Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Плевен, 23. 07. 2012 год.
Плевенски
районен съд шести граждански състав в публично заседание на шести юли двехиляди
и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря С.Ц., като разгледа
докладваното от съдията СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
гр. д. № 1931, по описа за 2012 г, за да се произнесе, взе предвид:
Иск с правно основание чл. 211 от ЗМВР .
Делото
е образувано въз основа на искова молба, подадена от И.Р.Г., с ЕГН **********, чрез адв.И.А. ***, съдебен
***, против ***. ***, с правно основание чл.
211 от ЗМВР и цена на иска 4366,97 лв. Ищецът претендира и направените
деловодни разноски.
В
исковата молба се твърди, че И.Р.Г.
работи при ответната Дирекция като дьржавен служител с категория „Е - полицай" на длъжност
„Надзирател" с място на работа Затвора - гр.Плевен, като служебното му правоотношение е възникнало
със Заповед № Л - 1237 от 23.
02. 2009 г. на Главния директор на ГДИН. Твърди се, че ищецът изпълнява работата си на 24 - часови смени при тримесечно отчитане
на работното време.
Нормалната продължителност на работното време за този период на отчитане е 504 часа, като извънредният
труд се отчита за същия тримесечен период. Твърди се, че ЗИНЗС и отменения ЗИН, както и ППЗИНЗС препращат към чл.211 от ЗМВР при отчитане на работното време. Съгласно
тази норма нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно при 5-дневна работна седмица. Работното време на държавните служители се
изчислява в дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 - часови смени - сумирано за тримесечен
период.
Работата
извън работното време, съгласно чл.211,
ал.5 ЗМВР се компенсира с:
1.
допълнителен платен годишен отпуск за
работа в работни дни и с възнаграждение за работа в почивни и
празнични дни - за служителите по ал. 4 на чл. 211 ЗМВР;
2.
възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 50 часа на отчетен период и с допълнителен отпуск за
отработеното време над 50 часа - за служителите по чл.211, ал.3 от ЗМВР — какъвто е ищецът И.Г..
Твърди се, че на основание чл. 211,
ал. 6 ЗМВР извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното трудово възнаграждение, което за ищеца през
претендирания период е непроменяно и в размер на 607 лв. Твърди
се, че на основание чл. 301, ал. 5 от ППЗИНЗС
при 24 - часов график на дежурство /по каквото работи ищецът/ до 20 часа са постова служба. Служителите от наряда,
които не изпълняват постова служба, са
на разположение на главния надзирател, а в ареста - на командира на отделение или дежурния по арест. Те имат право да
почиват без да се събличат, и не могат да напускат района на поделението. Това означава, че извън 20 - часовата
постова служба ищецът също е
изпълнявал трудовите си функции на работното място, с униформено облекло, и е имал задължението да е на
разположение на съответния началник, без право напуска района на поделението, което означава, че и тези 4 часа са
работно време за него. Въпреки, че ищецът е работил на 24-часови смени,
работодателят е отчитал само 20 часа положен труд за дежурство. За всяко
тримесечие ищецът е бил задължен да полага 23 дежурства от 24 часа, или
реално е отработвал на тримесечие по 552 часа в дежурства, вместо нормативните 504 часа, като разликата не му е
заплащана като извънреден труд. За да отработи
„недостигащите" според работодателя 4 часа от дежурство отчитано като 20-часово, освен даваните 23 бр. вместо 21 бр.
дежурства на тримесечие, ищецът е бил задължен да работи и по средно 5 редовни
8-часови смени на тримесечие, или допълнително 44 часа на тримесечие. Така пресметнато ищецът претендира, че
е положил общо 92 часа извънреден труд
на тримесечие, считано от 23.02.2009г. до 01.01.2012 г., т.е. за 12 тримесечия,
и общо 1090 часа за периода. Твърди се, че работодателят отказва изплащането на
положения извънреден труд, позовавайки се на Заповед № ЛС – 03 – 1182 / 10. 10. 2007 г. на Министъра на правосъдието,
съгласно която времето за почивки и
управление при кризи и отбранително - мобилизационна подготовка, не се включва и не се отчита като работно време. Твърди се, че заповедта не предвижда зачитане
само на 20 часа от отработваните 24 за дежурство, но дори да е така, тя би била нищожна в тази й част,
тъй като противоречи на нормативни актове,
а и представлява само вътрешноведомствен акт, не индивидуален административен
акт, поради което не подлежи на самостоятелно обжалване.
Ищецът И.Г. претендира, че е положил и допълнителен, извън посочения в горния пункт, извънреден труд от 364 часа за 12
тримесечия /първото от които за 2009 г. е непълно, поради назначаването на ищеца на 23. 02. 2009 г./ и в претендирания период 23. 02. 2009г. - 01. 01. 2012 г., който труд
представлява време на извършвани обиски и претърсвания на помещенията на Затвора - гр.Плевен за недопустимо
внесени предмети и вещества,
извършвани от ищеца действия 2 или 3 пъти седмично с продължителност от не
по-малко от 1 час при всяко, като обиските и претърсванията са правени в период
след явяването или след приключването
на работа и приемането на дежурството от предходната смяна. 24 - часовото дежурство на ищеца е започвало едва след
приключването на претърсването, или съответно
- действията по обиски и претърсвания са започвали след изтичането на дежурството му, т.е. времето необходимо за тях не е
включвано във времето на дежурствата, давани
от ищеца. Така положеният допълнително труд отново не е отчитан като
извънреден, положен извън нормативно
определените за тримесечие 504 часа.
Последната претенция на ищеца е за заплащане
допълнително възнаграждение за всеки час положен нощен труд за
всяко дежурство от 22.00 до 6.00 ч. в общ размер за горепосочения период - 524 лв. С оглед изложените факти и обстоятелства, за
ищеца е налице интерес от предяваването в 3-годишния давностен срок на
претенция спрямо ГДИН.
В заключение ищецът моли съдът
да осъди ГДИН да заплати на ищеца главница за положен извънреден труд на основание чл. 211, ал. 5, т. 2 ЗМВР — допълнително възнаграждение до 50 часа за извънреден труд; нощен
труд /по пункт III/, и лихва за
забава за съответните вземания от възникването им до завеждането на ИМ - 22. 03. 2012 г.; както и законна
лихва до окончателното изплащане на вземанията, както следва в табличен вид:
ПРЕТЕНЦИЯ ЗА ПОЛОЖЕН ИЗВЪНРЕДЕН ТРУД
|
№ |
Тримесечие |
Извънреден труд в часове за
23 бр. дежурства /пункт I от ИМ/ |
Извънреден
труд в часове за
претърсвания /пункт II от ИМ/ |
Претендирана
главница за извънреден труд за 50 часа х 5,42
лв./ч., съгласно чл.211, ал.6 ЗМВР |
Лихва за
тримесечие до завеждането на ИМ /22.03.2012
г./ |
|
1 |
23.02.2009г.-31.03.2009г. |
36 ч. |
18 ч. |
271,00 лв. |
86,78 лв. |
|
2 |
01.04.2009г.-30.06.2009г. |
92 ч. |
32 ч. |
271,00 лв. |
78,07 лв. |
|
3 |
01.07.2009г.-30.09.2009г. |
92 ч. |
32 ч. |
271,00 лв. |
69,87 лв. |
|
4 |
01.10.2009Г.-31.12.2009г. |
92 ч. |
32 ч. |
271,00 лв. |
62,42 лв. |
|
5 |
01.01.2010г.-
31.03.2010г. |
92 ч. |
32 ч. |
271,00 лв. |
55,46 лв. |
|
6 |
01.04.2010г.-30.06.2010г. |
92 ч. |
32 ч. |
271,00 лв. |
48,48 лв. |
|
7 |
01.07.2010г.-30.09.2010г. |
92 ч. |
32 ч. |
271,00 лв. |
41,43 лв. |
|
8 |
01.10.2010г.-31.12.2010г. |
92 ч. |
32 ч. |
271,00 лв. |
34,38 лв. |
|
9 |
01.01.2011г.-31.03.2011г, |
92 ч. |
32 ч. |
271,00 лв. |
27,47 лв. |
|
10 |
01.04.2011г.-30.06.2011r. |
92 ч. |
32 ч. |
271,00 лв. |
20,48 лв. |
|
11 |
01.07.2011г.-30.09.2011г. |
92 ч. |
32 ч. |
271,00 лв. |
13,35
лв. |
|
12 |
01.10.2011г.-31.12.2011r. |
92 ч. |
32 ч. |
271,00 лв. |
6,36
лв. |
|
12 |
01.10.2011г.-31.12.2011г. |
92 ч. |
32 ч. |
271,00 лв. |
6,36 лв. |
|
|
За периода 23.02.2009r. -01.01.2012r., разпределен
в 12 тримесечия |
Претендирани спрямо
ответника суми |
3232
лв. Главница |
524.07 лв. Лихви |
За периода 23.02.2009r. -01.01.2012r., разпределен в 12 тримесечия |
Ищецът претендира за заплащане размер на възнаграждение за
извънреден труд за 50
часа за всяко тримесечие съгласно чл. 211, ал. 5 от ЗМВР за периода 01. 01. 2009 г. - 01. 01.
2012 г. искането за осъждането на ответника
за сумата от 3232 лв. като главница, ведно с лихви за забава в общ размер до предявяване на ИМ - 524, 07 лв., като моли за осъждането на ответника да заплати
законна лихва до окончателното плащане на предявените претенции.
ПРЕТЕНЦИЯ ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ПОЛОЖЕН НОЩЕН ТРУД
|
№ |
Тримесечие |
Брой
часове нощен труд
за 23 бр. дежурства /от 22.00 до 6.00 ч./ |
Цена на
час нощен труд за периода |
Претендирано
възнаграждение |
Лихва за тримесечие до ИМ |
||||
|
1 |
23.02.2009г.-31.03.2009г. |
72 часа |
0.25 лева |
18,00 лева |
5,67 лева |
||||
|
2 |
01.04.2009г.-30.06.2009г. |
184ч. |
0.25 лв. |
46,00 лв. |
13,19 лв. |
||||
|
3 |
01.07.2009г.-
30.09.2009г. |
184ч. |
0.25 лв. |
46,00
лв. |
11,81 лв. |
||||
|
4 |
01.10.2009г.-31.12.2009г. |
184ч. |
0.25 лв. |
46,00 лв. |
10,53 лв. |
||||
|
5 |
01.01.2010г.-31.03.2010г. |
184ч. |
0.25 лв. |
46,00 лв. |
9,35 лв. |
||||
|
6 |
01.04.2010г.-30.06.2010г. |
184 4. |
0.25 лв. |
46,00 лв. |
8,17 лв. |
||||
|
7 |
01.07.2010г.-30.09.2010г. |
184 ч. |
0.25 лв. |
46,00 лв. |
6,98 лв. |
||||
|
8 |
01.10.2010г.-31.12.2010г. |
184 ч. |
0.25 лв. |
46,00 лв. |
5,79 лв. |
||||
|
9 |
01.01.2011г-31.03.2011г. |
184 ч. |
0.25 лв. |
46,00 лв. |
4,63 лв. |
||||
|
10 |
01.04.2011г.-30.06.2011г. |
184 4. |
0.25 лв. |
46,00 лв. |
3,45 лв. |
||||
|
11 |
01.07.2011г.-30.09.2011г. |
184 ч. |
0.25 лв. |
46,00 лв. |
2,26 лв. |
||||
|
12 |
01.10.2011г.-31.12.2011г. |
184 ч. |
0.25 лв. |
46,00 лв. |
1,07 лв. |
||||
|
|
За периода 01.01.2009г.-01.01.2012г. |
Претендирани спрямо
ответника суми |
524,00 ле. Главница |
86.90 лв. Лихви |
|
||||
Съдът е приел и допуснал направеното изменение на иска на
основание чл. 214 от ГПК, както следва:
За положен
извънреден труд до 50 часа в размер 2865, 50 лв, лихва за забава по тримесечие за
същия период 434,12 лв, за положен нощен труд главница в размер 376 лв. и лихва
за завеждане на ИМ в размер 54,84 лв, за заплащане на законна лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане, а по установителната претенция приема за
установено, че ищецът е положил извънреден труд от 464 часа, вместо тези по ИМ,
които се явяват разликата от претендираните заплащани 50 часа от тримесечието в
размер 550 часа до общо положения труд 1116 часа за периода.
В срока по чл.131
от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който оспорва иска като
неоснователен.
Ищецът се явява
лично и с адв. *** А. – ПлАК и поддържа исковата молба.
Ответникът не се
явява и се представлява от юрк. В..
Въз
основа на така установеното, съдът прави следните изводи:
Ищецът И.Р.Г.
работи при ответната Дирекция като държавен служител “Е полицаи” на длъжност
“надзирател” с месторабота Затвора – Плевен. Назначението му е съгласно заповед
№ Л - 1237 от 23. 02. 2009 г. на главния директор на ГДИН. Същият работи на 24
часови смени при сумирано тримесечно отчитане на работното време. Нормалната
продължителност за тримесечието е 504 часа /21 д. Х 8 ч. равно на 168 часа мес.
х 3 м. равно на 504 ч./. За тримесечие ищецът дава наряд 8 + 8 + 7 броя 24 ч.
равно на 552 ч.
Съгласно
заключението на вещото лице, прието от съда като обективно и компетентно
изготвено, след извършена проверка на действителната постова работа по книгите
за ежедневни и месечни наряди е констатирано, че освен в постова работа, на
ищеца му е отразено ползването на отпуск по болест и платени годишни отпуски,
които експертизата взе под внимание при изчисляване на претендирания извънреден
и нощен труд.
Съгласно Заповед №
Л 1237 / от 23. 02. 2009 г, ищецът И.Р. е назначен за “надзирател” в Затвора
Плевен със заплата за длъжност 248 лв. от гл. директор на ГДИН, а със Заповед №
ЛС 03 – 183 / 17. 03. 2009 г. Министерството на правосъдието, се присъжда на
надзирател И.Р.Г. категория Е Полицай III степен със заплата за категория 309 лв. или 248 + 309
лв. равно на 583 лв. При проверката в счетоводството експертизата е установила,
че основната заплата е 583 лв, която не е променяна от 2009 г. Часовата ставка
е в размер на 3.46 лв, а за изчисляване на извънреден труд е увеличена с 50 %
5.21 лв. на час. Претендираният нощен труд от ищеца за периода 23. 02. 2009 г.
– 01. 01. 2012 г, положен по графици за дежурство, е в размер на 1504 часа по
0, 25 лв. на час равно на 376.00 лв. Лихвата е изчислена върху главницата от
всяко тримесечие и е в размер на 54.84 лв. Ищецът И.Р.Г. е работил на 24 часови
смени, а по нарядните книги за присъствие му е отчитана 20 часова постова
работа от работодателя. Ищецът предявява претенции за извънреден труд за 4
часовата почивка, тъй като в това време е бил в униформа и е на разположение на
работодателя. От установените часове в наряд експертизата е разработила справка
за претендирания извънреден труд, който в справката в разд. IV на заключението графа
“претендирана главница за извършен труд до 50 часа по 5. 21 лв. на час” /с 50 %
увеличение на ставката от основаната заплата/ съгласно чл. 211, ал. 6 от ЗМВР
“възлиза на 2855.50 лв, а лихвата върху главницата на всяко тримесечие е в
размер на общо /период 23. 02. 2009 г. –
01.01.20012 г./ 434.42 лв. На експертизата са предоставени протоколи /3 книги/
за извършени обиски и претърсвания от ищеца, при което се установява, че
протоколи за 2009 г. липсват, за 2010 г. са 12 на брой, а за 2011 г. са
непълни. По сведения от Началник охрана на Затвора те са около 16 бр. на
година, които експертизата приема за достоверни. Часовете за обиски са включени
в справката за извънреден труд от заключението. Общата сума от извънреден и
нощен труд, както и лихвите върху главниците възлиза на 3730.46 лв.
Ответникът
не представя доказателства, че претендираните трудови възнаграждения за
посочените месеци, обезщетенията за забава, компенсацията с допълнителен платен
годишен отпуск, са изплатени на работника.
Тежестта да докаже
изпълнението на тези задължения е на ответника, което не е сторено от него и не
са посочени доказателства.
Горепосоченото
позволява да се обобщи, че предявеният иск е процесуално допустим, основателен
и доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на
делото и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати на РС -
Плевен сумата в размер на 150 лв, представляваща държавна такса върху уваженият
иск и направените от съда разноски за вещо лице в размер на 70 лв.
На основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата в размер на 250 лв,
представляваща направените от ищеца разноски за адвокатски хонорар.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание
чл. 211, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, ***, ***. Н. ***, ДА ЗАПЛАТИ на И.Р.Г., с ЕГН **********, сумата от 2865, 50 лв, представляваща главница
за дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд до
50 часа на тримесечие в периода от 23. 02. 2009 г. до 01. 01. 2012 г, ведно със
законната лихва върху цялата сума, считано от дата на завеждане на исковата
молба 23. 03. 2012 г, до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА на основание
чл. 86 от ЗЗД, ***, ***. Н.
***, ДА ЗАПЛАТИ на И.Р.Г., с ЕГН **********, сумата от
434, 12 лв, представляваща лихва за забава върху главницата за дължимо и
неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 23.
02. 2009 г. до 01. 01. 2012 г, по
тримесечия до предявяване исковата претенция, ведно със законната лихва върху
цялата сума, считано от дата на завеждане на исковата молба 23. 03. 2012 г, до
окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА ***, ***. Н. ***, ДА ЗАПЛАТИ на И.Р.Г., с ЕГН **********, сумата от 376 лв,
представляваща главница за дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за
нощен труд в периода от 23. 02. 2009 г. до 01. 01. 2012 г, ведно със законната
лихва върху цялата сума, считано от дата на завеждане на исковата молба 23. 03.
2012 г, до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА на основание
чл. 86 от ЗЗД, ***, ***. Н.
***, ДА ЗАПЛАТИ на И.Р.Г., с ЕГН **********, сумата от
54,84 лв, представляваща лихва за забава върху главницата за дължимо и
неизплатено трудово възнаграждение за нощен труд в периода от 23. 02. 2009 г.
до 01. 01. 2012 г. до предявяване исковата претенция, ведно със законната лихва
върху цялата сума, считано от дата на завеждане на исковата молба 23. 03. 2012 г,
до окончателното и изплащане.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 от ГПК, по отношение на ***, ***. Н. ***, че И.Р.Г., с ЕГН **********, е положил извънреден труд над
определените с осъдителния диспозитив за парично обезщетение по чл. 211, ал. 5,
т. 2 от ЗМВР в допълнителен размер 466 ч, за които се дължи компенсация с
допълнителен платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ***, ***. Н. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Районен съд Плевен сумата
общо в размер на 220 лв, представляваща държавна такса върху уважените искове в
размер на 150 лв и направените от съда разноски за вещо лице в размер на 70 лв.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ***, ***. Н. ***, ДА ЗАПЛАТИ на И.Р.Г., с ЕГН **********, сумата в размер на 250 лв, представляваща
направените от ищеца разноски за адвокатски хонорар.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски ОС в 14 дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: