РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Силистра, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Мирена В. Стефанова
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско
дело № 20213400500320 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 356/23.07.2021 год., постановено по гр. дело № 344/2021
год. по описа на СРС, съдът е предоставил упражняването на родителските
права по отношение на детето Е.Б.И., с ЕГН **********, на неговата майка С.
ИЛХ. АС., с ЕГН **********, от с. Искра, общ. Ситово, обл. Силистра, при
която и е определил неговото местоживеене, като на бащата Б. Р. ИБР., с ЕГН
**********, от с. Искра, общ. Ситово, обл. Силистра, е определил следния
режим на лични отношения: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
10 ч. в събота до 17 ч. в неделя с преспиване,както и един месец през лятото,
когато майката не ползва платения си годишен отпуск. Осъдил е Б. Р. ИБР., с
ЕГН **********, от с. Искра, общ. Ситово, обл.Силистра, да заплаща на сина
си Е.Б.И. чрез неговата майка и законен представител С. ИЛХ. АС. месечна
издръжка в размер на 162,50 лв., считано от 16.03.2021 г. до настъпване на
обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, заедно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска. Осъдил е Б. Р. ИБР. да
заплати на сина си Е..И., чрез неговата майка и законен представител С. ИЛХ.
АС., издръжка за периода от 16.03.2020 г. до 16.03.2021 г. в общ размер от
1920 лв., заедно със законната лихва върху тази сума от 16.03.2021 г. до
окончателното плащане. Допуснал е предварително изпълнение на
постановеното съдебно решение по отношение на присъдената издръжка.
Отхвърлил е искането на Б. Р. ИБР. за присъждане на направените по делото
1
разноски. Осъдил е Б. Р. ИБР. да заплати по сметка на СРС държавна такса за
настоящото производство в размер на 234 лв.
Недоволен от решението, е останал Б. Р. ИБР., който в
законоустановения срок го обжалва. Счита, че решението е неправилно и
моли съда да го отмени, като вместо това постанови друго, с което да уважи
предявените от него искове като предостави упражняването на родителските
права по отношение на детето Е. на него, като определи съответен режим на
лични контакти с майката, както и да осъди последната да заплаща
ежемесечна издръжка на детето в минимален размер, за минало време и за
бъдеще, до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или
прекратяване на присъдената издръжка. Претендира присъждане на
деловодни разноски.
Ответната страна по жалбата, С. ИЛХ. АС., счита че жалбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Претендира
присъждане на деловодни разноски.
Съдът, след като съобрази становищата на страните и събраните по
делото доказателства, прие за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 127, ал.2 СК, чл. 143, чл.
149 и чл. 146 от СК.
Не се спори по делото, а и от представените доказателства е видно, че
детето Е. Б.И. е родено на 26.02.2013 г. от фактическата връзка на своите
майка С. ИЛХ. АС. и баща Б. Р. ИБР.. От показанията на разпитаните по
делото свидетели на двете страни се установява, че след раздялата на
родителите Е. се отглежда от своите баба и дядо по майчина линия, които му
осигуряват подслон, храна, облекло и се грижат за неговите здравни и
образователни потребности. Майката на детето е установила местоживеенето
си в Дулово, където е създала ново семейство и има още едно дете, като тя
често посещава сина си в с. Искра, тъй като той не иска да се премести да
живее в Дулово. Освен това му закупува дрехи, ученически пособия и други
неща. Показанията на св. М. пред въззивната инстанция, че детето спи при
баща си и той го води на училище, останаха изолирани на фона на всички
останали показания.
Социалните доклади както пред СРС, така и пред СОС, установяват
силната емоционална връзка между Е. към неговите прародители, които
детето приема за основни фактори в живота си; същевременно става ясно, че
то контактува редовно със своята майка, която го посещава редовно в дома на
родителите си, дава му по 50 лв. седмично, ежедневно общува с него по
телефона и периодично го взема в гр. Дулово за около 5 – 6 дни. Според
социалните доклади детето е привикнало към дома и семейството на своите
прародители и предпочита да живее в с. Искра, където учи и има социална
среда, за разлика от гр. Дулово, в който не познава деца на своята възраст и
няма приятели. От докладите става ясно също, че бабата и дядото на детето
разполагат с къща, състояща се от три стаи, и широко дворно място, като
жилището е електрифицирано, водоснабдено и поддържаната в него хигиена
е на много добро ниво. Направена е вътрешна баня със санитарен възел, по
2
която предстоят няколко финални дейности преди пускането й в
експлоатация.
От социалния доклад се установява, че ответникът също е встъпил в
нова фактическа връзка, от която има още едно дете, като двамата със
съжителката му се грижат и за нейната дъщеря, родена от предходното й
съжителство. В доклада е посочено, че техният дом се състои от две стаи с
оскъдно обзавеждане, който е електрифициран и водоснабден с външна
чешма.
Социалните работници споделят, че при разговора с бащата им е
направило впечатление, че той не знае кой е личният лекар на детето и не е
ангажиран с неговия здравен и личен статус. От обясненията на Б. пред СРС
става ясно също, че той не е запознат и с процеса по обучението на сина си,
тъй като в съдебно заседание убедително заявява, че детето посещава детска
градина, въпреки че през учебната 2020/2021 г. то вече е първокласник.
От събраните по делото доказателства става ясно, че след раздялата на
родителите грижите за Е. са поети в пълен обем от неговите баба и дядо,
които с помощта на майката осигуряват неговата издръжка, подслон, храна и
облекло, както и неговите здравословни, образователни и емоционални
нужди. По делото е установено, че майката се интересува от своя син,
контактува редовно с него лично или по телефона, следи неговото развитие и
подпомага издръжката му. Чрез своите родители тя осигурява и фактическите
грижи за Е. тъй като именно те обслужват неговите ежедневни нужди,
осигуряват му спокойна и сигурна семейна среда, водят го на училище и
осъществяват дейността по неговото възпитание. В социалния доклад пред
СОС е посочено, че в училищната среда няма данни детето да има
конфликтни взаимоотношения и има широк приятелски кръг с децата, които
живеят в съседство.
От данните по делото се установява, че до момента бащата не е поемал
трайна отговорност за сина си, не е запознат с неговите потребности и ниво
на развитие, няма представа за характера на дейностите, с които следва да се
ангажира по повод неговото отглеждане и възпитание, а отношенията му с
детето се свеждат до епизодично общуване, което не е свързано с
отговорности и конкретни задължения по отглеждането и възпитанието му.
Обясненията на Б. в с.з на 18.11.21г., че от 5 години гледа детето, води го на
училище и спи при него понякога, остават изолирани на фона на всички
останали данни по делото.
Съобразявайки всичко изложено до тук, съдът счита, че направеното
от ищцата искане за предоставяне на родителските права спрямо детето Е. е
основателно и следва да се уважи, тъй като след раздялата на родителите
цялостната дейност по неговото отглеждане е поета от нея и от нейните
родители, което, както правилно е посочил СРС, гарантира способността да се
справи с тяхна помощ и в бъдеще със своите родителски задължения, като
осигури на детето си грижите, които то е получавало и до настоящия момент.
Освен това следва да се има предвид, че детето се е приспособило към
настоящата си семейна среда и обкръжение, чувства се спокойно и защитено
3
в дома на прародителите си и е силно привързано към самите тях, докато
връзката му с бащата не е силна и то не приема жилището му за свой дом.
Евентуалното трайно установяване на местоживеенето при него би го извело
от досегашната му комфортна среда и наложило нелеки усилия за
адаптирането му към новото семейство на Б. Както бе посочено по -горе,
къщата на бащата се състои от две стаи, като в с.з. той уточнява, че това са
стая и салон, в която живее заедно с родителите си, двете деца и съжителката.
Обзавеждането в къщата е оскъдно, няма вътрешна баня и тоалетна.
Не на последно място следва да се посочи, че детето вече е в училищна
възраст, предстои му постоянно усвояване на нов училищен материал, който
се преподава на български език, а в с.з. пред СОС се установи, че дядото на
детето по майчина линия – св. Сали, в чийто дом то живее, говори свободно
български език, за разлика от родителите на детето, които не говорят
български език, и средата, която прародителите му осигуряват, ще способства
Ермихан да усвоява по-бързо българския език и съответно учебния материал.
Всички тези доводи налагат и извода, че в случая следва да се приложи
разпоредбата на чл. 59, ал.7 СК и местоживеенето на детето да се определи
при неговите баба и дядо по майчина линия, като от разпита на дядото като
свидетел пред СОС се установява, че той не само е съгласен на това, но и
настоява да не се променя статуквото на детето. Безспорно в случая е налице
„изключението“ по смисъла на чл. 59, ал.7 СК предвид факта, че детето се
чувства изключително добре, живеейки в дома на своите баба и дядо, като
същевременно поддържа тесни връзки и с двамата си родители, без майката
да изоставя родителската отговорност спрямо него. Битовите условия в
техния дом са значително по-добри от тези при всеки от родителите му.
Привързано е към този дом, тъй като от 4 месечна възраст живее в него.
Приятелите му, с които постоянно общува, живеят в съседство. Баща му също
живее в съседство и така по-често и по-лесно ще се осъществяват срещи
помежду им. Училището, в което учи и се чувства добре, е наблизо, а и бабата
и дядото са тези, които говорят български език, за разлика от родителите му,
и именно те биха изиграли подобаваща роля при усвояването на този език от
Емирхан, с оглед не само по-доброто му образование, но и по-доброто му
адаптиране и реализация в обществото.
Съобразявайки изложеното, съдът счита, че решението по основната
претенция на ищцата следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Правилно се явява и решението по аксесорните претенции,
по които е определен подходящ режим на лични отношения между детето и
бащата и е определен съответен размер издръжка за детето в минимален
размер от 162,50 лв. съобразно нуждите на детето и възможностите на
родителя, който е задължен да я плаща. Правилно СРС е посочил, че бащата
следва да поеме своята част от финансовата отговорност за отглеждането на
детето, тъй като се намира в трудоспособна възраст, която го задължава да
полага усилията, необходими за задоволяване на неговите най – належащи
нужди. На основание 146, ал. 1 СК определената издръжка следва да се
присъди ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното плащане. Правилно е уважен и иска за издръжка за минало
4
време. Съгласно чл.149 СК издръжка за минало време може да се търси най-
много за една година преди предявяването на иска. Тъй като през тази година
ответникът не е отглеждал детето и не е представил доказателства за плащане
на издръжка, задължението му за периода от 16.03.2020 г. до 16.03.2021 г. се
фиксира на сумата от 1 920 лв. съобразно минималния размер месечна
издръжка за този период, която сума съответства на размера на исковата
претенция. Като е достигнал до същия краен извод и по отношение на тази
претенция, СРС е постановил правилно решение по нея, което следва да се
потвърди.
Що се касае до определяне местоживеенето на детето, то решението на
СРС следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се
определи местоживеене на детето при неговите баба и дядо по майчина линия
– Ф.Я.С. и И. А. С., на техния адрес в с. Искра, община Силистра.
Съобразно изхода на спора пред въззивната инстанция на
жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, а ответната страна не е
направила такива пред СОС.
МОТИВИРАН от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 356/23.07.2021 год., постановено по гр. дело №
344/2021 год. по описа на СРС, в частта, в която е определено местоживеене
на детето Е. Б.И., с ЕГН **********, при неговата майка С. ИЛХ. АС., с ЕГН
**********, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Емирхан Б.И., с ЕГН
**********, при неговите баба и дядо по майчина линия - Ф.Я.С.и И.А.С., в с.
Искра, община Силистра.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 356/23.07.2021 год., постановено по гр.
дело № 344/2021 год. по описа на СРС, в останалата част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5