№ 418
гр. София, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20241800500794 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, във връзка с
чл. 17 от Закона за защита срещу домашното насилие.
С решение № 235 от 20.06.2024 г., постановено по гр.д. №
699/2023 г. по описа на РС-Костинброд е уважена молбата за защита
по Закона за защита срещу домашното насилие подадена от С. Л. Л., с
ЕГН ********** лично и като законен представител на Е. Д. К. с ЕГН:
********** от с. П. срещу Д. К. Д., с ЕГН **********, като са
наложени следните мерки за защита: ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.
5 ал. 1 т. 1 от ЗЗДН Д. К. Д., ЕГН ********** от с. П., община К. да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С. Л. Л., ЕГН
**********, лично и като законен представител на Е. Д. К., ЕГН
********** от с. П., община К.; ЗАБРАНЯВА на извършителя Д. К. Д.,
ЕГН ********** да приближава местата за социални контакти и отдих
на пострадалото лице за срок от 12 /дванадесет/ месеца, считано от
датата на издаване на заповедта, на основание чл. 5 ал.1 т. 3 от ЗЗДН;
1
ЗАБРАНЯВА на извършителя Д. К. Д., ЕГН ********** да
осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и
факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация
за срок от 12 /дванадесет/ месеца, считано от датата на издаване на
заповедта, на основание чл. 5 ал.1 т. 4 от ЗЗДН. Д. К. Д. е осъден, на
основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, да заплати на молителката С. Л. Л.,
ЕГН **********, лично и като законен представител на Е. Д. К., ЕГН
********** от с. П., община К. направените по делото разноски в
размер на 1 500.00 /хиляда и петстотин/ лева - адвокатско
възнаграждение. На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН е възложена
държавната такса в размер на 25 лева на извършителя Д. К. Д..
Решението се обжалва с въззивна жалба от Д. К. Д., чрез
пълномощника му адв. И. Е. с доводи за неправилност,
необоснованост и в противоречие със събраните по делото
доказателства. Излага, че единственото доказателство в подкрепа на
твърдения извършен акт на домашно насилие е декларацията по чл. 9
ЗЗДН, която не следвало да се приема безкритично. Изложеното в нея
не се подкрепяло от събраните по делото доказателства. От
изслушването на дъщерята на страните се опровергали изложените
твърдения в нея. От разпита на свидетеля по делото също не се
установило, че има извършен акт на домашно насилие на процесната
дата, тъй като показанията му били преразказ на твърдяното от
молителката. По същество моли обжалваното решение да бъде
отменено изцяло и молбата за защита оставена без уважение.
В срока за депозиране на възражения по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е
депозиран писмен отговор от молителката С. Л. Л. в лично качество и
като законен представител на Е. Д. К., чрез адв. Я. М., с който
изразява становище за неоснователност и необоснованост на
въззивната жалба. Претендира разноски.
В откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция
2
въззивникът Д. К. Д. се представлява от адв. Е. като поддържа
въззивната жалба. Въззиваемата страна С. Л. Л. се явява лично и като
законен представител на Е. Д. К., представлявана от адв. Я. М.,
оспорва въззивната жалба и поддържа отговора.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид
подадената въззивна жалба, съдържащите се в нея оплаквания,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки
се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение,
намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана с правен
интерес от обжалването страна, срещу подлежащ на оспорване
съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Първоинстанционното производство е образувано по молба на
молителката С. Л. Л. в лично качество и като законен представител на
Е. Д. К. по Закона за защита от домашно насилие с искане да бъде
издадена съдебна заповед за защита против Д. К. Д..
Първоинстанционният съд е уважил молбата и е издадена заповед за
защита.
Защита по Закона за защита от домашно насилие може да търси
всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществен
спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона.
Според чл. 3, т. 2 и т. 4 от ЗЗДН защита може да търси пострадал от
домашно насилие от лице, с което се намира или е било във
фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка и от
възходящ. Не е спорно, че молителката С. Л. Л. е съжителствала с
ответника, а Е. Д. К. е тяхна дъщеря.
Молбата за защита е подадена в рамките на срока по чл. 10, ал. 1
от ЗЗДН, считан от момента на осъществяване на твърдяния акт на
домашно насилие, поради което е процесуално допустима.
3
Целта на ЗЗДН е да даде възможност на пострадалите да
потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за
въздействие спрямо нарушителите, изчерпателно посочени в чл. 5, ал.
1, т. 1-8 от ЗЗДН. В тази връзка, за да се предостави защита на
определено лице трябва да се изследва въпросът дали по отношение
на него е осъществен акт на физическо, сексуално, психическо или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Следователно, в случая
трябва да се прецени има ли основание да се приеме, че спрямо
молителката са били извършени конкретни действия от страна на
ответника, които биха могли да се квалифицират като домашно
насилие, както и момента на тяхното извършване.
Към молбата за защита С. Л. Л. в лично качество и като законен
представител на Е. Д. К. е депозирала декларация по 9 ал. 3 от ЗЗДН, в
която е посочила, че спрямо нея е бил извършен акт на домашно
насилие от Д. К. Д.. Изложено е, че на 07.08.2023 г. в гр. С., на
паркинга на магазин „Б.“, бул. „Л. ш.“, ответникът се доближил с
неговата кола, засилил скоростта и ударил огледалото на колата на
молителката. Отворил прозореца и на висок тон заплашително казал:
„Спри да ровиш, спри да вървиш с рогата напред, виж брат си, ще
стане лошо, долна курва“. Всичко това било чуто и видяно от детето,
което се свило уплашено на седалката. След като останали сами,
детето започнало да повтаря думите на баща си: „Ти си лоша майка,
не се грижиш за мен, не мислиш за дома, ти си имаш любовник, от
Бог съм благословена аз сама да се грижа за къщата и за татко, не
искам да ходя никъде с теб“. В декларацията също е посочено, че
ответникът упражнявал редовно психически тормоз спрямо
молителката – непрекъснато я ревнувал и говорел пред детето, че си
има любовник. През месец май на 2023 г. упражнил и физическо
насилие над нея като я блъскал във вратата. Тормозел я психически
4
като я наричал „Долна мръсна курва“, „Ще ти счупя главата“, „Овче
спермояд“ и др. На 12.06.2023 г. С. Л. напуснала имота, но детето
отказало да тръгне с нея. По сигнал в Отдел за закрила на детето,
започнали проверки и било установено, че детето е манипулирано и
психически объркано.
От приложения протокол от 15.02.2018 г. по гр. д. № 69304/ 2017
г. по описа на СРС се установява, че съдът е одобрил споразумение
между страните, като е предоставил упражняването на родителските
права върху малолетното дете Е. Д. К., ЕГН ********** на майката С.
Л. Л., ЕГН ********** и е определил местоживеенето на детето да
бъде на адреса на майката, като е определен и режим на лични
контакти на детето с бащата.
Видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт
за раждане № ..../........... г., детето Е. Д. К. е родено на 06.09.2010 г., от
майка С. Л. Л., а баща му е Д. К. Д..
От разпита на свидетеля А. Й. Д. се установява, че познава
страните по делото. С. Л. му разказала, че на 07.08.2023 г. на паркинга
пред магазин „Б.“ ответникът я обиждал, в присъствието на дъщеря
им. Към 19.00 часа С. се прибрала разплакана. През учебната година
детето живеело в дома на свидетеля, но сега при баща си и не искало
да ги вижда.
От приложените писмени материали от извършена проверка от
Агенция за социално подпомагане - гр. Костинброд относно постъпил
сигнал от майката С. Л. Л. в заключението в междинния доклад е
посочено, че С. Л. има желание и капацитет за полагане на
родителските грижи за детето. Вулгарното и обезценяващо отношение
на бащата към майката дисквалифицира нейната родителска роля пред
Е.. Действията на бащата до момента поставят детето в риск.
Момичето е инструментално използвано от бащата за въвличането му
на негова страна в родителския конфликт. Ако Е. продължава да бъде
отглеждана без подкрепата на родителската роля на майката в
5
условията на цинично и обезценяващо отношение от бащата към
майката, това би довело до бъдещи проблеми с идентичността и
формирането на здрава личност.
От заключението на изготвената по делото съдебно -
психологична експертиза се установява, че осв. С. Л. е типична жертва
на домашно насилие, характеризираща се с непоследователност на
поведението, дължащо се на ниско самочувствие, съобразяване с
изискванията на насилника и компромис със собствените принципи и
потребности. Насилието при същата са довели осв. до следните
признаци на травматичен стрес у нея: трудности при вземане на
решение, емоционални - емоционален шок, тъга, депресия, чувство,
че си смазан, поведенчески - промени в обичайното поведение,
изолираност от околните, мълчаливост и др. През целия период на
съвместното съжителство с Д. Д. не е имала роли, няма изграден
авторитет спрямо нея към детето й, тъй като винаги се е подчинявала
и извинявала за действията си, без да има причина за това. Изцяло се е
съобразявала с бащата, потискайки емоциите в себе си. В резултата от
тома към днешна дата майката е с ниска самооценка, ниско
самочувствие, което и пречи да бъде стойностна личност и да живее
живота си според собствените си ценности.
Наличен е синдром на родителското отчуждение при Е., която
живее при бащата, като са покрити критериите за синдрома: Е.
отхвърля майката, казва, че не я обича, не иска да живее с нея, тъй
като тя „се държи неадекватно“ и е „наркоманка“. При появата на
майката става вербално агресивна и груба. Детето автоматично
подкрепя програмиращия го родител във всички негови изявления и
действия - в случая бащата. Детето няма елементарно уважение към
майката.
От разговора с майката в. л. е установило, че същата се е
постарала да поддържа родителска връзка с Е., но още в началото от
раздялата, тя е взела страната на бащата, като дори в поведенчески
6
план му е подражавала - облича се като него, обвинява я по същия
начин, като него, че е „наркоманка“, че има „любовник“, че се „държи
неадекватно“. В изследването на Е. се установява несъзнателно
усвоени оценки и мнения по силата на идентификацията, тя се
идентифицира изцяло с баща си и му подражава във времето.
Според в.л. Н. И., най - добър интерес за детето е да има връзка с
двамата си родители, защото насилственото изтрИ.е на създадена
топла връзка с родителя, поради манипулации на другия родител води
до тежко натоварване на психиката и в крайна сметка до емоционално
разстройство. В такива случаи децата са объркани, тревожни,
понякога агресивни /какъвто е случая с Е. /. Те преживяват силно
чувство на гняв към родителя, от който са отчуждени.
От приетия социален доклад на ДСП-К. се установява, че е
налице тежък родителски конфликт, вследствие на което е налице
родителски отчуждение. Поведението на бащата е арогантно, цинично
и неуважително.
Детето Е. К. е изслушано от РС-Костинброд и заявява, че бащата
не е употребил обидни думи спрямо майка й на 07.08.2023 г.
В конкретната хипотеза, съвкупната оценка на установеното по
делото от фактическа страна налага извод за установеност на
наведените фактически твърдения в обстоятелствената част на
молбата за защита.
Събраните за целта доказателства установяват по категоричен
начин конфликтни отношения между молителката С. Л. Л. и
ответника Д. К. Д..
За начина на извършване на насилието следва да се кредитира
посоченото от молителката в молбата, което индиректно се подкрепя
от изслушването на детето Е. К., което заявява, че огледалата на двата
автомобила се опряли един в друг. Независимо, че детето твърди, че
бащата не е употребил обидни думи спрямо майката на 07.08.2023 г.,
7
неговите обяснения в тази част следва да се преценяват като се вземе
предвид заключението на в.л. Н. И.. Според заключението е наличен е
синдром на родителското отчуждение при Е., която живее при бащата,
като са покрити критериите за синдрома: Е. отхвърля майката, казва,
че не я обича, не иска да живее с нея, тъй като тя „се държи
неадекватно“ и е „наркоманка“. При появата на майката става
вербално агресивна и груба. Детето автоматично подкрепя
програмиращия го родител във всички негови изявления и действия - в
случая бащата. Детето няма елементарно уважение към майката.
Детето се идентифицира изцяло с баща си и му подражава във
времето, което обяснява твърденията му, че на 07.08.2023 г. между
родителите му не се е случило нещо необичайно.
Самостоятелният анализ на събрания доказателствен материал,
извършен от въззивния съд по отделно и в съвкупност, обосновават в
нужната степен извършването от жалбоподателя Д. К. Д. на сочения от
молителката акт на домашно насилие. Ответникът не е оборил
обстоятелствата и фактите изложени в молбата и декларацията
по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН.
Законът не изисква настъпване на вредоносен резултат –
негативно изменение върху психиката на пострадалия от домашно
насилие, вкл. психична травма. Достатъчно е поведението на
извършителя да въздейства негативно върху психическото
спокойствие и уравновесеност на жертвата, като предизвика у нея
уплаха, тревожност, стрес, и др. неприятни изживявания. Острите
стресови реакции и психичните травми, макар и възможни, не са
задължителни за квалификация на деянието като психическо и
емоционално насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН.
Ето защо, въззивният съд намира, че правилно
първоинстанционният съд е преценил, че в случая са налице
условията по чл. 15, ал. 8 от ЗЗДН и е уважил молбата да се издаде
заповед за защита. Наложените мерки от първоинстанционния съд
8
като вид са подходящи и адекватни за постигане на възпиращ и
превантивен ефект спрямо ответника, като съдът е съобразил тежестта
на осъществената от въззивника проявна форма на насилие.
Въззивният съд споделя изцяло и препраща и към мотивите на
районния съд в обжалваното решение, на основание чл. 272 от ГПК.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
постановеното от първоинстанционният съд решение е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди.
На ответника по въззивна жалба следва да се присъдят разноски
в размер на 400.00 лева за адвокатско възнаграждение, съгласно
приложен списък по чл. 80 ГПК и представени доказателства за
извършено плащане.
На основание чл. 17, ал. 2 от ЗЗДН жалбоподателя Д. К. Д.
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски окръжен съд
държавна такса в размер на 12,50 лева.
Мотивиран от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 235 от 20.06.2024 г., постановено
по гр.д. № 699/2023 г. по описа на РС-Костинброд.
ОСЪЖДА Д. К. Д., ЕГН ********** от с. П., община К. да
заплати на молителката С. Л. Л., ЕГН **********, лично и като
законен представител на Е. Д. К., ЕГН ********** от с. П., община К.
направените по делото разноски в размер на 400.00 /четиристотин/
лева - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. К. Д., ЕГН ********** от с. П., община К. да
заплати по сметка на Софийски окръжен съд държавна такса за
въззивното обжалване в размер на 12,50 лева.
9
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10