Определение по дело №524/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1443
Дата: 1 август 2019 г.
Съдия: Дарина Ангелова Костова
Дело: 20192100100524
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 април 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номер 1443                                      01.08.2019 год.                                                 гр. Бургас

     

Бургаски окръжен съд,  граждански състав

на  първи август две хиляди и деветнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА КОСТОВА

                                                                    

като разгледа докладваното от съдия Дарина Костова гр.д. № 524  по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе  предвид следното:

 

Постъпила е искова молба от Д.С.В. с ЕГН
**********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв.Х.М., БАК, с адрес ***, офис 1, против А.Д.В., с ЕГН **********, и съпругата му В.Д.В., с ЕГН **********, и двамата с настоящ адрес: ***, с която е предявен иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне поради неизпълнение на сключения между ищеца и първия ответник с нотариален акт от 03.01.2019г., вписан в АВ-СВ Несебър с дв.вх.рег.№4, акт 3, том 1, дело №3/2019г. договор, с който ищецът Д.С.В. е прехвърлил на ответника А.Д.В. недвижим имот (придобит в режим на СИО с ответницата В.Д.В.) срещу задължение за издръжка и гледане.

Предмет на договора, чието разваляне се иска, е прехвърляне на собствеността на следния недвижим имот, находящ се в гр.Несебър, ул.„Любен Каравелов“ №11, а именно: 2/3 ид.ч. от Жилище - апартамент №2, в жилищен блок 11, в квартал 92, парцел I по плана на гр.Несебър, находящ се на първи етаж от сградата, с площ от 108 кв.м., състоящ се от кухня, хол и три спални, коридор, три тераси, баня и тоалетна, ЗАЕДНО с избено помещение №2 с площ от 8.96 кв.м., ЗАЕДНО със сервизно помещение в избения етаж с площ от 7.36 кв.м., ЗАЕДНО с Гараж №2 на площ от 16.82 кв.м, ведно с 16.14% от общите части на сградата и от правото на строеж върху земята, които по одобрените КК и КР на гр.Несебър представляват: Самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 51500.502.395.1.2, с адрес на имота гр.Несебър, ул.„Любен Каравелов“ №11, ет.2, ап.2, с предназначение - жилище, апартамент, на едно ниво, с площ от 108 кв.м., при съседни СОС: на същия етаж - няма, под обекта – 51500.502.395.1.12, 51500.502.395.1.11, 51500.502.395.1.10, 51500.502.395.1.9, 51500.502.395.1.8 и 51500.502.395.1.7, над обекта – СОС 51500.502.395.1.4; ГАРАЖ №2, представляващ Самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 51500.502.395.1.7, с адрес на имота гр.Несебър, ул.„Любен Каравелов“ №11, ет.1, с предназначение - гараж в сграда, на едно ниво, с площ от 16.82 кв.м., при съседни СОС: на същия етаж - 51500.502.395.1.12, 51500.502.395.1.11, 51500.502.395.1.8, под обекта - няма, над обекта – СОС 51500.502.395.1.2; Самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 51500.502.395.1.15, с адрес на имота гр.Несебър, ул.„Любен Каравелов“ №11, ет.1, с предназначение - друг вид самостоятелен обект в сграда, на едно ниво, с площ от 22.00 кв.м., при съседни СОС: на същия етаж - 51500.502.395.1.14, 51500.502.395.1.13, 51500.502.395.1.16, под обекта - няма, над обекта - СОС 51500.502.395.1.1.

Исковата молба е надлежно вписана. С определение на въззивната инстанция, ищецът е освободен от внасяне на държавна такса по делото, поради липса на финансова възможност да я заплати.

Твърди се, че на 03.01.2019г. между ищеца и ответника А.В., негов син, е сключен договор във формата на нотариален акт, вписан в АВ-СВ Несебър с дв.вх.рег.№4, акт 3, том 1, дело №3/2019г., по силата на който ищецът прехвърлил собствения си недвижим имот, подробно описан по-горе, срещу поетото от ответника А.В. неделимото и непрехвърлимо задължение да осигури на ищеца изцяло и в пълен обем издръжка и гледане, като му осигури нормален и спокоен живот, какъвто е водил досега. Сочи се и, че към момента на сключването на договора ответникът А.В. имал сключен граждански брак, поради което имотът е придобит възмездно в режим на СИО с ответницата В.Д.В., съпруга на А.В..

Ищецът посочва още, че е останал на живее сам в имота, тъй като ответниците живеели в друго домакинство, а след сключване на договора, ответникът А.В. заминал в чужбина, където се намирал и към датата на завеждане на иска.

Твърди се, че ответникът А.В. изобщо не е започвал да изпълнява задълженията си за издръжка и гледане, а ответницата В.В. веднъж седмично носела неголямо количество храна и измитала апартамента. Ответниците  плащали сметките за ел. енергия. Това били единствените грижи, осигурявани от тях.

Ищецът бил с влошено здравословно състояние поради прекаран инсулт, с влошена мобилност на десните крайници, с нужда от продължителна рехабилитация, както и хипертония, и диабет тип II. Поради ниската си пенсия бил в постоянен недостиг на средства за храна, лекарства и ежедневните си разходи. Получавал помощ и гледане не от ответниците, а от близки роднини и приятели. Сам заплатил дължимия за процесния имот данък недвижими имоти и ТБО за 2019г. Твърди и че е получавал телефонни заплахи от ответника А.В..

Налице било виновно неизпълнение на задължението на ответниците, което било носимо, единно и неделимо, и следвало да се осъществява чрез престиране на грижи и издръжка ежедневно, непрестанно, непосредствено и в пълен обем, докато е необходимо, независимо от притежаваните от прехвърлителя собствени средства. Позовава се на Решение №169 от 19.07.2013г. по гр.д. №1210/2012 г. на III ГО на ВКС. Частичното неизпълнение било равнозначно на пълно неизпълнение.

Моли съда да развали договора на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД. Прилага доказателства. Претендира разноски.

Ответниците, редовно уведомени с препис от исковата молба в срока по чл.131 ГПК представят отговор, с който считат исковата молба за нередовна поради неконкретизиране на периода, за който се твърди неизпълнение на договорните задължения, оспорват иска.

Ответниците оспорват фактическите твърдения на ищеца, твърдят, че са полагали грижи за ищеца, но отношенията им са се влошили поради намесата на дъщерята на последния, изразяваща се в постоянен психически тормоз. Изтъква се, че ищецът недобросъвестно и с цел разваляне на договора умишлено ги е възпрепятствал да изпълняват договорните си задължения (в хипотезата на чл.81 ал.1 от ЗЗД).

Твърди се, че първият ответник нямал задължение за полагане на лични грижи, а ищецът бил наясно с обстоятелството, че от дълги години работел като шофьор на камион в чужбина. Същевременно втората ответница ежеседмично осигурявала на ищеца гледане и издръжка в обем подробно описан в отговора, като му готвела храна, осигурявала хранителни и други продукти, поддържала добра битова хигиена, перяла. Позовават се на липсата на писмено предупреждение с подходящ срок за изпълнение (чл.87, ал.1 от ЗЗД).

Изтъква се, че месец след сключване на договора ищецът подписал нотариално заверена декларация, в която твърдял, че е напълно удовлетворен от грижите и финансовите средства, които му се предоставят от ответниците. След сключване на договора ответниците поканили ищеца да се премести да живее при тях в Бургас, но той отказал и останал да живее сам в процесното жилище в Несебър, от което ключ не им бил предоставен.

Ответниците предоставяли на ищеца и финансови средства в размер на 50-100лв. в брой седмично. Отделно заплащали сметките за ток, вода, мобилен телефон и кабелна телевизия. Освен това ищецът получавал и сумата от наема на магазина, която до момента възлизала на 1200лв. Ответниците заплатили и паметник за гроба на съпругата на ищеца на стойност 1150лв., както и 1455лв. за погребението. Твърди се още, че от дълги години ищецът бил пристрастен към комара и първият ответник погасявал и заемите му за игра на машинките.

Сочи се, че в началото на март ищецът започнал да изнудва ответниците за пари, като искал да му дават по 2000лв. на месец, а в последствие отказвал седмичните суми, които  получавал от ответниците, като настоявал за 2000лв. месечно. Вдигал скандали на снаха си, а в края на март престанал да ѝ осигурява достъп до апартамента, не приемал пари и храна. Изгонил я и от Клуба на пенсионера, където прекарвал времето си.

Ответниците продължили да изплащат сметките на ищеца, както и постоянно да му предлагат да му дават пари и да се грижат за него, но ищецът категорично отказвал. От месец май престанал да отговаря и на телефонните им обаждания. Преместил се да живее при дъщеря си.

Прилагат доказателства. Претендират разноски.

            Бургаският окръжен съд, като прецени, че са налице предпоставките за допустимост на предявения иск и липсват пречки за разглеждането му, намира иска за допустим.

Съдът докладва делото, както следва:

Предявен е иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД от Д.С.В. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв.Х.М., БАК, с адрес ***, офис 1, против А.Д.В., с ЕГН **********, и съпругата му В.Д.В., с ЕГН **********, и двамата с настоящ адрес: ***, с която е предявен иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне поради неизпълнение на сключения между ищеца и първия ответник с нотариален акт от 03.01.2019г., вписан в АВ-СВ Несебър с дв.вх.рег.№4, акт 3, том 1, дело №3/2019г. договор, с който ищецът Д.С.В. е прехвърлил на ответника А.Д.В. недвижим имот (придобит в режим на СИО с ответницата В.Д.В.) срещу задължение за издръжка и гледане.

Предмет на договора, чието разваляне се иска, е прехвърляне на собствеността на следния недвижим имот, находящ се в гр.Несебър, ул.„Любен Каравелов“ №11, а именно: 2/3 ид.ч. от Жилище - апартамент №2, в жилищен блок 11, в квартал 92, парцел I по плана на гр.Несебър, находящ се на първи етаж от сградата, с площ от 108 кв.м., състоящ се от кухня, хол и три спални, коридор, три тераси, баня и тоалетна, ЗАЕДНО с избено помещение №2 с площ от 8.96 кв.м., ЗАЕДНО със сервизно помещение в избения етаж с площ от 7.36 кв.м., ЗАЕДНО с Гараж №2 на площ от 16.82 кв.м, ведно с 16.14% от общите части на сградата и от правото на строеж върху земята, които по одобрените КК и КР на гр.Несебър представляват: Самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 51500.502.395.1.2, с адрес на имота гр.Несебър, ул.„Любен Каравелов“ №11, ет.2, ап.2, с предназначение - жилище, апартамент, на едно ниво, с площ от 108 кв.м., при съседни СОС: на същия етаж - няма, под обекта – 51500.502.395.1.12, 51500.502.395.1.11, 51500.502.395.1.10, 51500.502.395.1.9, 51500.502.395.1.8 и 51500.502.395.1.7, над обекта – СОС 51500.502.395.1.4; ГАРАЖ №2, представляващ Самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 51500.502.395.1.7, с адрес на имота гр.Несебър, ул.„Любен Каравелов“ №11, ет.1, с предназначение - гараж в сграда, на едно ниво, с площ от 16.82 кв.м., при съседни СОС: на същия етаж - 51500.502.395.1.12, 51500.502.395.1.11, 51500.502.395.1.8, под обекта - няма, над обекта – СОС 51500.502.395.1.2; Самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 51500.502.395.1.15, с адрес на имота гр.Несебър, ул.„Любен Каравелов“ №11, ет.1, с предназначение - друг вид самостоятелен обект в сграда, на едно ниво, с площ от 22.00 кв.м., при съседни СОС: на същия етаж - 51500.502.395.1.14, 51500.502.395.1.13, 51500.502.395.1.16, под обекта- няма, над обекта - СОС 51500.502.395.1.1. Претендират се и направените по делото разноски.

Предявената претенция е с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.

Страните не спорят по действителността на сключения договор за издръжка и гледане, както и по индивидуализацията на прехвърления срещу издръжка и гледане имот. Спори се по изпълнението на задълженията на ответниците да издържат и гледат ищеца в изпълнение на договора за издръжка и гледане.

Съдът приема за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е сключен договор с нотариален акт от 03.01.2019г., вписан в АВ-СВ Несебър с дв.вх.рег.№4, акт 3, том 1, дело №3/2019г. за прехвърляне на посочения в исковата молба и описан по-горе недвижим имот срещу издръжка и гледане.

Съдът указва на всяка от страните, че следва да докаже твърдените от тях факти и обстоятелства, от които черпят права, като в частност указва на ответниците, че следва да установят, че са изпълнявали задълженията си по договор за издръжка и гледане.

По доказателствата, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА четирима свидетели при условия на довеждане – двама за ищеца и двама за ответниците, като УКАЗВА на страните, че свидетелите следва да бъдат доведени в първо съдебно заседание.

УКАЗВА на страните, че в случай, че желаят да направят доказателствени искания във връзка с доклада на съда, следва да сторят това в 7-дневен срок от получаване на настоящото определение с писмени молби, с препис за противната страна.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 07.10.2019г. от 13,30 часа, за която дата и час да бъдат уведомени страните.

Съдът напътва страните към медиация или друг способ за решаване на спора, на основание чл.140, ал.3 от ГПК.

Препис от определението да се връчи на страните.

 

                                                                       СЪДИЯ: