Определение по дело №413/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

По ч. гр. д. № 977/2014 г., състав на Кърджалийският районен съд е издал заповед № 389 от 04.09.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредил длъжникът О. К. да заплати на кредитора „М. И. М., с ЕИК, гр. П., представляван от А. Ел. П. от АК- Кърджали, сумата в размер на 25000 лв., представляваща част от неизпълнени парични задължения, ведно със законната лихва, считано от 04.09.2014 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 1700 лв., представляваща разноски по делото, от които 500 лв.- държавна такса и 1200 лв.- адвокатско възнаграждение.

Против така постановената заповед в частта относно разноските за адвокатско възнаграждение е постъпила частна жалба от длъжника О. К., представлявана от кмета на общината и чрез процесуалният представител ст. юрисконсулт Р. И. Излагат се съображения, че размера на адвокатското възнаграждение бил прекомерен и несъобразен с действителната правна и фаÛтическа сложност на делото. Иска се на основание чл. 78 ал. 5 от ГКП да бъде намален размера на адвокатското възнаграждение на 640 лв. съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 7 ал. 5 във връзка с ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа се, че правилото на § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не следвало да се прилага.

В срок е постъпил отговор на частната жалба от А. Ел. П., пълномощник на „М. И. М., с ЕИК , гр. П., представляван от собственика И. Д. М., в който се излагат съображения, за допустимост, но неоснователност на жалбата. Изложени са подробни съображения. Сочи се в отговора, че с атакуваната Заповед Община Кърджали била осъдена да заплати „М. И. М. гр. П., сумата в размер на 25000 лв., както и разноски по делото в размер на 1200 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение и 500 лв. за внесена държавна такса. Така присъденото адвокатско възнаграждение не било прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото по смисъла на разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК. Възнаграждението било определено съобразно разпоредбата на чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 7 ал. 5 във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обнародвана в ДВ бр. 64/23.07.2004 г., изм. и доп. в бр. 2/09.01.2009 г., доп. в бр. 43/08.06.2010 г., изм. и доп. в бр. 28/28.03.2014 г./ като била взета предвид последната редакция на посочената разпоредба и било начислено дължимото ДДС от 20 % върху сумата, тъй като пълномощникът на ищеца бил регистриран по ДДС. Искането е да се остави без уважение жалбата срещу Заповед № 389/04.09.2014 г. по ч. гр. дело № 977/2014 г. по описа на Районен съд- Кърджали. Претендират се разноски за тази инстанция. Приложен е Акт за регистрация по ЗДДС № *13121/21.06.2010 г. на ТДНАП- Пловдив.

Въззивният съд при извършената проверка на разпореждането при и по повод подадената жалба, констатира:

Частната жалба е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването, а съгласно разпоредбата на чл. 413 ал. 1 от ГПК, заповедта за изпълнение подлежи на обжалване от страните в частта за разноските, респ. частната жалба е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на съда са следните:

Установява се по делото, че със заповед № 389/04.09.2014 г. издадена по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 977/2014 г. по описа на Районен съд- Кърджали, О. К. била осъдена да заплати „М. И. М. гр. П., сумата в размер на 25000 лв., ведно със законната лихва, считано от 04.09.2014 г. както и разноски по делото в размер на 1700 лв., от които 1200 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение и 500 лв. за внесена държавна такса.

Съгласно разпоредбата на чл. 7 ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в производства за издаване на заповед за изпълнение, възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на чл. 7 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. В случая е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумата в размер на 25000 лв., при което адвокатското възнаграждение следва да се определи на базата на сумата в размер на 12500 лв., или при условията на ал. 2 т. 4 на чл. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с последно изменение в ДВ бр. 28/28.03.2014 г. С оглед посочената разпоредба в случая дължимото минимално адвокатско възнаграждение възлиза на 830 лв. + 3 % за горницата над 10000 лв., равняващи се на 75 лв., или общо в размер на 905 лв. И тъй като адвоката- пълномощник на взискателя е регистриран по ДДС, видно приложения акт за регистрация по ЗДДС № *13121/21.06.2010 г. на ТДНАП- Пловдив, на същия се дължат и 20 % ДДС, при което сумата възлиза на 1086 лв. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие, договореното и платено адвокатско възнаграждение е 1000 лв. плюс дължимия ДДС, или общо сумата в размер на 1200 лв.

При тези данни, съставът на съда намира, че в издадената заповед за изпълнение, разноските са определени законосъобразно, а доводът на жалбоподателя за прекомерност на възнаграждението за процесуално представителство е неоснователен. И това е така, тъй като от една страна, прекомерност по смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК е налице не във всеки случай, в който този размер превишава минимално установените размери на адвокатските възнаграждения, а от друга- услугите за процесуално представителство не са фиксирани към минималните размери, а се договарят свободно. Прекомерност на възнаграждението за процесуално представителство би била налице, само ако размерът на уговореното възнаграждение е несъразмерно висок, като се отчита фактическата и правна сложност на конкретното дело, броя и вида на извършените процесуални действия и пр. В конкретния случай, уговореното и изплатено на А. П. възнаграждение не е прекомерно, доколкото размерът му е близък до минималния нормативно установен размер на адвокатските възнаграждения съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразен е с действителната правна и фактическа сложност на делото и с оглед свободата на договаряне не следва да бъде намалявано.

С оглед изхода на делото и предвид искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение от страна на ответника по жалбата за настоящото производство, каквито по делото се установява да са били сторени, следва да бъдат присъдени в размер на 240 лв.

Водим от изложеното въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена отО. К., представлявана от кмета на общината, чрез процесуалният представител ст. юрисконсулт Р. И. против заповед за изпълнение на парично задължение № 389 от 04.09.2014 г., издадена по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 977/2014 г. по описа на Кърджалийския районен съд в частта, относно присъдения адвокатски хонорар в размер на 1200 лв.

ОСЪЖДА Община К., с ЕИК, да заплати на „М. И. М., с ЕИК, сумата в размер на 240 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1/ 2/