Р Е Ш Е Н И Е
260322/16.7.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На двадесет
и девети юни две хиляди двадесет и първа година
В публично
заседание в следния състав Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 464 по описа на ШРС за 2021 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по повод
предявени от Ф.И.М. с ЕГН ********** ***, чрез адв. С.И.от ШАК със съдебен
адрес *** искове с правно основание чл.127, ал.2 от СК във връзка с чл. 143,
ал.2 от СК, по чл.127а, ал.2 от СК, във връзка с чл.76, т.9 от ЗБЛД, както и по
чл.149 от СК за издръжка за минало време срещу Ю. Х.К. с ЕГН ********** с адрес ***.
Ищцата сочи в исковата си молба, че с ответника са родители на Ю. Ю.К., който е на три години. От октомври
2019г. бащата е напуснал майката и детето и оттогава не поддържа контакти с
тях. Ищцата и детето живеят в с. Салманово в дома на майката на ищцата, която я
подпомага в грижите за него. Горното пораждало правният интерес от водене на
настоящото производство, като се моли да бъде постановено съдебно решение, с
което ѝ бъдат предоставени родителските права, местоживеенето на детето
да бъде при майката, да бъде определен
режим на лични контакти на бащата с детето всяка първа и трета неделя от месеца
от 09.00 до 17.00 ч. без преспиване, да бъде присъдена месечна издръжка в
размер на 200 лв., считано от предявяване на исковата молба, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, с падежна дата до първо число на
текущия месец. Иска се да бъде разрешено детето да напуска България, като
пътува и престоява във всички страни на ЕС, Република Турция и съседни на
България страни за конкретно изброени периоди от време. Претендира се и
издръжка за минало време в размер на 200 лв. или общо на 2400 лв., считано една
година назад от датата на завеждане на исковата молба – 31.12.2020г.
Препис от исковата молба, ведно с доказателствата към нея
били редовно връчени на ответника, който в законоустановения срок е депозирал
писмен отговор. В отговора се сочи, че молбата е допустима, но частично
основателна. Оспорва се претенцията за лични контакти, както и за пътуването на
детето извън Република България. По отношение на претенцията за присъждане на издръжка
за минало време се признава такава в
размер на 153 лв., като тази за в бъдеще в размер на 200 лв. не се оспорва.
В съдебно заседание ищцата се явява лично, заедно с адв. С.И.,
като поддържат исковите претенции и заявяват, че ответника не се е интересувал
от детето до настоящия момент. Затова противопоставянето му на искането детето
да бъде извеждано зад граница няма своето житейско основание. В хода на
съдебните прения се излагат подробни доводи за основателността на исковете.
В съдебно заседание ответникът се явява лично, заедно с
адв. Д. от ШАК, като се поддържа писмения отговор, въвеждайки се допълнението,
че ответникът към настоящия момент може да заплаща издръжка за в бъдеще в
минималния размер, като се иска и по-разширен режим на лични контакти.
Категорично е нежеланието на бащата детето да бъде извеждано извън страната.
ШРС, след
като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните живели на семейни
начала при родителите на ответника в гр.Велики Преслав два месеца след
запознанството си, което станало през 2015г. От съвместното им съжителство се
родило едно дете – Ю. Ю.К., към момента на 5 години. След известен период от
време страните започнали да се карат и отношенията им се влошили, като водещ
фактор за това били обтегнатите отношения между ищцата и майката на ответника –
свид. Е.С.М.. Страните се разделили, като основните грижи за детето полагала
неговата майка. Бащата работел и живеел в чужбина, където създал друго
семейство. Майката към момента има връзка с друг мъж, с когото имат общо дете –
син А. на шест месеца. Връзката между бащата и сина Ю. била прекъсната, между
двамата нямало никакви контакти, като към момента детето не разпознава баща си
в лицето на ответника.
По делото са представени два социални доклада
от ДСП – Шумен и ДСП – Велики Преслав, фактическите констатации, в които са
изведени от разговори с родителите и техния близък семеен кръг.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпитите на две групи свидетели,
водени от всяка една от страните.
