РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№2370/1.12.2021г.
гр. Пловдив, 01.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ,
ХХVІ състав,
в открито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря Станка Журналова и
участието на прокурора Данаила Станкова,
като разгледа докладваното от Председателя КАНД № 2644 по описа за
2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба,
предявена от И.Д.М., с ЕГН **********,***, чрез адв.М.,***,
офис №2, против Решение № 1319/16.08.2021г., постановено по АНД № 3033/2021 г.
по описа на Пловдивски районен съд, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 4423641
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство на ОД на МВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4, във
връзка с чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на И.Д.М.
е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 600 лева за нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Претендира се отмяна на решението на РС – Пловдив и на
потвърдения с него електронен фиш. Изразено е несъгласие с изводите на съда за
законосъобразност на ЕФ. Твърди се, че доколкото в протокола по чл.10 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е попълнен номер на служебен автомобил, то
възниква съмнение относно вида на използваното АТСС – дали е прикрепено към
превозно средство или временно разположено на участък от пътя и в тази връзка
са изложени подробни възражения. Според жалбоподателя на снимката за използване
на АТСС н е отразена датата, на която е извършено заснемането на това
разположение, а в протокола по чл.10 от наредбата не са попълнени номер на
първо и последно изображение, както и начало и край на контролирания участък.
Възражение е изложено и с посоката на движение указана в протокола, както и
отразяването на посоката на задействане като отдалечаващ. Твърди се, че
описанието на нарушението не съответства на санкционната норма, тъй като от
приложената снимка на МПС установената скорост е 104 км. и като се приспадне
толеранс от минус 3% се получава скорост 101 км., а не 100 км. както е отразено
в ЕФ. Така според жалбоподателя е допуснато съществено нарушение на
административнонаказателното производство, тъй като за наказания е налице
неяснота за какво точно нарушение е обвинен, което го лишава от възможност
адекватно да организира защитата си. Претендира направените по делото пред
районния съд и касационна инстанция разноски.
Ответникът по касационната жалба ОД на МВР - Пловдив, не изразява
становище по жалбата.
Участвалият по
делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава
заключение, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският
административен съд, като провери законосъобразността на въззивното решение,
във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед обхвата на служебната
проверка по чл.218 ал.2 от АПК във връзка с чл.63 ал.1 пр.2 от ЗАНН, намери
следното:
Касационната жалба е подадена в рамките
на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо правен интерес -
страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното Решение
№ 1319 от 16.08.2021 г., постановено по АНД № 3033/2021г., Пловдивският районен съд е потвърдил
електронен фиш серия К № 4423641 за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство на ОД на МВР – Пловдив, с който на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.5 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ на И.Д.М. е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер
на 600 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
За да постанови този резултат, Районен съд - Пловдив е приел, че обжалваният
електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП, както и че е
безспорно установено, че М. не е изпълнил задължението си на процесното място и
време да управлява конкретното МПС до не повече от 50 км/ч. В мотивите на
оспорения съдебен акт е направен извод, че законосъобразно административнонаказващият
орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя, като го е наказал в
качеството му на собственик, на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП и предвид
липсата на декларация по смисъла на чл.189, ал.5 от ЗДвП. Районния съд е приел
за допустимо издаването на електронен фиш за налагане на административни
санкции за нарушения на чл. 21, ал.1 и ал. 2 от ЗДвП на база заснемане с
мобилно автоматизирано техническо средство или система, каквото е в настоящия
случай. Съдът е кредитирал и събраните по делото писмени доказателства, а именно:
снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване Български
институт по метрология, Протокол от проверка №10 на видеорадарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено запознаване на
регистрационните номера от 21.02.2020г., Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система.
Решението е правилно.
В решението са
изложени мотиви относно законосъобразността на електронния фиш. Фактите по
делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота,
събраните по делото доказателства.
На първо място
изложените в касационната жалба възражения, по отношение на вида на
използваното АТСС, до колкото в протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата /наричана по-надолу само Наредбата/, настоящият
съдебен състав намира за неоснователни. От приложените по делото доказателства (снимка на
разположението на уред, Протокол от проверка №10 от 21.02.2020г. на Български
институт по метрология и самият Протокол за използване на АТСС) е видно, че процесното
нарушение е установено с видеорадарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения с вградено запознаване на регистрационните номера и комуникации
тип Cordon М2 MD 1196. Ноторно известно е, че тази
система представлява преместваемо устройство, което се разполага от контролния
орган върху т. нар. "триножник" (място
на монтаж посочено в Протокол от проверка №10-С-ИСИС от 21.02.2020г. на Български институт
по метрология), което не е трайно "прикрепено" към земята, а има характер
на временно разположено на участък от пътя ("мобилно" по своя
характер). През 2015 г. е приет ЗИД на ЗДвП (ДВ, бр. 19/13.03.2015 г.), с който
е изменен ЗДвП, като е въведено определение на понятието "автоматизирани
технически средства и системи" (АТСС) и са определени и отделните видове
такива - стационарни и мобилни (§ 6, т. 65 от ДР на ЗДвП). От своя страна
мобилните АТСС биха могли да бъдат разположени както временно на самия участък
от пътя, така и в превозно средство. Със същото изменение на закона е изменена
и нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, като е предвидено, че електронен фиш се
издава при нарушение, установено и заснето именно с АТСС, без да се
разграничава с кой от двата вида, определени в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, следва
да стане това. В случая няма никакво съмнение, че процесното нарушение е
установено с АТСС Cordon М2 MD 1196,
което не е трайно "прикрепено" към земята, а има характер на временно
разположено на участък от пътя. Попълнения номер на служебен автомобил в
протокола по чл. 10 от наредбата, в действителност е погрешно направено,
доколкото в образеца на протокола според Приложение към чл.10, ал.1 от Наредбата е уточнено в скоби,
че номер на служебен автомобил се попълва само за мобилно АТСС в МПС. От друга
страна обаче, изричното посочване на вида устройство, с което е установено
процесното нарушение и неговия идентификационен номер, както в Протокола за
използване на АТСС, в самия електронен фиш така и в приложената снимка не внася
никакво съмнение за вида на използваното АТСС. Нещо повече, в Протокола за използване на АТСС
е посочен режим на измерване „С“ – стационарен. Видно от протокол № 10-С-ИСИС/21.02.2020 г.
мобилна радарна система за видеоконтрол CORDON
- M2 MD 1196 е преминала изпитване, при което е удостоверено, че отговаря на
метрологичните изисквания. А според данните в писмо изх. №
АУ-000029/33913/09.07.2018 г. от Български институт по метрология, радарна
система за видеоконтрол CORDON M2 е вписана в
регистъра на одобрените за използване средства за измерване.
Съгласно чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., при работа с
временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и
системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол
и се съпровожда със снимка на разположението на уреда. Няма изискване на
снимката за използване на АТСС да е отразена датата на която е извършено това
заснемане на разположението. Наведените възражения в тази насока са
неоснователни.
По отношение на възражението
на касатора, че в протокола по чл.10 от наредбата не са попълнени номера на
първо и последно изображение е необходимо да се отбележи, че в действителност в приложения към
преписката Протокол за използване на АТСС, такива реквизити не са попълнение,
но от друга страна по делото е представена снимка към ел. фиш, която е датирана
и има номер, и в същата е отразен номерът на средството за измерване: Cordon M2
серия МD1196. Следва да се отчете обстоятелството, че са попълнени основните
реквизити на протокола и едни от тях са дата, начален час на работа 08:00 ч. и
краен час на работа 19:00 ч., а снимката е направена (т.е. заснето е
нарушението) в 18:55:57 ч. Протоколът съдържа и данни за брой установени
нарушения – 210. След като снимковия материал не е оспорен по надлежния ред
пред районен съд, то единствено отсъствието на номера на първо и последно статично изображение, не
опровергава доказателствената сила, както на протокола, така и на снимковия
материал /арг. от чл. 189, ал. 15 от ЗДвП/.
Напълно неоснователно е и
възражението на касатора във връзка с посоката на движение на МПС отразена в
Протокола по чл.10 от наредбата. Видно от самия протокол, мястото на контрол е „гр.Пловдив, Пазарджишко шосе, 4-ти
километър (общински приют за безстопанствени кучета) в посока град Пазарджик“,
посока на движение на контр.МПС „от изток
към запад / от запад към изток“ и е подчертано „в двете посоки“. Очевидно е, че в протокола погрешно е посочена
посока на задействане като О-отдалечаваща, вместо Д- двете посоки, но преценката
за същественост на реквизитите от протокола следва да се основава на съпоставка
с всички останали попълнени реквизити, както и с останалите писмени
доказателства от преписката, включително и неоспорената снимка към ел.фиш.
Несъстоятелен е довода на касатора, че при така отразеното в протокола не става
ясно дали автомобилът му е бил в зоната, в която АТСС измерва скоростта. Ако
автомобилът не е бил в зоната в която АТСС измерва скоростта, то тогава нямаше
да има статично изображение за заснето нарушение.
Отделно от изложеното, касационна
инстанция счита, че по никакъв начин не е нарушено правото на защита на М.,
който по същество не отрича, че на 20.01.2021г. в 18:55 часа в гр.Пловдив,
гр.Пловдив, Пазарджишко шосе, 4-ти километър (общински приют за безстопанствени
кучета) в посока град Пазарджик е управлявал МПС „МЕРЦЕДЕС ***“ с
регистрационен номер ***.
В тази връзка неоснователни
са и възраженията, относно приложената санкционна норма. Съгласно чл.16 ал.5 от
Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г., при съставяне
на акт за установяване на административно нарушение за превишена скорост,
издаване на наказателно постановление или издаване на електронен фиш за
установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се
приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл.
755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол (ДВ, бр. 98 от 2003 г.).
В случая от приложената към
електронния фиш снимка, заснета на 20.01.2021г. в 18:55 часа е видно, че измерената скорост на движение на заснетото
МПС с рег. №*** е 104 км/час, а като установена скорост в обжалвания ЕФ е
посочена скорост 100 км/час. Това е извършено при съобразяване с нормата на
чл.755, ал.1, т.3 от Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, която
регламентира, че максимално допустимите грешки на скоростомерите трябва да
бъдат 3 км/час при скорост до 100 км/час или 3% от измерената стойност за
скорости над 100 км/час (по идентичен начин е посочено и в Протокол
от проверка №10-С-ИСИС
от 21.02.2020г. под втората таблица „полеви тест“). В случая е
налице втората хипотеза – измерената скорост е 104 км/час, като наказващият
орган е отчел максимално допустима грешка от 4 км/час (104 х 3% = 3.12), с
които да намали установената скорост и поради това правилно е приел за
наказуема скорост на движение от 100 км/час (като правилно максимално
допустимата грешка е закръглена на 4 км/ч в полза на нарушителя) вместо 101
км/ч. В този смисъл доводите за приспадане на километров толеранс от 3 % от
скоростта за движение от 104 км/ч се явяват неоснователни.
Изложеното
до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение
на районния съд като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в
сила.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1319
от 16.08.2021г., постановено по АНД № 3033/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: