№ 22
гр. София , 07.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на седми декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
Секретар:Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20201000502250 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 212 от 10.01.2020г., постановено по гр.дело №
13274/2016г. на Софийския градски съд, ГО, 16 състав, ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД е осъдено, на основание чл. 226 КЗ(отм.) и чл. 86 ЗЗД да
плати на И. Х. И., на К. И. Х. и на Д. И. Х. по 100 000 лева, предявени като
частични искове по 200 000 лева от всеки от ищците - застрахователни
обезщетения за неимуществени вреди-душевни болки и страдания от смъртта
Р. А. И., починала на 11.11.2011г. в резултат на ПТП от 26.09.2011г., на път I-
2, при километър 117+289, на разклона за кв. Макак, община Шумен, по вина
на водача А- Х. И., чиято гражданска отговорност като автомобилист за
вреди, причинени при управление на л.а.„Рено Лагуна“ с рег. № *** към
26.09.2011г. е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху
присъдените суми, считано от 28.10.2013г. до окончателното им плащане; на
основание чл. 78, ал.1 ГПК, ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД е
осъдено да плати на И. Х. И., на К. И. Х. и на Д. И. Х. разноски по делото в
размер 800 лева, на основание чл. 78, ал.6 ГПК да плати по сметка на СГС
държавна такса в размер 12 000 лева.
С определение от 04.03.2020г., постановено по гр.дело № 13274/2016г.
на Софийския градски съд, ГО, 16 състав, по реда на чл. 248 ГПК, е изменено
решението № 212 от 10.01.2020г. в частта за разноските и ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс груп“ АД е осъдено, на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв да
1
плати на адв. Н. Д. адвокатско възнаграждение в размер 9036 лева с начислен
ДДС.
Въззивна жалба срещу решението е подадена от ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс груп“ АД, чрез пълномощника гл. юрк. А. Б. с оплаквания за
неправилност и необоснованост. Жалбоподателят сочи, че е изтекла
погасителната давност по отношение на главното вземане. Смята, че по
делото не е установено по категоричен начин наличието на пряка причинно-
следствена връзка между процесното ПТП, получените вследствие на него от
Р. И. травматични увреждания и настъпилата по-късно смърт. Твърди, че
съдът е обсъдил единичната и тройната СМЕ, без да вземе предвид и обсъди
изводите на повторната СМЕ, от чието заключение категорично се
установява, че липсва причинно-следствена връзка между ПТП и настъпилата
смърт. Смята, че подобен извод може да бъде направен и въз основа на
обясненията на експертите, изготвили тройната СМЕ, дадени в откритото
съдебно заседание. Предвид това жалбоподателят иска да бъде отменено
решението и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените
искове да бъдат отхвърлени изцяло. В случай, че съдът приеме исковете за
основателни, моли размерът на обезщетенията да бъде съобразен с принципа
на справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД, като се отчете датата, на която е
настъпил деликта, обществено-икономическите условия в страната към този
момент, както и съдебната практика за подобни случаи. Смята, че съдът
неправилно е присъдил законната лихва върху обезщетенията, считано от
28.10.2013г. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемите ищци И. Х. И., К. И. Х. и
Д. И. Х., чрез пълномощника адв. Н.Д., е постъпил бланкетен отговор на
въззивната жалба, с който същата се оспорва, като неоснователна.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от активно
легитимирана страна, имаща право на въззивна жалба, против валидно и
допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата
по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Софийският градски съд е бил сезиран с искова молба от И. Х. И., К. И.
Х. и Д. И. Х., с която против ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп АД са
предявени искове с правно основание чл. 226 КЗ(отм.) и чл. 86 ЗЗД за
заплащане на застрахователни обезщетения за неимуществени вреди в размер
по 100 000 лева на всеки от ищците, предявени като частични искове от общ
размер по 200 000 лева на всеки, причинени от смъртта на Р. А. И., ведно със
законната лихва върху обезщетенията, считано от 11.11.2011г. до
окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 26.09.2011г., на път I-2, при
2
километър 117+289, на разклона за кв. Макак, община Шумен, е настъпило
ПТП с участието на л.а. „Рено Лагуна“ с рег. № ***, управляван от А- Х. И. и
т.а„Мерцедес Актрос“ с рег. № *** с прикачено ремарке „Рекер ЛЛК“ с рег.
№ ***, управляван от В. М. Б., в резултат на което са причинени тежки
телесни увреждания на пътувалата в л.а. Рено Лагуна, Р. А. И.. Сочи се, че
вина за настъпването на ПТП има водачът на л.а. Рено Лагуна, който не е
спрял на пътен знак „Б-2“ – „Стоп. Твърди се, че заради причинените при
ПТП от 26.09.2011г. изключително тежки телесни увреждания, на
11.11.2011г. Р. А. И. е починала.
Ищците твърдят, че Р. И. е съпруга на първия ищец и майка на другите
двама. Сочат, че смъртта й им причинила душевни болки и страдания-
преживели посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушения на съня, често
главоболие и тревожност. Твърдят, че преди процесния инцидент били
жизнени и контактни, били задружно и сплотено семейство, а след смъртта на
близката им родственица станали затворени и необщителни, избягвали срещи
с близки и познати.
В исковата молба се твърди, че към 26.09.2011г. за л.а. Рено Лагуна
имало валидно сключена застраховка ГО с ответното застрахователно
дружество, поради което искат да бъде осъден ответникът да плати на всеки
един от тях по 100 000 лева, представляваща частичен иск от общо 200 000
лева, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 11.11.2011г. до
окончателното плащане.
В срока за отговор на исковата молба ответникът ЗАД Булстрад Виена
Иншурънс Груп АД оспорва исковете по основание и размер. Прави
възражение за изтекла петгодишна погасителна давност, като сочи, че
давността е започнала да тече от датата на застрахователното събитие. Не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата
на ПТП, но оспорва наличието на виновно поведение от страна на водача на
л.а. Рено Лагуна. Смята, че липсва причинна връзка между настъпилите от
ПТП травматични увреждания и смъртта на наследодателката на ищците.
Сочи, че претенциите са силно завишени по размер и не отговарят на
принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Р. И., като твърди, че по
време на инцидента същата е била без поставен предпазен колан. Прави
възражение за изтекла 3 годишна погасителна давност за вземането за законна
лихва върху обезщетенията.
Въз основа на събраните по делото доказателства Софийският
апелативен съд, 4 състав, намира от фактическа страна следното:
Пред въззивния съд страните не спорят, че на 26.09.2011г., около 14,38
часа, на кръстовището, образувано между път І-2, км 117+289 и път ІV –
70011 с. Престое – гр. Шумен, е настъпило ПТП между т.а. „Мерцедес
Актрос“ с рег. № ***, с прикачено ремарке „Рекер ЛКК с рег. № ***,
управляван от В. М. Б. и л.а. „Рено Лагуна“ с рег. № ***, управляван от А- Х.
3
И., вследствие на което на пътувалата в л.а. Рено Лагуна, Р. И. са причинени
телесни увреждания.
Обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът също не са спорни
пред САС. От представените писмени доказателства- протокол за оглед на
местопроизшествието от 26.11.2011г. и скици към него, както и от
заключението на приетата в първоинстанционното производство САТЕ,
изготвена от вещото лице инж. Е. П., САС приема за установен следния
механизъм на ПТП: на 26.09.2011г., около 14,38 часа, т.а„Мерцедес Актрос“ с
прикачено ремарке „Рекер ЛКК“, управляван от В. М. Б. се движи с около 60
км/час по път І-2, в посока гр. Русе. В същото време по път ІV-70011, с посока
от кв. Макак към гр. Шумен се движи л.а „Рено Лагуна“, управляван от А- Х.
И.. В района на кръстовището между път І-2, км 117+289 и път ІV – 70011 с.
Престое – гр. Шумен, при облачно време и ясна видимост, на сух и гладък
асфалт, без наклон, водачът на л.а. Рено Лагуна навлиза в кръстовището,
пресичайки го от ляво на дясно, спрямо посоката на движение на товарния
автомобил и въпреки наличието на пътен знак Б2 „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство“, не пропуска товарния автомобил и той
го удря странично. Установено е, че ударът за л.а. Рено е бил страничен от
ляво, вследствие на който автомобилът се преобръща и пада на таван в
югозападната част на кръстовището. Вещото лице е обяснило, че причина за
настъпването на ПТП е навлизането на л.а. Рено Лагуна в кръстовището, при
наличието на пътен знак Б2 и навлизането му в опасната зона за спиране на
товарния автомобил, който не е имал техническа възможност да предотврати
удара чрез спиране.
В първоинстанционното производство е приета многобройна
медицинска документация, въз основа на която са изслушани и приети две
единични СМЕ и една тройна СМЕ.
Според заключението на СМЕ от 08.06.2018г., изготвено от д-р Е. И.-
съдебен лекар, в предоставената медицинска документация за лечението на Р.
И. и съдебномедицинската експертиза от извършената аутопсията са налице
данни за тежка черепно-мозъчна травма със счупване на лявата слепоочна
кост и черепната основа (лявата пирамидна кост, счупване на мастоидните
израстъци), субарахноидален и субдурален кръвоизлив, контузия на мозъка,
квадрипареза по-силно изразена за долните крайници, кръвонасядане на
меките черепни обвивки в лявата челно-теменно-слепоочна област на главата;
гръдна травма с контузия на белите дробове двустранно; мезентериална
тромбоза на тънките черва с инфарциране на същите; непроходимост на
дебелото черво от сраствания в областта на матката и левия яйчник;
бъбречнокаменна и жлъчнокаменна болест; респираторен дистрес синдром.
Посочено е, че в хода на лечението са установени данни за наличие на
вторична инфекция на дихателните пътища с ацинетобактер баумании и
данни за неуточнена контаминация на кръвта с метицилин-резистентен
4
стафилокок.
Д-р И. е установила, че на 26.09.2011г. Р. И. е приета в МБАЛ Шумен и
е изписана на 09.11.2011г. с окончателна диагноза дифузна травма на главния
мозък. Посочила е, че на 10.11.2011г. отново е приета в МБАЛ Шумен, като
на 11.11.2011г. в 23,15 часа е починала. Вещото лице е обяснило, че като
причина за смъртта на Р. И. е приет ендотоксичен и хиповолемичен шок в
резултат на тотална мезентериална тромбоза, като специално е отразено, че
мезентериалната артерия е проходима и не са отразени данни за болестни
промени или травматични увреждания на съдовете (артерии и вени) на
тънките и дебелото черво.
Посочено е, че след анализ на представената медицинска документация,
при липсата на резултатите от извършеното хистологично изследване, може
да се приеме, че водеща патология при Р. И. са травматичните увреждания -
тежка черепно-мозъчна и гръдна травма, наложили поставяне на пострадалата
в медикаментозна кома и на апаратна вентилация, като към травматичните
увреждания е насложена инфекция на белите дробове и е идентифициран
причинителя. Обяснено е, че доказаният причинител ацинетобактер баумании
обичайно циркулира в болничните заведения и се установява при болни, при
които се провежда продължително интензивно лечение с апаратна
вентилация, т.е. отнася се към т.нар. инфекции, придобити в болнични
условия. Според д-р И. от приложените микробиологични изследвания не
може да се направи извода, че при Р. И. проведеното антибиотично лечение е
довело до излекуване от тази инфекция (не са налице негативни
микробиологични изследвания). Посочила е, че като последица на черепно-
мозъчната травма, след излизане от комата при пострадалата е бил налице
неврологичен дефицит, определен като квадрипареза (нарушение на
функцията и мускулната сила на горните и долните крайници) и това
допълнително е довело до залежаване поради невъзможност пострадалата да
движи крайниците си. Обяснила е, че по време на болничния престой не е
отразено болната да е вертикализирана или поне да е изправяна до седеж в
леглото.
Д-р И. е уточнила, че при болни с такива тежки травматични
увреждания, проведеното продължително интензивно лечение, със
залежаване и насложена бактериална инфекция, са създали условия както за
повишено тромбообразуване (поради забавен кръвоток, нарушени
реологични свойства на кръвта, травматични увреждания на стените на
кръвоносните съдове), така и за нарушаване и забавяне на перисталтиката
(обездвижване; неврологична увреда; травматични увреждания на
чреводържателя и стената на червата, водещи до стенози и илеус, седмици
след травмата), което може да обясни проявената клинична картина на
нарушен чревен пасаж до степен на чревна непроходимост (илеус),
включително и с развитие на мезентериална тромбоза. Направила е извод, че
е налице причинно-следствена връзка между получената при ПТП тежка
черепно-мозъчна и гръдна травма с остатъчен неврологичен дефицит и
5
настъпилата смърт от мезентериална тромбоза и дебелочревна
непроходимост. Уточнила е, че развитието на тези болестни процеси е
благоприятствано от заболяванията на сърдечно-съдовата система (ИБС,
хронична застойна сърдечна недостатъчност, артериална хипертония,
атеросклероза), захарен диабет, затлъстяване, сраствания около дебелото
черво в областта на матката и на левия яйчник. Обяснила е, че описаната
макроскопска находка на белите дробове, като безвъздушни и свити, води до
извод за несъмнено участие и на белодробна патология в генезата на
настъпване на смъртта, като подобна патология може да се обясни, както с
получената гръдна травма, така и с насложените клинично проявени
възпалителни промени от болничната инфекция и също е в причинна връзка с
получената при ПТП травма.
Вещото лице е посочило, че в медицинската документация не са
отразени специфични травматични увреждания (охлузвания и
кръвонасядания на гръдния кош и корема), от които да се направи извод, че
пострадалата е била с предпазен колан към момента на претърпяното ПТП, но
с оглед описаните повреди по автомобила и механизма на ПТП-страничен
удар, завъртане и преобръщане на автомобила, е обяснила, че в случая
употребата на предпазен колан е неефективна.
В откритото съдебно заседание д-р И. е уточнила, че като причина за
смъртта на Р. И. е посочена тромбоза на мезертериалната артерия, което
означава запушване на тази артерия с формени елементи на кръвта и
образуване на тромби. Обяснила е, че в обстоятелствената част на
аутопсионния протокол е отразено, че мезертериалната артерия е проходима
и не са налице патологични промени, които да обяснят евентуално такава
тромбоза. Уточнила е, че са налице данни, че е извършено и хистологично
изследване, но резултатите от него не са представени, за да се отговори
категорично на този въпрос. Според д-р И., описаната в медицинската
документация патология, дава основание по-скоро да се приеме илеус -
запушване на червата, което може да бъде предизвикано и от нарушената
моторика на червата на фона на срастванията, които са описани. Експертът е
обяснила, че в случая не е описано да има увреждания от болестен произход
на стената на мезертериалната артерия, както и не е описано да има
класическа макроскопска картина на инфаркт на тънкото черво
Според СМЕ от 01.04.2019г., изготвена от вещото лице д-р Ц. Г.-
съдебен лекар, на 26.09.2011г., непосредствено след ПТП Р. И. е постъпила на
лечение в МБАЛ Шумен, където е установено, че е получила следните
увреждания: тежка черепно-мозъчна травма изразяваща се в счупване на
лявата слепоочна кост и черепната основа (лявата пирамидна кост, счупване
на мастоидните израстъци), кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и
хематом под твърдата мозъчна обвивка, контузия на мозъка в основата на
дясна голямомозъчна хемисфера; тежка гръдна травма изразяваща се в
контузия на белия дроб; на базата на черепно-мозъчната травма и
последвалите я хемо и ликвородинамични промени по време на лечението в
6
болницата се е развил перифокален и общомозъчен оток и хигром (под
формата на киста натрупване на серумна течност, слуз и протеин) в дясно
челно под твърдата мозъчна обвивка, а клинично е констатиран
квадрипаретичен синдром (засягане функцията на крайниците, тазово-
резервоарни смущения и др.).
Посочено е, че вследствие на проведеното лечение се е постигнало до
състояние на подобрение на съзнанието до ясно съзнание, преодоляно е
опасното за живота състояние от контузията на белия дроб и последиците от
него и на 09.11.2011г. пациентката е изписана, контактна, адекватна, заемаща
принудително положение в леглото с наличие на квадрипаретичен синдром,
по-силно изразен за краката при запазена повърхността и дълбока сетивност,
липса на фебрилитет, стабилизиран соматичен и неврологичен статус.
Установено е, че на 10.11.2011г. Р. И. отново е приета за болнично лечение,
като е проведено консервативно и хирургично лечение - експлоративна
лапаротомия и е установена мезентериална тромбоза с некротични участъци в
премилеална и дистална част на червата и сраствания в перитонеална кухина -
(ненарушаващи) чревната проходимост, но независимо от лечението болната
е починала в ОАИЛ на 11.11.2011г. в 23.15 часа. Д-р Г. е посочил, че в
проведената съдебномедицинската аутопсия са отразени тежката черепно-
мозъчна травма; гръдната травма с контузия на белите дробове двустранно;
мезентериална тромбоза на тънките черва с инфарциране на същите;
непроходимост на дебелото черво от сраствания в областта на матката и
левия яйчник; бъбречнокаменна и жлъчнокаменна болест; респираторен
дистрес синдром.
Според д-р Г. причина за смъртта на Р. А. И. е остро настъпил срив на
хемодинамиката вследствие на резки промени във водно-електролитното
равновесие, обмяната на веществата от тотална мезентериална тромбоза
(прекратяване на кръвоснабдяването на червата - инфаркт поради запушване
на кръвоносен съд от тромб или ембол), с последваща поява на разпадни
продукти в чревната стена, перитоеналната кухина и кръвообращението и
настъпване на ендотоксичен и хиповолемичен шок. Посочил е, че при
проведената аутопсията не е отразено дали и как са засегнати съдовете
отговарящи за храненето на червата и дали запушването е станало от тробм
или ембол, както и дали се касае за запушване на артериални или венозни
съдове; не е отразено и да са проведени хистологични изследвания на иззети
препарати хистологични препарати, поради което не може да се уточни
причината за настъпване на мезентериалната тромбоза и да се изключи
ролята на други фактори в генезата на смъртта. Обобщил е, че при тези данни
не може категорично да се изключи и пряка връзка между травмите и
причината за настъпването на смъртта на И.. Уточнил, че причина за
мезентериалната тромбоза може да е болестна - най-често усложнена
атеросклерозата на чревни артерии, която е част от генерализиран процес,
засягащ целия организъм, но в случая тъй като при Р. И. е провеждано
продължително интензивно лечение след травмите, при изписването й на
09.11.2011г. независимо, че е била с възстановено съзнанието, тя е останала
7
обездвижена с неврологичен дефицит и поради факта, че усложнението е
настъпило много скоро след изписването й в описаното състояние от
болницата, е напълно възможно да се приеме, че именно развилите се
посттравматични усложнения са причинили мезентериална тромбоза и
смъртта. Обяснил е, че при цитираното състояние, като пряка последици от
травмата при И. е налице предиспозиции към повишено тромбообразуване
(поради забавен кръвоток, нарушени реологични свойства на кръвта с или без
травматични увреждания на стените на кръвоносните съдове) и
същевременно нарушаване и забавяне на перисталтиката (от обездвижване;
неврологична увреда), което добре може да обясни проявената клинична
картина на нарушен чревен пасаж с чревна непроходимост (илеус), и с
развитие на мезентериална тромбоза.
Д-р Г. е установил, че преди ПТП Р. И. е страдала от артериална
хипертония 3-та степен, умерена сърдечна форма;исхемична болест на
сърцето, стабилна стенокардия 2 функционален клас, с хронична застойна
сърдечна недостатъчност; чести екстрасистоли; бъбречнокаменна болест при
запазена бъбречна функция; неинсулинозависим захарен диабет – тип 2;
затлъстяване-4 степен; стеаноза на черния дроб с холелитиази(члъчнокаменна
болест). Обяснил е, че тези хронични заболявания са довели до усложнено и
влошено общо здравословно състояние; че намаляват жизнените и
съпротивителни сили на организма; повишили са риска при оперативни
интервенции и могат да доведат до удължаване на оздравителния процес.
В откритото съдебно заседание д-р Г. е уточнил, че по делото липсват
данни за това как се е образувала мезентериалната тромбоза на съдовете, къде
е станало това и кой е източникът; не е посочено дали се касае за
тромбоемболия, за тромбоза на артериални или на венозни съдове, поради
което не може да се направи извод за наличие на причинна връзка.
В първоинстанционното производство е допусната и приета тройна
СМЕ, изготвена от вещите лица доц.д-р Н. С.-съдебен медик, д-р К. П.-
коремен хирург и д-р Е. Г. - сърдечно-съдов хирург. Вещите лица са
посочили, че вследствие на ПТП и травматичните увреждания са настъпили
тежки телесни повреди, които по своята медико-биологична характеристика
представляват разстройство на здравето, създаващо опасност за живота
(травматичен шок III-IV степен, контузия на мозъка с хематом, кома,
квадриплегия), които са с необратим характер. Установили са, че след
неврохирургическа преценка е приложено консервативно лечение в
съответствие с добрата медицинска практика. Посочили са, че ПТП е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилата смърт, тъй като настъпилата
мезентериална тромбоза, въпреки, че не е доказана аутопсионно и
хистологически, следва да се квалифицира като I-III стадий и редица фактори
е възможно да допринесат за нейното възникване. Обяснили са, че острата
мезентериална тромбоза е в пряка зависимост от начина на настъпване на
обтурацията (непроходимостта), разпространението на тромбозата,
големината на инфаркта на червата, състоянието на болния и други причини.
8
Уточнили са, че клиничното протичане е в 4 стадия: продромален – отразява
функционалните нарушения на кръвообращението на червата, хронично
протичаща форма на стеноза или тромбоза на артерия мезентерика супериор;
начален период, характеризиращ се с поява на кръв в повърнатите материи
поради ерозии на стомашната лигавица; паралитична непроходимост на
червата-нарушена евакуаторна функция; стадий на некроза на червата и
перитонит.
Уточнили са, че пряката и непосредствена причина за смъртта на И.,
посочена в акт за смърт от 12.11.2011г. е ендотоксичен шок и са обяснили, че
тази констатация в съвкупност като причинна връзка трябва да се цени с ПТП
и настъпилите усложнения.
В откритото съдебно заседание експертите са уточнили, че при ПТП на
26.09.2011г. Р. И. е получила съчетана травма-черепно-мозъчна травма с
увреждане на гръбначния стълб и гръдния кош; изпаднала е в кома,
приложено е медикаментозно лечение и е пролежала в реанимация около 14
дни; изведена е от там с квадриплегия (парализа на долните крайници);
поради подуване на корема е отново хоспитализирана и след преценка за
наличие на мезентериална тромбоза, в условията на повишен риск е
оперирана – експлоративна лапаротомия, като два часа след операцията И. е
починала. Посочили са, че хроничните заболявания на Р. И. преди ПТП
представляват фон върху който се развива и се лекува причинената при ПТП
травма. Според д-р П., в случая е настъпила бавна венозна тромбоза, тъй като
болната е била дълго време обездвижена и това е довело до намаляване на
течливостта на кръвта в съдовете, което е една от предпоставките за
образуване на тромби. В подкрепа на този извод е посочил обстоятелството,
че болната е била изписана на 09.11.2011г. след което ден по-късно отново е
приета в болница. Това от друга страна означава, че проблемът първоначално
не е бил установен.
Не се спори по делото, че починалата на 11.11.2011г. Р. А. И. е оставила
за свои наследници по закон - съпруга си И. Х. И. и синовете си- К. И. Х. и Д.
И. Х..
За установяване на търпените от ищците болки и страдания и техния
интензитет в първоинстанционното производство са събрани гласни
доказателства.
Свидетелят Р. Х. Ч.-втори братовчед на ищците К. и Д. И. и племенник
на първия ищец, твърди, че знае за произшествието от 26.09.2011г., при което
Р. И. е пострадала. Сочи, че преди да почине, Р. живеела в дома си в село ***,
а ищците били в чужбина. Сочи, че след като научили за катастрофата
веднага се върнали в България. Твърди, че били задружно семейство.
Поддържа, че докато Р. била в болницата и тримата ищци се грижели за нея и
не се отделяли от нея. Спомня си, че след като Р. починала ищците много
трудно приели смъртта й и се сринали психически и емоционално.
9
Не се спори по делото, че към 26.09.2011г. за л.а. Рено Лагуна е имало
валидно сключена застраховка ГО с ответното застрахователно дружество.
При така установените факти, Софийският апелативен съд прави
следните изводи:
Предявени са искове срещу ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
груп”АД с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ(отм.) и чл. 86, вр. чл. 84, ал.
3 от ЗЗД.
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по чл.226 КЗ
(отм.), следва да е налице валиден застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между него и деликвента, както и да са налице
предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия
причинител на вредите спрямо увреденото лице- извършено от застрахования
виновно противоправно деяние; от това деяние да са настъпили вреди за
пострадалия, които да са в причинно следствена връзка с вредоносния
резултат. Застрахователят дължи обезщетение за вредите, когато
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице, т.е. отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на прекия
причинител на вредите. Според разясненията, дадени в т.2 от Постановление
№7 от 30.12.1959г. по гр.д.№7/59г. на Пленума на ВС, отговорността за
непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД се поражда при наличието на причинна
връзка между противоправното виновно поведение на дееца и настъпилите
вреди. Причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен
случай, а вината се предполага до доказване на противното.
От обсъдените писмени доказателства, категорично се установи, че ПТП
от 26.09.2011г. е настъпило в резултат на виновното и противоправно
поведение на водача А- Х. И. - пряк причинител на деликта, който нарушил
императивни правила на ЗДвП и причинил тежки телесни увреждания на
пътувалата в л.а. Рено Лагуна Р. И..
Както се посочи, няма спор, че за л.а. Рено Лагуна, с който е от
деликвента А. И. е причинено ПТП, е имало валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност” с ответника ЗАД Булстрад Виена Иншурънс груп
АД, валидна към датата на произшествието, като според чл. 226, ал. 1 от
КЗ(отм.) увреденото лице, спрямо което застрахованият причинител на
вредата е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя.
Ищците-съпруг и деца на починалата Р. И., без съмнение, попадат в
кръга от лица, които имат право на деликтно обезщетение по правилата на чл.
45 ЗЗД в случаите на смърт. В постановления № 4/1961 г., № 5/1969г. и №
2/1984 г. на Пленума на ВС е прието, че правото на обезщетение следва да се
признае в полза на най-близките на пострадалия, които поради биологично
предопределени родствени връзки или житейски създадени емоционални и
духовни връзки действително търпят преки и непосредствени имуществени
10
и/или неимуществени вреди от неговата загуба.
Спорът във въззивното производство, очертан от наведените във
въззивната жалба пороци за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение, се свежда до това налице ли е причинно-
следствена връзка между причинените на Р. И. при ПТП от 26.09.2011г.
телесни увреждания и настъпилата на 11.11.2011г. смърт.
Съставът на САС, след преценка на обсъдените заключения на приетите
в първоинстанционното производство СМЕ, намира, че по делото се установи
по категоричен начин, че смъртта на наследодателката на ищците е в пряка
причинна връзка и представлява пряка и непосредствена последица от пътния
инцидент, станал на 26.09.2011г.
Отговорността за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД се поражда при
наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение
на дееца и настъпилите вреди. Причинна връзка е налице когато деянието е
решаващо, вътрешно, необходимо (а не случайно), свързано с резултата-А. К.
Облигационно право, издание 2002г. По силата на чл.45 и сл. ЗЗД на
обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Преки и непосредствени вреди от деянието са тези
вреди, които се намират в причинна връзка с деянието.
Обсъди се вече, че всички изслушани експерти медици са категорични,
че при ПТП Р. И. е получила тежка черепно-мозъчна травма и тежка гръдна
травма; че на базата на черепно-мозъчната травма и последвалите я хемо и
ликвородинамични промени по време на лечението в болницата се е развил
перифокален и общомозъчен оток и хигром в дясно челно под твърдата
мозъчна обвивка и клинично е констатирано засягане на функцията на
крайниците, тазово-резервоарни смущения и др. Експертите са категорични
също, че по време на цялото лечение Р. И. макар и с възстановено съзнание е
останала обездвижена с неврологичен дефицит, както и че установената
белодобрна патология освен, че има участие за настъпване на смъртта е и в
причинна връзка с получената при ПТП гръдна травма. Съдът кредитира
изводите на експертите от тройната СМЕ, че ПТП е в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилата смърт, тъй като установената мезентериална
тромбоза, въпреки, че не е доказана аутопсионно и хистологически, се
квалифицира като такава в I-III стадий. Заключението на тройната СМЕ,
както и на първата СМЕ, които САС приема като компетентни и обективни,
установяват категорично причинно - следствената зависимост между
противоправното и виновно поведение на деликвента, причинените при ПТП
увреждания и последвалата в резултат на травмите смърт на пострадалата. В
резултат на деянието-ПТП- се е стигнало до тежкото увреждане на Р. И. и
леталлния изход. Настъпилата смърт е следствие на получените тежки травми
(черепно-мозъчната травма, съчетана с гръдна травма), причинени при ПТП,
както и на настъпилите от травмите усложнения. В случая не е налице
прекъсване на причинната връзка, доколкото тежките травми са обусловили
11
крайния летален резултат. От обсъдените заключения САС приема за
установено, че именно развилите се посттравматични усложнения са
причинили мезентериална тромбоза и смъртта на И., тъй като пряка
последица от травмата е повишеното тромбообразуване (поради забавен
кръвоток, нарушени реологични свойства на кръвта) и същевременно
нарушаване и забавяне на перисталтиката (от обездвижването), което
обяснява проявената клинична картина на нарушен чревен пасаж с чревна
непроходимост (илеус) и с развитие на мезентериална тромбоза(инфаркт на
червата). Предвид това, САС приема, че травматичните увреждания при ПТП,
допринесли за настъпване на мезентериалната тромбоза, са причинили
леталния изход.
В тази връзка е неоснователно оплакването във въззивната жалба, че по
делото не е установено по категоричен начин наличието на причинна вързка
между ПТП и настъпилата смърт на наследодателката на ищците.
Относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди,
съдът приема следното:
Заложените критерии в ППВС № 4/1968г. при прилагане принципа за
справедливост по чл. 52 ЗЗД следва да се преценят в тяхната съвкупност с
оглед на конкретно установените за всеки отделен случай обективни факти.
За да определи справедливия размер на обезщетението, САС съобразява
свидетелските показания относно отношенията между ищците и починалата
тяхна родственица, както и относно преживените от тях болки и страдания
след нейната смърт.
Този състав на САС, взе предвид обстоятелството, че Р. И. и ищците,
макар да не са живеели заедно в едно домакинство непосредствено преди
ПТП(доколкото от гласните доказателства се установява, че ищците са били в
чужбина към момента на инцидента), то те са били сплотено и задружно
семейство(св.Ч.). САС съобрази установените нормални и безконфликтни
отношения между пострадалата и съпруга и синовете й; отчете възрастта на Р.
И. към момента на настъпване на смъртта - 46 годишна и възрастта на ищците
– 45-годишен е бил съпругът й, съответно 24 и 21 годишни са били синовете
й; отчете установените по делото преживявания на ищците след
произшествието-веднага се прибрали от чужбина, не се отделяли от
болничното й легло, както и преживяванията им след настъпилата смърт- не
можели да повярват, сринали се психически и емоционално. Съдът отчита и
това, че с преждевременната смърт на съпругата си, ищецът И. И. завинаги е
лишен от подкрепата на своя партньор, а синовете му завинаги са лишени от
обичта и грижата на най-важната жена в живота си. Съдът взе предвид също и
обстоятелствата, при които е настъпил пътния инцидент, попарената надежда
за оздравяването й, която ищците са имали, при изписването на Р. И. от
болницата, както и че смъртта й е шокиращо емоционално и психическо
сътресение, водещо до интензивното стресово състояние, което състояние ще
съпътства ищците до края на живота им. Отчитайки всичко това, съдът
12
намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
от преждевременна загуба на сина на ищците, следва да бъде определено в
размер по 70 000 лева за всеки един от тях. Това е размерът, който според
въззивния съд, в най-пълна степен отговаря на изискването за справедливост
и съответства на установените в настоящия случай конкретни обстоятелства,
имащи отношение към преценката за размера на дължимите обезщетения.
При определяне размера на обезщетенията, съдът отчита и конкретните
икономически условия в страната към 11.11.2011г., стандарта на живот в
държавата, както и размера на застрахователното покритие към същия
момент.
САС напълно споделя извода на първоинстанционния съд за
неоснователност на възражението на застрахователното дружество за изтекла
петгодишна погасителна давност на вземанията за обезщетение за
неимуществени вреди. Както е посочено в цитираното и от СГС решение от
02.08.2017г., постановено по гр.д. № 60168/2016г. на IV ГО на ВКС, за да
възникне отговорността за обезщетение за неимуществени вреди вследствие
смъртта на пострадалото при ПТП лице, не е достатъчно само да е
реализирано такова произшествие. Необходимо е, вследствие на пътния
инцидент да е причинена смъртта на пострадалото лице, която може да
настъпи както в момента на самото пътнотранспортно произшествие, така и в
един последващ момент. Затова в случая, когато смъртта на пострадалия е
настъпила след ПТП, но е следствие от него, отговорността на застрахования
за причинените вреди ще възникне от момента на смъртта, тъй като точно
тогава са осъществени всички правно релевантни факти, които са предвидени
като основание за възникването й. По тези съображения в конкретния случай
застрахователното събитие е настъпило в момента на смъртта на
наследодателката на ищците 11.11.2011г. и от този момент е започнала да
тече предвидената в закона 5 годишна погасителна давност за вземането на
увреденото лице срещу застрахователя по задължителната застраховка
„гражданска отговорност” на автомобилистите за обезщетение на
претърпените от него вреди и за предявяването на прекия иск срещу
застрахователя за тяхното обезщетяване. Исковата молба е подадена в съда на
28.10.2016г., давността е започнала да тече от датата на смъртта на Р. И.-
11.11.2011г. и изтича на 11.11.2016г., т.е. след като исковете са били вече
предявени и с подаването им, на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД давността е
прекъсната.
Съгласно чл. 111, б. „в” ЗЗД давността за погасяване на вземането за
лихви е тригодишна и доколкото исковата молба е подадена в съда на
28.10.2016г. то в процесния случай акцесерното вземане за периода от
11.11.2011г. до 27.10.2013г. е погасено по давност и лихва за този период не
се дължи, а се дължи за периода от 28.10.2013г. до датата на исковата молба и
до окончателното плащане, за който период това вземане не е погасено по
давност.
Изводите на въззивната инстанция частично не съвпадат с изводите на
13
първоинстанционния съд, поради което решението следва да бъде отменено в
частта, с която „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД е осъдено, на основание
чл. 226 КЗ(отм.) и чл. 86 ЗЗД да плати на И. Х. И., на К. И. Х. и на Д. И. Х.
застрахователни обезщетения за неимуществени вреди-душевни болки и
страдания от смъртта Р. А. И., починала на 11.11.2011г. в резултат на ПТП от
26.09.2011г. за разликата над 70 000 лева на всеки от тях до 100 000 лева на
всеки, предявени като частични искове по 200 000 лева от всеки от ищците,
ведно със законната лихва върху разликата, считано от 28.10.2013г. до
окончателното плащане; в частта с която, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД е осъдено да плати на И. Х. И., на К. И.
Х. и на Д. И. Х. разноски по делото в размер над 560 лева до 800 лева и в
частта, с която, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, дружеството е осъдено да
плати по сметка на СГС държавна такса в размер над 8 400 лева до 12 000
лева. Вместо това следва да бъде постановено решение, с което да бъдат
отхвърлени исковете на И. Х. И., К. И. Х. и на Д. И. Х., предявени против
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АДс правно основание чл.226 КЗ(отм.) и
чл.86 ЗЗД за заплащане на застрахователни обезщетения за неимуществени
вреди-душевни болки и страдания от смъртта Р. А. И., починала на
11.11.2011г. в резултат на ПТП от 26.09.2011г. за разликата над 70 000 лева на
всеки от тях до 100 000 лева на всеки, предявени като частични искове по 200
000 лева от всеки от ищците, ведно със законната лихва върху разликата,
считано от 28.10.2013г. до окончателното плащане и на основание чл. 78, ал.3
ГПК ищците следва да бъдат осъдени да платят на застрахователното
дружество сумата 354 лева разноски за първоинстанционното производство, в
това число и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част
от исковете. В останалата обжалвана част решението следва да бъде
потвърдено.
Следва да бъде отменено и определението от 04.03.2020г., постановено
по делото по реда на чл.248 ГПК, в частта, с която ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс груп“ АД е осъдено, на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв да плати на
адв. Н. Д. сума над 6 325,20 лева до 9036 лева за адвокатско възнаграждение
за първоинстанционното производство.
При този изход на спора, въззиваемите ищци следва да бъдат осъдени да
платят на ЗАД Булстрад Виена Иншурънс груп АД сумата 1 620 лева за
заплатена държавна такса и сумата 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от исковете.
Застрахователното дружество следва да бъде осъдено да плати на адв. П. С.,
на основание чл. 38 ЗАдв адвокатско възнаграждение в размер 5 730 лева,
съразмерно уважената част от исковете.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 212 от 10.01.2020г., постановено по гр.дело №
14
13274/2016г. на Софийския градски съд, ГО, 16 състав, в частта, с която
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД е осъдено, на основание чл. 226
КЗ(отм.) и чл. 86 ЗЗД да плати на И. Х. И., на К. И. Х. и на Д. И. Х.
застрахователни обезщетения за неимуществени вреди-душевни болки и
страдания от смъртта Р. А. И., починала на 11.11.2011г. в резултат на ПТП от
26.09.2011г. за разликата над 70 000 лева на всеки от тях до 100 000 лева на
всеки, предявени като частични искове по 200 000 лева от всеки от ищците,
ведно със законната лихва върху разликата, считано от 28.10.2013г. до
окончателното плащане; в частта с която, на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД е осъдено да плати на И. Х. И., на
К. И. Х. и на Д. И. Х. разноски по делото в размер над 560 лева до 800 лева и
в частта, с която, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, ЗАД Булстрад Виена
Иншурънс Груп АД е осъдено да плати по сметка на СГС държавна такса в
размер над 8 400 лева до 12 000 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на И. Х. И., К. И. Х. и на Д. И. Х., предявени
против „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД с правно основание чл.226
КЗ(отм.) и чл.86 ЗЗД за заплащане на застрахователни обезщетения за
неимуществени вреди-душевни болки и страдания от смъртта Р. А. И.,
починала на 11.11.2011г. в резултат на ПТП от 26.09.2011г. за разликата над
70 000 лева на всеки от ищците до 100 000 лева на всеки от тях, предявени
като частични искове по 200 000 лева от всеки от ищците, ведно със законната
лихва върху разликата, считано от 28.10.2013г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА И. Х. И., К. И. Х. и на Д. И. Х., на основание чл. 78, ал.3
ГПК, да платят на ЗАД „Бюлстрад Виена Иншурънс Груп“ АД сумата 354
лева разноски за първоинстанционното производство, съразмерно
отхвърлената част от исковете.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 212 от 10.01.2020г., постановено по
гр.дело № 13274/2016г. на Софийския градски съд, ГО, 16 състав, в
останалата обжалвана част.
ОТМЕНЯ определение от 04.03.2020г., постановено по гр.дело №
13274/2016г. на Софийския градски съд, ГО, 16 състав по реда на чл.248 ГПК,
в частта, с която ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД е осъдено, на
основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв да плати на адв. Н. Д. сума над 6 325,20 лева
до 9036 лева за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА, И. Х. И., К. И. Х. и на Д. И. Х. да платят на ЗАД Булстрад
Виена Иншурънс груп АД сумата 1 720 лева разноски във въззивното
производство за заплатена държавна такса и за юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАД Булстрад Виена Иншурънс груп АД да плати на адв. П.
С., на основание чл. 38 ЗАдв, адвокатско възнаграждение в размер 5 730 лева,
съразмерно уважената част от исковете.
15
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в
едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16