Р Е Ш Е Н И Е
гр. К., 14.07.2020 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданска колегия, в публично заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО
НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Д. като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 145 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл. 127, ал.2 от СК , чл.59 ал.9 от СК.
В исковата
молба ищецът твърди, че с ответницата имат дете К. С. М.,
роден на *** г. с Решение № *****/*****.2015 г. по гр.д. *****по описа за 2014
г. на СРС било утвърдено постигнатото между страните споразумение, съгласно
което упражняването на родителските права по отношение на детето били
предоставени на майката, а на него бил определен режим на лични контакти.
Сочи, че от м.01.2018 г. майката на детето започнала взаимоотношения с
нов мъж и променила поведението си спрямо него, като започнала да ограничава
контактите му с детето.
Сочи, че поради неразбирателство с ответницата за начина на
отпразнуването на рождения ден на детето, на 24.02.2018 г., майката извикала
полицейска патрулка, която според нея трябвало да й
помогне в ситуацията, но детето се разстроило и го злепоставило пред приятелите
му.
Твърди, че и друг път ответницата търсила съдействие от полицията. След
като майката започнала връзка с друг мъж, започнали проблеми с поведението на
детето – станало тревожно, необщително, мълчаливо. По този повод били
провеждани срещи с психолог.
Твърди, че ответницата ограничила контактите на детето с него, като му
отнела мобилния телефон, който той му бил дал, върнала му и „сим“ картата.
Сочи, че детето му споделило, че се говорили неверни и опозоряващи неща
за него от страна на мъжа, с който съжителствала в момента бившата му съпруга.
Сочи, че същият бил с много агресивно поведение спрямо него, започнал да
му отправя заплахи по телефона на личния му номер и във „Вайбър“.
В резултат на това се стигнало до образуване на преписки в 6-то РУ на МВР С..
Твърди, че на практика този човек започнал да определя начините и времето, през
което той да се среща с детето. Твърди, че детето споделило, че този мъж
ограничавал контактите му с майка му, като го гонил да стои сам в стаята си и
го обиждал с думите „лъжец“, „ти не си мъж“.
Сочи, че му били създадени и затруднения при определяне на периода от
време, през което детето ще прекара годишния отпуск с него през 2018 г. Твърди,
че майката оттеглила общата декларация за извеждане в чужбина, което довело до
отмяна на направена резервация и отлагане на пътуването му с детето за почивка
в чужбина. Имал и друга уговорена екскурзия с детето до П., като майката отново
създала затруднение, поради оттеглена генерална декларация от нейна страна.
Пътуването се състояло, но били спрени от гранична полиция, изтървали и полета.
Твърди, че в края на м. юни 2018 г. видял промяна на поведението на сина
си спрямо него в посока към очевидно отчуждаване.
Сочи, че през септември, 2018 г. разбрал, че ответницата се преместила
да живее при приятеля си в с. Г.Д., на 15 км от гр. К..Същата отписала детето
от училището в гр. С. и го записала в училище в гр. К. без да го уведоми.
Счита, че това преместване накърнявало интересите на детето. В С. учел в 88-мо
СУ в паралелка „информационни технологии“, като училището се намирало на 200
метра от семейното им жилище, предоставено за ползване от майката след развода.
Сочи, че детето живеело в с. Г.Д. заедно с майка си и настоящия й мъж,
като в това село нямало училище, затова се налагало детето да пътува до гр. К.
по 15 км. в двете посоки на отиване и връщане от училище.
Сочи, че в С. детето тренирало футбол в детски ФК „********“, като
впоследствие продължил да тренира в ПФК „*****“, за което той поел всички разноски и
ангажименти по неговото водене и прибиране.
Ответницата му казала, че сега детето било записано в местен отбор „********“ със статут на
аматьорски футболен отбор. Тренирал в дните вторник и четвъртък, но детето му
казало, че често не посещавало тренировките.
Твърди, че не знае в какви битови условия живеел синът му. Вземал го и
го оставял от площада в селото, като от друга страна в С. живеел в прекрасни
условия.
Сочи, че при тази новосъздадена ситуация, за да може да осъществява
предвидените със съдебно решение контакти с детето, трябвало да го взема от Г.Д. в събота в 10,00 часа, да пътува 3 часа до С.
и да го върне отново в селото в 16,00 часа в неделя. Твърди, че това било
изтощително за детето и рисково през есенния и зимния сезон. Освен това бил
лишен от времето си за контакт с детето.
Твърди, че в момента детето спряло да споделя с него, не говорило за
училище и за средата си. Сочи, че на *****.2018 г. детето само му се обадило и
искало да си говори с него, казало, че е само с приятели си А.. Според ищеца
детето страдало от синдрома на лоялност и в присъствието на майка си и новия й
мъж, говорило необщително и отговаряло едносрично.
Сочи, че от началото на 2018 г., в резултат на манипулирането от
майката, детето започнало да се отчуждава от него, затворило се в себе си,
станало невнимателно и разсеяно в училище. Сочи, че в резултат на преместването
на детето в друго населено място, положението му се променило, било принудено
да живее с майка си и чужд мъж в непознат за него дом в с. Г.Д..
Сочи, че в т. V от ППВС № 1/12.11.1974
били изброени обстоятелства, чиято промяна можело да обоснове изменение на вече
определените мерки относно упражняването на родителските права.
Счита, че като баща притежава безспорни родителски качества и капацитет,
имал възможност да осигури на детето необходимите грижи, внимание и обич,
възпитание, издръжка. Можел да разчита на подкрепа на майка си, която била
пенсионер, живеел в собствено тристайно жилище с майка си в квартал „*****“ в С.,
близо до училището, в което детето учило.
По образование бил лекар, към момента работил в „***********“ ЕООД като
медицински научен сътрудник.
Моли съда да постанови решение, с което съдът да му предостави упражняването на родителските права по
отношение на детето К. С. М., поради изменение на обстоятелствата, при които се
отглежда и възпитава детето; Да определи местоживеенето на детето да бъде при
него - неговия баща – С.Д.М.; Да
определи режим на лични контакти на детето с неговата майка И.Т.К., съобразен с
интереса на детето; Да осъди ответницата
–И.Т.К. да заплаща на детето К. С. М.,
чрез него неговия баща и законен представител месечна издръжка в размер на 200 /двеста
лева/, считано от влизане на решението в сила до настъпване на обстоятелства,
налагащи нейното изменение или прекратяване, платима до 10-то число на
съответния месец, за която се дължи, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
Евентуално искане:
В случай, че съдът не намери, че са налице условията за промяна режима
на упражняване на родителските права, моли:
Да постанови решение, с което да определи разширен режим на лични
контакти между него и детето, както следва:
- Бащата да има право да бъде с детето всяка 1 и 3 седмица от месеца с
режим на преспиване, като детето се взема в петък вечер, след училище в 17.30
ч. и се връща до 18.00 ч в неделя. Бащата се задължава, когато детето е при
него, да помогне на сина си с
подготовката на домашните уроци и задания за следващата седмица. В тази дейност
майката е длъжна да окаже максимално съдействие, като обясни на бащата уроците,
които трябва да бъдат подготвени и научени от детето, като му предостави и
съответните учебници и учебни тетрадки.
- Бащата да бъде своевременно /поне два дена предварително/ уведомяван
от майката за датите и часовете на провеждане на родителските срещи, за да може
бащата да присъства на тях, в случаите когато му е възможно, а при невъзможност
да присъства, да бъде запознат от
майката с резултата от тях относно изразеното мнение на преподавателите за представянето
и подготовката на детето в училище, както и възможните трудности, които детето
среща в учебния процес и препоръките за тяхното преодоляване, както и да е
наясно впоследствие за изпълнението на тези препоръки и резултата от тях.
- Бащата да бъде своевременно /поне два дена предварително/ уведомяван
от майката за датите и часовете на провеждане на откритите уроци на сина си,
както за училищните, така и за извънучилищните занимания, за да присъства при
възможност на тях.
- Детето да прекарва втората половина от всеки месец на лятната ваканция
с баща си, като дните посочени в т. 1 да не се приспадат от дните прекарани
заедно с бащата.
- Бащата да има право да извежда сина си в чужбина на екскурзии, като
майката се задължава да предоставя декларации за извеждане в чужбина при
поискване и в уговорените срокове, с цел навременното организиране на
пътуванията от страна на бащата.
- При изтичане срока на валидност на задграничния паспорт на детето,
майката се задължава да даде съгласие и да съдейства за издаването на нов
такъв.
- Бащата да бъде своевременно
/поне два дена предварително/ уведомяван от майката за датите и часовете на
провеждане на откритите футболни мачове на сина си, както има право да прекара
достатъчно време със сина си след това за обсъждане представянето му.
- Бащата да има право да прекарва с детето всяка нечетна година
Коледната и Великденска ваканция с режим на преспиване, както и да има право на
всяка четна година да прекарва с детето си поне два дни за рождения и за
именния му ден.
- Бащата да има право да взема детето поне за два дни, за да присъства
на тържествата по повод на рождените дни на баба си по бащина линия, на брат си
и на други роднини по бащина линия, на които то е пожелало да присъства.
- Бащата да бъде незабавно уведомяван
при възникнали сериозни здравословни проблеми, такива които изискват сериозни
медицински манипулации извън стандартните, характерни за ежедневната медицинска
практика, оперативни намеси или хоспитализации, или живото застрашаващи
състояния, като се търси и неговото мнение и съгласие.
- При възникнали хоспитализации бащата има право да бъде до сина си, да
провежда свиждания с него, да се интересува и да получава информация за
състоянието на детето, за хода на заболяването, провежданото лечение и резултатите
от него.
- Бащата да бъде незабавно уведомяван в случаите, в които майката е
временно възпрепятствана да полага грижи за детето, например хоспитализация или
продължителна командировка за това кой и какви грижи ще полага за детето в този
период, както и да му бъдат предоставени контакти на съответните лица с цел
комуникация както с тях, при нужда, така и със сина си, а при необходимост да
окаже съдействие.
- Майката да бъде задължена да не позволява детето да се качва и да се
вози на мотор до навършване на пълнолетие.
Не претендира за присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, която счита иска за неоснователен
и недоказан.
Твърди, че след датата
на постановяване на съдебното решение за развод, ищецът не спазвал установения
режим на контакти с детето. Той, майка му и брат му почти всеки ден намирали
поводи за срещи с него. Сочи, че многократно отправяла предупреждения.
Сочи, че смятала, че
неограничените контакти на детето с баща му щели да бъдат за негово добро, но с
времето осъзнала, че тези контакти влияели върху психиката на детето. То
започнало да предпочита престоя си с ищеца, тъй като му се угаждало и не му се
правили забележки. Детето започнало да проявява емоционални пристъпи, отказвало
да изпълнява правилата, които тя се опитвала да създаде. Затова в началото на
2018 г. започнала да настоява за режим и уговорени посещения. Но ищецът не се съобразил. Имал
ключ и достъп до общото им жилище, позволявал си за влиза в апартамента.
Сочи, че след 01.01.2018 г. детето отказало да посещава училищната занималня
под въздействие на бащата и бабата. Разбрала, че ищецът на своя воля подал
молба до директора на училището на К., с която искал детето да не посещава
учебните занятия следобед и че той щял да взема детето.
Сочи, че с поведението
си ищецът провалял плановете й. На рождения й ден имала намерение да отпразнува
празника си с детето, като бащата внезапно се появил и го взел. А то от своя
страна споделяло с нея, че баща му купувал каквото пожелае, скъпи подаръци без
повод, че бил много добър. Притеснението относно нерегламентираните срещи, я
подтикнало да подаде жалба до СДВР, 6-то РПУ-С. и сигнал в ДСП. Няколкократно
се обръщала за съдействие и към детски психолог. Но и след тези й действия,
нищо не се променило. Твърди, че когато детето било спокойно, й казвало, че
искало да стои при нея. При появата на бащата, то се раздвоявало, обикновено
започвало да плаче, чувствало се стресирано, уплашено, а личният й живот и
трудоспособността й били нарушени.
Сочи, че бащата
пропускал системно да плаща издръжка за детето си от датата на постановяване на
съдебното решение - *****.2015 г. до м. март 2018 г.
Сочи, че се обърнала за
съдействие от държавните институции относно неспазването установения режим на
личен контакт със съдебно решение, не защото не можела да се справи с детето, а
защото не могла да се справи с бащата и с проблемите, които той й създавал.
Твърди, че действително
К. бил мълчалив и необщителен през първата половина на 2018 г., но откакто
заживели в с. Г.Д., той спял в самостоятелна стая и се чувствал спокоен, дори
общителен. През лятната ваканция се сприятелил с много деца. Твърди, че към
настоящия момент детето живеело в стабилна семейна среда, с хубави условия на
живот, имал собствена просторна стая, полагали се грижи за него, както от нея,
така и от мъжа, с който съжителствала. Твърди, че тя и детето й били уважавани
и подкрепяни от семейството на мъжа до нея. Детето било свикнало с новото
училище и със средата, в която живеело.
Относно твърдението, че
ограничавала контактите на ищеца с детето, сочи, че това не било вярно, смята,
че не било нормално за развитието на детето то непрекъснато да разполага с
мобилен телефон и да играе продължително на електронни игри.
Относно проявата на
агресивно поведение на мъжа, с който съжителствала, сочи, че към исковата молба
били приложени писмени доказателства – постановления от РП-С., според които се
установило, че животът и здравето на ищеца не били застрашени и нямало данни за
престъпление срещу него.
Относно твърденията в
исковата молба, че създавала проблем с пътуването, не били верни, тъй като
нотариално заверените декларации били представени на ищеца няколко дни след заверката им.
Твърди, че след престоя
в Г., К. й споделил, че там бил гледан от баба си, чичо си, а баща му само ги
закарал до там и след престоя, ги прибрал в България.
Не било вярно
твърдението, че детето не посещавало редовно тренировки по футбол, в исковата молба се правило опит да се подцени
този отбор, който бил с голяма история.
Сочи, че твърденията на
ищеца, че детето било застрашено при придвижването си от село Г. Д. до К. били
неоснователни, защото то винаги било придружавано с един или двама възрастни, с
които живее.
Моли съда да отхвърли
изцяло иска, включително и евентуалния иск за промяна на режима на упражняване
на родителски права на С.Д.М. като неоснователен и недоказан и да постанови
решение, с което да определи режим на лични отношения между бащата С.Д.М. и
детето К. С. М., както следва:всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10,00 часа в
събота до 16,00 часа в неделя, с преспиване; половината от зимната ваканция –
след предварително съгласие с майката; половината от пролетната ваканция – след
предварително съгласие с майката и един месец през лятото, разделен на 2 пъти
по 15 дни, когато майката не е в платен годишен отпуск, като уточнението по
отношението но личните контакти следва да бъде направено до 30-то число на
месец май всяка текуща година, с оглед планиране на почивка на детето с
родител, като бащата взема детето от дома на майката и го връща пак на този
адрес.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено
следното:
Детето К. С. М. с ЕГН ********** е родено на ***г. и родителите му са ищецът С.Д.М. и ответника И.Т. М.. Родителите са разведени и не живеят в едно домакинство. Бащата С.Д.М. е с постоянен адрес ***, а майката И.Т.К. има такъв в гр. К., общ. К., ул. „***********“ № ************.
Детето учи в ОУ „***********“ в гр. К., като се
установява, че той е ученик в трети клас
и редовно посещава учебни занятия, занималня и тренировки по футбол. Детето
живее с майка си и втория й съпруг в село Г.Д., общ. К., ул. „***“ № **, като в
по-голямата част от годината при тях живее и бабата на детето по майчина линия
З. С. Т..
По делото са събрани доказателства за
доходите на бащата и майката, които са на трудови договори, и от които се
установява финансовата стабилност и на двамата. Издръжката на детето е
поета от двамата родители.
Видно от заключението на социален доклад, изготвен от Дирекция “Социално подпомагане”, гр. К., както и от свидетелските показания на П.И.С. и А.В.И. съдът установява, че преките и непосредствени грижи за непълнолетното дете са поети от неговата майка, с помощта на бабата на К. М. по майчина линия и съпруга на ответницата, която отговорно изпълнява родителските си ангажименти и осигурява на детето си стабилна среда за неговото емоционално, психическо и физическо развитие. Връзката на майката с детето е стабилна, детето е спокойно с нея, двамата имат изградени отношения на привързаност, обич и сплотеност. При изготвянето на доклада Дирекция “Социално подпомагане”, гр. К. не се установява риск относно грижата, която се предоставя за детето в семейството на И.К.. Същата не възпрепятства режимът на контакти между детето К. М. и бащата С.М., което обстоятелство е потвърдено и не бе опровергано от свидетелите Ц.П.М. и К.Д.М.. Съдът приема тези обстоятелства за достоверни, предвид факта, че изводите в социалния доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. К. и доклада на Центъра за обществена подкрепа гр. К. са изградени въз основа на многократни срещи на социалните работници и психолога М.М. с майката, бащата и детето.
Съдът приема извода на психолога М.М. в доклада на Центъра за обществена подкрепа гр. К., който е потвърден в съдебно заседание от вещите лица при изслушване на тройната съдебно - психологична експертиза, че детето е раздвоено по отношение на семейните отношения и то страда вследствие на фамилната война за права над него. Именно войната между родителите задълбочава неспокойството у детето и би била повод за поява на синдрома на родителско отчуждение, който към момента липсва, което е потвърдено от единичната съдебно -психологична експертиза, както и от тройната експертиза в отговор на въпрос 2, като вещите лица са заключили в становището си, че не се установяват психологични маркери за наличие на синдром на родителска отчужденост спрямо бащата.
Съдът приема и установява, че детето К. М. се е адаптирало към новата битова, семейна и социална среда и положението му при довеждането му от гр. С. не се е влошило. Детето учи в град К. в ОУ „***********“ от Септември 2018 год., свикнало е в училището си, има социални контакти с деца на неговата възраст. От описанието в доклада на Дирекция “Социално подпомагане”, гр. К. на битовите условия, в които живее детето в къща в село Г.Д., се установява, че му е осигурена самостоятелна стая, и там то се чувства спокойно. Тези обстоятелства са потвърдени от свидетелите П.И.С. и А.В.И., от приетия като доказателство по делото социален доклад от 14.02.2020 год. на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. К., от двете съдебно - психологични експертизи в отговор на въпрос 4 - детето е приело смяната на средата, в която живее и учи, както и от наблюдаващия отглеждането и възпитанието на детето психолог М.М. към Центъра за обществена подкрепа, която е обективирала изводите си в Доклад за извършена работа по случай.
От разпита на родителите съдът установи, че и двамата обичат детето си и са привързани към него, отношенията им били влошени още преди да се разведат, а не се влошават след преместването на ответницата да живее с детето и втория й съпруг в село Г.Д..
Съдът не кредитира изводите в Социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ район К.с., относно факта, че режимът на контакти не се изпълнява в цялост и комуникацията между родителите е трайно нарушена. Тези изводи, както и другите в доклада, се основават само след среща и разговор с бащата, същите си противоречат със събраните гласни доказателства /св. Ц.П.М. и К.Д.М./, както и писмени такива – разпечатки от „Вайбър“ и от електронната поща на И.К. и С.М.. Този доклад не дава конкретна представа на съда как се чувства детето, в спокойна среда ли е, когато е с баща си в гр. С..
Съдът не кредитира за достоверни показанията на свидетелите Ц.П.М. и К.Д.М. относно факта, че само бащата се грижи за детето в гр. С.. Техните показания си противоречат с тези на детето, което твърди, че баба му повече се грижи за него в гр. С.. Дори бащата при обясненията си в съдебно заседание заявява, че грижите за детето ги полага той заедно с майка си, баба на детето по бащина линия.
Съдът констатира, че съществуват противоречия в тройната съдебно - психологична експертиза. Вещите лица не дадоха еднозначен отговор дали детето К. М. има добра себеоценка, егоцентризъм и немалка доза претенциозност към околните или няма такива /стр.16 изр.1 и стр.17, 8-ми абзац/. Изводът за нежеланието на детето да се вслушва в околните, вещите лица са го направили вследствие липсата на нос върху лицето му на рисунката. Този извод е необоснован и нелогичен, тъй като липсата на нос не може да означава нежелание за чуване, което се свързва със сетивния орган ухо. Цитираните изрази на бащата на стр. 3 от тройната съдебно - психологическа експертиза – „….ответницата манипулира детето, с цел отчуждаване от мен, крайният резултат от пътуването е преумора за детето и отчуждаването му от мен, К. започна осезаемо да се отчуждава от мен…. „ сякаш предопределят крайните заключения на вещите лица.
Твърдението на ищеца, че редовно е изплащал издръжка, не се подкрепи от представените писмени доказателства за заплащане на ежедневни разходи на детето. Неоспорим факт е, че бащата не е заплащал издръжка по банковата сметка на майката, считано от постановяване на решението за развод от *****.2015 год. на СРС до месец Март 2018 год., което се потвърждава от представеното по настоящото дело банково извлечение от сметката на ответницата.
В две съдебни заседания бе изслушано детето К. С. М.. Същият заявява категорично, че се чувства спокоен при майка си и иска да живее с нея. Заявява, че баща му налага да живее при него и му говори против майка му и втория й съпруг. Заявява, че времето, прекарано с баща му и разговорите, които водят са му достатъчни. Вторият съпруг на майка му се държал мило с него. Харесва му повече при майка му, има много приятели, играе футбол редовно, като понякога отсъства. Започнал е да се храни добре. Няма други увлечения, освен футбол. В училище се чувства добре, оправил си е успеха.
От така приетите за установени факти и
обстоятелства съдът прави следните правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 127,
ал.2 от СК вр. чл.59 ал.9 от СК:
Разпоредбата
на чл. 127 ал. 1 от СК предвижда, че когато
родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по
настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Ако родителите не
постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия
адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с детето съгласно чл. 59 СК.
Законът не съдържа обстоятелствата, които са от значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права. Определянето на мерките по отношение на родителските права, следва да става съобразно обстоятелствата на конкретния случай. Това означава, че са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай. Тези обстоятелства са от най-разнообразно естество. По-съществени от тях са: възпитателски качества на родителите; моралният облик на родителя; грижи и отношение на родителите към детето; желанието на родителите; привързаност на детето към родителите; полът и възрастта на децата; помощта на трети лица; социално обкръжение; жилищно-битови и други материални условия на живот, както изисква ППВС № 1/1974г.
Съдът следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца, поради което той е длъжен служебно да събере относимите доказателства за правнорелевантните факти, като осъществява тази си функция в защита на публичния интерес.
По делото се установи, че детето К. М. е на навършени десет години, същият в показанията си отговаряше логично и категорично на поставените въпроси.
От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установи, че от раздялата с ищеца С.М. грижите по отглеждането, възпитанието и издръжката на детето К. М. са поети от майката. Финансово участие в издръжката на детето /след месец Март 2018 год./ имат двамата родители. По делото не се установява невъзможност или негодност на майката да полага нужните грижи и внимание за детето си, поради което съдът приема, че същата разполага с необходимите качества да обгрижва и да възпитава детето К. М.. Не се установи майката да възпрепятства по някакъв начин общуването на бащата с детето, както и същата не възпрепятства спазването на установения режим на личните контакти.
В процесният случай не бяха констатирани някакви тежки провинения на майката, които да са отречени от морала и обществото, дори напротив - тя изразява своето желание, привързаност и обич към сина си по начин, по който разбира, че е редно да прави това. Същата няма аморално поведение, няма упражнени прояви на малтретиране и манипулация. От друга страна се установи по думите на детето, че бащата упражнява натиск върху него, като го кара да живее с него. Бащата не полага самостоятелно грижите върху детето, а разчита на помощта на майка си, която в случая се оказа, че има основна роля при гледането на детето. Грижите на бабата не могат да заместят майчината роля при отглеждане и възпитание на детето.
С оглед на това, за да се счете, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.59,ал.9 СК не е достатъчно да се осъществи промяна в обстоятелствата, които са съществували към момента на определяне на режима на упражняване на родителските права или да са се осъществили изцяло нови такива, а е необходимо това да се отразява на положението на детето, като новите обстоятелства влошават положението на детето при родителя, който упражнява родителските права, или би се подобрило положението му ако родителските права се предоставят на другия родител. Съдът не установи обстоятелства, които водят до влошаване положението на детето, вследствие преместването му от гр. С., новата семейна и училищна среда, в която то е възпитавано и отглеждано, както и не се установиха обстоятелства, които в същото време биха довели до подобряване положението на детето при неотглеждащия родител.
При тези данни, според настоящия съдебен състав, майката притежава родителски капацитет и е доказала възможността си да отглежда детето си още от осиновяването по подходящ за нея начин и при същите добри материални условия, каквито са били в гр. С.. По-добре за К. М. е да остане в дома и семейната среда на майката, където е доказано обгрижен и се чувства спокойно, расте здрав и се е адаптирал изцяло към домашната среда и училището и същият има много приятели на неговата възраст.
По тези съображения съдът счита, че не следва да уважи ищцовата претенция за промяна упражняването на родителските права и съответно поисканата издръжка от бащата.
Законът овластява родителите да се грижат за децата си, да ги отглеждат, възпитават и представляват. Всеки родител има правото и задължението да вижда детето си, да контактува с него, да го възпитава, да му отделя нужното внимание и да засвидетелства своите чувства към него. Тези контакти се отразяват благоприятно на психическото развитие на детето и оказват влияние върху оформянето на характера и възприятията му към обкръжаващия свят. От друга страна, правата и задълженията на родителите принадлежат и на двамата родители, като всеки от тях е носител на тези права и задължения в пълния им обем. Детето чувства естествена потребност да общува с всеки от тях, да търси подкрепата им, както и да изгради своя модел на поведение. Родителят не би могъл да осъществява това си право само ако интересите на детето налагат това.
Тъй като
режимът на контакти между бащата и детето се налага от нуждата да не се
прекъсва емоционалната връзка между тях, ищеца следва да продължи да поддържа
режим на лични отношения. Контактите с бащата са необходими за нормалното
психическо и физическо развитие на детето. Поисканият от ищеца режим на лични контакти е в отклонение с практиката
на ВКС /Реш.176 от 30.10.2019 г. по гр.д. № 3993/2018
год. на ВКС, III-то ГО/ като общ режим, като се съобразява дали разширяването на мерките при личните отношения не надхвърлят посочената цел. Мерки, които ще създадат като
резултат условие за по-интензивна
намеса от родителя с право на лични
контакти в ежедневните дейности и отговорности по отглеждането на детето и по същество пряко
включват този родител в разпределението на тези отговорности, надхвърлят целта на режима. Родителят с право на лични контакти не може да настоява да бъде включен в графика от ежедневни грижи по отглеждането на детето. Не следва да се забравя, че родителските права са предоставени за упражняване на единия родител, в случая на майката, и тяхното упражняване като комплекс от дейности е право
и отговорност на нея. Мерки, установени по настояване
на родител с право на личен
контакт, имащи като резултат вклюването му пряко в грижите
по отглеждане на дете, към което се числи желанието на бащата да участва в родителски срещи, открити уроци в училищни и извънучилищни занятия,
на откритите футболни мачове
на сина си, като желае да има право да прекара достатъчно време със сина си след това за обсъждане представянето му. Това трябва да е обективно
необходимо, да е желано от отглеждащия родител или да е налице затруднение,
което последният не може да преодолее в най-добър интерес на детето и така
поисканият разширен режим на лични контакти излишно утежнява отношенията между
родителите, създава ежедневно напрежение и е предпоставка за възникването на
затруднения от практическо естество при отглеждането на дете.
В настоящия случай и от всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства се установи, че майката полага съответната грижа по най-добрия
според обстоятелствата начин. Съдът установи, че при действие на досегашните
мерки за личен контакт на бащата с детето не е нарушена равната възможност на
двамата родители да общуват пълноценно с детето в почивните дни през месеца,
през ваканциите, празниците и през лятото, което осигурява укрепване на
необходимата емоционална връзка.
Останалите искания на ищеца не съответстват на нормата на чл.59 ал.3 от СК - за
правото на бащата да извежда сина си в чужбина на екскурзии, като майката се
задължава да предоставя декларации за извеждане в чужбина при поискване и в
уговорените срокове, с цел навременното организиране на пътуванията от страна
на бащата; Бащата се задължава, когато детето е при него, да помогне на сина си с подготовката на домашните уроци
и задания за следващата седмица. В тази дейност майката е длъжна да укаже
максимално съдействие, като обясни на бащата уроците, които трябва да бъдат
подготвени и научени от детето, като му предостави и съответните учебници и
учебни тетрадки; При изтичане срока на валидност на задграничния паспорт на
детето, майката се задължава да даде съгласие и да съдейства за издаването на
нов такъв; Бащата да бъде своевременно /поне два дена предварително/ уведомяван
от майката за датите и часовете на провеждане на откритите футболни мачове на
сина си, както има право да прекара достатъчно време със сина си след това за
обсъждане представянето му; Бащата да бъде незабавно уведомяван при възникнали
сериозни здравословни проблеми, такива които изискват сериозни медицински
манипулации извън стандартните, характерни за ежедневната медицинска практика,
оперативни намеси или хоспитализации, или живото застрашаващи състояния, като
се търси и неговото мнение и съгласие; При възникнали хоспитализации бащата има
право да бъде до сина си, да провежда свиждания с него, да се интересува и да
получава информация за състоянието на детето, за хода на заболяването,
провежданото лечение и резултатите от него; Бащата да бъде незабавно уведомяван
в случаите, в които майката е временно възпрепятствана да полага грижи за
детето, например хоспитализация или продължителна командировка за това кой и
какви грижи ще полага за детето в този период, както и да му бъдат предоставени
контакти на съответните лица с цел комуникация както с тях, при нужда, така и със
сина си, а при необходимост да окаже съдействие; Майката да бъде задължена да
не позволява детето да се качва и да се вози на мотор до навършване на
пълнолетие.
Съдът не уважава искането на ищеца детето да се взима по повод негов рожден или имен ден, детето да присъства на рождените дни на баба си по бащина линия, на брат си и на други роднини по бащина линия. Това ще доведе до нарушаване ежедневния график на детето, и този на майката, ще внася допълнително напрежение в ежедневието им. Детето ще бъде с баща си през седмица и тези роднини би трябвало да се съобразят с режима на лични контакти на бащата с детето и да си организират празниците, така че детето да присъства. Съдът установи след разпита на детето в двете съдебни заседания, че К. М. прекарва повечето време в гр. С. с баба си, която го гледа и му готви. Същата не е лишена да вижда внука си, тъй като тя живее с ищеца в едно жилище. Не му харесвало там, тъй като непрекъснато получава съвети от баба си и баща си – как да се облича и какво да прави. Детето казва, че баба му по бащина линия винаги се намесва и то не се чувства приятно там.
По разноските:
С отговора на искова молба и в съдебно заседание ответницата е направила искане за присъждане на разноски в производството. По повод възражението за прекомерност от процесуалните представители на ищеца, съдът счита, че същото е неоснователно, тъй като съгласно чл.21 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за производства по глава IX минималното адвокатско възнаграждение е 400 лева, а съгласно представения Договор за правна защита и съдействие адвокатският хонорар е в размер на 350 лева. С оглед на факта, че са предявени два иска от ищеца, то адвокатът на всяка страна има право на минимално възнаграждение от по 400,00 лева за всеки от исковете съгласно чл.2 ал.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Платеното възнаграждение от ответницата в размер на 550,00 лева е под минималния размер според цитираните текстове от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид изхода на спора
и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените по делото разноски в общ размер на 80,00 лв., представляващи
заплатена държавна такса за призоваване на свидетели и разноски за
възнаграждение за един адвокат в размер на 550,00 лв.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на С.Д.М., ЕГН ********** за
предоставяне на родителски права по отношение на детето К. С. М., за определяне
местоживеене ***, за режим на лични контакти на детето с майката, за заплащане
на издръжка от майката на детето.
ОТХВЪРЛЯ
иска на С.Д.М., ЕГН ********** за
разширен режим на лични контакти.
ОПРЕДЕЛЯ
мерки на лични отношения на бащата
С.Д.М., ЕГН ********** с детето К. С. М., ЕГН **********, на основание чл.127 СК, както следва: бащата може да взема детето с преспиване всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 18,00 часа в петък при съобразяване с учебните и
извънучебни занятия на детето до 17,00 часа в неделя, когато следва да го връща
при майка му; половината от зимната ваканция; половината от пролетната ваканция,
които като конкретни дати се определят за съответната година от Министерството
на образованието и науката, и 30 /тридесет/ дни през лятото, несъвпадащи с платения
годишен отпуск на майката, като бащата взема детето от дома на майката и го
връща пак на този адрес.
ОСЪЖДА С.Д.М., ЕГН ********** *** да заплати на И.Т.К., ЕГН ********** на адрес: ***
сумата от 80,00
лв. /осемдесет лева/, представляващи направените по делото съдебни и деловодни
разноски за призоваване на свидетели и 550 лв. /петстотин и петдесет лева/ за
адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА С.Д.М.,
ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка
на РАЙОНЕН СЪД- К. окончателна
държавна такса за двата иска в размер на 100,00
лв.(сто лева и нула ст.).
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: