Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.02.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-18 състав, в публично заседание на осми февруари две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА
ФИЛИПОВА
при
секретаря И. Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4335 по описа за 2017 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Ищецът С.В.С.
твърди, че на 23.05.2015 г. около 16.20 ч., управлявал в гр. Нови пазар
мотоциклет „Ямаха“
по ул. „Патриарх Евтимий“ от центъра на града към местност „Бяла чешма“,
като приближавайки се към кръстовището с пресечна улица, излизащия от нея л.а.
„Фолксваген поло“, с рег. № ******, управляван от И.Г.Х.,
предприемайки маневра завой на ляво, отнел предимството на ищеца, при което
било осъществено ПТП. Ищецът С. получил счупвания по долните крайници,
травматичен субдурален хематом, фрактура на носните
кости без разместване, фрактура на горния ръб на дясната орбита, разкъсно-контузна рана на главата, фрактура на синусите,
челен хематом вдясно, фрактура на десен фемур супракондилно, фрактура на дясната бедрена кост с
вклиняване, фрактура на лявата табия, в областта на метафизиса, много фрагментна фрактура на външния кондил и коса фрактура на вътрешния кондил
на големия пищял на лявата подбедрица. Установено
било наличие на въЗ.ух в
черепната кухина. Ищецът е претърпял операция за открито наместване на дясното
бедро, при която му е поставена заключваща плака с 12 винта. Извършена му е и
втора операция за наместване на фрактура с вътрешна фиксация
– тибия, фабула, като са поставени две заключващи плаки. Във връзка с
лечението ищецът е заплатил 1 480 лв. за заключваща плака за дистална фрактура на фемур, от 7
до 15 отвора, лява и дясна (фактура № **********/26.05.2015 г., издадена от
„МБАЛ – Шумен“ АД); 2 8000 лв. за заключваща плака за проксимална фрактура на тибия, от 5 до 9 отвора и за заключваща плака за медиална
фрактура на тибия – права – тясна – нисък к-т, от 5
до 9 отвора (фактура № **********/01.06.2015 г., издадена от МБАЛ – Шумен“ АД); 58 лв. за медицИ.ка услуга (фактура №
**********/08.06.2015 г., издадена от „МБАЛ – Шумен“ АД); 184,59 лв. за
лекарства (фактура № **********/08.06.2015 г., изд. От ЕТ „Л.Г.“); 486 лв. за
инвалидна количка (фактура № **********/06.08.2015 г., издадена от „О.“ ЕООД).
Ищецът твърди, че е претърпял множество болки и страдания. Поради налична
застраховка на гражданската отговорност на виновния водач при ответника,
предявява иск срещу последния за обезщетяването на имуществени вреди в размер
на 5 008,59 лв. и за обезщетяването на неимуществени вреди в размер на 100 000
лв., ведно със законна лихва върху горните суми от 23.05.2015 г. (датата на
произшествието) за неимуществените вреди, и от исковата молба – за
имуществените вреди. Претендира разноски, като прави възражение за прекомерност
на разноските на ответника.
Ответникът
ЗД „Б.И.“ АД оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение за
съпричиняване от страна на ищеца, който управлявал мотоциклета с превишена
скорост. Поддържа, че същият няма придобита правоспособност за управление на
мотоциклет. Сочи, че моторът не е минал на технически преглед, което вероятно е
допринесло за произшествието. Претендира разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Според
приетата САТЕ процесния инцидент е настъпил на 25.05.2015 г. около 16 ч.
на ул. Патриарх Евтимий в гр. Нови Пазар пред бл. 7, между л.а. Фолксваген
Поло, рег. № ****** и мотоцикет Ямаха,
рег. № ******. ПТП е настъпило на Т-образно кръстовище, образувано от ул.