Свид. Е.М.И.
– майка на ищцата посочва, че ответникът е заминал за чужбина преди три години,
когато детето е било на две години и малко след това дъщеря ѝ се прибрала
при тях. Основната причина били конфликтите между нейната дъщеря и родителите
на ответника. Документите на детето – паспорт и дадено от бащата пълномощно да
пътува извън граница, останали в дома на бащата и не им били дадени. Бащата не
подпомагал семейството финансово и не поддържа връзка с детето, което не го
познавало.
Свид. П.М.Р.– съседка на ищцата, преразказва факти, известни
ѝ от ищцата. Присъствала когато през 2019г. родителите му дошли, но не
слезли от автомобила, а изпратили по-малкия брат на ответника да разговаря с
ищцата дали ще им даде детето, като след отказа на майката си тръгнали.
Свид. Х.Х.К. и свид. Е.С.М. - родители на ответника,
сочат, че страните заживяли в техния дом, като майката напуснала дома им на
22.11.2018г., заедно с детето без да могат да разберат причината. Имало
конфликти между тях и нея, тъй като не помагала в домакинството, а само разговаряла
със свекървата на майката на ответника, което ги дразнело. През това време
синът им не бил в България. Изпращал пари на ищцата за около три месеца, след
което спрял, тъй като тя си намерила друг мъж. Два пъти посещавали дома на
майката – през 2019г., когато не им дала детето и през 2020г., когато разбрали,
че е в Пазарджик. Майката искала да вземе документите и даденото от ответника
пълномощно детето да пътува, с което той не бил съгласен и затова тя съвсем
спряла контактите между бащата и детето.
Съдът кредитира показанията на всички свидетели,
отчитайки заинтересоваността им от изхода на делото, предвид роднинската им
връзка със страните. Свид. Р. е съседка и близка на ищцата, като не е била пряк
очевидец на отношенията и разговорите между страните, а тези обстоятелства са
ѝ известни от ищцата. В заключение обаче всички показания на свидетелите
кореспондират със събраните по делото писмени доказателства и нямат съществени
разминавания помежду им.
Гореизложената
фактическа обстановка се подкрепя от събраните писмени и гласни доказателства
по делото и обосновава следните правни изводи:
По
основателността на иска по чл.127, ал.2 от СК, във връзка с чл.143, ал.1 от СК:
Между страните няма
разногласия по въпроса кой от тях следва да упражнява родителските права спрямо
общото им дете, тъй като и двамата се съгласяват, че тези права следва да се
възложат на майката. Както становищата на страните, така и установената по
делото фактическа обстановка обосновават основателността на
предявения в тази
насока иск, тъй като по делото стана ясно, че след раздялата на родителите, майката
е осъществявала фактическите грижи, свързани с неговото отглеждане, както и че
в това отношение може да разчита на помощта на родителите си и новото си
семейство. Към момента живеят при нейните родители, като тя и двете ѝ
деца ползват една от стаите в къщата, която е новопростроена и хиенно-битовите
условия са добри. Майката в момента е по майчинство, като новороденото дете е
на шест месеца и същата ползва материалната подкрепа на новия си съжител и
своите родители. В социалния доклад е посочено, че по нейни данни съжителят
ѝ реализира доход от 2800 евро месечно, като нейния доход е 290 лв. в
момента формиран от социални помощи. Връзката между майката и Ю. е силна, като
тази между него и бащата е прекъсната. Затова съдът намира, че ответницата му е
осигурила една сигурна и спокойна семейна среда, като в достатъчна степен се
разкриват нейните високи родителски качества и способността й да се справи и за
в бъдеще с основната част от задълженията си.
Отделно от това детето е в ниска възраст – на пет години и по нейни
данни има забавяне в неговото развитие, като точното му здравословно състояние
ще бъде уточнено след бъдещи медицински прегледи и консултации със специалисти.
