и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №80/22.05.2008 г., постановена по НОХД № 72/2007 г., Момчилградският районен съд е признал подсъдимата Лилия Павлова Панова от гр.Варна, за виновна в това, че в периода от 14.01.2005 г. до 10.06.2005 г., при условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице - Общопрактикуващ лекар, в с.Дрангово, общ.Кирково, в кръга на службата си съставила официални документи: амбулаторен лист с № 047/14.01.2005 г. ; амбулаторен лист с № 061/31.01.2005 г.; амбулаторен лист с №679/ 27.05.2005 г.; амбулаторен лист с № 719/30.05.2005 г.; амбулаторен лист с № 728/30.05.2005г.; амбулаторен лист с № 733/30.05.2005г.; амбулаторен лист с № 754/01.06.2005г.; амбулаторен лист с № 761/02.06.2005г.; амбулаторен лист с № 760/02.06.2005г.; амбулаторен лист с № 784/03.06.2005г.; амбулаторен лист с № 801/06.06.2005г.; амбулаторен лист с № 835/09.06.2005г . и амбулаторен лист с № 851/10.06.2005год., в които удостоверила неверни обстоятелства с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тези обстоятелства, поради което и на основание чл.311, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с вр. чл.54 от НК я е осъдил на наказание „лишаване от свобода" за срок от три месеца. На основание чл.66,ал.1 от НК, съдът е отложилизпълнението на така наложеното наказание за срок от три години. Подсъдимата Лилия Панова е осъдена също да заплати по сметка на РС-Момчилград, направените по делото разноски в размер на 671 лева. Недоволна от така постановената присъда е останала осъдената Панова, която я обжалва, като постановена в нарушение на процесуалните правила, а именно – не бил спазен изискуемия от закона седем дневен срок от връчването на призовката /15.06.07 г./ за съдебното заседание насрочено за 20.06.2007 г., поради което не могла да организира своевременно защитата си.Твърди се също, че в приложената по делото съдебно – графологическа експертиза били отразени неверни констатации. Жалбодателката не била полагала подписа си под приложените по делото амбулаторни листове. Моли да бъде отменена обжалваната присъда и да бъде постановена нова, с която подсъдимата Лилия Панова да бъде призната за невинна по отношение на твърденията изложени в обвинителния акт. В съдебно заседание жалбодателката не се явява, но чрез защитника си – адв.Найденов от АК-Варна поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Адв.Найденов счита, че не е доказано по категоричен и безспорен начин, че именно подсъдимата е полагала подписите срещу думата „пациент” в амбулаторните листове. Практика в селските участъци било, ако прегледаните пациенти не са се подписали в амбулаторните листове, тъй като е нямало време същите да се попълнят, техни близки идвали и правели това. Липсвало и субективна страна за извършване на престъпление. Това било документация, която трябвало да се оформи според изискванията на закона и която следвало да се представи, където е необходимо. Именно поради тази причина било възможно някъде да е слаган подпис не от пациента, който е бил прегледан. Счита, че това е маловажен случай, ако е имало такива подписи. Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и да бъде постановен съдебен акт, с който подсъдимата да бъде оправдана по предявеното й обвинение. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваната присъда, тъй като същата е правилна, законосъобразна и обоснована, както и кореспондира със събраните п¯ делото доказателства. Счита също, че наложеното наказание е справедливо. Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателката, констатира: Жалбата е неоснователна. Първоинстанционния съд е събрал поисканите от страните доказателства относими за изясняване на делото от фактическа страна, като нови такива на въззивното следствие не бяха събирани. От фактическа страна не се установиха обстоятелства, които да не са били коментирани от решаващия съд, фактите са възприети и обсъдени правилно, поради което настоящата инстанция приема фактическа обстановка идентична с тази на първоинстанционния съд, а именно: Подсъдимата Лилия Павлова Панова е родена на 20.10.1948г. в гр.Варна,с постоянен адрес в гр.Варна,българска гражданка, с висше образование, общопрактикуващ лекар,неомъжена,неосъждана. На 03.02.2005год. в гр.Кърджали, подсъдиматаЛилия Павлова Панова, в качеството си на едноличен търговец с фирма ЕТ”ЛилияПанова", като изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ, сключила Договор № 09/РД-29-101/03.02.2005год. с Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, представлявана от директора на РЗОК – гр.Кърджали, като възложител. В §1 на Договора е посочено, че същият влиза в сила от влизане в сила на НРД – 2005 г – 04.01.2005 г. Като изпълнител по договора подсъдимата се задължила да оказва в полза на задължително здравноосигурените лица първична извънболнична медицинска помощ /ПИМП/в обхват изчерпателно посочен в чл.1, ал.2 от раздел I на Договора, а възложителят се задължил да заплаща оказаната медицинска помощ. Като част от обхвата на ПИМП в т.5 на чл.1, ал.2 от Договора било отразено изпълнителят да извършва „профилактични прегледи на недиспансеризирани лица над 18 години". Съгласно чл.22, раздел IV от Договора, НЗОК заплаща на изпълнителя за извършените от общопрактикуващия лекар профилактични прегледи на недиспансеризирани лица над 18 години, сумата в размер на 3,80лв. за извършен и отчетен профилактичен преглед. Съгл. ал.4 на чл.22 от Договора, заплащането се извършва месечно, след проверка по фактура, спецификация и амбулаторни листове, подписани от пациента. А съгласно чл.28 от Договора, изпълнителят следва ежемесечно да отчита дейността си за заплащане от възложителя по утвърден график до петия работен ден на месеца, следващ отчетния, при което следва да представи на възложителя фактури, спецификация, отчети към нея, когато такива се изискват и медицинските документи, за отчитане на съответните дейности, съгласно описаното в раздел ІV и раздел V от Договора. От своя страна възложителят се задължава, съгл. чл.28,ал.4 от Договора да извърши плащането на изпълнителя от 25-то число до последния работен ден на месеца,следващ отчетния. Изпълнителя е длъжен да води и съхранява в амбулаторията си първични документи по чл.168, ал.1 от НРД-2005г. и финансово- отчетни документи по чл.172, ал.1 от НРД-2005год. Съгл. чл.38, раздел V от Договора, общопрактикуващия лекар издава първичните медицински документи при условията на чл.168,ал.2 от НРД-2005год. Като изпълнител по договора, а и като общопрактикуващ лекар, подсъдимата Панова осъществявала извънболнична медицинска помощ в лечебно заведение в с.Дрангово, общ.Кирково. Във връзка с дейността си подс.Панова наела свидетелката Дияна Каменова Хашимова /Фатма Кяшифова / като медицинска сестра /фелдшер/, като същата работила в лечебното заведение от началото на м.февруари 2005г. до началото на 2006г. При започване на работата св.Хашимова нямала стаж и опит и правела това, което й нареди подсъдимата, като част от работата й била да попълва амбулаторни листове. Имало случай по нареждане на подсъдимата да попълва листове без да е извършен преглед на пациента, като на някои от тях полага и подпис вместо пациента. За периода 14.01.2005г. - 10.06.2005г. подсъдимата Панова, лично и с помощта на св.Хашимова съставила 13 броя амбулаторни листове, в които отразила извършени профилактични прегледи на пациенти, каквито прегледи не били извършени. Така на 14.01.2005год., съставила амбулаторен лист с № 047/14.01.2005год. за извършен профилактичен преглед на пациент - св.Ваня Андреева, в който отразила анамнеза, без на лицето да му е правен преглед и без да присъства. На 31.01.2005год. Панова изготвила амбулаторен лист с № 061/31.01.2005год. без да извърши описания в същия профилактичен преглед на св.Теменужка Невянова, като положила и подпис на мястото на свидетелката в качеството й на пациент. На 27.05.2005год. свидетелката Хашимова попълнила данните на пациент в амбулаторен лист с № 679/27.05.2005год. .издаден за извършен профилактичен преглед на св.Стоян Хаджиев, подсъдимата попълнила анамнезата в същия, след което св.Хашимова положила подпис вместо св.Хаджиев за пациент. На 30.05.2005год. били съставени от подсъдимата и амбулаторен лист с № 719/30.05.2005год. на името на Светла Андреева, амбулаторен лист с № 728/30.05.2005год. на името на Юлия Илиева и амбулаторен лист с № 733/30.05.2005год. на името на Галя Ковачева. Съответно амбулаторните листове на св.Светла Андреева и на св.Галя Ковачева били попълнени изцяло от св.Хашимова, която поставила и подпис вместо пациентите. Същата подписала вместо пациента и амбулаторния лист издаден на името на св.Юлия Илиева. Описаните амбулаторни листове били съставени, въпреки, че и на трите свидетелки не бил извършен профилактичен преглед. На 01.06.2005г. подсъдимата Панова съставила амбулаторен лист с № 754/01.06.2005г. за извършен профилактичен преглед, който отново не извършила на св.В.Заимова, попълнила данните за пациент и наредила на св.Хашимова да попълни анамнезата, като вместо св.Заимова, подпис като пациент положила подсъдимата. На 02.06.2005год. по същия начин били съставени и амбулаторен лист с №761/02.06.2005г. за профилактичен преглед на св.В.Невянов и амбулаторен лист с № 760/02.06.2005г. за профилактичен преглед на св.Румяна Заимова. Отново вместо пациент в амбулаторния лист издаден на св.Невянов, въпреки, че профилактичен преглед не му бил извършен, подпис положила подсъдимата. Същата попълнила и амбулаторния лист на св.Заимова, като подпис на мястото за пациент бил положен от св.Хашимова. На 03.06.2005г. св.Хашимова попълнила данните на пациента - св.Водичка Хаджиева в амбулаторен лист с № 784/03.06.2005г., а подс.Панова нанесла анамнеза, обективно състояние и т.н. без св.Хаджиева да е била прегледана, като вместо пациента се подписала св.Хашимова. Последната нанесла на 06.06.2005г. и данните на пациента Шинка Невянова в амбулаторен лист с № 801/06.06.2005г., подписала се и вместо пациента, въпреки че на св.Шинка Невянова не бил извършен отразения профилактичен преглед. На 09.06.2005г. подсъдимата съставила амбулаторен лист с № 835/09.06.2005г. за извършен профилактичен преглед на св.Владко Големанов, данните на пациента били нанесени от св.Хашимова, а останалата част на амбулаторния лист била попълнена от подсъдимата, която поставила и подпис вместо непрегледания св.Големанов. На 10.06.2005г. бил съставен и амбулаторен лист с № 851/10.06.2005г. за извършен профилактичен преглед на св.Станчо Заиров, като данните за пациент, както и подписа вместо пациент били нанесени от св.Хашимова. Така посочените общо 13 амбулаторни листове били подписани от подсъдимата Панова, в качеството й на лекар извършил прегледа, като бил поставен и личния й печат на лекар осъществяващ първична извънболнична медицинска помощ. От заключенията на вещото лице Галина Кисьова по назначените в хода на досъдебното производство съдебно-графически експертизи /Протокол №102/15.08.2006г. и Протокол №154/13.11.2006г./ и от разпита му в съдебно заседание се установява, че саморъчните подписи срещу пациент в амбулаторен лист №719/30.05.2005г.; амбулаторен лист №679/27.05.2005г.; амбулаторен лист №728/30.05.2005г.; амбулаторен лист № 760/02.06.2005г.; амбулаторен лист №784/03.06.2005г.; амбулаторен лист № 801/06.06.2005г.; амбулаторен лист №851/10.06.2005г. и амбулаторен лист №733/30.05.2005г. не са изпълнени от лицата -титуляри - Светла Стефанова Андреева; Стоян Валентинов Хаджиев; Юлия Миткова Хаджиева; Румяна Асенова Заимова; Водичка Красимирова Хаджиева; Шинка Атанасова Невянова; Станчо Николов Зеиров и Галя Недялкова Ковачева , а от друго лице, най -вероятно от св.Фатма Кяшифова /Дияна Хашимова/. Установява се също,че саморъчните подписи положÕни срещу пациент в амбулаторни листове с №061/31.01.2005г.; №761/02.06.2005г.; №835/09.06.2005г. и № 754/01.06.2005г. са положени от подсъдимата Панова. За положения подпис срещу пациент в амбулаторен лист №047/14.01.2005г. вещото лице не може да определи автора, тъй като не се съдържат нужните идентификационни признаци. Описаната фактическа обстановка се установи и прие на база събраните по делото доказателства: заключенията на вещото лице по извършените по делото съдебно-графически експертизи; приложените писмени документи – договори и амбулаторни листове; свидетелските показания на Хашимова, В.Андреева, Т.Невянова, Хаджиев, С.Андреева, Илиева, Ковачева, В.Заимова, В.Невянов, Р.Заимова, Хаджиева, Ш.Невянова, Големанов, Заиров и Димитрова, както и другите доказателства приети в наказателното производство, всички във връзка с обясненията на подсъдимата Панова. Всички събрани доказателства са еднопосочни, взаимно свързани и непротиворечиви, поради което съдът изцяло ги кредитира. Освен обясненията на подсъдимата, по делото липсват други доказателства, които да внасят съмнение в така възприетата фактическа обстановка. Всички свидетели посочени като пациенти в обсъдените по-горе амбулаторни листове са категорични, че нито на цитираните в листовете дати, нито пък през цялата 2005 г. са им били извършвани профилактични прегледи и/или описаните процедури от личния им лекар – подсъдимата Панова, нито те са виждали тези листове и съответно не са полагали подписи на мястото на пациент. Показанията им относно неполагането на техен подпис за пациент се потвърждават и от изготвените и обсъдени съдебно-графически експертизи, които са напълно обосновани и ясни, както и от разпита на медицинската сестра - св.Хашимова, която подробно разказва как по нареждане на подсъдимата, тя заедно с последната попълвали въпросните листове без да е извършен описания в тях преглед и съответно някоя от тях двете се подписвала вместо пациента. С оглед на изложеното изолирани и не подкрепени с каквито и да било доказателства остават обясненията на подс.Панова. Същите са в противоречие и се опровергават от показанията на разпитаните свидетели и заключенията по извършените съдебно-графически експертизи, поради което и съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимата, а приема, че това е защитна версия целяща оневиняването й. Преценяйки и обсъждайки обясненията на подс.Панова, съдът съобрази, че макар същата да не се признава за виновна и да отрича, че описаната фактическа обстановка отговаря на действителността, както и че тя не била полагала подпис вместо пациент, в същото време признава, че някои от подписите в амбулаторните листове не са полагани от лицата сочени за пациенти, тъй като не можело едновременно да се извършва преглед, да се прави кардиограма и да се попълват листове, то тя попълвала последните през почивното си време и тъй като хората /пациентите/ често бързали или били възрастни хора живеещи на 4-5 км от здравната служба, то те не се подписвали, а понякога по-късно това правели техни роднини. Обяснява случилото се като допуснати от нейна страна технически грешки. Задължение на медицинската сестра било да намери прегледаните пациенти и те да се подпишат, когато това не са направили своевременно и ако това тя е правела вместо тях, то не било пред подсъдимата, нито с нейно съгласие или по нейна заповед. Или подсъдимата по същество не отрича, че е имало случаи, когато в амбулаторни листове подписите за пациент не са се полагали от последния, като се опитва да прехвърли част от отговорността за това на св.Хашимова. За да не кредитира обясненията на подсъдимата и съответно да даде вяра на показанията на св.Хашимова, която твърди, че въпросните амбулаторни листове и подписите, които е полагала вместо пациент на някои от тях, е вършила по нареждане на подс.Панова, съдът съобрази обстоятелството, че показанията й кореспондират напълно с показанията на свидетелите посочени като прегледани пациенти в тези листове - В.Андреева, Т.Невянова, Хаджиев, С.Андреева, Илиева, Ковачева, Заимова, В.Недянов, Хаджиева, Ш.Невянова, Големанов и Заиров, както и с заключенията на вещото лице по извършените съдебно-графически експертизи. Т.е. липсва основание, което да подлага на съмнение показанията на св.Хашимова, а и още повече, че за част от листовете /описани подробно по-горе/ по категоричен начин се доказа, че подписите за пациент са положени именно от подсъдимата. Въз основа на така приетата фактическа обстановка следва да се направи извода, че подсъдимата Лилия Павлова Панова е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.311, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Последното се изразява в лъжливо длъжностно документиране чрез внасяне на неверни обстоятелства или изявления в истински официален документ, изготвен от длъжностно лице в кръга на поверената му служба. Субект на престъплението по чл.311 от НК може да бъде само длъжностно лице, и то такова, което е компетентно да издава официални удостоверителни документи. Престъплението е налице, когато невярното длъжностно документиране е извършено с цел съставения официален документ да бъде използван като доказателство за вписаните в него неверни обстоятелства или изявления. В настоящия случай всички тези елементи са налице. По делото не се спори, че инкриминираните документи – амбулаторни листове са истински, че са официални по смисъла на чл.93, т.5 от НК, както и че са удостоверителни такива. Няма спор също така, че тези документи са съставени от длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.”б” от НК, каквото качество е имала подс.Лилия Панова, като общопрактикуващ лекар, изпълнител на медицинска помощ по договор с НЗОК през инкриминирания период, както и че документите са били използвани като доказателство за отразените в тях обстоятелства, а именно – същите са представяни в РЗОК за отчитане на извършени профилактични прегледи, които в действителност не са били извършвани. Т.е. по този начин подсъдимата се е отчитала по договора с НЗОК, която съответно й е заплащала за дейност, която тя реално не е извършила. Спора по делото се свежда до това дали отразените от подсъдимата обстоятелства в съставените от нея удостоверителни документи са верни или неверни. Тезата на подсъдимата, че процесните амбулаторни листове съставяла след преглед на посочените в тях пациенти, т.е. отразените в тях обстоятелства били верни, е несъстоятелна. По делото се установи по безспорен и категоричен начин от разпита на свидетелите, че профилактичен преглед какъвто е описан във всеки от амбулаторните листове на посочените лица не е бил извършван през инкриминирания период от подсъдимата Панова в качеството й на личен лекар на тези лица, като това обстоятелство се потвърди и от заключенията на вещото лице по изготвените от него съдебно-графологически експертизи и разпита му в съдебно заседание, които експертизи бяха коментирани по-горе в изложението. Напълно голословно и без да намира каквато и да било опора по делото се явява твърдението на подсъдимата, че свидетелите се „наговорили” за твърдяните от тях обстоятелства, тъй като не се установи каквато и да било заинтересованост или мотив всички свидетели последователно, еднопосочно и безпротиворечиво да твърдят, че отразените в амбулаторните листове прегледи не са им били извършвани, за да не се кредитират показанията им. Още повече както не веднъж бе посочено, показанията им, че те не са полагали подписа си в амбулаторните листове като пациент, кореспондират със заключенията на вещото лице извършило съдебно-графологическите експертизи. Във връзка с обективната страна на деянието следва да се и отбележи следното: Изпълнителното деяние по чл.311, ал.1 от НК, по който подсъдимата е подведена под наказателна отговорност, е съставянето на официален документ, в който са удостоверени неверни обстоятелства или изявления, с цел използването на документа като доказателство за тези обстоятелства. По делото е безспорно установено, а и се твърди и от самата подсъдима, че именно тя е съставяла, попълвала или под нейна диктовка от медицинската сестра – св.Хашимова процесните документи /с отразени в тях неверни обстоятелства/, като в случая, за да се ползва като официален документ съответния амбулаторен лист е необходимо лекаря отразил данните в него да се подпише и постави личния си печат. По този начин той потвърждава верността на отразените в документа факти и обстоятелства. Именно подписа и печата удостоверяват издателя на документа и съответно той носи отговорност за достоверността му. В настоящия случай няма спор, че всички процесни документи са подписани и съответно е положен личния печат на подсъдимата в качеството й на общопрактикуващ лекар, т.е. тя се явява автор-съставител на тези амбулаторни листове. За субективния състав на престъплението по чл.311, ал.1 от НК е достатъчно деецът в момента на подписване на документа да съзнава, че вписаните в него обстоятелства или изявления са неверни. По делото както вече бе посочено безспорно се установи, че във въпросните амбулаторни листове са отразени данни от прегледи, които не са били извършвани, т.е. които не отговарят на действителността. С подписването от нейна страна на съответните документи, тя е потвърдила, че отразените в тях обстоятелства са верни, което не отговаря на истината. Подсъдимата е съзнавала, че върши като длъжностно лице в кръга на службата си невярно документиране с цел тези документи да се ползват като доказателство за отразените във тях неверни обстоятелства. Значителния брой на издадените амбулаторни листове за период от шест месеца /м.януари–юни 2005 г./, а именно 13, изключва възможността те да са следствие на пропуск или техническа грешка, както твърди подсъдимата, а не може също така и да се приеме, че случая е маловажен, както счита защитника й. Престъплението извършено от подсъдимата е продължавано такова по смисъла на чл.26, ал.1 от НК - описаните деяния са осъществили поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващото престъпление се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, както междувпрочим правилно е посочил и първоинстанционния съд. Или от всичко изложено следва извода, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.311, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за това, в периода от 14.01.2005 г. до 10.06.2005 г., при условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице - Общопрактикуващ лекар, в с.Дрангово, общ.Кирково, в кръга на службата си съставила официални документи: амбулаторен лист с № 047/14.01.2005 г. ; амбулаторен лист с № 061/31.01.2005 г.; амбулаторен лист с №679/ 27.05.2005 г.; амбулаторен лист с № 719/30.05.2005 г.; амбулаторен лист с № 728/30.05.2005г.; амбулаторен лист с № 733/30.05.2005г.; амбулаторен лист с № 754/01.06.2005г.; амбулаторен лист с № 761/02.06.2005г.; амбулаторен лист с № 760/02.06.2005г.; амбулаторен лист с № 784/03.06.2005г.; амбулаторен лист с № 801/06.06.2005г.; амбулаторен лист с № 835/09.06.2005г . и амбулаторен лист с № 851/10.06.2005год., в които удостоверила неверни обстоятелства с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тези обстоятелства. При определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният съд е обсъдил както обществената опасност на деянието, така и обществената опасност на извършителя. Съобразно преценката за превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът правилно е определил наказание в минималния предвиден в закона размер, а именно 3 месеца “лишаване от свобода”, което на основание чл.66 от НК, е отложил за срок от 3 години, предвид, че са налице предпоставките за прилагане института на условното осъждане и най-вече, че за поправянето на подсъдимата не е наложително, същото да бъде изтърпяно ефективно. Определеното от първоинстанционния съд наказание по вид и размер съответства на тежестта на извършеното от подс.Панова деяние и би оказало възпитателно въздействие както спрямо личността й, така и по отношение на останалите членове на обществото. Предвид изхода на делото правилно са възложени на подсъдимата и направените по делото разноски. В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на обжалвания съдебен акт на това основание. В тази връзка неоснователен е довода посочен във въззивната жалба за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неспазване на „изискуемия от закона седем дневен срок” за насрочено съдебно заседание, а именно призовката за съдебното заседание проведено на 20.06.07 г. била връчена на подсъдимата на 15.06.07 г. Съгласно разпоредбата на чл.254, ал.3 от НПК, в седмодневен срок от връчване на книжата по ал.1 на същият член /препис обвинителния акт/ на подсъдимия, същият може да даде отговор, в който да направи възражения си и да направи нови искания, което в настоящия случай е сторено. Т.е. тази разпоредба се отнася единствено за първото насрочено заседание, което е било на 04.04.07 г., призовката за което е била връчена на подс.Панова лично на 09.03.07 г. В случаите, когато делото е отложено за следваща дата, законът не поставя срокове, в които следва да бъде връчена призовката преди съответното насрочено заседание. Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да бъде потвърдена обжалваната присъда. Ето защо и на основание чл.338 вр с чл.334 т. 6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда №80 от 22.05.2008 г., постановена от Момчилградския районен съд по НОХД № 72 по описа за 2007 г. на същия съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: Членове:1.
2. |