Решение по дело №46/2020 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 114
Дата: 24 юни 2020 г. (в сила от 24 юни 2020 г.)
Съдия: Габриела Георгиева Христова Декова
Дело: 20207130700046
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

град Ловеч, 24.06.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в открито съдебно заседание на втори юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА

                                               

при секретаря Антоанета Александрова и в присъствието на прокурора .........................., като разгледа докладваното от съдия Христова а.х.д. № 46/2020г. по описа на Административен съд Ловеч, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.118 от Кодекс за социално осигуряване КСО).

Административното дело е образувано по жалба на С.П.А. с ЕГН ********** ***, подадена против Решение № 2153-14-67/12.12.2019г. на Директора на ТП на НОИ Плевен, с което е отхвърлена жалбата й против Разпореждане № РВ-3-14-00668679 от 25.10.2019г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Плевен и разпореждането е потвърдено. С последното е разпоредено жалбоподателката да възстанови недобросъвестно получена сума за периода 02.04.2019г. – 02.05.2019г. в размер на 447,85 лв., от които 427,96 лв. главница, представляваща неправомерно получено парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради общо заболяване и майчинство, и 19,89 лв. дължима лихва.

В жалбата се твърди, че решението и потвърденото с него разпореждане са неправилни и незаконосъобразни. В тази връзка се сочи, че изцяло поддържа доводите си в жалбата против разпореждането, където са изложени причините, поради които не са начислени и изплатени полагащите й се суми за болнични от втория работодател. Моли се да се отмени обжалвания акт. 

В съдебно заседание оспорващата поддържа жалбата на заявените в нея основания, като допълва, че от събраните по делото доказателства се установява, че за спорния период не е упражнявала труд.

В съдебно заседание ответникът не се явява, не се представлява и не ангажира становище по жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С.П.А. към периода, обхванат от двата болнични листи, е работила във фирма „Везни 15” ЕООД гр. Плевен по трудов договор на пълно работно време от 8 часа, видно от Регистъра на трудовите договори за лицето, представен от АО. От този осигурител в РУСО са били представени болнични листи на С.А. с № Е20178340427 от 02.04.2019г. с период на временна нетрудоспособност от 02.04.2019г. до 15.04.2019г., от които 14 дни домашен амбулаторен режим, и № Е20197074308 от 12.04.2019г. с период на временна нетрудоспособност от 12.04.2019г. до 02.05.2019г., от които 1 ден режим на лечение в болница и 20 дни домашен амбулаторен режим, заедно с необходимите удостоверения. По представените болнични листи е било изплатено парично обезщетение на лицето в размер на 427,96 лв. за 16 работни дни за м. април 2019г. и 1 работен ден за м. май 2019г.

При извършена проверка в информационната система на НОИ (без да е отбелязано в оспорените актове и да са представени доказателства от органа кой и кога е извършил тази проверка) е било установено, че А. е осигурено лице и на друго основание – по трудово правоотношение на 2 часа в осигурителя „Р-т Колор“ ЕООД гр. Плевен. След проверка в регистъра на осигурените лица (отново без да е отбелязано кой и кога е извършил проверката) е било установено, че за месеците април и май 2019г. в периода на временна нетрудоспособност лицето е упражнявало трудова дейност при втория осигурител, като има отработени 16 дни за м. април и 1 ден за м. май, и за този работодател няма издадени болнични листи. На „Р-т Колов” ЕООД е била извършена проверка, завършила с Констативен протокол № КП-5-14-00667894 от 24.10.2019г., в който е установено, че А. има пълни отработени месеци април и май 2019г., за които е получила трудово възнаграждение.

От ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Плевен е било издадено Разпореждане № РВ-3-14-00668679 от 25.10.2019г., с което е прието, че на С.П.А. в нарушение на чл.46, ал.3 от КСО неправилно са изплатени 427,96 лв., представляващи парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване. В мотивите на разпореждането е изложено, че по представените от „Везни 15” ЕООД с ЕИК ********* два броя болнични листи с № Е20178340427 и № Е20197074308 на А. са изплатени обезщетения в размер на 427,96 лв. за 16 работни дни за м. 04/2019г. и 1 работен ден за м. 05/2019г., но след извършен последващ контрол е установено, че лицето работи и в „Р-т Колор” ЕООД гр. Плевен с ЕИК *********, който осигурител за месеците април и май 2019г. е подал в ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен декларация обр.1 с отработени дните, в които лицето е било във временна нетрудоспособност, за което й е изплатено възнаграждение. Издателят на разпореждането е приел, че с горното А. е нарушила чл.46, ал.3 от КСО (Парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство за периодите, за които са издадени актове от здравните органи), поради което е разпоредил лицето да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване в размер на 447,85 лева, от които 427,96 лева главница и 19,89 лева лихва.

Разпореждането е било връчено на С.П.А. на 01.11.2019г., която в срок е подала възражение вх.№ 1054-14-12/12.11.2019г. Във възражението е изложено, че за времето, в което е била в болнични, тя не е работила, като е претърпяла и хирургическа интервенция на 12.04.2019г. в УМБАЛ Александровска ЕАД гр. София. Посочила е, че е допуснала грешка, като не е представила първия болничен лист и не е взела своевременно втория, но не е знаела, че това е необходимо и че се изплаща. Твърди, че не е причинила щети на НОИ и моли да се разпореди да се извърши корекция от „Ресторант Колор” ЕООД на подадените данни за м. април и м. май 2019г. За доказване на твърденията си за прекарано тежко заболяване оспорващата е приложила към възражението си болничните листи, издадени към втория й работодател, резултати от ехографско изследване от МБАЛ „Авис-Медика” ООД Плевен от 05.04.2019г., резултат от образно изследване от ДКЦ „Токуда” гр. София от 05.04.2019г., епикриза от УМБАЛ Александровска ЕАД гр. София от 12.04.2019г. за претърпяна хирургична интервенция на същия ден, и два броя фактури към тази болница за извършените манипулации.

С Решение № 2153-14-67/12.12.2019г. Директорът на ТП на НОИ Плевен е оставил без уважение жалбата на С.П.А. и е потвърдил обжалваното разпореждане. В мотивите на решението си горестоящият административен орган е приел за установено, че за периода от 02.04.2019г. до 02.05.2019г. от „Везни 15” ЕООД гр. Плевен са представени в НОИ два броя болнични листи за А., по които е изплатено установеното в разпореждането обезщетение, но от извършена проверка в Регистъра на трудовите договори е установено, че лицето работи по втори трудов договор и в „Ресторант Колор” ЕООД гр. Плевен, от където за месеците април и май 2019г. за А. са подадени данни с Декларация обр.1 за периодите на временна неработоспособност с отработени пълни месеци. Изложено е още, че лицето за посочените месеци е получило пълно трудово възнаграждение от втория работодател, с което е нарушило разпоредбата на чл.46, ал.3 от КСО и изплатеното й обезщетение по двата болнични листи е без правно основание и следва да бъде възстановено като причинена щета на ДОО. Изводите си за положен труд в периода на временна неработоспособност решаващият орган е обосновал с подадените данни в регистъра на осигурените лица, с извършената проверка на втория осигурител и с представените от последния ведомости за заплати за месеците април и май 2019г., съгласно които А. има отработени пълни месеци по два часа дневно. В решението изобщо не са обсъдени и взети предвид представените с възражението медицински документи.

Не се спори между страните, че за процесните периоди на болничните листи А. е работила по основен трудов договор за 8 часа дневно във „Везни 15” ЕООД гр. Плевен, както и по втори трудов договор за 2 часа дневно в „Р-т Колор” ЕООД гр. Плевен. Не е спорно също така, че на лицето е изплатено обезщетение по представените от „Везни 15” ЕООД пред ТП на НОИ Плевен два броя болнични листи, видно от представените от ответника справки от Персоналния регистър на НОИ.

Към административната преписка са приложени представени от „Р-т Колор” ЕООД гр. Плевен извлечения от ведомости за изплатени възнаграждения на С.А. за месеците 04. и 05.2019г. От разчетно-платежните ведомости е видно, че на А. за месеците, отбелязани в тях, е начислявана и изплатена работна заплата. Представени са от този осигурител и депозираните пред него два броя болнични листи – на 30.10.209г. и 01.11.2019г., и подадените от дружеството до ТП на НОИ Плевен удостоверения за тези болнични листи.

По искане на оспорващата в о.с.з. като свидетел е разпитан управителят на Ресторант Колор, където работи по втори трудов договор жалбоподателката. От показанията му се установява, че за процесния период 02.04.2019г. – 02.05.2019г. той е бил непрекъснато в ресторанта и С.А. не е присъствала физически на работа. Свидетелят излага, че тя идва като помощник-готвач в кухнята на 2 часа, но тези часове се събират сумарно при тях, а за периода не е имало никаква работа и тя не е идвала в ресторанта. Допълва, че счетоводителите на осигурителя са подали корекции за двата болнични листи, но НОИ не ги признават. Съдът кредитира показанията на свидетеля като безпристрастни, непротиворечиви и отговарящи на доказателствата по делото.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок – оспореното решение е връчено на А. на 18.12.2019г., видно от приложеното известие за доставяне, а жалбата е подадена в ТП на НОИ Плевен на 31.12.2019г., вх.№1054-14-12-3. Оспореният акт съдържа волеизявление на издателя му, с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя като адресат на този акт. Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред компетентния административен съд по постоянен адрес на лицето, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, втори административен състав намира жалбата за основателна по следните съображения:

Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Решението на Директора на ТП на НОИ Плевен и потвърденото с него Разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Плевен са издадени от предвидените в закона органи и в рамките на тяхната компетентност, в предвидената писмена форма, съдържаща всички необходими реквизити съгласно чл.59 от АПК. Не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила по отношение на тези два акта. Съдът намира обаче, че решението на Директора на ТП на НОИ Плевен и потвърденото с него разпореждане са постановени в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. 

Съгласно чл.40, ал.1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. По делото не е спорно, че А. е работила по трудово правоотношение на пълен работен ден в „Везни 15” ЕООД гр. Плевен, и по втори трудов договор на непълно работно време – 2 часа в „Р-т Колор” ЕООД гр. Плевен. На основание чл.4, ал.1, т.2 и т.7 от КСО същата е била осигурена за всички осигурени социални рискове и е притежавала минимално изискуемия осигурителен стаж по чл.40, ал.1 от КСО, следователно е имала право на парично обезщетение при констатирана временна неработоспособност. Издадените й болнични листове са официални документи, удостоверяващи факта и продължителността на временната нетрудоспособност, и тези документи не са били оспорени по надлежния ред.

От друга страна, с разпоредбата на чл.46 от КСО са уредени материалноправните основания, при наличието на които не се изплаща парично обезщетение за временна неработоспособност на осигурените лица, като съгласно ал.3 парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи.

С оглед нормата на чл.46, ал.3 от КСО, посочена в разпореждането и потвърждаващото го решение като правно основание за възстановяване на процесните суми, съществено за изясняване на спорните правоотношения е да се даде еднозначен и категоричен отговор на въпроса дали през процесния период А. е осъществявала трудова дейност при втория работодател „Р-т Колор” ЕООД, от което произтича наличие на основание за отказ да бъде изплатено от органите на ДОО парично обезщетение, респ. да бъде задължено осигуреното лице да възстанови заплатеното му такова.

Разпореждането на Началник отдел “КПК” и потвърждаващото го решение на директора на ТП на НОИ Плевен са основани на становището, че не се изплаща парично обезщетение за временна неработоспособност на лице, което работи по две или повече трудови правоотношения, когато през определен период от време е било в отпуск само при единия работодател, а при другия е изпълнявало задълженията си по трудовото правоотношение и е получавало възнаграждение за това. С оглед на правилото по чл.46, ал.3 от КСО това становище по принцип е правилно, но в процесния случай не е доказана от ответника, респ. от подчинените нему контролни органи, основателността на извода, че С.А. е изпълнявала задълженията си по трудовия договор с „Р-т Колор” ЕООД, т.е. че е престирала труд в ресторанта като помощник-готвач по време на разрешен й от здравните органи отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване. Именно упражняването на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително социално осигуряване, е предвиденият от чл.46, ал.3 от КСО юридически факт, изключващ правото на парично обезщетение за временна неработоспособност.

За да се докаже осъществяването на трудова дейност от едно лице, не е достатъчен нито сключеният трудов договор, нито разплащателната ведомост с начислено трудово възнаграждение за времето, през което лицето е разполагало с болничен лист за временна неправоспособност, по което е изплатено процесното обезщетение. Наличието на сключен трудов договор не е самостоятелно основание за осигуряването по чл.4, ал.1, т.1 от КСО, ако лицето не осъществява трудова дейност в изпълнение на този договор. Начисляването и/или изплащането на трудово възнаграждение, както и подаването на данни по чл.5, ал.4 от КСО от осигурителя, също не представлява самостоятелно основание за задължително социално осигуряване, ако лицето не е осъществявало трудова дейност през този период. В случая липсва писмена следа и каквито и да били доказателства за положен в процесния период труд, което е релевантното изключващо обстоятелство за изплащане на обезщетение по представените болнични листи. Административният орган е направил извод за упражняването на трудова дейност от лицето единствено въз основа на подадените от осигурителя „Р-т Колор“ ЕООД данни, но не е установил реално осъществена ли е тази трудова дейност въпреки направената формално проверка в осигурителя. Следователно не е доказано наличието на основанието за неизплащане на обезщетението, предвидено в чл.46, ал.3 от КСО. В разпореждането и в решението на директора на ТП на НОИ Плевен не са изложени фактически основания защо се приема, че е налице посочената хипотеза. От данните по делото също не може да се направи обоснован извод А. да е упражнявала трудова дейност по време на отпуска за временна неработоспособност.

По начало фактът на неосъществяване на трудова дейност като отрицателен такъв не подлежи на доказване от лицето, което има право на обезщетение. Заболяването и неработоспособността се доказват с болничните листи, които са представени пред органите на ТП на НОИ Плевен и не са обжалвани от тях. Въпреки това още с възражението си против разпореждането А. е представила пред решавашия орган доказателства за заболяването си, за извършени прегледи и престой в лечебно заведение за периода на нетрудоспособност. В решението на директора на ТП на НОИ изобщо не са обсъдени и не са взети предвид представената медицинска и финансова документация, нито е процедирано съгласно чл.35, чл.36 и чл.44 от АПК, за да се изяснят в пълнота фактите и обстоятелствата по случая. От дадените в съдебно заседание показания на управителя на Ресторант „Колор клуб“ безспорно се установява, че А. не е била на работа в ресторанта за процесния период. Свидетелските показания следва да се преценяват заедно с останалите доказателства, касаещи фактите, подлежащи на доказване. По делото въпреки указанията на съда за разпределение на доказателствената тежест не бяха представени от ответника доказателства, че именно в някой от дните на временна неработоспособност А. е работила. Не се установи и тя да е напускала болницата или дома си, докато е била във временна неработоспособност.

Нещо повече – от неоспорените по съответния ред болнични листи и от резултатите от изследванията и епикризата на лицето е видно, че на 05.04.2019г. жалбоподателката е била на изследвания в болници в Плевен и София, а на 12.04.2019г. е била на изследвания и е претърпяла хирургическа интервенция в гр. София. Поради това е твърде съмнително да се приеме, че в тези и следващите дни се е явила на работа в ресторанта за 2 часа. В представеното от жалбоподателката възражение против разпореждането тя също е посочила, че за част от периода е била в болница, но тези доводи не са били обсъдени и проверени от органите по социално осигуряване. Органите на НОИ не са съобразили тези фактически положения с характера на заболяването и пребиваването на осигуреното лице в болнично заведение за оперативна намеса, които опровергават възприетите констатации за полагане на трудова дейност за целия процесен период.

Предпоставка за прилагане на чл.114, ал.1 от КСО (на което основание е издадено потвърденото с оспорения акт разпореждане), е недобросъвестността на лицето при получаване на съответните суми. В КСО не се съдържа легална дефиниция на понятието „добросъвестност“ при получаване на осигурителните плащания. С оглед общите принципи на правото и съгласно трайната съдебна практика, добросъвестността ще е налице когато осигуреното лице е със съзнанието и субективното убеждение, че направените осигурителни плащания му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Добросъвестността се предполага до доказване на противното и в тежест на административния орган е да докаже наличието на недобросъвестност при получаване на сумите.

В конкретния случай няма основания да се приеме, че в хода на административното производство са установени факти, релевиращи наличието на недобросъвестно поведение на С.А. при получаването на обезщетението за временна неработоспособност поради общо заболяване. Действително жалбоподателката не оспорва обстоятелството, че не е поискала издаването на повече от един екземпляр от втория болничен лист и че не е представила своевременно екземпляри от двата болнични листа на втория си работодател, съобразно изискванията на чл.8, ал.1 и чл.9, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ). Но този факт сам по себе си не обуславя недобросъвестност на осигуреното лице при получаването на осигурителното плащане за временна неработоспособност поради общо заболяване, при възникнало на основание чл.40, ал.1 от КСО право на парично обезщетение за времето на отпуска поради неработоспособност, разрешен от работодателя по основния трудов договор.

От обстоятелството, че процесните болнични листи не са били представени своевременно пред втория осигурител („Р-т Колор” ЕООД) не следва, че осигуреното лице се лишава въобще от паричното обезщетение за временна нетрудоспособност. Този работодател, след като не е имал друго основание, е начислил дължимо възнаграждение. В този случай изплащането на едно такова възнаграждение вместо обезщетение за временна нетрудоспособност не е равносилно на осъществяване на трудова дейност. Няма забрана за изплащане на трудово възнаграждение от работодател през време, когато лице – негов работник или служител, е временно нетрудоспособно. В този случай интересите на ДОО не са накърнени, защото осигурителят по това в случая второ осигурително правоотношение е задължен да начислява и внася осигурителни вноски върху изплатеното възнаграждение за периода на временната нетрудоспособност, както е направено и в случая, и това не се оспорва от ответника. Освен това е необходимо да се посочи, че неизпълнение на задълженията от осигуреното лице по чл.8, ал.1 от НМЕ – когато то не е поискало издаване на повече от един екземпляр от болничните листове, а също така и неспазване изискването по чл.9, ал.2 от наредбата – да представи болничните листове или да уведоми работодателя до два работни дни от издаването им, не може да се отрази така драстично върху правото му на обезщетение по чл.40, ал.1 от КСО, тъй като правоизключващият факт за дължимост на обезщетението от фонда на ДОО е осъществяване на трудова дейност по време на нетрудоспособността, а не неизпълнение на други, макар и въведени с нормативен акт изисквания, като тези по посочените текстове от НМЕ.

Противно на доводите на ответника, подаването на данни по чл.5, ал.4 от КСО не е достатъчно основание, за да се приеме, че лицето е осъществявало трудова дейност. Декларирането от осигурителя е индиция за упражняване на трудова дейност, съответно – за задължение за осигуряване, но не доказва релевантния факт, че трудова дейност обективно е осъществявана от работника. Декларирането не се ползва с презумпция за вярност, а при невярно деклариране подадените данни подлежат на коригиране. Именно за такова коригиране от втория осигурител са налице доказателства в преписката, но няма данни НОИ да е приело коригираните данни.

По аналогичен казус настоящият състав вече е имал възможността да се произнесе с Решение № 89/25.10.2014г. по адм. дело № 179/2014г., потвърдено от ВАС с Решение № 10108/01.10.2015г. по адм. дело № 15272/2014г. В същия смисъл е и константната и непротиворечива практика на ВАС по идентични случаи – така Решение № 4738/22.04.2020г. по адм. д. № 14301/2019г., Решение № 16226/28.11.2019г. по адм. д. № 101/2019г., Решение № 2364/19.02.2019г. по адм. д. № 704/2018г. и много други.

С оглед изложеното и след съвкупна преценка на доказателствата съдът приема, че в случая не може да бъде отречено правото на осигуреното лице на парично обезщетение за временна неработоспособност и съответно дължимостта на обезщетението по чл.40, ал.1 от КСО за периода на разрешения на А. отпуск за временна неработоспособност по основното трудово правоотношение, единствено и само по съображения за получено от лицето за същия период възнаграждение по сключения с друг работодател втори трудов договор. Ето защо и при липсата на каквито и да е данни и доказателства за недобросъвестно поведение на осигуреното лице при получаване на паричното обезщетение по основното осигурително правоотношение и за положен от него труд през периода на временната нетрудоспособност, следва извода, че не е налице материалноправното основание по чл.114, ал.1 от КСО за възстановяване на сумата. В случая осигурителният орган в издаденото от него разпореждане неправилно е приложил относимите към казуса норми на КСО. Като не е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл.117, ал.3 от КСО, директорът на ТП на НОИ Плевен също е издал незаконосъобразен акт.

По изложените мотиви настоящият състав на съда намира, че жалбата на С.А. е основателна, а решението на Директора на ТП на НОИ Плевен и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Плевен за възстановяване от С.П.А. на недобросъвестно получена сума в размер на 447,85 лв., от които 427,96 лв. главница, представляваща неправомерно получено парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради общо заболяване и майчинство, и 19,89 лв. дължима лихва, са незаконосъобразни и като такива следва да бъдат отменени.

След изменението на чл.119 от КСО (ДВ, бр.94/2019г.) решенията на административния съд по жалби срещу актовете по чл.117, ал.1, т.2, б.“д“ – за суми до 1000 лв. (каквото е процесното решение), не подлежат на касационно обжалване. В тази връзка и настоящото решение не подлежи на обжалване.

С оглед горното и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Административен съд Ловеч, втори административен състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 2153-14-67/12.12.2019г. на Директора на ТП на НОИ Плевен и потвърденото с него Разпореждане № РВ-3-14-00668679 от 25.10.2019г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Плевен, с което С.П.А. е задължена да възстанови недобросъвестно получена сума за периода 02.04.2019г. – 02.05.2019г. в размер на 447,85 лв., от които 427,96 лв. главница, представляваща неправомерно получено парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради общо заболяване и майчинство, и 19,89 лв. дължима лихва.

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.119 от КСО.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: