия в кръстовището, където
се е случил и ударът, където подсъдимият вече е бил навлязъл със своя
автомобил. Последното се потвърждава и от мястото на удара очертано от
повредите върху МПС на подсъдимия.
По отношение на св.М.И., който е седял зад починалия моторист и е
пряк очевидец на случая може да се констатира следното:
Същият е категоричен, че подсъдимият им е отнел предимството, като е
завил в ляво по пряката срещу тях като е сигурен, че помни всичко, тъй като е
нямал удар в главата. Съдът не кредитира единствено показанията на
свидетеля в частта за това, че краката му са били на степенките, тъй като
двама други свидетели заявяват точно обратното. По отношение на
останалите детайли няма разминаване между неговите показания и тези на
7
вече обсъдените свидетели.
Що се отнася до обясненията на подсъдимия следва да се каже
следното: Съдът не кредитира същите в частта, че не е навлязъл в
кръстовището и, че не е възприел преди това мотоциклета, както и
посоченото от него пред настоящия състав, че не е чул звукът от мотора, като
се има предвид, че всички свидетели сочат, че звукът се е възприел от много
голямо разстояние и същите са били впечатлени от този шум. Именно поради
тази причина звучи нереалистично този звук, дори и при пусната музика в
купето на автомобила да не бъде възприет, още повече, че става въпрос за
мотор, който се е намирал на разстояние прекалено близо от процесния
автомобил, а именно по-малко от 300 метра. В останалите си части,
обясненията на подсъдимия се припокриват с дадените свидетелски
показания и нямат разминаване, което да повлияе върху крайната фактическа
обстановка възприета от настоящия съдебен състав.
По отношение на множеството експертизи по делото, правилно и
законосъобразно СХТЕ намираща се на л.62-64 от дос.пр., изготвена от в.л. Г.
и А., е кредитирана, тъй като от същата е видно, че подсъдимият към момента
на управление на процесното МПС е с установена употреба на наркотични
вещества.
Правилно първият съд е кредитирал и АТЕ на инж.П., намираща се на
л.44-47 от дос.пр ,който след оглед е констатирал, че настъпилите
деформации по „Фолксваген Голф“ с рег.№*** и мотоциклет „Хонда СВ600“
с рег.№*** са следствие от ПТП и не са се установили данни за техническа
неизправност по пътните превозни средства явяващи се причина за
произшествието.
По отношение на КМАТЕ изготвена от А., инж.В. и инж.П. намираща се
на л.80-105 от дос.пр., където се констатира, че причината за смъртта на Г. е
тежка съчетана травма с увреждания на важни анатомични структури –
несъвместими с живота, докато пътникът на мотоциклета - И. е получил
съчетана травма на главата и опорно-двигателния апарат, които в своята
съвкупност са му причинили трайно затруднение на движенията на десния
горен крайник съгласно чл.129, ал.2 НК, а останалите са с признак временно
разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл.130, ал.1 НК.
В тази експертиза е изготвена мащабна скица, с която е дадена детайлна
конкретика за широчината на пътното платно за движение, разположението
на ПТП, улиците на които се е осъществило, състоянието на пътната
настилка, положението на МПС и тяхното състояние, положението на телата,
мястото на удара, което е било на „Ген.Асен Николов“. В експертизата е
прието и, че скоростта на л.а. към момента на удара е била 40 км/час, а на
мотоциклета не по-малко от 200 км/час. Приема се, че опасната зона на
спиране на автомобила при конкретните пътни условия и скорост е 22-23
метра, а на мотоциклета при същите показатели е 288 метра, а ако е била
разрешената скорост от 50 км/час е от порядъка на 31 метра.
Важно обстоятелство, което следва да се анализира с оглед
повдигнатото обвинение и по-конкретно вмененото нарушение по
8
инкриминираната бланкетна норма е това, че според експертите отстоянието,
на което се е намирал мотоциклетът до мястото на удара от момента, в който
водачът е могъл да възприеме навлизащия в траекторията му автомобил, е от
порядъка на 20 метра. Докато водачът на мотоциклета при тази висока
скорост от момента на обективната възможност да възприеме предприетата
маневра и навлизане на автомобила в траекторията му, не е имал
техническата възможност да спре преди мястото на удара като вещите лица
стигат и до още един извод, че и при 50 км/час също резултатът е щял да бъде
същият. Същевременно с високата скорост, с която се е движил мотоциклетът
от момента на обективното възприемане на маневрата на автомобила на
подсъдимия, водачът на мотоциклета не е имал техническа възможност да
спре преди мястото на удара като същото се отнася и, дори ако се е движил и
с 50 км/час, а скоростта, с която не би настъпил удар с процесния автомобил
би била 35 км/час на мотоциклета и разбира се, ако водачът на лекия
автомобил е изчакал преминаването на насрещно движещото се ППС и едва
след това предприеме маневра „завиване на ляво“.
По отношение на допълнителната автотехническа експертиза намираща
се на л.102-105 от дос.пр. изготвена от инж.В. и инж.П. същественото, което
експертите допълнително установяват е, че подсъдимият е могъл да
възприеме мотоциклета, дори при движение с 200 км/час. В допълнение при
тази скорост, според експертите, времето, за което мотоциклетистът е
достигнал от пешеходната пътека до мястото на удара е 1,36 секунди като за
същото време водачът на автомобила е достигнал до мястото на удара от
момента, в който е могъл да възприеме намиращия се на пешеходната пътека
мотоциклетист. И тук важният детайл за изхода на делото, който се сочи от
тези вещи лица по делото е, че за скоростите установени при двете МПС,
когато мотоциклетистът е бил на пешеходната пътека е, че автомобилът се е
намирал на 15 метра преди мястото на удара. Тоест в момента, в който
мотоциклетистът е бил на пешеходната пътека, автомобилът все още не е
навлязъл в пътната лента за насрещно движение, от което се прави извод, че
подсъдимият е имал обективна възможност да предотврати произшествието,
като не навлиза в лентата за насрещно движение предприемайки маневрата по
завиване на ляво.
От СМЕ на труп, намираща се на л.70-76 от дос.пр. се установява какви
са били телесните увреждания на жертвата и кои са причините за леталния
изход.
В заключение от представените и приети от първата инстанция
експертизи се установява по експертен път, че е налице навлизане на
подсъдимия в кръстовището, че последният е могъл да възприеме движещия
се с 200 км/час мотоциклетист и, ако бе изчакал същия, ПТП-то е щяло да
бъде предотвратено като разбира се са налице и други детайли по тези
експертизи, които вече бяха коментирани.
Първоинстанционният съд се е позовал на всички тези констатации,
кредитирал ги е и въз основа на тях е постановил своя осъдителна присъда
като е приел фактическата обстановка, която е отбелязана и в обв.акт.
9
Настоящият състав на по-късен етап ще посочи кое приема за
основателно като изводи и кое не, но преди това за по-голяма яснота ще
разгледа и допълнително събраните доказателства и изслушани експертизи
пред въззивния съд.
Самото дело е придобило по-голяма сложност и оттам се е стигнало до
известна обърканост свързана с все повече поставяни задачи и изготвяни
експертизи, които до известна степен са довели до объркване, свързано
понякога с допълнително назначаваните експертизи, констатирали въпроси
излизащи извън рамките на обвинението. Това е коментирал и в последното
си решение ВКС, който изрично е отбелязал, че „ Възведеното обвинение
свързано с нарушение на нормата на чл.37, ал.1 ЗДвП, което е специално
правило в конкретния случай поради предприетото от подсъдимия завиване
на ляво…..Въпросът за вината се разрешава на плоскостта на отговор на
въпроса, дали е могъл и бил ли е длъжен да възприеме пострадалия“.
Във връзка с дадените указания в последното решение на ВКС
настоящият състав при спазване на принципа на устното начало реши да
изслуша заключението на повторната съдебно-автотехническа експертиза,
намираща се на л.22-62 от ВНОХД№793/2020г. по описа на САС, НО-3
състав, за да може от една страна при личните си възприятия от вещото лице
К., изготвило експертизата, да установи какви точно са били неговите
съображения при изготвянето й и от друга да прецени при назначаването на
новата експертиза, освен дадените указания от върховната инстанция на какво
още да се наблегне, тъй като още повече, че тази именно експертиза е станала
и основата за оправдателната присъда при повторното връщане на делото на
САС.
От една страна механизмът, който е възприет при тази експертиза не се
различава от този на вече коментираните експертизи в досъдебното
производство. Налице е несъществено разминаване в скоростта на
мотоциклета, тъй като тази от досъдебното производство се сочи скорост от
200 км/час, докато при К. 197 км/час. Според вещото лице подсъдимият
можел да види мотоциклета и от над 120 метра и ако се приеме, че вижда се
припокрива с възприема, то тогава ударът е бил предотвратим. От друга
страна, според К., ако се приеме „възприемане“ като опасност, то тогава
ударът е непредотвратим, тъй като има 1 – 1,5 секунди за възприемане на тази
опасност, което означава, че мотоциклетът вече е по-наблизо, маневрата вече
е започнала и колелата на лекия автомобил вече са завили в кръстовището.
При разпита става ясно, че вещото лице е изчислявало единствено
разстоянието от пешеходната пътека до мястото на удара, а не от пътя с
предимство на кръстовището до видимостта с мотоциклета – от
ул.“Златопласт“ до пешеходната пътека. К. е категоричен, че водачът е
започнал маневра наляво и няма технически данни същият да е предприел
спиране при тази маневра, тъй като няма отново данни за управление върху
волана или спирачката. Автомобилът е намалявал скоростта си от около 42-43
км/час до тази в мястото на удара.
Настоящият състав на САС назначи във връзка и с указанията на ВКС –
10
КСМАТЕ с вещи лица М., Т. и М.. В случая вещите лица са на мнение, че
ударът е бил непредотвратим, тъй като подсъдимият е нямал техническа
възможност да спре или да прекрати предприетата маневра – завой на ляво.
Експертите са категорични, че при движение със скорост от 40 км/час не се
ограничава видимостта за водача на л.а. „Фолксваген Голф“ към насрещно
движещите се ППС.
Към експертизата е представено и особено мнение на инж.Т., в което
същият заявява, че според него скоростта на движение на мотоциклета
непосредствено преди удара е била около 79 км/час, а на автомобила на
подсъдимия 40 км/час. По отношение на останалата част от особеното мнение
вещото лице се различава в изчисленията си свързани с видимостта между
мотоциклетиста и подсъдимия и кога ударът би бил предотвратим.
Тоест, от всичко, което вече бе коментирано като доказателствена
съвкупност и по-конкретно от назначените и приети по делото експертизи,
онова, което е безспорно и не се спори по него е, че подсъдимият се е движил
със скорост от около 40 км/час, това, че мотоциклетистът се е движил с
висока скорост, като тук има разминавания единствено между определените
200 км/час на досъдебното, 196 от проф.К. и от последната експертиза – 165
км/час докато при особеното мнение вече се говори за скорост от 79 км/час.
От експертизите става ясно, като между тях липсва противоречие по
отношение - мястото на удара, опасната зона, движението на телата,
телесните увреждания и формулата, по която се изчислява видимостта.
Този състав на САС приема скорост от 200 км/час, която се различава с
4 км/час от тази на досъдебното производство и значително от останалата
посочена в последната експертиза и особеното мнение. Настоящият състав
приема тази скорост, тъй като от една страна същата съответства и на
изчисленията на експертите от досъдебното производство като разликата е
незначителна с тази на проф.К., който сочи, че плюс минус 3-4 километра е в
рамките на допустимата грешка. От друга страна тази скорост съответства и
на всички онези гласни доказателствени средства, които вече бяха
коментирани подробно и, които сочат скоростта, с която според тях се е
движил пострадалият, включително и много подробно изясняват шумът,
който са чули, смяната на предавките и всичко онова, което са възприели при
движението с много високата скорост на въпросния мотоциклетист – М., Д.,
А., У., Д., Д., Р., К. и И.. Самият М. И. в своите показания сочи, че починалият
е управлявал мотора с много висока скорост и то в показанията, които са били
прочетени от първият съд по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 НПК. Правилно
съдът не е кредитирал сведенията на И. дадени в хода на съдебното следствие
за скоростта, където последният отново променя показанията си и сочи, че
мотоциклетът не се е движил бързо. Тези показания се опровергават не само
от дадената от същия този свидетел в хода на досъдебното производство
информация, но и от множеството други гласни доказателствени средства,
които вече бяха изброени и, които последователно и безпротиворечиво
говорят за висока скорост, висок шум, смяна на предавка, форсиране, но и от
експертизите, които по технически път достигат до вече отбелязаната скорост
11
от 200 км/час. В допълнение не е за пренебрегване и това, че вещите лица П.
и В. анализирайки оборотомера на мотоциклета, който показвал 5 300 об/мин,
положението на скоростния лост, повредите по превозните средства и
телесните увреждания дават категоричен извод за такава скорост, а не по-
ниска. В тази връзка първият съд правилно е приел и това обстоятелство,
макар с становището на проф.К. разминаването да е с 4 километра, което е в
рамките на техническата грешката.
На следващо място при анализа на гласните доказателствени средства
правилно първият съд при коментара на показанията на св.М. –
таксиметровият шофьор е сравнил същите с тези на св.П.Д. във връзка с
обстоятелството при изпреварването на таксиметровия автомобил навлязъл
ли е мотоциклетистът в насрещната лента за движение. И настоящият състав
е на мнение, че липсват категорични доказателства за такова навлизане.
Както М., така и Д. в показанията си изразяват не това, което са възприели, а
своето умозаключение, че няма как при изпреварването с такава скорост
мотоциклетът да не навлезе в насрещната лента. Тоест, те не са видели, че той
е навлязъл в насрещната лента, а предполагат, че е навлязъл, тъй като според
тях това е логично. Тези техни показания, обаче, навлизат в противоречие и с
КМАТЕ на В. и П., които са категорични, че при скоростта на движение на
мотоциклета няма как да се правят резки отклонения по платното, тоест не
може да се приеме логичността на показанията, че нямало как да не се навлезе
в насрещното движение при изпреварване. И останалите експерти се
основават също на показанията на М. като дават своите заключения, но и те
не дават гаранция за това обстоятелство. Тоест този факт, реално, не може да
се приеме като такъв, тъй като е умозаключение неосноваващо се на факти и
възприятия.
По отношение на другия неизцяло изяснен факт, а именно навлязъл ли е
автомобилът на подсъдимия в кръстовището, тоест в насрещното движение и
движел ли се е или е бил спрял. Според настоящия състав са налице
достатъчно категорични доказателства изясняващи това обстоятелство. В тази
връзка в мотивите си първостепенният съд е направил правилен анализ като е
застъпил всички налични доказателства имащи отношение към това и даващи
информация, която допринася за изясняване на обективната истина. Така
например св.Д. сочи, че автомобилът на подсъдимия е започнал да извършва
завой наляво, което между другото се потвърждава и от свидетелите У. и Р..
Същото заявява и св.М.И., че подсъдимият е започнал да завива наляво като
им отнел предимството. Тези свидетелски показания се припокриват и с
протокола за оглед и скицата към него, от които е видно къде се е намирал
процесния автомобил на подсъдимия още повече, че видно от посочените
писмени доказателства автомобилът на подсъдимия се е намирал в лентата за
насрещно движение, което е установено не само от огледа, но от скицата и
албума направени непосредствено след ПТП. Именно поради тази причина,
основателно решаващата инстанция приема, че Л. при завой наляво частично
е навлязъл в лентата за насрещно движение следствие на което се е
осъществил и въпросният инцидент, като ударът се е състоял на осевата
линия. Тези обстоятелства по никакъв начин не влизат в противоречие и с
12
всички изводи на коментираните експертизи, тъй като същите използват един
и същи доказателствен материал събран по делото. И настоящият състав
приема, че в момента на удара превозното средство на Л. се е движило с
около 40 км/час още повече и, че самият километраж е бил блокиран на тези
километри. А дали е спрял или се е движил в самото навлизане в
кръстовището, то по делото липсват категорични доказателства за това, но
същите и няма отношение към крайния резултат, за което този състав ще
говори на по-късен етап в частта от правна страна.
Настоящият състав не може да кредитира и обясненията на подсъдимия,
които същият възпроизвежда и пред настоящата инстанция, а именно, че при
завоя наляво той първо вижда таксиметровия автомобил, който според него е
на разстояние, което позволявало да мине пред него и като погледнал на
другата страна видял, че няма никой и в момента, в който се обърнал ударът
настъпил. Още повече, че и не бил чул преди това нищо, тъй като в
автомобила била включена музика.
Едно такова обяснение противоречи на всичко онова, което до
настоящия момент бе коментирано като доказателствена маса. От една страна
става ясно, че подсъдимият все пак е видял таксиметровия автомобил, което
означава, че същият е нямало как да не забележи и всичко, което се е
намирало в близост до него. Не може да се приеме и, че за толкова кратко
време, само за едно обръщане на главата, моторът ще е излязъл в пресечката
зад таксиметровия шофьор, ще го е задминал и ще се е блъснал в автомобила
на подсъдимия. Това противоречи не само на обикновената житейска логика,
но и на всички онези изчисления направени от експертите за движението като
време на мотоциклета и разстоянието, което той преминава, за да достигне до
автомобила на Л..
На следващо място, буди недоумение и още един очевиден факт, а
именно как е възможно Л. да не чуе шума издаван от двигателя на
мотоциклета. Дори и да се приеме, че вътре е имало музика и са били
затворени прозорците на лекия автомобил, то няма как да се приеме за
достоверно, че той не е чул този шум от двигателя на мотора, тъй като
същият е бил възприет от множество хора в целия квартал, които говорят за
толкова силен шум, че някой от тях дори са се стреснали и са се обърнали, за
да видят какво се случва. Самият св.М., който е управлявал таксиметровия
автомобил сочи, че е чул също звука в далечината от мотоциклета.
На следващо място, както от експертизите, така и от показанията на М.
става ясно, че мотоциклетът е задминал таксиметровия автомобил в района на
пешеходната пътека, а самият мотоциклет се е движил по платното за
движение в права линия в близост до двойната непрекъсната такава, което
правилно се е възприело и от първата инстанция като установен факт от
механизма на осъществяване на ПТП. Тоест, от всичко горепосочено
правилно първият съд е приел като извод, че подсъдимият е имал обективната
възможност от разстоянието, от което е възприел таксиметровия автомобил
да възприеме и мотоциклета, който се е движил срещу погледа на Л., като в
случая същият не само е можел да го види, но и да го чуе. Последното се
13
потвърждава и от експертите П. и В. в допълнителната автотехническа
експертиза в досъдебното производство.
В контекста на последното, основателно решаващата инстанция
акцентира върху посоченото от вещите лица в цитираната допълнителна
експертиза, че разстоянието от пешеходната пътека до мястото на удара е 75-
76 метра, като в момента, в който мотоциклетът е бил на пешеходната пътека,
подсъдимият се е намирал на 15 метра от мястото на инцидента и не е бил
навлязъл в лентата за завой наляво. Експертите са категорични, че от това
разстояние Л. е имал достатъчно време, за да реагира без да навлиза в лентата
за насрещно движение, т.е. да изчака насрещно движещия се автомобил и
мотоциклет, които са били с предимство, а не да предприема маневрата, която
впоследствие същият е осъществил. Тази експертиза съдът изцяло кредитира
за тези обстоятелства, тъй като същата освен, че отговаря на свидетелските
показания, но и се е съобразила и с писмените такива по делото. Между друго
и при другите коментирани експертизи за тези обстоятелства свързани с
видимостта, макар в отговора на задача №10 от последната експертиза да са
налице разминавания с експертизата в досъдебното производство за
минималното разстояние свързано с тази видимост между двете превозни
средства, то изводът пак е същият, че двамата водачи са имали пряка
видимост един към друг. От друга страна в задача №17 експертите в
последната експертиза също не дават категоричен отговор, тъй като сочат, че
преди подсъдимият да предприеме маневра завой на ляво е възможно да е
нямал пряка видимост към мотоциклета, тъй като между тях се е намирало
таксито, но поставен по този начин отговорът може да се приеме, че можел е
и да има пряка видимост. С оглед на липсата на категоричност в тази си част
експертизата не може да се приеме от настоящия състав за тези обстоятелства
като този състав изцяло кредитира заключенията от допълнителната
експертиза в досъдебното производство, където на базата на доказателствата
по делото и съответните изчисления и без наличието на каквото й да особено
мнение, вещите лица приемат наличието на пряка видимост от подсъдимия
към мотоциклета.
Правилно първият съд не е приел и обясненията на подсъдимия в частта
относно това, че е оказал помощ на пострадалите, тъй като от показанията на
свидетелите по делото и особено М. и Д. се установява, че Л. не е оказвал
каквато й да е помощ на когото й да е. Същото се твърди и от другите
свидетели присъствали на инцидента като дори една не малка част от тях
заявяват, че са позвънили на Бърза помощ.
Правилно първият съд е констатирал и още едно противоречие между
обясненията и свидетелските показания на А. и М. по отношение на това,
дали подсъдимият е пътувал сам. Видно от показанията на тези двама
свидетели, които са категорични е, че в автомобилът е имало още едно лице
от женски пол, а не както твърди подсъдимият, че е бил сам.
По отношение причината за смъртта същата е изяснена от
съдебномедицинската експертиза на труп и КМАТЕ, които е безпредметно да
бъдат преповтаряни в настоящите мотиви, а и още повече, че за същите не е
14
налице какъвто й да е спор между страните.
Същото се отнася и до травматичните увреждания на св.М. И..
По отношение на съдебно-химическата експертиза, от която се
установява в кръвта на подсъдимия присъствието на метаболит-карбокси-
делта-9-тетрахидроканабинол, като факт е, че тук вещите лица не са
изследвали, дали подсъдимият е бил повлиян от приема на наркотичното
вещество. В тази част настоящият състав изцяло се солидаризира с анализа на
първата инстанция по отношение на тези обстоятелства, свързани с наличието
на наркотичното вещество и намира за безпредметно да ги преповтаря.
На следващо място във връзка с дадените указания от ВКС, дали при 40
км/час при маневрата завой наляво не се ограничава възможността за
своевременна и адекватна преценка на пътната обстановка и не се затруднява
изпълнението на задължението на подсъдимия да съобрази скоростта на
насрещно движещите се превозни средства. ВКС в своите указания е
отбелязал, че на този въпрос следва да бъдат използвани експертни знания.
Настоящият състав изпълнявайки указанията в решението с назначената
последна експертиза постави и такава задача, отговорът на която установява,
че при движение с 40 км/час в завоя това не ограничава видимостта на
подсъдимия към насрещно движещото се ППС-мотоциклет.
ВКС е дал указания чрез експертни знания да се установи, дали е
позволявала експлоатацията на процесния мотоциклет да се постигнат
заводските стойности от 0 до 100 км/час и дали са постижими тези стойности
с наличния допълнителен товар – св.М.И.. При отговора на този въпрос
експертите са категорични, че на този въпрос може да се отговори само след
провеждане на конкретни изпитания на въпросния мотор, което към момента
е невъзможно още повече, че поведението на този мотор на пътя зависи от
много фактори и те не могат да се реализират без конкретни данни, които
няма как да бъдат получени на този етап от наказателното производство.
Тоест, в случая, както и този съд вече посочи, се приема скорост около 200
км/час, каквато е и възприетата в обв.акт, макар и с 4 км/час по-малко в
експертизата на проф.К., то с оглед наличието на грешка при изчисленията й
в рамките на допустимите километри, то реално възприетото от
прокуратурата, експертите от досъдебното производство и експертизата на
проф.К. за скоростта на мотоциклета се припокриват и няма разминавания.
Настоящият състав приема тази стойност, още повече, че липсват данни,
които да опровергават същата.
От всичко изложено, а и във връзка с дадените и изпълнени указания в
решението на ВКС, настоящият състав достигна до следното от правна
страна:
Правилно и законосъобразно СГС е приел при целия този
доказателствен анализ, че с деянието си подсъдимият П. С. Л. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.4
вр. ал.3, б.“б“ вр. ал.1, б.“в“ и б.“б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК.
В случая преди да пристъпи към правния анализ по делото, настоящата
15
инстанция следва да акцентира върху това, че процесният случай сам по себе
си от гледна точка на материалното право е свързан с въведеното обвинение
във връзка с бланкетната норма използвана от държавното обвинение и
свързана с нарушение на чл.37, ал.1 ЗДвП.
ВКС в своето решение изрично конкретизира, че посочената норма е
специално правило, тъй като е свързано с предприетото завиване от
подсъдимия наляво. В случая въпреки множеството експертизи и
съществуващите между тях несъществени разминавания, които вече бяха
коментирани, същите по никакъв начин не рефлектират върху това, че
процесният казус следва да бъде решен именно от правна гледна точка.
Независимо от скоростта на движение на мотоциклета, независимо от
скоростта на движение в завоя на лекия автомобил управляван от
подсъдимия, независимо и от наличието на таксиметров автомобил и това,
дали и кога се е достигнало до пешеходната пътека, основното, което следва
да се изясни е това - трябвало ли е подсъдимият да пропусне мотоциклета,
което е било насрещно движещо се превозно средство. Безспорно е, че тук
отговорът следва категорично да е положителен, защото това е било
задължение именно на подсъдимия. Той е бил задължен когато има път с
предимство да се огледа и, ако съществува и най-малкото препятствие или
опасност да изчака и да пропусне насрещно движещите се превозни средства.
Именно поради тази причина, когато е коментирал материалния закон ВКС в
своето последно решение е отбелязал, че това специално правило визирано в
чл.37, ал.1 ЗДвП произтича от общото такова по чл.25, ал.1 от ЗДвП, което
урежда поведението на водачите, които ще предприемат каквато й да е било
маневра. Така, че ВКС резонно заключава, че с положителност нормата на
чл.25, ал.1 ЗДвП е включена в съдържанието и на специалното правило, което
допълнително само придава императивен характер на задължението за
пропускане, т.е. на правото на предимство за преминаване.
Правилно първостепенният съд от своя страна е приел, че Л. от
момента, в който е могъл да възприеме насрещно движещия се мотоциклет,
все още не е бил започнал да извършва с управлявания от него автомобил
маневра завой наляво. От всички експертизи, независимо, че са налице
колебания в метража, се установява нещо, за което експертите са
категорични, че разстоянието от което подсъдимият е могъл да възприеме
мотоциклета, му е позволявало като водач на МПС да реагира по начин, че да
не навлиза в лентата за насрещно движение пропускайки мотоциклета
управляван от Г.. Това е било напълно възможно, тъй като видимостта е била
достатъчна за това. Времето, през което е могло да се реагира, също е било
достатъчно за това. Условията също не са възпрепятствали видимостта, като
този състав не може да се съгласи и, че таксито е станало причина за по-
лошата видимост и, че едва ли не е закривало мотора и по този начин
подсъдимият не е могъл да го види, а след като го е видял вече ударът е бил
непредотвратим. Напротив, изчисленията и свидетелите говорят за точно
обратното.
Именно в контекста на горното и ВКС в своето последно решение е
акцентирал върху върху най-важния и съществен факт, който стои в основата
16
на правното решаване на този казус, а именно, че „при всички случаи
маневриращият подсъдим е бил задължен през цялото време на вземане на
решение и предприемане на маневра завиване наляво и още преди да започне
самата маневра, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, в частност за тези които минават покрай него. Законът го е
задължавал да извърши маневра, като се съобразява с положението на
мотоциклетиста, с неговата посока и скорост на движение – последен абзац на
разпоредбата“.
Естествено, както сочи и в своите указания ВКС, е следвало да се
изследва дали подсъдимият е бил длъжен и дали е могъл да възприеме
пострадалия. Законът категорично му вменява задължение, а по отношение на
това, дали е могъл настоящият състав е категоричен, че дори и при скорост от
близо 200 км/час е било напълно възможно физически да се възприеме и
реагира като тук остава без значение въпросът, дали в случая ударът е бил
предотвратим или не, тъй като законът го задължава още преди самата
маневра да бъде предприета той да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците. Л. не е изпълнил това свое задължение. Това е и смисълът на
закона, който в инкриминираната бланкетна норма – чл.37, ал.1 ЗДвП е
фиксирал задължението, че „при завой наляво за навлизане в друг път
водачът на завиващото нерелсово ППС е длъжен да пропусне насрещно
движещите се ППС“. Тоест, това е задължение за водача, което е
предхождащо всички по-късни действия. Може да се каже, че това е
задължение за бездействие при налична опасност, а не при осъществяване на
маневра да прецени, дали става опасност или не, тъй като ако водачът
предприема въпросната маневра без да се огледа и да види, дали има
насрещно движещо се превозно средство, когато той вече е нарушил закона.
Именно поради тази причина и, както вече бе отбелязано, няма как чл.37, ал.1
ЗДвП да се анализира без да се вземе предвид и задължението визирано в
чл.25, ал.1 от същия закон. В тази връзка е и другото важно обстоятелство, за
което и ВКС в своето решение е взел отношение, че ако подсъдимият не е
могъл да възприеме скорост от около 200 км/час то това означава, че тогава
той не е изпълнил общото си задължение да съобрази скоростта и е предприел
маневрата на свой риск без да се убеди в нейната безопасност. Това, че Л. е
могъл да възприеме мотоциклета и, че няма как да се приеме неговото
обяснение, че нищо не е видял и когато си е обърнал глава вече ударът се е
осъществил не отговаря на естествената логика на събитията, тъй като
разстоянието на което се е намирал моторът и времето, през което
подсъдимият си е обърнал главата на едната и после на другата страна е
толкова малко като съотношение между време и разстояние, че е фактически
невъзможно преди това мотоциклетът да не е бил на пътя видим за
подсъдимия, което в комбинация с много силния звук в още по-голяма степен
предвещава възможността за видимост и за чуваемост на същия. Ако
подсъдимият е изпитвал затруднения от каквото й да е естество, както сочи и
ВКС, за да възприеме скоростта, то не е следвало да предприема своята
маневра, поради което и върховната инстанция резонно е отбелязала, че
въпросът е изцяло правен, тъй като същият се решава на базата на
17
бланкетната норма и нейното отражение върху доказателствената маса.
Именно поради тази причина и първата инстанция правилно и
законосъобразно е приела, че Л. е нарушил нормата на чл.37, ал.1 ЗДвП и
същото е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие и
причинения резултат – смъртта на Г. и средните телесни повреди на И..
Настоящият състав няма как да не се съгласи и с констатацията
направена от първата инстанция, че в процесния се случай се установява и
силно съпричиняване както на ПТП, така и на вредоносния резултат, тъй като
Г. е управлявал мотоциклета със скорост многократно надвишаващата
разрешената от 50 км/час. Не е за пренебрегване и обстоятелството, че Г. е
нямал и съответната правоспособност да управлява това ППС.
Разбира се, независимо от посоченото съпричиняване от страна на Г.,
както основателно сочи СГС, неговото поведение не е единствената причина
за резултата, тъй като с поведението си, което категорично е в нарушение на
инкриминираната бланкетна норма подсъдимият също допринася за ПТП.
Факт е, че Г. не е могъл с тази скорост да реагира и спре от момента, в който
подсъдимият е навлязъл в платното за движение със завой наляво. Тоест, ако
Л. бе пропуснал движещия се насрещна Г. пътният инцидент е нямало да
настъпи. В тази връзка е резонна и цитираната съдебна практика от първата
инстанция във връзка с приложението на чл.37, ал.1 ЗДвП, където изрично
върховният съд е отбелязал, че задължителната преценка за безопасността на
извършената маневра за всички ония участници в движението, които могат да
бъдат засегнати и увредени, е на водача предприемащ маневрата завиване
наляво. В случая е важен и друг факт, че именно като правоспособен водач
подсъдимият е трябвало да съобрази тази опасност и да реагира адекватно, а
не да се надява, че ще избегне удара.
По отношение на субективната страна на извършване на деянието
правилно решаващата инстанция е посочила, че същото е извършено при
форма на вината несъзнавана непредпазливост, тъй като Л. не е предвиждал
последиците, но пък е могъл и е бил длъжен да го направи. Тоест, съдът
изцяло се солидаризира с анализа на първата инстанция за субективната
страна и намира за безпредметно да го преповтаря. Именно поради тези
обстоятелства следва да се отхвърли и искането на адв.Н. за наличието на
чл.15 НК за процесния случай.
По вида и размера на наказанието следва да се отбележи, че СГС е взел
предвид към момента на постановяване на присъдата всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, включително и приложението на
чл.2, ал.2 НК във вр. с редакцията на нормата с ДВ, бр.60/2012г. в сила о
08.09.2012г. когато към датата на извършване деянието законът е предвиждал
наказание от 3 до 10 години „лишаване от свобода“.
Безспорно смекчаващи отговорността обстоятелства за Л. са чистото му
съдебно минало, младата възраст, коментираното съпричиняване.
Отегчаващи са високата степен на обществена опасност на деянието,
извършените от него нарушения по ЗДвП – видно от приложените по делото
18
справки и употребеното от него наркотично вещество – марихуана, видно от
изследвания на кръвта и потвърдено от СХЕ.
В допълнение към смекчаващите отговорността обстоятелства
настоящият състав няма как да не вземе предвид и изтеклия период от време
от момента на извършване на деянието около 7 години, за което забавяне
подсъдимият няма вина. Напротив неговото процесуално поведение никога не
е ставало причина за осуетяване на наказателното производство. В тази
връзка към момента на постановяване на първоинстанционната присъда,
правилно и законосъобразно СГС прилагайки разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1
НК е определил на подсъдимия П. С. Л. наказание под най-ниския предел, тъй
като са налице многобройни смекчаващи обстоятелства при които и най-
лекото наказание се явява несъразмерно тежко. Последното е така особено с
оглед силното съпричиняване от страна Г. при управлението на неговото
ППС със скорост многократно надвишаваща тази от 50 км/час при градски
условия и липса на правоспособност за това.
Именно поради тази причина настоящият състав е на мнение, че
особено заради допълнително насложилото се смекчаващо обстоятелство –
изминалият период от време, то следва да се намали определеното наказание
от 1 година и 6 месеца на 1 година и 3 месеца „лишаване от свобода“. В тази
връзка следва и да се отхвърли искането на адв.С. за увеличение на
наказанието до средните предвидени размери по НК.
Що се отнася до целите визирани в чл.36 НК, САС изцяло подкрепя
анализа на първата инстанция, че за поправянето на подсъдимия и за
изпълнението на специалната и генерална превенция не е нужно лишаването
от свобода да бъде ефективно, тъй като посочените цели на закона биха били
постигнати в пълна степен и при условията на чл.66, ал.1 НК със срока
определен от първата инстанция, а именно - 3 години от влизане на
присъдата в сила.
По отношение на приложението на чл.343Г НК, тук въпреки, че СГС е
имал възможност с оглед разпоредбата на чл.55, ал.3 НК да не лишава от
право на управление на МПС подсъдимият, справедливо е преценил, че
следва да наложи такова допълнително наказание за същия, а именно
„лишаване от право да управлява МПС“ като в случая САС прецени, че не
следва да намалява същото на 1 година и 3 месеца, а да се запази на 1 година и
6 месеца, тъй като това представлява най-голямата превенция при високата
степен на обществена опасност на този тип престъпления. По отношение на
чл.59, ал.4 НК съдът няма какво повече да добави към казаното от първата
инстанция.
По отношение на разноските извън вече отбелязаното от първата
инстанция и сумата, която правилно е изчислена, САС следва допълнително
да осъди Л. и за направените разноски не само пред настоящия състав, но и
пред другите два на САС, при които впоследствие е имало отменително
решение на ВКС. В този смисъл общото задължение по смисъла на чл.189,
ал.3 НПК е в размер на 8,703,58 лева.
По отношение на възраженията на страните в процеса:
19
Неоснователно е възражението на адв.С., че следва да се отчете и
приеме единствено особеното мнение на инж.Т., тъй като същото влиза в явно
противоречие не само с останалите доказателства, но и с всички останали
експертизи имащи отношение към тези въпроси. Още повече, че самата
мотивировка в особеното мнение бе опровергана и от в.л. М. във връзка с
травматичните увреждания, които не са голословни, а свързани с аутопсията
на пострадалите и СМЕ.
Неоснователно е възражението за липса на анализ за употребената
марихуана от страна на подсъдимия. Напротив, първият съд е взел отношение
и е съобразил това обстоятелство при индивидуализация на наказанието.
Няма как да е по-различно заради факта, че прокуратурата не е
инкриминирала това обстоятелство.
Не може да се приеме и възражението за това, че пострадалият е станал
причина за ПТП, тъй като първият съд резонно е отговорил на този въпрос
като е коментирал наличното съпричиняване.
По отношение на възражението на адв.С. за проф.К. и противоречието
му с неговия учебник за времето за реакция, то на това бе даден отговор при
разпита на вещото лице пред настоящия състав, а и няма отношение към
крайния резултат, както вече бе коментирано в настоящите мотиви.
По отношение на възраженията на адв.С., че моторът е бил технически
неизправен, то въпреки усилията положени от всички инстанции не бяха
събрани категорични доказателства за това.
По отношение на възраженията на адв.Н., че има разминаване при
скоростта на мотора от всички вещи лица и видимостта свързана с
таксиметровия автомобил, както и показанията на различните свидетели
свързани с наличието на шум от мотора и движението с висока скорост на
пострадалите, същите бяха вече коментирани и съдът взе становище за тези
обстоятелства. На следващо място не може този състав да се съгласи, че не е
можел Л. да реагира на тази висока скорост на мотоциклетиста като в тази
връзка се цитират експертите и преди всичко К.. От една страна този състав
вече посочи защо приема, че може да се реагира, дори и при 200 км/час, но от
друга страна основният проблем, който не се коментира от защитата и не
само е, че Л. преди да направи съответната маневра е трябвало да се увери,
дали са налице опасности, което той не е направил, което няма каквото й да е
отношение във връзка с посоченото от адв.Н., че спасителната маневра се
явява неудачна. Това е така, тъй като в случая не става въпрос за спасителна
маневра, а за действия предхождащи такава за ляв завой, които действия не са
осъществени от Л..
Сочи се, че подсъдимият е нямал как да реагира, тъй като мотоциклетът
изпреварвайки таксиметровия автомобил и връщайки се отново в лентата, за
да мине пред него е нямало как да не се блъсне в автомобила на Л. и ударът е
бил непредотвратим. Само, че в случая отново се забравя обстоятелството, че
ударът дори и да се приеме, че е непредотвратим е именно благодарение на
грешните действия на подсъдимия с навлизането в кръстовището с насрещно
движещия се пострадал, а не спирането и изчакването на мотоциклета. Тоест,
20
в случая се измества задължението, което е имал подсъдимият да изчака
насрещно движещото се ППС с това, че той е нямал възможност след като
вече е навлязъл да реагира по друг начин.
При служебна проверка, въззивният състав не констатира наличието на
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за
отмяна на присъдата.
Мотивиран от така изложеното и на основание чл.337, ал.1, т.1 от
НПК, VІІІ състав на САС - НО,
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда по НОХД №3103/2016 г. от 05.04.2017 год. по
описа на СГС-НО, 15 в частта относно наказанието като намалява същото от 1
година и 6 месеца на 1(една) година и 3(три) месеца „лишаване от свобода“.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
На основание чл.189, ал.3 НПК ОСЪЖДА подсъдимия П. С. Л. да
заплати сумата от 8,703,58 лева за направени разноски по делото, а на
основание чл.190, ал.2 НПК и 5 лева д.т. за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва и протестира пред ВКС в
петнадесетдневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено и
обявено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21