Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 252
гр. Севлиево
08.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският
районен съд, в ОТКРИТО заседание
на тридесети септември
през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ВАЛЕРИЯ АВРАМОВА
при
секретаря ИВЕЛИНА ЦОНЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
АВРАМОВА гр.д. № 530 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422, ал. 1 ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че по негово заявление по ч.гр.д.№ 280/19
г. по описа на РС Севлиево е издадена заповед за изпълнение № 169 от 18.03.2019
г. по чл. 410 ГПК, като ответницата е осъдена да заплати посочените суми. Заповедта
е връчена на ответницата при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и след указание на
заповедния съд в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът предявява установителен иск
за съществуване на вземането си и моли съда да уважи иска със законните
последици. Твърди, че е търговец, осъществяващ гаранционни услуги
/поръчителство/ в полза на „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД. Между „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД и
ответницата е сключен Договор за потребителски кредит № 0000969 от 24.04.2017
г. и свързаният с него Договор за допълнителни услуги от 24.04.2017 г. Между
тези две страни и ищцовото дружество е сключен Договор за гаранционна сделка
/поръчителство/ от 24.04.2017 г. за задължения на длъжника по първите два
договора към „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД. В деня на подписване на трите договора
длъжникът е получил заемната сума в размер на 500 лв. Задължил се е да я
изплати разсрочено с краен срок 25.01.2018
г. съгласно погасителен план, като са включени дължимите по двата договора
суми: по кредита – главница и възнаградителна лихва и допълнителната услуга –
432 лв. финансиране на възнаграждението на третото лице – поръчител /ищцовото
дружество/. По договорите ответницата е изплатила общо сумата 300 лв. И тъй
като ответницата е просрочила плащане на задълженията си, „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД е
поканил на 14.03.2019 г. поръчителя /ищеца/ да заплати задълженията и в същия
ден те са били погасени. Затова и на осн.чл. 74 ЗЗД ищецът, изпълнил чуждо
задължение, е встъпил в правата на кредитора и претендира изплатените от него
суми, за които е издадена заповедта за изпълнение. Претендира и разноските по
делото.
Ответникът,
представляван от особен представител адв. П.Д., е представил писмен отговор в
законния месечен срок. Счита, че Договорът за допълнителни услуги е нищожен на
осн.чл. 26 ЗЗД, поради противоречие със закона и морала. Не е съгласен и с
дължима сума от 432 лв. – възнаграждение за ищеца, тъй като по този начин
длъжникът дължи двоен размер на кредита. Моли съда да отхвърли иска.
По делото се събраха писмени
доказателства.
От съвкупната им преценка съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 280/19 г. по описа на РС – Севлиево по
заявление на ищеца е издадена заповед за
изпълнение № 169 от 18.03.2019 г. по чл.
410 ГПК. Заповедта е връчена на ответницата при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК
и след указание на заповедния съд в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът
предявява установителен иск за съществуване на вземането си. Цената на иска е
802,60 лв. и включва сумите по издадената заповед за изпълнение.
Вземането на ищеца произтича от следните договори, сключени на една и съща
дата 24.04.2017 г.:
Договор за потребителски кредит №
0000969 от 24.04.2017 г. – л. 5 и 6, по силата на който ответницата е получила от „ФРЕШ КРЕДИТ“
ЕООД кредит в размер на 500 лв. Страните са се споразумели кредитът да се
изплати на 9 месечни вноски с дата на първо плащане 25.05.2017 г. и срок на
кредита /последна вноска/ на 25.01.2018 г. Общата сума за погасяване е била
557,55 лв. и включва главницата от 500 лв. и договорна/възнаградителна лихва от
57,55 лв. при месечна вноска от 61,95 лв. В чл. 3 от този договор ответницата
се е задължила в срок от 48 часа от подписване на договора да осигури като
обезпечение по кредита поръчителство от две физически лица с минимално брутно
месечно трудово възнаграждение от 1500 лв. за всеки или банкова гаранция. Ако
не представи обезпечение тя се съгласява кредитодателят да сключи договор за
поръчителство за обезпечаване на задълженията й при възнаграждение за
поръчителя от 432 лв., платими от нея разсрочено на равни месечни вноски. В чл.
4 на договора ответницата е поела поредното задължение за сключване на договор
за допълнителни услуги, за да ползва финансиране на разсрочено плащане за
възнаграждението за поръчителство по чл. 3. Видно от приложената разписка - л. 20 ответницата е получила сумата от 500
лв. на 24.04.2017 г.
Договор за допълнителни услуги
към Договор за потребителски кредит № 0000969
от 24.04.2017 г. – л. 13, по силата на който ответницата е получила
допълнителна услуга „Финансиране, разсрочване и заплащането на поръчителя на
сумата, която се дължи от клиента за възнаграждението по договор за
поръчителство на кредита“. Цената е 432 лв., разсрочена за 9 месечни вноски,
всяка по 48 лв., платими на падежните дати от кредита. По този начин всяка
месечна вноска е по 109,95 лв., или ответницата е трябвало да върне общо
сумата 989,55 лв., така както е посочено
и в т.нар.График за плащанията – л. 16, подписан от нея.
Договор за гаранционна сделка
/поръчителство/ от 24.04.2017 г. – л. 14, сключен между „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД, ответницата и
ищцовото дружество, по силата на който ищецът се е задължил на кредитора за
изпълнението на всички задължения на ответницата при дължимо от нея
възнаграждение на поръчителя в размер на 432 лв.
С приложена покана изх.№ 191 от 14.03.2019 г. – л.18 „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД е
поканил поръчителя ищец да изплати задължението на ответницата в размер на
802,60 лв. и в същия ден е съставен Протокол за прихващане – л. 19, според
който двете дружества с едно и също седалище и адрес на управление се
съгласяват, че „задължението на „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД по фактури на Гаранционен
фонд България ЕООД се намалява срещу вземанията на „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД от
Гаранционен фонд България ЕООД с 5253,77 лв. В табличен вид са посочени имена
на длъжници и сред тях е и ответницата.
Материалноправното основание на предявения иск е чл. 74 ЗЗД, тъй като
ищецът твърди, че е изпълнил задължението на ответницата и встъпва в правата на
кредитора.
Съгласно разпоредбата на чл. 138, ал. 1, изр. 2 ЗЗД договорът за
поръчителство „трябва да бъде извършен в писмена форма“. За установяване на
формата ищецът прилага заверен препис от Договор за гаранционна сделка
/поръчителство/ от 24.04.2017 г. – л. 14, но този договор не е подписан от
поръчителя /ищецът по делото/. Следователно ищецът не е сключил договор за
поръчителство, по силата на който да се е задължил спрямо кредитора „ФРЕШ
КРЕДИТ“ ЕООД да отговаря за задълженията на ответницата.
На следващо място съдът счита, че ищецът не установи по безспорен и
категоричен начин, че е изплатил процесната сума на кредитора „ФРЕШ КРЕДИТ“
ЕООД. Представен е протокол за прихващане между двете дружества – л. 19, но от
съдържанието му въобще не може да се направи извод какви вземания имат едно
срещу друго двете дружества, какво е било прихванато, каква е издадената
фактура на стойност 5253,77 лв. Разпоредбата на чл. 103 ЗЗД дава възможност за
прихващане между задължения на две лица, „ако вземането е изискуемо и
ликвидно“. След служебна справка от електронния Търговски регистър се
установява, че и двете дружества имат едно и също седалище и адрес на
управление, както и един и същ управител – представляващ тези дружества.
Очевидно тази свързаност между тях им дава възможност реално да не се заплащат
никакви суми по поръчителството, а да се оформят протоколи за прихващане без
ясно и конкретно съдържание.
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че предявеният установителен иск
е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли. Ищецът не е
сключил договор за поръчителство в писмена форма и не е установил изпълнение на
чуждо задължение, поради което не може да встъпи в правата на кредитора „ФРЕШ
КРЕДИТ“ ЕООД.
По арг. от чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение
няма да влезе в сила и въз основа на нея не следва да се издава изпълнителен
лист. Заповедта обаче не подлежи на обезсилване на осн.чл. 11г, ал. 3 от ТР № 4
от 2014 г. на ВКС.
С оглед изхода на спора разноските на ищеца остават в негова тежест.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло
предявения от „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище гр.Бургас и адрес на управление
ж.к.Славейков бл. 161 партер, представлявано от управител П. С. С.иск по чл. 422 ГПК срещу Р.Р.М. *** ЕГН ********** за
установяване вземането по заповед за изпълнение № 169 от 18.03.2019 г. по чл.
410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 280/19 г.
по описа на РС Севлиево, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 280/19
г. на РС – Севлиево.
По арг. от чл. 416 ГПК заповед за изпълнение № 169 от 18.03.2019 г., издадена по ч.гр.д.№ 280/19 г. по описа на РС Севлиево няма да
влезе в сила и въз основа на нея не следва да се издава изпълнителен лист.
Разноските на ищеца остават в негова тежест.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: