№ 246
гр. Бургас, 23.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Галина Т. Канакиева
Петя Ив. Петрова Дакова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
в присъствието на прокурора К. Г. К.
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно частно
наказателно дело № 20222000600246 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.436, ал.2 от НПК. Образувано е по
жалба на адвокат З. К. от АК-Бургас – процесуален представител на М. Г. Б.,
против определение № 929 от 27.09.2022г., постановено по реда на чл.436,
ал.1 от НПК по ЧНД №780/2022г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което
е оставена без уважение молбата на осъденото лице М. Г. Б. за постановяване
на съдебна реабилитация по чл.87 от НК по отношение на следните
осъждания: със споразумение от 10.10.2007г. по НОХД № 1575/2007г. на
Районен съд – Сливен; със споразумение № 374/07.09.2011г. по НОХД №
632/2011г. на Окръжен съд – Бургас; със споразумение от 10.11.2015г. по
НОХД № 1406/2015г. на Районен съд – Сливен и със споразумение от
23.03.2016г. по НОХД № 154/2016г. на Окръжен съд – Сливен.
С жалбата се оспорва атакуваното определение като неправилно и
незаконосъобразно. Жалбоподателят подчертава, че осъденото лице е
изтърпяло всички наложени му наказания, след което не е извършвал
престъпления, нито други противообществени прояви. Посочва се, че Б.
никога не е бил привличан като обвиняем по ДП № 431ЗМ-779/2016г. по
описа на Първо РУ на МВР – гр.Бургас, поради което не е доказан приносът
му към въпросното престъпление и съответно е несъстоятелен извода на съда,
че осъденият не е имал добро поведение до настоящия момент. Изтъква, че са
налице достатъчно доказателства, че Б. се е установил трайно и работи в
Кралство Великобритания. Моли за отмяна на атакуваното определение и за
постановяване на ново, с което да бъде допусната реабилитация по чл.87 от
НК.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура –
Бургас намира жалбата за неоснователна. Сочи, че след влизане в сила на
1
последното му осъждане, Б. е извършил ново престъпление, за което е
привлечен като обвиняем по ДП № 455/2020г. на Първо РУ – гр. Бургас.
Намира, че това обстоятелство свидетелства, че осъденият не е имал добро
поведение по смисъла на чл.87, ал.1, т.1 от НК, поради което липсва една от
кумулативните предпоставки за съдебна реабилитация. Счита, че ОС-Бургас
правилно е оставил молбата за реабилитация на осъдения без уважение.
Предлага атакуваното определение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Осъденото лице М. Б., нередовно призован, не се явява в съдебно
заседание. Поради наличие на предпоставките по чл.269, ал.3, т.4, б.„а“ от
НПК, съдът прие, че отсъствието му няма да попречи за изясняване на
фактическата обстановка, поради което няма пречка за разглеждане на
делото.
За Б. се явява изрично упълномощеният му процесуален представител –
адв. К., който поддържа подадената жалба и наведените в нея възражения
против определението на Бургаския окръжен съд и моли за нейното
уважаване. Излага доводи, че приложеният по делото проект на
постановление за привличане на обвиняем, одобрен от Прокуратурата не
отговаря на законовите изисквания, поради което осъденият в действителност
не е привлечен като обвиняем по ДП № 455/2020г. на Първо РУ – гр. Бургас.
Изтъква, че след като повече от две години след започване на разследването
Б. не е бил привлечен като обвиняем, той е заминал за Великобритания,
където се е установил, работи и учи. Сочи, че няма данни след последното му
осъждане Б. да е извършил друго престъпление нито на територията на
РБългария, нито в Кралство Великобритания. Предвид изложените
аргументи, защитникът счита, че са налице предпоставките за съдебна
реабилитация по чл.87 от НК и моли съда да постанови съдебния си акт в
този смисъл.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с материалите по
делото, с изложените в жалбата съображения, изслуша доводите на защитата
и становището на прокурора намира, че жалбата е процесуално допустима, а
разгледана по същество е основателна.
