МОТИВИ към
ПРИСЪДА № 297 по НОХД № 752/2019 г. на БОС
ПРОЦЕДУРА И ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Съдебното
производството е образувано по повод внесен от Окръжна прокуратура – Бургас
обвинителен акт против подсъдимия Х.Х.С. с ЕГН ********** за извършено
престъпление по чл. 343 ал.1, б. В, предложение първо, вр. чл. 342 ал.1 от НК.
В обвинителния акт се
твърди, че на 10.08.2016
г., на общински път, на около километър + 200 метра от разклона с. Планиница –
с. Рупча – с. Листец, подсъдимият С., като водач на лек автомобил марка „Форд“,
модел „Фиеста“ с рег. № ***, нарушил правилата за движение, установени в чл. 20
ал.2, изречение второ от ЗДвП и чл. 20 ал.1 от същия закон и допуснал
пътно-транспортно произшествие, в резултат на което по непредпазливост причинил
смъртта на А. Ц. Х. от с. Л..
В проведеното по реда
на чл. 248 и сл. от НПК разпоредително заседание не бяха конституирани частни
обвинители и граждански ищци. Страните се обединиха около становището, че
липсват основания за спиране или прекратяване на наказателното производство,
както и че в досъдебното производство не са били допуснати процесуални
нарушения, които са ограничили правото на защита на подсъдимия, както и на
пострадалите.
Съдебното производство се разви и приключи по реда на глава
ХХVІІ от НПК.
По искане на подсъдимия С. и на неговия защитник, страните се съгласиха
производството по делото да продължи при условията на чл. 371 т.1 от НПК, като
не се разпитват свидетелите, посочени от прокуратурата. Съдът одобри изразеното
съгласие от страните да не се разпитват свидетелите по делото и прие, че при
постановяване на присъдата ще се ползва от съдържанието на протоколите им за
разпит от досъдебното производство.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура – Бургас поддържа обвинението срещу
подсъдимия така, както е формулирано в обвинителния акт. Предвид събраните в
досъдебното производство доказателства, приобщени по надлежния ред в съдебното следствие,
намира за безспорно доказано както от обективна, така и от субективна страна, че
подсъдимият С. е допуснал нарушения на правилата, установени в чл. 20 ал.1 и в
ал.2 от ЗДвП, с което предизвикал ПТП,
причинно-следствен резултат от което е смъртта на пострадалия. По отношение на
наказанието, прокурорът предлага то да се определи при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, предвид необремененото съдебно минало на
подсъдимия и липсата на нарушения по ЗДвП. При тези обстоятелства, прокурорът
предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок
от три години, което на основание чл. 66 от НК да се отложи за изпълнение за изпитателен
срок от пет години, а също и наказание „лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство“ за срок от пет години.
В съдебно заседание
подсъдимия Х.С. изразява съжаление за случилото се. Твърди, че не е искал да
причини смъртта на пострадалия, но не е можел да я предотврати, тъй като Х. не
е бил видим от пътя.
В съдебно заседание, упълномощеният
защитник на подсъдимия С. оспорва обвинението в няколко насоки. От една страна,
не е съгласен с фактическите изводи на прокуратурата, че подзащитният му е имал
добра видимост към пасящите встрани от пътя овце, като твърди, че този извод не
се подкрепя от резултатите от проведения следствен експеримент. Изводът, който
прави защитникът е, че С. не е имал обективна възможност да ги възприеме
отдясно на пътя, където са се намирали в действителност и да стане
по-внимателен, да заостри вниманието си. В тази връзка се възразява срещу
извода, че опасността за движението, съобразно обвинението, е възникнала с
поява на животни – овце върху десния банкет на пътя. Според защитата, те не са
опасни за движението по смисъла на обвинението, тъй като не са обект на
престъпно посегателство, т.е., вредоносният резултат не е разпрострян върху тях
и нямат нищо общо с обективните признаците на наказуемо по Наказателния кодекс
деяние. Според защитата, доколкото обект на посегателството е телесната цялост на пострадалия А. Х., следва да се
установи, дали той е представлявал такава опасност. Доказателствата
установявали, обаче, че той не е представлявал опасност за движението, тъй като
преди и по време на ПТП не е бил на пътното платно. В тази връзка защитникът
посочва, че Х. не е бил видим преди ПТП от пътното платно, ако се приеме, че е
лежал извън него, на установеното от експертизата място. Заключението, което
прави защитникът е, че държавното обвинение смесва елементи на две деяния,
едното от което не е престъпление, макар и да има причинна връзка, а именно,
възникването на опасност за движение с появата на овцете, а второто е с
прегазването на лежащия и невидим за водача пострадал Х. извън пътното платно.
Втората насока на
оспорване на обвинението от защитника е досежно субективната страна на
престъплението, за което е обвинен подсъдимия. Според защитника му, липсват
доказателства, от които да се направи извод, че С. е бил длъжен или е могъл да
предвиди настъпването на общественоопасните последици на действията, които е
извършил. Твърди, че не следва да се изследва въпроса, дали сам и виновно водачът
се е поставил в безизходно положение, както изисква съдебната практика, тъй
като допуснатите нарушения на ЗДвП се отнасяли само за внезапно появилите се
препятствия на пътя, т.е., спрямо възникналата опасност на пътя, следователно
самопоставянето на подсъдимия в това положение, би било правно релевантно, само
ако трябва да носи отговорност за смъртта на животните по силата на конкретен
текст от НК. Досежно смъртта на пострадалия, обаче, според защитника, С. въобще
не е предвидил и не е бил длъжен да я предвиди, доколкото не е бил длъжен да
предвиди присъствието на Х. около пътното платно, а и същият не е бил видим
преди настъпването на ПТП-то. Според защитника е налице случайно деяние, а
алтернативно предлага на съда да приеме, че деянието е извършено при наличие на
грешка по смисъла на чл. 14 ал. 2 от НК. Моли, подсъдимият да бъде признат за
невиновен и оправдан по предявеното му обвинение.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Подсъдимият Х.Х.С. е роден
на *** г. в гр. ***, *** гражданин е, има завършено *** образование, работи в ***,
***, ***. Правоспособен водач на моторно превозно средство (МПС) е от 18.08.2003
година, с придобити категории В, М, АМ и В1, води се на отчет в ОД на МВР –
Бургас и притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство № *********,
валидно до 09.07.2023 г. Бил е санкциониран с НП № 218/2010 от 01.03.2010 г.***,
за допуснато нарушение по чл. 6 от ЗДвП (л. 23, т. ІІ от ДП).
Пострадалият А. Ц. Х.
(познат още с името А.) от с. Л., общ. Руен работел като овчар и пасял стадо от
260 овце, собственост на свидетеля А. Х. О..
Следобеда на 10.08.2016
г. пострадалият Х. се намирал, заедно със стадото, в землището на с. Л., в
района на общински път BGS 2185, на около 1 км. и 200 метра от разклона за
селата Планиница – Рупча – Листец, в посока към с. Листец. В този район стадото
животни пасяло от дясната страна на пътя, гледано при движение от с. Листец към
посочения разклон за трите села, а самият пострадалият Х. се намирал от лявата
страна на пътя, гледано пак от същата посока.
Около 18:00 часа Х. си
почивал, бил легнал след левия банкет на пътя (гледано от с. Листец към посочения
по-горе разклон за трите села), като се бил разположил успоредно на пътя, в
затревена, сенчеста площ, на разстояние 1,20 – 1,30 метра от пътя. Стадото
животни било от другата страна на пътя и било разпръснато на две части, едната
от които се намирала в непосредствена близост до пътя, а другата – по-навътре,
в изоставена нива-пасище. От страната на пътя, където били животните, терена не
бил обработваем, а от лявата страна на пътя, където се намирал пострадалият Х.,
земята била обработваема.
По същото време, подсъдимият
Х.Х. *** за с. Люляково с лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № ***, собственост
на брат му Х.Х.С., като заедно с него пътували синът му Х., който бил на 14
години и седял на предна дясна седалка, и съпругата на брат му - св. Ф. А. М.,
която седяла на задната седалка. Свидетелката държала отзад при себе си болно
кученце, като намерението на тримата било да отидат с автомобила до ветеринарен
лекар в с. Люляково.
Движейки се от с. Листец
към разклона за селата Планиница – Рупча – Листец, подсъдимият наближил района,
където от дясната страна на пътя, по посока на движението му, се намирало
стадото животни, а от лявата – техният пастир, пострадалият Х.. Подсъдимият С. се
движел по прав участък на пътя със ширина 4 метра, предназначен за двупосочно
движение, но без разделителна линия по средата и с банкети със ширина 0,55 м.
