Р Е Ш Е Н И Е № 58С.27.04.2020 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
САМОКОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, I-ви състав в публично съдебно заседание на 22 януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КИРИЛ ПАВЛОВ
при секретаря Екатерина Баракова като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА гр. дело № 1155 по описа за 2019 год. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Исковата претенция е с правно основание чл. 410, ал. 1, т 2 от КЗ,
предявена от Застрахователно дружество „Е." АД гр.С., ЕИК-*********, със
седалище и адрес на управление - гр.С., бул. „Х.К. № 43, против Агенция "ПИ",
ЕИК ********* със седалище- гр.С., бул. М. № 3 с цена на иска 333.25 лв.
В
исковата молба се твърди, че на 30.12.2017 г., при движение по републикански
път П-
Твърди се в исковата молба че това застрахователно обезщетение в размер
на 333, 25 лева е изплатено от ищеца на правоимащия, за което се позовава на
приложеното към ИМ банково извлечение.
Твърди се в исковата молба, че на основание чл. 410, ал. 1 от КЗ с
изплащане на обезщетението, ищцовото застрахователно акционерно дружество „Е."
е встъпило в правата на застрахованото лице против причинителя на вредата до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
Твърди
се в исковата молба, че на 09.02.2018 година ответната Агенция ПИ е получила
регресна покана за доброволно възстановяване на изплатеното обезщетение, като
липсата на доброволно изпълнение било основание за предявяване на настоящия
иск.
В петитума на исковата молба се съдържа искане съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника Агенция "ПИ", да заплати на
ищцовото застрахователно акционерно дружество „Е." сумата от 333, 25 лева
- главница, заедно със законната лихва върху нея, от подаване на настоящия иск
до окончателното й изплащане. Претендират се и разноските по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Агенция
"ПИ", с който се изразява становище, че предявеният иск е допустим,
но неоснователен, поради което се оспорва изцяло, както по основание, така и по
размер. Твърди се в отговора на исковата молба, че от представените по делото
писмени доказателства не се установява по безспорен начин, дали е налице
причинно - следствена връзка между реализираното ПТП и обезщетените вреди като
се възразява че ПТП не съдържа констатация какви конкретно са настъпилите
имуществени вреди по автомобила. Твърди се в отговора на ИМ, че не е бил
установен по безспорен начин и механизмът на осъществяване и реализирането на
30.12.2017 г. ПТП на път II-
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на
страните приема за установено следното:
На 30. 12. 2017 година при движение на лек автомобил „Р.М." с рег.
№ ** **** **, управляван от М.Д.Н. по второкласния път II-62 по посока от гр.С. за Д. на километър 74+500
посоченото МПС лек автомобил, е преминал през находящата се на този път дупка
на пътното платно, необезопасена и несигнализирана в резултат на което са
настъпили имуществени щети на автомобила изразяващи се в разкъсани и
разхерметизирани предна дясна и задна дясна гуми и се подбили и деформирали
уплътнителни ръбове на предна дясна и задна дясна алуминиеви джанти на
автомобила. Местопроизшествието е било посетено от младши автоконтрольор при
РПУ на МВРС.към ОДМВРС., който съставил протокол за ПТП, препис от който е
приложен по делото в който е посочено че в резултат на ПТП са настъпили
материални щети за МПС лек автомобил „Р.М." с рег. № ** **** **,
управляван от М.Д.Н., изразяващи се в подбити предна и задна дясни джанти и
разхерметизирани и скъсани предна дясна и задна дясна гуми.
Към момента на настъпване на посоченото ПТП с материални щети, увредения
лек автомобил „Р.М." с рег. № ** **** ** е имал валидна и действаща
застраховка Каско на МПС срещу първи риск в ищцовото застрахователно дружество
ЗД "Е." АД гр.С., сключена на 20. 01. 2017 год. г., със
Застрахователна полица ЗП № 10500100002557 и срок на покритие от 21. 01.
На 03.01.2018 година, в ищцовото
застрахователно дружество „Е." АД е постъпила претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение за материалните щети имуществени вреди от
посоченото ПТП, на основание на която в ищцовото застрахователното дружество е
образувана щета № ********** от 03. 01. 2018 година, а негов служител е
извършил оглед на автомобила, при който е констатирал увреждане на предна и
задна дясни гуми на автомобила и деформирани предна и задна дясни джанти, както
и подкалник задна част. Съгласно заключението на оценител от застрахователното
дружество, сумата необходима за отстраняване на вредите по автомобила е била в
общ размер на 271, 25 лева, като във вредите подлежащи на възстановявате влиза
и сумата от 60 лева, платена от него за транспортиране на увреденото МПС което
вследствие на процесното причинено от ответника ПТП не е могло да се движи на
самоход поради настъпилите увреждания и материални щети на ПТП включващи гумите
и джантите му. С доклад по щета № ********** от 03. 01. 2018 година, препис от
който е приложен по делото ищцовото застрахователно дружество „Е." е
определило във връзка с настъпилото застрахователно събитие ПТП осъществено на
30. 12. 2017 година да бъде изплатено обезщетение в размер на 333, 225 лева
лева, включващи и доказано наложилите се транспортни разходи 60 лева, при
положение че увредения от ПТП автомобил не е бил годен да се движи
самостоятелно и се е наложило транспортирането му.
На 10.01.2018 година ищовото застрахователно акционерно дружество „Е."
АД изплатило, по банков път, на М.Д.Н. собственик на увреденото и застраховано
при ищцеца МПС, определеното обезщетение от 233,25 лева.
Щетите от ПТП механизмът на настъпването му и причинната връзка между
необезопасената дупка и настъпването на ПТП и щетите от него се потвърждават и
от заключението на автотехническата експертиза което съдът кредитира като
обективно, компетентно и пълно включително и по заключението за характерът,
размерът и стойността на причинените от ПТП щети.
От приложеното по делото копие на регресна покана се установява, че,
ищцовото застрахователно дружество е поканило ответника да му възстанови
изплатеното застрахователно обезщетение, което не е изплатено от ответника включително
и към датата на приключване на устните състезания по делото.
В хода на производството по делото била назначена извършена и изслушата
съдебна автотехническа експертиза, видно от заключението на която, на 30. 12.
2017 год. лек автомобил, марка „Р.М." с рег. № ********, управляван от М.Н.
движейки се по второкласен път II-62 извън
населеното място градС. на километър 74+500 е преминал с предната си и задна
дясни гуми през повредена част от пътното покритие /дупка/, което е довело до
разцепване и разхерметизиране на предна и дясна задни гуми, както и на
деформиране на уплътнителните ръбове на алуминиевите джанти. Пазарната
стойност, необходима за възстановяване на щетите по увредения автомобил към
момента на настъпване на процесното ПТП е 376 лева, което налага изводът че
претенцията на ищеца е доказана и по размер. Съгласно кредитираното от съда
заключението на вещото лице ПТП и причинените от нещо щети от попадане и
преминаване на автомобила пред процесната дупка е било непредотвратимо от
водача на МПС М.Н., който видно от другите доказателства по делото не е
извършил нарушение по ЗДвП, не е употребил алкохол и не е причинил, нито
съпричинил ПТП. Видно от заключението на автотехническата експертиза дължината
на опасната зона на спиране на автомобила е била по-голяма от зоната на пряка
видимост за водача, който не е имал възможност да възприеме своевременно
дупката и да реагира чрез своевреенно спиране. Което налага извода че
препятствието на пътя изразяващо се в необезопасена дупка, дори да е било
възприето, не е могло да бъде избегнато. Налице е причинно-следствена връзка
между установения механизъм на реализираното пътно-транспортно произшествие и
нанесените щети върху автомобила.
В хода на производството по делото, в качеството си на свидетел е бил
разпитан И. С. И., който е управлявал процесното моторно превозно средство.
Съгласно показанията на И., при движение по автомагистрала "Тракия" в
посока от гр.С. към гр. С.З., автомобилът попаднал в дупка на пътното платно и
спукал предна дясна гума. Това се случило на автомагистралата, малко след
отбивката за гр. П.. Преди настъпване на пътния инцидент, св. И. не е забелязал
препятствие или дупка на платното за движение.
По делото е бил разпитан като свидетел Т. А. Т., който е пътувал в процесния автомобил към момента на настъпване на произшествието. В показанията си, св. Т. потвърждава изложените от св. И. факти и обстоятелства.
Предвид
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:
Настоящият съдебен състав приема, че гореизложената фактическа
обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателствени средства, както и от заключението на вещото лице по приетата
автотехническа експертиза. По делото е
безспорно установено, че увреждането на процесния
автомобил Р.М. с рег. № ** **** **е настъпило на 30.12. 2017 при движение извън
населеното мястоС.по второкласен път II - 62 в посока град Д.. Описаният лек
автомобил, управляван от М.Н. е преминал през дупка на пътното платно, в
резултат на което са настъпили имуществени щети на автомобила. Горното се
установява от приложените по делото писмени доказателства, вкл. от заключението
на извършената по делото съдебна експертиза. Не е спорно и съдът приема за
доказано че ответникът стопанисва този участък на пътя, в който е настъпило процесното
пътнотранспортно произшествие в резултат на което са настъпили описаните щети.
Пътната настилка следва да бъде в състояние, което да позволява безпрепятствено
преминаване на всички участници в пътното движение. Всички неравности,
пропадания, дупки и прочие, следва да бъдат надлежно заградени и сигнализирани,
така че да не се позволява преминаването им отгоре, задължението за това е на
ответника и именно той е причинил щетите с неизпълнението на това задължение.
При настъпването на вреда върху автомобил в резултат от попадането на същия в
дупка на пътното платно, какъвто е процесният случай, тези вреди подлежат на
обезщетяване от собственика на пътя или от задълженото да поддържа и ремонтира
пътя лице. Това в случая е ответникът по делото Агенция „ПИ" следва да
отговаря за щетите от процесното ПТП, настъпило в процесния пътен участък на
път II-
Настъпването на
застрахователното събитие - ПТП, съдът намира за доказано с представените към
исковата молба доказателства, протокол за ПТП и изготвената и изслушана от съда
автотехническа експертиза, която съдът кредитира. Наличието на причинно-
следствена връзка между механизма на произшествието и щетите по застрахования
автомобил е доказана с необходимото пълно и главно доказване.
В хода на производството по делото беше доказано от ищеца наличието на
валидно застрахователно провоотношение за увредения автомобил, като от приетите
по делото писменни доказателства се установява, че към момента на настъпване на
произшествието, увредения лек автомобил е имал валидна застраховка "Каско
първи риск" в ищовото застрахователно дружество. ПТП е настъпило на 30.
12. 2017 година а срокът на действие на застрахователната полица е от 21. 01.
2017 година до 24 часа на 20 януари 2018 година.
Вида и размера на щетите по автомобила се доказаха с приетите по делото
писмени доказателства и заключението на вещото лице, а изплащането на
застрахователното обещетение също е доказано, извършено е на 10. 01. 2018
година, видно от приложеното банково извлечение от Уникредит бул банк.
С оглед на обсъдените доказателства, съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ /нов/, който е аналог на разпоредбата
на чл. 213, ал. 1 КЗ (отм./, а именно: изплатено е застрахователно обезщетение
във връзка с настъпването на определено застрахователно събитие и
застрахователят има регресен иск срещу лицето, отговорно за настъпването на
вредата - ответника по делото.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДвП, лицата,
които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата пътна
маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях
така, че да осигуряват условия за бързо и сигурно придвижвани и за опазване на
околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни
средства. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от Закон за пътищата, Агенцията
ответник по делото осъществява дейностите по изграждане, ремонт и поддръжка на
републиканските пътища. По делото не се спори, че процесното ПТП е настъпило в
участък, който не е част от общински път, а част от републиканската пътна
мрежа, за която ответникът Агенция „ПИ" има задължение и по закон следва
да се грижи и поддържа в изправност. Според изричната норма на чл. 167, ал. 1
от ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние,
сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно в
най-кратък срок. Според § 1, т. 19 от ППЗДвП, «Препятствие на пътя» е
нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други
подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. В случая,
установената дупка, представлява неравност на пътното платно и препятствие по
смисъла на посочената разпоредба, която е създавала опасност за движението. При
така установената правна уредба, с оглед изложените по-горе фактически
констатации се налага изводът, че процесиите вреди обезщетени от ищеца по
договор за застраховка са причинени от ответника отговорен за поддържането и
ремонта на пътя, която Агенция „ПИ" е проявила бездействие, изразило се в
бездействие на служителите й, натоварени да отстраняват повреди включително и
процесната дупка от преминаването през която са причинени вредите. Служители на
ответната агенция са проявили бездействие в изпълнението и на задълженията си
по чл. 3 от ЗДвП и не са сигнализирали препятствието и организирали движението
по начин, осигуряващ безопасността му. Ответникът не е изпълнил задължението си
за обезопасяване и обозначаване с необходимата маркировка на пътната неравност
на републиканския път, и това бездействие е станало причина за възникване на
ПТП, при което са причинени материални щети на застрахования от ищеца автомобил.
Безспорно е установено, че са настъпили вреди, които са в причинна връзка с
процесното ПТП и ищцовото дружество в изпълнение на договора за застраховка е
заплатило на собственика на увредения автомобил причинените щети. Съгласно чл.
410 ал. 1, т. 2 от КЗ застрахователят изплатил обезщетението в изпълнение на
договора застраховка встъпва изцяло в правата на увредения срещу причинителя на
вредата до размера на платеното обезщетение. В този смисъл предявеният от ищеца
против ответната агенция осъдителен иск, се явява основателен и доказан, и
следва да бъде уважен като такъв.
По отношение на разноските - Ищецът е направил разноски по
производството в общ размер на 450.00 лева. С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените от него разноски по производството.
Воден
от горното С.ският Районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция "ПИ" с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., бул. "М." № 3, ДА ЗАПЛАТИ на „Застрахователно дружество Е." АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.С., бул. „Х.К.№ 43 сумата от 333,25 лв. /триста тридесет и три лева и двадесет и пет стотинки/ - главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 03. 06. 2019 година- до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 450 лева за направените по делото разноски, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред СОС в двуседмичен срок от връчване преписа на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5