Р
Е Ш Е Н И Е
№ 780/29.10.2021г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, осми състав, в открито съдебно заседание на тридесети септември, две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
Съдия: СВЕТОМИР
БАБАКОВ
при
секретаря Янка Вукева, като разгледа докладваното от съдия Бабаков административно дело №
725 по описа на съда за
2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото
е образувано по жалба на М.И.Я. *** против
Заповед № 8121к-8801/27.08.2020 г. на министъра на Вътрешните работи, с
която на жалбоподателя в качеството му на държавен служител в МВР – разузнавач
V степен (Икономическа полиция) в група „Криминална полиция“ към РУ –
Велинград, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено
служебното правоотношение в МВР.
Жалбоподателят
претендира отмяна на оспорения административен акт. Излага съображения за
постановяването му в противоречие с материалнопоравните разпоредби, с
административнопроизводствените правила и при неспазване на установената форма.
Поддържа жалбата си лично и чрез процесуалния си представител адв. А.И. в проведеното съдебно
заседание, както и представени писмени бележки. Заявява и претенция за
разноски.
Ответникът
– министъра на Вътрешните работи се представлява в проведеното съдебно
заседание от юрк. Катя Райкова, която
оспорва жалбата.
Настоящото
производство е второ поред пред Административен съд Пазарджик, след като с
решение № 7558/23.06.21 г. на ВАС по адм. д. 2774/21 г. е отменено решението по
адм. д. 1135/20 г. по описа на АС Пазарджик и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на съда.
Съдът, като съобрази становищата на
страните, събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност,
както и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален
административен акт на основание чл. 168 от АПК, приема за установени следните
релевантни за спора факти:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена от лице с надлежна процесуална
легитимация – адресат на издадената заповед. Разгледана по същество жалбата е
основателна.
По
делото се установи следната фактическа обстановка:
Дисциплинарното
производство срещу жалбоподателя е образувано с издадената от ответника Заповед
№ 8121К-14549/27.12.2020 г. Повод за издаването ѝ е направено оплакване
от М.Г. от гр. Шабла, че е била изнудвана от Л.К. от гр. Велинград, който се е
представил за служител на ГДБОП – МВР, в резултат, на което Г. е превела парична сума по банков път. Било установено, че за да мотивира разпоредането от
страна на пострадалата, К. изпратил по
електронната поща снимки със заснет монитор на компютър със справка на него от
информационен фонд МВР – АИС „БДС“. Справката била направена на 07.02.2018 г.
По дисциплинарното производство са събрани множество сведения и обяснения от
различни лица, като дисциплинарно разследващият орган е стигнал до извода, че
справката е направена незаконосъобразно от жалбоподателя без да е налице служебна
необходимост от нея. Приел е, че нарушението е съществено и представлява
достатъчно основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.
Изготвена е обобщена справка, с която жалбоподателят се е запознал, като е
предоставил обяснения. Дисциплинарно разследващият орган в последното си
становище е потвърдил изводите си за установеност на нарушението и
предложението си за налагане на наказанието “уволнение“. Тези доводи са
възприети и от ответника с издаването на обжалваната заповед.
По делото, в качеството на свидетели са разпитани
свидетелите Й. и Д. от чиито показания се установява, че
както те, така и други полицейски служители са ползвали не само компютъра на
жалбоподателя, а и потребителското му име и парола, за да правят справки от
системата “БДС“ и от други информационни системи. Освен това, обичайна практика
е била справки да бъдат правени от едни служители за ползване от други,
доколкото последните не са имали достъп до някои от информационните системи или
справката им е била необходима в момента, тъй като са се намирали извън
сградата на управлението. При включване сутрин на компютрите се е влизало в
информационните системи със съответното потребителско име и парола (включително
тези на жалбоподателя Я.), като от тях през деня са правени множество справки
от различни служители. При това режимът на външни посетители не е бил ограничен
и неограничен брой лица са могли да имат достъп до кабинета на жалбоподателя.
Съдът кредитира показанията показанията
им като непротиворечиви и взаимно допълващи се, а освен това и незаинтересовани от
изхода на делото. Следва да се
отбележи също така, че показанията на свидетелите по никакъв начин не влизат в
колизия и с обясненията на останалите полицейски служители от РУ Велинград,
дадени в рамките на дисциплинарното производство /които ще бъдат обсъдени по-
долу/, както и с изготвената експертна справка. Обстоятелството, че св. Й. е
подпомагащо жалбоподателя лице по см. на чл. 205 от ЗМВР не дава основание да
се изключат априори неговите показания като заинтересовани, а същите следва да
бъдат обсъдени внимателно и да се прецени дали да се кредитират или не след
съвкупната им оценка с останалия доказателствен материал.
От правна страна, съдът намира следното:
Предмет на разглеждане по делото е законосъобразността на
Заповед № 8121к-8801/27.08.2020 г. на министъра на
Вътрешните работи, с която на жалбоподателя в качеството му на държавен
служител в МВР – разузнавач V степен (Икономическа полиция) в група „Криминална
полиция“ към РУ – Велинград, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е
прекратено служебното правоотношение в
МВР. В рамките на дисциплинарното производство са събрани
множество писмени доказателство, приобщени са и обясненията на 26 служители на
РУ Велинград, изготвена е и експертна справка, от която се установява, че служебния
компютър на дисциплинарно наказаното лице е бил използван освен от него и от
други лица с различни пароли. Може да се обобщи, че са събрани всички възможни
и необходими доказателства за решаване на правния спор от фактическа страна.
По делото липсва спор, че процесната справка АИС„БЛС“ на името на изнудената М. Г. е
направена от служебния компютър на жалбоподателя, както и че влизането в
системата е направено след като
компютъра е стартиран с неговото
потребителско име и парола. Основният спорен момент е дали е несъмнено доказано, че справката, използвана
от Къръмов за изнудването, е направена от жалбоподателя Я.. Според съда,
доказателствената съвкупност не позволява да се даде положителен отговор на
този въпрос.
Преки доказателства, уличиващи Я. в извършване на
дисциплинарното нарушение, практически липсват. Налице са множество такива
косвени, като няма пречка същите да ангажират отговорността на дисциплинарно наказания
служител, но в такъв случай доказателствената верига следва да бъде непрекъсната
и да води до един единствен възможен извод за виновността на лицето/в този
смисъл е и константната практика на ВКС по наказателни дела/. Практически
значението на косвените доказателства е
такова, че след тяхната съвкупна оценка, правоприлагащия орган следва да
пристъпи към ангажиране на отгороността на лицето, ако заключението му е, че не
е възможно друг, освен лицето да е осъществило нарушението.
Факт е, че служебния компютър на Я. е използван и от
други служители на РУ Велинград и на ОДМВР Пазарджик, което се доказва с
изготвената експертна справка, в която са описани потребителските имена и
пароли на лицата, използвани компютъра- Administrator,
ATDichev, ZGSestrimski и др, както и
датата и часа на последен достъп на съответния потребител на компютъра. В същия
смисъл са и показанията на св. Й. и св. Д..
От показанията на последните също е установено, че е практика на служителите в
началото на работния ден да стартират компютрите с личните си акаунти и пароли
и последните да са в това положение до края на деня. Не могат да се приемат за
оборени показанията на св. Й. и Д. и в частта им, в която твърдят, че в коридорите на РУ Велингард
се е случвало да остават граждани без
надзор, въпреки съществуващия пропусквателен режим. В тази насока са част от
обясненията на различни служители на РУ Велинград/напр. обясненията на инсп. А.Т./т.2
л.161/, Г.Х./т.2 л.212 и др/. Теоретично е съществувала възможността, някой от
оставените без надзор граждани да е осъществил достъп до служебния компютър на
жалбоподателя, в момент, в който той не е присъствал в кабинета си. Показанията
на св. Й. и Д. няма как да се считат за
оборени и в частта им, в която са твърди, че други служители на РУ Велинград
и особено такива от група „КП“ често са
влизали в кабинета на Я., във връзка със служебната им дейност. В тази насока
са и част от обясненията на други служители на РУ Велинград- напр. обясненията
на мл. разузнавач Ал. Т..
След като е установено, че и други лица са имали достъп
до компютъра на Я., няма как да се каже, че със сигурност той е изготвил
процесната справка. Липсват доказателства, че на въпросната дата, служебният
компютър е използван единствено и само от Я.. Напълно възможно е той да е
стратиран лично от жалбоподателя с неговия акаунт и парола, включително и с
паролата за използване на АИС „БДС“ и впоследствие на него да е седнало друго
лице- например колега на жалбоподателя, което да е изготвило справката. Логично
би било този друг колега на жалбоподателя да не използва своя акаунт или парола
за да изготви справката, а да използва вече стартирания акаунт, бидейки наясно,
че в този случай, дейността му би могла да бъде проследена и да уличи себе си
в извършване на нарушението. От друга страна, би могло да
се очаква от опитен служител като Я. да прояви елементарна предпазливост и да
изготви справката, използвайки чужда акаунт и компютър, знаейки, че справката
ще се използва за престъпна дейност и по този начин да отклони съмненията, че
именно той е изготвил справката.
Действително, голяма част от служителите на РУ Велинград
в обясненията си заявяват, че не са използвали служебния компютър на Я., че ако са извършвали справки от системата
на АИС „БДС“ са го правели във връзка със служебните им задължения, използвайки
техните персонални акаунти. Не би могло обаче да се очаква, някой от тези
служители да уличи себе си в извършване на нарушението.
В контекста на изложеното, няма как да се приеме доводът за несъмнена установеност
на авторството, който се черпи от категорично доказания факт, че на процесната
дата справката е изготвена от служебния компютър на жалбоподателя, след като
профилът е стартиран с потребителското име и парола на жалбоподателя.
Обясненията на няколко от служителите, че разполагат със собствено
потребителско име и парола и не са имали необходимостта да използват чужди,
както вече се посочи също не е категоричен довод за авторството, предвид
субективната представа за последващото неправомерно използване на документа и
оттам- логичното избягване да използват собствения акаунт и парола.
Нито едно от обясненията на 26-те обяснения на служители
на РУ Велинград не уличава категорично жалбоподателя- т.е. не твърди, че на
процесната дата, единствено жалбоподателят е използвал служебния си компютър.
Ето защо, по делото не се
установи по несъмнен и категоричен начин,
извършването от жалбоподателя на вмененото му дисциплинарно нарушение. Установено е с висока степен на вероятност евентуална
причастност на Я. към изготвяне на справката, но при спазване на принципа, че
всяко едно съмнение следва да се тълкува в полза на повдеденото към
дисциплинарна отговорност лице, то следва да се заключи, че
обжалваната заповед, с която му е наложено дисциплинарно наказание е издадена в
противоречие с относимите материалноправни разпоредби. Поради това заповедта
следва да бъде отменена от съда.
При
този изход на спора е основателно искането на жалбоподателя за присъждане на
съдебни разноски. Такива се дължат
освен по настоящото дело, също и за предходно разглежданото пред АС Пазарджик,
както и за разноските, направени от жалбоподателя за разглеждане на делото пред
ВАС.
Следва да се присъди заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 1 200 лв., както и платената държавна такса от 10
лв. по адм. д. 1135/20 по описа на АС Пазарджик, заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. по адм. д. 2774/21 г. по описа на ВАС, както и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв., по настоящото дело- общо в
размер на 3610 лв. Възражението за
прекомерност пред настоящата инстанция е неоснователно- вярно е, че размерът на
заплатеното адвокатско възнаграждение по настоящото дело надхвърля минималния
размер в Наредба № 1 от 09.07.2004, но следва да се отчете значителната
фактическа и правна сложност на настоящия казус, както и големия брой писмени
доказателства, които са анализирани. Процесуалният представител на
жалбоподателя е участвал активно на всяка фаза на процеса, депозирал е и
подробни писмени бележки.
Предвид гореизложеното,
Административен съд Пазарджик, осми
състав
Р
Е Ш И:
Отменя Заповед № 8121к-8801/27.08.2020
г. на министъра на Вътрешните работи, с която на М.И.Я. *** в качеството му на
държавен служител в МВР – разузнавач V степен (Икономическа полиция) в група
„Криминална полиция“ към РУ – Велинград, е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и е прекратено служебното
правоотношение в МВР.
Осъжда министерството на Вътрешните
работи да заплати на М.И.Я. *** разноски по делото в размер на 3610лв. (три
хиляди шестотин и десет лева).
Решението подлежи на обжалване чрез настоящия
съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия:/п/