Решение по дело №103/2025 на Административен съд - Бургас

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Началник група „ОП“ при ОД на МВР Бургас, РУ Карнобат, срещу решение № 71/09.12.2024г., постановено по АНД № 289/2024г. на РС Карнобат, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 24-0282-000146/17.05.2024г., с което на В. М. О. на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДП са наложени административни наказания глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за извършено по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДП административно нарушение. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради постановяването му в нарушение на закона – отменително основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание касаторът не се явява лично и не изпраща представител.

Ответникът по касация не се явява и не изпраща представител.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура Бургас заема становище за неоснователност на касационната жалба и съответно за потвърждаване на обжалваното решение.

Съдът, след като обсъди наведените в касационна жалба отменителни основания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирано за това лице по чл.210, ал.1 от АПК – страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК, приложими по силата на чл.63в от ЗАНН, следователно жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Обхватът на касационната проверка е очертан в чл.218 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, според който съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

С обжалваното решение състав на РС Карнобат отменил НП № 24-0282-000146/17.05.2024г. на Началник група „ОП“ при ОД на МВР Бургас, РУ Карнобат, с което на В. М. С. за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДП на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДП са наложени административни наказания глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от един месец.

След извършване на проверка на законосъобразността на НП районният съд е формирал извод за основателност на разглежданата от него жалба. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство материалният закон е неправилно приложен, тъй като в хода на съдебното следствие се установило, че жалбоподателят не е извършил виновно нарушението, за което е санкциониран.

Съдът е приел от фактическа страна, че на 04.03.2024г. в 19:56ч. по ул. Първи май в [населено място], община Карнобат, жалбоподателят, управлявайки МПС – лек автомобил Ауди 4 с рег. № [рег. номер], блъснал движещо се на пътното платно куче, но не останал на място, а продължил по пътя си.

От правна съдът приел, че жалбоподателят не е извършил административно нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДП, тъй като не е действал виновно – нито умишлено, нито при условията на непредпазливост, по причина че опасността от преминаване на животни не била сигнализирана с предупредителен знак, затова жалбоподателят не можел да съобрази скоростта на движение с тази потенциална опасност. Приел е, че е налице „случайно деяние“ по смисъла на чл.15 от НК, тъй като деецът нито бил длъжен, нито пък можел да предвиди настъпването на общественоопасните последици.

Касационната инстанция, извършвайки служебна проверка, съобразно установените в АПК задължения, установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но по съображения, различни от изложените в него.

Административнонаказателната отговорност на В. С. – като водач на МПС, е ангажирана не за управление с несъобразена скорост, както и приел районният съд, а затова че след като блъснал куче на пътното платно, не останал на място, за да установи вредите от ПТП.

Както в АУАН, така и в НП не са изложени, в пряко нарушение на разпоредбите на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, достатъчно фактически обстоятелства, даващи основание нарушението да се [жк], ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДП, а именно, че са причинени само имуществени вреди и какви са те. Както актосъставителят, така и административнонаказващият орган са дължали описание на причинените вреди, с оглед извършване на преценка дали вредите са само имуществени, който пропуск пряко е рефлектирал върху правната [жк], тъй като според разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДП, водач на пътнопревозно средство, който е участник в ПТП, е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Описанието на вредите е от значение и за квалифициране на събитието като ПТП по смисъла на §6, т.30 от ДР на ЗПД. Едва в касационната жалба се сочи, че кучето било убито, а в съставения протокол за ПТП било отразено, че на автомобила на „участник 2“ в полето „видими щети на МПС“ била описани „декоративна решетка на бронята“. На първо място, е недопустимо една в съдебната фаза фактите да се „дописват“ и да се допълва липсващото както в АУАН, така и в НП описание, съобразно изискванията на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. На следващо място, ЗАНН не допуска дефицитът в АУАН и НП да се компенсира чрез извличане на описание на факти от документи по преписката и по тълкувателен път да се допълва съдържанието им.

Тъй като районният съд е постановил правилен като краен резултат съдебен акт, който не страда от релевираните в касационната жалба пороци, следва да бъде потвърден.

Предвид неоснователността на жалбата, претенцията на касатора за присъждане на разноски също е неоснователна.

Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХV-ти тричленен състав

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 71/09.12.2024г., постановено по АНД № 289/2024г. на РС Карнобат.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.