РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 23.08.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ
състав, в
публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди и седемнадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при
секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2681 по описа за 2017 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството се разглежда
по реда на чл. 238 ГПК.
Производството по делото е
образувано по повод на предявени от ****** ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление ***, чрез адв. Д.Ц. срещу
Д.Л.И. ЕГН **********,*** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на
положителни установителни искове с
правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът
дължи на ищеца обща сума в размер на 1798,89 лева, от които
1466,34 лева – главница, представляваща стойност за незаплатени фактури за доставени ВиК услуги, както и
332,55 лева, представляващи лихва за забава за периода от 31.07.2011 г. до
09.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до
окончателното погасяване на задължението, ведно със сторените във заповедното
производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало
заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че по
ч.г.д. ***г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е издадена заповед за
изпълнение срещу длъжника, който в предвидения от закона срок е депозирал
възражение по реда на чл.414 ГПК, по повод на което е депозиран и настоящия
иск. В обстоятелствената част на исковата молба се излага, че ищецът е
предоставял на ответника в качеството му на потребител по см. на чл.3 от
Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и
за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, водоснабдителни и
канализационни услуги на обект с адрес ***, за които са издавани фактури в
периода от 30.06.2011 г. до 30.12.2016 г. Сочи се, че между страните е налице
облигационно отношение, което се регулира от ЗВ, ЗРВКУ, Наредба №4/14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи и ОУ на ВиК Плевен. Твърди се, че
съгласно чл.8, ал.1 и ал.3 от Наредба №4/14.09.2014 г., получаването на ВиК
услуги се извършва при публично известни ОУ, предложени от ВиК оператора и
одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи или от съответния
регулаторен орган, създаден със закон, или в изпълнение на концесионен договор.
Сочи се, че ОУ влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен
и местен ежедневник. Излага се, че в срок до 30 дни след влизането в сила на ОУ
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат във ВиК
оператора заявление, в което да посочат различни ОУ, като предложените и приети
от доставчика различни условия се отразяват в допълнителни споразумения. Твърди
се, че съгласно ОУ задължение на ВиК оператора е да водоснабди, отведе и
пречисти отпадъчните води от имота на ответника, в качеството му на абонат на
водопроводната мрежа, а от своя страна потребителят е длъжен да изпълни
задължението си да заплати използваните ВиК услуги по издадените фактури. Сочи
се, че съгласно чл.31, ал.1 и чл.33, ал.
от ОУ, влезли в сила на 30.09.2014 г., ВиК операторът издава ежемесечни
фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактуриране. Излага
се, че въпреки надлежното изпълнение на ищеца да издава ежемесечни фактури,
ответникът не е изпълнявал задължението си да заплаща използваните ВиК услуги.
Твърди се, че към датата на подаване на заявлението ищецът има вземане към
ответника по фактури, издадени в периода от 30.06.2011 г. до 30.12.2016 г.
Излага се, че задълженията са станали изискуеми, тъй като предвиденото в чл.31,
ал.2 от ОУ, действали до 30.09.2014 г и в чл.33, ал.2 от ОУ, които действат от
30.09.2014 г. потребителят разполага с 30- дневен срок от датата на фактуриране
за плащане на задълженията за предоставените ВиК услуги, през който период
вземането е станало годно за принудително изпълнение. Сочи, че претендираната
главница е сбор от всички суми по издадените фактури. Излага и, че съгласно
чл.42 и чл.44 от ОУ на ВиК оператора, влезли в сила на 30.09.2014 г., при
неизпълнение в срок на задължението за заплащане на използваните услуги,
потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва,
съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпването на падежа
до деня на плащане на същата. Поради изложеното счита, че претендираната лихва
за забава следва да му бъде присъдена. Сочи, че наведените съображения от
ответницата по делото във възражението по чл.414 ГПК относно тежкото й
финансово състояние е ирелевантно към настоящия спор и не оправдава липсата на
погасяване на изискуемите му вземания. Навежда доводи, че изложеното в
направеното възражение представлява признание за съществуване на задължението, доколкото
същата не ги оспорва, нито излага възражения срещу дължимостта и изискуемостта
им.Поради изложеното моли
съда да уважи предявения иск. Претендират се и сторените в настоящето и в
заповедното производство разноски.
В
проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител. В нарочна писмена
молба моли съда да уважи предявения иск и при наличието на предпоставките на
чл.238 и чл.239 ГПК да постанови неприсъствено решение. Претендира и
присъждането на разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба. В депозираното по делото възражение сочи,
че поради тежкото си финансово състояние не е могла да заплати задължението си
към ищеца.
В първото по делото редовно заседание, проведено на 24.07.2017 г.,
призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
В нарочна писмена молба ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Разпоредбата на
чл.239, ал.1 от ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение,
което не се мотивира по същество, при кумулативна даденост на следните
предпоставки: страната да е предупредена
за последиците от своето бездействие и искът да е вероятно основателен,
съобразно заявените в ИМ обстоятелства и приетите по делото доказателства.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения:
ответникът е клиент на ****** за
посочения обект, като отношенията между страните се регламентират от ЗВ, ЗРВКУ, Наредба №4/14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи и ОУ на ВиК Плевен, по
силата на които потребителят на ВиК услуги се задължава да заплаща стойността
на използваната услуга в тридесет дневен
срок от датата на фактуриране. Ищецът е доставил на ответника ВиК услугите и е
издавал фактури за това. Ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане
на същите и е в забава. Моли се за уважаване на
предявените искове по тези съображения и присъждане на сторените по делото
разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията по чл.422, ал.1, вр.
с чл.415, ал.1 ГПК ищецът е представил писмени доказателства, които
съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата
обуславят извода за вероятна основателност на претенцията.
Ответникът от своя страна не е оспорил тези твърдения. Същият е предупреден за последиците от своето бездействие, съобразно дадените от съда
указания в разпореждане № 6585/20.04.2017 г. Ответникът не е представил отговор на исковата молба в даденият за това срок, не е заявил становище по изготвеният с определение № 2432/17.06.2017 г., проекто-доклад по делото, не е изпратил представител в първото
по делото заседание, и не е направил искане делото да се разглежда в негово
отсъствие.
Въз основа на изложеното, съдът счита,
че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията следва да се
уважи по този ред.
С оглед изхода на спора и отправеното искане
в петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски. С
депозиране на възражение в заповедното производство и незаплащане в рамките на
срока за възражение на дължимите суми изцяло или частично, ответникът е станал
повод за водене на делото, поради което не е налице основание разноските да
останат в тежест на ищеца така, както ги е направил и същите следва да бъдат
понесени от ответника. На заявителя следва да бъдат присъдени за заповедното
производство разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в
размер от 395.98 лв.
За исковото производство, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 491,13 лв, от които
64,02 лв. заплатени държавни такси и 427,11 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.Л.И. ЕГН **********,*** дължи на ****** ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление ***, сума в общ размер на 1798,89
лева, /хиляда седемстотин деветдесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки/,
от които 1466,34 лева – главница, представляваща стойност за незаплатени фактури за доставени ВиК услуги, както и
332,55 лева, представляващи лихва за забава за периода от 31.07.2011 г. до
09.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 вр.
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.Л.И.
ЕГН **********,*** да заплати на ****** ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление ***, сумата
от 395.98 лв. /триста деветдесет и
пет лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща сторени в заповедното
производство по ч.гр.д. ***по описа за 2017 г. на Плевенски районен съд,
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Л.И. ЕГН **********,*** да заплати на ****** ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 491,13 лв. /четиристотин деветдесет и един лева и тринадесет
стотинки/, представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: