РЕШЕНИЕ
№ 3399
гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110151426 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на..........срещу Р. П. С..
Ищецът твърди, че между него и ответницата Р. П. Сарийска е сключен договор
за потребителски кредит №..........от 25.01.2021 г. при следните параметри:
сума на кредита: 1 200 лв.;
срок на кредита: 18 месеца;
размер на вноската: 90, 35 лв.;
ГПР – 48, 66 %;
ГЛП – 41 %;
лихвен процент на ден: 0, 11 %;
общо задължение по кредита: 1 626, 37 лв.;
По пакета допълнителни услуги:
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 360 лв.;
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 720 лв.;
размер на вноска по закупени допълнителни услуги: 60 лв.;
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:
общо задължение: 2 706, 37 лв.;
общ размер на вноска: 150, 35 лв.;
дата на погасяване: 1-ви ден от месеца.
Твърди, че на 25.01.2021 г. е превел сумата от 1 200 лв. по сметка на
ответницата.
Твърди, че съгласно чл. 4 от Общите условия към договора длъжникът дължи на
дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит, което е предварително
определено в погасителния план. Страните по този ДПК се споразумяват договорното
възнаграждение, което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на
1
заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на
погасителния план. Предвид основанието, на което се търси неизплатеното вземане,
към датата на предсрочната изискуемост неизплатеното договорно възнаграждение от
страна на длъжника по делото е в размер на 264, 25 лв. Договорното възнаграждение се
претендира от падежа на първата неизплатена вноска – 01.07.2021 г. до дата на
предсрочна изискуемост – 03.06.2022 г.
Твърди, че по свое желание ответницата е закупила пакет допълнителни услуги
– „Фаст“, изразяваща се в приоритетно разглеждане на искането на длъжника за
отпускане на кредит, използвана от длъжника, и „Флекси“, изразяваща се в отлагане на
определен брой погасителни вноски, използвана от длъжника, намаляване на
определен брой погасителни вноски, използвана от длъжника, и смяна на падежната
дата на вноските, която не е използвана от длъжника.
Твърди, че ответницата е погасила три вноски изцяло, след което е
преустановила плащане на задълженията.
Твърди, че е обявил договора за предсрочно изискуем на 03.06.2022 г., с оглед
на което има вземания към ответницата, както следва: за сумата от 1 036, 46 лв.
главница, сумата от 264, 25 лв. договорна лихва за периода 01.07.2021 г. – 03.06.2022
г., сумата от 280 лв. възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, сумата от 560 лв.
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“.
Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 08.08.2022
г. по ч.гр.д. № 41114/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав, като за вземанията за сумата от 280
лв. възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, сумата от 560 лв. възнаграждение за
закупена услуга „Флекси“ съдът е отказал издаване на заповед за изпълнение. Срещу
заповедта за изпълнение длъжникът е депозирал възражение.
Моли съда да признае за установено по отношение на ответницата
съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение.
Моли съда да осъди ответницата да му заплати сумата от 280 лв.
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, сумата от 560 лв. възнаграждение за
закупена услуга „Флекси“, за които съдът е отказал издаването на заповед за
изпълнение в заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата
Р. П. С........
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа и правна
страна:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422
ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, и
осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД.
Със заявление от 29.07.2022 г. заявителят е отправил искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за: сумата от 1 036, 46 лв. главница, сумата от
264, 25 лв. договорна лихва за периода 01.07.2021 г. – 03.06.2022 г., сумата от 280 лв.
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, сумата от 560 лв. възнаграждение за
закупена услуга „Флекси“.
С разпореждане от 08.08.2022 г. съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410
ГПК за: сумата от 1 036, 46 лв. главница, ведно със законна лихва от датата на
заявлението до окончателното изплащане, и сумата от 264, 25 лв. договорна лихва за
2
периода 01.07.2021 г. – 03.06.2022 г., както и държавна такса в размер на 26,63 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 30,66 лева.
С разпореждане от 08.08.2022 г. съдът е отказал издаването на заповед за
изпълнение за: сумата от 280 лв. възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, сумата от
560 лв. възнаграждение за закупена услуга „Флекси“.
В срока по чл.414 ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта за
изпълнение.
В срока по чл.415 ГПК съдът е предявил установителни искове за установяване
съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, и осъдителни – за
вземанията, за които съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение.
Представен е договор за потребителски кредит „Стандарт“ №
40002866157/25.01.2021 г., сключен между ........ и Р. П. С., при следните параметри:
сума на кредита: 1 200 лв.;
срок на кредита: 18 месеца;
размер на вноската: 90, 35 лв.;
ГПР – 48, 66 %;
ГЛП – 41 %;
лихвен процент на ден: 0, 11 %;
общо задължение по кредита: 1 626, 37 лв.;
По пакета допълнителни услуги:
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 360 лв.;
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 720 лв.;
размер на вноска по закупени допълнителни услуги: 60 лв.;
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:
общо задължение: 2 706, 37 лв.;
общ размер на вноска: 150, 35 лв.;
дата на погасяване: 1-ви ден от месеца.
По делото са приложени общи условия към договора, погасителен план и
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити.
Видно от представения погасителен план, падежът на последната погасителна
вноска е 01.08.2022 г., с оглед на което към момента на приключване на устните
състезания пред настоящата инстанция, е настъпил крайният срок по кредита.
Уговорената сума в размер на 1 200 лв. е предоставена на заемополучателя,
видно от представеното извлечение от сметка на заемодателя.
Видно от представения договор за потребителски кредит и общите условия към
него, страните са уговорили предоставянето на пакет от допълнителни услуги от
кредитора Фаст приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит /т.
15. 1 от ОУ/ и пакет от допълнителни услуги- Флекси- право на промяна на
погасителния план при специфични условия/т. 15. 2 от ОУ/.
От страна на ответницата не се твърди и установява плащане на задълженията
по договора.
3
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 ЗПК, тъй като същият изпълва всички изисквания, заложени в
легалната дефиниция договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Страните по този договор са потребителят –
физическо лице и кредиторът – юридическо лице. Договорът е сключен в предвидената
в закона /чл. 10, ал. 1 ЗПК/ писмена форма, като съдържа всички необходими
реквизити.
Процесният договор за кредит попада в приложното поле на ЗПК, поради което
следва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл. 11, ал.
1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл. 22 ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и
чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Следователно част от изискванията на чл. 11, ал. 1 от закона, досежно съдържанието на
договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор.
Видно от представения договор за потребителски кредит „Профи Кредит
Стандарт“ № 40002866157, в същия е предвидено възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги в общ размер на 1 080 лв. при главница по кредита – 1 200 лв.
От съдържанието на Раздел 15 „Допълнителни услуги“ от представените Общи
условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към договор за потребителски кредит
/ОУ/ се установява, че уговорените допълнителни услуги имат следното съдържание:
чл. 15.1 – клиентът закупил допълнителна услуга „Фаст“ получава приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит преди клиентите, без
закупена допълнителна услуга „Фаст“. След одобрение отпуснатата сума се нарежда
към клиента по избрания от него начин на изплащане до 24 часа след получаване от
кредитора на подписаните от клиента договор за потребителски кредит и неговите
приложения. Според чл. 15.2 всеки клиент, пожелал и закупил услуга „Флекси“,
получава право да променя погасителния си план при изпълнение на специфични
изисквания, описани в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3. Следователно допълнителните
услуги се явяват в две насоки: услуги, свързани със сключването на договора за кредит
и отпускането на потребителския кредит, и услуги, свързани с неговото изпълнение.
Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Нормата на чл.10а, ал.2 ЗПК обаче установява забрана за кредитора да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита.
В тази връзка следва да се има предвид, че услугата „Фаст“ касае действия,
свързани с отпускането на кредита, начисляването на такса за които попада в
процесната забрана. Наред с посоченото, по този начин в тежест на икономически по-
слабата страна – потребителя е възложена такса, срещу която да получи приоритетно
разглеждане на заявлението си и предоставяне на сумата по кредита до 24 часа след
4
получаване на подписан договора за кредит, с което неминуемо се нарушава
равновесието в отношенията между страните по правоотношението, едната от които
всякога има интерес да получи средствата във възможно най-кратни срокове. За
пълнота следва да се посочи и че в договора за потребителски кредит не се съдържа
клауза, изясняваща характера на дължимата насрещна престация при заплащане на
„услугата“ - неясен остава въпросът в какво се изразява приоритетното разглеждане на
документи, какъв е редовният срок за разглеждането им и какъв – приоритетният, респ.
– какво преимущество в тази връзка получава кредитополучателят срещу заплащане на
таксата.
Що се отнася до услугата „Флекси“, с оглед обстоятелството, че Общите условия
към договора за кредит предвиждат в чл.15.2.1.2 и чл.15.2.2.3 необходимост от
сключване анекс към договора за кредит при ползване на всяка една от услугите, а не
възможност за кредитополучателя да се възползва директно от тях чрез едностранно
изявление, се налага заключението, че допълнителните услуги, свързани с отлагане на
вноски и тяхното намаляване, представляват по своя характер изменения на
кредитното правоотношение по съгласие на страните по реда на чл.20а, ал.2 ЗЗД, а не
допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Ето защо възнагражденията
попадат в хипотезата на императивната забрана на чл.10а, ал.2 ЗПК, доколкото са
уговорени за елемент от съдържанието на самото кредитно правоотношение, а не за
предоставяне на свързана с него допълнителна услуга.
Налага се извод, че при сключването на договора всъщност не се дава
възможност на длъжника да избегне плащането на възнаграждение за услуги „Фаст“ и
„Флекси“, доколкото същите са неразделна част от договора, от погасителния план и от
общите условия на дружеството. След като това е така, във всички случаи вземането за
възнаграждение за тези услуги ще възникне в сферата на кредитора.
Ако въобще става дума за предоставяне на каквито и да било допълнителни
услуги, то те следва да бъдат включени в годишния лихвен процент, тъй като
представляват сигурна печалба за кредитора. В случая това не е сторено, което води до
нарушаване императивното изискване на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК за посочване в договора
на лихвения процент по кредита, тъй като посоченият ГЛП от 41% не съответства на
реалния такъв.
Наред с посоченото, съдът намира, че е налице и нарушаване на императивното
изискване на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, според която договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими
на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит.
В представения договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
48,66%, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер
не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно –
5
разходите за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, които се включват в общите
разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Възнаграждението за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ отговаря на
поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не
отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в него липсва
действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не следва да се
възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се
приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният
процент на разходите е част е същественото съдържание на договора за потребителски
кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да
съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от
него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички
участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя
относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл.11, ал.1, т.10
ЗПК.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, е
уредена в нормата на чл.22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
Нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл.26, ал.4 ЗЗД
от императивни правила досежно максимално допустимия размер на договорната
лихва, нито да бъде прието, че частично недействителна е единствено клаузата за
уговорените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, представляващи по съществото
си договорна лихва, невключена в ГЛП и ГПР. Ако съдът изменя съдържанието на
неравноправните и нищожните клаузи, съдържащи се в потребителски договор, това
ще навреди на постигането на дългосрочната цел, предвидена в член 7 от Директива
93/13, тъй като продавачите и доставчиците биха останали изкушени да използват
посочените клаузи, ако знаят, че дори и последните да бъдат обявени за
недействителни, договорът все пак ще може да бъде допълнен в нужната степен от
националния съд, така че да се гарантират интересите на тези продавачи и доставчици /
в т.см. – решения от 14 юни 2012 г., Banco Espaсol de Crйdito, C: 618/10, EU: C: 2012:
349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kбsler и Kбslernй Rбbai, C: 26/13, EU: C: 2014: 282, т. 79
и от 26 март 2019 г., Abanca Corporaciуn Bancaria и Bankia, C: 70/17 и C: 179/17, EU: C:
2019: 250/.
На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят заплаща само чистата стойност на кредита – в
6
процесния случай в размер на сумата 1 036, 46 лева, като не дължи лихва или други
разходи по кредита.
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производството по
чл.422 ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено задължението
на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от
характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и
задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че
установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на
потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство, по
предявен иск с правно основание чл.55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно
обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен
договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от
страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и
въвеждането на разпоредбата на чл.23 ЗПК в специалния ЗПК. /в посочения смисъл –
решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV ГО/.
Ето защо, следва да бъде уважен единствено искът за главницата в
претендирания размер, а в останалата им част исковете следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 45, 65 лв. разноски за заповедното и сумата от 77, 68 лв.
разноски за исковото производство, съобразно уважената част от исковете.
Ответницата има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете,
но доколкото не претендира такива и не ангажира доказателства за извършването им,
разноски не следва да й се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ........, ЕИК ......... срещу Р.
П. ., ЕГН ********** искове, че Р. П. С., ЕГН ********** дължи на ........, ЕИК ......., на
основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9
ЗПК, сумата 1 036, 46 лв., представляваща главница по договор за потребителски
кредит „Стандарт“ № 40002866157/25.01.2021 г., ведно със законната лихва от датата
на заявлението по чл.410 ГП – 29.07.2022 г. до окончателното изплащане,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 08.08.2022 г.
по ч.гр.д. № 41114/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за признаване на установено, че Р. П. С., ЕГН **********
дължи на ......., ЕИК ......., на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.240, ал.2
ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, сумата 246, 25 лева, представляваща договорна лихва по договор за
потребителски кредит „Стандарт“ № 40002866157/25.01.2021 г. – като
7
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ......, ЕИК ....... срещу Р. П. С., ЕГН **********
искове за сумата 280 лв. възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, сумата от 560 лв.
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ по договор за потребителски кредит
„Стандарт“ № 4.......... г. – като НЕОСОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Р. П. Сарийска, ЕГН ********** да заплати на ........, ЕИК .........., на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 45, 65 лв. разноски за заповедното производство
и сумата 77, 68 лв. разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8