Решение по дело №861/2007 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 4099
Дата: 29 ноември 2018 г. (в сила от 22 декември 2018 г.)
Съдия: Людмила Людмилова Митрева
Дело: 20075330100861
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 март 2007 г.

Съдържание на акта

      Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 4099

гр. Пловдив, 29.11.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XX състав, в публичното заседание на шести ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

при секретаря Василена Стефанова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 861 по описа за 2007 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.341 ГПК– втора фаза – по извършване на делбата.

С влязло в сила Решение № 13 от 31.01.2008 г., постановено по гр. д. 861/07 г. по описа на ПРС, е допусната съдебна делба между Н.И.К., ЕГН **********, с адрес: *** и Б.А.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, ****************** на следния съсобствен между тях недвижим имот: Дворно място, находящо се в *****, цялото застроено и незастроено с площ от 320 кв.м., съставляващо *****от квартал 44 по плана на същото село, одобрен със заповед номер *****., при граници: *****, *****и *****., заедно с построената в северната част на дворното място масивна двуетажна сграда, при следните права, определение с влязло в сила Решение 574 от 03.04.2009 г. по в.гр.д. 1210/2008 г. по описа на ПРС:

- за Н.И.К. – 1/2 ид. ч.

- за Б.А.Ш. – 1/2 ид. ч.

С влязло в сила Решение № 13 от 31.01.2008 г., постановено по гр. д. 861/07 г. по описа на ПРС, е допусната съдебна делба между Н.И.К., ЕГН **********, с адрес: *** и Б.А.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, *********, на следния съсобствен между тях л.а.: *****, *****, при следните права:

- за Н.И.К. – 1/2 ид. ч.

- за Б.А.Ш. – 1/2 ид. ч.

По извършването на делбата на недвижимия имот:

В първото, в производството по извършване на делбата, открито съдебно заседание, проведено на 26.09.2018 г., от страна на ищеца Н.К., е направено искане за възлагане на допуснатия до делба недвижим имот в неин изключителен дял.

            Ответникът в съдебно заседание не възразява недвижимият имот да бъде поставен в дял на ищеца.

Правната квалификация на претенцията е по чл.349, ал.1 ГПК и за да бъде уважена ищецът следва да установи, че имотът е жилищен, че е придобит в режим на семейна имуществена общност, че същата е прекратена поради развод, че са й предоставени за упражняване родителските права на децата, родени от брака.

Съдът намира, че същата е допустима, предявена е в законоустановения срок.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от ЗН, всеки от съделителите може да поиска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Тази разпоредба отразява основния принцип в производството по извършване на делбата, според който съдът следва да извърши делбата, като осигури получаването на реален дял от всеки съсобственик. Съсобственик може да получи реален дял, когато делбеният имот е реално поделяем, или когато той може да се постави в дял. Когато тези възможности съществуват, и с оглед на посочения принцип по чл. 69, ал. 2 от. ЗН, съдът не следва да извършва делбата с изнасяне на имота на публична продан. Съдът не изнася имота на публична продан и когато поставя неподеляемия имот в дял по реда на чл.341, ал.1 и ал.2 ГПК.

Видно от представеното по делото решение по гр.д. 858/2006 г. на ПРС, с което е прекратен бракът между страните, процесният имот е бил тяхно семейно жилище. С решението имота е предоставен за ползване на съпругата. От брака си страните имат родено едно дете, което е малолетно и упражняването на родителските права е предоставено на майката.

Тези обстоятелства са безспорни между страните.

Страните не се спорят и относно факта, че ищцата не притежава друго недвижимо имущество.

От становището, дадено от вещото лице, изготвило Съдебно-техническата експертиза се установява, че имота е неподеляем, което се кредитира от съда.

С оглед изложеното, съдът намира, че претенцията на ищеца за възлагане на процесния недвижим имот в неин дял е основателна и следва да бъде уважена.

В полза на ответника се дължи уравнение, като в случая то следва да е парично, доколкото липсва друг имот, с който да може да се извърши уравняване на дела. Според заключението по СТЕ, което се кредитира от съда, действителната цена на имота е 31 820 лева. При установените права в съсобствеността на процесния имот на ответника – ½ ид.ч., се дължи парично уравнение в размер на сумата от 15 910 лева, ведно със законната лихва от влизане в сила на решението до окончателното плащане.

По извършването на делбата на лекия автомобил:

Съгласно разпоредбата на чл. 348 ГПК, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява да бъде изнесен на публична продан. Този способ за ликвидиране на съсобствеността се използва, когато не са налице предпоставките за извършване на делбата чрез някой от останалите, предвидени в закона способи, които винаги предполагат поделяемост или предвиждат специален ред за извършване на делба на неподеляем имот.

Предвид изложеното и с оглед естеството на веща, а именно л.а., същият е неподеляем, както и не може да бъде поставен в дял на някой от съсобствениците, единствения способ за прекратяване на съсобствеността между страните е изнасяне му на публична продан, при първоначална пазарна оценка, посочена в представената по делото застрахователна стойност, в размер на 290  лв.

Сумата, получена от проданта, следва да се разпредели между страните според техните права в съсобствеността, а именно - за Н.И.К. ½ и за Б.А.Ш. ½.

По отговорността за разноските:

На основание чл. 355 ГПК и чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПРС държавна такса в размер на 4 % съобразно стойността на дела му, определена върху актуалната пазарна стойност на имотите, а именно –  Н.И.К. – 636.4 лева, за недвижимия имот и 11.6 лева - за лекия автомобил и Б.А.Ш. –  636.4 лева и 11.6 лева - за лекия автомобил

Особеност на делбеното производство е, че всеки съделител има двойно качество в съдебната делба - ищец относно своето право на делба и ответник относно правото на делба на останалите съделители. Тази особеност намира отражение и при отговорността на съделителите за съдебни разноски.

Константната съдебна практика, както и задължителната за съдилищата съдебна практика /т. 9 от ППВС N 7/28.11.1973 г./, относно разпределянето на разноските в делбените производства приемат, че разноските в делбеното производство се заплащат от страните съобразно стойността на дяловете им, съгласно чл.355 ГПК, т. е. разноските, направени с оглед нормалното развитие на делбеното производство, се разпределят между съделителите съобразно с признатия им дял в прекратената общност, когато са направени във връзка с нейното ликвидиране, а когато са сторени по повдигнати други спорни въпроси в рамките на делбата и по присъединените искове, разноските се възлагат съобразно общите правила на ГПК.

Предвид обстоятелството, претенцията за възлагане е способ за извършване на делбата и разноските, свързани с нея са по повод ликвидирането на съсобствеността, както и предвид факта, че по претенцията за възлагане не е имало спор между страните и ответникът изрично е признал същата, съдът намира, че направените от страните разноски следва да бъдат понесени от тях така както са ги направили, включително и за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Пловдивски районен съд

Р Е Ш И:

ВЪЗЛАГА В ДЯЛ, на основание чл. 349, ал.1 ГПК, на Н.И.К., ЕГН **********, с адрес: *** следния недвижим имот: Дворно място, находящо се в *****, цялото застроено и незастроено с площ от 320 кв.м., съставляващо *****от квартал 44 по плана на същото село, одобрен със заповед номер *****., при граници: улица, *****, *****и *****, заедно с изградената в северната част на дворното място масивна двуетажна сграда, която ще придобие правото на собственост при условие, че заплати на Б.А.Ш., ЕГН **********, с адрес: ******* за уравнение на дела му сумата от 15 910 лева в шестмесечен срок от влизане на настоящето решение в сила, ведно със законната лихва върху тази сума от влизане в сила на решението до окончателното изплащане.

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН, на основание чл. 348 ГПК, следния л.а.: *****, *****.

Пазарната стойност на лекия автомобил е 290 лева.

Сумата, получена от проданта, следва да се разпредели между страните според техните права в съсобствеността – ½ за Н.И.К. и 1/2 за Б.А.Ш..

ОСЪЖДА Н.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***  да заплати по сметка на ПРС, на основание чл. 355 ГПК, сумата в размер на 648 лева, представляваща държавна такса по делото.

ОСЪЖДА Б.А.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, Пловдивска област, ул. „Околчица“ № 19, да заплати по сметка на ПРС, на основание чл. 355 ГПК, сумата от 648 лева, представляваща държавна такса по делото.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

В.С.