от дясна страна и 0,45 метра от лява страна, като след банкета на пътя, както
от дясно, така и от ляво, имало затревен пояс с височина на растителността до
0,90 метра. Там се намирали и три животни от стадото на Х., които пасели в
близост до пътя. Управляваният от С. автомобил се движел със скорост от 88,4 км/ч.
Когато автомобилът
наближил този район, намиращите се до пътя животни, преминали тревистата
растителност и навлезли в десния банкет. Животните били забелязани от С. в
момента, в който се появили иззад тревистата растителност на банкета. В този
момент, подсъдимият бил на разстояние 50 метра от тях, измерено по права линия.
Появата на животните в непосредствена близост до автомобила, управляван от
обвиняемия, от дясно на платното за движение, върху десния банкет, стресирала подсъдимия,
който реагирал спонтанно – вместо да задейства спирачния педал и да предприеме
намаляване на скоростта и спиране, в състоянието си на стрес и паника, той завил
рязко на ляво, за да избегне животните и да се отдалечи от тях. Заради
предприетата маневра изразяваща се в рязко отклоняване на ляво, С. изгубил
контрола върху управлявания от него автомобил, не успял да задържи същия в
рамките на платното за движение, излязъл от него наляво (спрямо посоката си на
движение), навлязъл в левия банкет, а след това и в терена след него, там, където
на разстояние 1,20 – 1,30 метра от платното за движение, се намирал, в легнало
положение, пострадалия Х.. Последният, чувайки шума от приближаващия автомобил,
леко се надигнал, в който момент главата на пострадалия била ударена от предната
броня с регистрационната табела на автомобила, управляван от подсъдимия. След
удара, тялото на Х. попаднало под автомобила и било влачено по неравния терен
извън пътя на около 11,60 метра. Влаченето било съпроводено и с притискане на
тялото към терена от автомобила, като при това тялото променяло положението си
спрямо автомобила.
След удара, подсъдимият
С. завил волана на автомобила надясно и предприел аварийно спиране, в резултат
на което се върнал обратно на пътното платно, а десните колела оставили следа
на пътя. Тялото на пострадалия, останало на границата на левия край на платното
за движение с левия банкет, по гръб, обърнато с глава към с. Листец и с крака
към разклона т.е. кръстовището за селата Планиница – Рупча –
Листец.
След като автомобилът
спрял, подсъдимият слязъл от него, върнал се назад, до мястото където останало
тялото на пострадалия, погледнал го и го разпознал. Решил да позвъни на тел. 112,
за да повика спешна медицинска помощ, но в това време забелязал автомобила на
св. М. М., който пътувал в посока от разклона, за с. Листец и му махнал да
спре. Когато М. слязъл от автомобила си, С. му обяснил, че е ударил човек с
управлявания от него автомобил и го помолил да се обади на тел. 112, което
свидетелят М. М. и направил.
По време на извършения
оглед на местопроизшествие, мястото на удара е било установено като намиращо се
на 1,20 – 1,30 метра в ляво от левия край на платното за движение (по широчина)
и на 11,60 метра по дължина) преди определения при огледа и вписан в огледния
протокол ориентир № 1 (ОР1)– крайпътно дърво. Установена била следа на пътя,
дълга 10 метра и широка 11 см., започваща на 7,90 метра след ОР1 (по дължината
на пътя) и 0,70 метра надясно от левия край на платното за движение (по
широчината). След предприетото спиране, автомобилът на подсъдимия не е бил
местен и е бил намерен при огледа спрян на около 24 – 25 метра след ОР1, в
левия край на платното за движение.
Видно от писменото
заключение по назначената в досъдебното производство съдебномедицинска
експертиза, непосредствената причина за смъртта на пострадалия Х. е тежка
черепно- мозъчна травма, несъвместима с живота. При огледа и аутопсията на
пострадалия са били установени следните травматични увреждания - черепно-мозъчна
травма с многофрагментарно счупване на черепа и черепната основа, субарахноиден
кръвоизлив; гръдна травма със счупване на гръдната кост и ребра двустранно,
контузия на белия дроб; разкъсване на черен дроб и слезка; счупване на лява
бедрена кост; разкъсно-контузни рани по лицето, охлузвания по лицето, масивни
охлузвания по гърба на двете мишници. Според вещото лице, уврежданията се
явяват резултат от съприкосновение с лекия автомобил с последващо падане на
терена и приплъзване по него. Смъртта на пострадалия А. Ц. Х. е настъпила непосредствено след пътно-транспортното
произшествие, преди пристигане на повиканата спешна медицинска помощ.
Видно от писменото
заключение по назначената в досъдебното производство комплексна тройна
автотехническа и съдебномедицинска експертиза, причините за настъпването на
пътно-транспортното произшествие са комплексни, но субективни, тъй като касаят
поведението на С. като водач на превозно средство – подсъдимият късно е
възприел опасността на пътя, а след това рязко е завил волана надясно, което е
довело до напускане на пътното платно и последващия удар в пострадалия. Според
експертите, отклонението от треакторията на автомобила, причинено от рязкото
завиване на волана, е започнало от 52 м. от мястото на удара. В този случай,
при скорост не по-голяма от 73 км/ч и при предприето веднага аварийно спиране,
автомобилът е щял да спре на 52 метра, т.е., нямало е да настъпи удар и смъртта
на пострадалия. Според вещите лица, в момента на удара, скоростта на лекия
автомобил е било 62,6 км/ч, като същата е намаляла не заради предприето
аварийно спиране, а заради самото отклонение от треакторията и навлизането на
автомобила в тревни площи и преминаване през храсти.
Видно от писменото
заключение на вещите лица по назначената допълнителна комплексна експертиза, от
проведените следствени експерименти се установява, че животните са могли да
бъдат забелязани от подсъдимия като опасност едва при навлизането им на пътното
платно, което е започнало на около 11,6 метра преди ОР1 и когато автомобилът на
С. се е намирал на около 50 метра от тях. Експертите сочат, че при скоростта на
движение на автомобила от 88,4 км/ч, разстоянието от 50 метра се изминава от
лекия автомобил за 2,03 сек., а когато автомобилът достигне линията на
пресичане на овцете, те ще бъдат на около 0,85 метра вдясно от десния габарит
на превозното средство.
ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Съдът намира описаната
по-горе фактическа обстановка за безспорно установена, доколкото я изведе от
събраните в хода на съдебното следствие писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства, ценени в тяхната съвкупност и поотделно като
безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът даде вяра на
показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели, доколкото ги
намери за относими към предмета на делото, принципно безпротиворечиви и като
цяло потвърждаващи се от събраните по делото писмени и веществени доказателства
и доказателствени средства. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия С. в
частта им досежно обстоятелството на какво разстояние от автомобила са били
овцете при навлизането им на пътното платно, тъй като в тази им част тези
обяснения не се потвърждават от проведените следствени експерименти, както и от
заключенията на вещите лица по назначените комплексна и допълнителна комплексна
автотехническа и съдебномедицинска експертизи.
Съдът изцяло кредитира
заключенията на представените по делото и прочетени в съдебно заседание
експертизи по делото, с изключение на заключението по единичната автотехническа
експертиза в частта досежно установената скорост на движение на автомобила на С.
непосредствено преди инцидента, доколкото в тази част, тя противоречи на
заключението на комплексната експертиза. За да кредитира експертните становища,
съдът се съобрази както с липсата на принципни възражения срещу тях от
страните, а също и с професионалната подготовка и компетентност на вещите лица,
в които съдът няма основание да се съмнява.
При изграждане на
фактическата обстановка, относима към предмета на делото, съдът се ползва и от
съдържанието на приложените по делото протоколи, съставени по установения от
НПК ред при провеждане на съответните процесуално-следствени действия, а така
също и със събраните по делото относими писмени доказателства, включени в
доказателствената съвкупност по предвидения в НПК ред.
ПРАВНИ ИЗВОДИ
І. По обвинението :
С деянието си
подсъдимият Х.Х.С. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление
по чл. 343, ал.1, б.В, предл. първо, вр. чл. 342, ал.1 от НК, тъй като на
10.08.2016 г. на общински път BGS 2185,
на около 1 км. + 200 м. от разклона с. Планиница – с. Рупча – с. Листец в
посока за с. Листец, Община Руен, Област Бургас, при управление на МПС – лек
автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“ с рег. № ***, нарушил правилата за
движение по пътищата, установени в чл. 20 ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“ и чл. 20
ал.2, изречение второ от ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“, с
което допуснал пътно-транспортно произшествие, в резултат на което по
непредпазливост причинил смъртта на А. Ц. Х., с ЕГН **********,***.
