№ 257
гр. С.З., 19.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николай Ил. Уруков
при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова
в присъствието на прокурора В. Д. К.
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Гражданско дело №
20245500100161 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.5, ал.1 от ЗЛС във връзка с чл.336 и
сл. от ГПК.
Постъпила е Искова молба от пълнолетната С. Р. А. с ЕГН ********** от
*** чрез пълномощника си адв. А. И. – АК Пловдив против ответника С. Д. Г.
с ЕГН ********** с настоящ адрес *** със заинтересована страна: Окръжна
прокуратура - С.З. представлявана от прокурор В. К. с правно основание: чл.5
от Закона за лицата и семейството във вр. с чл.336 от ГПК. Ищцата твърди, че
ответницата страда от „Шизофрения“, поради което и на основание чл.5 от
ЗЛС моли съда да я постави под пълно запрещение.
Ищцата твърди в исковата си молба, че ответницата е дъщеря на нейната
сестра Василка Р. Г., починала на *** Бащата на ответницата Д.И.Г. също е
починал на *** Брата на ответницата И.Д.Г. е починал на ***г. Ответницата
няма съпруг и деца. Същата е инвалидизирана с водещо заболяване
шизофрения от 1989г, а от 2007г. има издадено експертно решение на ТЕЛК с
общо заболяване: параноидна шизофрения непрекъснато протичане, с перст.
активна симптоматика и устойчив дефицит.
Ищцата твърди, че въпреки че не през цялото време състоянието й е
1
тежко, то е спорно дали в останалите моменти за ответницата е възможно да
се грижи сама за себе си, за имуществото си и да взема адекватни решения.
Моли настоящата инстанция да постанови съдебен акт, по силата на който да
се постави под пълно запрещение С. Д. Г. с ЕГН ********** с настоящ адрес
***. Към молбата прилага Удостоверение за наследници; Удостоверение за
родствени връзки; служебна бележка от Център за настаняване от семеен тим
за пълнолетни лица с психични разстройства С.З.; Експертно решение;
адвокатско пълномощно и квитанция за платена ДТ. Моли ответницата да
бъде призована по настоящия адрес, за да може съда да придобие лични
впечатления от последната; да се изиска от „Център за настаняване от семеен
тип за пълнолетни лица с психични разстройства“ гр. С.З. , ул. „Патриарх
Евтимий“ 196, информация за състоянието на ответницата и моли ако съдът
прецени, че е необходимо, да бъде допусната експертиза, която да отговори на
следните въпроси - страда ли ответницата от слабоумие или душевна болест и
каква е тяхната степен; позволява ли здравословното състояние на
ответницата тя да се грижи за своите работи; в състояние ли е въобще да
извършва съзнателни действия и да насочва и управлява волята си.
Следователно съдът намира, че предявеният иск се явява процесуално
допустим, родово и местно подсъден на Окръжен съд гр. С.З., не е нужно
назначаването на надлежен особен представител на пълнолетната ответница
С. Д. Г., тъй като за защита на нейните интереси следи както Окръжна
прокуратура – С.З. чрез задължителното си участие в настоящото дело, така и
настоящият първоинстанционен съд разглеждащ делото, а именно Окръжен
съд С.З..
По делото е проведена процедурата по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./ за
размяната на книжа /исковата молба и всички приложения към нея/.
В законния 1- месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК /2008г./ няма постъпил
писмен отговор на исковата молба от пълнолетното лице С. Д. Г. от град С.З.,
в който да изрази становището си относно допустимостта на иска или
неговата вероятна или евентуална относителност.
В законния 1- месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./ има постъпил
писмен отговор на Исковата молба и от Окръжна прокуратура – С.З. чрез
прокурор В. К., в който прокуратурата не оспорва допустимостта на иска и
неговата вероятна основателност, не възразява срещу приемането на
2
представените с исковата молба писмени доказателства и нямат други
доказателствени искания.
След като се запозна с изложеното в Исковата молба, с представените от
ищеца писмени доказателства с Исковата молба по делото и с наличието на
други негови искания за събиране на нови доказателства, и като взе предвид
приложимите по случая материално-правни и процесуални норми, съдът
счита, че предявеният иск е редовен и допустим съгласно чл.140, ал.1 и ал.3,
изр.1 от ГПК/2008г./.
Относно разпределението на доказателствената тежест, съдът счита, че
ищецът е този, който следва да докаже и да установи всички свои твърдения,
изнесени в исковата му молба, а ответникът следва да установи твърденията
си посочени в писмения му отговор, ако изобщо такъв е бил представен.
След като се запозна с изложеното в Исковата молба, с представените от
ищеца писмени доказателства с Исковата молба по делото и с наличието на
други негови искания за събиране на нови доказателства, и като взе предвид
приложимите по случая материално-правни и процесуални норми, съдът
счита, че предявеният иск е редовен и допустим съгласно чл.140, ал.1 и ал.3,
изр.1 от ГПК/2008г./.
Ищцата С. Р. А. е редовно и своевременно призована, не се явява, вместо
нея се явява адв. А. И. от АК – Пловдив, като молят да се уважи иска й, ведно
с всички законни последици от това, като ответницата се постави под пълно
запрещение.
Ответницата С. Д. Г., редовно уведомена от предходното съдебно
заседание от 24.06.2024г., не се явява, но е била надлежно изслушана от съда
по реда на чл.337, ал.1 от ГПК на предходното съдебно заседание от датата
24.06.2024 год.
Представителят на ОП Ст.Загора- прокурор В. К. явява се лично, няма
възражения по доклада.
Вещото лице д-р И. Г. Н., редовно и своевременно призован, се явява
лично. Призовката е получена надлежно на 28.06.2024г.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, като взе предвид становищата и доводите на страните,
както и приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми,
намира за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин:
3
С оглед на здравословното състояние на ответницата С. Д. Г., за което е
представено и Експертно решение № 2505 от 05.10.2007г. /на лист 5 от
делото/, действително се сочи за наличие на параноидна шизофрения
непрекъснато протичане, с перст. активна симптоматика и устойчив дефицит.
Поради което искът се явява процесуално допустим и следва да бъде
разгледан относно неговата материална основателност.
Съгласно изискването на чл.337, ал.1 от ГПК, съдът е придобил
непосредствени и преки впечатления за ответницата С. Д. Г. в проведеното
открито съдебно заседание на датата 24.06.2024г. Ответницата С. Д. Г. дава
сведения, че живеела в А., но от година и половина живее в дом за психични
отклонения в гр. С.З.. Същата разяснява, че в това лечебно заведение добре се
грижат за нея. Твърди, че познава парите, но и че трудно би се оправила сама.
Свидетелката Д.С.М. в показанията си разяснява, че работила в центъра, в
който е настанена ответницата, като медицинска сестра. Не била запозната със
състоянието на ответницата, тъй като ходила веднъж в седмицата, за да оправя
документацията за лекарства. Директорът на лечебното заведение е трябвало
да даде показания пред съда, но последният отсъствал от града и от
заведението са изпратили нея. Дава сведения, че нямала особени наблюдения
за ответницата. Последната понякога била адекватна и си приемала
лекарствата.
От съдебно-психиатричното обсъждане към назначената от съда съдебно-
психиатрична експертиза № 56/2024, която да даде заключение за състоянието
на ответницата и дали то е в категорията на тези, определени от закона като
основание за поставяне под пълно запрещение, и според вещото лице данните
от проведения преглед и материалите по съдебното производство сочат, че
освидетелстваната С. Д. Г. страда от: Параноидна шизофрения. Непрекъснато
протичане. Изразена емоционално-волева промяна на личността.Код по МКБ
10: . F 20.0. Степента е напреднала. Здравословното състояние на ответницата
не позволява тя да се грижи за своите работи. Същата не е в състояние да
извършва съзнателни действия и да насочва и управлява волята си. С
поведението осв. Г. не може да защитава своите права и интереси –
здравсловното (психично) й състояние не позволява това.
Съгласно чл. 5, ал.1 ЗЛС пълнолетните, които поради слабоумие или
душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно
4
запрещение и стават недееспособни. Съгласно ал.2 на същата разпоредба
пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат
поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение.
Предмет на иска по чл. 5 ЗЛС е дееспособността на едно лице, като
основанието за уважаването на иска не е простото наличие на слабоумие или
душевна болест (наричани в теорията и съдебната практика медицински
критерий), а и произтичащата от тези заболявания неспособност или
съответно ограничената способност на лицето, поради това негово състояние,
да се грижи за работите си (т. нар. юридически критерий) - ППВС № 5/79 г. на
ВС. Изискването на закона е кумулативното наличие на двата критерия, като
съдът при преценката на тежестта на заболяването или страданието на
ответника и доколко това състояние ограничава възможността на лицето да се
грижи за своите работи или го лишава от тази възможност, е властен да
постанови дали лицето да бъде поставено под запрещение и дали това
запрещение да е пълно или ограничено.
За да се приеме, че едно лице може да се грижи за своите работи следва
да се установи, че същото разбира какво е изискуемото поведение от
държавата и правовия ред, какво се изисква от него, за да живее като част от
обществото, да разбира смисъла на постъпките си, да ги ръководи и да е
наясно с техните последици. В случая от събраните по делото доказателства
съдът приема, че ответницата страда от параноидна шизофрения.
Непрекъснато протичане, вследствие на което е лишена от възможността
самостоятелното да упражнява правата и задълженията си, както и от
възможност да се грижи за своите работи. До този извод съдът достига при
съвкупния анализ на писмените доказателства, изслушването на ответницата,
свидетелските показания и съдебно-психиатричната експертиза.
Предвид на посочените доказателства следва изводът, че ответницата
страда от заболяване, което й пречи да се грижи сама за работите си. Тя е
напълно несамостоятелна, в непосредствена зависимост от грижите на друг
човек и е лишена от възможност сама да извършва каквито и да е било
дейности. Поради това са налице предпоставките за поставянето й под пълно
запрещение по смисъла на чл. 5, ал.1 ЗЛС. Положението на поставените под
пълно запрещение по силата на чл. 5, ал.3 ЗЛС се приравняват на малолетните
такива по чл. 3 ЗЛС - те са напълно недееспособни, поради заболяването си
или страданието си и причинената от това невъзможност да ръководят
5
постъпките си и лишена от възможност да упражняват самостоятелно каквито
и да е било права и да поемат задължения, да работят, да се разпореждат
самостоятелно със свои средства, дори и за ежедневни, дребни нужди.
Състоянието на ответницата, така както е установено по делото, мотивира
именно необходимост от такова ограничаване. На практика ответницата не
може и не изпълнява нито една от посочените възможности, нито да
упражнява някакви права.
При тези данни, съдът счита, че ответницата Г. е в невъзможност сама да
се грижи за своите работи и да защитава по какъвто и да е начин своите
ежедневни нужди и интереси. Съдът намира, че невъзможността за адекватна
защита на личните и имуществените интереси на ответницата С. Д. Г. налага
поставянето й под пълно запрещение, с оглед да не се допусне по какъвто и да
е начин увреждането им. Налице са всички законови изисквания на чл.5, ал.1
от ЗЛС.
Следователно предявеният иск се явява напълно основателен и доказан и
следва да бъде уважен, като ответницата С. Д. Г. следва да се постави под
пълно запрещение по смисъла на чл.5, ал.1, пр.2 от ЗЛС.
Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.275-
чл.276 от ГПК във вр. с чл.5, ал.1, пр.1 от ЗЛС, Окръжен съд С.З.
РЕШИ:
ПОСТАВЯ под ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ пълнолетното лице - български
гражданин С. Д. Г. с ЕГН ********** с настоящ адрес ***.
Препис от решението да се изпрати на органа по настойничеството и
попечителството при Община С.З., който да назначи настойник, заместник-
настойник и двама съветници /настойнически съвет/ на основание чл.156 СК
на поставения под пълно запрещение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му
на всички страни, чрез Окръжен съд С.З. пред Апелативен съд Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
6