Р Е
Ш Е Н
И Е №476
гр.
Русе, 20.11.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание
на 26 октомври две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател: АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при
секретаря ТОДОРКА НЕДЕВА, като разгледа докладваното от съдията ЧЕРКЕЗОВА
В. гр. дело № 611 описа за
2018г., за се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК.
М.А.М.
е обжалвала Решение № 1328/30.07.2018г. на Русенския районен съд по гр. д. № 2017/2018г.
в частта, с която е отхвърлен искът й за обезщетение за имуществени вреди над
253,58 лева, в частта, с която искът за
неимуществени вреди е отхвърлен изцяло, както и относно разноските.
Излага
оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебното решение и моли то да
се отмени в атакуваните части и предявените искове се уважат изцяло. Претендира разноски за въззивната инстанция.
Постъпили
са отговори на в.жалба със становище, че жалбата е неоснователна - от ответника
Агенция „ Пътна инфраструктура „ и от третото лице – помагач „ Пътинжинеринг „ АД.
Окръжният
съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима, разгледана по същество е частично основателна.
С
обжалваното решение първоинстанционният съд осъдил Агенция „Пътна инфраструктура“
да заплати на жалбоподателя в настоящото производство и ищца
в първоинстанционното – М.М., сумата от 253,58 лева –
обезщетение за имуществени вреди по л.а. „М. ***“ с ДК
№ РР ***ВК, настъпили в
резултат на преминаване през неравност на пътното платно по второкласен път
II-23 Русе – Кубрат, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта – 02.02.2018г. до
окончателното й изплащане, като отхвърлил предявения иск, с правно основание
чл.49 от ЗЗД, за горницата над 253,58 лева до пълния претендиран размер от
1190,49 лева – обезщетение за имуществени вреди, както и изцяло в частта за
обезщетението за неимуществените вреди в размер на 1500 лева.
От
фактическа страна по делото се установява, че на 02.02.2018г.,
около 19,30 часа ищцата управлявала собствения си л.а. „М. ***“ с ДК № РР ***ВК
по второкласен път II-23 Русе – Кубрат, част от републиканската пътна мрежа. На
около 100 м преди разклона за с.Тетово преминала през необозначена и
необезопасена неравност на пътното платно – дупка, при което усетила силен удар
в предната дясна част на автомобила, и той загубил устойчивостта си. След спирането
на автомобила ищцата констатирала, че е спукана предна дясна гума и пукната
предна дясна джанта, които щети били отразени и в протокола за ПТП, съставен от
пристигналите на място полицейски служители. При извършения на 03.02.2018 г.
допълнителен оглед в автосервиз били установени и други щети. За отстраняване
на повредите бил извършен ремонт по ходовата част на автомобила - носач,
главина с лагерите, амортисьор, биалетка,
предни десни гума и джанта. За извършения ремонт на 12.03.2018г. ищцата
заплатила сумата от 1190,40 лева.
От
заключението на изготвената и приета по делото експертиза, след извършен от
вещото лице оглед на автомобила, се установява, че биалетката
и главината с лагерите не са били подменяни, а джантата и амортисьора
са били заменени не с нови, а с употребявани такива. Претърпените имуществени
вреди, като пазарна стойност на действително подменените части и вложените
труд, материали и консумативи, са в размер на 507,15 лева.
При
тези факти, районният съд не уважил претенцията за имуществени вреди изцяло,
съобразно заключението, а приел, каквото възражение е направено от ответника,
че е налице съпричиняване от 50 % от страна на водача на процесното МПС.
Съображенията му били, че тъй като разрешената скорост на движение за процесния
пътен участък е до 90 км/ч, при липсата на данни за движещи се в двете посоки МПС,
водачът е следвало да използва дългите светлини през тъмната част на
денонощието, и съобразно определената от в.л. опасна зона за спиране от около
93 м, е имал възможност да заобиколи или обходи дупката, като по този начин
предотврати настъпването на инцидента.
Въззивната
инстанция не споделя тези съображения за наличие на съпричиняване на вредите от
страна на ищцата. При липсата на категорични данни за скоростта на движение на
процесното МПС, на същата като водач на
л.а. не може да се вмени нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП / наложеното й
административно наказание с НП № 18-1085-000361/23.02.2018 г., за такова
административно нарушения, при това без данни да е влязло в сила, не обвързва
съда /. Поради което и не може да се приеме, че е налице причинна връзка между поведение
на водача на МПС, с настъпилия вредоносен резултат. Констатираното лошо състояние
на пътната настилка, наличието на дупка и преминаването на процесния автомобил
през нея, не са следствие от поведението на водача, още повече, през тъмната
част на денонощието, когато видимостта е обективно ограничена.
С оглед на което въззивната инстанция счита,
че като основателен и доказан следва да се уважи до размер на 507,15 лева / според експертното заключение / искът по чл.
49 от ЗЗД за имуществените вреди против Агенция „Пътна инфраструктура“, ЮЛ
съгласно чл.21, ал.2 от ЗП, явяващо се пасивно материално легитимирано да
отговаря по деликтния иск, чиято отговорност възниква
в резултат на бездействието на натоварените от него лица по отношение на
изпълнението на задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или от характера на работата. Над тази сума искът за обезщетение за
имуществени вреди се явява недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Претенцията
за неимуществени вреди, изразяващи се в преживян силен стрес, последващ страх на ищцата да кормува
сама нощем и като цяло преживени негативни емоции, правилно е оставена без
уважение, като обосновано районният съд е приел, че не подлежат на обезщетение
всяка уплаха или негативно изживяване, по отношение на които не е доказан по
–голям интензитет от обичайния за ситуацията.
В първата инстанция
ищецът е направил общо деловодни разноски в размер на 607,62 лева, а пред
въззивната – 53,81 лева /-за д.т. /. Въпреки искането за присъждане на
адвокатски хонорар съобразно Наредба №1/2004г., при липсата на доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение за втората инстанция, такива разноски не се
дължат.
За първата
инстанция на ответника се дължат общо деловодни разноски в размер на 450 лева,
а пред въззивната – 150 лева / за юрисконсултско
възнаграждение /, като юрисконсултското
възнаграждение е редуцирано съобразно минималния размер по НЗПП и за двете
инстанции.
Съразмерно
с отхвърлените части на исковете и на основание чл.78 ал.3 от ГПК, след
служебна компенсация между насрещните вземания за разноски в полза на ответника
следва да бъде присъдена сумата от 362,22
лева.
Мотивиран
така, Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 1328/30.07.2018г. на Русенския районен съд по гр. д. № 2017/2018г. В
ЧАСТТА, С КОЯТО е отхвърлен искът на М.А.М., ЕГН **********, с пост.адрес ***, да
бъде осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление в гр.София, бул.“Македония“ № 3, представлявана от
председателя на управителния съвет С.Г., да й заплати сумата над 253,58 лева до
пълния претендиран размер от 1190,49 лева – обезщетение за имуществени вреди, както
и в частта за разноските, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Агенция „Пътна
инфраструктура“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление в
гр.София, бул.“Македония“ № 3, представлявана от председателя на управителния
съвет С.Г., ДА ЗАПЛАТИ на М.А.М., ЕГН **********, сумата от още 253,57 лева - обезщетение
за имуществени вреди по л.а. „М. ***“ с ДК № РР ***ВК, настъпили в резултат на
преминаване през неравност на пътното платно по второкласен път II-23 Русе –
Кубрат, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта
– 02.02.2018 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска над горницата от 507,15
лева до пълния претендиран размер от 1190,49 лева.
ПОТВЪРЖДАВА
Решението в частта, с която е отхвърлен изцяло предявеният от М.А.М., ЕГН **********,
против Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ *********, иск с правно
основание чл.49 от ЗЗД за обезщетението
за неимуществените вреди вследствие на ПТП на 02.02.2018г.,
в размер на 1500 лева.
ОСЪЖДА
М.А.М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на
Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ *********, сумата от 362,22 лева –
деловодни разноски по компенсация.
В
останалата част като необжалвано решението е влязло в сила.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: