Решение по дело №2272/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.

Жалбоподателят Н. Й. Д., [ЕГН], с адрес: с. Граф Игнатиево, [улица], чрез адв. С. П., оспорва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0258-000056 от 07.10.2024г., издадена от началник РУ Дряново към ОД на МВР – Габрово, с която на водача е временно отнето СУМПС [номер] до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, на основание чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП. Жалбоподателят навежда възражения относно необоснованост и незаконосъобразност на процесната заповед. Твърди, че неправомерно му е отнето правото да бъде проведено медицинско и химическо лабораторно изследване. Иска отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

Ответникът – началник РУ Дряново към ОД на МВР – Габрово не взема становище по жалбата.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Приобщен по делото е Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GА № 1384581 от 06.10.2024 г.

Констатациите, изложени в акта се свеждат до следното: на 06.10.2024 г. в 13:55 часа по ПП I-5 Е85 при км 122+688 м. в посока на движение от гр. Дряново посока гр. Велико Търново, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „МЕРЦЕДЕС Е350Д“ с peг. номер [рег. номер], собственост на „ИЛИНОР“ ЕООД с БУЛСТАТ *********, като извършва следното нарушение: управление на горепосочения автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително. Нарушението е установено с Дрегер 7510 с фабричен № ARNA-0153 с отчетени 0,86 промила.

Като нарушена разпоредба е посочен чл. 5, ал. 3. т. 1, пр. 1 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения АУАН и констатираното с него нарушение е издадена оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, с която на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 1. б“б“ от ЗДвП е постановено временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, отнето е СУМПС [номер].

Съгласно тази разпоредба, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се предприемат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

След съставяне на АУАН за констатираното нарушение, на лицето е била разяснена възможността му да предостави кръвна проба, като са му дадени 45 минути за явяване във ФСМПП Дряново. Предоставеното време не става ясно дали отговаря на разпоредбата на чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба №1 за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, предвид неяснотата дали проверката е направена в рамките на населеното място или извън него, но очевидно е,че предоставеното време е било напълно достатъчно за водача, видно от събраните по делото свидетелски показания, като дори и да е налице нарушение на нормата в тази част, то това нарушение не е съществено. Времето, предвидено в нормата на чл. 6, ал. 6, т. 2 от наредбата е съобразено с времето необходимо на лицето за придвижване до мястото за извършване на лабораторно изследване. Според свидетелката Л. Б., която непосредствено е възприела събитията около констатиране на нарушението, на жалбоподателят е отнело между 10 - 15 минути за да стигне до медицинското заведение. Предвид изложеното, възражението на жалбоподателя относно нарушеното му право да даде проба, поради неправилно приложение на разпоредбата на чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба № 1, съдът счита за неоснователно.

Относно възражението на лицето за нарушение на чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1 за неприемане на показанията на техническото средство или тест и препятстването на възможността за даване на проба от страна на служителката на ЦСМП – Дряново, съдът намира, че тук не е налице несъответствие с материалноправните разпоредби. Видно от преписката е, че в присъствието на актосъставителите лицето е отказало да му бъде направено медицинско изследване. Според жалбоподателя, същия се е явил в медицинския център, но там му отказали поради отсъствието на полицейски служител, в нарушение на чл.12, ал.3 от Наредбата. Друго се установява от представените към преписката писмени обяснения. Събраните в хода на съдебното производство доказателства не опровергават доказателствата по административната преписка. Не се установява водачът да се е явил надлежно с документ за самоличност за извършване на медицинско изследване, а обстоятелството, че не е бил придружен от полицейски служител не е в нарушение на реда, разписан в приложимата наредба, както и съобразно чл. 82, ал. 1, т. 1 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение (Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г.), според която разпоредба служителят, осъществяващ дейност по контрол на пътното движение, може да напусне определения му пост, участък или маршрут за движение и контрол, за отвеждане до медицинско заведение на лица, получили телесни повреди при ПТП (пътнотранспортно произшествие) или извършени престъпления, какъвто не е настоящият случай.

Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, а оспорената заповед съответно за законосъобразна и правилна, като такава, същата следва да бъде потвърдена.

Разноски на ответната страна не се присъждат, тъй като такива не са претендирани.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Н. Й. Д., [ЕГН], с адрес: с. Граф Игнатиево, [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0258-000056 от 07.10.2024г., издадена от началник РУ Дряново към ОД на МВР – Габрово, с която на Н. Й. Д. временно е отнето СУМПС [номер] до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, на основание чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.