След запознаване с всички приложени по делото доказателства,
настоящият съдебен състав приема за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от приложената по делото справка за съдимост, молителят е
осъждан четири пъти, както следва:
1. С определение за одобряване на споразумение от 10.10.2007 г. по
НОХД № 1575/2007 г. по описа на РС - Сливен, Б. е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал.
1 вр. чл. 55, ал.1, т. 2, б. „б“ от НК за деяние извършено на 03.05.2007 г. и на
11.05.2007 г., за което му е наложено наказание „пробация“ със следните
пробационни мерки; задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6
2
месеца и задължителни срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца.
Споразумението е влязло в сила на 10.10.2007г.
2. С определение № 374 от 07.09.2011 г. за одобряване на споразумение,
постановено по НОХД № 632/2011 г. по описа на ОС – Бургас, Б. е осъден за
деяние, извършено на 04.04.2010г., съставляващо престъпление по чл. 353,
ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 20, ал. 2, чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и във вр. чл. 54
от НК, поради което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
две години, като на основание чл. 66, ал. от НК наказанието е отложено за
срок от четири години. Споразумението е влязло в сила на 07.09.2011 г.
3. С определение от 10.11.2015 г. за одобряване на споразумение по
НОХД № 1406/2015 г. на РС-Сливен, Б. е осъден за деяние, извършено на
01.10.2014 г., представляващо престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, предл.
2, т. 11, предл. първо вр. чл. 54 от НК, за което му е наложено наказание
глоба в полза на държавата в размер на 500 лв. Споразумението е влязло в
сила на 10.11.2015 г.
4. С определение от 23.03.2016 г. на ОС-Сливен, постановено по НОХД
№ 154/2016 г., Б. е осъден за извършено на 21.07.2015 г. престъпление по чл.
354а, ал. 1, изр. първо, предл. 1 и 4 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за което му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година. На
основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение наказанието от 2
години лишаване от свобода по НОХД № 632/2011 г. по описа на ОС-Бургас.
Споразумението е влязло в сила на 07.04.2016 г.
От писмо на ОП-Сливен, депозирано в ОС-Сливен на 06.06.2022г., се
установява, че М. Б. е изтърпял наложените му наказания лишаване от
свобода съответно по НОХД № 632/2011г. на ОС-Бургас в периода от
27.01.2016г. до 09.12.2017г. и по НОХД № 154/2016г. на ОС-Сливен в
периода от 09.12.2017г. до 28.10.2018г.
Видно от удостоверение изх.№ 200202200065076/30.03.2022г. на ТД на
НАП Бургас, офис Сливен се установява, че М. Б. няма неизплатени
задължения към държавата. По делото е приложено разпореждане за
прекратяване на производство по принудително изпълнение съгласно чл.225
от ДОПК с изх. № С220020-035-0032984/10.03.2022г., издадено от старши
публичен изпълнител към ТД на НАП Бургас, офис Сливен. От последното е
видно, че всички задължения на Б. за такси, разноски и лихви по НОХД №
632/2011г. на ОС-Бургас и НОХД № 1406/2015г. на РС-Сливен, по които е
осъден, както и наказанието глоба от 500 лева, наложено по НОХД №
1406/2015г. на РС-Сливен, са погасени по давност, поради което е прекратено
производството по принудителното събиране на тези суми по изп.дело №
20080002017/2008г. С постановление от 20.04.2022г. е прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство по изп.дело №
20168370400315 по описа на ЧСИ Павел Г. с рег.№ 837 за събирането на
задълженията на Б. по НОХД № 154/2016г. на ОС-Сливен.
3
От представеното копие от Постановление за спиране на досъдебно
производство от 02.08.2022 г. от прокурор при РП-Бургас се установява, че на
производство в РП-Бургас е ДП № 431 ЗМ-799/2016 г. по описа на Първо РУ
на МВР – Бургас. Досъдебното производство е образувано с постановление на
РП-Бургас от 29.07.2016 г. срещу виновните лица, които на 19.04.2016 г.
около 19:20 ч. в гр. Бургас, в Приемно отделение на Затвора, умишлено
причинили средна телесна повреда на л.св. К.Н.С. от гр. Сливен –
престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. В хода на проведеното
разследване е съставено постановление за привличане към наказателна
отговорност спрямо М. Г. Б. ЕГН ********** от гр. Сливен, ул. „Баба Тонка“
№ 18, за това, че на 19.04.2016 г. около 19:20 ч. в гр. Бургас, в санитарното
помещение на Приемно отделение в Затвора – Бургас, при условията на
опасен рецидив, в съучастие като извършител с Д. Г. Б. ЕГН **********, чрез
нанасяне на удари с твърд предмет в областта на лицето на К.Н.С. от гр.
Сливен, причинил на същия средна телесна повреда, изразяваща се в трайно
затруднение на дъвченето в следствие на получена в резултат на ударите
фрактура на мускулния израстък на дясна долна челюст – престъпление по чл.
131а, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
След съставянето, постановлението за привличане е докладвано на
наблюдаващ прокурор на 13.03.2019г. С постановление от 03.07.2019 г.
досъдебното производство е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 1, вр. чл.
25, т. 2 от НПК, предвид обстоятелството, че М. Г. Б. е напуснал територията
на Република България на 15.02.2019 г. през ГКПП Аерогара София и няма
регистрирано влизане в страната. М. Б. е бил обявен за издирване с телеграма
№ 17237/18.06.2019 г. на ГДНП-София.
Пред първоинстанционният съд са представени документи,
удостоверяващи трудовата ангажираност на осъдения Б. и доброто му
поведение:
С договор с Рууфуудс ООД (ROOFOODS LTD) с търговско
наименование Деливъруу (Deliveroo) с адрес Лондон, Кралство
Великобритания от 21.12.2020г. се установява, че Б. е ангажиран с
извършването на услуги за доставка към посоченото дружество.
Представена е и характеристика на М. Б., изготвена на 29.04.2022г. от
Деливъруу (Deliveroo). В същата е посочено, че Б. е доставчик, ангажиран
като независим изпълнител от 26.01.2021г.
Характеристика за трудовите качества на Б. е предоставена и от Юбър
Ийтс (Uber Eats). В нея е посочено, че осъденият е независим партньор на
дружеството за доставка в Обединеното кралство от 20.07.2021г. Той се
справя добре с работата, като е доставил 98,8% от разпределените доставки и
е поддържал 96% степен на удовлетвореност.
Обстоятелството, че осъденият получава законни доходи в Кралство
Великобритания, както и доброто му поведение, се подкрепят с представянето
на данъчни декларации за 2020 година (данъчна година от 6 април 2019г. до 5
4
април 2020г.), 2021 година (данъчна година от 6 април 2020г. до 5 април
2021г.) и 2022 година (данъчна година от 6 април 2021г. до 5 април 2022г.).
Същите са подадени пред Агенция приходи и митници на Нейно Величество
и установяват дейността, от която са получени доходите – доставка и
таксиметрови услуги и какъв е техният размер.
Данни за доброто поведение на Б. се съдържат в удостоверение №
001024430911 от 14.07.2021г. и удостоверение № 001099501411 от
23.11.2022г., издадени от Служба за разкриване и забрана в Обединеното
кралство, които свидетелстват, че за периода му на пребиваване там, той не е
наказван с полицейски протоколи за присъди, порицания и предупреждения.
Реабилитацията по действащото българско законодателство е два вида -
реабилитация по право, която не е необходимо да се прогласява с изричен
съдебен акт /чл.86 и чл. 88а от НК/ и съдебна реабилитация, т.е. прогласена от
съда /чл.87 от НК/. По силата на чл.85 от НК, вън от изрично предвиденото
изключение, реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще
последиците, които законите свързват със самото осъждане. Затова този
институт представлява израз на нова положителна обществена оценка за
дееца.
За да бъде допусната реабилитация по съдебен ред е необходимо да са
изпълнени всички кумулативно дадени предпоставки, предвидени в чл.87,
ал.1 от НК: 1. В течение на три години от изтичане на срока на наложеното с
присъдата или намалено с работа или помилване наказание не е извършил
друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко
наказание; 2. имал е добро поведение; 3. при умишлено престъпление е
възстановил причинените вреди или има уважителни причини да не ги
възстанови; 4. Когато наред с наказанието лишаване от свобода е наложено
кумулативно наказание лишаване от права, то следва и неговият срок да е
изтекъл, съответно при наложена глоба – тя да е изплатена.
В конкретния случай безспорно е налице първата предпоставка – Б. е
изтърпял наложеното му наказание лишаване от свобода на 28.10.2018г. и от
тогава до настоящия момент, видно от справката за съдимост и от
Удостоверение изх.№ 191/2022г. от 08.02.2022г. на Окръжна прокуратура –
Сливен, той не е бил осъждан с влязла в сила присъда.
Спорен е въпросът дали е налице втората предпоставка. Фактите по
делото са следните: последното осъждане на Б. е влязло в сила на 23.03.2016г.
Междувременно на 27.01.2016г. той е започнал да търпи наказанието
лишаване от свобода по НОХД № 632/2011г. по описа на ОС-Бургас, като по
време на изтърпяване на наказанието, на 19.04.2016г. е извършил деяние,
квалифицирано от органите на ДП по чл.131а вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр.
чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ вр. чл.20, ал.2 от НК, за което е образувано ДП
799/2016г. по описа на Първо РУ ОД МВР-Бургас, неприключено и към
настоящия момент. Б. е изтърпял наложеното му наказание лишаване от
свобода на 28.10.2018г. и на 15.02.2019г. напуснал територията на РБългария.
5
На 13.03.2019г. е направен опит от Прокуратурата за привличането му като
обвиняем, но осъденото лице не е било открито за извършване на това
процесуално действие. За посоченото деяние не му е повдигано обвинение по
надлежния ред, съответно няма влязла в сила присъда. Първоинстанционният
съд е приел, че това деяние, извършено след влизане в сила на последното
споразумение на Б., но преди да е изтърпял наказанието лишаване от свобода,
свидетелства, че същият не е имал добро поведение.
Настоящият съд, придържайки се към буквата на закона намира, че
моментът, от който започва да тече изискуемият тригодишен срок, в който
лицето следва да има добро поведение и да не извършва други престъпления,
е от датата следваща деня, в който е изтърпяно наложеното с присъдата или
намалено с работа или помилване наказание. Относно крайният момент на
този срок е налице обилна съдебна практика, която указва, че доброто
поведение и липсата на противоправни прояви следва да е перманентно
поведение на осъдения до постановяване на определението за реабилитация.
Девиантното поведение на осъдения, независимо от степента му на тежест,
извършено преди или по време на изтърпяване на наказанието за деяние, за
което осъденият иска да бъде реабилитиран, не следва да има влияние върху
преценката на съда за наличието на предпоставките за реабилитация. В
конкретния случай, противоправното поведение на Б. е извършено близо
месец след влизане в сила на споразумението по последното му осъждане и е
в самото начало на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Предвид изложеното същото е допуснато преди началото на срока по чл.87 от
НК и не следва да бъде отчитано като неспазване на изискването за добро
поведение.
Видно от Удостоверение изх.№ 191/2022г. от 08.02.2022г. на Окръжна
прокуратура – Сливен, удостоверение № 001024430911 от 14.07.2021г. и
удостоверение № 001099501411 от 23.11.2022г., издадени от Служба за
разкриване и забрана в Обединеното кралство, както и от доказателствата за
трудовата ангажираност на Б., липсват данни същият да е извършвал
нарушения на закона от датата, на която е изтърпял наложеното му наказание
лишаване от свобода 28.10.2018г. до настоящия момент. Осъденият се
придържа към легални източници на доходи, които са надлежно декларирани
пред властите в Обединеното кралство. Ето защо, настоящият съд приема, че
е налице и втората предпоставка за допускане на реабилитация, изразяваща се
в добро поведение на осъдения.
Не са установени вреди от извършените от Б. умишлени престъпления.
Вреди са настъпили единствено от деянието му по НОХД № 632/2011г. по
описа на ОС-Бургас, но същото е непредпазливо, поради което не попада в
обхвата на чл.87 от НК. Предвид изложеното е налице и третата предвидена в
закона предпоставка.
Със споразумението по НОХД № 1406/2015г. по описа на РС-Сливен,
по отношение на което се иска реабилитация на осъдения Б., е наложено
6
самостоятелно наказание глоба, което налага да бъде обсъдено наличието и на
последната предпоставка за допускане на реабилитация по реда на чл.87 от
НК. По делото не са представени доказателства за заплащане на глобата от
500 лева. Съгласно ТР №2 от 28.02.2018г. по тълк. дело № 2/2017г., ОСНК на
ВКС, т.4 когато наказанието глоба не е изпълнено, за да започне да тече
срокът за реабилитация, трябва възможността за изпълнение на глобата да е
погасена по давност. Приложимият давностен срок е две години, съгласно
чл.82, ал1, т.5 от НК и съответно три години по чл.82, ал.4 вр. ал.1, т.5 от НК.
Споразумението по делото е влязло в сила на 10.11.2015г., а на 11.11.2015г. е
издаден изпълнителен лист за събиране на глобата. Видно от разпореждане за
прекратяване на производство по принудително изпълнение съгласно чл.225
от ДОПК изх. № С220020-035-0032984 от 10.03.2022г., издадено от старши
публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас, офис Сливен, вземането на
публичния взискател е присъединено към образувано производство по ДОПК
с разпореждане С170020-105-0289911 от 15.11.2017г. Липсват данни за
предприети действия по изпълнението преди този момент. От изложеното
следва, че двегодишният давностен срок по чл.82, ал1, т.5 от НК е изтекъл на
11.11.2017г. – още преди вземането за глобата да бъде присъединено към
изпълнителното дело. В посоченото ТР категорично и ясно в т.2 и т.4 е даден
отговор на въпроса за момента, в който настъпва изпълнителска давност за
наложено наказание глоба, като е пояснено, че изпълнително производство
може да се образува само за изискуемо вземане – т.е. такова, което не е вече
погасено поради изтекла в сроковете на НК давност. От датата на изтичане на
давностния срок 11.11.2017г. съответно е започнал да тече и тригодишният
срок за реабилитация по чл.87, ал.1 от НК. Ето защо настоящият съдебен
състав намира, че са изпълнени всички необходими кумулативно дадени
предпоставки по чл.87, ал.1 от НК.
Предвид изложените аргументи, Бургаският апелативен съд приема
определението на ОС-Бургас за неправилно и незаконосъобразно, поради
което същото следва да бъде отменено и вместо него да се постанови съдебна
реабилитация за осъжданията на М. Г. Б. по НОХД № 1575/2007г. на Районен
съд – Сливен, НОХД № 632/2011г. на Окръжен съд – Бургас, НОХД №
1406/2015г. на Районен съд – Сливен и НОХД № 154/2016г. на Окръжен съд –
Сливен.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.436, ал.3 НПК,
Апелативен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение на ОС-Бургас по ЧНД №780/2022г. по описа на
същия съд, с което е оставена без уважение молбата на осъдения М. Г. Б. за
съдебна реабилитация, като вместо него постановява:
ДОПУСКА РЕАБИЛИТАЦИЯ на М. Г. Б., ЕГН ********** по
7
осъжданията му по НОХД № 1575/2007г. на Районен съд – Сливен, НОХД №
632/2011г. на Окръжен съд – Бургас, НОХД № 1406/2015г. на Районен съд –
Сливен и НОХД № 154/2016г. на Окръжен съд – Сливен.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8