Р Е Ш Е Н И Е
№ 319
гр.Нови пазар, 16.10.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Нови пазар
в публичното си заседание на
двадесет и шести септември две хиляди и
осемнадесета година, в следният състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГАЛИНА
НИКОЛОВА
СЕКРЕТАР : Бойка Ангелова
като разгледа докладваното от съдия Николова, гр.д. №
506 по описа на НПРС за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е
искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД с ЕИК *********,
гр. София, представлявано от Р.Г.А. и Т.Я.К., съдържаща обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 415, ал.1 от ГПК за установяване
съществуването на вземанията по издадена заповед по ч.гр.д. № 91/18г. на НПРС срещу
ответника, както следва: 1/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр.
с чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД за сумата от 470,11 лв. главница; 2/ иск
по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 240, ал.2 от ЗЗД за сумата
от 52,16лв. договорна лихва за периода 13.12.2016г.-11.06.2017 г.; 3/ иск по чл.415
от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 92 от ЗЗД за неустойка в размер на
344,70лв.; 4/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1
от ЗЗД за сумата от 31,13лв. мораторна лихва върху непогасената главница за
периода от 12.06.2017 до 30.11.2017 г. и 5/ иск по чл. 415 от ГПК във вр.
чл.124 от ГПК във вр. с чл. 10а от ЗПК за сумата от 9,00лв. разходи и такси за
извънсъдебно събиране, ведно със законната лихва върху главницата от подаване
на заявлението до изплащане на сумата, за установяване на съществуването на
вземането предявено чрез заявление за издаване на заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 91/2018 г. на НпРС.
Ищецът сочи, че по силата на договор за
цесия, сключен между „Изи Асет мениджмънд“ АД и АКПЗ ООД от 30.01.2017 г. и
приложение към него от 01.11.2017 г. е прехвърлено изцяло в полза на АКПЗ ООД
вземането спрямо ответницата.
В исковата молба е посочено, че по силата на договор
за паричен заем № 2679457/11.11.2016 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънд“
АД, като заемодател и ответницата като заемател, при спазване на изискванията
на Закона за потребителския кредит на ответницата е предоставен паричен заем от
500лв. С парите по този заем е рефинансиран друг предишен кредит на ответницата
по договор № 2619613, който е погасен чрез прихващане на задължението на
Заемателя, а ответницата има задължението да изплаща новия кредит. Съгласно
договора задължението за неговото изплащане е на 7 месечни погасителни вноски,
всяка от по 81,26лв., включваща главница и договорна лихва.
Ищецът сочи, че ответницата е платила само сумата от
140лв. и оставащата част от задължението й е в размер на 470.11лв.
Ищецът сочи, че за ползването на
предоставената сума, ответницата дължи договорна лихва в размер посочен в
договора, която към момента е в размер на 52,16лв. за периода
13.12.2016г.-11.06.2017 г.
Ищецът сочи, че съгласно договора,
заемателят се е задължил в 3 –месечен срок да предостави на заемодателя едно от
посочените обезпечения, но ответницата не изпълнила и това, поради което същата
дължала неустойка в размер на 344,70лв.
Ищецът сочи още, че с договора за кредит и
на основание чл. 10 от ЗПК ответницата дължи и такси за извънсъдебното събиране
на вземането в размер на 9,00лв.
Последната погасителна вноска е била на
11.06.2017 г., когато е следвало да бъде изпълнен договора изцяло. Поради
неизпълнението от страна на ответницата, същата и съгласно договора дължи
мораторна лихва до датата на подаване на заявлението в размер на 31,13лв. за периода
от 12.06.2017 до 30.11.2017 г.
Предвид на горното ищецът моли съда да
постанови решение, с което да признае спрямо ответницата, че вземанията му
спрямо нея, за които е издадена Заповед за изпълнение съществуват.
С допълнителна молба от 16.05.2018 г. ищецът е
оттеглил исковете си по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86,
ал.1 от ЗЗД за сумата от 31,13лв. мораторна лихва върху непогасената главница
за периода от 12.06.2017 до 30.11.2017 г. и по чл. 415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 10а от ЗПК за сумата от 9,00лв. разходи и такси за
извънсъдебно събиране.
Ответницата се представлява от особен представител,
който сочи, че оспорва исковете по основание и по размер. Оспорва вземането за
неустойка, т.к счита че е прекомерно, съгл. чл. 92, ал.2 от ЗЗД. Оспорва
вземането за мораторна лихва, т.к вече се претендира договорна лихва и повторно
искане за лихва би довело до неоснователно обогатяване на кредитора.
Предвид на горното ответникът моли да се отхвърлят
претенциите за неустойка и мораторна лихва, като неоснователни.
Въз основа
на събраните по делото доказателства
съдът прие за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:
На 11.11.2016 г. ответникът
по делото е сключил с „Изи Асет
Мениджмънд“ АД договор
за паричен заем № 2679457. Съгласно
сключения договор „Изи Асет Мениджмънд“ АД е предоставил на ответника паричен
кредит в размер на 500,00лв. Погасяването на кредита, съгласно договореното
между страните се извършва на 7 бр. месечни погасителни вноски по 81,26лв. В
договора е посочен лихвен процент по заема в размер на 40,00%, както и крайната
сума за връщане в размер на 568,82лв. Годишният процент на разходите по заема е
посочен в размер на 48%. Посочени са и датите на плащане на всяка от месечните
вноски по задължението. Крайната дата за погасяване на задължението по заема е
11.06.2017 г.
По делото към договора за паричен заем е приложено и
копие от предложенитео на „Изи Асет Мениджмънд“ АД до ответника за сключване на
договор за заем, което е от същата дата – 11.11.2016 г.
Приложен е и рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 30.01.2017 г., с който „Изи Асет Мениджмънд“ АД като
цедент и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, като цесионер, се
прехвърлят непогасените на датата на падежа вземания на цедента от неговите
клиенти. С договора за цесия, цедентът е
упълномощил цесионера, съгл. чл. 4.4 да уведоми длъжниците за извършената
цесия, съгл. чл. 99, ал.3 от ЗЗД.
Неразделна част от
сключения договор за цесия е Приложение № 1, в което са индивидуализирани
клиентите, чиито задължения са прехвърлени, съгл. §2 от договора.
В приложеното извлечение от Приложение № 1, макар и с
много дребен шрифт се установява, че е прехвърлено и задължението на Я.Р.Я. по
договор от 11.11.2016
г. с отпусната главница от 500,00лв.,остатък към 01.11.2017 г. - 470,11лв.,
остатък договорна лихва - 52,16лв., остатък неустойка/разходи за забава -
353,70лв., остатък лихва за забава към 01.11.2017 г.- 31,13лв. и общо дължимо към датата на продажбата - 907,10лв. Извлечението
е подписано и подпечатано от цедента и цесионера.
По делото е приложено уведомление до ответницата,
изходящо от ищеца по делото, с което я уведомяват за извършената цесия и
даденото от цедента пълномощно. Същото не е връчвано на ответника по делото,
както преди завеждане на заповедното производтсво, така и преди исковото. То не
е връчвано и след изпращане на съдебните книжа по делото за връчване, т.к
ответникът е бил призован чрез залепване на уведомление и му е назначен особен
представител.
Въз основа на така описаните факти, съдът прави
следните правни изводи:
Между страните няма спор относно
получаването на паричния заем от ответницата, както и относно извършения
договор за цесия, с който е прехвърлено и задължението й нея към „Изи Асет Мениджмънд“ АД в полза на „Агенция за контрол
на просрочени задължения” ООД.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
Съгласно постоянна практика на ВКС (Тълкувателно решение
№ 142-7/11.11.1954 г. на ОСГК на ВС и постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 156 от 30.11.2015 г. на
ВКС по т. д. № 2639/2014 г., II т. о., ТК и Решение № 137/02.06.2015
Г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, ГК, III г. о.), за да произведе цесията
действие спрямо длъжника на основание чл.
99, ал. 3 и ал.
4 ЗЗД предишният кредитор (цедентът) трябва да съобщи на длъжника за
прехвърлянето на вземането. Правно релевантно за действието на цесията е
съобщението до длъжника, извършено от предишния кредитор (цедента), но не и
съобщението, извършено от новия кредитор (цесионера). Практиката допуска по
силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД
предишният кредитор (цедентът) да упълномощи новия кредитор (цесионера) да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, като това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.
99, ал. 3 и ал.
4 ЗЗД (Решение №
123/24.06.2009 Г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о.; Решение
№ 96 от 17.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3049/2017 г., IV г. о., ГК Решение № 114 от
7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК).
Такова упълномощаване във връзка с договора за цесия по чл. 4.4
да уведоми длъжниците за извършената цесия, съгл. чл. 99, ал.3 от ЗЗД, а копие от
самото пълномощно е приложено към исковата молба.
С извършената от цедента „Изи
Асет Мениджмънт-АД цесия в полза на ищеца по делото„Агенция за контрол
на просрочени задължения” ООД, по силата на §2 от договора за цесия и съгл.
приложеното към него пълномощно, вземането на „Изи
Асет Мениджмънт-АД е преминало в полза на ищеца по делото като
съвкупност, но то е породило своето действие спрямо длъжника от момента на
неговото уведомяване съгл. чл. 99, ал. 4 от ЗЗД от момента на съобщаването му
за цесията.
Съобщаването за направената цесия на длъжника до
настоящия момент не е извършено, т.к както в заповедното производство, така и в
исковото същия е призоваван и уведомяван по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, чрез
залепване на уведомление.
Следователно към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД – 08.12.2017 г. за него не е било налице изискуемо вземане, поради ненадлежно и своевременно уведомяване на длъжника за цесията. Съгласно ТР 4/2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, т. 4.г, изр. 3-4, когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника, както и че за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на неговия частен правоприемник е необходимо последният да притежава същото качество.
Връчването на съдебните книжа, ведно с приложеното към тях уведомление за цесията,по реда на чл 47, ал.5 от ГПК в хода на исковото производство, също не представлява уведомяване на длъжника, доколкото той се намира в чужбина, съгласно писмото на Кмета на с. М., л. 34 от делото, а назначаването на особен представител, който да го представлява по делото има за цел осигуряване на защита на интересите на ответника в исковото производство, съгл. чл. 47, ал.6 от ГПК, но не води до надлежно уведомяване на самия длъжник. Действията на процесуалният му представител в хода на образуваното исково производство, не представляват редовно уведомяване на цедента до длъжника за извършената цесия.
Въз основа на горното, съдът приема, че ищецът по
делото не е бил носител на вземането и не е имал изискуемо спрямо ответника
вземане, основано на договора за цесия от 01.11.2017 г.
Поради горното, съдът намира, че искът на
ищеца иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124
от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД за сумата от 470,11 лв.
главница е неоснователен, а вземането за тази сума, присъдено по Заповед №
64/17.01.2018 г. по ч.гр.д. № 91/18г. на НПРС, не съществува.
Неоснователни са и исковете за оставащите
присъдени вземания, а именно по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 240, ал.2 от ЗЗД за сумата от 52,16лв.
договорна лихва за периода 13.12.2016г.-11.06.2017 г. и по чл.415 от ГПК във
вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 92 от ЗЗД за неустойка в размер на 344,70лв,
които също следва да се отхвърлят.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно разноските в исковото производство.
С оглед изхода на процеса,
на основание чл.
78, ал.1 от ГПК поради отхвърлянето на исковете изцяло не следва да се
присъждат в полза на ищеца направените от него разноски. За предявените искове
в общ размер от 866,97лв. ищецът е направил действителни разноски от 425лв., от
които 125,00лв. за държавна такса и 300лв. за възнаграждение за особен
представител. Ищецът претендира и разноски за юрисконсулт в размер на 50лв. на
основание чл. 13, т.2 от НЗПП и за
подготовка на документи за завеждане на дело - от 15 до 50 лв 300лв. на основание чл. 25, ал.1 от НЗПП. Общо се претендират 775лв. разноски.
Претенциите на ищеца за
разноски са неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло.
Ответникът не е направил
разноски и не претендира такива по делото.
Относно разноските в заповедното производство.
Съгласно задължителната
съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС следва да се отхвърли претенцията на ищеца за присъждане на
разноските по заповедното производство, които са в общ размер на 75лв. (25лв.
за ДТ и 50лв. възнаграждение за юрисконсулт). Претенцията за тези разноски също
следва да се отхвърли изцяло.
Относно
отхвърлените и непредявените вземания на ищеца, за които е издадена заповед за
изпълнение.
Относно
отхвърлените искове.
Поради отхвърляне на предявените по настоящето дело искове, съгласно чл. 416 от ГПК, Заповед № 64/17.01.2018 г. по ч.гр.д. № 91/18г. на НПРС влиза в сила след датата на влизане в сила на решението по настоящето дело. Съгласно задължителните указания на т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване, поради отхвърляне на иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК. От това следва, че по заповедното производство не следва да се издава изпълнителен лист за отхвърления иск.
Относно
непредявените (оттеглените) искове.
Относно оттеглените искове по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 31,13лв. мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 12.06.2017 до 30.11.2017 г. и по чл. 415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 10а от ЗПК за сумата от 9,00лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране. Поради непредявяване на искове за тези две суми, които са присъдени със Заповед № 64/17.01.2018 г. по ч.гр.д. № 91/18г. на НПРС, издадената заповед относно тях следва да се обезсили частично след ВЗС на решението по делото.
На основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК
във вр. с чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД, предявен от „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление в град София, бул. “Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин,
прадставлявано от Р.Г.А. и Т.Я.К.,
против Я. Р.Я. с ЕГН ********** ***, за
установяване на вземане в размер на за сумата от 470,11 лв.(четиристотоин и
седемдесет лева и единадесет стотинки) главница, съгласно договор за цесия от
01.11.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънд“ АД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕАД
и договор за паричен заем № 2679457/11.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е издадена Заповед № 64/17.01.2018 г. по ч.гр.д.
№ 91/18г. на НПРС.
ОТХВЪРЛЯ
иска чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК
във вр. с чл. 240, ал.2 от ЗЗД, предявен от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление в град
София, бул. “Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин, представлявано от Р.Г.А. и Т.Я.К., против Я.Р.Я. с ЕГН ********** ***,
за установяване на вземане в размер на 52,16лв. (петдесет и два лева и
шестнадасете стотинки) договорна лихва за периода 13.12.2016г.-11.06.2017 г., съгласно
договор за цесия от 01.11.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънд“ АД и „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕАД и договор за паричен заем № 2679457/11.11.2016 г., за което вземане е издадена Заповед № 64/17.01.2018
г. по ч.гр.д. № 91/18г. на НПРС.
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 92 от ЗЗД, предявен от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление в град
София, бул. “Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин, прадставлявано от Р.Г.А. и Т.Я.К., против Я.Р.Я. с ЕГН ********** ***,
за установяване на вземане за сумата от 344,70лв. (триста четиридесет и четири
лева и седемдесет стотинки) неустойка, съгласно договор за цесия от 01.11.2017
г. между „Изи Асет Мениджмънд“ АД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕАД
и договор за паричен заем № 2679457/11.11.2016 г., за което вземане е издадена Заповед № 64/17.01.2018
г. по ч.гр.д. № 91/18г. на НПРС.
ОТХВЪРЛЯ искането по чл.
78, ал.1 от ГПК на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕАД, с ЕИК:*********,
за заплащане от Я.Р.Я. с ЕГН **********
***, на направените и дължими по делото
разноски в размер на 775лв.(седемстотин седемдесет и пет лева).
ОТХВЪРЛЯ искането по чл.
78, ал.1 от ГПК, вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, на Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕАД, с ЕИК:*********, за заплащане от Я.Р.Я. с ЕГН **********
***, на направените по заповедното производство
разноски в размер на
75лв.(седемдесет и пет лева), по Заповед № 64/17.01.2018 г. по ч.гр.д. №
91/18г. на НПРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл. 7,
ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след
влизането му в сила, да се приложи и докладва по ч.гр.д. № 91/18г. на НПРС за обезсилване на Заповед
№ 64/17.01.2018 г. относно вземанията сумата от 31,13лв. мораторна лихва върху
непогасената главница за периода от 12.06.2017 до 30.11.2017 г. и за сумата от
9,00лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране
На основание чл. 416 от ГПК, относно отхвърлените искове, Заповед № 64/17.01.2018 г. по ч.гр.д. № 91/18г. на НПРС, влиза в сила след датата на влизане в сила на решението по настоящето дело. На основание т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, издадената заповед за изпълнение не подлежи на обезсилване и не следва да се издава изпълнителен лист.
Районен
съдия: ………………………
Галина
Николова