РЕШЕНИЕ
№ 4200
гр. В., 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 39 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина Колева
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело №
20243110101852 по описа за 2024 година
Предявен е от Г. А. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****************,
действащ чрез адв. А. Д., член на Адвокатска колегия - В., срещу „Н. ООД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление *************, представлявано от И. Н.
Х., осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. I ЗЗД за заплащане на сумата в
размер на 30.70 лева, представляваща платена без основание неустойка за непредоставяне
на обезпечение по договора за потребителски кредит № **************** ведно със
законната лихва върху вземането, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда,
а именно 14.02.2024г. до окончателното погасяване на задължението.
В исковата молба се излагат твърдения, че между ищцата и кредитора „Н." ООД е
възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит №
************ от 10.03.2023г. за сумата от 200 лева. Съгласно чл. 6 от Договора заемателят
дължи неустойка за непредоставяне на обезпечение по заема в размер на 30.70 лева. Излага
се, че на 10.06.2023г. ищецът заплатил на ответника общо дължимата сума по заема в размер
на 234.04 лева, в която сума е включена и сумата за неустойка, която счита за нищожна.
Ищецът твърди, че клаузата за неустойка е неравноправна по смисъла на ЗЗП, на основание
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП поради противоречие със закона. Излага се, че договаряването, че
кредитополучател ще заплати горепосочената неустойка противоречи на закона, внасяйки
неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП.
Посочва, че в случая неустойката представлява разход, който следва да бъде включен при
изчисляване на годишния процент на разходите по кредита /ГПР/, което не било сторено. В
този смисъл сочи наличието на нарушаване на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4
ЗПК. Счита, че неустойката по договора е уговорена извън присъщата й обезщетителна
функция, тъй като чрез нея не се обезщетяват вреди от сигурни неблагоприятни последици
за кредитора. Посочва се, че неустойката е предвидена да се кумулира с погасителната
вноска по кредита, което води до скрито оскъпяване на заема, а от там и до неоснователно
обогатяване за сметка на потребителя. С твърденията за на нищожност на неустойката,
ищецът обосновава основанието за връщане на недължимо заплатената сума за неустойка,
на основание чл. 55 ЗЗД като получена от ответника без правно основание. Моли за
уважаване на иска.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който не се
оспорва наличието на сключен с ищеца договор за кредит. Оспорва получаването на сумата
в размер на 30.70 лева - неустойка. Излага, че клаузата на чл. 6 от договора прехвърля риска
1
от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на кредитополучателя. Посочва, че в чл. 11, ал. 4 от договора е
поместенена информация за размера на ГПР, а в чл. 5, ал. 11 от договора е посочена общата
дължима сума от кредитополучателя. Счита, че неустойката по чл. 6, ал. 1 от Договора не е
елемент от ГПР по кредита и от съществено съдържание на същия и представлява разход
при неизпълнение по смисъла на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК. Посочва също така, че клаузата за
неустойка не е произвела дейтсвие, тъй като кредитът е обезпечен. Излага, че
претендираната сума от 30.70 лв. не е постъпила в полза на ответника, а същата е била
получена от ответника от името и за сметка на „К.Г. БГ“ ООД - финансова институция,
обезпечила кредитното правоотношение посредством издадената гаранция. По същество
моли за отхвърляне на исковата претенция.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
За успешното провеждане на така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже
наличието на заемно правоотношение по сключен договор за потребителски кредит;
наличието на имущественото разместване между него и ответника, тоест фактическото
предаване на материалното благо и получаването му от другата страна. В тежест на
ответника по делото е да установи съществуването на основание да получи плащането,
съответно да задържи сумата, съответно своите правоизключващи, правопогасяващи
възражения.
Не спорно, че между ищцата и „Н. ООД е възникнало облигационно
правоотношение по договор за потребителски кредит ************/10.03.2023г. за сумата от
200 лева; че отпуснатата в заем сума е усвоена от потребителя.
От заключението по допуснатата ССчЕ се установява, че въз основа на договора за
потребителски кредит № ************ от 10.03.2023г., на 05.06.2023г. на Г. К. е
предоставена като главница сумата 200.00 лв. Начислени са: лихва 3.34 лв., неустойка
30.70лв., като падежът е 21.06.2023г. Сумата от 234.04 лв. е платена от ищеца Г. А. К. на
10.06.2023г. и е получена от ответника на 12.06.2023г. По счетоводни данни на ответника
сумата от 30.50 лв. е преведена на К.Г. БГ ООД по IBAN ***************** на 14.07.2023г.
с 2 плащания: на 14.07.2023г. с транша от 125 077.88 лв. са преведени 16.90 лв.; на
15.04.2024г. с транша от 139 781.76 лв. са преведени 13.60 лв..
С влязло в сила Решение № *********** постановено по гр. д. №********* на
ВРС, **-ти състав, е прогласена за нищожна клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски
кредит № ************ от 10.03.2023 г., сключен между ищцата Г. А. К. и ответника „Н.
ООД, предвиждаща дължимост на неустойка при непредоставяне на обезпечение, поради
накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и „Н. ООД е осъдено да
заплати на Г. А. К. сумата от 57.40 лв. /петдесет и седем лева и четиридесет ст./,
представляваща недължимо платена неустойка по чл. 6 от Договор за потребителски кредит
№ ************ от 10.03.2023 г., на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 14.12.2023 г. до
окончателното заплащане на дължимата сума.
Основателен е предявеният осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1
ЗЗД, за връщане на платена при начална липса на основание въз основа на нищожната
клауза, неустойка в размер на 30.70 лева, тъй като от ищеца са ангажирани доказателства, че
е заплатил на ответника неустойка в посочения размер.
Не се установи, ищцата да е сключвала Договор за предоставяне на гаранция с „К.Г.
БГ“ ООД. Дори да беше установено по делото, че ищцата с цел гарантиране на задължения
по Договор за потребителски кредит № ************, надлежно е подписала и сключила
Договор за предоставяне на гаранция 22.04.2023 г. с „К.Г. БГ“ ООД, то това не би имало
значение за решаване на настоящия спор /Решение по въззивно гражданско дело №
*********** по описа за 2025 година/.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски. Претендират се в следните
размери – 42.50 лева държавна такса; 5 лева такса за съдебно удостоверение и 360 лева
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат.
Своевременно в процеса е отправено възражение от ответната страна за
2
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. В разглеждания
случай става въпрос за подаване на идентични искови молби, като се установява от
служебна справка в ЕИСС, че само от този ищец, чрез адв. Д. има подадени 31 Подаването
им не съставлява никаква фактическа и правна сложност, която да оправдава присъждането
на адвокатско възнаграждение в претендирания от ищеца размер от 360 лева, надхвърлящ
размера на претендираното вземане от 30.70 лв. Касае за множество еднотипни дела, които
предполагат почти идентична предварителна подготовка. Настоящият състав, като прецени
фактическата и правна сложност на предмета на правния спор, счита, че възнаграждение в
размер на 100 лева за настоящото производство е адекватно на посочените критерии. С
оглед на изложеното, настоящият състав счита, че отсъства легитимно основание на ищеца
да се присъди по-високо възнаграждение за процесуална защита от 100 лева /Определение
по въззивно частно гражданско дело № ******************* по описа за 2025 година на
ВОС/.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Н. ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление в
***************, да заплати на Г. А. К., ЕГН **********, с постоянен адрес:
**************** сумата 30.70 лева, представляваща платена на 10.06.2023г. без основание
неустойка за непредоставяне на обезпечение по договора за потребителски кредит №
***************** ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда, а именно 14.02.2024г. до окончателното погасяване на
задължението, на основание чл. 55, ал. 1, пр. I ЗЗД.
ОСЪЖДА „Н. ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление в
****************, да заплати на Г. А. К., ЕГН **********, с постоянен адрес:
****************, сумата от 147.50 лева - разноски по делото за заплатени държавни такси
и възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 вр.
ал.5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - В. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал.2 ГПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
3