О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 260371 11.09.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи
въззивен граждански състав, на единадесети септември през две хиляди и двадесета
година, в закрито заседание в следния
състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове:1.Пламена
Върбанова
2.мл.с.
Детелина Димова
като
разгледа докладваното от младши съдия Детелина Димова въззивно гражданско дело
№ 1848 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по повод въззивна жалба, подадена от Военно формирование №
32890–Бургас, като част от структурата на МО на Р България, чрез
процесуалния си представител -старши юрисконсулт Пламен Николов против Решение
№ 1245/08.06.2020 г. по гр.д. № 885/2015 г.
по описа на Районен съд Бургас, в ЧАСТТА, в което съдът е осъдил Военно формирование № 32890–Бургас да заплати на М.Ж.Й., с ЕГН: **********, сумата от 18 836.90 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен в
периода 01.12.2003г. – 31.12.2014г., общо 4 404 часа,
извънреден труд, представляващ фактически отработеното, над месечната
продължителност, служебно време, вследствие на неизползваните почивки за носени
дежурства, ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.02.2015г. до
окончателното плащане, сумата 240.93 лв. – обезщетение за забавено плащане за
периода 01.01.2015г. – 15.02.2015г., както и сумата 741.74 лв. – разноски по
делото за платено адвокатско възнаграждение, както и да заплати по сметка на РС Бургас сумите 803.48 лв. за държавна такса и 407.96 лв. за съдебно-счетоводна експертиза.
Недоволство от така постановеното съдебно
решение изразява въззивното военно формирование, което счита същото за
незаконосъобразно и неправилно в осъдителната му част поради нарушение на
материалния и процесуалния закон. Страната твърди, че решението е постановено
при неправилни и неясни изводи и неправилни тълкувания на първоинстанционния
съд. Прави се подробен анализ на правната уредба, регламентираща организацията
на служебното време на кадровите военнослужещи /нормална продължителност, ред
за полагане на дежурства, полагането на извънреден труд и режимът на тяхното
компенсиране/. Посочва че, при полагане на труд от кадровите военнослужещи над
нормалната, но в границите на увеличената продължителност на служебното време,
се дължи компенсация чрез осигуряване на намалено работно време в рамките на общата
продължителност на служебното време за съответния месец. Задължението на
работодателя да извърши тази компенсация изтича с месеца, в който е положено
дежурството, или ако е положено в края на месеца, то тогава то изтича в
следващия календарен месец. По тази причина, счита, че това е началния момент,
от който започва да тече тригодишната давност за вземането на военнослужещия за
претендираните възнаграждения. Заявява, че разпоредбата на чл. 195 от
действащия ЗОВСРБ, както и тази на чл. 204 от отменения закон, уреждали 24-
часовите дежурства не като извънреден труд, а като удължено служебно (работно)
време, поради което тези дежурства не следвало да се заплащат като извънреден
труд. Изтъква, позовавайки се и на практика на ВКС, че по аналогия и в тези отношения
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 136а, ал. 5 от КТ, установяваща
принципа, че удълженото служебно (работно) време се компенсира с почивка, като
само в случай, че до прекратяването на служебното правоотношение с
военнослужещия тази компенсация на е извършена, то тогава прослужените
дежурства се заплащат като извънреден труд. Правото на работника да извърши
компенсация било потестативно и срочно, и се погасявало след изтичане на
тригодишен давностен срок. Излагат се подробно съображения относно началния
момент на този давностен срок, като се цитира практика на ВКС. Относно правото
на обезщетение за неползвана почивка, то същото се намирало във функционална
обусловеност от правото да се иска компенсация с почивка, поради което същото следва
да счита за погасено с погасяване на срочното право на военнослужещия да иска
да му бъде осигурена компенсация с почивка. Трансформация на това право с право
на обезщетение може да настъпи след прекратяване на правоотношението само за
непогасеното към този момент право на компенсация. Оспорва като неправилни
изводите на БРС, с които е отхвърлено като неоснователно възражението за
погасителна давност. Възразява се и срещу приложената методика за изчисляване
на извънредния труд. Моли съда за отмяна на решението и постановяване на ново
по съществото на спора. Претендира разноските в настоящото производство. Няма
искания по доказателствата.
В срока предвиден в ГПК е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба от въззиваемия М.Й. чрез адвокат М.П. от БАК. Счита
постановеното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди.
Излага подробни съображения относно характера на превишеното служебно време на
военнослужещите /дали е удължено работно време или извънреден труд/, и реда за
неговото компенсиране. Оспорва като неоснователно възражението за погасяване на
претендираното вземане поради изтекла погасителна давност като сочи, че
служебното правоотношение на ищеца е прекратено, считано от 31.12.2014 г., а
исковата молба е входирана на 16.02.2015 г., което е в рамките на тригодишния
давностен срок. Позовава се на съдебна практика на ВКС, съгласно която когато
едно право се трансформира в друго започва да тече нова давност. Оспорват се
доводите на въззивника относно началната дата на давностния период като
неоснователни. Цитира се съдебна практика, както и практика на СЕС. Моли за присъждане на разноските по делото.
Също не прави доказателствени искания.
Въззивната
жалба е подадена от страна, която има правен интерес от обжалването, в
законоустановения двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което същата се явява допустима.
Предвид изложеното и на основание чл. 267 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба, подадена от Военно формирование № 32890–Бургас, като част от структурата на МО на Р България, чрез
процесуалния си представител –старши юрисконсулт Пламен Николов против Решение
№ 1245/08.06.2020 г. по гр.д. № 885/2015 г. по описа на Районен съд Бургас, в осъдителната
му част, съобразно настоящото определение.
Преписи от настоящото определение да се
връчат на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.мл.с.