Патриарх Евтимий (по която в посока към „Бялата чешма“ се е движел пострадалия)
и улица в дясно спрямо него (от която е излизал лекият автомобил за маневра ляв
завой). На десния тротоар на последната улица е бил поставен знак Б2. Вещото
лице е посочило, че автомобилът е имал ограничена видимост от дясно (поради
спрели коли) и поради това е навлезнал на около 2,5 м
върху платното на ул. Патриарх Евтимий. Ищецът след като забелязал навлезлия
автомобил предприел аварийно спиране, като оставил 15 м спирачна следа, но не
успял да предотврати удара и се блъснал в странична лява част на автомобила в
областта на предната част на ляв праг и лява врата. Мотоциклетът се завъртял в
посока обратна на часовниковата стрелка и паднал на дясната си страна, като
след хлъзгане се установил на платното. Към момента на удара лекият автомобил
не се е движел, а скоростта на мотоциклета е била 50, 27 км/ч. Към момента на
навлизане на автомобила в кръстовището мотоциклетистът е отстоял на 28, 88 м,
като при опасна зона за спиране от 33,14 м, той не е имал техническа възможност
да предотврати сблъсъка чрез аварийно спиране. При скорост от 44 км/ч на
мотоциклета ударът е можел да се избегне чрез спиране. Вещото лице е посочило,
че ако ищецът е предугадил
поведението на водача на лекия автомобил и това, че същият ще спре, и е
продължил в права посока, то той е могъл да премине пред автомобила и удара е можел да се избегне. Посочено е също, че
след аварийно задействане на спирачната система на мотоциклета, колелата
блокират и въздействие върху траекторията на движение на мотоциклета е
невъзможно и той е неуправляем.
Приетата по
делото СМЕ е дала становище, че ищецът С., на 27 г., е получил контузия и рана
на главата, неразместена фрактура на носните кости, фрактура на предната стена
на левия синус, на фронталния синус в дясно и на горния ръб на дясната очна
орбита, малък хематом под твърдата мозъчна обвивка, навлизане на въздух в
черепната кухина, супракондилно счупване на дясната
бедрена кост, многофрагментно счупване на лявата
голямо пищялна кост в долната и част. Тези увреди са
посочени като типични за мотоциклетисти пострадали при ПТП, като е отразено, че
те са тежки по вид и трудни за лечение. Изтъкнато е, че черепно-мозъчната
травма е създала временна опасност за
живота на пострадалия, което е наложило операциите на фрактурите да се отложат
временно, и да се извършат в последствие съответно на 29.05.2015 г. и 2.06.2015
г. Движението на десния долен крайник е било затруднено за срок от 1 година, а
на левия долен за около 8 месеца. През първите 3-4 месеца болките и страданията
на пострадалия са били интензивни, което се отнася и до първите 3-4 месеца след
първичните рехабилитационни мероприятия. Извън тези периоди и за срока на
лечение пострадалият е търпял болки, които са били обуславяни най-вече от
преумора и рязка промяна на времето като са обуславяли ползване на медикаменти.
През първите 4 месеца ищецът е трябвало да се лекува при строг постелен режим, без възможност да става и да се обслужва,
което на свой ред е наложило да ползва чужда помощ. При извършен преглед е
констатирано, че фрактурите са зараснали, като в зоната на лицевия череп под
лявото око има леко хлътване, в челната област на главата в дясно има косо
разположен белег от 6 см., в зоните на операциите са налични големи остатъчни
белези, а при фрактурата на левия пищял има остатъчна деформация. Установено е,
че ставната повърхностна пищяла е напълно разрушена, а външния менискус е разкъсан. Посочено е, че тежестта на тялото пада
само върху външната част на платото, както и че лявото коляно е в състояние на
предна медиална нестабилност като е трайно деформирано с ограничена флексия до
90 градуса. Движенията на дясната колянна става са в
норма. Придвижването на ищеца е самостоятелно и без помощни средства, но с
накуцваща походка на ляво, със затруднения при клякане и изкачване на стълби.
По делото са
представени фактури и фискални бонове установяващи плащания от ищеца, а именно
- фактура № **********/26.05.2015 г., издадена от „МБАЛ – Шумен“ АД,
установяваща плащане на сумата от 1480 лв. за заключваща плака, фактура № **********/01.06.2015 г., издадена
от МБАЛ – Шумен“ АД за сумата от 2
8000 лв. за заключваща плака за проксимална фрактура на тибия, от 5 до 9 отвора и за заключваща плака за медиална
фрактура на тибия – права – тясна – нисък к-т, от 5
до 9 отвора, фактура № **********/08.06.2015 г., издадена от „МБАЛ – Шумен“ АД
за сумата от 58 лв. за медицинска услуга, фактура № **********/08.06.2015
г., изд. от ЕТ „Л.Г.“ за сумата от 184,59 лв. за лекарства, фактура №
**********/06.08.2015 г., издадена от „О.“ ЕООД за сумата от 486 лв. за инвалидна
количка. Според СМЕ тези разходи са били правомерно извършени, тъй като не се
заплащат от НЗОК.
Разпитан
като свидетел по делото е бащата на пострадалия – св. В.С.С..
Той разказва, че синът му останал в болницата около 15-16 дни, където с него денонощно
била майка му. Обслужването (хранене, тоалет) било в леглото, тъй като и двата
крака били счупени. Ищецът изпитвал силни болки и постоянно пиел обезболяващи.
Когато се прибрал в къщи той три месеца бил на легло, покрай него постоянно
трябвало да има човек. Постепенно започнали да го изправят, придвижвали го с
количка, като на четвъртия месец започнал да се опитва да ходи с патерици.
Едната патерица „хвърлил“ на 5-6 месец, а другата няколко месеца след това,
като общо 7-8 месеца изминали до опитите му да ходи самостоятелно. През цялото
време той изпитвал болки. Сега той не можел да кляка и куцал, като му забранили
да натоварва крака, имал болки при студено време и усещал студенината на самия
метал, тъй като инплантите още не били извадени.
Психически инцидентът се отразил много на ищеца - той станал раздразнителен,
конфликтен, имал страхова невроза, сънят му се
нарушил, отделил се от социалната си среда, категорично отказвала да се
занимава с мотори.
За безспорно
е обявено наличието на валидно застрахователно правоотношение.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Установява
се от доказателствата по делото, че на 23.05.2015
г. (както е посочено в материалите от ДП) в гр. Нови Пазар е настъпило ПТП,
което е предизвикано от водача на л.а. Фолксваген Поло, рег. № ******, И.Г.Х..
Съдът приема, че ПТП е предизвикано от поведението на този участник в
движението, тъй като същият не се е съобразил с правилата, установени в чл. 50,
ал. 2 ЗДвП и чл. 45, ал. 2 от ППЗДвП. Според сочените
норми, при наличието на знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!“, водачът Х. е следвало да обективира
такова поведение на пътя, че да подсигури безпрепятствено преминаване на
мотоциклетиста, който е приближавал от ляво по пътя с предимство. Вярно е, че от
данните в САТЕ е видно, че Х. не е имал видимост и за да си осигури такава е навлезнал на платното за движение, но той е следвало да
извърши своевременно маневрата завой на ляво без да създава опасност за
останалите участници в движението, а не да спре автомобила на пътното платно,
след като по-голямата част от същия (2,5 м.) вече се намира на пътя с
предимство. С посоченото поведение водачът на МПС е създал опасност за
движението и е поставил в опасност живота и здравето на ищеца, като неговите действия следва да се приемат и
за виновно извършени, тъй като не е оборена презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Възраженията
за съпричиняване от ответната страна съдът намира за неоснователни. От една
страна в хода на процеса не се събраха доказателства, че в района на инцидента
е действало ограничение на скоростта, различно от установеното в чл. 21, ал. 1 ЗДвП, поради което при движение със скорост от 50 км/ч ищецът се е движел
правомерно. Освен това, съдът намира, че скоростта е била съобразена и с оглед
изискването на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, тъй като спирането на пътното платно на автомобил, навлизащ от улица без
предимство, не попада в категорията на предвидимите
препятствия. Ищецът е предприел аварийно спиране, но същото не е предотвратило
сблъсъка между превозните средства.
На следващо
място - неподкрепени от доказателства са твърденията, че ищецът е бил
неправоспособен, както и че мотоциклетът не е преминал технически преглед.
Въз основа
на изложените по-горе доводи се установява, че водачът Х. виновно и
противоправно е нарушил правилата за движение, с което е причинил на ищеца
телесни повреди, описани в СМЕ, които са му причинил болки и страдания отразени
в сочената експертиза и установени от събраните гласни доказателства. Съдът
приема, че на ищеца се следва обезщетение в общ размер на 70 000 лв. (над 190
минимални работни заплати към момента на инцидента или възнаграждението за над
16 години). Тази сума е формирана въз основа на принципа на справедливост в чл.
52 ЗЗД и обичайната практика за подобен вид дела, при съобразяване на
обществено икономическите условия, съдебната практика и лимита на
застрахователя. За определяне на обезщетението съдът взе предвид активната и
млада възраст на пострадалия, травмата в областта на главата с нарушаване на
целостта на черепната кост и създадената от това опасност за живота, вида и
тежкия характер на увредите в двата долни крайника едновременно и то при
сложност на фрактурите с многофрагментен характер, извършените
оперативни интервенции с поставяне на множество синтезни
материали, продължителния период на лечение и възстановяване, продължителното времето,
в което ищецът е бил на постелен режим, съответно -
трудно подвижен, необходимостта от съдействие от близки за ежедневното
обслужване, продължителното време, в което са използвани помощни средства за
придвижване, остатъчната деформация в областта на фрактурите (вкл. в областта
на лицето), ограниченията в движението на левия крак и колянната
става, трайната деформация на лявото коляно, остатъчната накуцваща походка. Съдът
отчита и негативната промяна в поведението на пострадалия и търпеният от него емоционален
дискомфорт, данните, че се е променил и е станал
избухлив и изнервен, остатъчния страх. Предвид всички изложени по-горе доводи
съдът намира, че справедливото обезщетение за ищеца за търпените от него неимуществени
вреди е в размер на 70 000 лв. Ето защо искът следва да бъде уважен до
този размер и отхвърлен за горницата от 100 000 лв.
Що се касае
до иска за обезщетяване на имуществени вреди, същият се явява изцяло
основателен, тъй като събраните доказателства установяват плащане на разходи по
лечението на пострадалия, които не се поемат от НЗОК. Ето защо в негова полза
следва да се присъди обезщетение в размер на 5008, 59 лв.
Съгласно чл.
223, ал. 1 КЗ (отм.) с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. По смисъла
на чл. 226 КЗ (отм.) ищецът, в качеството му на увредено от ПТП лице, има право
да претендира обезщетение на претърпените от него щети пряко от ответника –
застраховател.
Върху
определената по-горе сума за обезщетение на неимуществени вреди следва да се
присъди лихва за забава от датата на деликта. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при
задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.
Искът е предявен с правно основание чл. 226 КЗ (отм.), като се цели ангажиране
на отговорността на застрахователя на извършителя на ПТП, но отговорността се
търси по силата на закона, а не по силата на застрахователно правоотношение,
тъй като такова между ищецът и ответника няма. Независимо от това, ответникът
носи отговорност за действията на причинителя на непозволеното увреждане в
същия обем, в който отговорността се носи и от самия извършител, от което
следва, че забавата съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД ще бъде от деня на извършеното
ПТП – 23.05.2015 г. Лихвата върху претенцията за обезщетяване на имуществени
вреди следва да се присъди от датата на исковата молба, така както е поискано –
6.04.2017 г.
Предвид
изхода на спора и на основание чл. 38 ЗА на представителя на ищеца се следват
разноски за адвокат в размер на 2780,26 лв., а на ищеца – разноски в размер на 337,54
лв. за вещи лица. Ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата от 3000,34
лв. като държавна такса. На ответника се следва възнаграждение за адвокат в
размер на 1430 лв. (без ДДС) с оглед възражението за прекомерност, а за експертиза
му се дължат 57,14 лв.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Б.И.“
АД, ЕИК ******, да заплати на С.В.С., ЕГН **********, на основание
чл. 226 КЗ (отм.) сумата от 70 000 лв., като обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 23.05.2015 г., ведно със законната
лихва от тази дата до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
над тази сума до пълния предявен размер от 100 000 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Б.И.“
АД, ЕИК ******, да заплати на С.В.С., ЕГН **********, на основание
чл. 226 КЗ (отм.) сумата от 5008,
59 лв., като обезщетение за
имуществени вреди от ПТП, настъпило на 23.05.2015 г., ведно със законната лихва
от 6.04.2017 г.
ОСЪЖДА ЗК „Б.И.“
АД да заплати на С.В.С. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер на 337,54 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Б.И.“
АД да заплати на адв. В.Н. САК хонорар в
размер на 2780,26 лв. на основание чл.
38 ЗА.
ОСЪЖДА ЗК „Б.И.“
АД да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК, сумата от 3000,34 лв., представляваща дължима държавна такса.
ОСЪЖДА С.В.С.
да заплати в полза на ЗК „Б.И.“
АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1430 лв. (без ДДС) като
възражението, а за експертиза - 57,14 лв.
Присъдените
в полза на ищеца суми могат да се заплатят по сметка, посочена в молба на л.
104 от делото.
Решението може
да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
ГРАДСКИ СЪДИЯ: