МОТИВИ към
НОХД №2183/2019 г.:
Обвинението
е против подсъдимия К.И.Т. *** за престъпление по чл.129, ал.2 от НК.
Подсъдимият се обвинява за затова, че на 22.02.2018 г. в
с.Церово, обл.Пазарджик е причинил на И.К. Г.комплексна
средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата със сътресение на
мозъка, протекло с пълна загуба на съзнание до степен на комоционна кома,
представляваща разстройство на здравето, временно опасно за живота и
пертрохантерно счупване на лявата бедрена кост, представляващо трайно
затрудняване на движенията на ляв долен крайник.
Подсъдимият
не се признава за виновен по предявеното му обвинение. Дава обяснения за фактическата
обстановка.
Районният съд обсъди
събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено
следното:
На 22.02.2018 г. преди
обяд пострадалият И.Г. отишъл до центъра на с.Церово, за да си купи кафе. Там
се намирало заведение, пред което били разположени няколко маси. Пред
заведението се намирал и подсъдимият К.Т.. Подсъдимият Т. се приближил до И.Г..
Г.бил прав с чаша кафе в едната си ръка. Подсъдимият Т. започнал да крещи към Г.:
„Ти защо ми уби кучето?“. Г.си мълчал и не отвръщал на виковете. Тогава
подсъдимият Т. посегнал с дясната си ръка и нанесъл силен удар в лицето на Г..
От удара Г.паднал на асфалта. При падането Г.ударил главата и лявото си бедро
си в асфалта. След падането Г.останал да лежи неподвижно на асфалта, в
продължение на около 15 минути. Очите му били затворени. Той не говорел и не
реагирал. Подсъдимият Т. се качил в колата си и си тръгнал от центъра на
селото.
Около Г.се струпали
хора. Свидетелят Н.П. започнал да свестява Г.като го полял с вода. Г.отворил
очи.. Намесил се и свидетелят В.И., който по време на инцидента се намирал в
заведението. Той чул, че хората крещят: „Утрепа го, утрепа го“ и излезнал пред
заведението. Свидетелят И. видял, че Г.лежи като труп на асфалта и разбрал от
присъстващите, че подсъдимият Т. е ударил Г.. Свидетелите И. и В.Б.вдигнали Г.от
асфалта и го сложили да седне на един стол пред заведението. Към Г.се приближил
свидетелят Н.В. и попитал какво е станало. Г.казал на свид.
В., че подсъдимият Т. го е ударил. В този момент пред заведението пристигнали
свидетелите Г.Х. и Д.В.. Те пътували с бус и спрели да си купят кафе. Двамата
видели, че Г.седи на стола. Г.им казал, че много го боли крака и таза. Тогава
свидетелите Х. и В. решили да откарат Г.до дома му. Свидетелите Х. и В. му
помогнали да се изправи като Г.охкал от болка. Двамата го пренесли до буса,
защото той не може да стъпи и го сложили на предната седалка до шофьора. Г.казал,
че го боли крака. Той казал на свидетеля В., че подсъдимият Т. го е ударил. Спас
Р. уведомил свидетеля А.Р., братончед на Г., че
спрямо последния е нанесен побой и същият вероятно е със счупен крак. Свидетелеят А.Р. пристигнал в с.Церово. И.Г. му разказал,
че на 22.02.2018 г. е отишъл до ресторанта в центъра на с.Церово, за да пие
кафе и тогава подсъдимият Т. се приближил към него, попитал го защо му е убил
кучето и го ударил. Г.обяснил на своя братовчед, че е паднал на пътя и загубил
съзнание. Г.изпитвал силни болки в левия крак и таза. На 25.02.2018 г. свидетгелят А.Р. ***, тъй като имал служебни ангажименти.
По телефона му се обадил И.Т., баща на подсъдимия К.Т.. И.Т. казал на
свидетелят Р., че подсъдимият К.Т. е ударил И.Г..
На 26.02.2018 г.
свидетелят А.Р. отново се върнал в с.Церово и откарал И.Г. в МБАЛ Пазарджик.
При направено рентгеново изследване се установило счупване на лявата бедрена
кост. Затова още същия ден била извършена оперативна интервенция като било
извършено открито наместване на фрактурата. На 04.03.2018 г. Г.бил изписан.
На 04.01.2019 г. Г.получил
мозъчен кръвоизлив /инсулт/ и на 05.01.2019 г. постъпил на лечение в МБАЛ
Пазарджик. Въпреки проведеното лечение на 26.01.2019 г. той починал.
По делото е изготвена
съдебномедицинска експеретиза, от заключението на която е видно, че на И.Г. са
били причинени две средни телесни повреди по смисъла на чл.129 ал.2 от НК, а
именно контузия на главата със сътресение на мозъка, протекло с пълна загуба на
съзнание до степен на комоционна кома, представляваща разстройство на здравето,
временно опасно за живота и пертрохантерно счупване на лявата бедрена кост,
представляващо трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник. Според
вещото лице няма причинно-следствена връзка между причинените травматични
увреждания и настъпилата смърт.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите С.К., Ж.К., Н.П., А.Р., Н.В.,
Б.К., , Д.В., В.И., С.Б., Х.В., дадени в хода на
съдебното следствие, показанията на свидетеля Н.П., Н.В., Б. К., Г.Х., В. И., депозирани
на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281, ал.5 във връзка с
ал.1, т.1 и 5 от НПК, както и на основание чл.281, ал.4, във връзка с ал.1, т.2
от НПК, проведената по реда на чл.143 от НПК очна ставка между свидетеля Н.П. и
подсъдимия К.Т., заключението на медицинската експертиза, както и писмените и
веществените доказателства приложени по делото.
Относно обстоятелствата за вида, мястото и времето на
нанасяне на удара на пострадалия Г.и причинената му в
резултат на това
телесна поведа от страна на подсъдимия се събраха множество еднопосочни доказателства, възпроизведени чрез устни доказателствени средства – показанията на свидетелите Н.П., А.Р., Н.В., Д.В..
Основното пряко доказателство относно главния
факт от предмета на обвинението за нанасяне от подсъдимия на удар в лицето на
пострадалия се показанията на свидетеля П..
Същият, както в показанията си на досъдебното
производство /прочетени по реда на чл.281, ал.4 във връзка с ал.1, т.2 от НПК/,
така и в хода на съдебното следствие дава убедителни и непротиворечиви показания, като очевидец на инцидента относно неочаквания удар нанасен от подсъдимия в главата, в областта на лицето на пострадалия Г., в резултат на който последният
паднал на земята и останал там, загубвайки съзнание за известно
време.
При преценката за достоверността на тези показанията, съдът прецени тяхната убедителност, последователност,
непротиворечивост и обективност относно обстоятелствата по протичане на инцидента,
включващи първоначалните действия на подсъдимия, койнто крещял на пострадалия,
без последният да му отвърща, през последвалия удар по лицето на Г., падането
на същия на земята и последвалата намеса на присъстващите на мястото по
светяването му. Съдът прецени и обстоятелствата, които свидетелят нескрива
/което говори за липса на подготовка или преиначаване на фактите/, че не видял
къде в коя точночаст на главата на Г.е попаднал удара, както и по какъв начин е
нанесен от подсъдимия / с юмрук или шамар/.
Тези свои показания свидетелят П. категорично поддържа
при проведената между него и подсъдимия очна ставка, макар да стана ясно както
от него, така и от подсъдимия, че двамата са в приятелски отношетния.
Останалите доказателства, макар и косвени, пресъздаващи въприетото от самия
пострадал са достатъчно контретни и убедителни, за да обосноват обвинителната
теза.
На свидетелите В. и В., пристигнали на място след инцидента, пострадалият,
чиито лични възприятия не могат да бъдат установени, тъй като същият е починал
преди образуване на съдебното производство, е казал че го е ударил именно подсъдимия Т..
Свидетелят И. също е възприел това обстоятество, от присъстващите, въпреки
че него е разбрал лично от пострадалия.
На следващо място свидетелят Р. също е разбрал за удара нанесен от
подсъдимия на Г., докато последният просто е стоял с ръце в джобовете, не само
от казаното му от пострадалия, но и от бащата на самия подсъдим при разговор по
телефона след инцидента.
Тези еднопосочни, взаимноподкрепящи се доказателства, дискредитират напълно
обясненията на подсъдимия, че не е удрял пострадалия, само го бил потупал по
рамото и при тръгването към автомобила си, се е обърнал и видял пострадалия на
земята.
Тези обяснения, освен че са крайно нелогични, с олед последвалите
увреждания на пострадалия в следстие на падането на земята, което говори за
силата и интензитета на упраженото въздействие въхру него, невъзможно само с
леко потъпване по рамото, но същите остават едиствени и изолирани от останалия
доказателствен материал, като израз на защитната му позиция.
Показанията на свидетеля П., относно
начина на получаване на телесните увреждания, оценени от експерта, като комплексна средна
телесна повреда се потвърждават от показанията на свидетелите Р., И., В..
Състоянието на загуба на съзнание от страна на Г., в резултат на
получения удар свидетелят П. възпроизвежда, в показанията, дадени на
досъдебното производство, с думите „И.остана на земята в неподвижно положение
около 15 мин. Не говореше, беше в безсъзнание, беше неадекватен. Очите мисля, че бяха затворени.“.
Част от тези обстоятелства, същият заяви и в хода на съдебното
следствие, твърдейки че пострадалият лежал на земята около 10 мин, не говорел
нищо и бил неадекватен.
Относно това изключително важно обстоятелство за загуба на съзнание от
страна на пострадалия Г., в следствие от нанесения му от подсъдимия единичен
удар, показанията на свидетеля П. се потвърждават от показанията на свидетеля И.,
дадени на досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281, ал.5 във
връзка с ал.1, т.1 от НПК и косвено от показанията на свидетеля Риджасков, на
който пострадалият съобщил, че е изпаднал в безсъзнание след удара нанасен му
от подсъдимия.
В показанията си свидетелят И. сочи, че излязъл пред ресторанта, в
който пиел кафе провокиран от викове: „Утрепа го, утрепа го.“. При излизането
видял Г.да лежи на асфалта като „труп“. Г.бил изпаднал в безсъзнание. Той
заедно със свидетеля П. и В.Б.се опитали да го свестят, като Б.му извадил
езика, който Г.бил си глътнал.
Що се отнася до нараняването на крака на Г., освен от показанията на
свидетелите Р. и В., същото се установява и от представената мединска документация,
както и заключението на медицинската експертиза.
Обстоятелството за нанесен удар в лицето на пострадалия Г., довел до
падането му на земята, установени от показанията на свидетеля очевидец П. се
потвърждават и от заключението на приетата по делото медицинска експертиза.
Видно от заключението, вследствие нанесения удар, на пострадалия И.Г. са
били причинени контузия на
главата със сътресение на мозъка,
протекло с пълна загуба на съзнание
до степен на комоционна кома,
представляваща разстройство
на здравето, временно опасно за живота и пертрохантерно
счупване на лявата бедрена кост, представляващо трайно затрудняване на движенията на
ляв долен крайник.
Според експертното становище гореописаните травматични увреждания са
причинени по механизма на действие на твърд, тъп предмет чрез удар с или върху
такъв и добре отговарят да са получени при падане върху терена към момента на
инкриминираната дата. Заключението сочи, че травматични увреждания не могат да
се обяснят само с падане върху терена.
Вещото лице разяснява, че този вид счупване било в горния край, където
костта е най-близо до бедрото. В този случай било възможно пострадалият да може
да се придвижва, въпреки че несъмненено е изпитвал болки.
Това до някъде обяснява показания та на свидетелката С.Б., която
твърди, че срещнала Г., който се придвижвал сам на 24.02.2018 г. /два дни след
инцидента/ в м.“Дъбравата“.
Въпреки това е малко вероятно нейнито показания да са достоверни, тъй
като в показанията си, дадени на досъдебното производство свидетелите Х. и В.
сочат, че Г.изпитвал силни болки в крака и таза и не можел да ходи, което
наложило свидетелите да го пренесат микробус, с който го закарали до дома му.
Относно вида на телесната повреда, представляваща разстройство на здравето, временно опасно за живота, експертът е посочил, че се е позовал на
свидетелските показания, тъй като няма изготвена медицинска документация за
това.
В съдебно заседание вещото лице посочи, че при загуба на съзнание над
една минута следва да се приеме, че се касае за причинено разстройство на
здравето, временно опасно за живота, по смисъла на чл.129 от НК. Експертът
обяснява, че това състояние се характеризира със загуба на връзка с околния
свят и ограничени функции на организма.
С оглед показанията на свидетеля П. за неадекватност, неконтактност,
липса на говорни реакции от страна на пострадалия Г.в продължение на около 15
мин. след удара нанесен му от подсъдимия, които според вещото лице са изразни
средства на загубата на съзнание, съдът кредитира заключението на медицинската
експертиза, че на пострадалия Г.е причинено разстройство на здравето, временно опасно за живота, което според юридическия критерий
представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.
Средна
телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК представлява и другата
получена травма от пострадалия Г., а именно пертрохантерно счупване на лявата
бедрена кост, представляващо трайно затрудняване на движенията на ляв
долен крайник.
Съдът счита, липсата на отразяване в медицинската документация на
оплаквания от пострадалия за загуба на съзнание не променят извода за
нанесеното му травматично увреждане, изразяващо се разстройство на здравето, временно
опасно за живота, в следствие на нанесения му
от подсъдимия удар с юмрук в областта на лицевата част на главата.
Фактът, както сочи и вещото лице в съдебно заседание, че липсва оформена
медицинска документация за назначено лечение за овладяване на подобно увреждане,
се дължи на отминалото време и възстановява не на пострадалия при прегледа на
26.02.2018 г., още пововече че този преглед в ортопедичнито отделение е бил
съсредоточен върху счупването на крайника на Г..
При така установените
фактически положения, при анализа на събраните доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, следвайки вътрешното си убеждение, съдът прие, че
подсъдимият К.И.Т. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците престъпния състав на чл.129, ал.2 във връзка с ал.1
от НК, като на 22.02.2018 г. в с.Церово,
обл.Пазарджик е причинил на И.К. Г.комплексна средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на
главата със сътресение на мозъка,
протекло с пълна загуба на съзнание
до степен на комоционна кома,
представляваща разстройство
на здравето, временно опасно за живота и пертрохантерно
счупване на лявата бедрена кост, представляващо трайно затрудняване на движенията на
ляв долен крайник.
Показанията на свидетеля В. не променят така направения
извод за съставореност на деянието. На първо място свидетелят не можа да
уточни, нито датата, нито месеца /сочи само януари-февруари 2018 г./ когато е
видял пострадалия пред „чешмичката“ в центъра на с.Церово, когато са разменили
единствено словесни реплики с подсъдимия, но не е имало скандал. Освен това
сочи, че този ден имало навалял сняг, докато никой от останалите свидетели не
съобщава подобен факт, а свидетелят Р. даде показания, че на датата на
инцидента не имало навалял сняг. Не на последно място свидетелят заяви, че
видяното от него се случило около обяд, докато според показания та на
свидетелите П. и В. инцидента се разиграл около 10 ч. сутринта на 22.02.2018 г.
Следователно, дори показанията на свидетеля В. да се приемат за достоверни,
липсва категоричност че тази среща на пострадалия и подсъдимия е била на
инкриминираната дата.
Според Наказателния кодекс
наказателна отговорност се носи за причинена средна телесна повреда, когато
деецът е действал умишлено или по непредпазливост. В едни от случаите на
умишлено причинените телесни повреди деецът е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал настъпването на същите, т.е. действал е с пряк умисъл. В други случаи обаче
наказателна отговорност се носи и ако деянието е извършено при евентуален
умисъл или когато деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е
предвиждал неговите общественоопасни последици, не е искал, но е допускал
настъпването на същите и въпреки това не се е въздържал, а извършил деянието.
Непредпазлива ще бъде вината на дееца тогава, когато не е предвиждал
настъпването в общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди или когато е предвиждал тези последици, не е мислил да ги предотврати.
За да определи формата на вината за
всеки един конкретен случай, съдът следва да вземе предвид и обсъди не само
субективното отношение на дейца, но всички налични обективни признаци на деянието.
От начина, мястото и силата на удара, съдът направи извода, че подсъдимият е
съзнавал общественоопасните последици на деянието. Предвиждал е
общественоопасни последици, а именно причиняване на телесна повреда, като се
има предвид обстановката и позицията на Г., с ръце в джобовете, т.е. без пълна
стабилност на тялото и възможност за адекватна реакция при удар. Следователно
подсъдимият е допускал, че може да
настъпи по-тежък резултат и въпреки наличието на тази представа е осъществил
противоправното нападение. Следователно, относно
тази телесна повреда подсъдимият е действал с евентуален умисъл.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи
на подсъдимия К.Т., съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно
целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.
Съдът отчете обществената опасност на телесната повреда, която е
висока. Престъплението е систематизирано в Глава втора на НК “Престъпления
против личността”, раздел ІІ “Телесни повреди” и засяга ценно б., от което
зависи обществената значимост на индивида – телесната неприкосновеност на личността. Съдът прецени и обществената
опасност на конкретното деяние, като висока, като се имат предвид продължителните
и значителни вредни последици за пострадалия, свързани с физическа и психологическа
травма, преживяна от случилото се.
При определяне обществената опасност на подсъдимия съдът взе предвид
характеристичните данни за същия, които са неутрални, с оглед противоположните
характеристични данни в представените две характеристики. Следва да се отчете
обремененото съдебно минало на подсъдимия, към дата на извършване на деянието
същият не е ребалитиран, начина и мотивите за извършване на деянието, вида и
тежестта на причинените на пострадалия наранявания.
Относно реабилитацията за наказанията наложени на подсъдимия е
приложима разпоредбата на чл.88а от НК.
Тъй като престъплението, за което е наложено наказание лишаване от
свобода на Т. по НОХД №2229/2011 г., с присъда влязла в сила на 28.03.2012 г.
по описа на Пазарджишкия районен съд е извършено в срока на изтърпяване на
наказанието пробация, наложено по НОХД №1294/2009 г. по описа на Пазарджишкия
районен съд, със споразумение влязло в сила на 07.09.2009 г., реабалитация би
могла да настъпи на основание чл.88а, ал.4 във връзка с ал.3 във връзка с ал.1
от НК. В този случай изпитателният срок за който е отложено изпълнението на
наказанието от десет месеца лишаване от свобода по НОХД №2229/2011 г. по описа на
Пазарджишкия районен съд е
изтекъл 28.03.2015 г., като е започнал да тече пет годишния срок за
реабилитация съгласно чл.82, ал.1, т.4 от НК, който изтича на 28.03.2020 г.
Междувременно подсъдимият Т. е извършил друго деяние, за което с присъда по
НОХД №240/2017 г. по описа на Районен съд Пазарджик, влязла в сила на 05.10.2017
г. му е наложено наказание пробация, което е изтърпяно на 25.10.2018 г.
Следователно пълна реабилитация може да настъпи на основание чл.88, ал.4 от НК
на 25.10.2020 г.
При така отчетениете обстоятелства съдът
счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и
генералната превенции, следва да се наложи наказание на подсъдимия К.И.Т. от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
С оглед данните за личността на подсъдимия, както и обремененто съдебно
минало не са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК за отлагане на
изпълнението на наказаниято.
Същото следва да се изтърпи ефективно пр ОБЩ режим на осонваное чл.57,
ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
Във връзка осъдителната присъда и с оглед разпоредбите на
чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият К.Т. бе осъден да заплати направените по делото
разноски в размер на 208 лева, от които 168 лева, платими в полза на ОД на МВР
Пазарджик и 50 лева, платими по сметка на Районен съд Пазарджик.
Подбудите за извършване на деянието се коренят в
незачитането на неприкосновеност на личността и желание за уреждане на спорни
въпроси извън установения правов ред в
страната.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: