Решение по дело №2574/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№....................

 

гр. София, 10.05.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                            Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

                                                                             М. БОГДАНОВА

                                                                                 

при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 2574 по описа за 2018г. по описа на СГС и взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 09.11.2017г., постановено по гр.дело № 50046/2017г. по описа на СРС, ГО, 74 състав, са уважени предявените от М.Б.Т. срещу „В.и к.“ ЕООД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и т. 2 от КТ, като е признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращение в щата със Заповед № 48/22.05.2017г. на управителя на ответното дружество и ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност "техник химия“.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника „В.и к.“ ЕООД. Жалбоподателят поддържа съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост на първоинстанционното решение и нарушения на материалния закон. Навежда съображения, че СРС е формирал изводите си по спора без да обсъди в цялост събраните по делото доказателства. В случая било установено, че с извършеното изменение на щатното разписание на дружеството, считано от 23.05.2017г. била заличена единствената щатна бройка за длъжността „техник химия“, заемана до този момент от ищцата, поради което е налице съкращение на щата въз основа на ново щатно разписание, утвърдено от управителя на дружеството. В това ново щатно разписание липсва длъжност с наименование на заеманата от М.Т., също така не е създадена нова длъжност не само по наименование, но и по същността на извършваната работа. По тези съображения прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.

Ответникът по жалбата М.Б.Т. оспорва същата по подробно изложени съображения. Поддържа релевираните в първоинстанционното производство оспорвания на извършеното съкращаване на щата, а именно – липса на реално съкращаване, неосъществяване изцяло на фактическия състав на уволнителното основание, липса на представено по делото решение от компетентен орган за съкращаване в щата на длъжността заемана от ищцата и надлежно утвърдено щатно разписание, в което заеманата от нея длъжност да липсва.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.

По отношение на фактическата обстановка:

Безспорно е по делото, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността "техник химия” в Централно управление на „В.и к.“ ЕООД. Това трудово правоотношение било прекратено считано от 23.05.2017г. със заповед № 48/22.05.2017г. на управителя на ответното дружество, издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ - поради съкращаване на щата. В заповедта се съдържа нареждане за изплащане на обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок на предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестие и по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск. Заповедта е била връчена на ищеца на 22.05.2017г.

Видно е от разгърнато щатно разписание на „В.и к.“ ЕООД - ЦУ, в сила от 01.03.2017г., утвърдено от управителя на дружеството, че на позиция 29 от него фигурира М.Б.Т., заемаща длъжността „техник, химия“. В това щатно разписание не фигурира друго лице, заемащо същата длъжност, т.е. установено е, че към посочената дата е съществувала една единствена щатна бройка за посочената длъжност.

Със заповед № 71 от 12.05.2017г. на управителя на ответното дружество е наредено считано от 23.05.2017г. да се съкрати единствената щатна бройка „техник химия“ в Централно управление, както и считано от 23.05.2017г. да се изготви и утвърди ново щатно разписание, в което да се премахне горепосочената единствена щатна бройка на длъжността „техник химия“.

По делото е представено разгърнато щатно разписание на „В.и к.“ ЕООД - ЦУ, в сила от 23.05.2017г., утвърдено от управителя на дружеството, в което не съществува длъжността „техник химия“.

Други доказателства не са ангажирани.

По отношение на правните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че от представеното ново и старо щатно разписание не би могло да се установи дали към датата, посочена в заповедта за уволнение като момент на прекратяване на трудовото правоотношение – 23.05.2017г. е налице утвърдено ново щатно разписание съгласно взетото решение на управляващия орган на дружеството и заповед на управителя на дружеството в този смисъл, поради което фактическият състав на съкращаването на щата на ищцата не е осъществен изцяло, респ. не е настъпило основанието за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, посочено в заповедта за уволнение. По тези съображения е направен извод, че не е осъществено реално извършено съкращаване, доколкото позоваването и представянето на действащите преди и след извършване на уволнението длъжностни разписания не доказват това.

По отношение на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ:

Процесното трудово правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ - поради съкращаване на щата. Твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, са свързани със следните твърдения: за извършено фиктивно съкращаване на щата, защото няма реално премахване на щатната бройка за съкратената длъжност, не е премахната и не е престанала да съществува като съдържание на отделна длъжност и трудовата функция на съответната длъжност съществува и към момента; съкращаването не е извършено по установения ред и от компетентен орган, имащ право да извършва промени в щатното разписание, не е налице законно утвърждаване на ново щатно разписание, обективиращо измененията в щата след влизането му в сила, а моментът на прекратяване на трудовото правоотношение не следва момента на премахването на съответната трудова функция и настъпилото в тази връзка изменение на щата; неизвършване на задължителен подбор по чл. 329 КТ. По така наведените доводи съдът намира следното:

 Изискванията за законност на уволнението поради съкращаване на щата са следните: 1/. да е налице премахване, считано от един определен момент за в бъдеще, на отделни длъжности от утвърдения общ брой на работниците или служителите в предприятието или учреждението поради преустановяване на съответстващите им трудови функции; 2/. съкращението да е реално, т.е. не само да е премахната длъжността като щатна бройка, но и трудовата функция да е престанала да съществува; 3/. да е налице към момента на уволнението - датата на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното фактическо съкращаване и 4/. да е извършено по съответния ред и от компетенния орган.

По въпроса за съотношението между изявлението на работодателя за съкращаване на щата и документа, който материализира новото длъжностно разписание след промените, е формирана практика на ВКС в решение № 296 от 27.06.2012г. на ВКС по гр.д. № 1712/2011г., ІV ГО, която се споделя от настоящия съдебен състав. В това решение е прието, че изявлението на работодателя за съкращаване на щата е фактът, който поражда съкращаването на щата, затова то е предмет на установяване в съдебните производствата по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Доколкото няма изисквания за форма за действителност и /или за доказване, волята за съкращаването на щата може да бъде доказвана с всички допустими по ГПК доказателствени средства. Посочено е още, че щатното разписание е документът, който материализира новото длъжностно разписание след промените, този документ, съпоставен с предходен такъв документ, следва да съдържа волята на работодателя за съкращаването на щата. Той следва да бъде преценяван от съда съвкупно с останалите събрани по делото доказателства с оглед изявленията на страните.

В конкретния случай се установи, че ищцата е работела по трудово правоотношение при ответника на длъжността "техник химия", с място на работа – Централно управление, до датата на уволнението си – 23.05.2017г. Щатното разписание на дружеството от 01.03.2017г. е изменено със заповед на управителя № 71/12.05.2017г., от която е видно, че от 23.05.2017г. се съкращава единствената щатна бройка за длъжността "техник химия" в  Централно управление. От заповедта се установява волеизявлението на работодателя, което представлява правопораждащия факт на съкращаването на единствената щатна бройка за длъжността, която е заемала ищцата преди да бъде уволнена. С това е осъществено основание по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ за извършване на уволнение на служител, който е заемал тази длъжност.

Представени са две щатни разписания на работодателя в сила от 01.03.2017г., и в сила от 23.05.2017г., те са поименни - срещу наименованието на всяка длъжност е отбелязано името на служителя/ работника, който я заема. От съпоставката на щатното разписание в сила от 01.03.2017г. с щатното разписание в сила от 23.05.2017г., е видно, че единствената щатна бройка за длъжността „техник химия“ в първото щатно разписание, с място на работа – Централно управление, е премахната, считано от 23.05.2017г. От това следва извода, че волеизявлението на работодателя за съкращаване на единствената щатна бройка за тази длъжност е изпълнено, с това е доказано, че е осъществено реално премахване на щатната бройка, която е заемала ищцата преди да бъде уволнена, т.е. че е осъществено основание по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ за извършване на уволнение на служител, който е заемал тази длъжност.

Решението за съкращаване на щатната бройка за длъжността е взето от компетентен орган - от заемащия към този момент длъжността управител на ответното дружество. Изготвянето на щатното разписание е последваща техническа дейност, с която се възпроизвежда направеното от управляващия предприятието волеизявление за съкращаване на щата. При доказано валидно волеизявление на управляващия дружеството за съкращаване на щата, моментът на изготвяне на щатното разписание не е относим към законността на уволнението /в този смисъл решение № 413 от 30.01.2014г. на ВКС по гр.д. № 2362/2013г., ІV ГО/. Управителят /законният представител/, комуто е възложено да управлява търговското дружество разполага с компетентността да взема решения по всички въпроси, свързани с непосредственото управление, които не са изрично изключени от закона или устава на дружеството, в т.ч. с правомощието да променя щатното разписание. Той разполага с компетентност да променя щатното разписание и когато в устава на търговското дружество е предвидено структурните промени да се извършват от колективния му орган.

По изложените съображения релевираните от ищеца оспорвания на законността на уволнението при твърдения, че съкращаването не е извършено по установения ред и от компетентен орган, както и че не е налице законно утвърждаване на ново щатно разписание, обективиращо измененията в щата след влизането му в сила, са неоснователни.

Законността на уволнението в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ не се свързва по необходимост само с наличието на утвърдено ново щатно разписание, а е меродавно установяването на съществуването на материалноправното основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Съкращаването на щата означава намаляване, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите. Причините за това могат да бъдат най-различни и наличието им се преценява от работодателя или от компетентния за утвърждаването на щатното разписание орган. Промяната на щатните бройки е въпрос на целесъобразност за работодателя и не подлежи на съдебен контрол, като суверенно негово право е да променя щата както прецени. Това, което е от значение е съкращаването на съответна щатна бройка да е извършено от лицето или органа, който има право да извършва промени в щатното разписание и да е реално - да има фактическо /реално/ премахване на трудовите задължения, които включва процесната длъжност. Съкращаването е фиктивно ако има промяна само в наименованието на длъжността, а не и в съществените й функции.

Реално съкращаване в щата е налице, когато едни щатни бройки се съкращават и на тяхно място се създават други нови длъжности с различни от предходните трудови функции, както и когато съществуващата щатна длъжност се преобразува в друга нова длъжност, в която се запазват всички или част от задълженията на трансформираната длъжност, но към тях се прибавят нови, съществени трудови задължения, променят се изискванията за нейното заемане, поради което се създава нова трудова функция и нова длъжност /т.е. разлика в същността на извършваната работа – в този смисъл Решение № 66 от 28.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 332/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 75 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 924/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 154 от 18.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1279/2010 г., III г. о., ГК/.  

 

 

Реално е съкращаването на щата и когато длъжността е съкратена, а нейните функции са разпределени и поети от други работници и служители с различна длъжностна характеристика или част от тях са възложени за извършване от лица по граждански договор. Т.е. възможно е работата да се изпълнява и занапред, но с по-малко хора или по друг начин - чрез оптимизиране на работния процес с разпределението на дейности между други длъжности /при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ се съкращават щатни бройки, а не дейности/.

В конкретния случай ищецът е въвел като основание за оспорване на законността на уволнението твърдението, че съкращаването на щата е фиктивно, защото няма реално премахване на щатната бройка за съкратената длъжност, не е премахната и не е престанала да съществува като съдържание на отделна длъжност и трудовата функция на съответната длъжност съществува и към момента. Така релевираното оспорване е общо, без ищцата да е изложила конкретни доводи. Обхватът на съдебния контрол зависи от наведените от оспорващия уволнението доводи. При случай като настоящия, при който в исковата молба е направено само общо оспорване, без конкретни доводи в какво се изразява твърдяната фиктивност на съкращаването, не се налага работодателят да представя допълнителни доказателства освен съществувалите старо и ново щатно разписание и решение на компетентния орган за съкращаване на щата – в случая това е обективирано в заповед № 71/12.05.2017г. на управителя на дружеството. Доводът за фиктивно съкращаване на щата, направен в исковата молба, не е обоснован с конкретни факти, отричащи преобразуващото право на уволнение, които очертават основанието на иска, с който се оспорва законността му - не е посочена новосъздадената длъжност, която според ищцата изпълнява функциите на премахнатата (нито такава е уточнена в съдебно заседание), така че ответникът, отричащ тезата в исковата молба, да провежда доказване за законност на уволнението в защитата си срещу иска. По делото не е установено и че е създадена длъжност със същите функции като съкратената, ето защо не може да се приеме, че съкращаването е фиктивно, като съкращаването на щата е допустимо и при т.нар. трансформиране на длъжности, когато се премахват едни и се въвеждат нови с оглед характера на извършваната работа длъжности (в т. ч. се увеличават щатните бройки). Именно с оглед представената като писмено доказателство заповед № 71/12.05.2017г. на управителя на „В.и к.“ е взето решение единствената щатната бройка, предвидена за длъжността, заемана от ищеца, да бъде съкратена. Посоченото решение е напълно достатъчно, за да се приеме, че е налице воля за закриване на длъжността. При уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ се съкращават щатове /щатни бройки/, а не дейности. Възможно е работата да се изпълнява и занапред, но с по-малко хора или по друг начин - чрез оптимизирането на работния процес с обединяването на дейности или разпределението им между други длъжности. Само при пълно съвпадение на длъжностните задължения и квалификационните изисквания между съкращаваната и новосъздадена длъжност може да се мисли за фиктивно съкращаване на щата, какъвто настоящия случай не е. В случая ищецът не е навел конкретен довод за идентичност или подобие на трудовите функции на заеманата длъжност и трудовите функции на други конкретни новосъздадени длъжности, поради което следва да се приеме, че е налице общо оспорване, което е било надлежно опровергано от ангажираните от работодателя доказателства.  При така въведените оспорвания се налага извод, че не е в тежест на ответника да доказва отрицателния факт че няма други еднородни или сходни със заеманата от ищцата длъжност, без самата тя да твърди или да докаже положителния факт за реалното съществуване на такива. Работодателят е утвърдил ново щатно разписание от 23.05.2017г., в което е закрита длъжността заемана от ищцата до уволнението й, като не се установява съкратената длъжност да е запазена или трудовата функция да се преразпределя между други длъжности, поради което при липсата на други доказателства, отричащи правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. II от КТ, съкращаването на щата е реално.

На следващо място ищцата твърди, че работодателят е бил адресат на задължение за подбор по чл. 329 от КТ, какъвто в случая не е проведен. Само наличието на длъжност със същите функции като съкратената към момента на уволнението обуславя възникване на задължение за подбор на работодателя. Подборът е последица от прилагането на съкращаването на щата (чл. 329 КТ). Правото на подбор се превръща в задължение за извършването му, когато съкращаваната длъжност се заема от повече от едно лица и се съкращават не всички щатни бройки. Тогава работодателят е задължен да извърши подбор и да реши кое от лицата, заемащи тази длъжност, да уволни. В този случай правото на подбор е част от правото на уволнение, което не може да бъде упражнено без да се извърши подбор. По горните съображения, тъй като длъжността на ищцата се е заемала само от нея ответникът не е бил длъжен да извърши подбор. Доводът за неизвършване на подбор с участници, заемали длъжности, изпълнявали сходни с жалбоподателката трудови функции, е неоснователен. При задължителност на подбора, работодателят преценява какъв да бъде обсега му - между работниците и служителите, чиито длъжности се съкращават или в по-широк кръг чрез включването и на работници и служители, заемащи близки или сходни длъжности (вж. ТР № 3 от 16.01.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГК на ВКС), а в разглеждания случай, както се посочи, съдът приема, че работодателят не е бил адресат на задължение за подбор и като е преценил да не извършва такъв не е нарушил чл. 329, ал. 1 КТ.

От всичко изложено следва, че фактическият състав на съкращаването на щата е осъществен, а искът за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) е неоснователен, какъвто е и другият обусловен от него  иск за незаконно уволнение (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ). Съкращаването на щата е налице към момента на уволнението – в случая датата на уволнението съвпада с датата, на която е извършено реалното фактическо съкращаване – 23.05.2017г. Законът урежда два начина за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя: без предизвестие и с предизвестие. Когато трудовият договор подлежи на прекратяване без предизвестие, заповедта за уволнение поражда действие от връчването й (освен ако в нея не е посочено друго, но преценката за законността й се прави към този момент). Когато трудовият договор подлежи на прекратяване с предизвестие, заповедта за уволнение поражда действие с изтичането на предизвестието, а при неспазване на срока - с изтичането на съответната част от него. При съкращение трудовият договор се прекратява с предизвестие. В конкретния случай при съкращението на ищеца срокът на предизвестието не е спазен, но в заповедта е посочено, че договорът се прекратява, считано от 23.05.2017г. от когато действа новото щатно разписание, т.е. трудовото правоотношение с ищеца е прекратено с оспорваната заповед, връчена на 22.05.2017г., считано от 23.05.2017г., като на работника е изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок на предизвестие. Трудовото правоотношение е прекратено на 23.05.2017г. с изтичането на посочения в заповедта срок съгласно чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ, когато новото длъжностно разписание вече е породило действие.

Видно от изложеното трудовото правоотношение с ищеца е прекратено в съответствие с изискванията на закона, поради което предявеният иск за признаването му за незаконно, както и обусловеният иск за възстановяване на предишната работа  следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Като е достигнал до други правни изводи първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено.

По отношение на разноските:

Ответникът не претендира разноски нито за първоинстанционното производство, нито за въззивното производство, поради което такива не следва да се присъждат независимо от изхода на спора.

 

Предвид изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решението от 09.11.2017г., постановено по гр.дело № 50046/2017г. по описа на СРС, ГО, 74 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Б.Т., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „В.И К.“ ЕООД, ***, обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 48/22.05.2017г. на управителя на „В.И К.“ ЕООД, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - поради съкращаване на щата и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност "техник химия“ с място на работа – ЦУ.

 

 

 

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

                                                                    

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

                                                   

 

                                             

                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                  

 

 

                                                                                                                                     

                                                                     2.