№ 4395
гр. София, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110155209 по описа за 2024 година
Т. Г. Е. е предявила срещу Столична община осъдителен иск с правна квалификация
чл. 45, вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 17000 лева, ведно със законната лихва от
10.07.2024 г. до изплащане на задължението, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди – болки и страдания, следствие от непозволено увреждане, настъпило
на 10.07.2024 г. в гр. София, на десния тротоар на ул..... с посока на движение към центъра
на автобусна спирка ....
Ищцата твърди, че на 10.07.2024 г. ходейки по десния тротоар на ул..... с посока на
движение към центъра на автобусна спирка ..., стъпила в дълбока дупка на тротоарната
настилка, образувана от разрушен и липсващ асфалт, вследствие на което паднала и
получила травма на гривнената става на дясната ръка. Била поставена имобилизационна
шина за повече от месец. През това време ищцата била затруднена да задоволява битовите
си и хигиенни нужди, изпитвала болка в областта на дясната ръка. Преживеният стрес и
уплаха предизвикали негативни емоции у ищцата, проблеми със съня, често изпитване на
безпокойство, раздразнителност, напрегнатост, ограничени социални контакти. Намира, че
ответникът не е изпълнил задължението си да поддържа в изправност и цялост участъци от
пътя, които са негова собственост, поради което е отговорен за претърпените от ищцата
неимуществени вреди.
Ответникът оспорва да е легитимиран да отговоря по предявения иск. Навежда
възражение за съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат. Счита, че
получената от инцидента травма не е уточнена и липсват данни за цялостно засягане на
организма, като не е налице влошаване на здравословното състояние на ищцата. Счита
претендирания размер на обезщетението за завишен и несъответен на получените
1
увреждания.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
За установяване спорните по делото обстоятелства, а именно дали ищцата е получила
описаната в исковата молба травма в резултат на стъпване в дълбока дупка на тротоарната
настилка, образувана от разрушен и липсващ асфалт, по делото са събрани гласни и писмени
доказателства и е изслушано заключение на СМЕ.
Свид. Б....... че се намирал на спирката на автобуса в кв. „Дружба“, когато ищцата
паднала в дупката. Казва, че тя много се уплашила и я боляло навсякъде. Паднала по лице,
по гърди. Дупката се оказала огромна, пълна с вода, с приблизителни размери около 100/180
см. Нямало никаква сигнализация или ограждания за съществуваща дупка. В дупката,м
намираща се на самата спирка, имало вода и неочаквано била толкова дълбока.
Вещото лице по приетата по делото съдебно-медицинска експертиза е посочило, че
oт приложените в делото медицински документи е видно, че ищцата е претърпяла травма на
дясната китка довела до дисторзио (навяхване) на дясната радиокарпална (гривнена) става.
С този термин се обозначава надпрeдeлното разтягане на мекотъканпите структури около
тази става - капсула, целия свързочен апарат и прилежащите сухожилия разгъвани и сгъвачи
на китката и пръстите, с последващ оток около цялата става. По данни на ЛП ищцата е
плонжирала напред с изопнати ръце, като главния удар в терена се е паднал върху дясната
китка. Това кореспондира с медицинските критерии за получаване на конкретното
навяхване, доколкото естественият рефлекс след загуба на равновесие и очаквано падане е
да се изпъне едната или двете ръце с повдигнати китки. В спешния травматологичен
кабинет на УМБАЛСМ „Пирогов“ е било проведено своевременно и адекватно лечение,
изразяващо се в клиничен преглед, рентгенова снимка, поставяне на диагноза и гипсова
шина, както и дата за контролен преглед на 18.07.2024 г. В листа за преглед на пациент в
КДБ/СО не е вписано за какъв срок е поставена гипсовата шина, а от КП на посочената дата
е приложено само разчитането на рентгеновата снимка на китката. Продължителността на
такъв преглед заедно с манипулациите трае около 1 час. От момента на травмата до
гипсирането на ръката в шина болките са били с висока интензивност, след което са
намалявали като интензитет до затихване при свалянето на гипса. Страданията на ищцата се
обуславят не само от понасяните болки, но и от затрудненията в битовата дейност, породени
от временното обездвижване да дясната водеща ръка за срок от около 20 дни, като през това
време движенията в китката са блокирани, като само пръстите са подвижни, а самата
гипсова шина трябва да се пази суха и чиста. За в бъдеще не се очакват болки и страдaния.
Навяхването на гривнената става е напълно обратимо състояние, което при навременно
адекватно лечение и липса на усложнения за възрастовата група на ищцата се възстановява
напълно по медицински критерии за срок от около 30 дни (20 дни за имобилизация и още 1
седмица за рехабилитация, която в случая не е задължителна, а само пожелателна). По
анамнестични данни от ЛП ищцата съобщава, че е носила гипсовата шина 1 месец, след
2
което личния лекар е издал болничен лист за временна неработоспособност за 10 дни, което
прави общо 40 дни възстановителен период. Данните от ЛП не установяват каквито и да
било остатъчни последици от претърпяното навяхване на дясната китка, ищцата е
възстановена напълно и се е върнала на работа след 40-тия ден от травмата.
Във основа на така събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна, че на 10.07.2024 г. при движение по десния тротоар на ул..... с посока на
движение към центъра на автобусна спирка ... ищцата стъпила в дълбока дупка на
тротоарната настилка, образувана от разрушен и липсващ асфалт, вследствие на което
паднала и получила травма на гривнената става на дясната ръка. Била поставена
имобилизационна шина за 1 месец, а възстановителният период продължил 40 дни.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Фактическият състав на чл. 49 ЗЗД е налице, когато са причинени вреди на
пострадалия от противоправното и виновно поведение на лице, при или по повод
изпълнение на възложена работа. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по
чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по
възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице –
пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда – имуществена и/или
неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3)
вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му
работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД),
като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен
начин липсата на вина на делинквента.
След съвкупен анализ на събраните по делото гласни, писмени доказателства и
заключение на вещо лице съдът приема, че ищцата е претърпяла вреди вследствие на
стъпване в дълбока дупка на тротоарната настилка, образувана от разрушен и липсващ
асфалт, намираща се на десния тротоар на ул..... с посока на движение към центъра на
автобусна спирка .... Установено е по делото, че произшествието е станало в населено място
– гр. София. Според чл. 30, ал. 5 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на подземните
съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези,
осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на
урбанизираните територии се организират от съответната община. Обезопасяването на
тротоара, намиращ се на ул..... с посока на движение към центъра на автобусна спирка ... в
гр. София е задължение на Столична община, а настъпилите вреди в резултат на
бездействието на общината да отстрани повредата на съоръжението ангажира отговорността
по чл. 49 ЗЗД.
3
Следователно по силата на цитираните законови разпоредби на Столична община е
вменено задължение да стопанисва и поддържа тротоарите и техните настилки в рамките на
гр. София. Администрацията изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица,
на които е възложила изпълнението на посочените задължения, като на основание чл. 49 ЗЗД
и по аргумент от ППВС № 4/1975 г. носи обективна гаранционно - обезпечителна
отговорност при действията/бездействията на лицата, натоварени с извършването на
възложената работа по поддръжката на тротоарната настилка в рамките на гр. София.
Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника за съпричиняване. От
свидетелските показания се установи, че дупката не е била сигнализирана или оградена.
Съдът намира, че не са налице доказателства за проявено от ищцата невнимание, вследствие
на което да се е стигнало до инцидента, а напротив при нормално и обичайно движение
ищцата се е спънала и паднала в дупката на тротоарната настилка, образувана от разрушен и
липсващ асфалт.
Въз основа на събраните по делото доказателства – медицински документи, СМЕ и
показанията на свидетеля, съдът приема за доказано и настъпването на твърдените в
исковата молба неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от ищцата болки и
страдания, обективно обусловени от настъпилите увреждания, които ищцата е търпяла по
време на тяхното настъпване и след това по време на възстановителния процес. След
инцидента на ищцата била поставена имобилизационна шина за 1 месец. Възстановителният
период е продължил общо 40 дни, като ищцата изпитвала затруднения в битовата дейност,
породени от временното обездвижване на дясната водеща ръка за около 20 дни.
Като съобразява на основание чл. 52 ЗЗД горепосочените обстоятелства, свързани с
характера на уврежданията, степента на нараняванията, продължителността на лечебния
период, интензитета на претърпените болки, страдания и негативни изживявания съдът
намира, че справедливото обезщетение би било в размер на 7000 лева, което е съответно на
претърпените от ищцата неимуществени вреди, поради което предявеният иск следва да
бъде уважен до този размер.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищцата е сторила
следните разноски: 578 лева – държавна такса и 350 лева – депозит за експертиза, от които
следва да бъдат присъдени 382,11 лева съразмерно с уважената част от предявения иск. За
оказана безплатна правна помощ на ищцата на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА следва да се
присъдят 800 лева съразмерно с уважената част от предявения иск. Ответникът претендира
юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя в
размер на 50 лева, от което съобразно отхвърлената част от иска следва да се присъдят 29,41
лева. Определени по компенсация разноски се дължат на ищцата в размер на 352,70 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ст......, да заплати на Т. Г. Е., ЕГН **********, на основание чл. 49, вр. чл.
4
45 ЗЗД сумата от 7000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания следствие от непозволено увреждане, настъпило на 10.07.2024 г. в
гр. София, при движение по десния тротоар на ул..... с посока на движение към центъра на
автобусна спирка „..........огато ищцата стъпила в дълбока дупка на тротоарната настилка,
образувана от разрушен и липсващ асфалт, вследствие на което паднала и получила травма
на гривнената става на дясната ръка, ведно със законната лихва от 10.07.2024 г. до
изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска над 7000 лева до пълния претендиран
размер от 17000 лева.
ОСЪЖДА Ст......, да заплати на Т. Г. Е., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 352,70 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Ст......, да заплати на адв. М. Д. Д., САК, личен № **********, на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5