Събраните по делото
доказателства дават основание на съда да направи извода, че обвинението, така
както е предявено на подсъдимия, е доказано по несъмнен начин.
Страните не спорят, а и
от целия събран по делото доказателствен материал може да се направи фактическият
извод, че на посочената в обвинителния акт дата – 10.08.2016 г. и място – на
около 1 км. + 200 м. от разклона с. Планиница – с. Рупча – с. Листец в посока
за с. Листец, Община Руен, Област Бургас, е настъпило ПТП, в което са взели
участие лек автомобил Форд Фиеста“ с рег. № *** и пострадалият А. Ц. Х., който по
време на инцидента не е бил участник в движението, включително и като пешеходец.
Датата и мястото на произшествието се установяват по безспорен начин чрез
протокола за оглед на ПТП и изготвеният към него фотоалбум, чрез приложените по
делото експертизи, както и чрез свидетелски показания, признанията на
подсъдимия, а също и от приложените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства.
Страните не спорят и по
повод механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие, техническата
причина за това, причинените на пострадалия телесни увреждания, конкретната
причина за смъртта му, както и за причинно – следствените връзки между смъртта
и настъпилото ПТП. Всички тези съставомерни обстоятелства следва да се считат
за безспорно установени предвид писмените заключения по назначените в
досъдебното производство съдебномедицинска експертиза и комплексна, и
допълнителна комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертизи, чиито
изводи бяха разяснени и препотвърдени от вещите лица при разпита им в съдебното
следствие.
Единственият спор по
делото е, съставляват ли действията на подсъдимия С. нарушения на правилата за
движение, както твърди прокуратурата, или е налице случайно деяние по смисъла
на чл. 15 от НК, респ. грешка по смисъла на чл. 14 от НК, както възразява
защитата на подсъдимия. Съдът намира, че по делото са събрани достатъчно
доказателства, които да обосноват правен извод, че следва да се ангажира наказателната
отговорност на подсъдимия за престъплението, за което е обвинен.
Защитникът възразява на
твърдението в обвинителния акт, че подзащитният му С. е имал добра видимост към
пасящите встрани от пътя овце, следователно щом не е имал обективна възможност
да ги възприеме отдясно на пътя, където са се намирали в действителност, не е
имало причина да стане по-внимателен, да заостри вниманието си. Това възражение
е донякъде основателно, но не променя извода за отговорността на подсъдимия.
Видно от проведените следствени експерименти, подсъдимият не е имал обективна
възможност да възприеме стадото от пасящи овце, което се е намирало вдясно от
лентата му за движение и встрани от пътя, поради наличния естествен наклон на
терена надясно от пътя. Тук следва да се посочи, че наличието на стадо от
животни, значително по-далеч от пътното платно, само по себе си не представлява
опасност на пътя, с която водачът би следвало да се съобрази. От друга страна,
от първия проведен следствен експеримент се установява, че навлезлите в пътното
платно овце са могли да бъдат възприети като опасност от пътя от повече от 50
метра. Именно с появата на овце на пътното платно следва да се обвърже
поведението на подсъдимия като С., тъй като наличието на животни на пътното
платно е препятствие и опасност за движението, с която той е длъжен да се
съобрази. В тази връзка, неоснователно е възражението на защитата, че опасността
за движението не е възникнала с поява на животните, тъй като те не били опасни
за движението по смисъла на обвинението, защото не са обект на престъпно
посегателство, т.е., вредоносният резултат не е разпрострян върху тях и нямат
нищо общо с обективните признаците на наказуемо по Наказателния кодекс деяние.
Този начин на тълкуване на понятието „опасност на пътя“ е колоритно, но не и
законосъобразно. Не винаги опасността на пътя се свързва с появата на пешеходец
(какъвто пример посочва ТР 28/1984 г. на ОСНК), но е налице винаги, когато на
пътя има някакво препятствие или противоречащо на правилата поведение на друг
участник в движението, несъобразяването, с което ще доведе до пътно-транспортно
произшествие. Това е винаги фактически въпрос, като е възможно опасността да не
бъде свързана непременно с обекта на престъпно посегателство. В този ред на
мисли, неоснователно е възражението, че щом в конкретният случай обект на
посегателството е телесната цялост на пострадалия А. Х., то трябвало да се
установи, дали той самият е представлявал такава опасност. Както бе посочено
вече, като опасност на пътя следва да се възприема не само поведението на
другите участници в движението, но и всяко препятствие на пътното платно,
несъобразяването с което би довело до пътно-транспортно произшествие – този
извод се налага от анализа на разпоредбата на чл. 20 ал.2 от ЗДвП, която задължава
водача на превозното средство да поддържа такава скорост, която му позволява да
спре пред всяко препятствие. В конкретният случай, безспорно появата на овце на
пътното платно представлява внезапно възникнала опасност (вж. в този смисъл и Р-541-1991
ІІІ н.о.), която подсъдимият С., поради липсата на утвърдени водителски навици
и недостатъчна съсредоточеност не е възприел веднага, макар, видно от проведения
следствен експеримент, да е имал възможност да види животните като опасност на
пътя от повече от 50 метра. Това бездействие на подсъдимия представлява
нарушение на чл. 20 ал.1 от ЗДвП, който задължава водача да следи непрекъснато
пътната обстановка (вж. напр. Р-222-2014, ІІ н.о., Р-353-84 ІІІ н.о., Р-71-1983
ІІІ н.о.).
Действията на
подсъдимия С., след възприемането на овцете като опасност за движението, също
са технически неправилни и представляват нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП. Едно
от най-важните задължения за всеки водач е, да намали скоростта с цел да забави
движението на превозното средство и да се отдалечи по този начин от
конфликтната точка. Другото задължително действие, предписано от закона, е да водачът
да спре превозното средство, за да се избегне удара. Това са спасителни
действия, които трябва да се извършат и то независимо дали в резултат на това
произшествието ще бъде предотвратено (вж. Р-409-2015 ІІ н.о.). Вместо да
изпълни тези задължителни действия, подсъдимият С. е предприел маневра
„заобикаляне“, завивайки рязко наляво волана на автомобила.
В конкретният случай не
може да се говори за спасителна маневра, нито за случайно деяние, в каквато
насока са възраженията на защитата. Съгласно утвърдената съдебна практика,
намираща своето отражение в ТР 106/1983
г. на ОСНК, ТР 90/1982 на ОСНК, Р-1035-1980 ІІІ н.о., Р-172-1995 ІІІ н.о., Р-97-1994
ІІІ н.о. и много други, спасителната маневра е правомерно действие само когато
се уврежда имущество, а не се причинява смърт или увреждане на хора, още
повече, ако се
причинява смърт или телесна повреда на лица, които не са участвали в създаването
на опасността (вж. напр. Р-97-1994
ІІІ н.о.). Водачът на превозното средство не може да се позове на спасителната
маневра, ако тя е предшествана от неизпълнение на предписаните правила за
движение. Не е налице спасителна маневра и в случаите, когато водачът е имал
възможност да намали или спре и по този начин да предотврати произшествието
(вж. напр. Р-15-2011 ІІ н.о.). В конкретният случай, видно от заключението на
вещите лица по назначената комплексна експертиза, подсъдимият С. е имал възможност
да предотврати пътно-транспортното произшествие и неговите общественоопасни
последици като възприеме своевременно (в момента на възникването й) опасността
и изпълни задължението си да намали скоростта си на движение до около 33 км/ч,
която би му позволила да се размине с животните. Впрочем, такава възможност е
имал и дори при отклоняване на треакторията с завъртане волана наляво – при
движение със скорост под 73 км/ч и използване на спирачната система,
подсъдимият е имал техническата възможност да спре преди мястото на удара.
Не е налице случайно
деяние, доколкото подсъдимият С. не е бил в обективна невъзможност да възприеме
опасността (вж. Р-159-1982 ІІІ н.о., Р-58-1985 ІІІ н.о., Р-318-1988 ІІІ н.о.,
Р-315-1988 ІІІ н.о.
и др.), като това се установява от проведените следствени експерименти. От тях
е видно, че подсъдимият е имал обективната възможност да възприеме намиращите
се до пътя овце на разстояние повече от 50 метра от тях. Доколкото това
разстояние се изминава за повече от 2 сек. при скоростта на движение,
установена от експертите, подсъдимият е имал техническа възможност и време да
задейства спирачната система и да намали скоростта си до безопасната. Както бе
посочено вече, при възникване на опасност и съществуването на няколко начина за
предотвратяване на произшествието водачът е длъжен да избере този, който е свързан
с намаляване на скоростта на движение. Ако не стори това незабавно след
възприемане на опасността, не е налице случайно деяние (вж. Р-582-1986 ІІІ н.о.).
Движението с
несъобразена скорост, породено от бездействието на С. да активира спирачната
система на автомобила, съчетано с неправилна маневра за заобикаляне,
осъществена чрез предприетото от подсъдимия рязко завиване на волана на
автомобила наляво, са обстоятелства, които са довели до практическа
неуправляемост на превозното средство. Така подсъдимият е допуснал нарушение на
чл. 20 ал.1 от ЗДвП, доколкото предвид технически неправилните си и
незаконосъобразни действия, фактически е изгубил контрол върху автомобила, който
управлявал, вследствие на което превозното средство напуснало платното за
движение, навлязло в левия банкет и в терена след него, а след това и блъснало
лежащия извън платното за движение и извън левия банкет пострадал А. Ц. Х., причинявайки
смъртта му.
Втората насока на
оспорване на обвинението от защитника е досежно субективната страна на
престъплението, за което е обвинен подсъдимия. Според защитника му, липсват
доказателства, от които да се направи извод, че С. е бил длъжен или е могъл да
предвиди настъпването на общественоопасните последици на действията, които е
извършил. Твърди, че не следва да се изследва въпроса, дали сам и виновно
водачът се е поставил в безизходно положение, както изисква съдебната практика,
тъй като допуснатите нарушения на ЗДвП се отнасяли само за внезапно появилите
се препятствия на пътя, т.е., спрямо възникналата опасност на пътя,
следователно самопоставянето на подсъдимия в това положение, би било правно
релевантно, само ако трябва да носи отговорност за смъртта на животните по
силата на конкретен текст от НК. Досежно смъртта на пострадалия, обаче, според
защитника, С. въобще не е предвидил и не е бил длъжен да я предвиди, доколкото
не е бил длъжен да предвиди присъствието на Х. около пътното платно, а и същият
не е бил видим преди настъпването на ПТП-то. Според защитника е налице случайно
деяние, а алтернативно предлага на съда да приеме, че деянието е извършено при
наличие на грешка по смисъла на чл. 14 ал. 2 от НК. Тези възражения са
неоснователни. Без съмнение, подсъдимият Х.С. е извършил престъплението по
непредпазливост, под формата на престъпна небрежност. Подсъдимият не е
предвиждал и не е искал настъпването на общественоопасните последици от
деянието си т.е. смъртта на пострадалия, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди, и следователно – да осуети настъпването им. Тези изводи се основават
на няколко обстоятелства.
Подсъдимият С. е
пълнолетен гражданин, като липсват обстоятелства, компрометиращи възможността
му да разбира свойството и значението на деянията си, и да контролира
действията си. Следователно, предвид възрастта му и интелектуалното му
състояние, изводимо от завършената образователна степен, може да се твърди
уверено, че у С. е налице субективна възможност да предвижда конкретни
последици от конкретна ситуация. От друга страна, съществуващата към момента на
деянието фактическа обстановка е позволявала на подсъдимия да възприеме със
съзнанието си всички факти и обстоятелства, необходими за предвиждане на
последиците. В конкретният случай, както бе посочено вече, С. е имал достатъчно
време да види навлизащите на пътя овце, да ги оцени като опасност на пътя
(което той действително сторил), но и да предвиди присъствието на техния пастир
в близост, само заради факта на наличието им до пътя. Подсъдимият е разполагал
освен това с достатъчно време да задейства спирачната система на автомобила, за
да преустанови движението му преди точката на сблъсъка с животните. Вместо
това, обаче, С. е избрал, поради недостатъчната си опитност като водач, да свие
рязко волана и да отклони движението на автомобила от обичайната му треактория,
в желанието си да заобиколи препятствието. Нещо повече, решението си С. е взел,
без да оцени предварително последиците му – последвалата неуправляемост на колата
при избраната скорост за движение и ПТП. Ето защо е неоснователно възражението
на защитата за наличие на случайно деяние.
Неоснователно е
възражението и за наличие на фактическа грешка по смисъла на чл. 14 ал.2 от НК.
По начало, за такава грешка е възможно да се разсъждава само при пряк умисъл и
при съзнателната непредпазливост (т. нар. престъпна самонадеяност), доколкото
фактическата грешка оказва влияние на интелектуалния момент. В конкретният
случай, обаче, обществената укоримост към деянието на С. е заради това, че
подсъдимият е имал възможност да предвиди определено увреждане на обществените
отношения и да съобрази поведението си с тази възможност, предвид правното
задължение, което има като водач на МПС да го стори, и въпреки това, той не е положил
необходимото усилие за това. Избраният от подсъдимия начин на реакция на
заобикалящата го среда, противоречи на изискванията на закона и го нарушава, ето
защо, виновно самопоставяйки се в безизходно положение, С. не може да
претендира за извинителна грешка, респ. за случайно деяние.
Като
причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът преценя ниската
правна култура на подсъдимия, липсата на трайно утвърдени водителски навици.
ІІ. По наказанието :
При определяне вида и
размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия Х.С., съдът се
съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът
отчете много добрите характеристични данни на подсъдимия, неговото чисто
съдебно минало, липсата на криминалистични регистрации, както и на допускани до
инкриминираната дата нарушения на правилата за движения по пътищата, изразеното
съжаление за стореното. Съдът не отчете отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
При определяне конкретния вид и размер на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия С., съдът прецени, че не
са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства.
Съдът определи на подс. Х.С. наказание при
условията на чл. 54 от НК - лишаване от свобода, каквото е предвидено в
приложимия текст на чл. 343, ал.1, б.В, предл. първо, вр. чл. 342 ал.1 от НК. При
конкретизиране на размера му в границите между две и шест години така, както са
определени те в приложимата правна норма от Особената част на НК, съдът се съобрази
с всички индивидуализиращи отговорността на подсъдимия обстоятелства, включително
и с конкретните условия, при които престъплението е било извършено. Възприемайки
този подход, съдът констатира превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, поради което прие, че размера на наказанието следва да бъде в
границите под средния, към минималния, предвиден за това престъпление. Предвид
горното, съдът определи на подсъдимия С. наказание в размер на две години
лишаване от свобода, доколкото намира същото за справедливо и за отговарящо на
степента на обществена опасност както на самото престъпление, така и на неговия
извършител, които в конкретният случай не са по-високи от обичайните за този
вид престъпления.
Установените от съда
много добри характеристични данни за подсъдимия позволяват да се направи извод,
че целите на наказанието могат да се постигнат и без ефективното изтърпяване на
същото, още повече, че С. е и неосъждан, т.е., налице е формалната предпоставка
по чл. 66 от НК. Ето защо, съдът отложи изпълнението на наказанието, определено
на С., за изпитателен срок от четири години, считано от влизане в сила на
присъдата.
На основание чл. 343 Г
от НК, съдът наложи на подсъдимия С. и предвиденото в същия текст от закона
наказание „лишаване от право да управлява МПС”. Срокът на това наказание,
когато се налага заедно с лишаване от свобода, съгласно чл. 49, ал. 2 от НК,
може да надминава срока на последното най – много с три години. В настоящият
случай, предвид степента на обществена опасност на конкретното деяние и на
подсъдимия, както и всички останали обстоятелства, имащи значение за
индивидуализацията на наказанието и обсъдени по-горе, съдът определи за
конкретния случай срок на наказанието лишаване от право да се управлява МПС да
бъде в размер на четири години. Според съдебния състав, определеният срок е
достатъчен за подсъдимият да осъзнае и осмисли по-задълбочено, че правилата за
движение по пътищата трябва да се спазват, че трябва да бъде внимателен водач
на пътя.
С оглед правилата на
процеса, съдът осъди подсъдимия С. да заплати в полза на държавата по сметка на
ОД на МВР сумата от 1995.21 лева (хиляда деветстотин деветдесет и пет лева и
двадесет и една стотинки), представляващи направените в досъдебното производство разноски за
съдебномедицинска експертиза, автотехническа експертиза, тройна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза и допълнителна автотехническа
експертиза.
С оглед правилата на
процеса, съдът осъди подсъдимия С. да заплати в полза на държавата по сметка на
Окръжен съд – Бургас сумата от 240 лева (двеста и четиридесет лева), за
направените разноски по делото за възнаграждение на вещи лица.
Ръководен от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: