М О Т И В И
към присъда по НОХД № 5643 по описа за 2019 год. на Варненския районен съд - ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен
състав, изготвени на 10.04.2020г.
По отношение на подсъдимия М.Х.А.Х.- ЛНЧ**********, от Варненска районна
прокуратура е възведено обвинение престъпление по чл.354 А а..5
вр.а..3 т.2 пр.2 от НК - за това, че на
27.06.2017 г. в гр. Варна, без надлежно разрешително, държал рискови наркотични
вещества – 2/ два/ броя таблетки с щампа „HDC-90“ с общо нетно тегло 0.47
грама, с доказано наличие на дихидрокодеин, на обща
стойност 1.76лв./ един лев и седемдесет и шест стотинки/ лева, като случаят е
маловажен.
След провеждане на разпоредително
заседание на въпросите по чл.248 а..1 от НПК и липсата на възражения относно
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ДП и предвид изявлението
на подсъдимия и неговия защитник делото
да се разгледа по реда глава 27 от НПК,
съдът на основание чл.252 а..1 от НПК
даде ход на делото по реда на
съкратеното съдебно следствие- глава 27 от НПК.
Съдът разясни на подсъдимия разпоредбата на чл.370, чл.371 т.1 и т.2 от НПК , както и неговите права. На основание чл.372 а..1 от НПК съдът уведоми подсъдимия, че при провеждане на
съкратено съдебно следствие съответните доказателства и направеното от
подсъдимия самопризнание по чл.371 т.2 от НПК ще се ползват при постановяване
на присъдата. Подсъдимият призна изцяло фактите, описани в обвинителния акт,
изрази желание да бъде проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.371
т.2 от НПК и даде съгласие да не се събират доказателства по отношение на тези
факти.С изрично определение съдът, на
основание чл.372 а..4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанията на подсъдимия без да събира доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и ще ползва съдържанието на
протоколите за разпит на свидетели и експертните заключения, дадени на
досъдебното производство, без да извършва разпит на подсъдимите, свидетелите и
вещите лица.
Предвид константната съдебна практика, независимо от провеждането на
съкратено съдебно следствие, съдът събра писмени доказателства за установяване
на факти извън обстоятелствената част на обвинителния акт, касаещи въпросите,
по които следва да има произнасяне с присъда.
Представителят на Варненска районна прокуратура в съдебно заседание
изцяло поддържа възведеното спрямо подсъдимия
обвинение твърди, че безспорно е доказан упойващият ефект на дихидрокодеина, поради което и процесното лекарство е
поставено под разрешителен режим, като съдържащо наркотично вещество,като
изразява становище, че случаят е маловажен, въпреки предходните осъждания на
лицето и моли на А.Х. да бъде наложена глоба в размер до 1000лв.
Защитникът на подсъдимия моли А.Х. да бъде признат за невиновен, като
приема, че се касае за маловажен и малозначителен
случай и излага аргументи в подкрепа на становището си, че чл.9 а..2 от НК може
да намери приложение във всеки един случай, включително и при привилегированите
състави на престъпление.Защитникът акцентира върху минималното количество на
медикамента, за който твърди, че има болкоуспокояващо действие, не оспорва
фактът, че подсъдимият не притежава рецепта за този медикамент, но твърди, че
това се дължи на факта, че той от 25години не притежава документ за
самоличност, което накърнява човешките му права и възможностите за здравни
грижи, създава проблем с предвижването и правото на труд и в заключение отново
се иска подсъдимият да бъде оправдан.
Подсъдимият А.Х. по принцип се
признава за виновен, изцяло признава фактите, описани в обстоятелствената част
на обвинителния акт и в последната си дума
моли за справедлив процес.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На
27.06.2017г. около 17.55 ч. в гр.Варна свидетелите П. Д. Д. , младши районен
инспектор на територията на Първо РУ Варна, заедно с колегите си П. Л. и О. К.
полицаи от същото РУ при МВР Варна, посетили ромската махала на гр.Варна .
Полицаите отишли на ул. „Александър Василев", за която знаели, че на нея
често се събират наркозависими лица. Стигайки до
номер 47 на същата улица, свидетелите видели подсъдимият М.Х.А.Х. с ЛНЧ: **********.0т
полицейската си практика за него полицаите знаели, че употребява наркотични
вещества и е криминално проявен . За това му извършили проверка/личен обиск
съгласно ЗМВР/ при която установили, че А.Х. държал в себе си два броя хапчета
в блистер с надпис „ДХЦ". Подсъдимият не дал
обяснение от къде е взел лекарствата, както и не посочил аптека, от която да ги
е закупил. Същият не представил и
рецепта за законовото притежание на лекарствата.
Предвид
горното било образувано ДП, като при разследването се установило, че РЗИ-Варна,
не е изпълнявала специална рецептурна бланка с жълт
цвят, съдържаща наркотични вещества от приложение №2 към чл. 3, т. 2 от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
нито специална рецептурна бланка със зелен цвят - за
лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества от приложение №3 към чл. 3,
т. 3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични от аптека на територията на област Варна за подсъдимия М.Х.А.Х.,
ЛНЧ: **********.
Видно от заключението
на назначената и изготвена съдебно-химическа експертиза в
НИК-МВР - София - Протокол
№ 18/НАР-1049/22.11.2019 г., двата броя бели таблетки
с щампа „DHC 90", с нетно
тегло: 0,47 гр., са с наличие на дихидрокодеин, представляващ
фармацевтичен продукт, познат под търговското наименование „DHC Continus" и се предлагат на фармацевтичния пазар под
формата на таблетки, съдържащи активен компонент дихидрокодеин
в количество по 60 мг или по 90 мг на таблетка, като милиграмите
са „щамповани" на таблетката. В конкретния случай таблетките са с
щампа/лого „DHC 90", което е индикация, че съдържанието на активен
компонент в нея е 90 милиграма.Дихидрокодеинът е под
контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
към чл.3 а..2, включен в Списък III - „Рискови вещества" от Наредбата за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.
Видно от заключението на назначената
и изготвена оценителна експертиза стойността на 2 бр. бели таблетки с щампа HDC
- 90 дихидрокодеин с тегло 0,47 гр., възлиза на 1,76
лв.
По делото е изискана и приобщена
справка съдимост за подс. А.Х., от която е видно, че същия е осъждан към датата
на извършване на инкриминираното деяние.
По отношение на подсъдимия има влезли
в сила присъди, както следва:
С присъди по НОХД № 1358/2001г. на
РС-Варна, влязла в сила на 30.10.2001г., касаеща две
извършени деяния по чл.198 а..4вр.а..1 от НК и с присъда по НОХД№1615/99г.
влязла в сила 01.08.2002г. също за деяние по чл.198 а..4вр.а..1вр.чл.20 а..2 от НК , на подсъдимия са били наложени
наказания лишаване от свобода за срок от три години по всяко от двете НОХД,
които да изтърпи ефективно, като наказанията са били групирани, общото
наказание лишаване от свобода за срок от три години е било увеличено с една
година, респективно е било определено наказание „Лишаване от свобода” за срок
от четири години и това общо наказание е било
изтърпяно на 24.03.2003г.,
респективно за него подсъдимият би следвало да бъде реабилитиран по право на 24.02.2013г.
С присъди по НОХД№ 8412/01 на СРС,
влязла в сила на 11.07.2005г., по НОХД № 1745/04г. на СРС, влязла в сила на
13.02.2006г. и по НОХД №5551/05г. на СРС, влязла в сила на 03.05.2006г. на
подсъдимия са били наложени наказания за престъпления против собствеността и за
престъпление по чл.354 А а..3 пр.2 и 3 от НК, които
са били групирани с определение на СРС и
е било определено едно общо наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест
години и шест месеца, което е било изтърпяно на 18.07.2007г. и подсъдимият би следвало да бъде реабилитиран по
право на 18.07.2017г. С присъдата по
НОХД№ 8412/01 на СРС, влязла в сила на 11.07.2005г., е било наложено и
административно наказание глоба за престъпление по чл.354 А а..3
пр.2 и 3 от НК.
С определение по НОХД № 3662/10г. по
описа на СРС,влязло в сила на 22.10.2010г.
за две престъпления по чл.144 а..3вр.а..1 от НК на подсъдимия е било
наложено общо наказание „Пробация” със съответните пробационни мерки, което е
било изтърпяно на 23.12.2012г.
С присъда по НОХД№ 3209/18г. по описа на ВРС, в сила от 21.11.2018г. на подсъдимия е било наложено административно
наказание глоба в размер на 1000лв. на основание чл.78 А а..1 от НК за
деяние по чл.343 В а..2 от НК, извършено на 17.12.2017г.
Съгласно разпоредбата на чл.88 А. А..1
от НК, когато от изтърпяване на наказанието е изтекъл срок, равен на този по
чл.82 а..1 от НК и осъденият не е извършил ново умишлено престъпление от общ
характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, осъждането и
последиците му се заличават независимо от предвиденото в друг закон или
указ.Съгласно чл.88 А а..4 от НК, когато лицето е
извършило две или повече престъпления, за които не е реабилитирано, осъждането
и последиците му се заличават след изтичане на предвидените в предходните
алинеи срокове за всички осъждания.
Съгласно разпоредбата на чл.82 а..1т.3
от НК, срокът е десет години, ако наказанието е лишаване от свобода от три до
десет години.
Първото ефективно изтърпяно наказание
от подсъдимия е лишаване от свобода за срок от четири години, поради което за
същото може да настъпи реабилитация единствено на основание чл.88 А от НК или
по реда на чл.87 от НК, доказателства за каквато няма.
Второто определено общо наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест години
и шест месеца, е било изтърпяно на 18.07.2007г.
и подсъдимият би следвало да бъде реабилитиран по право на 18.07.2017г., но деянието, предмет на настоящото наказателно
производство е извършено на 27.06.2017г.
, поради което съдът намира, че към тази процесна
дата подсъдимият не е реабилитиран по право за предходните си осъждания,
предвид нормата на чл.88 А а..4 от НК.
В хода на съдебното производство се
изискаха и характеристични справки, от които се установи, че за подсъдимия са
установени налични данни, че за периода
от 1998г. до 30.08.2017г. има сигнали
за общо 24 престъпни прояви по различни
текстове от НК, като освен настоящото престъпление, предмет на наказателното
производство, касаещо държане на наркотични вещества
извън законовите правила, има данни, че
още на 16.08.2017г. на територията на Първо РУ-ОД на МВР-Варна при полицейска
проверка в лицето са намерени 6 бр. хапчета дихидрокодеин,
а на 30.08.2017г. в Първо РУ-ОД на МВР-Варна
е заведен сигнал, че подсъдимият управлява МПС след употреба на наркотични
вещества.С присъдата по НОХД№ 8412/2001г. на СРС, подсъдимият е бил освободен
от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание глоба
за престъпление по чл.354 А а..3 пр.2 и 3 от НК.
Събраха се и доказателства, че
производствата във връзка с подадените молби за международна закрила от
подсъдимия са били прекратени.
Гореописаната фактическа обстановка се
доказва по безспорен начин от събраните
по делото доказателства, а именно от: самопризнанията на подсъдимия А.Х., който
изцяло призна фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, показанията на свидетелите К., Д. и
Л., дадени в хода на досъдебното производство,
ФХЕ, съдебно-оценителна експертиза, справка за съдимост, справка от ОД
на МВР-Варна, отговор от Агенция за бежанците при МС , както и от другите писмени материали по делото.
Съдът изцяло кредитира самопризнанията на подсъдимия А.Х., тъй като същите кореспондират напълно с
останалия събран доказателствен материал.
Съдът изцяло кредитира
показанията на свидетелите К., Д. и Л.,дадени в хода на ДП, тъй като същите са
непротиворечиви, последователни и кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства.
Съдът приема заключенията на изготвените в хода на досъдебното
производство ФХЕ и СОЕ, като компетентни и безпристрастни, като освен това
кредитира и всички писмени материали, приобщени към доказателствата по делото,
тъй като те са непротиворечиви по между си и съответстват на установената
фактическа обстановка.
След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата
на чл.14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че :
Подсъдимият М.Х.А.Х., с деянието си е осъществил състава
на престъпление по чл.354 А а..5 вр.а..3 т.2 пр.1 от
НК , в извършването на което е обвинен от фактическа страна, тъй като на
27.06.2017 г. в гр. Варна, без надлежно разрешително, държал рискови наркотични
вещества – 2/ два/ броя таблетки с щампа „HDC-90“ с общо нетно тегло 0.47
грама, с доказано наличие на дихидрокодеин, на обща
стойност 1.76лв./ един лев и седемдесет и шест стотинки/ лева, като случаят е
маловажен.
В цифровата квалификация на деянието
е посочено, че подсъдимият е извършил престъпление по чл.354 А а..5 вр.а..3 т.2 пр.2
от НК, но доколкото се касае за рисково наркотично вещество/ съобразно
обстоятелствената част на обвинението,което съставлява пр.1, а не за аналог-
пр.2/ съдът с присъдата си коригира посоченото предложение, тъй като
подсъдимият се защитава изцяло срещу фактите, а и конкретната цифрова
квалификация не създава неяснота в обвинението.В този смисъл, доколкото не се
касае за престъпление, което да се
квалифицира по чл. чл.354 А а..5 вр.а..3 т.2 пр.2 от НК, съдът не го призна за виновен по тази цифрова квалификация,
а за виновен по чл.354 А а..5 вр.а..3 т.2 пр.1 от НК, кореспондиращ с
фактическото обвинение.
Обект на престъплението са обществените
отношения, осигуряващи опазването на общественото здраве.
От
обективна страна деянието е осъществено посредством активни действия по фактическо придобиване и държане на рискови
наркотични вещества – 2/ два/ броя таблетки с щампа „HDC-90“ с общо нетно тегло
0.47 грама, с доказано наличие на дихидрокодеин. Случаят е маловажен с оглед изключително ниската стойност и количеството
на държаните наркотични вещества, които принципно биха могли да се закупят от
аптека след притежание на съответна рецепта и по предписание на медик.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си. Съзнавал е,
че не следва да държи процесното наркотично вещество, тъй като това е забранено
от закона, но въпреки всичко е насочил действията си към придобиването и
държането на 2/ два/ броя таблетки с щампа „HDC-90“ с общо нетно тегло
0.47 грама, с доказано наличие на дихидрокодеин, т.е. искал е и целял настъпването на съставомерните последици.
За смекчаващи вината обстоятелства съдът приема
критичното отношение към извършеното и незначителното количеството на държаното
наркотично вещество.
Отегчаващи вината обстоятелства са предходните осъждания на подсъдимия и
лошите характеристични данни.
Въпреки ниската стойност и количеството на
наркотичните вещества съдът не счита, че е налице хипотезата на чл.9 а..2 от НК.
Тази хипотеза визира необходимо
условие - деянието, макар и да осъществява признаците на престъпление (в
конкретния случай по чл.354а, а..5, вр.а..3, т.2, пр.1 от НК), поради своята
малозначителност да не е обществено опасно или неговата обществена опасност да
е явно незначителна. В конкретния случай според настоящия състав горепосочената
разпоредба не може да се приложи, предвид значителната обществената опасност на
самото деянието - държане на наркотично вещество, което е под разрешителен
режим, последиците от употребата на такова вещество, засегнатите и увредени
обществени отношения. Извършеното от подс.А.Х. е умишлено престъпление, което
по начало е с висока степен на обществена опасност и предполага настъпването на
вредни последици (или възможност да настъпят) за здравето и живота, поради
което няма как да се приеме, че не е обществено опасно. В конкретния случай
обществената опасност на гореописаното деянието не е незначителна. Малозначително ще бъде такова деяние, което въобще не може
да окаже отрицателно въздействие или не
застрашава реално съществуващите отношения, поради което не е общественоопасно/ какъвто не е настоящият случай поради
гореизложеното/ или че без да се изключва обществената опасност на деянието
може да се обоснове явна незначителност, т.е. такава ниска степен, че не е
достатъчно, за да бъде определено извършеното като престъпление. Безспорно
количеството наркотично вещество е незначително, незначителна е и неговата
стойност, но паричният еквивалент на предмета на престъплението е само един от елементите на настъпилите
вредни последици и не е единственият или определящ такъв. В случая наркотичното
вещество се държи от лице което очевидно системно употребява наркотични вещества,
което е видно както от справката за съдимост, съгласно която подсъдимият вече е
бил санкционирван за престъпление по чл.354 А а..3
пр.2 и 3 от НК, макар и с налагане на административно наказание, така и от
характеристичната справка, приложена по делото, съгласно която още на
16.08.2017г. / месец и половина след датата на процесното деяние/ на
територията на Първо РУ-ОД на МВР-Варна при полицейска проверка в А.Х. са били
намерени 6 бр. хапчета дихидрокодеин, а на
30.08.2017г. в Първо РУ-ОД на МВР-Варна
е заведен сигнал, че подсъдимият управлява МПС след употреба на наркотични
вещества.Факт е, че двете процесни таблетки с щампа
„HDC-90“ с общо нетно тегло 0.47 грама, с доказано наличие на дихидрокодеин, са били в цял блистер
и останалите са липсвали.Факт е, че
подсъдимият е осъждан няколкократно за различни престъпления,
включително му е налагано наказание и за престъпление по чл.354 А а..3
пр.2 и 3 от НК, факт е, че подсъдимият е изтърпявал ефективно и наказания
лишаване от свобода, сред които и такова за срок от шест години и шест месеца, от
справката е видно, че за периода от 1998г. до 30.08.2017г.
по отношение на подсъдимия има сигнали за общо 24 престъпни прояви по различни текстове
от НК и в този смисъл съдът намира, че не се касае за деец с незначителна
обществена опасност, а напротив, за деец с трайно установени престъпни навици,
върху който налаганите до настоящия момент наказания не са оказали нужното
поправително, възпитателно и възпиращо въздействие.При тези факти съдът счете,
че предпоставките на чл.9, а..2 от НК не са налице, тъй като обществената
опасност на деянието не е явно незначителна. Нещо повече, прецени, че
евентуалното прилагане на нормата на чл.9 а..2 от НК в случая би създала у
подсъдимия чувство за безнаказаност и би стимулирало употребата на наркотични
вещества и за в бъдеще, доколкото безспорно не се касае за инцидентна проява на
противоправно поведение от процесния
вид, а за установени навици.При оправдателна присъда, всеки ден подсъдимият би
имал смелостта да носи в себе си забранени от закона вещества, без разрешение,
но в малък грамаж и на ниска стойност, което би било вредно не само за него, а
и за останалите членове на обществото ни.Ирелевантни
са възраженията, какво е действието на процесния
медикамент, доколкото употребата му безспорно е поставена под разрешителен
режим, безспорно този медикамент не е предписан по установения от закона ред, а
доказателства, за някаква крайна необходимост за употребата му, дори и в
противоречие със законовите изисквания, не са ангажирани в хода на ДП, не се
ангажираха и в с.з., поради което съдът не споделя възраженията на защитата в
тази насока. Касае
се медикамент, съдържащ Дихидрокодеин, който е под
контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
към чл.3 а..2, включен в Списък III - „Рискови вещества" от Наредбата за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и не са
предвидени никакви изключения за употреба извън законовите изисквания.Дали
подсъдимият ползва здравни грижи след заплащане на съответните осигуровки е
също ирелевантен въпрос, тъй като при необходимост
същият би могъл да плати съответен преглед, за да получи необходимите
медицински документи, доказващи наложителната нужда от употреба на съответния
медикамент.
В горния смисъл са Решение на ВКС №603 от
25.10.2004г., Решение на ВКС №620 от 12.12.2008г., Рашение на ВКС № 516 от 08.12.2008г. и мн. др., а съгласно
Решение на ВОС по ВНОХД № 659/18г. и държането на мархуана
на стойност 1,56лв. осъществява състава на престъпление по чл.354 А а..5 вр.а..3 т.1 от
НК.
Съдът, определяйки наказанието с
оглед разпоредбите на НК и предвид
изричната разпоредба на чл.373а..2 от НПК прецени, че на подсъдимия следва да
се наложи наказание при условията на чл.58а а..5вр.
чл.58 А а..1 от НК.Предвид превеса на смекчаващите вината обстоятелства, както и
предвид разпоредбата на чл.54 а..1 от НК
съдът счита, че целите на наказанието съгласно чл.36 а..1 от НК ще се
постигнат, ако на подсъдимия А.Х. бъде определено наказание „Глоба” в размер на
100/сто/ лв., което е в минимално предвидения от закона размер. Наказанието е
съобразено със степента на обществена опасност на деянието и личността на дееца, като съдът намира, че
предвид баланса на смекчаващите и
отегчаващите наказателната отговорност
обстоятелства наказание в горепосочения размер би било необходимо и достатъчно
за постигане на целите на чл.36а..1 от НК,
като наказание в по-висок размер не би било съответно на
извършеното и би имало по-скоро негативен, отколкото поправителен, възпитателен
и възпиращ ефект.Предвид утежнената икономическа обстановка в страната ни,
предвид факта, че подсъдимият е със статус „чужденец” и предвид целта на
наказанието- не толкова да накаже, колкото да поправи и превъзпита дееца, съдът
определи наказанието в минимално предвидения от закона размер, проявявайки
снизходителност и желаейки това наказание в действителност, въпреки
обстоятелствата, да окаже нужното въздействие.
На осн. чл. 354 а а.. 6 от НК, съдът отне в полза на Държавата
остатък от 2/ два/ броя таблетки с щампа „HDC-90“ с общо нетно тегло
0.47 грама, с доказано наличие на дихидрокодеин и опаковките, отразено в протокола за
ФХЕ, тъй като същите са предмет на
престъплението, а опаковките са послужили за извършването му и съгласно НПК,
като принадлежащи на виновния следва да бъдат отнети, като постанови опаковките след влизане в сила на присъдата да бъдат унищожени, поради липсата на
стойност.
На осн. чл. 189 а..3
от НПК, съдът възложи съдебните и
деловодни разноски на подсъдимия.
Предвид гореизложените мотиви, съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ ПРИ ВРС: