Решение по дело №730/2021 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 140
Дата: 7 декември 2021 г. (в сила от 28 април 2022 г.)
Съдия: Светла Василева Пейчева
Дело: 20211510200730
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. Дупница, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на десети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пейчева
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно
наказателно дело № 20211510200730 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Жалбоподателят ЕТ „Иван Тодоров- Боби“, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Сапарева баня, област Кюстендил, представлявано от управителя Иван
Божилов Тодоров, чрез пълномощника адв. К.Н.. АК гр. Кюстендил, със съдебен адрес: гр.
Сапарева баня, ул. „Чавдар Войвода“ № 1 останал недоволен и обжалва Наказателно
постановление № 459603-F474430/26.08.2019 г. на Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ София в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС) му е наложена имуществена санкция в размер на 500.00
(петстотин) лева за нарушение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Поддържа, че постановлението е незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния
закон. Счита, че случаят е маловажен, поради което е следвало
административнонаказващият орган за приложи чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание чрез
процесуалния си представител адв. Н. жалбоподателят поддържа жалбата. Не претендира
деловодни разноски.
Въззиваемата страна ЦУ на НАП – София, Главна дирекция „Фискален контрол“,
представлявана от гл. юрисконсулт Манчева, оспорва жалбата. Счита, че наказателното
постановление е правилно и законосъобразно. Поддържа, че от събраните по делото
доказателства се доказва по безспорен начин извършеното от дружеството нарушение, което
е формално. АНО е обсъдил направените възражения, съобразил е всички факти и е изложил
подробни мотиви, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Моли
1
съда да остави без уважение подадената жалба. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
На 25.02.2019 г., в 12.05 ч. инспектори по приходите в ЦУ на НАП, Главна
дирекция „Фискален контрол“, Дирекция „Оперативни дейности“ извършили проверка на
търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – павилион, находящ се в гр.
Сапарева баня, ул. „Германея“, стопанисван от ЕТ „Иван Тодоров -Боби“. При извършената
проверка установили, че при извършена контролна покупка, преди легитимацията, от страна
на Т. ЕМ. М.- ИП в ЦУ на НАП София, на един брой минерална вода на стойност 1.00 лв. за
което не е издаден фискален бон от инсталираното в обекта фискално устройство модел
DEISY mikro I -01КL, ИН на ФУ: DY273422, ФП № 36548796, потвърждение №
3854920/14.09.2017 г. Покупката е заплатена в брой и в лева, като парите от покупката са
приети от Иван Божилов Тодоров, с ЕГН ********** –собственик на дружеството. В
момента на покупката фискалното устройство, инсталирано в обекта, е в изправност.
Горното се потвърждава и от факта, че липсва фискален бон на стойност 1.00 лв. в
разпечатката на КЛЕН за 25.02.2019 г. От констатацията следва, че ЕТ Иван Тодоров- Боби
с ЕИК ********* не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Като доказателство за
резултатите от проверката е съставен Протокол за извършена проверка сер. АА №
0341631/25.02.2019 г. на основание чл. 110, ал. 4, във вр. с чл. 50, ал. 1 от ДОПК. За така
констатираното нарушение на 27.02.2019 г. актосъставителят Т.М. съставил против ЕТ
„Иван Тодоров- Боби“, в присъствието на управителя Иван Божилов Тодоров, Акт за
установяване на административно нарушение № F474430/27.02.2019 г., в който приел, че
дружеството е извършило нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Приложен е като
доказателство Протокол за извършена проверка сер. АА № 0341631/25.02.2019 г.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са направени писмени възражения по
съставения акт.
На 26.08.2019 г., след като разгледал административнонаказателната преписка,
образувана по съставения АУАН F474430/27.02.2019 г. приел, че нарушението е извършено
за първи път, поради което Началникът на Отдел „Оперативни дейности“ София в ЦУ на
НАП издал обжалваното Наказателно постановление № 459603-F474430/26.08.2019 г., с
което на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/
наложил на ЕТ „Иван Тодоров- Боби“, имуществена санкция в размер на 500.00 (петстотин)
лева за нарушение на чл. 118, ал.1 от ЗДДС.
Препис от НП бил връчен на управителя Иван Божилов Тодоров на 24.06.2019 г.
Жалбата против постановлението е подадена на 02.07.2019 г. чрез АНО до РС – Дупница.
Горната фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в
тяхната съвкупност показанията на разпитаните свидетели Т.М., Т.К. и А.Г. и приетите по
2
делото писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на св. Т.М., Т.К. и А.Г., тъй
като ги намира за последователни, и безпристрастни. Въз основа на така установените
факти по делото, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице,
което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
АУАН е съставен от компетентен орган Т.М. - на длъжност инспектор по
приходите, е орган по приходите по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, и съгласно чл. 193,
ал. 2 от ЗДДС и т. 2. 1 от Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г., издадена от Изпълнителния
директор на НАП, е бил надлежно оправомощен да състави АУАН. Началникът на Отдел
„Оперативни дейности“ София в ЦУ на НАП е надлежно оправомощен да издаде
обжалваното НП по силата на т. 1.8 г от Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на
Изпълнителния директор на НАП. НП е издадено преди изтичане на шест месеца от
съставяне на акта. Актът е съставен в присъствието на представляващия ЕТ „Иван Тодоров-
Боби“ - Иван Божилов Тодоров, като му е връчен срещу разписка препис от акта. На
представляващия дружеството е била осигурена възможност да възрази срещу
констатациите на актосъставителя в момента на съставяне на акта, както и да представи
писмени възражения в законния тридневен срок от неговото подписване.
Независимо от това, в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон
лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или
чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. В процесния случай нарушението е безспорно установено, като от показанията на
св. Т. М. се доказва, че на 25.02.2019 г. в 12: 05 часа е била извършена продажба на 1 брой
минерална вода в стопанисвания от едноличния търговец обект, които са били платени, но
до легитимация на проверяващия не е била издадена фискална касова бележка, което се
потвърждава и от приложените по административнонаказателната преписка писмени
доказателства- КЛЕН от 25.02.2019г.
В настоящият случай не е спорно, че жалбоподателят е търговец по смисъла на чл. 2
от Търговския закон и в качеството на задължено лице по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е бил
длъжен да регистрира и отчита извършените от него продажби чрез издаване на фискална
касова бележка от фискалното устройство. Отговорността на „Иван Тодоров- Боби“, по чл.
118, ал. 1 от ЗДДС е ангажирана именно в качеството му на субект, стопанисващ търговския
обект, в който е монтирано фискалното устройство. Отговорността на търговеца е
3
обективна, доколкото същата се ангажира за виновно действие или бездействие на лицата,
чрез които се осъществява обслужващата дейност в нарушение на закона и не е обвързана с
реализирането на отговорността на съответното физическо лице. И след като е било
извършено действително плащане в брой, както е отразено в АУАН и в оспореното НП,
което не е регистрирано чрез издаване на фискална касова бележка жалбоподателят именно
в качеството си на едноличен търговец е нарушил чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, с оглед на което и
изрично е посочен като субект на отговорността съгласно чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Нормата на
чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижа за конкретното нарушение на едноличен търговец, който не
издаде документ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, да се налага имуществена санкция в размер от
500 до 2000 лв. По делото не са налице данни за предишни нарушения от страна на
търговеца, поради което санкцията е определена в минимален размер.
С оглед горното, съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е
отнесъл нарушената разпоредба към санкционната такава. Действително, в случая е налице
нарушение, което съдът приема за доказано, като административнонаказващият при
определяне и индивидуализиране на наложеното наказание, е приел, че според тежестта на
нарушението не се касае за „маловажен случай“, без да съобрази, че се касае за нарушение
допуснато за първи път. В чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за „маловажни случаи“ на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще
му бъде наложено административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва
да се съобразят същността и целите на административнонаказателното производство,
уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Общото
понятие за административно нарушение се съдържа в чл. 6 ЗАНН. При извършване на
преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да
приложи правилно закона, като отграничи „маловажните“ случаи на административни
нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Съгласно чл. 93, т. 9 ДР НК
„маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на престъпление от съответния вид. Цел на ЗАНН е налагане на наказания за
предупреждаване и превъзпитаване на нарушителят към спазване на установения правов ред
и въздействие върху гражданските субекти възпитателно и предупредително. Налагането на
санкция не следва да се приема като самоцел на закона, тъй като справедливо е
регламентирана възможност да не се налага наказание, като се предупреди нарушителя чрез
съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Няма съмнение, че
нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството е формално, респ. от
него не настъпват вреди, но пък безспорно сме изправени пред неизпълнение на задължение
към държавата. Прави впечатление, че в материалите по АНП не се съдържат данни, а и
такива твърдения не са наведени нито в НП, нито в с. з., че дружеството и друг път е
допускало подобно нарушение на данъчното законодателство.
4
Горното води до извода за правилно отношение към законоустановения ред в
страната и визира инцидентна проява. Макар нарушението да е формално, не без значение за
индивидуализацията му е и фактът, че по делото не са налице доказателства, а и твърдения
относно извършвани други нарушения от дружеството от същия вид. Поради горните
съображения съдът счита, че в случая е налице хипотезата на чл. 93, т. 9 от НК, тъй като без
съмнение липсват вреди и вредните последици, налице са смекчаващи обстоятелства и то
изключителни, като нарушението е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи от съответния вид.
Предвид горното, обжалваното наказателното постановление следва да бъде
отменено с оглед неправилно приложение на материалния законМотивиран от
гореизложеното на основание чл. 63, ал.1 предложение трето от ЗАНН, Дупнишкият
районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 459604-F474430/26.08.2019 г. на
Началник на Отдел „Оперативни дейности“ София в ЦУ на НАП, с което на основание чл.
185, ал.1 изречение второ от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) на ЕТ
„Иван Тодоров- Боби“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сапарева
баня, област Кюстендил, представлявано от управителя Иван Божилов Тодоров, чрез
пълномощника адв. К.Н.. АК гр. Кюстендил, със съдебен адрес: гр. Сапарева баня, ул.
„Чавдар Войвода“ № 1 е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 (петстотин) лева
за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Кюстендил в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5