№ 894
гр. Бургас, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело
№ 20232120100468 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от „ПВ ГРУП“ ООД, търговско
дружество, регистрирано в търговския регистър на Литва с код *********, с адрес Литва, гр.
Вилнюс, ул. В.А. Граичиуно, № 32, против „КемАдд“ ЕООД, ЕИК – *********, с която е
предявен осъдителен иск по чл. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки (CMR), вр. с чл. 367 от ТЗ за сумата от 6800 евро, представляваща
възнаграждение за превоз на товар по договор от 22.03.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че между двете дружества е сключен договор за
транспорт на стоки от гр. Казан (Руска Федерация) до гр. Стара Загора (България).
Дружеството ищец е изпълнило превоза, но дружеството ответник не е заплатило
уговореното възнаграждение.
С определение № 606/27.01.2023 г., съдът допусна обезпечение на предявения иск
чрез налагане на обезпечителна мярка „запор” върху вземане на „КемАдд“ ЕООД по
банкови сметки, разкрити в „Обединена българска банка“ АД, „Българска банка за развитие“
ЕАД и „Юробанк България“ АД до размера на сумата от 6 800 евро, след внасяне на
гаранция в размер на 1 350 лева по депозитна сметка на съда. Сумата е внесена и е издадена
обезпечителна заповед.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който
ответникът не оспорва, че е налице договор за превоз на стока, че превозът е извършен и
стоката е доставена на крайния получател, но се твърди, че извършената доставка е със
значителни вреди – разкъсани чували, липсваща превозна стока и разпилян по каросерията
на камиона и земята материал, т.е. налице е некачествено изпълнение на договора за превоз
на стоки. Моли се искът да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. Депозира
писмено изявление преди съдебното заседание, с което иска съдът да уважи исковете и да
присъди на страната направените от нея разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли исковата
1
претенция да бъде уважена до размер от 4800 евро поради претърпяна загуба в размер на
2000 евро.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Ответникът не оспорва, че между страните е сключен договор за превоз, превозът е
извършен и стоката е доставена на крайния получател. Той не оспорва и факта, че не е
заплатил възнаграждението по договора за превоз, но твърди, че е налице некачествено
изпълнение и съответно има вземане спрямо ищеца.
По делото е приета като доказателство преведена от руски на български език заявка-
договор за превоз на стоки № ********* от 22.03.2022 г. със страни ищецът и ответникът, в
качеството на клиент (възложител). От нея се установява, че адресът за зареждане е бил в гр.
Казан, ул. 3-ти клен, къща 94, дата на зареждане 2022-03-28 – 2022-03-29, параметрите на
товара са били 20 палета 1100х1300 1 тон палет, чували 20 кг товар – линеен полиетилен на
прах LLDPE 20 тона, адрес за разтоварване – България, Стара Загора, цена за доставка –
6 800 евро.
Приета като доказателство по делото е и фактура серия PW № 20221876/08.04.2022 г.
издадена от UAB “PW Group” (ищецът) на стойност 6 800 евро за заплащане от ChemAdd
Ltd/ЧемАдд ЕООД, с описание – транспортни услуги РУ Казан – БГ Стара Загора, номера на
товарни автомобили SN4775VV/SN6571EE.
Приета като доказателство е фактура № 125 от 24.02.2022 г. преведена от руски език с
доставчик ООД „***“ и купувач „ЧемАдд“ ЕООД за продажбата на LLDPE Rotopoli
M115SV blue powder (RAL 5012), количество 1000 кг; LLDPE Rotopoli M115SV yellow
powder (RAL 1023), количество 1000 кг; LLDPE Rotopoli M115SV green powder (RAL 6032),
количество 7000 кг; LLDPE Rotopoli M115SV orange powder (RAL 1028), количество 3000
кг; LLDPE Rotopoli M115SV black powder, количество 8000 кг. Фактурата е на обща
стойност 38 000 USD.
Приети са и два броя международни товарителници 040427/01 от 08.04.2022 г. и 407
от 29.03.2022 г.
Приети са и копия на документи от кореспонденция между ищеца и ответника –
покана за изпълнение отправена от ищеца към ответника чрез частен съдебен изпълнител,
отговор на ответника във връзка с тази покана, с който последният отправя искане за
уточняване на претърпените от него загуби и желае тяхното компенсиране, като прилага и
копия от снимков материал.
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и неоспорените от страните факти.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
От твърденията на страните следва, че те са сключили договор за превоз, а не
спедиционен договор, защото са постигнали съгласие за превоз на конкретен товар срещу
задължение за плащане на определено възнаграждение. Ищецът не се е задължил да сключи
договор за превоз или да организира конкретен превоз за сметка на ответника срещу
спедиционно възнаграждение в своя полза. В процесния договор не фигурира нито
спедиторско възнаграждение, нито разходи за други услуги, присъщи на спедитор.
Комбинираният превоз също не предпоставя непременно спедиторски договор, доколкото
превозвачът може да извърши превоза изцяло или отчасти с участието на други превозвачи
(чл. 374, ал. 1 ТЗ).
За твърдените между страните отношения по договора за автомобилен превоз на
стоки с международен елемент са приложими нормите на Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки (CMR), която е ратифицирана от България.
Съгласно чл. 1 от Конвенцията, същата се прилага за всеки договор за автомобилен превоз
на стоки с превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за
превоз и предвиденото място за доставянето й, така както са посочени в договора, се
2
намират в две различни държави, от които поне една е договаряща страна. Международния
характер на договора се обуславя не от различната национална принадлежност и
местонахождението на страните, а единствено в мястото на приемането на стоката и
доставянето и на получателя. В случая мястото на приемане на стоката е в Русия
(ратифицирала Конвенцията на 02.09.1983 г.), а мястото на доставката е в България (също
ратифицирала Конвенцията).
Ето защо съдът приема, че е предявен осъдителен иск по чл. 1 от Конвенцията за
договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) вр. с чл. 367 от ТЗ. Според
чл.367 от ТЗ с договора за превоз превозвачът се задължава срещу възнаграждение да
превози до определено място лице, багаж или товар.
В случая няма спор относно сключването на договора за превоз между страните,
както и за естеството на превозваната стока. Не се спори, че натоварената стока е доставена
на получателя съгласно договореното място преди крайния срок. С подаването на заявката
за международен превоз от страна на ответника и нейното приемане от страна на ищеца е
сключен договор за международен автомобилен превоз на стоки с всички последици от
това, включително и задължението на възложителя да заплати договореното възнаграждение
за превоза при изпълнение от страна на превозвача на неговите задължения по
осъществяването на самия превоз.
Ответникът не оспорва, че договореното възнаграждение за превоза е в размер на
6800 евро, но от него трябва да „отпадне“ сумата от 2000 евро, на колкото се равняват
„загубите“ за ответника. Следователно ответникът не оспорва, че трябва да заплати
уговореното възнаграждение и в случай на неточно изпълнение (както се твърди). Той може
да претендира насрещни вземания за причинени вреди от това неизпълнение, но за да се
ангажира отговорността на превозвача за такива вреди, възложителят следва да ги заяви с
иск или чрез възражение. Видно е, че такъв осъдителен иск (насрещен) или възражение за
прихващане, не са предявени с отговора на исковата молба.
В този смисъл, уважаването на иска на превозвача не зависи от това дали са налице
вреди по товара. Извън горното, направеното от ответника искане за намаляване на
претендираната сума се явява и недоказано. Отправена претенция до „КемАдд“ ЕООД от
„***“ ЕООД не означава настъпили вреди за ответника, тъй като липсват доказателства
сумата от 2000 евро, на колкото „***“ ЕООД оценява вреди, да е заплатена от ответника на
последното дружество. Съдът не прие като доказателства по делото писмо от електронна
поща от 20.04.2022 г. до дружеството ищец и кореспонденция по социална мрежа от
06.06.2022 г., тъй като същите са на чужд език и не са придружени с превод на български
език. Приложената към отговора на исковата молба кореспонденция по „Вайбър“,
съдържаща снимков материал, не доказва нито настъпили вреди в резултат именно на
превоза (а не на друга причина), нито тяхната стойност.
Ето защо съдът намира, че искът е доказан и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има само ищецът, които са в размер на
1 531,98 лева, съобразно списък с разноските по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА "КемАдд" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, ж.к. Изгрев, бл. 39, вх. 5, ет. 6, ап. 15, да заплати на „ПВ Груп“ ООД /UAB “PW
GROUP”/, търговско дружество с ограничена отговорност, регистрирано в търговския
регистър на Литва с код *********, с адрес Литва, гр. Вилнюс, ул. В.А.Граичиуно № 32,
следните суми: 6 800 (шест хиляди и осемстотин) евро, представляваща възнаграждение за
превоз на товар по договор от 22.03.2022 г. от гр. Казан /Руска Федерация/ до гр. Стара
3
Загора /България/, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата
молба – 27.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 1 531,98 лева (хиляда
петстотин тридесет и един лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4