№ 4549
гр. София, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Биляна Магделинова
при участието на секретаря Маргарита Ив. Д.а
като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Гражданско дело №
20241100109495 по описа за 2024 година
ж
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432,
ал.1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.45 от ЗЗД от Г. Н. К. с ЕГН
********** срещу ЗД „Бул инс"АД да заплати сумата от 26 000,00 лева,
представляващи обезщетение за претърпени в резултат на ПТП
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 28.05.2024г. -датата на
предявяване на претецията към застрахователя до датата на окончателното
плащане.
В исковата молба са изложени съображения, че на 06.04.2024г. около
14:30часа в гр.София, в района на кръстовището между бул. „Климент
Охридски" и ул. „Професор Марко Семов", в нарушение на правилата за
движение по пътищата, без включени светлинни пътепоказатели - аварийни
светлини е спрян л.а. марка „Форд", модел „Мондео" с peг. *********. При
слизане от автомобила, водачът А. К. внезапно отваря предната лява
шофьорска врата, без да се увери, че пътят зад превозното средство е свободен
и с вратата удря преминаващия отляво мотоциклет, марка „Сузуки", модел
„GSXR750", управляван от ищеца, като при отварянето на вратата е ударена
дясната ръка на мотоциклетиста. Причина за пътнотранспортното
произшествие са неправомерните действия на водача на лекия автомобил,
1
който не е съобразил поведението си с правилата за движение по пътищата,
визирани в чл. 5 и чл.95 от ЗДвП.
Водачите не са имали видими наранявания и не е имало разногласие за
причините за настъпване на ПТП, поради което е съставен двустранен
констативен протокол за ПТП, в който е отразено, че причината за ПТП са
неправомерните действия на водача А. К.. След отминаване на първоначалния
шок от инцидента, ищецът започнал да изпитва силна болка в областта на
дясната длан, която оттекла и почервеняла, което наложило да потърси
лекарска помощ. Приет е по по спешност във „ВМА" с оплаквания от
ограничени движения, палпаторна болка, оток и видимо скъсяване на 4-ти лъч
на метакарпалната кост на дясната ръка. След извършени прегледи,
рентгенови изследвания е постановена диагноза - счупване на друга
метакарпална кост. Ръката е имобилизирана с гипсова лонгета и пострадалият
е освободен, като са му дадени насоки да спазва щадяш режим без
натоварване. В следващите дни К. не почувствал подобрение, а болките били
постоянни на 11.04.2024г. и посетил „Военномедицинска академия" с
оплаквания от ограничени движения, болка, оток и видимо скъсяване на 4-ти
лъч на метакарпалната кост на дясната ръка. Направено е контролно образно
изследване, което потвърдило диагнозата - Счупване на метакарпална кост, в
резултат на което е насочен за продължаване на консервативното лечение,
прием на обезболяващи и спазване на режим на покой. На 06.05.2024г.
поставената гипсова лонгета е свалена и лечението продължило с
физиотерапия за възстановяване обема на движенията и функционалността на
ръката.
Получените вследствие на ПТП наранявания са причинили болки и
страдания на Г. К., които повече от месец са били с голям иртензитет.
Фрактурата на метакарпалната кост, причинена при произшествието, го
принудила да спазва щадящ режим, без натоварване, което създало пречки в
самообслужването и посрещането със собствени сили на елементарни
хигиенни и обикновени битови потребности. Обездвижването на водещата
ръка създало редица неудобства, не само в обслужването, но и във воденето на
обичайния му ритъм на живот. Твърди, че е активен млад човек, който
спортува активно тенис, участва в срещи и турнири и се занимава с дигитален
маркетинг. След дадените указанията на лекарите да не прави резки движения,
2
да не спортува и да не натоварва ръката си, е поставен в ситуация да не
извършва работата и активностите, които осмислял живота си, което му
причинило емоционална нестабилност. Чувствал се притеснен за времето , в
което не можел да работи, тъй като дейностга, която извършва е свързана и с
използването на клавиатура на компютър, а предвид травматичното
увреждане на горен крайник, това му е било невъзможно.
Въпреки стриктното спазване на определения режим не настъпило
възстановяване на състоянието му. При смяна на времето и натоварване
дясната ръка го боли и отича. Процесният инцидент повлиял негативно
емоционалното състояние на ищеца, който от ведър, спокоен и усмихнат млад
мъж станал нервен, безпокоен и потиснат. Продължителните и неотминаващи
болки са го направили раздразнителен и тревожен. Откъсването му от
активните занимания с тенис повлияло на физическата му форма и се отразило
на социалните му контакти в спортната среда, в която се е отличавал като
елитен спортист. Занемарил външния си вид, което повлияло негативно на
самочувствието и себеоценката му. Инцидентът повлиял на качеството на съня
му- от болки много нощи не можел да заспи, сънувал кошмари, у него се
проявил страх да шофира.
От справка в интернет страница на Гаранционен фонд за лек автомобил
Марка „Форд'', модел „Мондео" с peг.NO ********* е установено, че е
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилисгите" в ЗД „Бул Инс" АД, валидна към датата на събитието. С
претенция, получена от ответното дружество на 28.06.2024г., на основание чл.
380 от Кодекса за застраховане е депозирано искане за обезщетение , към което
са представените документите, установяващи настъпване на събитието и
последиците за ищеца, но с писмо изх. No Н1Ц-4068/17.06.2024г. ЗД „Бул
Инс" АД отказало плащане на обезщетение с мотив, че по случая не е съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица.
Ответникът ЗД "Бул Инс"АД в писмения си отговор излага съображения
за неоснователност на иска. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение относно лек автомобил „Форд Мондео". peг.
№********* към датата на ПТП - 06.04.2024г. Оспорва механизма на ПТП,
като счита, че същият не е доказан от представените доказателства. Не се
установява дали е образувано ДП и на какъв етап се намира, както и да е
3
приключило наказателно производство с влязъл в сила акт, поради което не е
установена вината и противоправното поведение на водача, застрахован при
ответника
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Между страните е безспорно, че към датата на настъпване на ПТП -
06.04.2024г. гражданската отговорност на водача на лек автомобил Марка
„Форд'', модел „Мондео" с peг.№********* е застрахована при ответника.
За установяване механизма на ПТП е представен двустранен
констативен протокол, подписан от участниците в ПТП, в който е посочена
схема на ПТП.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетели. Свидетелят
А. В. К. свидетелства, че на 26.04.2024г. участвал в ПТП на бул. „Климент
Охридски“, при което колата му аварирала и се движел в бус лентата.
Стигайки светофара, който бил на червен сигнал, в момента когато станал
жълт сигнала за потегляне, приятелят му, който го дърпал, тръгнал малко по-
рязко, при което въжето се скъсало и автомобилът на свидетеля останал на
светофара. Забелязал, че колата му се движи плавно, а въжето започнало да се
оплита в предната дясна гума, при което погледнах в предното огледало за
задно виждане, не видял нищо зад него и отворил вратата. В момента, в който
отворил вратата около 20см. чул удар, при което се забило моторно превозно
средство във вратата. Моториста и неговата спътничка паднали настрани,
след което той се изправил, видимо в невредимо състояние и се държал
агресивно, опитал се да го удари през прозореца. При втори опит да отвори
вратата и да излезе да го успокои, той ритнал вратата затваряйки я.. Няколко
пъти го попитал дали да не извикат КАТ, но той отказал, след което съставили
двустранен протокол. Преди да отвори вратата, погледнал в огледалото за
обратно виждане и не видял мотора, който вероятно е бил в мъртвата му точка
от ляво.
Свидетелят Д.М., който е приятел на ищеца над 15 г., знае за ПТП,
което се случило миналата година при откриване на мото-сезона. Бил навън,
когато получил обаждане от приятелката на Г., че са катастрофирали и веднага
отишъл на място. Видял го изключително притеснен, оплаквал се от силни
4
болки в дясната ръка. Дошла Пътна помощ и натоварили мотора, тъй като
имало щети по него. Много го боляла ръката и го закарал във ВМА, където
потвърдили, че има счупване на дясната ръка. Той бил с екипировка за мотор
и имал ръкавици. След прегледа му поставили гипс, тъй като счупването било
лошо. След това го карал отново до ВМА, трябвало често да му правят
прегледи, тъй като се съмнявали дали не трябва да се прави операция. Може
би 2-3 месеца се възстановявал. Изключително много го боляла ръката около
един месец. След като му свалили гипса, ходел на рехабилитация. Повече от
месец, ръката му била подута. От рехабилитацията му казали какви
упражнения да прави, за да може да я свива, тъй като дълго време била
обездвижена. Изпитвал болки дори и тогава и получавал отоци в следствие на
рехабилитацията. Дълго време бил в болничен и не идвал на работата, тъй
като не можел да си ползва ръката, а в една от фирмите се занимават с
дигитален маркетинг. Ищецът прави интернет страници, което е свързано с
работа на компютър, а дясната ръка била гипсирана и не можел да си върши
работата. Споделял, че и вкъщи му се отразило. Приятелката му помагала за
елементарни битови неща. Свидетелят също съм помагал, тъй като живее
наблизо. Отразило се на психиката му, тъй като вече не кара мотор, страх го е
да не се случи подобен инцидент. От времето, което бил с гипс, не се чувствал
добре, поради това че бил ограничен да седи вкъщи и да не прави нищо. Той
спортувал, ходел на футбол, играел тенис, което не можел да прави. В момента
извършва физически дейности, но споделял, че чувства дискомфорт и в
определени ситуации продължава да го боли, особено ако трябва да вдигне
нещо, а в работата му се налага да вдига по-тежки неща, тъй като един от
бизнесите им е да организират събития, където се извършва физическа
дейност .
Приета е авто-техническа експертиза, по която са дадени следните
отговори на поставените въпроси:
- От анализа на данните е направен извод за следния механизъм на ПТП
: На 26.04.2024г. около 14, 00 часа лек автомобил „Форд Мондео“ ДК №
*********, управляван от А. В. К., се движи в град София по булевард
„Климент Охридски“ в дясна лента и на кръстовището с булевард „ Проф.
Марко Семов“, поради технически причини, водачът установява автомобила в
покой. По същото време мотоциклет „Сузуки“ с ДК № ********* управляван
от Г. Н. К., се движи по булевард „ Климент Охридски‘‘ в същата посока в
5
средна лента. Когато мотоциклета се е намирал на около 6 метра от мястото на
удара, водачът на автомобила, без да огледа пътната обстановка, отваря
предна лява врата. Настъпил удар между вратата на автомобила и дясната част
на мотоциклета, най-вероятно в кормилото, от което мотоциклета се е
отклонил в дясно, водачът загубил равновесие, и заедно с мотоциклета паднал
на терена.
-Няма данни за технически причини за настъпване на произшествието.
Причините са от субективен характер. Водачът на мотоциклета не е имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара, тъй като разстоянието
на опасната зона за спиране е по-голяма от разстоянието , на което се е
намирал мотоциклета от мястото на удара към момента на възникване на
опасността.
-Преди предприемане на отваряне на вратата, водачът на автомобила е
имал техническа възможност да възприеме движещия се от ляво мотоциклети
да пропусне преминаването му .
Приета е съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице Н.,
което прави заключение за травматичните увреждания на ищеца, в резултат от
ПТП, които се изразяват в контузия на дясна ръка с фрактура на базата на 4-та
метакарпална кост. Характерът на увреждането е силен удар на дланта в твърд
предмет и е реализирало медико-биологичен признак трайно обездвижване на
крайника за срок от 30 дни. За срока на имобилизация са били напълно
обездвижени трети, четвърти и пети лъч на дланта, а първи и втори са били
оставени свободни.
-Ищецът е претърпял интензивни болки и страдания в първите часове
след травмата до обездвижването на крайника и след сваляне на
имобилизацията първите дни на рехабилитация. При този тип травми не се
очакват последствия, които биха се отразили върху здравето или върху
двигателната активност на пострадалия.
-При извършен личен преглед на ищеца, вещото лице констатира, че
дясната ръка е без видими деформации. Не се установяват нарушения в
двигателната активност в ставите на китката, движенията на ставите на дясна
ръка са в пълен обем. Не се установява нарушена сетивност или други
неврологични отклонения на 4-ти лъч на същата ръка. Липсват нарушения в
кръвната циркуляция на кръвоносните съдове на пострадалата ръка. Направен
6
е извод, че е налице състояние след полифрагментна фрактура на базата на 4-
та метакарпална кост на дясната ръка без остатъчен ортопедичен и
неврологичен функционален дефицит.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Съгласно чл. 432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Между страните не
е спорно наличието на застрахователно правоотношение по договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между ответното дружество и
собственика на лек автомобил „Форд Мондео" с peг. №*********.
От събраните по делото писмени доказателства и заключението на
вещото лице по авто-техническата експертиза се установява механизмът на
ПТП, който е идентичен с посочения в исковата молба и двустранния
констативен протокол, съставен от участниците в ПТП. Съдът приема, че
двустранният констативен протокол има доказателствена стойност на частен
документ, регламентирана в чл.180 от ГПК. Същият представлява
доказателство, че направените в него волеизявления са на лицата, които са го
подписали, а именно участниците в процесното ПТП. С подписването на този
протокол участниците в ПТП са се съгласили с посочената в протокола схема
на настъпване на ПТП. От подписването на протокола от двете страните
следва да се направи извод, че участниците в ПТП са имали съгласие относно
обстоятелствата, свързани с настъпване на ПТП, посочени в схемата, което е
потвърдено от оказанията на свидетеля К..
Следва да се кредитира заключението на вещото лице по приетата авто-
техническа експертиза, като обективно и обосновано, според което вина за
настъпване на ПТП е на водача на лекия автомобил, който е могъл да
прдотврати произшествието, ако преди предприемане отваряне на вратата, се
е възползвал от техническата възможност да възприеме движещия се от ляво
мотоциклет и да пропусне преминаването му. Следователно се установява, че
водачът на лекия автомобил е нарушил чл. 95, ал.1 от ЗДвП.
Посоченият механизъм на ПТП се потвърждава от всички събрани по
делото доказателства, от които съдът приема за установена вината на водача
на л.а. „Форд Мондео" с peг. №********* за настъпване на произшествието,
7
при което е пострадал ищеца, поради което е установена пасивната
материално-правна легитимация на ответника за плащане на обезщетение за
настъпилите в резултат от ПТП вреди.
Съгласно чл. 45 във връзка с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение
подлежат всички вреди, които са в пряка и непосредствена последица от
увреждането. От заключението на вещото лице се установява, че ищецът е
претърпял контузия на дясна ръка с фрактура на базата на 4-та метакарпална
кост, което довело до трайно обездвижване на крайника за срок от 30 дни, като
за срока на имобилизация са били напълно обездвижени трети, четвърти и
пети лъч на дланта, а първи и втори са били оставени свободни. Направено е
заключение, че ищецът е претърпял интензивни болки и страдания в първите
часове след травмата до обездвижването на крайника и след сваляне на
имобилизацията първите дни на рехабилитация. При извършен личен преглед
на ищеца е установено пълно възстановяване на дясната ръка, която е без
видими деформации и не се установяват нарушения в двигателната активност
в ставите на китката, движенията на ставите на дясна ръка са в пълен обем.
От показанията на свидетеля М. се установява, че ищецът е претърпял
болки, притеснение, невъзможност да води обичайния си начин на живот,
непосредствено след инцидента и по време възстановителния период, който е
над 30 дни. Не можел да работи с ръката, да спортува и да се грижи сам за
себе си, като се е нуждаел от чужда помощ.
В задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени
по реда на чл. 290 ГПК е прието, че понятието "справедливост" не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно
съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
8
автомобилистите.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени
неимуществени вреди следва да се вземат предвид горепосочените,
установени по делото и релевантни обстоятелства, въз основа на които съдът
определя обезщетение в размер на 10 000,00лева, като приема, че е
неоснователна претенцията за обезщетение за разликата от 10 000лева до
26 000лева.
Направено е възражение за съпричиняване с твърдения, че ищцата е
била без обезопасителен колан. При преценка основателността на
възражението за съпричиняване следва да се вземе предвид задължителната
практика на ВКС – решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,
решение № 151 от 12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение
№ 169 от 02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от
04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 ог
24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о., постановени по реда на
чл.290 ГПК, според която, за да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД
дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно
релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред
първоинстанционния съд, и да бъде доказан по категоричен начин при
условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът
за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да
почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем,
ако по време на произшествието пострадалият не е извършил нарушение в
правилата за движение по пътищата.
От заключението на авто-техническата експертиза се установява, че
водачът на мотоциклета не е имал техническа възможност да спре преди
мястото на удара, тъй като разстоянието на опасната зона за спиране е по-
голяма от разстоянието, на което се е намирал мотоциклета от мястото на
9
удара към момента на възникване на опасността. Освен това според вещото
лице към момента на настъпване на произшествието, скоростта на
мотоциклета е била около 35km/h, от което следва извод, че не се е движел с
превишена скорост.
По претенцията за присъждане на лихва за забава съдът следва да вземе
предвид приетото в решение № 128 от 04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г., Т.
К., І т.О. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК, като в него е прието,
че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка «Гражданска отговорност» в застрахователната сума по чл. 429
КЗ / в сила от 01.01.2016 г. / се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване
на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не и от момента на увреждането.
Установява се, че ищецът е подал заявление за плащане на
застрахователно обезщетение до ответното дружество на 28.05..2024г., поради
което следва да се приеме, че дължи лихва за забава върху присъденото
обезщетение от посочената дата до окончателното му плащане.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца направените по делото разноски съобразно с уважената част
от исковете. Представени са доказателства за направени разноски в размер на
в размер на 1030,00лева за свидетели и вещи лица, 1040,00лева държавна
такса, от които следва да се присъдят 400,00лева държавна такса и 500,15лева
разноски.
Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата за предоставена безплатна
правна помощ, което следва да се уважи и да се присъди възнаграждение
съобразно Наредбата за адвокатските възнаграждения и уважената част от
исковете в размер на 1560, 00лева с ДДС.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника
направените разноски, съобразно с отхвърлената част от исковете.
Представени са доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер
на 3276лева, определено съобразно наредбата за адвокатските възнаграждения
с включен ДДС. Съдът приема за неоснователно възражението за
прекомерност на адвокатското възнагаждение, което следва да се определе
10
съобразно посочената наредба и отхвърлената част от исковете , а именно
2136,00лева с ДДС.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“АД с ЕИК ********* да заплати на Г. Н. К. с
ЕГН ********** на основание чл.432, ал.1 от КЗ, обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 10 000,00лева, представляващи
обезщетение за претърпени в резултат на ПТП от 06.04.2024г. неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от 28.05.2024г. до окончателното плащане,
както и на основание чл.78. ал. 1 от ГПК направените по делото разноски в
размер на 500,15лева, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди до пълния предявен размер от 10 000,00лева до 26
000,00лева.
ОСЪЖДА ЗД„Бул Инс“АД с ЕИК831830482 да заплати на адв. М. Н.а –
Т. от САК с личен № ********** на основание чл.38, ал.1, т. 2 от ЗА
адвокатско възнаграждение в размер на 1560, 00лева с ДДС.
ОСЪЖДА Г. Н. К. с ЕГН **********на основание чл.78, ал.3 от ГПК да
заплати ЗД„Бул Инс“АД с ЕИК831830482 направените разноски, съобразно с
отхвърлената част от иска, за адвокатско възнаграждение в размер на
2136,00лева с ДДС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11