№ 206
гр. Варна, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шестнадесети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело №
20243100900090 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от "Банка ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище
гр.София, чрез пълн. ст.юрисконсулт Т. Х.-Т. срещу К. К. С./ K.K.S.,
гражданин на **********дата на раждане: ******, обективно съединени при
условията на кумулативност искове с правно основание чл.79 и 86 от ЗЗД във
връзка с чл.430 от ТЗ за осъждане на ответника да заплати дължимите суми по
Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и
докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от
22.01.2015 г., както следва: 82 427,68 лева, от които: 69 036,73 лева - главница,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на задължението; 11 970,36 лева договорна лихва за
периода от 01.10.2021г. до 22.02.2024г.; 1 420,59 лева лихва за забава за
периода от 01.10.2021г. до 22.02.2024г.
Твърди се в исковата молба, че на 22.01.2015 г. между "БАНКА ДСК"
АД и кредитополучателя К. К. С. е сключен Договор за целеви потребителски
кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за
кредитиране на студенти и докторанти, по силата на който Банката е
предоставила на Кредитополучателя кредит в размер на 78 233,20 лева за
заплащане на такси за обучение. Сочи се, че към договора за кредит са
приложени Общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, подписани от
кредитополучателя и представляващи неразделна част от сключения договор
за кредит. Срокът за издължаване на кредита бил уговорен в размер на 120
месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период, като съгласно чл.
2 от договора гратисният период за издължаване на главницата и лихвата по
кредита обхващал времето от датата на първото усвояване до изтичане на една
година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или
защита на дипломна работа съобразно учебния план за съответната
1
специалност и образователно-квалификационна степен. Съгласно условията
на договора кредитът бил усвояван на части чрез преводи по банковата сметка
на висшето училище не по-късно от последната дата за заплащане на таксата
за обучение за съответния семестър. Всеки превод бил в размер на дължимата
такса за обучение за съответния семестър и се извършвал по сметка на
Медицински университет - гр. Варна след представяне на уверение на
основание чл.10, ал.З от Закона за кредитиране на студенти и докторанти,
както следва: на 23.1.2015г. - 7 823,32 лв., на 20.2.2015г. - 7 823,32 лв., на
8.10.2015г. - 7 823,32 лв., на 29.2.2016г. - 7 823,32 лв., на 6.10.2016г. - 7 823,32
лв., на 1.2.2017г. - 7 823,32 лв.
Съгласно т.7 от договора била уговорена фиксирана лихва в размер
на 7% годишно, която съгласно т. 10.2 от Общите условия се начислявала
върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период,
като в последния случай се капитализирала годишно. Съгласно чл. 5 от
договора кредитът се погасявал чрез разплащателна сметка на
кредитополучателя с равни месечни вноски с падеж първо число съгласно
погасителен план, който се изготвя и предоставя на Кредитополучателя след
изтичане на гратисния период. Твърди се, че съгласно представените от
кредитополучателя уверения по чл. 10, ал. 3 от ЗКСД крайният срок за
полагане на последния държавен изпит по специалност "Медицина", в която
ответникът се е обучавал, е 30.09.2020 г., поради което гратисният период по
чл. 3 от договора е до 30.09.2021 г., съответно първата падежна дата е
01.10.2021 г., като кредитът е следвало да се погасява на 120 равни месечни
вноски, всяка в размер на 801,57 лева.
Твърди се, че „Банка ДСК" АД е изпълнила задълженията си по
процесния договор за кредит, като е предоставила кредит за заплащане на
такси за обучение на ответника съгласно условията на чл. 4 от договора за
кредит, а кредитополучателят не е внасял в срок договорените месечни
погасителни вноски. Към датата на подаване на настоящата искова молба било
налице неизпълнение в размер на 29 месечни вноски по 801,57 лв., дължими
през периода от 01.10.2021г. до 01.02.2024г. Сочи се, че съгласно чл. 17.1. от
Общите условия към договора за кредит при допусната забава за плащане на
вноска на падежна дата, частта от вноската, представляваща главница, се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в
размер на 10 процентни пункта. Поради неизпълнение на договорните
задължения от страна на кредитополучателя и на основание т. 17.2 от общите
условия към договора за кредит, ищцовото дружество обективира в исковата
молба изявлението си за обявяване на кредита за предсрочно изискуем в
размер на пълния му неизплатен остатък.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответницата К. К. С. е депозирала
писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основателност и
размер. Не се оспорва сключването на процесния договор за кредит, не се
твърди да е погасила задължението си по договора. Твърди, че банката е
спряла финансирането, след като следването било прекъснато за една година.
При завръщането си в университета след тази година кредитополучателката
разбрала, че банката вече няма да покрива оставащите години. Твърди, че не е
знаела за подобна уговорка и ако е била разбрала, е нямало да сключи
договора или дори да учи в университет, тъй като е щяла да осъзнае
финансовия риск, който поема. Сочи, че се е оказала в много трудно
финансово положение, била е принудена да търси средства от други
2
източници, за да завърши обучението си. Сочи, че банката следва да
преразгледа непогасената сума и да намали размера на заема и лихвите.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото
доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
От приетия като доказателство по делото Договор за студентски
кредит от 22.01.2015г. се установява, че страните са се споразумели ищецът да
предостави на ответника кредит в размер на 78233,20 лв. с цел заплащане на
такси за обучение на кредитополучателя, при фиксирана годишна лихва в
размер на 7% от датата на усвояване на кредита. Съгласно чл.2 от договора
срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на изтичане
на гратисния период, като съгласно чл.5 кредитът се погасява чрез посочена в
договора разплащателна сметка, с равни месечни вноски, съгласно
погасителен план.
Съгласно предвиденото в чл.17.2. от Общите условия към договора,
съобразно обективираното в този смисъл съгласие на страните, при допусната
забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения
лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни
пункта. Представени са също по делото и искане за усвояване на суми от
кредитополучателя, декларация за гражданско и имуществено състояние на
кредитополучателя, погасителен план, неразделна част от договора,
извлечение по сметка с титуляр К. К. С. за периода от 01.01.2014г. до
15.02.2024г., както и уверения на основание чл.10, ал.3 от ЗКСД, издадени от
МУ – Варна, от следните дати: 07.01.2015г., 17.05.2015г., 07.10.2015г.,
15.02.2016г., 04.10.2016г., 31.01.2017г., всяко едно от които за семестриална
такса в размер на 7823,32 лв.
Назначена и приета по делото е съдебно-счетоводна експертиза, от
заключението по която, кредитирано от съда като изчерпателно и обективно
дадено, се установява, че общият размер на усвоените главници по
разплащателната сметка на кредитополучателя възлиза на 46939,92 лв.,
капитализираните в края на всяка година от гратисния период лихви са с общ
размер 22096,81 лв.,; към датата на завеждане на исковата молба непогасените
задължения на кредитополучателя към банката са в размер, както следва:
82427,68 лева, от които редовно падежирала главница към 23.02.2024г. —
11566,82 лв. и непадежирала главница в размер на 57469,91 лева; договорна
лихва в размер на 11970,36 лв., начислена за периода до 23.02.2024г. вкл.;
санкционираща лихва в размер на 1420,59 лв., начислена за периода от
01.11.2021г. до 23.02.2024г. вкл.
При така установените факти и обстоятелства по делото съдът
възприе следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл.79 от ЗЗД подлежат на
главно и пълно доказване от ищцовата страна следните обстоятелства:
наличието на възникнало между страните договорно правоотношение,
изпълнение на поетото от ищеца задължение по него, настъпила изискуемост
на вземането спрямо ответника и неговия размер, изпадането в забава на
насрещната страна и размера на претендираната лихва. При установяване на
посочените обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже точното в
количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за
3
погасяване на кредита.
Съдът намира, че събраните в хода на производството писмени
доказателства са в състояние да обусловят безспорния извод, че страните са
били обвързани по силата на валидно сключен Договор за студентски кредит
от 22.01.2015г. От ответната страна не се оспорва наличието и
действителността на сключения договор. Не се оспорва също и липсата на
изпълнение, а именно погасяване на договорените вноски в уговорените
срокове съгласно погасителния план, както се установява и от заключението
на вещото лице. Не се оспорва и наличието на предпоставките за настъпване
на предсрочната изискуемост, предвидена в чл.17.2 от договора, а именно
забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни и уведомяване на
кредитополучателя, което е извършено с връчване на препис от исковата
молба, в която е обективирано изрично изявление в този смисъл.
Оспорва се надлежното изпълнение от страна на банката, като се
сочи, че след прекъсване от една година впоследствие е отказано
продължаване на финансирането, за което кредитополучателят не е бил
уведомен, но от представените по делото доказателства липсва основание да
се приеме, че към банката е отправено искане за финансиране след периода на
прекъсване и то не е било удовлетворено. Видно от общите условия към
договора, предвидена е възможност за удължаване на гратисния период след
прекъсване на обучението поради болест, майчинство и други, но след
уведомяване на банката за настъпване на съответните обстоятелства и
представяне на писмени документи. Доказателства за отправяне на такова
искане не са ангажирани, поради което възражението се явява неоснователно.
В изпълнение на задължението на съда служебно да следи за
нарушение на императивни законови разпоредби се констатира нищожност на
клаузата по чл.10.2 от общите условия, предвиждаща капитализация към
размера на редовната главница на задължения за лихва, начислени през
гратисния период, като противоречаща на чл.10, ал.3 от ЗЗД. Съгласно
трайната практика на ВКС, обективирана в Решение №60091/27.09.21г. по т.д.
№1345/19г. на ВКС, Решение №118/11.12.20г. по т.д.№2278/19г. на ВКС,
Решение №132/13.01.2021г. по т. д. № 2195/2019 г. на ВКС и др., уговорката в
договор за банков кредит за прибавяне към размера на редовната главница на
просрочени задължения за лихва представлява анатоцизъм по см. на чл.10,
ал.3 ЗЗД, който е допустим само между търговци на основание чл.294, ал.2 ТЗ.
В конкретния случай кредитополучателят е сключил договора за кредит като
физическо лице, поради което разпоредбата на чл.294, ал.2 ТЗ е неприложима.
С оглед на изложеното дължимият размер на главното задължение следва да
бъде изчислен без съобразяване на извършената с допълнителните
споразумения капитализация на просрочените погасителни вноски.
От заключението на вещото лице по приетата СЧЕ се установява, че
кредитът е усвояван периодично, на части, въз основа на представени
уверения от страна на кредитополучателя. Следователно доказано се явява и
обстоятелството, че ищецът е изпълнил задължението си реално да предаде
сумата по кредита на кредитополучателя в общ размер на 46939,92 лв.
Допуснатата забава е в размер на 875 дни от датата на първия падеж
01.10.2021г. до датата на исковата молба. По кредита не са постъпвали
погашения, с изключение на използвани от банката минимални наличности по
сметката на ответницата. Вещото лице е изчислило размера на
претендираните вземания за главница, договорна лихва и обезщетение за
4
забава без приложение на клаузата, предвиждаща капитализация на изтекли
лихви по следния начин: главница в общ размер на 46939,92 лв., договорна
лихва до 23.02.2024г. в размер на 8137,79 лв., санкционираща лихва в размер
на 1879,10 лв., начислена за периода от 01.11.2021г. до 23.02.2024г.
Въз основа на изложеното се налага изводът, че вземанията се явяват
доказани до посочените по-горе размери, изчислени от вещото лице по СЧЕ –
главница в общ размер на 46939,92 лв., от които 15304,86 лв. падежирала
главница към 23.02.2024г. и 31635,06 лв. предсрочно изискуема главница,
договорна лихва до 23.02.2024г. в размер на 8137,79 лв. Съобразно
диспозитивното начало претенцията за мораторна лихва следва да бъде
уважена в претендирания размер от 1420,59 лв. Следва да се присъди и
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателно
изплащане на задължението. За разликата над тези размери до претендираните
исковете следва да бъдат отхвърлени.
Предвид на акцесорния й характер следва да бъде уважена
претенцията за заплащане на законната лихва от датата на завеждане на
настоящия иск до окончателното изплащане на задължението.
Предвид изхода от спора и поради направеното искане на ищцовото
дружество следва да бъде присъдена сумата от 3433,31 лв. разноски по делото
за заплатена в настоящото производство държавна такса, преводачески
услуги, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение съобразно
представените по делото писмени доказателства и съразмерно с уважената
част от исковете.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. К. С./ K.K.S., гражданин на **********дата на
раждане: ****** ДА ЗАПЛАТИ на "Банка ДСК" АД, ЕИК *********, със
седалище гр.София, следните суми: главница в размер на 46939,92 лв.
/четиридесет и шест хиляди деветстотин тридесет и девет лева и 92 ст./, от
които 15304,86 лв. падежирала главница към 23.02.2024г. и 31635,06 лв.
предсрочно изискуема главница; възнаградителна лихва в размер на
8137,79 лв. лв. /осем хиляди сто тридесет и седем лева и 79 ст./, начислена до
23.02.2024г. вкл.; наказателна лихва в размер на 1420,59 лв. /хиляда
четиристотин и двадесет лева и 59 ст./, начислена за периода от 15.10.2015г. до
12.01.2016г. вкл.; ведно със законната лихва върху всяко отделно
претендирано вземане, считано от датата на завеждане на настоящата искова
молба до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
главница до предявения размер от 69 036,73 лева и претенцията за
възнаградителна лихва до предявения размер от 11 970,36 лева, на основание
чл. 79 и 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА К. К. С./ K.K.S., гражданин на **********дата на
раждане: ****** ДА ЗАПЛАТИ на "Банка ДСК" АД, ЕИК *********, със
седалище гр.София сумата от 3433,31 лева /три хиляди четиристотин тридесет
и три лева и 31 ст./, представляваща разноски в настоящото производство
съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
5
Решението може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6