Определение по дело №1298/2022 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 70
Дата: 19 януари 2023 г.
Съдия: Яни Георгиев Гайдурлиев
Дело: 20222100201298
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 25 октомври 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 70
гр. Бургас, 19.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова
в присъствието на прокурора Румяна Ив. Славова
като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Частно наказателно дело №
20222100201298 по описа за 2022 година
На основание чл. 440 от НПК, Окръжен съд – гр. Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения М. М. К., ЕГН:
********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
останалата част от наказанието лишаване от свобода за срок от двадесет
години, наложено по ЧНД № 53/2014 г. по описа на Окръжен съд – гр. Сливен
като общо наказание по НОХД № 1956/2011 г., НОХД № 1879/2011 г., НОХД
№ 432/2021 г., трите по описа на Районен съд – гр. Сливен, и по НОХД №
150/2013 г. по описа на Окръжен съд – гр. Сливен, като към дата 19.01.2023 г.
фактически изтърпяната част е 11 (единадесет) години и 10 (десет) месеца, а
остатъкът за изтърпяване е 8 (осем) години и 2 (два) месеца.
Определението може да бъде обжалвано от осъдения и от началника
на Затвора – Бургас, и протестирано от прокурора в 7-дневен срок от днес
пред Апелативен съд – гр. Бургас по реда на глава двадесет и втора от НПК.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
1

Съдържание на мотивите


Мотиви на определение № 70/19.01.2023 г. по ЧНД №1298/2022г.
по описа на Окръжен съд – гр. Бургас.
Производството по делото е по реда на чл. 437 и сл. от НПК, вр. чл.
70 от НК и е образувано по молба от осъдения М. М. К., ЕГН: ********** за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от
наказанието лишаване от свобода за срок от двадесет години, наложено по
ЧНД № 53/2014 г. по описа на Окръжен съд – гр. Сливен.
В съдебно заседание представителят на началника на Затвора –
Бургас изразява становище за неоснователност на молбата на осъдения К.,
тъй като счита, че не е налице първата материална предпоставка, визирана в
чл. 70, ал. 1, т. 2 от НК, а именно да е изтърпял 2/3 от наложеното му
наказание, тъй като извършеното от него престъпление е при условията на
опасен рецидив. Наред с това излага и съображения за липса на доказателства
за поправянето на осъдения.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас дава
заключение за неоснователност на молбата на осъдения за условно
предсрочно освобождаване и пледира същата да бъде оставена без уважение.
В подкрепа на заявената позиция изтъква, че осъденият К. изтърпява
наказание за престъпления, които са извършени в условията на опасен
рецидив, за които нормата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от НК предвижда като първи
формален критерий, изтърпяване на 2/3 от наложеното наказание. Акцентира,
че от приложената справка от затвора е видно, че към днешна дата тази
предпоставка отсъства, поради което счита, че е безпредметно да се обсъжда
втората изискуема предпоставка по чл. 70, ал. 1 от НК.
Назначеният служебен защитник на осъдения К., адв. Ирина
Балджиева от АК – гр. Бургас, застъпва становище, че в случая са налице
законовите предпоставки по чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК за прилагане на института
на условното предсрочно освобождаване, като излага съображения в
подкрепа на тезата си, и пледира за уважаване на молбата за предсрочно
освобождаване на подзащитния й.
Осъденият М. М. К., в лична защита, също моли за уважаване на
молбата му за условно предсрочно освобождаване. Изразява недоволство от
работата на затворническата администрация, като сочи, че не му се определят
психолог и инспектор „Социални дейности и възпитателна работа“, които да
се занимават с него, а също и, че не му се осигурява работа, въпреки неговото
желание да работи.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и като прецени
поотделно и съвкупно събраните по делото доказателства, прие следното:
Лишеният от свобода М. М. К. е роден на *** г. в с. ***, община ** и
е с регистриран постоянен адрес в гр. **, ул. „**“ № *. Той е ** гражданин, с
** образование, ***, и е с ЕГН: **********.
1
Видно от справките за съдимост, приложени в затворническото
досие на К., същият е многократно осъждан.
С определение от 28.02.2014 г. по ЧНД № 53/2014 г. по описа на
Окръжен съд – гр. Сливен, постановено в производство по реда на чл. 306, ал.
1, т. 1 от НПК, е определено общо наказание на основание чл. 25, вр. чл. 23 от
НК измежду наложените на М. М. К. наказания по НОХД № 1956/2011 г. на
РС – гр. Сливен (лишаване от свобода за срок от шест месеца за
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК), НОХД №
1879/2011 г. на РС – гр. Сливен (лишаване от свобода за срок от една година и
шест месеца за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК), НОХД № 432/2012 г. на РС – гр. Сливен / в диспозитива
на определение № 70/19.01.2023 г. е допусната техническа грешка, като вместо № 432/2012
г. е посочено погрешно № 432/2021 г./ - (лишаване от свобода за срок от две години
за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от НК) и
по НОХД № 150/2013 г. на ОС – гр. Сливен (лишаване от свобода за срок от
двадесет години за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 12, предл. 1, вр. чл. 115
от НК), като е наложено най-тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за
срок от двадесет години, и е определен първоначален строг режим за
изтърпяване на наложеното общо наказание. На основание чл. 25, ал. 2 от НК
от така определеното общо наказание е приспадната изтърпяната част от
наказанията лишаване от свобода по която и да е от присъдите, включени в
съвкупността, а на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато и времето,
през което К. е бил с мярка за неотклонение задържане под стража или
домашен арест, по която и да е от присъдите, включени в съвкупността.
Определението е влязло в сила от 17.03.2014 г.
За начало на изтърпяване на така наложеното общо наказание
двадесет години лишаване от свобода е приета датата 22.07.2011 г., когато
осъденият К. е бил предварително задържан по наказателното производство
по НОХД № 150/2013 г. по описа на Окръжен съд – гр. Сливен.
Престъпленията, предмет на осъжданията по горепосочените четири
НОХ дела, за които на М. К. е наложено общо най – тежко наказание от
двадесет години лишаване от свобода по ЧНД № 53/2014 г. по описа на
Окръжен съд – гр. Сливен, са извършени от него при условията на опасен
рецидив. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от НК, за да се постанови
условно предсрочно освобождаване е необходимо осъденият да е изтърпял от
наложеното наказание фактически не по-малко от две трети в случаите на
опасен рецидив.
Към датата на разглеждане на делото от настоящия съд - 19.01.2023
г., осъденият К. е изтърпял фактически 11 (единадесет) години 5 (пет) месеца
и 27 (двадесет и седем) дни, и от работа 4 (четири) месеца и 3 (три) дни или
всичко 11 (единадесет) години и 10 (десет) месеца, с остатък за изтърпяване
от 8 (осем) години и 2 (два) месеца. Следователно, установява се, че в случая
не е налице първата материално-правна предпоставка, визирана в чл. 70, ал. 1,
т. 2 от НК, а именно осъденият да е изтърпял не по-малко от две трети от
2
наложеното му наказание. Само на това основание молбата на осъдения К. за
условно предсрочно освобождаване се явява неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
От друга страна, дори и формално да беше налице първата
предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 2 от НК, второто установено от закона
условие за допускане на УПО е наличието на доказателства за поправяне на
осъдения.
При постъпването си в затвора в гр. Бургас, осъденият К. е търпял
наложеното му общо най – тежко наказание двадесет години лишаване от
свобода при строг режим, съобразно постановеното с определение от
28.02.2014 г. по ЧНД № 53/2014 г. по описа на Окръжен съд – гр. Сливен. Със
заповед на началника на Затвора - Бургас с peг. № 88/23.05.2019 г. режимът е
бил променен от строг на общ. Считано от 23.01.2020 г. осъденият е бил
разпределен в Затворническо общежитие „Дебелт“, където пребивава и към
настоящия момент.
В корпуса на затвора осъденият К. е бил трудово ангажиран като
клисар в параклиса на затвора, полагал труд в бр. Полоса и в бр. Пластмаси. В
условията на Затворническо общежитие „Дебелт“ не е бил трудово
ангажиран.
По време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода на
осъдения К. са налагани няколко дисциплинарни наказания, последното от
които е със заповед № 173/07.07.2021 г. Поощряван е с награди.
Първоначалната оценка на риска от рецидив е била установена във
високи стойности - 86 точки, с изразени проблемни зони: отношение към
правонарушението, начин на живот и обкръжение, управление на финансите,
злоупотреба с алкохол, взаимоотношения и умения за мислене. През
годините оценката на риска от рецидив е била редуцирана до 70 точки
(средни стойности). При последно изготвената оценка на риска от рецидив на
лишения от свобода К. е било отчетено завишаване на стойностите - 76 точки
(среден риск), като проблемните зони с необходимост от корекционно
въздействие са били отново отношение към правонарушението,
взаимоотношения, злоупотреба с алкохол, начин на живот и обкръжение и
умения за мислене.
С оглед на така установените фактически положения, настоящият
съдебен състав счита, че за осъдения М. К. не е налице и втората
предпоставка по смисъла на чл. 70, ал. 1 от НК - осъденото лице със своето
поведение и отношение към труда да е дало доказателства за своето
поправяне. Съдът намира, че от данните по делото не може да се направи
извод за настъпили трайни, съзнателни и цялостни положителни промени в
поведението на осъдения К., които да сочат, че същият се е превъзпитал и
поправил.
В разпоредбата на чл. 439а (ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от
07.02.2017 г.) от НПК са регламентирани обстоятелствата, които сочат за
3
положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието и
които следва да се отчитат като доказателства за поправяне на осъдения –
доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се
установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон,
както и всички други източници на информация за поведението на осъдения
по време на изтърпяване на наказанието.
Анализирайки всички обстоятелства, характеризиращи поведението
на осъдения и резултатите от пенитенциарното въздействие спрямо него по
време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от двадесет
години, наложено по ЧНД № 53/2014 г. по описа на Окръжен съд – гр.
Сливен, настоящият съд приема, че набелязаните като план на присъдата
цели, свързани с изграждане на трайни нагласи за законосъобразен начин на
живот, все още не могат да се приемат за постигнати.
Съдът отчита като неблагоприятна за осъдения характеристика, че
въпреки сравнително големия престой в местата за лишаване от свобода, при
него са констатирани все още средни нива за риск от рецидив, като не се
наблюдава съществена положителна промяна в стойностите. Посочените
оценки на риска от рецидив и вреди не могат да бъдат отчетени като трайна
положителна промяна в поведението на осъдения, тъй като съществуват все
още множество проблемни зони, по които корекционната работа би следвало
да продължи в посока заложени цели и задачи в индивидуалния план. Следва
да се отбележи и това, че за престоя си от над 11 (единадесет) години в
затвора осъденият е изтърпял от работа едва 4 (четири) месеца и 3 (три) дни.
В обобщение на изложените съображения, настоящият съдебен
състав приема, че за осъдения К. не са налице двете кумулативно предвидени
предпоставки по смисъла на чл. 70, ал. 1 от НК за допускане на условно
предсрочно освобождаване. В тази връзка молбата на осъдения за УПО
следва да се остави без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 440 от НПК, съдът постанови
определението си.

Съдия при Окръжен съд - Бургас: _______________________
4