Страните не спорят
и по въпроса за местоживеенето на детето, което да бъде на адреса на майката.
По
отношение на режима на лични контакти, който е спорен между страните:
Правото на
родителя, при когото детето не живее, да
се среща с него и да присъства в живота
му е признато от закона. При липса на редовен и пълноценен контакт помежду им,
ще се наруши емоционалната връзка между тях, което има данни по делото да е
настъпило, а това не би било в интерес на детето, за който интерес съдът следи
служебно. Предвид това, че бащата не е поддържал връзки със синът си повече от
три години и предвид ниската възраст на детето, следва да бъде определен един
първоначален режим, който да действа до навършване на шест годишна възраст на
детето, а именно: всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00 часа до 17.00
часа, както и денят следващ рождения ден на детето, родено на ***г. – от 10.00
ч. до 17.00 часа; след навършване на шест годишна възраст – всяка първа и трета
неделя от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа; на нечетна година – през време на
Великденските и Коледните празници – първите два дена от 10.00 часа на първия
ден до 18.00 часа на втория, с преспиване; на четна година – през време на
Великденските и Новогодишните празници – последните два дена от 10.00 часа на
първия ден до 18.00 часа на втория, с преспиване; двадесет дена през лятото,
когато майката не е в платен отпуск; денят следващ рождения ден на детето,
родено на ***г. – от 10.00 ч. до 17.00 часа.
По
отношение на издръжката за бъдеще време,
по която е налице спор между страните: Съгласно разпоредбата на чл.142 от СК
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. В тази връзка
съдът съобрази възрастта на детето, обичайно необходимото за дете на същата
възраст, нуждата от средства за храна,
облекло, неговите специфични потребности и обстоятелството, че по делото няма
представени доказателства за доходите на родителите. Съдът намира, че
ежемесечната издръжка по отношение на детето
следва да бъде в размер на 300
лева. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.3 от СК тази сума следва да се
разпредели между родителите, съобразно с възможностите им, като се вземат в
предвид и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето от
страна на майката. Същевременно тя полага грижи и
за още едно малоленто дете, което е обстоятелство което следва да се съобрази
от съда. Имайки
в предвид изложеното, съдът намира, че ответника следва да участва в издръжката
със сума в размер на 200 лева. Въпреки,
че по делото няма доказателства за доходите, които реализира бащата, съдът
намира, че същият е в трудоспособна възраст, като няма данни за влошено
здравословно състояние и лицето може без затруднения да заплаща тази сума. Въведени са възражения, че същият не може да реализира
размер на доход в България, който да му позволи плащането на тази сума.
Възражението е неоснователно. В показанията си свид. К. (баща на ответника)
разказва, че синът му от октомври 2018г. до сега е живял и работел в Холандия,
като сега за първи път се
завръща обратно. Същевременно същият свидетелства, че синът
му отново ще заминава обратно, тъй като тук няма работа. Така се оборва
изложеното от ответникът, че за постоянно се е завърнал в страната и ще работи
и живее вече тук. Това е достатъчно за съда да обоснове извода, че същият няма
да има материални затруднения за в бъдеще. Така също въпреки, че има ново
семейство, няма алиментни задължения за други деца, които да издържа. Довода на
ответника, че след като майката има нов съжител, то той трябва да издържа същата
и детето не се възприема от съда. Издръжката, която ответникът ще дължи за в
бъдеще е издръжка, която се присъжда в полза на детето и средствата са изцяло в
негов интерес. От друга страна това е задължение на биологичния родител, което
не само законът вменява, но е морален и общочовешки принцип.
По
отношение основателността на иска за издръжка за минало време: Няма спор
по това, че родителите не живеят заедно от края на ноември 2018г. Възможността да се иска издръжка “за минало
време” обхваща периода, за който такава издръжка не е определена, като
законодателят е ограничил този период до една година преди предявяване на иска
за определяне на издръжка. По делото е
установено, че в този период единствената грижа за детето, включително и
неговата материална издръжка е поета единствено от майката – ищца по делото. От
разпита на свидетелите стана ясно, че бащата не се е интересувал от
детето, както и не е давал никакви средства за издръжка за този период. Единствено три месеца след раздялата той е изпращал
суми, но те излизат извън претендирания период за издръжка 31.12.2019г. –
31.12.2020г.
С оглед възрастта на детето и неговите нужди съдът счита, че
за този период е имало нужда от сума за
издръжка в размер на 265 лв. месечно, като
майката следва да поеме такава в размер на 100 лв., а бащата в размер на 165
лв. Поради
изложеното искът по чл.149 от ГПК се явява основателен и доказан до размер на 165 лв., като в останалата си част до
пълният предявен размер от 200
лв. месечно следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва
да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта, досежно
издръжката за минало и бъдеще време.
По
основателността на исковете по чл.127а от СК: Налице е спор между родителите
по отношение на въпросите свързани с пътуването на детето в чужбина и издаване
на необходимите документи за това. При решаването на тези въпроси съдът следва
да се ръководи основно от интересите на детето. В настоящия случай в интерес на
детето да е със своята майка и своето семейство постоянно. Предвид, че майката
ще посещава бащата на другото си дете, който трайно живее и работи в Холандия, то в интерес на детето е да му бъде разрешено
да напуска пределите на страната и да бъде с тях. Поради това и предявения иск
за заместващото съгласие на бащата детето да напуска пределите на България
следва да бъде уважен, но не за периодите и държавите, искани от майката,
доколкото по делото не се доказа необходимостта майката да посещава останалите
изброени държави извън България.
Периодите искани от нея, също не са удачни, тъй като на детето му предстои започване
на училище, чието посещаване е задължително по закон в България и майката дължи
осигуряването на възможност да бъде изпълнявано това. Отсъствието на детето в
учебно време за продължителни периоди от време ще навреди на неговия
образователен процес, което не е в негов интерес. Към момента детето посещава
детска градина в задължителни групи, което също не предполага отсъствие от
детското заведение за продължително време. Затова съдът намира, че следва да
постанови заместващото съгласие на бащата детето да напуска пределите на
страната за пътуване до Кралство Нидерландия и всички съседни на България
страни, както следва: от датата на влизане в сила на съдебното решение до
15.09.2021г.; по време на пролетната и есенна училищни ваканции, от 20 декември
до 5 януари, от 30 юли до 10 септември за срок до 05.01.2025г., като детето бъде придружавано
при пътуванията от своята майка. Нуждата да пътува до останалите страни, както
се изложи по-горе не е доказана по делото. Искането да бъде придружавано от
лице посочено от майката, също не следва да се уважава от съда, тъй като това е
едно бъдещо несигурно събитие, което не е в интерес на детето.Същевременно
издаването на документите за пътуване извън страната е свързано
и е пряка последица от решаването на основния въпрос за
пътуването на детето извън страната. Съгласно чл.34, ал.1 от Закона за
българските лични документи (ЗБЛД) паспортът е документ за преминаване на
държавната граница на Република България и за пребиваване извън страната. Или
за осъществяването на тези пътувания детето се нуждае от издаване на документи,
а когато е налице спор между родителите, съдът замества с решение липсващото
съгласие на единия от тях. Установи се
по делото, че към момента детето има издаден задграничен паспорт, който е в
семейството на ответника и не е представен по делото, затова и неговата
валидност не е известна. Поради това искането следва да бъде уважено, но за
издаване на паспорт след изтичане валидността на този издаден към момента.
Ищцата следва да изиска документа за самоличност от лицата, които го
съхраняват.
Ответникът дължи
държавна такса върху присъдените размери на издръжките в размер на 367.20 лв., както
и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Предвид, че е
направено искане от ищцата за присъждане на разноските по делото, то ответника
следва да бъде осъден да заплати направените от нея разноски за държавна такса.
Доказателства за реално заплатено възнаграждение за адвокат не са представени
по делото.
По направеното искане от ответника за заплащане на
разноски, съдът намира, че същото е основателно по отношение на отхвърлената
част от иска за издръжка за минало време в размер на 137 лв.
Водим от
горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските права по отношение на детето Ю. Ю.К. с ЕГН ********** на майката Ф.И.М. с
ЕГН **********, като определя местоживеенето на детето да е на адрес гр.***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
контакти на детето Ю. Ю.К. с ЕГН ********** с бащата Ю.Х.К. с ЕГН **********,
както следва: до навършване на шестгодишна възраст на детето: всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00 часа до
17.00 часа, както и денят следващ рождения ден на детето, родено на ***г. – от
10.00 ч. до 17.00 часа; след навършване
на шестгодишна възраст – всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00 часа
до 18.00 часа; на нечетна година – през време на Великденските и Коледните
празници – първите два дена от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на
втория, с преспиване; на четна година – през време на Великденските и Новогодишните
празници – последните два дена от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на
втория, с преспиване; двадесет дена през лятото, когато майката не е в платен
отпуск, както и денят следващ рождения ден на детето, родено на ***г. – от 10.00 ч. до 17.00 часа.
ОСЪЖДА Ю.Х.К. с ЕГН **********
да заплаща на детето Ю. Ю.К. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Ф.И.М. с ЕГН ********** месечна издръжка в
размер на 200 лв. (двеста лева) платима до първо число от месеца, за който се
дължи издръжката, чрез пощенски запис до поискване, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда - 31.12.2020г. до настъпване на причини за
нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва за всяка закъсняла вноска.
ОСЪЖДА на основание чл.149 от СК Ю.Х.К. с ЕГН ********** да
заплати на малолетното си дете Ю. Ю.К. с ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Ф.И.М. с ЕГН
********** сума в общ размер на 1980
лв.(хиляда деветстотин и осемдесет лева),
представляваща ежемесечна издръжка за минало време в
размер на 165 лв. (сто
шестдесет и пет лева), за периода от 31.12.2019г.
до 31.12.2020г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 31.12.2020г. до окончателното изплащане на сумата,
като отхвърля иска в останалата му част до пълния му предявен размер от 2400 лв., като неоснователен и
недоказан.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл.127а, ал.2 от СК, заместващо съгласието
на бащата Ю.Х.К. с ЕГН ********** детето Ю. Ю.К. с ЕГН ********** да напуска пределите на Република България, за да пътува до Кралство Нидерландия
и съседните държави на Република България и обратно, придружавано
от своята майка Ф.И.М. с ЕГН **********, както следва: от датата на влизане в сила на съдебното решение до
15.09.2021г.; през време на пролетната и
есенната училищни ваканции, от 20 декември до 5 януари и от 30 юли до 10 септември за срок до 05.01.2025
година, като отхвърля искането в останалата му част.
ЗАМЕСТВА на основание чл.127а, ал.2 от СК, съгласието на Ю.Х.К. с ЕГН ********** за
издаване на паспорт на детето Ю. Ю.К. с ЕГН **********, роден на ***г., след
изтичане валидността на издадените му към
момента документи.
ОСЪЖДА Ю.Х.К. с ЕГН ********** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС сумата от 367.20 лв. (триста шестдесет и седем лева и
двадесет стотинки), представляваща държавна такса върху присъдените размери
на издръжките, както и 5 (пет) лева държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Ю.Х.К. с ЕГН ********** да заплати на Ф.И.М. с ЕГН ********** направените от нея разноски по делото в размер
на 50 лв.(петдесет лева),
представляваща заплатена държавна такса за образуване на делото.
ОСЪЖДА Ф.И.М. с ЕГН ********** да
заплати на Ю.Х.К. с ЕГН ***********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата
от 166.67 лв. (сто шестдесет и шест лева
и шестдесет и седем стотинки), представляваща заплатено от ответника адвокатско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му на
издръжките, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: